Дори и зад кулисите приготовленията за церемонията, състояла се на 25 март 1957 г., са се сблъскали с не едно предизвикателство! Отклонен влак, прекалено усърден почистващ персонал и студентска стачка са могли да променят хода на историята… Албер Бройе, един от организаторите на церемонията в Рим, споделя спомените си с много хумор и жизненост.
„Разполагахме само с няколко дни, за да организираме всичко: транспортирането на материала в Рим, отпечатването на Договора, логистическата организация до най-малките детайли.
Няколко дни преди 25 март от Брюксел през Люксембург към Рим тръгна вагон, натоварен с материала за превод, репродукция и изобщо всичко, което беше необходимо за организирането на подобна среща. Бях във влака, за да придружавам материала. В Базел швейцарците блокираха вагона. Телефонните разговори, нервите и ядовете останаха безрезултатни и аз продължих пътуването към Милано, от където трябваше да взема материала. Пристигам и естествено започвам да си търся вагона… Изчезнал, потънал в земята, с всичкия материал! След дълго търсене и облян в студена пот го намерих…в един страничен коловоз на няколко километра и продължих одисеята си до Рим.
Веднага след пристигането се заехме с отпечатването на договора, който още не беше готов. Материалите, които бяхме транспортирали в Рим, всъщност представляваха „чернова“ от набрани в няколко екземпляра листове хартия с нанесени по тях корекции, които трябваше да бъдат отпечатани в римска печатница.
Във Вал Дюшес експертите работеха денонощно, спореха за отделни думи или изречения – както виждате някои неща не се променят…– и когато достигнеха до съгласие относно крайната формулировка, ни се обаждаха в Рим и ни казваха да нанесем корекциите в документите.
Подът буквално беше заринат от хартия и нашарени от корекции шаблони. Вечерта при вида на тези „безполезни“ надраскани хартии почистващият персонал ги изхвърлил! Не можахме нищо да намерим, всичко беше заминало на сметището! Обзети от отчаяние, се обадихме във Вал Дюшес и поискахме да ни бъде изпратен още един екип от машинописки, което ни позволи да направим нови копия.
Но трябваше също така да групираме документите. Римският университет ни изпрати студенти, които приеха работата срещу скромно заплащане, но облекчението ни не трая дълго: още на следващия ден ни чакаше изненада – „sciopero“, стачка! Студентите искаха увеличение от 200 лири на час.
Резултатът от всички тези премеждия бе следният: в деня на подписването на Договора той не беше готов – министрите и ръководителите на делегации положиха подписите си върху купчина бели листове! За да сме точни, само първата и последната страници на двата дебели тома бяха отпечатани навреме. Всички останали страници между тях бяха бели. Освен съвсем ограничен кръг от посветени в тайната никой не се усъмни… Естествено големият проблем беше да не позволим на пресата да се доближи прекалено. Отдъхнахме си! За щастие при полагането на печатите върху Договора, което е израз на окончателното приемане, всичко протече нормално.
Аз продължих кариерата си на европейски служител, организирах повече от 20 заседания на ЕВРАТОМ в Брюксел и в чужбина и участвах в организацията на десетина заседания на Европейския съвет.
Дори и след толкова години тези спомени са толкова ярки, колкото е и вярата ми в Европа, на чието раждане присъствах. “
