Кое събитие ви направи най-силно впечатление от създаването на ЕС през 1957 г. насам?
Етиен Давиньон, комисар за единния пазар, митническия съюз и промишлеността (1977-85 г.) и заместник-председател (1981-85 г.).
Етиен Давиньон: Без съмнение това, което ме впечатлява най-много е събитието, символизиращо в най-голяма степен ЕС: навлизането на еврото, тъй като това е значим пример за конкретните промени, които европейската интеграция внася в нашия ежедневен живот. Историята ни учи, че една от характеристиките на държавата е валутата. Споделяйки една обща валута, милиони европейци написаха нова страница в тяхната история. Еврото е символ на единството на континента, който толкова пъти в миналото е бил съсипван от войни. За мен това е най-яркият символ на голямата промяна, каквато бе създаването на ЕС. С единната валута европейците изнамериха безпрецедентен в историята модел, политически и икономически съюз, основаващ се на общия ангажимент на държавите-членки.
Франс Андрисен, комисар за конкуренцията (1981-1985 г.) , за земеделието и за външните отношения/търговската политика в двете комисии на Делор (1985-1993 г.).
Франс Андрисен: Без съмнение, падането на Берлинската стена през 1989 г. и перспективите, които то откри за по-нататъшно развитие на европейската интеграция в континентално измерение, заедно с обединението на Германия, краят на Варшавския договор и разпадането на Съветския съюз; въпреки че тогава терминът "Европейски съюз" все още не бе официално възприет. За съжаление начинът, по който реализирахме стратегията за разширяване, в действителност не бе съобразен с мащаба на проблемите. По-специално ние обърнахме твърде много внимание на разширяването, вместо на по-тясната интеграция. Донякъде това е причината сега да сме в нещо като безизходица на институционално равнище. Това обаче не променя факта, че това бе исторически момент за Европа и европейската интеграция, както и за света.
Вашите надежди за следващите 50 години на европейското семейство?
Етиен Давиньон: Всичко, което бих ни пожелал за следващите години, е европейските страни да запазят увереността и амбицията си да съхранят идеала, стоящ в основата на този проект от неговото създаване през 50-те години. Това означава да действаме солидарно и решително, за да променим света към по-добро. Искаме да влияем върху нашето бъдеще, а не да бъдем просто подвластни на фактите и предопределеността; ако съхраним тази амбиция, ще можем да решим сами кои въпроси и области изискват съвместни действия. Важно е да имаме цялостно виждане, а не само конкретни цели – и нашето виждане е следното: да продължим да действаме заедно, за да имаме влияние в света – влияние, което нашите ръководители да могат да предадат на приемниците си. Нашата Европа е общност на ценности, общност, която гледа на своето многообразие не като на бреме, а като на преимущество. Ние ще споделим този стремеж да изградим Европейски съюз, основаващ се на единство и многообразие, икономически напредък и социална справедливост. Една Европа, която запазва постигнатото през последните 50 години в областта на солидарността и последователната интеграция, и създава тесни връзки на сътрудничество със своите партньори.
Франс Андрисен: Светът е толкова различен от това, което бе преди 30-40 години! Моето впечатление е, че процесите се ускоряват заради глобализацията, с развитието на нови икономики в Китай, Индия и Латинска Америка и разклатената позиция на САЩ от гледна точка на престижа и влиянието им. Светът ще се промени коренно през следващите години; това много затруднява прогнозите. Но аз смятам, че световните проблеми, свързани с климата, околната среда, енергетиката, ресурсите и водата, ще придобият толкова голямо значение през следващите години, че това може би ще бъде новото предизвикателство, от което ЕС се нуждае, за да направи по-нататъшни стъпки в интеграцията. Точно по този начин идеята за предотвратяване на война стимулира първата фаза на интеграцията. Ефектът от тези големи заплахи за човечеството може да ни обедини с останалата част от света, за да намерим общи решения на тези проблеми. Това е една възможност, ако сме подготвени да работим за нея. Обединена Европа не е резултат от естествено развитие на историческите процеси. Тя бе израз на воля. И ако искаме, отново можем да се справим по-добре при благоприятни обстоятелства. А това може да се случи при посрещането на предизвикателството да спасим света заради бъдещето на човечеството.
