Днешните деца са родени в Съюз, който е навсякъде около тях. Не такъв обаче е случаят с техните родители и по-възрастните европейци, които бяха свидетели на постепенното изграждане на ЕС през последните 50 години. Как бихте обяснили на един млад европеец днес какво е представлявало ежедневието в Европа в миналото, когато имаше граници?
През 1957 г., когато бе подписан Договорът от Рим, само 10 от сегашните 27 държави-членки бяха демократични страни, а останалите 17 – не. В Европейския съюз ние приемаме за даденост, че мирът, свободата и демокрацията са основни предпоставки за всеки човек, за да води той самостоятелен живот, без дискриминация и нетолерантност. Освен това, проспериращата икономика и стабилната благоденстваща държава са важни, за да предоставим равни възможности на всички. За съжаление ежедневието е коренно различно, когато тези условия не са налице.
Когато сравняваме живота в Европа днес с този преди 50 години не става въпрос само за физическите граници и за свързаните с тях ограничения, а и за цензурата по отношение на това, което можеше да се каже, мисли, чете, или за това къде да се отиде, както и за ограничените възможности за движение и работа, за ограничения достъп до култура и знания. Съюзът премахна много от тези ограничения и днес предоставя на младите хора много повече възможности, отколкото бяха достъпни или позволени на предишните поколения.
Въпреки че младите поколения трябва да познават миналото на Европа и ценния принос на европейската интеграция за изграждането на по-добро бъдеще, ЕС трябва да докаже на своите граждани, че все още е в състояние да посрещне предизвикателствата на днешния ден. Изминалите 50 години бяха период на много промени към по-добро в Европа, но ние не можем да лежим на лаврите си за добре свършената работа. Промяната е реалност в днешния свят и през цялото време се появяват нови предизвикателства. Днешните млади хора са лидерите на бъдещето и те ще имат нужда от институции и структури, за да се изправят пред тези предизвикателства. Разбира се, ЕС е мощно средство да се справим с предизвикателствата на 21 век – глобализацията, климатичните промени, сигурността или засилването на екстремизма.
През изминалите 50 години държавите-членки трябваше да се откажат от някои правомощия за вземане на решения – понякога неохотно – и да ги прехвърлят на ЕС. Когато това става, често като че ли има напрежение между „повече Европа “и „по-малко Европа“. Къде смятате, че се намира балансът по тези свързани със суверенитета въпроси за Европа в бъдещето?
Когато говорим за суверенитет трябва да разграничаваме формален и реален суверенитет. Без значение дали ни харесва или не, формалният суверенитет на държавите-членки е илюзия в много области – като капиталови пазари, тероризъм, организирана престъпност и защита на потребителите, които по своята същност са транснационални, глобални явления. В тези глобални области отделните страни нямат средства да приложат ефективно на практика формалните си правомощия.
Дори населението на най-голямата страна в ЕС – Германия -представлява едва 1,3 % от световното население. А БВП на Франция е по-малък от количеството пари, които се търгуват на финансовите пазари за един-единствен ден.
В този контекст отказът от част от формалния национален суверенитет, за да се споделят правомощията на равнище ЕС и да се спечели реален суверенитет, дава на Европа най-ефективните средства за защита на нейните граждани и потребители. В такива случаи често пъти не става дума за отказ от суверенитет, а по-скоро за взаимно сътрудничество, за да се придобие ефективен суверенитет за всички нас.
В това отношение еврото е чудесен пример за това как цялото може да е по-голямо от отделните части. Опитът напоследък ясно показа, че еврото ни защитава от сътресения на финансовия пазар; то направи икономиката на еврозоната по-устойчива на външни шокове. В не толкова далечното минало националните валути бяха уязвими от спекулации, водещи до бедност и безработица. С единната валута държавите от еврозоната се отказаха от част от контрола, но получиха много предимства. Макроикономическата стабилност и ниските и стабилни лихви, които подкрепят дългосрочния растеж, са очевидни примери за това.
(откъс от интервюто, публикувано в European Economy News (Европейски икономически новини)
)
