Кое събитие ви направи най-силно впечатление от създаването на ЕС през 1957 г. насам?
Реймон Бар, заместник-председател на Комисията (1967-73 г.), отговарящ за икономическите и финансовите въпроси.
Реймон Бар: От 1960 г. по време на развитието на ЕС съм бил свидетел на много събития, понякога неочаквани, но винаги полезни за нашето голямо начинание.Затова няма да бъдете учудени, че събитието, което ме впечатли най-силно след създаването на ЕС, бе създаването на Икономическия и паричен съюз.През 1969 г. аз представих първите предложения за този голям проект и те послужиха като основа за бъдещи действия от срещата на върха на държавните и правителствени ръководители на ЕС през декември същата година.Тогава като министър-председател в Париж се занимавах с въвеждането и функционирането на Европейската валутна система във Франция.През 1999 г. след много усилия и с политическата воля на Франция и Германия бе създаден Икономическият и паричен съюз.При всеки проект на ЕС търпението и дългосрочният подход са много важни.
Марио Монти, комисар за единния пазар (1995-99 г.) и конкуренцията (1999-2004 г.).
Марио Монти: Нашата интегрирана Европа не е държава, а по-скоро динамичен процес, със своите възходи и падения, като и едните, и другите имат много важна функция в това безпрецедентно в историята начинание. В еднаква степен с тях "безинтересните" събития на интеграцията играят важна роля.На този фон за мен се открояват три събития:
- най-значимото събитие в положителен аспект е обединението на Европа на 1 май 2004 г.Модел, замислен преди 50 години, доказа способността си да функционира при изключително трудни и непредвидими обстоятелства, да реализира стремежите на страните и народите към демокрация и икономически и социален напредък.
- най-значимото събитие в отрицателен аспект е отхвърлянето на Конституционния договор от французите на 30 май 2005 г., а няколко дни по-късно – от холандците. Това забави процеса, позволяващ на Европа да постига целите си по-ефективно, и показа колко голяма е пропастта в разбиранията между европейските граждани и институциите на ЕС, които би трябвало да им служат.То показа също така, и то в твърде неприятна степен, колко далеч бе стигнало в много страни сред националните политически лидери или техните привърженици циничното заиграване да се обвинява Европа, за да се прикрие нечия лична отговорност, като се има предвид недостига на лидери. Въпреки всичко може да се окаже, че това голямо препятствие е било необходим момент на истината, който да вдъхнови задълбочени размисли за това как да стигнем до един по-зрял модел на поведение от страна на всички, на които са поверени политически функции в Европа, на национално и европейско равнище.
- най-значимото сред „безинтересните“ събития през тези 50 години, а надявам се и доста след това, е мирът между членовете на Европейския съюз.Ако не бяха убедени да работят заедно в една Общност, страните основателки, и по-специално двете най-големи сред тях, можеха след време да се върнат към по-обичайното си превъплъщение на воюващи държави.
Вашите надежди за следващите 50 години на европейското семейство?
Реймон Бар: Аз не споделям опасенията от срив в резултат на разширяването на ЕС.Смятам, че всички държави-членки, нови и стари, са убедени, че имат интерес от укрепването и развитието на ЕС.И отново повтарям, че това няма да стане бързо.Две области смятам за особено важни за следващите 50 години:провеждане на външна политика, която ще позволи на Съюза да отстоява по-ефективно вижданията и интересите си на световната сцена, и, ако иска да бъде приеман сериозно, развитието на съответни възможности за отбрана.За да се постигне напредък в тези две области, които, както и еврото, засягат в голяма степен националния суверенитет, са необходими постоянни усилия и решимост.Но в тези две области ще бъде изминат дълъг път, за да завърши изграждането на наистина силен ЕС, който аз много бих искал да видя.
Марио Монти: Надявам се моето виждане да е станало ясно от отговора ми на първия въпрос.Бих искал да кажа само още едно нещо, не толкова като комисар в продължение на десет години (и стажант за три вълнуващи месеца, когато ЕС бе точно на седем години), а по-скоро като европеец.И това е БЛАГОДАРЯ ВИ!Отправям тези думи към хората, които сега работят в институциите на ЕС и към тези, които работеха там преди тях.Разбира се, те, както и всички, могат и трябва да се справят още по-добре.Но всички ние сме им много задължени за това, което правят за създаването и запазването на обединена Европа.
