Антонио Гамонеда
подбира грижливо думите си. И когато пише стихове, и когато отговаря на въпросите по време на интервю той обмисля внимателно думите си. Гамонеда, който има 17 сборника със стихове и още няколко творби зад гърба си, е смятан за един от най-изявените таланти на съвременната испанска литература.След като вече получи Европейската награда за литература през 2006 г., сега той бе удостоен с престижната награда „Сервантес“ за 2006 г.
Антонио Гамонеда описва чувствата си при получаването на наградата с думата „удовлетворение“. „Но съм наясно, че моята поезия е същата, каквато бе преди да получа наградата“, допълва той с усмивка.
Наградата „Сервантес“ се връчва всяка година на испаноговорящ автор в знак на признание за цялостно творчество и е най-престижната литературна награда в Испания.Творбите на Гамонеда обаче се четат далеч отвъд пределите на испанската общност по света – миналата година той бе удостоен с Европейската награда за литература като признание за централното място, което заема на европейската литературна сцена.
Гамонеда е неразривно свързан с европейската култура и описва себе си като европеец. Роден през 1931 г., той е бил свидетел на изграждането на ЕС през последните 50 години. Той обяснява, че този тип социално развитие може да окаже известно влияние върху литературата, но ако това изобщо важи в неговия случай, то е било несъзнателно. При Гамонеда по-силно е било влиянието на развитието на неговата страна след присъединяването ѝ към ЕС.
„Испания винаги е имала проблеми с напрежението между националистически групировки. Положението се подобри, след като страната стана част от ЕС. ЕС помогна за постигането на известно единство в Испания. Моята надежда за бъдещето на Европа е да видя европейците още по-единни.“
Какво е мястото на поезията в развитието на обединена Европа?
На Гамонеда са му необходими няколко секунди, за да отговори. „Поезията не е отражение на обективната реалност в Европа.Но тя поражда надежда в съзнанието на хората.В някои случаи тя може да ги накара дори да променят навиците си.“
Откъс от Descripción de la mentira, 1977
De la verdad no ha quedado más que una fetidez de notarios,
una liendre lasciva, lágrimas, orinales
y la liturgia de la traición
(...)
¿Qué lugar es éste, qué lugar es éste?
