Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия - Информационен документ

Интегрирана политика на ЕС за Арктика — често задавани въпроси

Брюксел, 27 април 2016 r.

Върховният представител и Европейската комисия дават цялостен отговор на предизвикателствата в Арктика.

1. Какво представлява Арктическият регион?

Въпреки че съществуват различни определения за Арктическия регион, в съвместното съобщение с термина „Арктически регион“ се описва регионът около северния полюс, северно от Полярния кръг (66 градуса и 32 минути северна ширина). В него се включват Северният ледовит океан и териториите на осем арктически държави: Канада, Кралство Дания (включително Гренландия и Фарьорските острови), Финландия, Исландия, Норвегия, Руската федерация, Швеция и Съединените американски щати.

2. Защо Арктическият регион е важен за ЕС?

Въпреки че Европейският съюз няма пряк излаз на Северния ледовит океан, той е неразривно свързан с Арктика. Ние имаме исторически, икономически, търговски и географски връзки, а редица съществуващи дейности, финансиране, проекти и решения на ЕС вече оказват въздействие върху устойчивото развитие на региона.

Необходима е много работа за опазване на откритото море в Арктика с оглед на изменението на климата и засилващата се човешка дейност в региона. Устойчивото управление на откритото море в Арктика, намиращо се извън рамките на националната юрисдикция, е глобална отговорност, следователно отговорност за него носи и Европейският съюз. Освен това три арктически държави членуват в Европейския съюз: Дания, Швеция и Финландия. Европейският съюз също така поддържа тесни връзки с Исландия и Норвегия като членове на Европейското икономическо пространство, а държави като Канада и САЩ са стратегически партньори на ЕС.

3. Каква е екологичната ситуация в Арктика?

Арктика бързо се затопля. Според петия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата температурите на вечните ледове са се повишили в повечето региони от началото на 80-те години на ХХ век, като се очаква това да продължи и в бъдеще. Това развитие на нещата представлява сериозно основание за ЕС да засили ангажимента си за борба с изменението на климата и опазване на околната среда в региона.

Тъй като затоплянето продължава, летата без сняг в Арктика могат да бъдат факт още през следващите 20 — 40 години. Размразяването на морските ледове и бързото развитие на офшорните технологии вече доведоха до засилване на човешката дейност в региона, като например корабоплаване, минно дело и добив на въглеводороди.

4. Каква е международната правна рамка за Арктика?

Съществува широкообхватна правна рамка във връзка с Арктика, която между другото включва:

  • Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), с която се утвърждават правата на юрисдикция на държавите в различните морски зони. ЕС е подписал UNCLOS;
  • Международната морска организация (IMO) — специализирана агенция на ООН, която отговаря за безопасността и сигурността на корабоплаването и за предотвратяването на замърсяването на моретата от корабите. Всички членове на ЕС са членове и на IMO. Европейската комисия има статут на наблюдател;
  • Арктическият съвет е международен, междуправителствен форум, който има пряко отношение към устойчивото развитие на Арктика и опазването на околната среда. Съветът е основан през 1996 г. Той не се занимава със спорове за граници, ресурси или с каквито и да е въпроси, свързани със сигурността. ЕС е ad hoc наблюдател на работата на Арктическия съвет, като три негови държави членки членуват в този съвет (Кралство Дания, Финландия и Швеция), а седем държави членки са наблюдатели (Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Полша, Испания и Обединеното кралство);
  •  Евро-Арктическият съвет за региона на Баренцово море (BEAC) е форум за междуправителствено и междурегионално сътрудничество в региона на Баренцово море. Европейската комисия е пълноправен негов член;
  •  Северното измерение е съвместна политика на ЕС, Русия, Норвегия и Исландия. Създадено е през 1999 г., като целта му е да се осигури рамка за насърчаване на диалога и конкретното сътрудничество в сферата на икономиката, културата, околната среда и транспорта.
  •  Конвенцията за защита на морската околна среда в североизточния Атлантически океан има за цел опазване на морската околна среда и морските екосистеми от възникващи заплахи, свързани със замърсяването, морските дейности, както и изменението на климата и засиленото човешко присъствие.

5. Как ЕС допринася за работата в Арктика?

Интересите на ЕС в Арктика засягат много други сфери, включително — но не само — околна среда, енергетика, транспорт и рибарство. Европейският съюз от дълго време участва активно в арктическото сътрудничество, както и в политиката в рамките на Северното измерение съвместно с Русия, Норвегия, Исландия, Финландия и Швеция, а също така и в Евро-Арктическия съвет за региона на Баренцово море. Европейският съюз също така от дълги години е ad hoc наблюдател в Арктическия съвет и допринася за неговата работа.  

ЕС играе водеща роля във финансирането на изследванията на Арктика: от 2002 г. насам от бюджета на ЕС за тази цел са предоставени 200 млн. евро, без да се включват средствата, отпуснати от отделни държави от ЕС. Наскоро приключили и текущи проекти разглеждат редица проблеми, за да се очертае пълна картина на промяната в Арктика: едното направление на научните изследвания е свързано с ефекта от изменението на климата върху екосистемата на региона и ключови сектори на икономиката. Други проекти проучват промените в ледената покривка и ледниците в Северния ледовит океан, включително въздействието от тяхната загуба върху морското равнище. Проект, в който участват всички арктически държави, изготви първата досега хармонизирана оценка на почвените условия в региона — атлас на почвите около Северния полюс. И накрая, няколко проекта взеха участие в укрепването на изследователската инфраструктура в региона, включително чрез изграждането на мрежата Interact от 70 полеви бази, пръснати из него.

Контролираната от държавите от ЕС търговска флота е една от най-големите в света, а промишлеността на Съюза има значителен опит в корабоплаването, корабостроенето, спътниковата навигация, издирването и спасяването, както и в развитието на пристанищната инфраструктура, което има значителен потенциал да подкрепи растежа и развитието, като в същото време гарантира спазването на най-високите стандарти за опазване на околната среда.

Освен това чрез различни инициативи ЕС предоставя значително финансиране на коренното и местното население. За периода на съфинансиране 2007 — 2013 г. заделените за програмите за финансиране средства възлизат на 1,14 млрд. евро или 1,98 млрд. евро, ако се включи съфинансирането от държавите членки. Над 1 млрд. евро от Европейските структурни и инвестиционни фондове ще бъдат инвестирани в региона през 2014 — 2020 г. в стратегически области като изследвания и иновации, подкрепа за малките предприятия и екологосъобразна енергия.

6. Защо Европейската комисия и върховният представител представят съобщението сега?

През 2014 г. Европейският парламент и Съветът поискаха от Комисията и върховния представител да разработят интегрирана политика по въпросите на Арктика, която да осигури по-последователна рамка за действията и програмите за финансиране на ЕС. Положението в региона не оставя място за съмнение в необходимостта от засилване на действията на ЕС. Изменението на климата в региона напредва по-бързо и в по-големи мащаби от прогнозираното. Тъй като ЕС е третият най-голям източник на емисии на газове с парников ефект в света, той носи отговорност да работи за забавяне на този процес.

Устойчивото развитие в Арктическия регион е както необходимо, така и възможно. Несъмнено ЕС може да предприеме действия за повишаване на социално-икономическата устойчивост на Арктическия регион, но също така и в областта на науката, изследванията и иновациите. ЕС разполага със значителни ресурси, данни и изследователски капацитет, които може да посвети на постигането на напредък по въпроси от регионално и международно значение. В приетото днес съвместно съобщение са обхванати всички тези аспекти.

7. Какви действия се предлагат?

Интегрираната политика обхваща 39 действия за по-нататъшно развитие на политиката на ЕС по отношение на Арктика в три тясно свързани области:

A.)  С цел по-нататъшна борба с изменението на климата и опазване на околната среда,

  • ЕС вече пое ангажимент за намаляване на своите емисии на парникови газове с 40% до 2030 г. и с 80% до 2050 г. в сравнение с равнищата през 90-те години на ХХ век. Съюзът ще се стреми към изпълнение в международен план на споразумението за климата, постигнато през декември миналата година в Париж. 20% от бюджета на ЕС вече са запазени за мерки за приспособяване към изменението на климата и смекчаване на последиците от този процес.
  • ЕС е готов да работи съвместно с арктическите държави, включително с тяхното местно население и коренни общности, и със съответните международни форуми за разработване на амбициозна програма за приспособяване към изменението на климата за Арктическия регион.
  • ЕС също така ще участва в международните мерки за ограничаване на отделянето на сажди и метан.
  • ЕС трябва да запази сегашните равнища на финансиране за изследвания на Арктика в рамките на програмата „Хоризонт 2020“ (средно 20 млн. евро на година). Около 40 млн. евро вече са заделени за 2016 г. и 2017 г. за проекти във връзка с наблюдението и измененията в областта на метеорологията и климата в северното полукълбо, както и с намаляването на вечните ледове.
  • Двадесет и две водещи в областта на изследванията на Арктика европейски институции ще разработят европейска програма за полярни изследвания в рамките на инициативата EU-PolarNet.
  • ЕС ще подкрепи транснационалния достъп до изследователска инфраструктура в Арктика (изследователски станции, плавателни съдове с научна цел, спътникови наблюдения) и отворения достъп до източниците на данни. Космическата програма на ЕС „Коперник“ ще подпомогне международните изследвания на изменението на климата в Арктика.
  • Редица международни споразумения в областта на околната среда, като Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, се отнасят до голяма степен за Арктика, но все още далеч не са изпълнени от подписалите ги, така че ЕС трябва да насърчи тяхното изпълнение.
  • Замърсителите и тежките метали, които в момента замърсяват хранителната мрежа на Арктика, би следвало постепенно да бъдат отстранени отсега до 2020 г.
  • Като част от устойчивото управление на Северния ледовит океан, ЕС подкрепя създаването на мрежа от морски защитени зони в Арктика. ЕС се стреми да бъде разработено международно споразумение за предотвратяване на нерегулирания риболов в централната част на Северния ледовит океан. В дългосрочен план морските биологични ресурси трябва да бъдат управлявани или чрез регионална организация за управление на риболова, или чрез споразумение.

B.)  С оглед на устойчивото развитие на региона:

  • В европейската част на Арктика се наблюдава недостиг на инвестиции, докато в същото време редица инструменти и услуги за финансиране на ЕС имат готовност да подкрепят иновациите, развитието на инфраструктурата, като например подобряване на транспортните връзки, както и предприятията (съответно чрез Плана за инвестиции за Европа, Ten-T, Innovfin и European Enterprise Network). Комисията ще положи усилия за засилване на координацията между програмите за финансиране на ЕС, които имат отношение към Арктика, за определяне на ключовите инвестиционни и изследователски приоритети, както и за улесняване на изграждането на капацитет на заинтересованите страни с цел оптимизиране на финансовата подкрепа за региона.  
  • Космическите програми и целевите изследователски проекти на ЕС трябва да допринесат за морската безопасност в региона чрез наблюдение на трафика на плавателни съдове и на движението на ледовете („Коперник“) и предоставяне на навигационни услуги („Галилео“).

C.)  Във връзка с международното сътрудничество:

  • ЕС ще продължи да участва активно в международни форуми по въпросите на Арктика, като Арктическия съвет, Евро-Арктическия съвет за региона на Баренцово море и Северното измерение.
  • ЕС ще си сътрудничи с всички свои арктически партньори — не само с държави извън ЕС, които имат територии в Арктика, но и с държави със засилващи се интереси в Арктика, като Китай, Индия и Япония, например в областта на науката и изследванията.
  • Тъй като политиките на ЕС пряко засягат региона, Съюзът ще продължи да работи с коренното население и местните общности, за да бъде сигурно, че техните права се спазват и вижданията им се вземат предвид при разработването на политиките на ЕС.

8. Какви са следващите стъпки?

За да се гарантира последователност, ефективност и приемственост на политиката на ЕС за Арктика, Съветът на Европейския съюз (държавите членки) и Европейският парламент се приканват да предоставят становищата си по това съвместно съобщение.

За повече информация

http://eeas.europa.eu/arctic_region/index_en.htm

http://ec.europa.eu/maritimeaffairs/policy/sea_basins/arctic_ocean/index_en.htm

MEMO/16/1540

Лица за контакти с медиите:

Въпроси на граждани: Europe Direct на телефон 00 800 67 89 10 11 или на електронния адрес на информационната служба


Side Bar