Европейски съюз

Селско стопанство

Селско стопанство

Жизнеспособни селски райони и качествени селскостопански продукти

Световното производство на храни трябва да се удвои до 2050 г., за да задоволи нуждите на нарастващото население и променящите се хранителни навици. Производството на храни е изправено пред последиците от изменението на климата върху биоразнообразието, качеството на почвата и водите, и изискванията на световния пазар.

Селскостопанската политика на ЕС се промени значително през последните десетилетия, за да се помогне на селските стопани да се справят с тези предизвикателства и да се отговори на променящите се нагласи и очаквания на хората. Тази политика обхваща широк кръг въпроси, включително качество на храните, проследимост, търговия и популяризиране на селскостопанските продукти на ЕС. ЕС подпомага финансово земеделските стопани и насърчава устойчиви и екологосъобразни практики, като в същото време инвестира в развитието на селските райони.

Институциите на ЕС си сътрудничат в създаването, прилагането, мониторинга и оценяването на политиката в областта на храните и земеделието. Националните и местните органи прилагат законите, за които е постигната договореност на европейско равнище. Чрез бюджета на ЕС се предоставят средства на държавите членки в съответствие с правилата, определени от Съюза. ЕС също така следи за прилагането и ефективността на законите и координира тяхното изменяне.

Промишлените отрасли и услугите, свързани със селското стопанство и храните, осигуряват над 44 млн. работни места в ЕС, включително редовна работа за 20 млн. души само в рамките на сектора на селското стопанство. Благодарение на разнообразието от климатични условия, плодородните почви, техническите умения на земеделските стопани и качеството на продуктите, ЕС е един от водещите в света производители и износители на селскостопански продукти.

Publication

Текстът е актуализиран през септември 2016 г.

Тази публикация е част от серията „Политиките на Европейския съюз“

Back to top