Европейски съюз

История и цел на еврото

История и цел на еврото

Защо е необходима обща валута

Създаването на икономически и паричен съюз (ИПС) е неотменна амбиция на Европейския съюз от края на 60-те години на ХХ век. ИПС включва координация на икономическите и фискалните политики, обща парична политика и обща валута — еврото. Единната валута има много предимства: тя улеснява трансграничната търговия между компаниите, води до подобряване на икономическите резултати и до по-голям избор и повече възможности за потребителите.

Въпреки това на пътя на еврото стоят редица политически и икономически пречки: понякога политическата ангажираност отслабва, има разделение по въпроса за икономическите приоритети или сътресения на международните пазари. Всички тези пречки трябваше да бъдат преодолени, за да се постигне напредък към създаването на икономически и паричен съюз.

Пътят към еврото

Стабилността на международните валути, които доминираха в периода веднага след края на Втората световна война, не се запази за дълго. Сътресенията на международните валутни пазари заплашваха общата ценова система на общата селскостопанска политика, която е основен стълб на Европейската икономическа общност. По-късните опити за постигане на стабилни обменни курсове са засегнати от петролната криза и други сътресения. През 1979 г. е създадена Европейската парична система (EMS).

Европейската парична система е създадена като система от обменни курсове, използвана за поддържане на курса на участващите в нея валути в тесни граници. Този изцяло нов подход представлява безпрецедентна координация на паричните политики между страните от ЕС и функционира успешно повече от десетилетие. Под ръководството на Жак Делор управителите на централните банки на страните от ЕС подготвят доклада „Делор“ за създаване на ИПС.

От Маастрихт до еврото и еврозоната — от 1991 г. до 2002 г.

В доклада „Делор“ се предлага подготвителен период, който включва три етапа, за създаване на икономически и паричен съюз и еврозона, обхващащ времето от 1990 г. до 1999 г. Европейските лидери приемат препоръките на доклада „Делор“.

За Договора за Европейския съюз, който съдържаше разпоредби, необходими за реализирането на паричния съюз, бе постигнато съгласие на срещата на Европейския съвет в Маастрихт, Нидерландия, през декември 1991 г.

След продължили едно десетилетие приготовления, на 1 януари 1999 г. еврото е въведено — през първите три години то е „невидима валута“, използвана само за счетоводни цели и електронни плащания. Евромонетите и евробанкнотите са пуснати в обращение на 1 януари 2002 г., когато в 12 страни от ЕС се извършва най-голямото в историята преминаване от една валута към друга.

Back to top