Европейски младежки портал
Информация и възможности за млади хора в Европа

Как да се предотврати радикализирането на млади хора?

HRYO
На конференцията под наслов „Преодоляване на маргинализирането на младежта“, организирана на 3 май 2017 г. от Младежката организация по правата на човека (HRYO), се събраха правни експерти, политици и практикуващи специалисти, за да потърсят решение на въпроса с младите европейци, които възприемат насилствения екстремизъм.

През септември 2015 г. Тамимунт Есайде, директор на Maison de Quartier St Antoine (MQSA) в Брюксел, се среща със Салиха Бен Али — майка, чийто 19-годишен син загива в Сирия, след като се присъединява към ИДИЛ. Г-жа Бен Али е основателка на асоциацията  S.A.V.E. BEGIUM. Заедно с MQSA и Women Without Borders те основават  Mothers School (Училище за майки) като средство за разбиране и преодоляване на проблема с младите хора, възприемащи екстремизма. „Получаваме обаждания от майки, загрижени за бъдещето на своите деца, а майките могат първи да забележат тъга или изолиране при детето. Ето защо те да могат да изиграят роля по отношение на ранното предупреждение и да защитят децата си“, обяснява Тамимунт. „По време на 15-седмичния курс в училището за майки участниците се научават да разбират по-добре средата на своите деца, как по интелигентен начин да осъществяват превенция и как да укрепват емоционалните връзки между родители и деца“.

 

Тази инициатива илюстрира идея, споделяна от всички оратори на конференцията: първото „бойно поле“ за преодоляване на маргинализацията и предотвратяване на водещата до насилие радикализация е местната общност.

 

Пламенен защитник на местния подход е Барт Сомерс, кмет на град Мехелен в Белгия и носител на световната награда  World Mayor Prize 2016. Първоначално той се заема с две неудобни истини: „първо, почти 4200 млади европейци са се присъединили към ИДИЛ и ако броят на радикализираните млади хора, които се присъединяват към ИДИЛ, продължава да нараства, службите за сигурност няма да могат да ги контролират. На второ място, дерадикализацията е много трудна, тъй като за нея трябват много време и пари, а успехът не е гарантиран“. Ето защо той е застъпник на предотвратяването и преодоляването на маргинализацията.

 

„Нямаме нужда от повече полиция или специални закони. Първото нещо, което трябва да направим, е да прилагаме политика на приобщаване на местно ниво. Трябва да изградите сигурност във вашия град, затова не позволявайте в някои квартали да липсват услуги, а престъпниците да се сочат като пример за подражание“, заяви кмета на Мехелен. Той също така посочи, че въпреки че си мислим, че живеем в мултикултурно общество, „в много градове хората не живеят едни с други, а едни до други в архипелаг от монокултурни общества“.  Освен това той подчерта значението на смесените училища, спортни и младежки клубове. В Мехелен има футболен клуб с млади играчи, представляващи различни култури. Освен че играят футбол, те също така си пишат заедно и домашните, а ако получат лоши оценки в училище, през следващата седмица нямат право да играят. Има и клуб по бокс, основан от бивш наркодилър, чиято цел е да помогне на най-уязвимите млади хора в града. Те се учат как да се боксират, като условието е да поддържат добри резултати в училище, а ако бъдат хванати да се бият на улицата, биват изключвани от клуба.

 

Според Катерина Киничи, съпредседател на интергрупата на Европейския парламент по правата на децата, „борбата срещу маргинализацията и дискриминацията трябва да бъде основен приоритет на европейско равнище. Превенцията и реинтеграцията трябва да се извършват чрез образованието“. Това не е нов подход, понеже тя си спомня как баща ѝ Роко Киничи, съдия, убит през 1983 г. от мафията, „е бил новатор в наказателното право, тъй като е бил първият магистрат, използвал срещите и работата с младите хора като средство за предотвратяване на радикализацията“.

 

 

Аделаиде Ванхове от Международната обсерватория за правораздаването при малолетни и непълнолетни предупреждава: „Затворите са най-лошото място за млади хора с проблеми, защото има риск да бъдат радикализирани и вербувани докато са там“. Тя отбелязва, че „се обръща малко внимание на факта, че някои от предполагаемите терористи биха могли да са деца или непълнолетни лица. В повечето страни от ЕС не съществуват политики в областта на борбата с тероризма, насочени към децата“. Г-жа Ванхове смята, че „репресивните мерки вече не са достатъчни и дори биха могли да имат обратен ефект“. Тя призова за приемането на нова стратегия, основана на превенцията. По тази причина Обсерваторията стартира проекта „Превенция на младежката радикализация — насърчаване на използването на алтернативи на задържането чрез съдебно обучение“ (2016—2018 г.). Целта е да се обменят добри практики между съдии, прокурори, съдебни служители, адвокати, медиатори и създатели на политики. Организаторите на проекта ще съставят наръчник и курс за електронно обучение, за да се помогне на съдебните служители да се справят с проблема с радикализацията по време на лишаване от свобода и да се проучат алтернативи на задържането, включително подходи за дерадикализация в общността и семейството.

 

Доброволците също играят важна роля в борбата с радикализацията. Както казва директорът на Европейския доброволчески център(CEV) Габриела Сивико, „негативните стереотипи поощряват злонамерените действия, а доброволчеството има потенциала да разрушава стереотипите и да насърчава разбирателството и толерантността към различията, предотвратявайки екстремизма“. Тя подчертава факта, че доброволчеството изгражда общности и устойчивост и че то може да се използва там, където могат да се прилагат стратегии за превенция. Въпреки това г-жа Сивико отправи също така и критики по отношение на традиционното гражданско общество, което „не се изправя срещу радикализацията и не противодейства на екстремистката идеология поради липса на необходимите експертни познания и страх от реакция от страна на обществото, което би могло да го счете за недостатъчно строго към престъпленията, и това съответно да изложи на риск неговото финансиране“.

 

Тамимунт не е получила специално финансиране за Училищата за майки, но организацията вече се подготвя за следващия курс през септември. Г-жа Есайди подчертава, че радикализираните младежи са се присъединили към терористични групи, тъй като „са се почувствали изслушани“. Тя признава, че дерадикализацията е също толкова трудна, колкото измъкването на някого от секта. Тя се усмихва, припомняйки си случая на 15-годишно момче, което се присъединява към терористична група в Сирия, но благодарение на работата на нейната организация в областта на събирането на семейства младежът успява да се върне в дома си в Белгия и да се откаже от насилствения екстремизъм. Както заключва г-жа Есайди, „майката тук изигра решаваща роля, но същото се отнася и за местните органи, които му дадоха втори шанс. Днес той вече следва първа година медицина.

Публикувана на: вт, 19/12/2017 - 11:23


Tweet Button: 

New!


Info for young people in the western balkans

Нуждаете се от експертна помощ или съвет?

Задайте въпрос!

Връзки по темата