Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия - Реч - [Единственият автентичен текст е този на произнесената реч]

Състояние на Съюза – 2015 година: Време за честност, единство и солидарност

Страсбург, 9 септември 2015 r.

Жан-Клод ЮНКЕР
Председател на Европейската комисия

 

Г-н председател,

Уважаеми членове на Европейския парламент,

Днес, за първи път през мандата ми като председател на Европейската комисия, имам честта да се обърна към Европейския парламент относно състоянието на нашия Европейски съюз.

Поради това бих искал да припомня политическото значение на този много специален момент от дейността на институциите.

Обръщението относно състоянието на Съюза е изрично предвидено от рамковото споразумение, което урежда отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия. Споразумението предвижда „всяка година по време на първата месечна сесия през септември [да] се провеждат разисквания относно състоянието на Съюза, в които председателят на Комисията прави обръщение с равносметка на текущата година и представя бъдещите приоритети за следващите години. За тази цел председателят на Комисията представя същевременно на Парламента в писмена форма основните елементи, които ще служат за насока при подготовката на работната програма на Комисията за следващата година“.

Обръщението относно състоянието на Съюза изисква от председателя на Комисията да направи равносметка на текущото положение в нашия Европейски съюз и да определи приоритети за предстоящата работа.

То също задейства междуинституционалната процедура, която води до изготвянето на нова работна програма на Европейската комисия за следващата година.

Заедно с Франс Тимерманс, моя първи заместник-председател, тази сутрин изпратих писмо до председателите и на двата законодателни органа на Съюза: до председателя Мартин Шулц и до министър-председателя на Люксембург Ксавие Бетел, който понастоящем изпълнява ролята на ротационен председател на Съвета. В това писмо са изложени подробно многобройните действия, които Комисията възнамерява да предприеме посредством законодателни и други инициативи от сега до края на 2016 г. Ние предлагаме една амбициозна, целенасочена и наситена програма, която изисква от Комисията, Парламента и Съвета да си сътрудничат тясно и ефективно.

Сега няма да навлизам в подробности относно нашата законодателна програма. През идните седмици ще проведем структуриран диалог с Парламента и Съвета по този въпрос.

Смятам обаче, че днес не е моментът да се говори за всичко това.

Аз съм първият председател на Комисията, чиито номинация и избор произтичат пряко от резултата от изборите за Европейски парламент през май 2014 г.

След като в предизборния период проведох кампания като водещ кандидат, Spitzenkandidat, получих възможността да бъда политически по-изявен председател.

Тази политическа роля е предвидена в Договорите, с които държавите членки направиха Комисията застъпник на общия интерес на Съюза. Годините на криза намалиха обаче разбирането за това.

Ето защо миналия септември заявих пред Европейския парламент, че искам да ръководя една политическа Комисия. Дори много политическа Комисия.

Казах това не защото мисля, че можем и трябва да политизираме всичко.

Казах го, защото вярвам, че огромните предизвикателства, пред които Европа е изправена в момента — както във вътрешен, така и във външен план — не ни оставят друг избор освен да подходим към тях от подчертано политическа гледна точка, с подчертано политически подход и като си даваме много ясна сметка за политическите последици от нашите решения.

Последните събития потвърдиха спешната нужда от подобен политически подход в Европейския съюз.

Сега не е време за придържане към обичайните практики.

Сега не време за изреждане на свършеното и проверка дали тази или друга секторна инициатива е намерила място в речта за състоянието на Съюза.

Сега не е време да се брои колко пъти думите „социален“, „икономически“ или „устойчив“ са се появили в речта за състоянието на Съюза.

Вместо това, сега е време за честност.

Време е да се говори откровено за големите проблеми, пред които е изправен Европейският съюз.

 

Защото нашият Европейски съюз не е в добро състояние.

 

В този Съюз има недостиг на Европа.

И в този Съюз съюзът е недостатъчен.

 

Трябва да променим това. И трябва да го променим сега.

 

Кризата с бежанците: повелята да действаме като съюз

Независимо от съдържанието на работните програми и плановете за законодателство, днес най-важният приоритет е и трябва да бъде разрешаването на кризата с бежанците.

От началото на годината близо 500 000 души са пристигнали в Европа. В огромното си мнозинство те са бежанци от войната в Сирия, от терора на Ислямска държава в Либия и от диктатурата в Еритрея. Най-засегнатите държави членки са Гърция с над 213 000 бежанци, Унгария с над 145 000 и Италия с над 115 000.

Тези числа са впечатляващи. Някои се плашат от тях.

Но сега не е време да се страхуваме. Време е за смели, решителни и съгласувани действия на Европейския съюз, неговите институции и всички негови държави членки.

Преди всичко това е въпрос на човечност и човешко достойнство. За Европа също така това е въпрос на историческа справедливост.

Ние, европейците, трябва да си припомним добре, че Европа е континент, където почти всеки някога е бил бежанец. Нашата обща история е белязана от милиони европейци, бягащи от религиозно или политическо преследване, от война, диктатура или подтисничество.

Хугенотите, бягащи от Франция през 17 век.

Евреите, синтите, ромите и многото други бягащи от ужасите на нацизма през 30-те и 40-те години на миналия век.

Испанските републиканци, намиращи спасение в бежанските лагери в Южна Франция в края на 30-те години след поражението си в гражданската война.

Унгарските въстаници, избягали в Австрия през 1956 г. след потушаването на тяхното въстание срещу комунистическия режим от съветските танкове.

Чехите и словаците, отишли в изгнание в други европейски държави след смазването на Пражката пролет през 1968 г.

Стотиците и хилядите принудени да избягат от домовете си след войните в Югославия.

Забравихме ли, че неслучайно в САЩ живеят повече хора с фамилията Макдоналд, отколкото в цяла Шотландия? Или че има причина броят на тези с фамилията О'Нийл или Мърфи в САЩ да надхвърля в пъти този на живеещите в Ирландия?

Забравихме ли, че 20 милиона души от полски произход живеят извън Полша в резултат на политическа и икономическа емиграция вследствие на многобройни промени на границите, принудителни изселвания и преселвания през нерядко мъчителната полска история?

Наистина ли забравихме, че след опустошенията на Втората световна война бежанци в Европа бяха 60 милиона души? Или че в резултат на този ужасен европейски исторически опит беше създаден всеобхватен режим на закрила — Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. — с цел бъде предоставено убежище на тези, които се прехвърляха през стените в Европа, за да избягат от войната и тоталитарното подтисничество?

Ние, европейците, трябва да знаем и никога да не забравяме защо предоставянето на убежище и зачитането на основното право на убежище е от такова значение.

Казвал съм преди, че твърде рядко се случва да се гордеем с нашето европейско наследство и нашия европейски проект.

И все пак, независимо от нашата неустойчивост, от собствената ни представа за нашите слабости, днес имено Европа е желано място на убежище и изгнание.

Европа е тази, която в очите на жените и мъжете в Близкия Изток и Африка представлява лъч на надежда, сигурен пристан.

Това е повод за гордост, а не нещо, от което да се боим.

Европа днес, въпреки множеството различия между нейните държави членки, е несъмнено най-богатият и най-стабилен континент в света.

Ние разполагаме със средствата, за да помогнем на тези, които бягат от войни, терор и подтисничество.

Знам, че мнозина сега ще поискат да кажат, че всичко това е чудесно, но Европа не може да приеме всички.

Наистина Европа не може да подслони всички страдащи хора по света. Но нека бъдем честни и да погледнем нещата в перспектива.

В този момент броят на пристигащите в Европа бежанци е безпрецедентно голям. И все пак те представляват само 0,11 % от общото население на ЕС. В Ливан бежанците представляват 25 % от населението. А това е страна, в която хората разполагат със само една пета от благоденствието, на което се радваме в Европейския съюз.

Нека бъдем открити и честни с нашите често разтревожени граждани: докато има война в Сирия и терор в Либия, кризата с бежанците няма просто да отмине.

Можем да построим стени, може да построим огради. Но представете си само за секунда, че сте на тяхно място с вашите деца в ръцете ви, а около вас светът, който познавате, е разрушен. Няма цена, която не бихте платили, няма стена, която не бихте изкачили, няма море, което не бихте преплавали, няма граница, която не бихте прекосили, ако бягате от война или от варварството на т.нар. Ислямска държава.

Така че крайно време е кризата с бежанците да бъде управлявана. Няма алтернатива на това.

През последните седмици бяха разменени много упреци. Държави членки се обвиняваха взаимно, че не са направили достатъчно или са действали погрешно. Нерядко упреци бяха отправяни от националните столици към Брюксел.

Всички бихме могли да се гневим на това търсене на виновник. Не съм сигурен обаче, че това би било от полза. Гневът не помага никому. И всеки опит да виним другите е често знак, че политиците са заварени неподготвени от неочаквани събития.

Вместо това трябва да си припомним това, за което има съгласие, че може да помогне в настоящото положение. Време е да се огледаме с какво разполагаме и да се действа бързо нататък.

Ние не започваме от нищо. От началото на миналото десетилетие Комисията последователно представяше, едно след друго, законодателни предложения за изграждането на Обща европейска система за убежище. От своя страна, Парламентът и Съветът приемаха, един след друг, тези законодателни актове. Последният законодателен акт влезе в сила точно през юли 2015 г.

В цяла Европа сега разполагаме с общи стандарти по отношение на приема на търсещите убежище при зачитане на тяхното достойнство и на начина, по който се обработват техните молби за убежище. Налице са и общи критерии, които нашите независими съдебни системи използват за определяне на правото на лицето на международна закрила.

Тези стандарти обаче трябва да бъдат прилагани и спазвани на практика. Ясно е, че това все още не се случва, както е видно ежедневно от телевизията. Преди лятото се наложи Комисията да даде ход на първа група от 32 процедури за нарушение, които напомнят на държавите членки поетите по-рано от тях задължения. През близките дни ще последва втора група. Европейските закони трябва да бъдат прилагани от всички държави членки — това трябва да се разбира от само себе си в Съюз, основан на върховенството на закона.

Общите стандарти за убежището са важни, но не са достатъчни за справяне с настоящата криза с бежанците. Комисията, Парламентът и Съветът заявиха това през пролетта. През май Комисията представи всеобхватна европейска програма за миграцията. Не би било справедливо да се каже, че нищо не се е случило след това.

Ние утроихме нашето присъствие по море. Оттогава беше спасен животът на 122 000 души. Дори и един смъртен случай е твърде много, но бяха спасени много, които в противен случай биха загинали — увеличението е 250 %. В координираните от Frontex съвместни операции в Италия, Гърция и Унгария участват 29 страни — членки на ЕС и асоциирани към Шенген държави. Командировани са 102 офицери от 20 страни, 31 кораба, 3 вертолета, 4 самолета, 8 патрулни автомобила, 6 превозни средства, оборудвани с термовизионни камери, и 4 транспортни превозни средства — това е първата мярка на европейската солидарност в действие, макар че трябва да бъде направено повече.

Ние удвоихме усилията си за борба с контрабандистите и за разбиване на групите на трафикантите на хора. Вече е трудно да се намерят евтини плавателни съдове, поради което по-малко хора рискуват живота си в разнебитени, негодни за плаване съдове. В резултат на това маршрутът през Централното Средиземноморие се стабилизира, като през август пристигнаха около 115 000 души — същият брой като миналата година. Сега се нуждаем от подобно стабилизиране по пътя през Балканите, който определено бе пренебрегван от всички отговорни фактори.

Европейският съюз е също най-големият дарител в рамките на световните усилия за смекчаване на кризата със сирийските бежанци. Европейската комисия и държавите членки мобилизираха близо 4 милиарда евро за хуманитарна и икономическа помощ, както и за помощ за стабилизиране и развитие на сирийците в собствената им държава и на бежанците и приемащите ги общности в съседните Ливан, Йордания, Ирак, Турция и Египет. Всъщност точно днес дадохме началото на два нови проекта, целящи осигуряването на учебни занятия и продоволствена сигурност на 240 000 сирийски бежанци в Турция.

Колективно сме поели ангажимент да презаселим през следващата година 22 000 души, които са от държави извън Европа, с което показваме солидарност със съседите ни. Разбира се, това остава твърде скромно в сравнение с неимоверните усилия, полагани от Турция, Йордания и Ливан, които са приели повече от 4 милиона сирийски бежанци. За мен е окуражително, че някои държави членки показват готовност да увеличат значително нашите европейски усилия за презаселване. Това ще ни позволи да организираме много скоро структурирана система, с която европейските усилия за презаселване да бъдат разпределени по-систематично.

Европа се изявява определено слабо по отношение на общата солидарност спрямо бежанците, които са пристигнали на наша територия.

За мен е очевидно, че държавите членки, в които първо пристигат най-много бежанци — в момента това са Италия, Гърция и Унгария — не могат да бъдат оставени сами да се справят с това предизвикателство.

Ето защо Комисията вече предложи през май механизъм за реагиране при извънредни ситуации, за да може от Италия и Гърция да бъдат преместени първоначално 40 000 души, търсещи международна закрила.

Затова представяме и днешното си предложение за втори механизъм за реагиране, за бъдат преместени още 120 000 души от Италия, Гърция и Унгария.

Това изисква силна проява на европейска солидарност. Преди лятото не получихме очакваната подкрепа от държавите членки. Виждам обаче, че сега общественото настроение е различно. И съм убеден, че е крайно време за това.

Призовавам държавите членки да приемат предложенията на Комисията за спешното преместване на общо 160 000 бежанци по време на извънредното заседание на Съвета на министрите на вътрешните работи на 14 септември. Сега са необходими незабавни действия. Не можем да оставим Италия, Гърция и Унгария да се справят сами, така както не бихме оставили и всяка друга държава членка на ЕС. Защото, ако днес хората бягат от Сирия и Либия, съвсем възможно е утре това да бъде Украйна.

В миналото Европа е допускала грешката да дели хората на евреи, християни и мюсюлмани. Когато става дума за бежанци, не е от значение нито религията, нито вярата, нито философията.

Не подценявайте неотложността на ситуацията. Не подценявайте необходимостта да действаме. Зимата наближава — помислете за семействата, които спят по паркове и железопътни гари в Будапеща, в палатки в Трайскирхен или по бреговете в Кос. Какво ще се случи с тях през студените зимни нощи?

Разбира се, преместването им само по себе си няма да разреши проблема. Вярно е, че също така трябва да разграничим по-добре хората, които очевидно се нуждаят от международна закрила и поради това е много вероятно да кандидатстват успешно за убежище; и тези, които напускат страната си по други причини извън обхвата на правото на убежище. Ето защо днес Комисията предлага да се създаде общ списък на ЕС на сигурните страни на произход. Този списък ще позволи на държавите членки да ускорят процедурите за предоставяне на убежище за гражданите на страни, които се считат за сигурни за живеене. Според нас тази презумпция за сигурност определено трябва да се отнася за всички страни, за които Европейският съвет с единодушие реши, че отговарят на основните критерии от Копенхаген за членство в ЕС — особено по отношение на демокрацията, върховенството на закона и основните права. Тя трябва да се прилага и за другите потенциални страни кандидатки от Западните Балкани предвид напредъка им към получаване на статут на страна кандидатка.

Разбира се, наясно съм, че списъкът на сигурните страни е само едно процедурно опростяване. Той не може да отнеме основното право на убежище на търсещите убежище от Албания, Босна и Херцеговина, бившата югославска република Македония, Косово, Черна гора, Сърбия и Турция. Но чрез него се позволява на националните органи да се съсредоточат върху онези бежанци, които е най-вероятно да получат убежище, и особено тези от Сирия. А този акцент е изключително необходим при сегашната ситуация.

Смятам също, че освен незабавните действия, необходими за справяне с текущите извънредни ситуации, е време да подготвим по-фундаментална промяна в начина на разглеждане на молбите за убежище — и по-конкретно на Дъблинската система, според която молбите за убежище се разглеждат от първата страна на влизане.

Имаме нужда от повече Европа в нашата политика за убежището. Имаме нужда от повече Съюз в нашата политика за бежанците.

Една наистина европейска политика за бежанците и убежището изисква солидарността да бъде постоянна неразделна част от политическия ни подход и правилата ни. Ето защо днес Комисията предлага също да се създаде постоянен механизъм за преместването на лица, който ще ни позволи да се справяме по-бързо с кризисни ситуации в бъдеще.

За да се постигне обща политика за бежанците и убежището, е нужно по-нататъшно сближаване на политиките за убежището след предоставянето на статут на бежанец. Държавите членки трябва да извършат нов преглед на политиките си за подкрепа, интеграция и приобщаване. Комисията е готова да проучи как фондовете на ЕС могат да подкрепят тези усилия. И съм твърдо за това да се разреши на кандидатите за убежище да работят и сами да печелят парите си, докато се разглеждат молбите им.

Обединената политика за бежанците и убежището също така изисква по-сериозни съвместни усилия за гарантиране на сигурността на външните ни граници. За щастие премахнахме граничния контрол между държавите — членки на Шенгенското пространство, за да гарантираме свободното движение на хора — уникален символ на европейската интеграция. Когато става дума за свободното движение, другата страна на медала обаче е, че трябва да си сътрудничим по-тясно, за да управляваме външните си граници. Това очакват нашите граждани. Комисията го заяви през май, а аз го казах по време на предизборната си кампания: Трябва да укрепим Frontex значително и да го превърнем в напълно функционираща европейска система за гранична и брегова охрана. Със сигурност е възможно да се направи. Обаче ще струва пари. Комисията счита, че това са добре инвестирани пари. Ето защо до края на годината ще предложим амбициозни стъпки към създаването на европейска гранична и брегова охрана.

Една наистина обединена европейска миграционна политика означава и че трябва да разгледаме възможността за откриване на законни канали за миграцията. Нека е ясно: това няма да помогне за преодоляването на сегашната криза с бежанците. Ако обаче има по-многобройни, безопасни и контролирани пътища за Европа, можем да управляваме по-добре миграцията и да направим по-непривлекателна незаконната дейност на трафикантите на хора. Нека не забравяме, че сме застаряващ континент в демографски упадък. Ще се нуждаем от умения. С течение на времето миграцията трябва да се промени от проблем, който трябва да бъде решен, в добре управляван ресурс. За тази цел в началото на 2016 г. Комисията ще предложи добре планиран пакет за законната миграция.

Трайно решение може да бъде постигнато единствено ако предприемем действия за преодоляване на първопричините, поради които сега сме изправени пред тази сериозна бежанска криза. Нашата европейска външна политика трябва да бъде по-настоятелна. Не можем повече да си позволим да бъдем нехайни или разединени по отношение на войната и нестабилността в съседните ни държави.

Що се отнася до Либия, ЕС и държавите членки трябва да положат по-големи усилия за сътрудничество с регионалните партньори, за да се гарантира скорошното сформиране на правителство на националното съгласие. Трябва да сме готови да помогнем с всички налични инструменти на ЕС, за да може това правителство да предостави сигурност и услуги за населението веднага щом бъде съставено. Ще трябва да осигурим незабавна и цялостна подкрепа от ЕС за развитие и хуманитарна помощ.

Бих искал също да отбележа, че кризата в Сирия вече тече пета година, а краят ѝ не е обозрим. Досега международната общност не изпълни дълга си към сирийския народ. Европа не изпълни дълга си към сирийския народ.

Днес призовавам за европейска дипломатическа офанзива за справяне с кризите в Сирия и в Либия. Европа трябва да бъде по-силна, когато става въпрос за външната политика. Много съм доволен, че Федерика Могерини, решителният ни върховен представител, е подготвила основата за такава инициатива с дипломатическия си успех в преговорите с Иран по ядрените въпроси. И че тя изразява готовност да работи в тясно сътрудничество с нашите държави членки за постигането на мир и стабилност в Сирия и Либия.

За да се улесни работата на Федерика, днес Комисията предлага да се създаде доверителен фонд за спешни ситуации с първоначална сума от 1,8 милиарда евро от общите финансови средства на ЕС, за да се справим с кризите в регионите на Сахел и езерото Чад, Африканския рог и Северна Африка. Искаме да помогнем за създаването на трайна стабилност, например чрез предоставяне на възможности за заетост в местните общности, и по този начин да отстраним първопричините за дестабилизацията, насилственото разселване и незаконната миграция. Очаквам всички държави — членки на ЕС, да се включат и да отговорят на амбициите ни.

Не искам да създавам илюзии, че кризата с бежанците ще приключи в скоро време. Това няма да се случи. Но отблъскването на лодки от кейовете, подпалването на бежански лагери или равнодушието пред съдбата на бедни и беззащитни хора — това не е Европа.

Европа е пекарят в Кос, който раздава хляба си на гладни и изтощени хора. Европа са студентите в Мюнхен и Пасау, които носят дрехи за новопристигналите на гарата. Европа е австрийският полицай, който приветства изтощените бежанци, когато преминават границата. Това е Европа, в която искам да живея.

Кризата е тежка и пътят е все още дълъг. Разчитам на Вас в този Парламент, както и на всички държави членки, да проявите европейски кураж по пътя напред, както повеляват общите ни ценности и историята ни.

 

Ново начало за Гърция, за еврозоната и за европейската икономика

Господин Председател, уважаеми членове на Парламента,

Казах, че искам да говоря за големите проблеми, пред които сме изправени днес. Ето защо в тази реч за състоянието на Съюза трябва да отбележа положението в Гърция, както и по-общите поуки от петата година на гръцката криза, чието въздействие продължава да се усеща в еврозоната и в европейската икономика и общество като цяло.

От началото на годината преговорите във връзка с Гърция бяха изпитание за търпението ни. Бяха изгубени много време и доверие. Безвъзвратно бяха прекъснати отношения. Бяха изречени думи, които не могат лесно да бъдат взети назад.

Станахме свидетели на нехайни прояви на политическо позиране, караници и обиди.

Твърде често хора мислеха, че могат да налагат мнението си без капчица загриженост за другата гледна точка.

Демокрации в еврозоната бяха настройвани една срещу друга. През тези месеци се изгуби резултатът от възстановяването на икономиката и създаването на работни места, наблюдавани миналата година в Гърция.

Заедно стигнахме до ръба на пропастта.

И за пореден път трябваше да стигнем до ръба, за да проумеем по-общата картина и да се издигнем на висотата на отговорностите си.

В крайна сметка постигнахме споразумение, а ангажиментите бяха спазени и изпълнени. Доверието започна да се възстановява, въпреки че остава много крехко.

Не съм удовлетворен от всеки аспект на постигнатите резултати. Гордея се обаче с екипите в Европейската комисия, които работиха неуморно ден и нощ до края на август, за да сближат разнородните позиции и да намерят решения в интерес на Европа и на гръцкия народ.

Знам, че не всеки е съгласен с действията на Комисията.

Много гръцки политици не бяха доволни, че настояхме за реформи в Гърция, особено по отношение на неустойчивата пенсионна система и несправедливия режим на данъчно облагане.

Много други европейски политици не можеха да разберат защо Комисията продължава да преговаря. Някои не можеха да разберат защо просто не оставим воденето на преговорите на технократите в Международния валутен фонд. Защо понякога говорехме и за социалната страна на тези програмни ангажименти и ги изменяхме, за да вземем предвид въздействието върху най-уязвимите в обществото. Защо аз лично заявявах отново и отново, че еврото и членството в еврото са неотменими.

 

Господин Председател, уважаеми членове на Парламента,

Мандатът на Комисията при преговорите с програмна държава като Гърция е с много ясна основа: това е Договорът за Европейския съюз, който изисква от Комисията да насърчава общия интерес на Съюза и да следи за спазването на законодателството. Това законодателство включва клаузата от Договора, одобрена от всички държави членки, според която членството в еврозоната се определя като неотменимо.

Доколкото държавите членки не са изменили Договорите, смятам, че Комисията и всички други институции на ЕС разполагат с ясен мандат и задължение да направят всичко възможно, за да се запази целостта на еврозоната.

На Комисията бе също така изрично възложено от Договора за Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), ратифициран от всички държави членки от еврозоната, да провежда преговори по програмите с държавите членки. Трябва да вършим това в сътрудничество с Европейската централна банка и когато е възможно — заедно с Международния валутен фонд. Но ние имаме ясен мандат за това.

Когато в Договорите се говори за Комисията, аз тълкувам това като Комисията като институция под политическото ръководство на председателя си и на колегиума на членовете на Комисията. Ето защо не оставих преговорите с Гърция само на служителите на Комисията, въпреки големия им опит и усилената им работа. Но говорех редовно с нашите експерти — често по няколко пъти дневно — за да ги ориентирам или да коригирам посоката на работата им. Гарантирах също, че всяка седмица състоянието на преговорите в Гърция се обсъжда задълбочено и с ясен политически акцент на заседанията на колегиума.

Защото въпросът за това дали да се увеличи ДДС не само за ресторантите, а и за преработените храни, не е само технически въпрос. Това е политически и социален въпрос.

Дали да се увеличи ДДС за лекарствата в страна, където в резултат от кризата 30 % от населението вече не е обхванато от системата на обществено здравеопазване, не е технически въпрос, а дълбоко политически въпрос. Или дали вместо това да се намалят военните разходи — в страна, която продължава да е сред тези с най-големите военни разходи в ЕС.

Със сигурност не е технически въпрос дали да се намалят пенсиите на най-бедните в обществото или минималната работна заплата; или вместо това да се обложат с данък гръцките корабособственици.

Разбира се накрая сметката трябваше да излезе точна в това, което понастоящем е третата програма за Гърция. Но ние успяхме да го постигнем, мислейки и за социалната справедливост. Прочетох много внимателно доклада на Европейския парламент за Тройката. Надявам се да е видно, че сме извлекли поуки от това, че за първи път сме извършили социална оценка на въздействието на програмата. Признавам обаче, че Комисията също трябваше понякога да прави компромиси в тези преговори.

Важното според мен е, че в крайна сметка беше постигнат компромис, с който се съгласиха всички 19 държави членки от еврозоната, включително Гърция.

След седмици на преговори, малки стъпки напред, многобройни стъпки назад, много кризисни моменти и често драматични мигове на 19 август успяхме да подпишем нова програма за подпомагане на стабилността на Гърция.

Сега, след като новата програма е налице, искам тя да бъде ново начало — за Гърция и за еврозоната като цяло.

Нека бъдем съвсем честни: намираме се едва в началото на нов, дълъг път.

За Гърция въпросът сега е да се приложи споразумението, което беше договорено. За това трябва да има широка политическа ангажираност.

Срещнах се в кабинета си с лидерите на всички основни гръцки политически групи преди окончателното сключване на споразумението. Всички те обещаха да подкрепят това споразумение и представиха първото доказателство за ангажимента си, като гласуваха за новата програма и за първите три етапа на реформи в гръцкия парламент. Очаквам да удържат на думата си и да изпълнят споразумението — независимо от това кой управлява. Гърция се нуждае от широка подкрепа и навременно прилагане на реформите, за да се върне доверието както сред гръцките граждани, така и в гръцката икономика.

Програмата сама по себе си не е достатъчна, за да може да изведе Гърция по пътя на устойчивия растеж. Комисията ще помогне на Гърция, за да гарантира осъществяването на реформите. Ще подпомогнем Гърция да разработи стратегия за растеж, водена и изпълнявана от гърците.

Като се започне от модернизацията на публичната администрация и се стигне до независимостта на данъчните органи, Комисията ще предоставя специална техническа помощ, заедно с помощта на европейските и международните партньори. Това ще бъде основната задача на новата Служба за подкрепа на структурните реформи, която създадох през юли.

На 15 юли Комисията представи и предложение за ограничаване на националното съфинансиране в Гърция и за мобилизиране на средства за инвестиционни проекти, изпитващи недостиг на ликвидност: пакет от мерки за растеж на стойност 35 милиарда евро. Това е спешно необходимо за възстановяването на икономиката след месеци на финансов натиск. Това са пари, които ще стигнат до реалната гръцка икономика, за да могат предприятията и администрацията да инвестират и да наемат работна ръка.

Комисията работеше ден след ден, за да внесе това предложение. Националните парламенти се срещнаха няколко пъти през месец август. Ето защо се надявам, че Европейският парламент също ще изиграе своята роля, в съответствие с предходните ангажименти. Нашата програма за растеж в Гърция е внесена за обсъждане в Парламента преди два месеца. Ако бъде приета, ще са нужни няколко седмици, преди първото евро да достигне реалната икономика на Гърция.

Призовавам Ви да последвате примера на Съвета, който ще вземе решение по програмата за растеж до края на този месец. Европейският парламент трябва да свърши това най-малко със същите темпове като тези на Съвета.

 

Заявих, че искам новата програма да бъде ново начало не само за Гърция, но и за еврозоната като цяло, тъй като трябва да извлечем важни поуки от кризата, която ни тормози твърде дълго време.

Икономическото и социалното положение са красноречиви: днес в Европейския съюз безработни са все още над 23 милиона души, като над половината от тях — в продължение на една година или повече. Само в еврозоната над 17,5 милиона души са без работа. Възстановяването на икономиката ни е възпрепятствано от глобална несигурност. Държавният дълг в ЕС достигна средно равнище от над 88 % от БВП и възлиза на почти 93 % в еврозоната.

Кризата не е приключила. Тя просто е в затишие.

Това не означава, че нищо не се случва. Данните за безработицата се подобряват, БВП се повишава с темп, непостигнат в продължение на години, а условията за финансиране за домакинствата и предприятията значително се възстановиха. Освен това няколко от сериозно засегнатите преди време държави членки — като Латвия, Ирландия, Испания и Португалия — които получиха европейска финансова помощ, сега отбелязват растеж със стабилни темпове и консолидират икономиките си.

Това представлява напредък, но възстановяването е твърде бавно и крехко, както и прекалено зависимо от нашите външни партньори.

По-същественото е, че кризата задълбочи различията в еврозоната и в ЕС като цяло. Тя увреди нашия потенциал за растеж. Подсили също така дългосрочната тенденция за нарастване на неравенствата. Всичко това подхрани съмнения в социалния напредък, стойността на промяната и предимствата от общата принадлежност.

Трябва да създадем отново процес на сближаване както между държавите членки, така и в самите общества, който се основава на производителност, разкриване на работни места и социална справедливост.

В нашата Европа се нуждаем от повече Съюз.

За Европейския съюз, и по-специално за моята Комисия, това означава две неща: първо, инвестиране в източниците на работни места и растеж в Европа, по-специално в нашия единен пазар, и второ, доизграждане на нашия икономически и паричен съюз с цел създаване на условия за трайно възстановяване. Действаме и на двата фронта.

Заедно с Вас и с държавите членки създадохме План за инвестиции за Европа, разполагащ с 315 милиарда евро, както и нов Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ).

По-малко от година, след като обявих този план, достигнахме момент, в който вече започва реализацията на някои от първите проекти :

40 000 домакинства в цяла Франция ще плащат по-малки сметки за енергопотребление и ще бъдат създадени 6 000 работни места благодарение на финансираното от Инвестиционния фонд повишение на енергийната ефективност на сградите.

Здравни клиники в Барселона ще предлагат по-добро лечение на пациентите чрез нови терапии въз основа на плазмени деривати, финансирани от Инвестиционния фонд.

В Лимерик и на други места в Ирландия семействата ще получат по-добър достъп до първични здравни грижи и социални услуги чрез четиринадесет нови центрове за първични грижи. Това е само началото. Ще последват много други проекти като тези.

Същевременно, докато изпълняваме нашия инвестиционен план, модернизираме нашия единен пазар, за да се създадат повече възможности за хората и бизнеса във всичките 28 държави членки. Благодарение на проекти на Комисията като единния цифров пазар, съюза на капиталовите пазари и енергийния съюз, намаляваме пречките пред трансграничните дейности и използваме мащаба на нашия континент за стимулирането на иновациите, свързването на таланти и предлагането на по-широк избор от продукти и услуги.

Нашите усилия обаче за постигане на благоденствие са обречени, ако не извлечем сериозни поуки: все още не сме убедили гражданите на Европа и света, че нашият Съюз няма за цел просто да просъществува, а е способен също да процъфтява и да просперира.

Да не се заблуждаваме: нашата колективна неспособност през последните месеци да дадем бърз и ясен отговор на гръцката криза направи всички ни по-слаби. Тя подкопа доверието в единната ни валута и урони репутацията на ЕС в света.

Няма попътен вятър за този, който пътува безцелно — трябва да знаем накъде сме тръгнали.

Това е същността на доклада, който представих през юни с останалите председатели на европейските институции относно доизграждането на нашия икономически и паричен съюз.

За мен бе очевидно, че председателят Шулц трябваше да участва в тази важна дейност. Все пак Европейският парламент е същността на демокрацията на равнище ЕС, така както националните парламенти са същността на демокрацията на национално равнище. Европейският парламент е и трябва да остане парламентът на еврозоната. В ролята си на съзаконодател Европейският парламент ще отговаря за вземането на решения по новите инициативи, които Комисията ще предложи през идните месеци, за задълбочаване на нашия икономически и паричен съюз. Поради това съм удовлетворен от факта, че за пръв път написахме доклад не на „четиримата председатели“, а на „петимата председатели“.

Въпреки месеците на среднощни дискусии за намирането на споразумение за Гърция, написахме този доклад през май и юни, за да определим курса към по-стабилно бъдеще. Петимата председатели на водещите институции на ЕС се договориха за пътна карта, която да ни позволи да стабилизираме и консолидираме еврозоната до началото на 2017 г., а след това, въз основа на подновеното сближаване на нашите икономики, да осъществим по-фундаментална реформа и да преминем, където можем, от устойчивост на кризи към нови перспективи за растеж.

Както очаквахме, докладът на петимата председатели предизвика оживен дебат в цяла Европа. Някои казват, че се нуждаем от правителство на еврото. Други твърдят, че се нуждаем от повече дисциплина и спазване на правилата. Съгласен съм и с двете становища: нуждаем се от колективна отговорност, засилено чувство за общото благо и пълно спазване и изпълнение на колективните договорености. Не съм съгласен обаче, че това трябва да означава мултиплициране на институции или еврото да бъде оставено на автопилот, сякаш нови институции или магически правила могат да постигнат повече или по-добри резултати.

Единна валута не може да се управлява единствено въз основа на правила и статистически данни. Необходима е постоянна политическа оценка, която да е в основата на нов избор на икономическа, фискална и социална политика.

Докладът на петимата председатели съдържа пълна работна програма за идните години и аз искам да предприемем бързи действия по всички фронтове — икономическия, финансовия, фискалния и политическия съюз. Някои действия ще трябва да бъдат съсредоточени в еврозоната, докато други следва да бъдат отворени за всички 28 държави членки с оглед на тяхното тясно взаимодействие с нашия единен пазар.

Позволете ми да откроя пет области, в които Комисията скоро ще представи амбициозни предложения и в които ще очакваме напредък още тази есен.

Първо:Петимата председатели се споразумяха, че се нуждаем от обща система, гарантираща, че спестяванията на гражданите в банките винаги ще са защитени до максимум 100 000 евро на човек и на банкова сметка. Това е липсващата част от нашия банков съюз.

Такива защитни схеми съществуват понастоящем, но всички те са национални. Нуждаем се от европейска система, независима от правителствените бюджети, така че гражданите да са абсолютно сигурни, че техните спестявания са в безопасност.

Всички видяхме какво се случи в Гърция през лятото: гражданите разбираемо теглеха своите спестявания, тъй като нямаха доверие във финансовите възможности на държавата да поддържа банковата система. Това трябва да се промени.

Спешно е необходима по-обща система за гарантиране на депозитите и Комисията ще представи законодателно предложение относно първите стъпки в тази област преди края на годината.

Разбира се, напълно съзнавам, че все още няма консенсус по този въпрос. Но знам също, че много от вас са убедени като мен, че трябва да вървим напред. На по-скептичните казвам: Комисията напълно осъзнава съществуващите различия в изходната позиция на държавите членки. Някои от тях са разработили и са финансирали добре националните си системи за гарантиране на депозитите. Други все още изграждат такива системи. Необходимо е да вземем предвид тези различия. Ето защо докладът на петимата председатели не се застъпва за цялостно взаимно покриване на спестяванията, а за нов подход чрез система за презастраховане. През идните седмици ще дадем допълнителни подробности по този въпрос.

Второ: нуждаем се от по-силно представителство на еврото на световната сцена. Как е възможно еврозоната, чиято парична единица е втората световна валута, все още да не е в състояние да заема единна позиция по икономическите въпроси в международните финансови институции?

Представете си за момент, че сте част от работното ежедневие на Международния валутен фонд. Знаем добре колко важен е МВФ. Вместо обаче еврозоната да говори с един глас, Белгия и Люксембург трябва да съгласуват позицията си за гласуване с Армения и Израел, а Испания гласува заедно със страните от Латинска Америка.

Как е възможно ние — европейците — да сме основните акционери, взети заедно, в световни институции като МВФ и Световната банка, а в крайна сметка да продължаваме да действаме като малцинство?

Как е възможно, когато в Азия се създава нова банка от стратегическо значение за инфраструктурни инвестиции, европейските правителства вместо да координират своите усилия, да се надпреварват коя държава първа да членува в нея?

Трябва да пораснем и да поставим нашите общи интереси над националните. Според мен председателят на Еврогрупата следва да бъде естественият говорител на еврозоната в международни финансови институции като МВФ.

Трето: нуждаем се от по-ефективна и по-демократична система за икономически и фискален надзор. Искам този парламент, националните парламенти, както и социалните партньори на всички равнища да бъдат ключови участници в процеса. Искам също интересите на еврозоната като цяло да бъдат предварително и по-добре отразени в политиките на ЕС и в националните политики: интересът на цялото не е просто сумата на неговите съставни части. Това ще бъде отразено в нашите предложения за по-нататъшно рационализиране и укрепване на европейския семестър за координация на икономическите политики.

В бъдеще не искам повече нашите препоръки за икономическата ориентация на еврозоната като цяло да бъдат изпразнени от съдържание думи. Искам те да съдържат истински насоки, особено за фискалната позиция на еврозоната.

Четвърто: трябва да увеличим справедливостта в нашите данъчни политики. За това са необходими повече прозрачност и равноправие за гражданите и предприятията. През юни представихме план за действие, чиято същност е следната: държавата, в която едно дружество реализира своята печалба, трябва да бъде също държавата, която облага тази печалба.

Стъпка към постигането на тази цел е работата ни по обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък. Това опростяване допълнително ще затрудни избягването на данъци.

Също така усилено работим със Съвета до края на годината да бъде сключено споразумение относно автоматичния обмен на информация за данъчните договорености.

Същевременно очакваме нашите разследвания на различните национални схеми да дадат резултати много скоро.

Усилено се борим и за това да накараме държавите членки да приемат до края на годината условията на данъка върху финансовите сделки.

Нуждаем се от повече Европа, от повече Съюз и от повече справедливост в нашата данъчна политика.

Пето: Трябва да ускорим работата си за справедлив и истински общоевропейски пазар на труда. Справедливостта в този контекст означава да насърчаваме и гарантираме свободното движение на гражданите като основно право на нашия Съюз, но същевременно да избягваме случаите на злоупотреби и рисковете от социален дъмпинг.

Трудовата мобилност е добре дошла и е необходима за просперитета на еврозоната и единния пазар. Но трудовата мобилност следва да се основава на ясни правила и принципи. Основният принцип следва да бъде, че гарантираме еднакво заплащане за една и съща работа на едно и също място.

Като част от тези усилия ще поискам да бъде разработен европейски стълб на социалните права, в който да бъде взета предвид променящата се реалност на европейските общества и в трудовата сфера и който да служи като барометър за подновеното сближаване в еврозоната.

Този европейски стълб на социалните права следва да допълни съвместните достижения в областта на защитата на работниците в ЕС. Ще очаквам социалните партньори да играят централна роля в този процес. Убеден съм, че е уместно да започнем с тази инициатива в еврозоната, като същевременно бъде възможно други държави — членки на ЕС, да се присъединят към нея, ако желаят.

Както се посочва в доклада на петимата председатели, ще трябва също да обмислим бъдещите по-фундаментални стъпки по отношение на еврозоната. През пролетта на 2017 г. Комисията ще представи бяла книга по този въпрос.

Да, с течение на времето ще трябва да създадем финансова служба на еврозоната, която да се отчита на европейско равнище. Мисля, че тя следва да надгради Европейския механизъм за стабилност, създаден от нас по време на кризата, който със своя потенциален кредитен обем от 500 милиарда евро ще може да действа с размах, съпоставим с този на МВФ. ЕМС следва постепенно да поеме по-широка функция на макроикономическа стабилизация с цел по-успешно справяне с шоковете, които не могат да бъдат поемани само на национално равнище. Ще подготвим почвата за постигането на тази цел през втората половина на настоящия мандат.

Европейският съюз е динамичен проект. Проект, който да служи на своите граждани. Няма победители и победени. Всички получаваме повече, отколкото даваме. Става дума за единен, цялостен проект. Това е също послание към нашите партньори в Обединеното кралство, които често са в мислите ми, когато разсъждавам за големите политически предизвикателства през идните месеци.

 

Справедлива сделка за Великобритания

Откакто встъпих в длъжност, нещата станаха по-ясни по отношение на Обединеното кралство: преди края на 2017 г. ще бъде проведен референдум относно оставането на Великобритания в Съюза. Разбира се, че гласоподавателите в Обединеното кралство ще отговорят на този въпрос. Няма да е честно обаче, нито реалистично да се твърди, че това решение няма да бъде от стратегическо значение за Съюза като цяло.

Винаги съм казвал, че искам Обединеното кралство да остане в Европейския съюз и че искам да работя заедно с британското правителство за постигането на справедлива сделка за Великобритания.

Британците повдигат пред ЕС фундаментални за него въпроси. Дали ЕС постига просперитет за своите граждани? Дали действията на ЕС се съсредоточават в области, в които той може да постигне резултати? Дали ЕС е отворен за останалия свят?

На тези въпроси ЕС има отговори, които не са предназначени само за Обединеното кралство. Всички 28 държави — членки на ЕС, искат той да бъде модерен и съсредоточен върху ползите за всички свои граждани. Всички сме съгласни, че ЕС трябва да се адаптира и да се промени предвид изключителните предизвикателства и кризи, пред които сме изправени в настоящия момент.

Ето защо ние доизграждаме единния пазар, намаляваме бюрокрацията, подобряваме инвестиционния климат за малките предприятия.

Ето защо създаваме цифров единен пазар, който да направи така, че местонахождението ви в ЕС да няма значение за цената, която плащате за наемането на автомобил онлайн. Модернизираме правилата за авторското право на ЕС, за да разширим достъпа на хората до културно съдържание онлайн, като същевременно гарантираме, че авторите получават справедливо възнаграждение. Само преди два месеца в ЕС бе постигнато съгласие за премахването на таксите за роуминг, считано от лятото на 2017 г. За тази промяна много туристи и пътници, особено от Великобритания, призоваваха от години.

Ето защо водим преговори за сключването на търговски споразумения с водещи нации, например Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции. Ето защо отваряме пазари и премахваме бариери пред работниците и предприятията във всички 28 държави — членки на ЕС.

Подобряването на начина, по който ЕС работи с националните парламенти, е мой много личен ангажимент. В писмата за мандата на всички членове на ръководената от мен Комисия вписах задължението за по-тясно взаимодействие с националните парламенти. Убеден съм, че укрепването на отношенията ни с националните парламенти ще доближи Съюза до гражданите, на които служи. Знам, че министър-председателят Дейвид Камерън също споделя тази амбиция. Сигурен съм, че ще сме в състояние да намерим общ отговор.

Преди повече от година, когато водех своята кампания за председател на Комисията, тържествено обещах, че като председател ще се стремя към справедлива сделка за Великобритания. Сделка, която да е справедлива за Великобритания и за другите 27 държави членки.

Искам да гарантирам, че запазваме непокътнати четирите свободи на единния пазар, като в същото време намираме начини за по-нататъшна интеграция на еврозоната с цел укрепване на икономическия и паричния съюз.

За да сме честни към Обединеното кралство, част от тази сделка ще бъде да се признае фактът, че не всички държави членки участват във всички области на политиката на ЕС. Специални протоколи определят позицията на Обединеното кралство по отношение например на еврото, правосъдието и вътрешните работи. За да сме честни към другите държави членки, решенията на Обединеното кралство не трябва възпрепятстват тяхната по-нататъшна интеграция, когато те сметнат това за необходимо.

Ще се стремя към постигането на справедлива сделка за Великобритания. Ще направя това по една-единствена причина: вярвам, че за ЕС е по-добре Великобритания да бъде член на Съюза, както и за Великобритания е по-добре да бъде в ЕС.

В ключови области можем да постигнем много повече, ако действаме колективно, отколкото поотделно. Такъв е по-специално случаят с огромните предизвикателства в областта на външната политика, пред които Европа е изправена в момента и на който ще се спра в следващата част на тази реч.

 

Заедно с Украйна

Европа е малка част от света. Ако имаме какво да дадем, това са нашите знания и лидерство.

Пред около един век всеки пети жител на света е бил европеец. Днес такъв е всеки девети, а след още век ще бъде всеки двадесет и пети.

Вярвам, че можем и трябва да имаме принос на световната сцена; не от суета, а защото имаме какво да предложим. Можем да покажем на света силата на единството и стратегическия интерес да се действа съвместно. Никога преди това не е било толкова неотложно и належащо.

В момента сме изправени пред повече от 40 активни конфликта по света. Когато тези конфликти бушуват и има семейства, които биват съсипвани, домове, които биват превръщани в купчина прах, не мога да се появя пред Вас близо 60 години след раждането на Европейския съюз и да говоря за мира. Защото светът не е в мир.

Ако искаме да подкрепим съществуването на един по-мирен свят, трябва да бъдем повече Европа и повече Съюз в нашата външна политика. Това е най-неотложно по отношение на Украйна.

Предизвикателството да се помогне на Украйна да оцелее, да се реформира и да просперира е европейско. В крайна сметка украинската мечта, мечтата на площад „Независимост“, е европейска: живот в модерна държава, със стабилна икономика, със стабилна и справедлива политическа система.

През последните дванадесет месеца имах възможност добре да опозная президента Порошенко — на среща на върха, на вечеря в дома му, по време на множество срещи и безбройни телефонни разговори. Той започна да преобразява страната си. Бори се за мир. Заслужава нашата подкрепа.

Вече направихме много, като предоставихме заем от 3,41 милиарда евро чрез три програми за макрофинансова помощ, като помогнахме за постигането на споразумение, което ще осигури доставките на газ за Украйна през зимата, и като дадохме съвети за реформата на съдебната система. За да успеем, ЕС и всички негови държави членки трябва да дадат своя принос.

Ще е нужно също да запазим единството си.

Имаме нужда от единство, когато става въпрос за сигурността на източните ни държави членки, особено на балтийските държави. Сигурността и границите на държавите — членки на ЕС, са неприкосновени. Искам това да бъде много ясно разбрано в Москва.

Имаме нужда от повече единство, когато става въпрос за санкции. Санкциите, които ЕС наложи на Русия, имат своята цена за всяка от нашите икономики и отражение върху важни сектори, като селското стопанство. Санкциите обаче са мощен инструмент в даването на отпор срещу агресията и нарушаването на международното право. Те са политика, която трябва да остане в сила, докато договореностите от Минск не бъдат спазени изцяло. Трябва да запазим нашата решимост и единство.

Но трябва също да продължим да търсим решения.

Говорих с президента Путин на срещата на върха на Г- 20 в Бризбейн, в рамките на двустранна среща, която продължи до рано сутринта. Припомнихме си колко отдавна се познаваме, колко различни са сега времената. Духът на сътрудничество между ЕС и Русия е заместен от съмнение и недоверие.

ЕС трябва да покаже на Русия цената на конфронтацията, но трябва също ясно да посочи, че е готов да общува.

Не искам Европа да бъде в периферията на историята. Искам Европа да има водеща роля. Когато Европейският съюз е единен, можем да променяме света.

 

Единни в лидерството за борба срещу изменението на климата

Един пример за това къде ние, като Европа, вече имаме водеща позиция са нашите действия във връзка с изменението на климата.

В Европа всички знаем, че изменението на климата е едно от най-сериозните световни предизвикателства, и го знаем вече от известно време.

Планетата, която споделяме — нейната атмосфера и стабилен климат, не могат да издържат на начина, по който човечеството ги използва.

Някои части от света живеят над възможностите си, като създават въглероден дълг и живеят с него. Както знаем от икономиката и управлението на кризи, да се живее над собствените възможности не е устойчиво поведение.

Природата ще ни представи сметката много скоро. В някои части на света изменението на климата променя източниците на конфликт — контролът над язовир или езеро може да е с по-стратегическо значение от този над нефтена рафинерия.

Изменението на климата е дори една от първопричините за нов миграционен феномен. Климатичните бежанци ще се окажат ново предизвикателство — ако не действаме бързо.

След 90 дни светът ще се събере в Париж, за да постигне съгласие относно действията за постигане на целта глобалното затопляне да бъде задържано до по-малко от 2 градуса по Целзий. ЕС е на прав път и пое ясен ангажимент през март: обвързваща и обхващаща цялата икономика цел за намаляване на емисиите с поне 40 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. Това е най-амбициозният принос до този момент.

Другите ни следват, някои с нежелание.

Позволете ми да заявя много ясно на нашите международни партньори: ЕС няма да подпише каквото и да е споразумение. Моят приоритет, приоритетът на Европа, е да се приеме амбициозно, солидно и обвързващо глобално споразумение за климата.

Ето защо през тази първа година аз и ръководената от мен Комисия посветихме част от времето си да призоваваме с постоянство за амбициозни резултати на Парижката среща. През май тази година бях в Токио и приканих министър-председателя Абе да работи с нас, за да гарантираме, че Париж е подобаваща следваща стъпка след Киото.

На срещата на върха на Г-7 през юни лидерите се споразумяха да разработят дългосрочни нисковъглеродни стратегии и да се откажат от изкопаемите горива до края на века.

По-късно се срещнах с китайския министър-председател Ли Къцян, за да се подготвим за срещата в Париж и да поставим началото на партньорство, което да гарантира, че днешните градове са проектирани така, че да отговарят на утрешните потребности в областта на енергетиката и климата.

Освен това членовете на колегиума, в сътрудничество с върховния представител, участват в дипломатически усилия в областта на климата. Днес комисар Ариас Канете е в Папуа-Нова Гвинея, за да обсъди плановете за Париж с лидерите на Форума на тихоокеанските острови. Ако не се предприемат коригиращи мерки за справяне с изменението на климата, нивото на океана ще се покачи и тези острови ще имат съдбата на познатите от миналото канарчета в мините.

В случай че на срещата в Париж се постигне резултат обаче, за първи път човечеството ще разполага с международен режим за ефективно справяне с изменението на климата.

Париж е следващата спирка, но не и последната. Има път към Париж, но има път и след Париж.

Ръководената от мен Комисия ще работи за това Европа да запази водещото си място в борбата срещу изменението на климата. Делата ни ще отразяват думите ни.

Няма магическо решение за справяне с изменението на климата. Но нашите правила, като например схемата на ЕС за търговия с емисии, и нашите действия ни позволиха да намалим въглеродните емисии, като същевременно запазим икономическия растеж.

Нашата ориентирана към бъдещето политика в областта на климата напредва също и в постигането на целите на така необходимия ни енергиен съюз: благодарение на нея сме световен лидер в сектора на енергията от възобновяеми източници, който днес осигурява работа на над един милион души в ЕС и генерира оборот от 130 милиарда евро, в т.ч. износ в размер на 35 милиарда евро. Днес европейските компании притежават 40 % от всички патенти на технологии в областта на възобновяемите енергийни източници, а темпът на технологично развитие увеличава потенциала за нова глобална търговия с екологосъобразни технологии.

Ето защо при привеждането в действие на енергийния съюз се поставя стратегически акцент на иновациите и свързването на пазарите ни.

Това Ви обещах миналата година, това свърши и ще продължи да върши тази Комисия.

Борбата с изменението на климата няма да бъде спечелена или изгубена в дипломатическите дискусии в Брюксел или в Париж. Тя ще бъде спечелена или изгубена по местата и в градовете, където повечето европейци живеят, работят и използват около 80 % от цялата енергия, произвеждана в Европа.

Затова помолих председателя Шулц да бъде домакин на срещата на Конвента на кметовете в Парламента следващия месец, която ще събере над 5 000 европейски кметове. Всички те поеха ангажимент да постигнат целта на ЕС за намаляване на емисиите на CO2. Надявам се, че всички членове на Парламента ще подкрепят усилията, полагани от общности и селища в цяла Европа, за да се увенчаят с успех конференцията в Париж и действията, които ще бъдат предприети след нея.

 

Заключение

Господин Председател, уважаеми членове на Парламента,

Има много неща, които не споменах и нямах възможност да спомена днес. Искаше ми се например да Ви говоря за Кипър и за надеждата, амбицията и желанието си догодина да видя острова обединен. След дългия разговор, който проведох с президентите Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ на „зелената линия“ през юли, аз вярвам, че с необходимата далновидност и политическа воля от страна на двамата лидери това е възможно при настоящите условия и с постоянната добра координация на усилията на ООН и ЕС. Ще окажа пълната си подкрепа и помощ за постигането на тази цел. Понеже убеждението ми е, че стените и загражденията нямат място в държава — членка на ЕС.

Не говорих за европейските земеделски стопани, които протестираха тази седмица в Брюксел. Съгласен съм с тях, че пазарна ситуация, в която литър мляко струва по-малко от литър вода, не е нормална. Не мисля обаче, че можем или трябва да започнем да контролираме от Брюксел всичко на пазара на млякото. Трябва да дадем компенсации на земеделските стопани, засегнати от последиците от санкциите срещу Русия. Ето защо Комисията предлага пакет за солидарност от 500 милиона евро за земеделските стопани. А европейските и националните органи по конкуренцията трябва да проучат внимателно структурата на пазара. Има нещо гнило на пазара на млякото. Усещането ми е, че трябва да разбием олигополи в търговията на дребно.

Има още много какво да се каже, но като споменаваме накратко основните въпроси, основните предизвикателства, пред които сме изправени днес, за мен става ясно едно нещо: без значение дали става дума за кризата с бежанците, за икономиката или за външната политика — можем да успеем само като Съюз.

Кой е Съюзът, представляващ 507-те милиона граждани на Европа? Съюзът не е само Брюксел или Страсбург. Съюзът е европейските институции. Съюзът е и държавите членки. Той е националните правителства и националните парламенти.

Достатъчно е само един от нас да не постигне поставените цели, за да се препънем всички.

Европа и нашият Съюз трябва да постигат резултати. Въпреки че при нормални условия съм твърд поддръжник на общностния метод, в кризисни времена не съм пурист — за мен не е важно как се справяме с кризите, чрез междуправителствени решения или чрез общностни процеси. Стига да намерим решение и да направим каквото е нужно в интерес на гражданите на Европа.

Когато обаче виждаме слабостите в даден метод, трябва да променим подхода си.

Да вземем например механизма за преместване на бежанците, който предложихме през май за Гърция и Италия: Комисията предложи задължителна, общностна схема на солидарност. Вместо нея държавите членки предпочетоха доброволен подход. Резултатът е, че броят от 40 000 души така и не бе достигнат. Все още нито едно нуждаещо се от закрила лице не е преместено и Италия и Гърция продължават да се справят сами. Това просто не е достатъчно.

Да вземем междуправителствените решения като фискалния пакт от 2011 г. за засилване на фискалната дисциплина или споразумението от 2014 г. за създаване на общ фонд за преструктуриране на банки. Днес виждаме, че нито една държава членка не е изпълнила изцяло фискалния пакт. И само 4 от 19 държави членки са ратифицирали споразумението за фонда за преструктуриране на банки, за който е предвидено да започне да действа на 1 януари 2016 г.

Това просто не е достатъчно, ако искаме да се справим със сегашните огромни предизвикателства.

Трябва да променим начина си на работа.

Трябва да бъдем по-бързи.

Методът ни трябва да е по-европейски.

Не защото искаме власт на европейско равнище. А защото спешно се нуждаем от по-добри и по-бързи резултати.

Имаме нужда от повече Европа в нашия Съюз.

Имаме нужда от повече Съюз в нашия Съюз.

През целия си живот съм вярвал в Европа. Имам своите основания за това, много от които, знам, не могат да бъдат разбрани от някои поколения днес — и се радвам, че е така.

При встъпването си в длъжност казах, че искам да изградя отново мостовете, които са започнали да се рушат. Където солидарността е започнала да се разпада. Където старите демони се опитват да се завърнат.

Все още имаме да извървим дълъг път.

Но когато, поколения по-късно, хората четат за този момент в книгите за историята на Европа, нека пише, че сме били единни в проявата на състрадание към хората, нуждаещи се от нашата закрила, и че сме отворили вратите си за тях.

Че сме обединили сили за справяне с глобалните предизвикателства, за защита на нашите ценности и за разрешаване на конфликтите.

Че сме направили така, че данъкоплатците никога повече да не трябва да плащат за алчността на финансовите спекуланти.

Че заедно сме осигурили растеж и просперитет за нашите икономики, за нашите предприятия и най-вече за нашите деца.

Нека пише, че сме съградили Съюз, по-силен от когато и да било преди.

Нека пише, че заедно сме оставили диря в европейската история. Момент, за който внуците ни ще разказват с гордост.

 

За повече информация:

Основни акценти от речта

Пълен видеозапис на речта

Уебсайт Състояние на Съюза – 2015 г.

SPEECH/15/5614


Side Bar

Videos





Photos