Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия

[Единственият автентичен текст е този на произнесената реч]

Жозе Мануел Дурао Барозу

Председател на Европейската комисия

Прощална реч на председателя Барозу

Пленарна сесия на Европейския парламент

Страсбург, 21 октомври 2014

Г-н председател, уважаеми членове на Парламента,

На първо място, бих искал да Ви благодаря за поканата да се обърна към този Парламент, като имам за последен път възможност да направя това. Наистина моят втори мандат като председател на Европейската комисия изтича и съм много щастлив да съм тук с Вас и моите колеги, за да ви представя нашата равносметка. Тъй като това е моята втора Комисия, мисля, че мога да говоря за последните 10 години.

Искам да споделя с Вас своите чувства, емоции, това, което мисля за начина, по който Европейският съюз е действал през тези изпълнени с предизвикателства времена, както и мислите ми относно най-важните предизвикателства в бъдеще.

Мисля, че ще се съгласите, че бяха изключителни и изпълнени с предизвикателства времена. Десет години на криза и реакцията на Европейския съюз на тази криза. Става дума не само за финансовата криза и кризата с държавния дълг. Не бива да забравяме, че началото на моя първи мандат бе белязано от конституционна криза, когато две от държавите членки, учредителки на Европейския съюз, чрез референдуми отхвърлиха Договора за създаване на Конституция на Европа. Така че преживявахме конституционна криза, криза с държавния дълг и финансова криза, а понастоящем е налице геополитическа криза в най-остра форма в резултат на конфликта между Русия и Украйна.

Конституционната криза, през която преминахме, беше всъщност разрешена чрез Договора за конституцията от Лисабон. В действителност по това време мнозина казваха, че за Европейския съюз ще бъде невъзможно да се открие нова институционална рамка. И наистина имаше моменти на неяснота и съмнение. Но като цяло, ние успяхме да запазим достиженията на правото на Европейския съюз, включително повечето от новите елементи на Договора за конституцията от Лисабон, който беше ратифициран от всички държави членки, включително тези, които днес изглежда са забравили този факт.

Неотдавна, понеже се научих да оставям за накрая икономическите проблеми, тъй като не са изчезнали, се сблъскахме с много сериозно предизвикателство и заплаха за нашата стабилност в Европа, произлизащи от неприемливото поведение на Русия спрямо Украйна. Ние заехме принципна позиция. Предложихме на Украйна споразумение за асоцииране и споразумение за свободна търговия и съм щастлив, че независимо от трудностите, Украйна подписа и ратифицира споразумението за асоцииране. Искам да поздравя този Парламент, тъй като в същия ден и час, когато украинският парламент ратифицира това споразумение, Вие също го ратифицирахте, като показахте, че можете да дадете надежда на Украйна като част от европейското семейство на нациите.

В този момент, докато се обръщам към вас, тази криза още не е разрешена — това ни е известно. Но мисля, че можем да се гордеем с непоколебимата ни принципна позиция, с напълно недвусмисленото осъждане на действията на Русия и с ратифицирането на споразумение за асоцииране фактически не само с Украйна, но и с Грузия и Молдова. Защото аз вярвам, че имаме задължение към тези страни, които са обърнали взор към Европа и в своя дух хранят надеждата да споделят с нас едно общо бъдеще, така както искат и да споделяме общи ценности.

В момента ние все още посредничим на преговорите и днес се провежда среща, на която Комисията присъства като посредник, на руското и украинското правителство по въпросите на енергетиката. Така че едно политически договорено решение е възможно, като ние работим за това. В интерес на всички страни е да се постигне политическо споразумение, но само такова, което съответства на принципите на международното право, което да уважава правото на съседната страна да решава относно своето собствено бъдеще, както и което уважава суверенитета и независимостта на тази страна. Ето защо може да се гордеем с това, което вършим в тази изпълнена с най-сериозни предизвикателства геополитическа криза.

Преживяхме също така финансова криза и криза на държавния дълг. Всъщност кризата не започна в Европа, но е факт, че понеже не бяхме подготвени, понеже еврозоната не притежаваше все още необходимите инструменти, бяхме в значителна степен засегнати от нея не само във финансов, но също и в икономически, социален и политически аспект. Считам, че тази криза беше вероятно най-голямата от началото на процеса на европейската интеграция през 50-те години на миналия век. Нека сега да погледнем нещата в перспектива.

Скъпи членове на Парламента,

Нека си припомним основното становище на повечето анализатори в икономическите и финансови медии, или дори на много от държавите членки или страни извън Европа, относно възможното развитие: излизане на Гърция от еврозоната, като разбира се, това със сигурност незабавно би се предало нататък. Този верижен ефект наистина се почувства в страни като Ирландия и Португалия, но да не забравяме, че също така Испания и Италия бяха подложени на много силен натиск. Бяхме изпратени пред пропаст. Добре си спомням какво се случи по време на дискусиите, проведени успоредно със заседанията на Г-20 в Кан през 2011 г. Спомням си добре как анализаторите предсказваха почти единодушно излизане на Гърция от еврозоната и поне 50 % от тях предсказваха срив на еврото. И какво се случи? Еврото не само не беше изоставено като валута от никоя държава членка на еврозоната, но и скоро ще приветстваме 19-и член на еврозоната, като Литва ще се присъедини към нея от 1 януари 2015 г. Не само Гърция не напусна еврозоната, а последната се разшири, както се разшири и Европейският съюз. Това е факт, който в голяма степен е подценен в нашите анализи.

Помните ли, че когато през 2004 г. имах удоволствието и честта да поема председателството на Европейската комисия, имахме само 15 държави членки? Днес имаме 28 държави членки. Така че по време на тази криза почти удвоихме броя на държавите членки на Европейския съюз. Има ли по-добро доказателство за издръжливостта и капацитета за приспособяване на нашия Съюз? Според мен фактът, че успяхме да останем обединени и открити по време на кризата, потвърждава извънредната издръжливост и сила на Европейския съюз и това не трябва да се подценява.

Знам, че за някои тези неща не означават много. Те в известна степен идеализират миналото, вероятно мечтаят за една затворена Европа и мислят, че в Европа е било по-добре, когато в половината от нея е господствал тоталитарният комунизъм. Аз не мисля така. Аз мисля, че в Европа днес е по-добре, отколкото когато в половината от нея господстваше комунизмът. Считам факта, че Европейският съюз беше в състояние, през цялата тази криза, да остане отворен за приемането на нови членове, да консолидира и обедини в континентален мащаб почти цяла Европа около ценностите на мира, свободата и правото, за изключително постижение, което трябва да честваме, а не да се срамуваме от него, както изглежда правят някои хора.

Така че това е още едно нещо, което трябва да бъде достойно отбелязано. Не бяха малко онези, които предсказваха, както вероятно помните, особено тези от вас, които тогава следяха събитията, че Европейската комисия не би могла да функционира при наличието на 25, 27 или 28 държави членки, че дейностите на Европейския съюз ще бъде блокирани. В действителност разширението никога не блокира Европейския съюз. В действителност, както сега мога да споделя с вас, понякога беше по-трудно да се обединят няколко от държавите членки, учредителки на Съюза, отколкото всичките 28 държави членки.

Следователно мисля, че това също е повод за наша обща гордост, а именно фактът, че Европейският съюз успя да остане обединен и открит по време на кризата. И когато казвам открит, имам предвид всички значения на думата, включително открито отношение към света. Пример за това е насърчаването от наша страна на активна програма по отношение на климата след провала на кръга от преговори за развитие от Доха и търговските преговори от Доха. И днес сме лидери в това отношение, тъй като вярвам, че търговията може да бъде един от най-добрите начини за подкрепа на растежа в световен мащаб и в Европейския съюз. Друг пример е, когато по инициатива на Европейския съюз отидохме при бившия президент на САЩ, като го поканихме и убедихме да организира първата среща на Г-20 на ниво държавни и правителствени ръководители, защото това беше начин да се постигне глобален подход на сътрудничество и да се избегне завръщането на грозния и зловреден протекционизъм. Това бе съблазнително по време на кризата. Следователно успяхме не само да запазим Европа единна, като същевременно увеличим броя на нейните членове, а също така да я запазим открита за останалия свят.

Сега обаче, дали сме по-силни, или по-слаби? Знам, че повечето критично настроени хора днес биха казали, че сме по-слаби. Но така ли е наистина?

В действителност, когато се разрази кризата, почти нямахме инструменти, с които да ѝ се противопоставим. Както се казваше тогава, бяхме изправени пред безпрецедентна криза. При все това не притежавахме механизми, например за подкрепа за страните, които бяха изправени пред непосредствената опасност от неизпълнение на финансовите си задължения. Много беше направено. Ние заедно, Комисията и държавите членки, винаги при силната подкрепа на Парламента, създадохме нова система на управление. В сравнение с преди днес разполагаме с много по-силна система за управление, включително с безпрецедентни правомощия на общностните институции, като направихме всичко, за да запазим общностния метод в центъра на нашата интеграция. Например Комисията днес има повече правомощия относно управлението на еврозоната, отколкото преди кризата. Европейската централна банка днес има възможността да извършва директен надзор на банките в Европа — нещо, което би било счетено за невъзможно по-рано. Това би било почти невъобразимо преди кризата. Помня също, че когато говорихме за банковия съюз и дадох интервю, в което казах, че имаме нужда от него, получих няколко обаждания от европейски столици, като ме питаха: „Защо говорите за банков съюз? Това не е записано в Договорите“. Тогава отговарях: „Да, това не е в Договорите, но ние се нуждаем от него, ако искаме да изпълним целта на Договорите, а именно целта за стабилност и растеж“. И днес ние имаме банков съюз.

Уважаеми членове на Парламента,

Ако погледнем в перспектива и помислим къде бяхме преди десет години и къде сме сега, можем да заявим най-категорично, и като напълно се придържаме към истината, че днес Европейският съюз, поне що се отнася до еврозоната, е по-интегриран и със засилени правомощия и сега разполагаме, чрез общностния метод, с повече начини за борба с кризата, по-специално в еврозоната. Това е налице не само в системата на управлението на банковия съюз, но също така в законодателството на финансовата стабилност, финансовото регулиране, финансовия надзор.

Представихме около 40 нови законодателни акта, като всичките бяха одобрени от Европейския парламент. Още веднъж искам да Ви благодаря, понеже в почти всички тези дебати Европейският парламент и Европейската комисия заемаха обща позиция и се застъпваха за все по-амбициозно развитие на Европа. Поради това днес мога да заявя, че сме по-силни, тъй като имаме по-интегрирана система на управление, тъй като разполагаме със законодателство, с което можем да се борим със злоупотребите на финансовите пазари, тъй като имаме много по-ясна система за надзор и регулиране. Следователно мисля, че понастоящем сме много по-подготвени, отколкото преди, да се преборим в бъдещето с криза, подобна на тази, с която се сблъскахме.

Разбира се, можете да кажете, че все още съществуват много трудности. Да, така е, и ще се върна към това след малко, когато говоря за перспективите за растеж, но моля, не забравяйте нашето положение преди. Бяхме много близо до неизпълнение на финансовите задължения, или ако трябва да говорим направо, до банкрут на някои от нашите държави членки. Погледнете къде сме сега! От страните, които трябваше да поискат програми за приспособяване, Португалия и Ирландия излязоха от тях след успешното им приключване. Ирландия днес е една от най-бързо развиващите се държави в Европа. Всъщност всички останали страни, които бяха под непосредствената заплаха от финансов крах, сега са много по-стабилни. Испания, която поиска програма за своите банки, също подобри своето положение. Така че на практика само две държави от всички тези държави, защото не трябва да забравяме държавите от Централна и Източна Европа, които също имаха програми за приспособяване, без да са още в еврозоната, продължават да работят по своите програми за приспособяване.

Сега бюджетните дефицити в еврозоната като средна стойност възлизат на 2,5 %. Това е много по-малко, отколкото е тази стойност в САЩ и Япония. Така че, що се отнася до стабилността, днес сме много по-добре отпреди. Между другото, еврозоната отчита търговски излишък. Европейският съюз като цяло днес има търговски излишък при стоките, услугите и, за пръв път от много години, при селскостопанската продукция.

Казвам това, защото много често мнението на някои политически сектори е, че ние губим от глобализацията. Това не е така. Някои държави членки в Съюза наистина изглеждат губещи, но като цяло можем да кажем, че Европа печели от глобализацията, що се отнася до конкуренцията, по-специално по отношение на търговията и инвестициите.

Разбира се, растежът е все още слаб. Мисля, че по принцип не можем да твърдим, че кризата е напълно приключила, защото заплахите остават. Спечелихме обаче битката за стабилност. Днес никой в света не би заложил съзнателно на краха на еврото. Еврото се доказа като много силна, внушаваща доверие и наистина стабилна валута. При все това нашият растеж продължава да е слаб и е очевидно под очакванията.

Следователно, какво можем да направим, за да увеличим растежа? Това е най-важният въпрос. Затова искам да напомня още веднъж. Много добре зная, че политиките на Европейския съюз, и по-специално политиките на Европейската комисия, се представят като изцяло концентрирани върху ограничителните мерки. Намирам това за силно преувеличено.

Ние постоянно подчертавахме поне три важни елемента — естествено, бюджетната консолидация в страните, които са подложени на натиск от финансовите пазари. Би било напълно безотговорно, ако те не можеха да прилагат ускорено стриктна програма за корекция на своите публични финанси. Същевременно не по-малко енергично сме заявявали (вероятно някои не биха искали да чуят това) нуждата от структурни реформи, от конкуренция, тъй като е факт, че още преди кризата растежът беше под нашия потенциал. Това е действителността и имахме сериозен проблем с липсата на конкуренция в някои от държавите членки, поради което се нуждаехме от по-амбициозни структурни реформи.

Също така отстоявахме нуждата от инвестиции. Винаги съм твърдял, че имаме нужда от повече инвестиции, публични и частни. Частните инвестиции ще се увеличат в зависимост от това, дали имаме конкурентоспособни икономики, които могат да ги привлекат. Наистина днес съм щастлив да видя, че повечето от нашите държави членки, разбира се с различна динамика, прилагат амбициозни структурни реформи, които биха били счетени за напълно невъзможни преди кризата.

В действителност, ако искаме да бъдем честни в нашия анализ, държавите, които пострадаха най-много по време на финансовата криза, бяха точно тези, които имаха най-големи проблеми с разходната конкурентоспособност преди кризата. Докато сега например, реформите, които се прилагат от Испания, Ирландия, Португалия и Гърция, са впечатляващи.

Освен политическа консолидация и структурни реформи винаги сме отчитали необходимостта от повече инвестиции. Както от частни инвестиции, така също и от публични инвестиции. Спомняте си дебата относно МФР. Председателят на Парламента Шулц със сигурност си спомня. Присъствахме заедно на много срещи, призовавайки държавите членки да направят повече относно инвестициите, като най-важният инструмент, с който разполагаме на европейско ниво, за стимулиране на инвестициите, е Многогодишната финансова рамка, в която са заделени около 1 трилион евро.

Така че ако няма по-амбициозни инвестиции, причината не е липсата на амбиции от страна на Комисията или от страна на Парламента. Това е поради опозицията на някои европейски столици. Реалността е такава. Ние сме за солидни инвестиции, насочени към растеж. И не само от МФР. Спомнете си предложенията, направени в моите речи за състоянието за Съюза — например увеличението на капитала на ЕИБ, което накрая беше одобрено. Или облигациите за проекти, които държавите членки приеха, но само като пилотни облигации за проекти. Механизмът, който създадохме за МСП със заеми от ЕИБ и средства от структурните фондове, както и от нашия бюджет. За съжаление само две държави искаха да работят в тази посока.

Вземете например програмата за младежта, „Гаранция за младежта“, която предложихме и която държавите членки приеха. Сега обаче във връзка с Инициативата за младежка заетост само две страни приеха програми, насочени към младежка заетост.

Така че, скъпи колеги, нека бъдем наясно: ние сме застъпници на инвестициите. Пожелавам всичко най-хубаво на новата Комисия и на моя приятел и колега Жан-Клод Юнкер, нека те да имат подкрепата на държавите членки за по-амбициозни инвестиционни програми през следващите години. Вярвам, че това сега е възможно, вярвам, че това сега е осъзнато в много по-голяма степен. Но искам да кажа още веднъж, това е част от всеобхватна стратегия, в която са съчетани бюджетната консолидация, структурните реформи и инвестициите, и разбира се, всички мерки, предприети от нас относно банковия съюз и относно финансовото регулиране за стабилност.

Заявявам това толкова енергично, тъй като мисля, че сега, след всичко, което извършихме, би било грешка да се откажем, да покажем по-малко решителност, да изоставим пътя на структурните реформи. Считам, че работата е завършена отчасти, стабилността като цяло е постигната, растежът също, въпреки че е по-слаб, отколкото бихме искали. Сега обаче имаме нужда от решителност да завършим реформите, така че да постигнем устойчив растеж, а не растеж, подхранен от дълг, прекомерен публичен или частен дълг. Това е фиктивен растеж и след това, рано или късно, за него се плаща цена, а целта е устойчив растеж, който вярвам, че е възможен, ако продължим по амбициозния път на реформите и по-силното управление на Европейския съюз.

Нямам време да спомена всички други политики, които сме разработвали през тези години. Но нека само да се спра на една или две от тях, защото мисля, че това са важни политики, при които е настъпил моментът на вземане на решения.

Изключително горд съм, че през 2007 г. именно моята Комисия през първия ми мандат предложи най-амбициозната програма за опазване на климата в света.

Реално ние успяхме да обединим програмата за климата с тази за енергийната сигурност. Казвам това, защото тази седмица в Брюксел ще проведем важна дискусия с държавните и правителствените ръководители, и се надявам, че Европейският съюз ще запази водещата си роля — разбира се, не за да се изолира, а за да приобщи и други участници, тъй като носим отговорност за нашата планета. Със сигурност това беше едно от най-големите постижения през тези години — че Европейският съюз успя да направи най-важните и най-смелите стъпки във връзка с борбата с изменението на климата.

Друго постижение, с което мисля, че можем много да се гордеем, е, че въпреки всички ограничения, дължащи се на финансовото положение, съумяхме в МФР да увеличим с 30 % средствата за „Хоризонт 2020“, за научните изследвания и технологиите. Смятам, че понастоящем имаме отлична възможност да направим повече в тази област, както и в културната сфера с програмата ни „Творческа Европа“.

На практика в някои области, въпреки икономическата и финансова криза, беше възможно да бъдат увеличени инвестициите на европейско равнище.

Много горд съм също така, че въпреки натиска върху бюджетите ни ние винаги се отзовавахме по отношение на помощта за развитие и политиката за съседство.

При всяко голямо бедствие по света, като цунамито в Индонезия, настоящата криза с вируса ебола, кризата със сирийските бежанци и Дарфур, бяхме сред първите, които се отзоваха. Мисля, че ние, европейците, трябва да се гордеем и с това, че заедно с държавите членки продължаваме да бъдем най-големият донор на помощ за развитие в света. Това съответства в много голяма степен на нашите ценности и аз съм щастлив, че въпреки всички кризи не се отказахме от отговорностите си по отношение на сътрудничеството за развитие.

Вече говорих за търговията. Мисля, че е много важно да запазим амбициозната си търговска програма: една открита Европа, която обаче се застъпва за свободната и лоялна търговия. Комисията сключи рекорден брой споразумения, не само с Южна Корея, Сингапур, Централна Америка, която е първият регион, постигнал споразумение, Перу, Еквадор, неотдавна Канада, Западна Африка, Източна Африка и Южна Африка. Мога да спомена и някои други, по които преговорите напредват, като това с Япония, САЩ, както и споразумението за инвестиции с Китай.

Ние сме най-важният търговски блок в света. Ние сме най-голямата икономика в света.

Казвам това, защото днес е много модерно на Европа да се гледа песимистично и пораженчески. Нещо, което наричам интелектуалната привлекателност на песимизма. Вярвам обаче, че сме постигнали достатъчно много, което да покажем, и вярвам, че заедно, като общност, сме много по-силни и можем да защитим интересите си и да опазим ценностите си много по-добре.

Скъпи колеги — наричам Ви колеги, защото вярвам, че макар и да спорехме понякога, бяхме колеги в това велико дело, което е европейският проект — смятам, че трябва да си извлечем политически поуки.

Една от тях е, че проявихме значителна устойчивост. Мисля, че можем да кажем, че силите на интеграцията са по-мощни от тези на дезинтеграцията. Вярвах в това през цялото време, а понякога и при много трудни обстоятелства, дори когато трябваше да отправям драматични призиви към някои столици — към по-богатите държави за повече солидарност и към по-бедните за повече отговорност.

Вярно е, че понякога правехме това много дискретно. Европейската комисия е може би по-дискретна от други. Не исках Комисията да бъде част от какафонията от разногласия през най-тежките моменти от кризата. Ситуацията беше изключително опасна по отношение на пазарите. Но с чиста съвест мога да Ви кажа, че направихме всичко възможно със съществуващите инструменти, за да избегнем фрагментацията на еврото и разделението на Европейския съюз. Много често трябваше да призовавам колегите си в Европейския съвет, държавните и правителствените ръководители, да проявят европейска отговорност.

Но една от поуките, която извлякох от това, е, че макар и в крайна сметка да успявахме да вземем решения, понякога това ставаше изключително болезнено и трудно. И отнемаше време. Както вече казахме и можем да се съгласим всички: демократичният процес е по-бавен от пазарите.

Комисията би предпочела, а несъмнено и Парламентът, решенията да бъдат по-смели, по-цялостни и по-бързи. Но ние сме Съюз на демократични държави, а не свръхдържава. Трябва да зачитаме съображенията на всеки.

Едно от заключенията, които направих за тези десет години, е необходимостта институциите да си сътрудничат. Знам, че понякога е по-популярно да се предлагат неосъществими идеи и да се критикуват другите. Аз обаче силно вярвам, че трябва да сме по-ангажирани с различните институции и че противопоставянето между държавите и Европейския съюз не е решение. Напротив, трябва да покажем на държавите членки, че те са по-силни, когато са част от Европейския съюз. Да им покажем, че не пречим на националната им идентичност, а че напротив — искаме от тях да споделят суверенитета си, за да могат по-добре да защитават интересите си в света. Абсолютно съм убеден в това.

Искам да кажа пред Вас сега, няколко дни преди да напусна поста си: единственото, което искам, е да си извлечем поуки, за да не повтаряме някои грешки в бъдеще. Може да се каже също така, че ще успеем да постигнем целите си чрез сътрудничество, а не чрез противопоставяне.

В момента, в който се подготвям да предам тази много предизвикателна и интересна длъжност на своя добър приятел Жан-Клод Юнкер, искам да кажа тук, от свое име и от името на всички свои колеги в Комисията, че желая успех на новата Комисия, че тя е изправена пред сериозно предизвикателство и че може да разчита на нашата подкрепа. Сигурен съм, че този Парламент ще я подкрепи също.

Защото, господин Председател, отношенията ни невинаги бяха идеални, но мисля, че ще се съгласите, че успяхме да установим плодотворни отношения между Парламента и Комисията.

Бил съм в този Парламент повече от 100 пъти. Никоя друга Комисия преди това не е била представлявана толкова често в Парламента, колкото бяха моите две Комисии. Установихме това сътрудничество и съм много благодарен, защото този Парламент, който понякога имаше много настоятелни искания, винаги подкрепяше общностния метод и общностните институции. Вярвам, че това е много важно за бъдещето на Европа.

Скъпи колеги в европейския проект,

Начинът, по който ще решим проблемите в Европа, не е чрез революция и още по-малко чрез контрареволюция. А чрез компромис, чрез реформа. Еволюция и реформа. Трябва да реформираме, за да се приспособим към новите предизвикателства, но не чрез нови сблъсъци между институциите или с нашите държави. Вярвам, че ако се осъществи идеята за силно сътрудничество, издигащо европейското общо благо над всичко останало, моят колега Жан-Клод Юнкер и неговата нова Комисия ще постигнат успех, въз основа, разбира се, на подкрепата, която съм сигурен, че ще им окажете.

Защото Европейският съюз е съюз на ценности. През тези последни дни се срещам с много журналисти, които ме питат кой е бил най-емоционалният ми момент, кой е моментът, който предпочитам. Има много, но ако трябва да бъда честен, имаше и някои много трудни моменти. Най-емоционалният обаче беше, когато заедно с Мартин Шулц и председателя на Европейския съюз Херман ван Ромпьой получихме от името на Европейския съюз Нобеловата награда за мир.

С присъждането на тази награда световната общност ни напомни много силно, че играем значителна роля в света и че това, което правим, е много важно. Както и че ценностите, заради които беше създаден нашият Съюз, а именно мирът, продължават да бъдат съществени за нас и днес и че трябва да ги отстояваме.

И това е моментът, който наистина искам да споделя с всички колеги от различните институции, включително и от този Парламент, които работиха за една обединена, отворена и по-силна Европа. Напускайки тази длъжност, заедно с всички свои колеги в Комисията мога да кажа, че не успяхме да постигнем всичко, на което бяхме способни, или всичко, което бихме желали да постигнем, но че смятам, че работихме с правилното съзнание да поставим общия интерес на Европейския съюз над отделните интереси. Вярвам, че в момента са налице условия за това работата за изграждането на една обединена, отворена и по-силна Европа да продължи.

Благодаря Ви за вниманието.

Auf wiedersehen, goodbye, au revoir, adeus.

Muito obrigado, thank you very much.

След изказванията на членовете на Европейския парламент председателят Барозу направи следните заключителни бележки:

Господин Председател,

Бих искал да отговоря на няколко въпроса, повдигнати от изказалите се членове на Европейския парламент. Първо, смятам, че доказателството за това, че ние, Комисията, на която имах честа да бъда председател, работим в правилната посока, е, че критиките идват от двата края на залата, много често отправени със същия тон, т.е. категорично отхвърляйки трудностите и изключителните предизвикателства, пред които бяхме изправени, и без да предлагат какъвто и да е смислен отговор.

Истината е, че преживяхме може би най-голямата икономическа и финансова криза, поне от началото на европейската интеграция досега, и че нито Европейският съюз, нито Европа са тези, които я предизвикаха. Нещо, което някои суверенисти, както самите те се наричат, не разбират или не искат да разберат. Европа не е причината за прекомерната задлъжнялост на частния сектор и за липсата на отговорност във финансовия сектор, напротив. Това стана под контрола или при липсата на контрол на национално ниво. Европа е отговорът. Понастоящем разполагаме с една от най-амбициозните, ако не и най-амбициозната в света, система за регулиране и надзор. Затова твърдението, че положението в Европа се е влошило заради Европейския съюз, е лъжа. Това показва тотална липса на уважение и на логика на разсъжденията. Не Европа предизвика финансовата криза. Тя се зароди в САЩ. Разбира се, Европа беше уязвима, но това, което направи Европейският съюз, е да реагира. Той не е причината за кризата и смятам, че това е нещо, което всички, които споделят европейския идеал — отляво, отдясно или от центъра, трябва да имат дързостта да заявят, защото в противен случай ще засилим именно популизма на крайнолевите и на крайнодесните.

Слушах внимателно някои от Вас да казват, че днес популизмът е по-силен, и да приписват отговорността за това на Европейския съюз. Скъпи приятели, това не е вярно. Популизмът и ксенофобията определено съществуват извън Европейския съюз. Вижте какво се прави в Швейцария срещу имигрантите. Вижте какво се случва в Норвегия с терориста, който застреля не знам колко на брой млади хора, защото е срещу една многокултурна Европа. Вижте „Чаеното парти“ в САЩ. Пак ли Европа е виновна за „Чаеното парти“ в САЩ?

Това, което наблюдаваме в света днес, е един агресивен популизъм, аргументите за който понякога са леви, понякога десни, а понякога е трудно да бъдат разграничени, така че да се каже, че Европейският съюз е виновен за него, е проява на липса на прецизност на мисълта и на липса на политическа честност. Това, което ние, като европейци, трябва да направим, е именно да покажем, че не Европа предизвика кризата, нито държавния дълг на държавите членки. Европа не може да направи много, когато държава членка фалшифицира своите сметки, например. Европа се сблъска с това. Първата инициатива на втората Комисия под мое ръководство беше да поиска от държавите членки да предоставят повече правомощия за надзор върху националните статистически данни, защото те отказаха това на първата Комисия, на която бях председател. И не Гърция отказа. Отказаха големите държави членки, които не искаха да предоставят повече отговорности на Европейския съюз. Така че, ако наистина искаме да водим дебати, нека бъдем точни и интелектуално и политически честни.

Ето защо, скъпи приятели, има нещо, което искам да заявя много ясно. Екипът, който имах честта да ръководя, работи изключително всеотдайно и прецизно, поставяйки европейския интерес винаги на първо място. Има нещо, което искам да Ви кажа, понеже ние сме политическа асамблея, събрала различни политически сили, в която общото европейско благо е поставено винаги на първо място. В моята Комисия нямаше колеги от ЕНП, социалисти, либерали. Имаше хора, които работят за Европа. Моята партия е ЕНП и аз съм горд от това, но като председател на Комисията моята партия е Европа и това е послание, което искам да споделя с Вас, най-вече с големите лявоцентристки и проевропейски дясноцентристки сили. Разбира се, различията трябва да се изразяват, но те не трябва да отслабват лагера на проевропейците. Не трябва да правим повече подаръци на крайната десница и левица. Проевропейските сили трябва да се обединят. Те трябва да имат смелостта да защитят Европа. Трябва да го направят не само тук, в Страсбург, но и в държавите членки. Трябва да постигнем една голяма коалиция за Европа, защото смятам, че сме достатъчно силни, за да спечелим днешните и бъдещите битки.

Благодаря Ви.


Side Bar