Navigation path

Left navigation

Additional tools

Реч за състоянието на Съюза, 2013 г.

European Commission - SPEECH/13/684   11/09/2013

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO GA HR

Европейска комисия

Жозе Мануел Дурау Барозу

Председател на Европейската комисия

Реч за състоянието на Съюза, 2013 г.

Пленарно заседание на Европейския парламент/Страсбург

11 септември 2013 г.

Г-н Председател,

Г-жо Председател на Съвета,

Уважаеми членове на Парламента,

Уважаеми дами и господа,

След 8 месеца избирателите в цяла Европа ще отсъдят какво сме постигнали заедно през последните 5 години.

През изминалите 5 години Европа присъстваше в живота на гражданите по-осезаемо от всякога. Европа беше тема на обсъждане в кафенетата и в популярни предавания-дискусии на целия континент.

Днес бих искал да се спра на нашите общи постижения и на това, което ни остава да свършим. Освен това бих искал да Ви представя моето виждане относно основните идеи за истински европейски политически дебат в навечерието на изборите през следващата година.

Уважаеми членове на Парламента,

Точно преди 5 години правителството на Съединените щати национализира банките за ипотечни кредити „Fannie Mae“ и „Freddie Mac“, спаси от несъстоятелност „AIG“, а „Lehman Brothers“ подаде искане за обявяване в несъстоятелност.

Тези събития поставиха началото на световната финансова криза, която прерасна в безпрецедентна икономическа криза и се превърна в социална криза с драматични последици за голяма част от нашите граждани. Тези събития обостриха проблема с дълга, който все още не дава покой на нашите правителства. Те предизвикаха тревожно увеличаване на безработицата, особено сред младите хора. Освен това те продължават да пречат на плановете на нашите домакинства и предприятия.

Европа обаче реагира. През тези 5 години ние дадохме решителен отговор. Заедно понесохме кризата. Осъзнахме, че трябва да се борим заедно. И ние сторихме това и продължаваме да го правим.

Ако хвърлим поглед назад и се замислим какво сме свършили заедно, за да обединим Европа в периода на кризата, мисля, че с право можем да кажем, че преди 5 години никога не бихме помислили, че това би било възможно.

Ние реформираме из основи финансовия сектор, така че спестяванията на гражданите да са сигурни.

Ние подобрихме начина, по-който правителствата работят заедно за връщане към стабилни публични финанси и модернизиране на своите икономики.

Ние осигурихме над 700 милиарда евро, за да извадим от опасност страните, засегнати от кризата. Това е най-голямото усилие за стабилизиране, полагано някога между различни държави.

Все още ясно си спомням срещата си от миналата година с главните икономисти на голям брой наши водещи банки. Повечето от тях очакваха Гърция да напусне еврозоната. Всички те се опасяваха от разпадането на еврозоната. Сега можем да дадем ясен отговор на тези страхове: никоя държава членка не напусна или не е била принуждавана да напусне еврозоната. Тази година Европейският съюз се разшири от 27 на 28 държави членки. Идната година еврозоната ще се разшири от 17 на 18 държави.

Това, което е важно сега, е как ще използваме постигнатия напредък. Трябва ли да изтъкваме неговото значение или пък да го омаловажаваме? Трябва ли той да ни вдъхва увереност за продължаване на започнатото или трябва да омаловажим резултатите от нашите усилия?

Уважаеми членове на Парламента,

Току-що се върнах от срещата на Г-20 в Санкт Петербург. Мога да споделя с Вас, че тази година, за разлика от последните години, ние, европейците, не получихме никакви съвети от други части на света за това как да се справим с кризата. Получихме признание и насърчение.

Не защото кризата е отминала, защото тя все още не е. Издръжливостта на Съюза ще продължи да бъде поставена на изпитание. Нашите действия обаче създават увереност, че преодоляваме кризата, при условие че не се държим самонадеяно.

Ние се борим заедно с общите предизвикателства.

Трябва да се справим с тях с общи усилия.

В нашия свят на геоикономически и геополитически тектонични промени вярвам, че единствено заедно, като Европейски съюз, можем да осигурим на нашите граждани това, което те желаят: защитата на нашите ценности, интереси и просперитет и тяхното насърчаване в ерата на глобализацията.

Затова сега е моментът да надраснем чисто националните проблеми и егоистичните интереси и да постигнем истински напредък за Европа. Сега е моментът да внесем една наистина европейска перспектива в дебата с националните групи на интереси.

Сега е моментът за всички онези, които се интересуват от Европа, независимо от тяхната политическа или идеологическа позиция и без значение откъде идват, да се застъпят за Европа.

Ако самите ние не го сторим, не можем да очакваме това от другите.

Уважаеми членове на Парламента,

Изминахме дълъг път от началото на кризата.

В миналогодишната си Реч за състоянието на Съюза заявих, че „въпреки всичките [ни] усилия нашите решения все още не са убедителни в очите на гражданите, пазарите или международните ни партньори“.

Една година по-късно фактите показват, че нашите усилия започнаха да убеждават. Като цяло разликите в лихвените проценти намаляват. Най-уязвимите държави плащат по-ниска цена за получаване на заеми. Промишленото производство се увеличава. Връща се доверието на пазара. Фондовите борси функционират добре. Прогнозите за икономическата дейност постоянно се подобряват. Доверието на потребителите нараства с бързи темпове.

Свидетели сме на това как в страните, които са най-уязвими към кризата и които полагат максимални усилия да реформират своите икономики, вече започват да се забелязват положителни резултати.

В Испания в резултат на много важните реформи и нараснала конкурентоспособност износът на стоки и услуги вече съставлява 33 % от БВП, което е повече от всякога след въвеждането на еврото. От лятото на 2012 г. насам Ирландия успява да привлече средства от капиталовите пазари, през 2013 г. се очаква нейната икономика да отбележи растеж за трета поредна година, а ирландските предприятия от промишленото производство отново наемат персонал.

В Португалия се очаква дефицитът по текущата сметка, който беше отрицателен в структурно отношение, вече да е като цяло балансиран, а растежът започва да се засилва, след като в продължение на много тримесечия беше отрицателен. Само за 3 години Гърция осъществи наистина забележителна бюджетна корекция, страната започва да възвръща своята конкурентоспособност и за първи път от няколко десетилетия насам се доближава до първичен излишък. А Кипър, който започна програмата по-късно, също я изпълнява по предварително определения график, което е предпоставка за връщане на растежа.

Възстановяването в Европа е близо.

Естествено, трябва да сме бдителни. Една стара пословица гласи: „Една лястовица пролет не прави“. Нека бъдем реалистични в анализа си. Нека не надценяваме, но и не подценяваме постигнатото. Дори едно тримесечие с добри резултати не означава, че тежките икономически времена са останали зад нас. То обаче е доказателство, че сме на прав път. Цифрите и развитията, които наблюдаваме, ни дават основателна причина да бъдем уверени в това.

Това ще ни насърчи да продължим нашите усилия. Дължим го на онези, за които възстановяването все още не е близка реалност, и на онези, които все още не могат да се възползват от положителните промени. Дължим това на 26-те милиона безработни в Европа. Особено на младите хора, които гледат към нас в очакване да им дадем надежда. Надеждата и увереността също са част от икономическата формула.

Уважаеми членове на Парламента,

Ако сме тук днес, то е, защото ние показахме решимост да приспособим нашата политическа дейност и нашите политики към поуките от кризата.

И когато казвам „ние“, аз наистина имам предвид: „ние“, тъй като наистина положихме съвместни усилия.

На всеки отделен етап Вие, Европейският парламент, изиграхте решаваща роля, като постигнахте едни от най-впечатляващите резултати по отношение на законодателната дейност, постигани някога. Аз лично смятам, че гражданите на Европа не са достатъчно запознати с този факт и че вие заслужавате повече уважение и признание за това.

Нека продължим съвместната си работа за реформиране на нашите икономики, за постигане на растеж и създаване на работни места, и за адаптиране на нашата институционална структура. Само ако успеем да постигнем това, ще оставим и този етап на кризата зад себе си.

Можем да свършим още много неща заедно през настоящия мандат на Парламента и Комисията.

По-конкретно, на първо място и преди всичко можем и трябва да изградим банковия съюз. Това е първият и най-належащ етап по пътя към задълбочаване на нашия икономически и паричен съюз, както е представено в подробния план на Комисията, представен миналата есен.

Законодателният процес, свързан с единния надзорен механизъм, е почти завършен. Следващата стъпка на Европейската централна банка преди да поеме надзорната си функция е независимата оценка на банковите активи.

Сега вниманието ни трябва спешно да се насочи към единния механизъм за преобразуване на банки. Предложението на Комисията е в процес на обсъждане от месец юли и заедно трябва да направим необходимото то да бъде прието още през този мандат.

По този начин ще гарантираме, че данъкоплатците вече не са онези, които първи заплащат цената на банковите фалити. Така ще постигнем напредък в прекъсването на връзката между банковия и държавния риск.

По този начин можем да се справим с един от най-тревожните и най-неприемливите резултати от кризата: нарасналото разпокъсване на европейския финансов сектор и кредитните пазари, дори косвената ренационализация.

Така ще помогнем също за възстановяването на нормалните условия за отпускане на заеми за икономиката, по-специално за МСП, тъй като въпреки щедрата парична политика за икономиката в еврозоната все още не се отпускат достатъчно кредити. Този проблем трябва да получи решителен отговор.

В крайна сметка става въпрос за едно: икономически растеж, който е необходим за преодоляване на най-наболелия проблем на нашето време: безработицата. Настоящото равнище на безработицата е икономически неустойчиво, политически незащитимо и социално неприемливо. Затова всички ние тук в Комисията — и аз се радвам, че всички комисари са днес тук с мен — всички ние искаме да работим усилено с Вас и с държавите членки, за да изпълним колкото се може по-голяма част от нашата програма за растеж. Ние използваме всички налични инструменти, но разбира се трябва да бъдем искрени — не всички са на европейско равнище, някои от тях са национални. Искам да съсредоточим усилията си върху изпълнението на решенията относно младежката заетост и финансирането на реалната икономика. Трябва да избегнем възстановяване без създаване на работни места.

Ето защо Европа трябва да ускори темпото на структурните реформи. В специфичните за всяка страна препоръки, изготвени от нас, се посочват мерките, които държавите членки трябва да предприемат в този аспект.

Някои мерки могат да бъдат предприети на национално равнище, а други на равнище ЕС, като акцентът на европейско равнище трябва да бъде върху най-важния въпрос за реалната икономика, а именно, как да разгърнем пълния потенциал на единния пазар.

Единният пазар на стоки функционира добре и ползите от него са видими. Същата формула трябва да бъде приложена и в други области, сред които мобилността, комуникациите, енергетиката, финансите и електронната търговия… Трябва да отстраним пречките, които възпрепятстват динамичните предприятия и хора. Трябва да доведем до успешен край „свързването на Европа“.

Бих искал да обявя, че днес официално ще приемем предложение, което дава тласък за единен пазар на далекосъобщенията. Гражданите знаят, че благодарение на Европа техните разходи за роуминг съществено намаляха. С нашето предложение потребителите ще се възползват от по-големи гаранции и по-ниски цени, а предприятията от нови възможности. Знаем, че в бъдеще търговията ще е все повече цифрова. Не е ли парадоксално да имаме един вътрешен пазар на стоки, но 28 национални „цифрови“ пазари? Как да се възползваме от всички бъдещи възможности, които цифровата икономика открива пред нас, ако не изградим този вътрешен пазар?

Същата логика се прилага и за по-обширната програма в областта на цифровите технологии: с нея се решават конкретни проблеми и се подобрява ежедневието на гражданите. Силата на бъдещата промишлена база на Европа зависи от това колко добре са свързани помежду си хората и предприятията. А като обвързва по подходящ начин програмата в областта на цифровите технологии със защитата на личните данни и със защитата на неприкосновеността на личния живот, нашият европейски модел укрепва доверието на гражданите. Приемането на предложеното законодателство относно защитата на данните е от първостепенно значение за Европейската комисия както по отношение на вътрешните, така и на външните развития.

Единният пазар е ключов фактор за конкурентоспособността и заетостта. С приемането през следващите няколко месеца на всички оставащи предложения по Акта за единния пазар I и II и с прилагането на Механизма за свързване на Европа полагаме основите на благополучието през идните години.

Ние се адаптираме също към динамичните трансформации в световен мащаб и следователно трябва да насърчаваме тази иновационна динамика в европейски мащаб. Ето защо трябва също да инвестираме повече в иновациите, в технологиите и в ролята на науката. Дълбоко вярвам в науката, в капацитета на човешкия ум и на едно съзидателно общество да решава проблемите си. Светът се променя радикално. И аз съм убеден, че много от решенията ще се появят в Европа и извън нея от новите научни изследвания, от новите технологии. И бих искал Европа да е световната водеща сила при полагането на тези усилия. По същата причина за нас — Парламента и Комисията, „Хоризонт 2020“ бе такъв приоритет при обсъждането на бюджета на ЕС.

Ето защо използваме бюджета на ЕС, за да инвестираме в умения, образование и професионално обучение за динамизиране и подкрепа на талантите. Поради това се застъпихме за програмата „Еразъм плюс“.

И затова по-късно през есента ще направим допълнителни предложения за индустриална политика, която да е в крак с 21-и век. Осигуряваме подкрепа за МСП, защото вярваме, че една динамична и силна промишлена база е абсолютно необходима за една силна европейска икономика.

Борим се също с измененията на климата, а благодарение на целите ни „20-20-20“ нашата икономика пое по пътя на екологичния растеж и ефективното използване на ресурсите, намаляването на разходите и създаването на работни места.

До края на годината ще представим конкретни предложения за законодателната рамка в областта на енергетиката и климата до 2030 г. Ще продължим също да определяме международния дневен ред, като с нашите партньори изготвим всеобхватно, правно обвързващо международно споразумение за изменението на климата до 2015 г. Европа не може съвсем сам да се бори с изменението на климата. Честно казано нуждаем се от съотборници. Същевременно ще продължим да работим по въздействието на цените на енергията върху конкурентоспособността и социалното сближаване.

Всички тези движещи сили на икономическия растеж са включени в дневния ред на стратегията „Европа 2020“ и тяхното пълно и бързо прилагане е по-наложително от всякога. В някои случаи усилията ни трябва да надхвърлят целите, заложени в тази стратегия.

Това означава, че трябва също да продължим с нашата активна и амбициозна търговска програма. Тя има за цел създаването на по-тесни връзки с разрастващите се чуждестранните пазари и гарантирането на нашето място в световната верига за доставки. Противно на разпространеното впечатление сред повечето от нашите граждани, че ние сме губещи от световната търговия, ние постигнахме значителен и нарастващ излишък от повече от 300 милиарда евро годишно в търговията със стоки, услуги и селскостопански продукти. Трябва да продължим по същия начин. За постигането на тази цел през следващите месеци също ще е необходима пълната ни ангажираност, особено с трансатлантическото партньорство със САЩ и с преговорите с Канада и Япония.

И не на последно място необходимо е да положим повече усилия в изпълнението на многогодишната финансова рамка, европейския бюджет. Бюджетът на ЕС е най-конкретният инструмент на наше разположение за насърчаване на инвестициите. За някои от нашите региони бюджетът на Европейския съюз е единственият начин те да получат публични инвестиции, тъй като те не разполагат с източници на национално равнище.

Както Европейският парламент, така и Комисията поискаха повече средства. За това се борихме заедно. Но дори и така за една отделна година от бюджета на ЕС са предвидени повече пари — по днешни цени — от целия план „Маршал“ по онова време! Нека сега направим необходимото програмите да започнат на 1 януари 2014 г., резултатите да се усетят на място, както и да се възползваме от възможностите на иновативното финансиране, от функциониращите вече инструменти за увеличаване до средствата от ЕИБ и облигациите за проекти.

Трябва да изпълним ангажимента, поет през юли. Що се отнася до Комисията, тя ще се свърши своята работа. Още този месец например ще представим втория коригиращ бюджет за 2013 г. Няма време за губене и поради това предупреждавам той да не бъде блокиран. По-специално, настоятелно призовавам държавите членки да не отлагат неговото приемане.

Подчертавам: гражданите няма да бъдат убедени само с реторика и обещания, а единствено с конкретни доказателства за общи постижения. Ние трябва да покажем големия брой области, в които Европа е разрешила проблемите на гражданите. Европа не е причината за проблемите, а част от тяхното решение.

В днешното писмо до председателя на Европейския парламент, което вие също сте получили, представям в детайли на задачите пред нас. Няма да се спирам подробно на програмата за следващата година.

Днешното ми послание е ясно: още много трябва да постигнем заедно преди изборите. Сега не е моментът да се отказваме, а да запретнем ръкави.

Уважаеми членове на Парламента,

Нищо от казаното дотук не е лесно. Времената са трудни и подлагат ЕС на истински тест за издръжливост. Пътят към постоянна и задълбочена реформа е колкото труден, токова и неизбежен. Трябва да е ясно, че няма връщане назад към предишното статукво. Някои хора вярват, че след това всичко ще се върне по старому. Те грешат. Тази криза е различна. Кризата не е циклична, а структурна. Познатото състояние на нещата няма да се върне. Трябва да достигнем до ново статукво. Живеем в историческа епоха на трансформации. Трябва да осъзнаем това, а не само да го обявяваме. Трябва да си извадим поука от последствията, включително за нашите нагласи и за начина, по който реагираме на проблемите.

От първите резултати личи, че това е възможно.

А от опит всички знаем, че е и необходимо.

В този момент, в условията на несигурно икономическо възстановяване, най-големият риск според мен е политически: липсата на стабилност и на решителност. През последните години се убедихме, че всяко колебание в ангажимента на правителствата за реформи се наказва мигновено. Положителното в случая е, че силните и убедителните решения оказват важно непосредствено въздействие.

В настоящия период на криза задачата на правителствата е да осигурят сигурност и предсказуемост, които все още липсват на пазарите.

Със сигурност знаете кой е Юстус Липсиус. Сградата на Съвета в Брюксел носи неговото име. Юстус Липсиус е бил много влиятелен учен-хуманист през XVI век, който е написал много интересна книга, озаглавена De Constantia („Постоянство“).

„Постоянството“ – пише той, „е вярна и неизменна сила на разума, която нито се увеличава, нито отслабва от външни или случайни премеждия.“ Според него само „силата на разума“, основаваща се на „преценка и разсъдливост“, може да помогне на човека в объркващи и тревожни времена.

Надявам се, че в тези трудни времена всички ние, включително представителите на правителствата, които заседават в сградата „Юстус Липсиус“, показваме тази решителност и постоянство при изпълнението на взетите решения. Едно от предизвикателствата е да сме последователни: не само да вземаме решения, но впоследствие да сме в състояние да ги прилагаме на място.

Уважаеми членове на Парламента,

Съвсем естествено е, че през последните няколко години нашите усилия за преодоляване на икономическата криза засенчиха всичко останало.

Но нашата представа за Европа трябва се простира отвъд икономическото ѝ измерение. Ние сме много повече от един пазар. Европейската идея засяга самите основи на европейското общество. Тя представлява стойности – дума, която подчертавам. Стойности. Те се крепят на твърдото убеждение в правотата на политическите, социалните и икономическите норми, които са в основата на нашата социална пазарна икономика.

В днешния свят действията на равнище ЕС са абсолютно необходими за защитата на тези ценности и норми и за популяризирането на правата на гражданите: защитата на потребителите и трудовите права, правата на жените и зачитането на малцинствата, екологичните стандарти и защитата на данните и неприкосновеността на личния живот.

Независимо дали става дума за защитата на интересите ни в областта на международната търговия, за обезпечаването на доставките ни на енергия или за възвръщане на усещането за справедливост у хората чрез борба срещу укриването на данъци и отклоняването от данъчно облагане — единствено когато действаме като Съюз можем да се наложим на световната сцена.

Независимо дали се касае за стремежа ни да въздействаме чрез помощта за развитие и хуманитарната помощ, която предоставяме на развиващите се страни, за управлението на общите ни външни граници или за стремежа да развием в Европа солидна политика за сигурност и отбрана — само чрез по-голяма интеграция можем действително да постигнем целите, които сме си поставили.

В това няма никакво съмнение. Вътрешната ни съгласуваност и значимостта ни в международен план са неразривно свързани. Привлекателната сила на икономиката ни и движещата сила на политиките ни са тясно преплетени.

Някой вярва ли наистина, че ако еврото се беше сринало, ние или нашите държави членки щяхме все още да се ползваме с каквото и да било международно доверие?

От друга страна, всички дават ли си сметка какъв успех бе разширяването, от гледна точка на това да се заличат дълбоките белези от историята и да се изградят демокрации там, където никой не смяташе, че това е възможно? Всички дават ли си сметка до каква степен политиката за съседство беше и все още е най-добрият начин да осигурим сигурност и просперитет в региони, които са жизненоважни за Европа? Докъде бихме стигнали без всичко това?

Днес държави като Украйна се стремят повече от всякога да установят по-тесни връзки с Европейския съюз, привлечени от нашия икономически и социален модел. Ние не можем да им обърнем гръб. Не можем да приемем каквито и да било опити за ограничаване на суверенния избор на тези държави. Свободната воля и свободно даденото съгласие трябва да се зачитат. Това са и принципите, залегнали в основата на Източното ни партньорство, които искаме да доразвием на срещата ни на върха във Вилнюс.

А помнят ли още всички колко много пострада Европа от войните си през миналия век и че европейската интеграция бе логичният отговор?

Догодина ще се навърши един век от началото на Първата световна война. Война, разкъсала Европа на парчета, от Сараево до река Сома. Не трябва никога да смятаме, че мирът ни е просто даденост. Трябва да си припомним, че именно Европа е причината бившите врагове да седят сега около една и съща маса и да работят заедно. Само благодарение на това, че им беше предложена европейска перспектива, сега дори Сърбия и Косово успяват да постигнат споразумение с посредничеството на ЕС.

Миналогодишната Нобелова награда за мир ни напомни за това историческо постижение — за това, че Европа е проект за мир.

Самите ние трябва да го осъзнаем по-добре. Понякога си мисля, че не трябва да се притесняваме да бъдем горди от постигнатото. Не арогантни. Но по-горди. Трябва да гледаме към бъдещето, но да го правим обогатени с мъдрост, придобита от миналото.

Позволете ми да кажа на всички онези, които ликуват, когато Европа изпитва затруднения, и искат да върнат назад процеса на интеграция и да възвърнат положението на изолация: Европа от времето преди интеграцията, с разделенията, войната и траншеите, не е онова, което хората желаят и заслужават. В цялата си история европейският континент не е познавал толкова дълъг период на мир, както от създаването на Европейската общност насам. Наш дълг е да го запазим и да го задълбочим.

Уважаеми членове на Парламента,

Заредени именно с ценностите си, реагираме на нетърпимата ситуация в Сирия, поставила на тежко изпитание световната съвест през последните месеци. Европейският съюз беше начело на международната помощ, мобилизирайки близо 1,5 милиарда евро, като 850 милиона евро от тях идваха директно от бюджета на ЕС. Комисията ще направи всичко, което е по силите ѝ, за да помогне на сирийския народ и на сирийските бежанци в съседните държави.

Наскоро станахме свидетели на действия, за които смятахме, че са изкоренени отдавна. Използването на химически оръжия е ужасен акт, заслужаващ недвусмислено осъждане и твърд отговор. Международната общност, с ООН в центъра си, носи колективна отговорност за санкциониране на тези актове и за слагане край на конфликта. Предложението за изваждане от употреба на сирийските химически оръжия е възможно да се окаже положително развитие на ситуацията. Сега сирийският режим трябва да покаже, че ще приложи това решение незабавно. В Европа вярваме, че в крайна сметка само политическо решение има шансове за успех в осигуряването на трайния мир, който заслужава сирийският народ.

Уважаеми членове на Парламента,

Някои твърдят, че по-слаба Европа би направила страната им по-силна, че Европа е бреме, че те биха били по-добре без нея.

Давам им ясен отговор: всички ние се нуждаем от обединена, силна и отворена Европа.

Основният въпрос в дебата, който се води понастоящем в цяла Европа, е: Искаме ли да направим Европа по-добра или предпочитаме да се откажем от нея?

Аз давам ясен отговор: нека се ангажираме!

Ако не харесвате Европа такава, каквато е — направете я по-добра!

Намерете начини да я направите по-силна, във вътрешен и в международен план, и в мое лице ще намерите най-ревностния си поддръжник. Намерете способи, позволяващи многообразие, без да създават дискриминация, и аз винаги ще Ви подкрепям.

Но не ѝ обръщайте гръб.

Признавам — като плода на всяко човешко усилие, ЕС не е съвършен.

Така например споровете относно разделението на труда между националното и европейското равнище никога няма да приключат окончателно.

Ценя високо субсидиарността. За мен тя не е техническо понятие. Субсидиарността е основен демократичен принцип. Все по-тесният съюз между гражданите на Европа налага решенията да се вземат по възможно най-отворен начин и възможно най-близо до гражданите.

Не за всичко са нужни решения на европейско ниво. Европа трябва да се концентрира върху областите, в които може да придаде най-голяма добавена стойност. Ако случаят не е такъв, тя не следва да се намесва. Намесата на ЕС трябва да бъде по-голяма за големите неща и по-скромна за по-малките — нещо, което понякога може да сме забравяли в миналото. ЕС трябва да покаже, че разполага с капацитет да определя както позитивни, така и негативни приоритети. Като всяко едно правителство, трябва да полагаме извънредни грижи за качеството и количеството на правната ни уредба, като се има предвид, че както е казал Монтескьо „безполезните закони отслабват нужните закони“.

Но, уважаеми членове на Парламента, има области от особено значение, в които Европа трябва да бъде по-интегрирана, по-сплотена. Области, в които резултати могат да се постигнат само от една силна Европа.

Вярвам, че изграждането на политически съюз трябва да бъде политическият хоризонт за нас, както подчертах и в миналогодишната реч за състоянието на Съюза. Това не е просто искане на пламенен европеец. То е необходимият път, който трябва да се извърви, за да консолидираме напредъка си и да обезпечим бъдещето.

В крайна сметка, стабилността на политиките ни, и по-конкретно на икономическия и паричен съюз, зависи от надеждността на политическата и институционална основа, на която той се крепи.

Поради това в Подробния план за задълбочен и истински икономически и паричен съюз Комисията очерта не само икономическите и паричните характеристики на този проект, но и нуждите, възможностите и границите на задълбочаването на институционалната ни рамка в средносрочен и дългосрочен план. Комисията ще продължи да работи за осъществяването на своя Подробен план, стъпка по стъпка, етап по етап.

Потвърждавам също така заявеното още миналата година намерение да представя преди европейските избори допълнителни идеи относно бъдещето на Съюза ни и относно най-добрия начин да укрепим и задълбочим общностния метод и общностния подход в по-дългосрочен план. По този начин по тях ще може да се проведе истински европейски дебат. В тях ще бъдат определени принципите и насоките, необходими за изграждането на истински политически съюз.

Уважаеми членове на Парламента,

Ще успеем да се справим с предизвикателствата на нашето съвремие само ако разширим консенсуса си по основните цели.

В политическо отношение не трябва да бъдем разделяни от различията между страните от еврозоната и онези извън нея, между центъра и периферията, между Севера и Юга, между Изтока и Запада. Европейският съюз трябва да се запази като проект за всички свои членки, като общност на равнопоставени участници.

В икономическо отношение Европа винаги е служила за премахване на различията между държави, региони и хора. И това не трябва да се променя. Ние не можем да вършим работата на държавите членки вместо тях. Отговорността остава тяхна. Можем и трябва обаче да я допълним с европейска отговорност и европейска солидарност.

По тази причина укрепването на социалното измерение с помощта на социалните ни партньори ще бъде приоритет през идните месеци. Комисията ще представи съобщението си относно социалното измерение на икономическия и паричен съюз на 2 октомври. Солидарността е ключов елемент на принадлежността към Европа и е достойна за гордост.

От самото си основаване до последното си по ред разширяване Европейският съюз е имал за цел да защитава своите ценности, сред които е например върховенството на закона.

В миналогодишната си реч за състоянието на Съюза, произнесена в момент на предизвикателства спрямо върховенството на закона в собствените ни държави членки, засегнах необходимостта да се направи връзка между, от една страна, политическото убеждаване и целенасочените процедури за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка и, от друга — това, което аз наричам „ядрената опция“, съдържаща се в член 7 от Договора, а именно суспендирането на права на държава членка.

Опитът е доказал ползата от ролята на Комисията като независим и обективен арбитър. Трябва да консолидираме този опит чрез една по-обща уредба. Тя следва да се основава на принципа на равенство между държавите членки, да се прилага само в случаи, когато е налице сериозен, системен риск за върховенството на закона, и да се задейства съгласно предварително определени критерии.

Комисията ще представи съобщение по този въпрос. Вярвам, че това е дебат, който е от ключово значение за нашата идея за Европа.

Това не означава, че националният суверенитет или демокрацията са под натиск. Нуждаем се обаче от действащ механизъм за възстановяване на баланса, в случаите когато основни общи принципи са изложени на опасност.

Съществуват някои неподлежащи на обсъждане ценности, които ЕС и неговите държави членки трябва и винаги ще защитават.

Уважаеми членове на Парламента,

Поляризацията, до която се стигна вследствие на кризата, представлява риск за всички нас, както и за европейския проект, който ни свързва.

Ние, законните политически представители на Европейския съюз, можем да обърнем хода на събитията. Вие, пряко избраните демократични представители на Европа, ще имате водеща роля в политическия дебат. Въпросът, който искам да поставя, е следният: каква картина на Европа ще бъде представена на гласоподавателите? Неподправената действителност или разкрасената? Митовете или фактите? Една честна и разумна версия или друга – екстремна и популистка? Разликата е много сериозна.

Знам, че ще се намерят хора, които ще кажат, че Европа е виновна за кризата и трудностите.

Но ние можем да напомним, че кризата не започна от Европа. Тя беше резултат на лошо управление на публичните финанси от правителствата на държавите и на безотговорно поведение на финансовите пазари.

Можем да обясним как Европа работи за преодоляване на кризата. Можем да обясним и какво бихме изгубили, ако не бяхме успели да запазим единния пазар — защото той беше под заплаха — и общата валута — защото някои хора предсказваха нейния край. Ако също така не бяхме координирали усилията за възстановяване и инициативите за заетост.

Някои ще кажат, че Европа принуждава правителствата да намаляват разходите.

Можем да напомним на гласоподавателите, че държавният дълг стана неуправляем дори преди кризата не поради Европа, а въпреки нея. Можем да добавим също, че в крайна сметка тези, които ще заплатят цената, ако днес се откажем от усилията си, са хората, които са най-уязвими, както и нашите деца. Освен това истината е, че страните и от еврозоната, и извън нея, и в Европа, и извън нея, се стремят да свият своите твърде обременени публични разходи.

Някои ще водят предизборна кампания, като казват, че сме раздали твърде много пари на уязвимите държави. Други ще твърдят, че сме дали твърде малко пари на уязвимите държави.

Всеки един от нас обаче може да обясни какво направихме и защо: съществува пряка връзка между заемите на една страна и банките на друга страна, между инвестициите на една страна и бизнеса на друга страна, между работниците на една страна и дружествата на друга. Този вид взаимозависимост означава, че работещи са само европейските решения.

Ето какво казвам на хората: „Когато сте в една лодка, никой не може да каже: „Вашият край на лодката потъва“. Бяхме в една лодка, когато нещата вървяха добре, и пак сме в нея заедно, когато нещата са трудни.

Може би някои хора ще водят предизборна кампания, като казват: Европа заграби твърде много власт. Други ще твърдят, че Европа винаги прави твърде малко, твърде късно. Интересно е, че понякога едни и същи хора казват, че Европа не прави достатъчно, но без да смятат, че това е и по-силна подкана към Европа да върши това, което трябва да прави.

Можем да обясним тогава, че държавите членки са предоставили на Европа задачи и компетентност. Европейският съюз не е чужда власт. Той е резултатът на демократично взетите решения на европейските институции и държавите членки.

Същевременно трябва да признаем, че в някои области Европа все още не разполага с правомощията да направи това, което се иска от нея. Това е нещо, което често твърде лесно се забравя от тези — а те са не един или двама — които обичат винаги да обявяват, че успехите са постигнати на национално равнище, а неуспехите ─ на европейско. В крайна сметка това, с което разполагаме, и това, което ни липсва, е резултат от демократичния процес на вземане на решения. Мисля, че това трябва да бъде напомнено.

Дами и господа,

Господин Председател,

Уважаеми членове на Парламента,

Надявам се, че Европейският парламент ще се изправи пред това предизвикателство с целия си идеализъм и с такъв заряд от реализъм и решителност, какъвто епохата изисква от нас.

Аргументите са налице.

Фактите са налице.

Дневният ред е определен.

След 8 месеца гласоподавателите ще решат.

Сега ние сме тези, които трябва да защитят идеята за Европа. Можем да го направим, като използваме следващите 8 месеца за приключване на колкото се може повече работа. Имаме още много за вършене.

Да приемем и прилагаме бюджета на ЕС и МФР. Това е решаващ фактор за инвестициите в регионите в цяла Европа. Което пък е задължително за нашия основен приоритет: борбата против безработицата, и по-специално младежката безработица.

Да постигнем напредък относно банковия съюз, както и неговото осъществяване. Това е решаващ фактор по отношение на проблема с финансирането на бизнеса и малките и средните предприятия.

Това са нашите ясни приоритети: заетост и растеж.

Нашата работа не е завършила. Тя се намира в решителна фаза.

Понеже, уважаеми членове на Парламента, изборите ще бъдат не само за Европейския парламент, нито пък ще бъдат за Европейската комисия или за Съвета. Те ще бъдат за Европа.

Ще бъдем оценявани заедно.

Затова нека се борим заедно — за Европа.

С отдаденост и решителност.

Нека не забравяме, че преди сто години Европа е крачела със затворени очи към катастрофата на войната от 1914 г.

Догодина, през 2014 г., се надявам Европа да излиза от кризата по пътя към една по-сплотена, силна и отворена Европа.

Благодаря Ви много!


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website