Navigation path

Left navigation

Additional tools

Жозе Мануел Дурау Барозу Председател на Европейската комисия Европейско обновление - Реч за състоянието на Съюза, 2011 г. Европейски парламент Страсбург, 28 септември 2011 г.

European Commission - SPEECH/11/607   28/09/2011

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO

SPEECH/11/607

Жозе Мануел Дурау Барозу

Председател на Европейската комисия

Европейско обновление -

Реч за състоянието на Съюза, 2011 г.

Европейски парламент

Страсбург, 28 септември 2011 г.

Господин Председател,

Почитаеми членове на Парламента,

Господин Министър,

Трябва да сме честни и пределно ясни в анализа на състоянието на Съюза.

Днес сме изправени пред най-голямото предизвикателство, с което се е сблъсквал Съюзът в цялата си история.

Става въпрос за финансова, икономическа и социална криза. Но също криза на доверието. Липса на принципно доверие както в нашите ръководители и в самата Европа, така и в нашата способност да намираме решения.

Причините за кризата са известни: Европа не посрещна предизвикателствата, свързани с конкурентоспособността. Някои от нашите държави-членки не живяха според възможностите си. На финансовите пазари имаше случаи на безотговорно и недопустимо поведение. Оставихме дисбалансите между държавите-членки да се задълбочат особено в еврозоната.

Сътресенията в световния ред и натискът на глобализацията допълнително влошиха ситуацията.

Резултатът не закъсня: дълбока загриженост в нашите общества и страх сред много от нашите граждани относно бъдещето. Както никога досега съществува опасност от затваряне в себе си по национален, за да не кажем по националистически признак.

Популистките отговори поставят под въпрос най-големите постижения на Съюза: еврото, единния пазар и дори свободното движение на хора.

Мисля, че можем да твърдим, че кризата на държавния дълг днес е преди всичко криза на доверието в политиката. Нашите граждани, както и външният свят, ни наблюдават и се питат: „Представляваме ли истински съюз?“ Действително ли притежаваме волята да подкрепим единната валута?

Най-уязвимите държави-членки действително ли са решени да предприемат належащите реформи?

Най-проспериращите държави-членки действително ли са склонни да докажат своята солидарност?

Европа наистина ли е способна да постигне растеж и да създаде работни места?

Днес мога да заявя:

Да, положението е тежко, но има решения за кризата.

Европа има бъдеще.

Ако възстановим доверието, а за това са ни необходими стабилност, растеж, но също политическа воля и лидерство.

Заедно трябва да предложим на нашите граждани европейско обновление.

Трябва да превърнем в дела заявеното в Берлинската декларация, подписана от Комисията, Парламента и Европейския съвет по случай петдесетата годишнина от подписването на Договорите от Рим, когато заявявахме „Wir leben heute miteinander, wie es nie zuvor möglich war. Wir Bürgerinnen und Bürger der Europäischen Union sind zu unserem Glück vereint.“ „Днес живеем заедно, нещо невъзможно в миналото. Ние, гражданите на Европейския съюз, имаме добрата участ да сме обединени.“ Това е декларация, в която думите са важни. Трябва да претворим тази воля във всекидневна смелост.

Можем да постигнем успех заедно с нашите институции, а не като им се противопоставяме.

Известно е, че за някои най-важна е стабилността. За други най-важен е растежът.

Заявявам пред вас, че се нуждаем и от двете.

Едни изтъкват необходимостта от дисциплина, докато други призовават за солидарност.

Нуждаем се и от двете.

Отминаха времената на откъслечните решения, „според конкретния случай“. Трябва ни решимост за глобални решения и по-големи амбиции за Европа.

Наистина мисля, че в този момент Европа е на повратен етап от своята история. Един от тези моменти, в които ако не напреднем към по-нататъшна интеграция, поемаме риска от фрагментиране.

Това е въпрос на политическа воля и тест за цялото наше поколение.

Повтарям, че е възможно да излезем от кризата. Това е не само възможно, но и крайно необходимо. Политическото лидерство се състои в това да направиш необходимото възможно.

Почитаеми членове на Парламента,

Позволете ми да започна с Гърция. Гърция е и ще остане член на еврозоната. Тя трябва да изпълни изцяло и своевременно своите ангажименти. В замяна другите членове на еврозоната обещаха да подкрепят Гърция и да си помагат взаимно. Както бе заявено на срещата на високо равнище от 21 юли, посветена на еврозоната: „Ние сме решени да продължим да предоставяме подкрепа на страните по програмите, докато те отново получат достъп до пазара, при условие че изпълняват успешно тези програми.“

Ето защо създадох работната група за Гърция.

Съвсем наскоро лансирахме план за действие, който се състои от две основни части:

- около 100 осъществими и висококачествени проекта за инвестиции във всички гръцки региони с цел да се използва възможно най-добре останалата част от заделените за Гърция средства по структурните фондове.

- полагане на съществени усилия за намаляване на бюрократичните процедури при изпълнението и управлението на съфинансирани от ЕС проекти.

В структурните фондове остават неизразходвани 15 млрд. EUR, предназначени за Гърция. Това ще помогне на гръцката икономика със спешна програма за техническа помощ, предназначена за гръцката държавна администрация.

Вече е в ход програма на стойност 500 млн. EUR, с които да се гарантират заеми от Европейската инвестиционна банка за гръцките МСП.

Комисията обмисля също създаването на широк гаранционен механизъм, който да улесни банките отново да отпускат заеми на реалната икономика.

Всичко това представлява огромна подкрепа за стабилизирането на Гърция и тя ще трябва да постигне конкретни резултати. Гърция трябва да се раздели с контрапродуктивните практики и да се противопостави на личните интереси.

Трябва да сме пределно ясни по този въпрос. Това не е спринт, а маратон.

Задачата, свързана с изграждането на Съюз на стабилност и отговорност, не се изчерпва само с Гърция.

Икономическите перспективи пред нас са мрачни. Сблъскваме с отрицателните ефекти от настоящата глобална преоценка на рисковете. Затова трябва да поемем отговорност за възстановяването на доверието в еврото и в нашия съюз като цяло.

Можем да постигнем това, като покажем, че сме способни да вземем всички решения, необходими за управлението на обща валута и на интегрирана икономика по един конкурентоспособен и приобщаващ начин при ефективно използване на ресурсите. За тази цел трябва да действаме в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.

Първата стъпка е бързо да се определи начинът, по който ще се справим с кризата на държавния дълг.

За това ще са необходими по-мощни механизми за излизане от кризата. Еврото се нуждае от надежден арсенал и от ефективни предпазни механизми.

Трябва да използваме Европейския механизъм за финансова стабилност и бъдещия Европейски механизъм за стабилност.

Европейският инструмент за финансова стабилност трябва незабавно да стане едновременно по-мощен и по-гъвкав. Комисията предложи това още през януари. Държавните и правителствените ръководители на държавите от еврозоната се споразумяха за това на 21 юли. Само когато одобрите това предложение, ще е възможно да:

- да се прибегне до предпазна намеса чрез инструмента;

- инструментът да бъде мобилизиран в подкрепа на рекапитализацията на банките;

- инструментът да бъде използван на вторичните пазари, за да се избегне заразата.

Трябва да извлечем максимална полза от финансовия пакет на Европейския механизъм за финансова стабилност след неговото ратифициране. За тази цел Комисията работи по няколко варианта.

Освен това следва да направим всичко възможно, за да ускорим влизането в сила на Европейския механизъм за стабилност.

И естествено вярваме, че Европейската централна банка ще направи всичко необходимо, при пълно спазване на Договора, за да осигури целостта на еврозоната и да гарантира нейната финансова стабилност.

Не можем обаче да се ограничим с това. Трябва да задълбочим икономическата координация и интеграция, особено в еврозоната.

Това е колкото икономическа, поне също токова и сериозна политическа задача.

Днес ще гласувате пакета от шест законодателни акта, т.нар. „шесторка“, които представихме преди година пред Парламента и Съвета. С този пакет се реформира Пактът за стабилност и растеж и се разширява надзорът на макроикономическите баланси. Сега отново сме близо до това, което Комисията предложи първоначално. Вие изиграхте решаваща роля за това да бъде запазена степента на амбициозност на тези предложения, за което искрено ви благодаря и ви поздравявам.

Това законодателство ще ни предостави много по-мощни механизми за прилагане. Вече можем да обсъждаме бюджетните планове на държавите-членки преди да бъдат взети решения на национално равнище. Комбинацията от дисциплина и интеграция е ключът към бъдещето на еврозоната. Еврозоната ще бъде истински надеждна единствено с повече интеграция и бюджетна дисциплина.

Почитаеми членове на Парламента,

Това действително са важни стъпки напред, но ние трябва да продължим по-нататък. Трябва да допълним валутния съюз с икономически съюз. Трябва да изпълним задачите, поставени в Договора от Маастрихт.

Илюзорно бе да се мисли, че бихме могли да имаме обща валута и общ пазар с национални подходи към икономическата и бюджетната политика. Нека си спестим една друга илюзия, а именно че можем да имаме обща валута и общ пазар с междуправителствен подход.

За да имаме надеждна еврозона се нуждаем от истински общностен подход. Това е послание не само на федералистите, но и на пазарите. Трябва наистина да обединим еврозоната и да допълним валутния съюз с реален икономически съюз. А как може да бъде изграден този истински общностен подход? През следващите седмици Комисията ще използва за основа пакета от шест законодателни акта и ще представи предложение за единна, съгласувана рамка за задълбочаване на икономическа координация и интеграция, по-специално в еврозоната. Това ще стане по начин, по който се гарантира съвместимостта между еврозоната и Съюза като цяло. Разбира се не желаем еврозоната да разруши великите достижения на единния пазар и нашите четири свободи.

Същевременно можем да обединим процесите на вземане на решения, за да повишим нашата конкурентоспособност. Tова би било възможно, като включим в тази рамка пактаЕвро плюс“, при пълното зачитане на националните изпълнителни компетенции.

За да сработи всичко това, повече от всякога се нуждаем от независим орган като Комисията и от предложените и оценени действия, които следва да предприемат държавите-членки. Нека не се залъгваме, че правителствата могат да извършват това сами. Това е невъзможно и с междуправителствени преговори.

Действително, в рамките на правомощията на Общността Комисията е икономическото правителство на Съюза; за това определено не се нуждаем от повече институции.

Наднационалните институции са създадени от Договорите с определена цел. Имало е причина за създаването на Европейската комисия, Европейската централна банка и Европейския съд. Комисията е гарантът за справедливост. Нещо повече, Комисията, която по принцип работи в партньорство с държавите-членки, се одобрява от този парламентарен форум и е отговорна пред негопряко избрания Парламент на еврозоната и на Европейския съюз като цяло.

Почитаеми членове на Парламента,

настъпи моментът и за единно външно представителство на еврозоната. За тази цел Комисията ще представи предложения в съответствие с Договора.

Съюз на стабилност и отговорност, изграден на тази основа и с общ подход, ще позволи на държавите-членки също така да се възползват в пълна степен от преимуществата на по-голям пазар за емитирането на държавен дълг.

От момента, в който еврозоната е изцяло снабдена с инструментите, необходими за осигуряване на интеграция и дисциплина, на емитирането на общ дълг ще се гледа като на естествена и ползотворна за всички стъпка. При условие че тези еврооблигации бъдатоблигации на стабилност“, т.е. облигации, които са структурирани така, че да възнаграждават тези, които следват правилата, и възпират онези, които ги нарушават. Както обявих вече пред този парламентарен форум, Комисията ще представи варианти за такиваоблигации на стабилностпрез идните седмици.

Някои от тези варианти могат да бъдат осъществени в рамките на сегашния Договор, но за пълноценниеврооблигациище бъде необходимо изменение на Договора. А това, почитаеми членове на Парламента, е важно, защото ние можем да постигнем много в рамките на съществуващия Договор от Лисабон. И нямаме извинение да не го правим, и то точно сега.

Въпреки това може да се наложи да разгледаме по-нататъшни промени в Договора.

Също така имам предвид по-специално ограничението, свързано с вземането на решения с единодушие. Темпът на развитие на нашето общо начинание не може да бъде налаган от най-бавните. Днес ние имаме Съюз, в който най-бавната държава-членка налага скоростта на останалите държави-членки. Това не е надеждно и от пазарна гледна точка и затова ние трябва да разрешим този проблем на вземане на решения. Естествено държавите-членки имат право да не са съгласни с дадени решения. И да се обосноват с националния суверенитет. Но никоя държава-членка няма право да блокира действията на останалите, които също имат свой национален суверенитет и, ако желаят да вървят напред, те трябва да могат да го сторят.

Нашата готовност да предвидим изменение на Договора не трябва да представлява начин или извинение за забавяне на реформите, които са ни нужни днес, но аз вярвам, че тази дългосрочна перспектива ще укрепи доверието в сегашните ни решения.

Съюз на стабилност и отговорност означава бързо приключване на работата по нова система на регулиране на финансовия сектор. Това, от което се нуждаем, са добре капитализирани, отговорни банки, които кредитират реалната икономика.

Много беше казано за предполагаемата уязвимост на някои от нашите банки. През последната година европейските банки значително подобриха капиталовите си позиции. В момента те набират капитал, за да запълнят оставащия недостиг, установен през лятото вследствие на проведените стрес-тестове. Това е необходимо за ограничаване на вредните последици от сътресенията на финансовите пазари за реалната икономика и за работните места.

През последните три години ние изградихме нова система на финансово регулиране.

Нека си припомним, че вече представихме 29 законодателни предложения. Вие вече приехте няколко от тях, включително създаването на независими надзорни органи, които вече работят. От значение сега е да бъдат одобрени нашите предложения за нови правила относно:

- деривативните инструменти;

- така нареченитеголикъси продажби и суаповете за кредитно неизпълнение;

- справедливите възнаграждения за банкерите.

Тези предложения са налице и Съветът и Парламентът трябва да ги приемат. Комисията ще представи останалите предложения до края на тази година, а именно правила относно:

- агенциите за кредитен рейтинг;

- оздравяването на банки;

- личната отговорност на финансовите мениджъри.

Ние ще бъдем първата група държави в Г-20, която ще изпълни поетия от нас ангажимент за глобални усилия за финансово регулиране.

Почитаеми членове на Парламента,

През последните три години държавите-членки, или по-скоро данъкоплатците, предоставиха на финансовия сектор помощи и гаранции в размер на 4,6 трилиона EUR. Време е финансовият сектор да се отблагодари на обществото. Затова съм горд да обявя, че днес Комисията прие предложение относно данъка върху финансовите операции. Днес представям на вашето внимание много важен текст, чието изпълнение би могло да генерира годишни приходи от около 55 млрд. EUR. Някой би попитал: „Защо?“ Защо? Това е въпрос на справедливост. Ако нашите земеделски стопани, нашите работници, ако всички икономически секториот индустрията през селското стопанство до услугите дават своя принос за обществото, банковият сектор също трябва да го стори.

Ако се нуждаеми това е такаот фискално консолидиране, ако се нуждаем от повече приходи, въпросът е от къде ще дойдат тези приходи. От по-високи данъци за трудещите се? От по-високи потребителски данъци? Смятам, че е справедливо да обложим с данък финансовите дейности, които в някои от държавите-членки не дават своя пропорционален принос за обществото.

Не само финансовите институции трябва да направят справедлив принос. Не можем да си позволим да не обръщаме внимание на укриването на данъци. Затова е време да приемем нашите предложения относно данък върху спестяванията в Европейския съюз. И аз призовавам държавите-членки накрая да дадат на Комисията мандата, който поискахме, за да договаряме данъчни споразумения за целия Европейски съюз с трети държави.

Почитаеми членове на Парламента,

Стабилността и отговорността сами по себе си не са достатъчни. Нужна ни е стабилност, но ни е нужен и растеж. Нуждаем се от отговорност, но също така и от солидарност.

Икономиката може да остане силна само ако осигурява растеж и работни места. Затова трябва да освободим енергията на нашата икономика, особено на реалната икономика.

Според сегашните прогнози се очаква сериозно икономическо забавяне.

Въпреки това, постигането на съществен растеж в Европа не е невъзможна мечта. Това няма да се случи утре по някакъв магически начин. Но ние можем да създадем условия за възобновяване на растежа. Успявали сме преди. Трябва и можем да успеем и сега.

Вярно е, че не разполагаме с много възможности за нов фискален стимул.

Но това не означава, че не можем да направим повече за насърчаване на растежа.

Първо, онези, които разполагат с фискални възможности, трябва да се възползват от тях, но те трябва да направят това по устойчив начин.

Второ, всички държави-членки трябва да насърчат структурните реформи, за да можем да повишим нашата конкурентоспособност в световен мащаб и да насърчим растежа.

Заедно ние можем и трябва да черпим от потенциала на единния пазар, да се възползваме от предимствата от търговията и да мобилизираме инвестиции на европейско равнище.

Нека започна с единния пазар.

Нашите оценки сочат, че пълното изпълнение на Директивата за услугите само по себе си може да осигури икономически ползи в размер до 140 млрд. EUR.

Днес, две години след крайния срок за нейното изпълнение обаче, няколко държави-членки все още не са приели необходимото законодателство.

Тоест ние не се възползваме от всички възможни ползи, свързани с наличието на истинска либерализация на услугите в Европа.

Но ние можем да направим повече.

Ние трябва да приемем представените вече предложения. Европейската комисия прие Акта за единния пазар. Изготвени бяха няколко ключови инициативи.

Само крачка ни дели от европейски патент, който би намалил разходите за защита до 20 % от сегашното им равнище. Очаквам той да бъде приет до края на тази година.

Освен това, що се отнася до Акта за единния пазар, ние трябва да предвидим използването на ускорена процедура. Между другото, с оглед на изключително спешната ситуация, която преживяваме, в много области ние трябва да приложим ускорена законодателна процедура. Това ще ни позволи да отговорим на тези извънредни обстоятелства

Освен това в бъдеще растежът все повече ще зависи от използването на информационните технологии. Ние се нуждаем от единен цифров пазар, от който всеки европейски гражданин ще печели по около 1500 EUR годишноот използването на възможностите на електронната търговия например до премахването на таксите за роуминг на мобилните телефони.

Увеличаване на разпространението на широколентовите услуги с още 10 % би ни донесло допълнителен годишен растеж от 1—1,5 %.

В един конкурентен свят ние трябва да бъдем също така високообразовани и да притежаваме уменията да се изправим пред тези нови предизвикателства. Трябва да бъдем новатори. Действията ни трябва да са устойчиви.

Ние вече представихме подробни предложения относно иновациите, ресурсната ефективност и начините за укрепване на нашата индустриална база.

В основата на модерната индустриална политика са инвестициите в научноизследователска дейност и иновации.

Нужно е да ускорим приемането на нашите предложения, за да бъде засилено използването на рисков капитал за финансирането на млади иновационни предприятия в цяла Европа.

Ще създадем устойчиви работни места, ако съсредоточим нашите усилия в областта на иновациите и новите технологии, включително в сферата на екологичните технологии. Трябва да се уверим, че екологията и растежът вървят ръка за ръка.

Така например, през последните 5 години в сектора на възобновяемите източници на енергия в Европейския съюз вече са създадени 300 000 работни места. През следващото десетилетие световният пазар на екологични технологии ще нарасне три пъти.

Ние трябва да съсредоточим нашите действия там, където те носят истински ефект. Растежът на бъдещето означава да изпълняваме активно и нашата програма за разумно регулиране, което ще доведе до икономии за европейските предприятия, по-специално за МСП, в размер на 38 млрд. EUR годишно. Държавите-членки обаче също трябва да дадат своя принос за намаляването на административната тежест.

Нуждаем се обаче и от инвестиции. Тези реформи са от голямо значение, но са ни необходими също така инвестиции на европейско равнище.

Един Съюз на растеж и солидарност има нужда от модерна, взаимосвързана инфраструктура.

В рамките на следващата многогодишна финансова рамка (МФР) предложихме създаването на механизъм за свързване на Европав енергийната, транспортната и цифровата област.

Тази новаторска част от нашето предложение за МФР трябва да бъде разглеждана заедно с друга много новаторска идея: облигациите за проекти.

През идните седмици Комисията ще публикува своите предложения относно облигациите за проекти на ЕС. Ние предлагаме също така и пилотни проекти, за да можем да финансираме този растеж. Можем да направим това дори преди приемането на МФР. По този начин ще можем да ускорим някои от големите инфраструктурни инвестиции, от които Европа се нуждае.

Съюзът и неговите държави-членки трябва спешно да разгледат въпроса как да направят така, че Европейската инвестиционна банканашата собствена банка, водена от публичните политики, да прави повече, и ако е възможно много повече, за финансиране на дългосрочни инвестиции.

С тази цел е необходимо да проучим различни начини за укрепване на ресурсите и капиталовата база на ЕИБ, за да може тя да отпуска кредити на реалната икономика.

Рисковият капитал в Европа през 2000 г. беше 22 млрд. EUR. През 2010 г. — само 3 млрд. EUR. Ако искаме да насърчим предприемачеството, трябва да обърнем тази тенденция на спад и да подкрепим именно МСП.

Можем да постигнем по-голям растеж също така от структурните фондове, като повишим капацитета на усвояване и използваме структурните фондове за стимулиране на макроикономическите резултати. Те са от изключително важно значение за иновациите, обучението и заетостта, както и за МСП.

Освен това аз бих искал да призова този парламентарен форум до края на годината да приеме направените от нас през месец август предложения за повишаване на процента на съфинансиране за страните с програми за помощ. Това ще влее жизненоважни средства в тези икономики, като в същото време намали натиска върху националните бюджети.

Почитаеми членове на Парламента,

Реформите в нашите пазари на труда, публични финанси и пенсионни системи изискват значителни усилия от всички сфери на обществото.

Ние всички знаем, че тези промени са необходими, за да можем да реформираме нашата социална пазарна икономика и да запазим нашия социален модел. От изключително значение е обаче да държим на нашите ценноститеценности като справедливост, приобщаване и солидарност.

Именно сега трябва да дадем конкретна надежда на една пета от нашите млади хора, които не могат да намерят работа. В някои държави положението на младите хора е просто драматично. Искам да призова предприятията да положат специални усилия за предоставяне на стажове и обучения за младите хора. Те могат да бъдат подкрепени от Европейския социален фонд.

Ще постигнем промяна, когато предприятията, социалните партньори, националните власти и европейските институции се включат в инициативатаВъзможности за младите“. Смятам, че това е най-неотложният социален въпросда реагираме на тревогите на нашите млади хора, които не могат да намерят работа. Много по-добре е те да участват в обучения и стажове, вместо да излизат на улиците в израз на тези тревоги и липсата на доверие в Съюза като цяло.

Ние трябва да ускорим най-неотложните части от плана за растеж и заетостЕвропа 2020“. В своите препоръки за отделните държави за следващата година Комисията ще се съсредоточи върху положението на младите хора във всяка една държава-членка.

Вярвам, че ние трябва да дадем реален шанс на бъдещето си.

Именно сега трябва също да предприемем мерки за подпомагане на 80 милиона европейци, изложени на риск от бедност. Това означава, че Съветът накрая трябва да приеме нашето предложение за запазване на програмата за доставки на храни за най-нуждаещите се лица. Бих желал да благодаря на Парламента за политическата подкрепа, която оказа за предложеното от нас решение.

Почитаеми членове на Парламента,

Преди петдесет години 12 страни в Европа се обединиха, за да подпишат Социалната харта. Това беше точно през октомври преди 50 години. Днес хартата е подписана от 47 държави, сред които всички държави-членки на ЕС.

За гарантирането на тези основни ценности в Европа, смятам, че е необходимо да се повиши качеството на социалния диалог на европейско равнище. Обновлението на Европа може да успее само с приноса и участието на всички социални партньорипрофсъюзите, работниците, предприятията, гражданското общество като цяло.

Не бива да забравяме, че нашата Европа е Европа на гражданите. Като граждани всички ние печелим от Европа. Придобиваме европейска идентичност и гражданство в допълнение към нашето национално гражданство. Европейското гражданство ни дава допълнителен набор от права и възможности: възможността да пътуваме свободно, да учим и да работим в чужбина. Ние всички трябва да се застъпим и да развием тези права и възможности, както прави Комисията в момента с нашите предложения по отношение на Шенген. Няма да допуснем ограничаване на придобитите от нас граждански права. Ще защитаваме свободното движение и всички други свободи в нашия Съюз.

Почитаеми членове на Парламента,

Както знаете, дейностите на Комисията обхващат и много други области. Тук не мога да се спра на всяка от тях, но те се съдържат в писмото, което изпратих на председателя на Парламента и което вие всички получихте.

Въпреки това, преди да завърша, позволете ми да засегна въпроса за външната отговорност на Европейския съюз. Искам една отворена Европа; Европа, ангажирана със световните проблеми.

Европейската дейност в света е не само най-добрата гаранция за нашите граждани, за защита на нашите интереси и ценности, но също така е необходима за света. Днес е модерно да се говори за Г-2.

Мисля, че светът не желае съществуването на Г-2. Самите две държави нямат интерес от Г-2. От Студената война помним напрежението, което създаде двуполюсният модел. Вярвам, че Европа е необходима повече от всякога, ако искаме един справедлив и отворен свят.

Мисля, че променящият се свят, на който сме свидетели, се нуждае от една Европа, която поема своите отговорности. Една влиятелна Европа, Европа на 27 държави, а скоро и на 28 — след присъединяването на Хърватия. Европа, която продължава да показва пътя напред в различни сфери като търговията или изменението на климата в перспективата на големите събития, които ни очакватот Дърбан до Рио +20. И Европа трябва да запази своята лидерска позиция по тези въпроси.

Да обърнем погледа и вниманието си и към нашите южни съседи. „Арабската пролетпредставлява дълбока трансформация, която ще има много съществени последици не само за тези народи, но и за нас, за нашата Европа. Европа трябва да се гордее с това. Ние първи застанахме до тунизийците, египтяните, либийците, които пожелаха демокрация и свобода. Ето защо Европа подкрепя тези основателни стремежи, по-специално чрез нашето партньорство за демокрация и просперитет.

Надявам се, чеАрабската пролете и отворена врата за надеждата за мир в целия регион, за идеята за палестинска държава, която да съществува в мирно съжителство с израелската държава, в съответствие с желанието на Европа.

Но да обърнем погледа и вниманието си и към нашите източни съседи. В петък ще участвам в срещата на високо равнище на Източното партньорство във Варшава. Ще отида там, воден от амбицията за още по-тесни политически отношения и икономическа интеграция между нас и нашите партньори от региона. Европейският съюз притежава невероятна сила за трансформация. Той е вдъхновение за много хора по света и ако тези страни провеждат дълбоки реформи, ние можем да им помогнем и да засилим тяхното политическо асоцииране и икономическа интеграция.

Накрая, нека обърнем погледа и вниманието си към най-бедните и да изпълним нашите ангажименти за постигане на Целите на хилядолетието за развитие.

Трябва също така да бъдем реалисти и да признаем, че за да може Европа да упражнява цялото си влияние, ако Европа наистина желае да бъде световна сила, трябва да засилим общата външна политика и политиката на сигурност. Тя трябва да бъде надеждна. Тя трябва да стъпи върху едно общо измерение на сигурността и отбраната, ако искаме да имаме реално влияние в света.

Отмина времето, когато някои можеха да се противопоставят на идеята за европейска отбрана от страх, че това би могло да навреди на Атлантическия алианс. Сигурно сте забелязали, че днес американците сами настояват да бъдем по-активни в тази област на европейско равнище. Светът се промени, светът е в процес на фундаментална промяна. Искаме ли да имаме реално влияние в света?

Затова в момент, когато бюджетите за отбрана са под натиск, трябва заедно да направим повече със средствата, които са на наше разположение.

Комисията споделя тази отговорност, като продължава усилията си за създаването на единен пазар в областта на отбраната и като използва правомощията си, предоставени съгласно Договора, за развитие на европейска отбранителна промишлена база.

Почитаеми членове на Парламента,

Да не бъдем наивнисветът се променя и ако Европа желае да има водеща роля в него и да защитава интересите на своите граждани, тя се нуждае от политическото измерение и от измерението на отбраната, за да може да оказва влияние върху бъдещето на света.

Почитаеми членове на Парламента,

В заключение бих искал да кажа следното.

В края на нашия мандат през 2014 г. ще се навърши точно един век от избухването на нашия континент на Първата световна войнамрачен период, последван от Втората световна война, една от най-драматичните страници в европейската и световната история. Вярвам, че може да твърдим, че подобни ужаси са невъобразими в Европа днес. Това е така в голяма степен, защото имаме Европейския съюз. Защото благодарение на визията за Европа, чрез икономическата и политическа интеграция ние сме създали гаранцията за мира на нашия континент. Ето защо не можем да изложим на опасност това велико постижение. Ние сме го наследили от предходните поколения. И нашето поколение няма да го изложи на риск. Нека да бъде ясно, ако започнем да фрагментираме Европа, ако започнем да отстъпваме от големите постижения на Европа, несъмнено ще има опасност от фрагментиране на нашата цел.

Както казах, в дъното на сегашната криза стои политически проблем. Това е тест за нашата воля да живеем съвместно. Ето защо трябва да задълбочим Европейския съюз. Ето защо сме изградили общи институции. Ето защо трябва да гарантираме европейския интерес.

Реалността днес е, че междуправителственото сътрудничество не е достатъчно, за да изведе Европа от тази криза, за да даде бъдеще на Европа. Напротив, междуправителственият подход може да доведе до повторна национализация и фрагментация. Междуправителственият подход може да означава смърт за обединената Европа, която ние желаем.

Да не забравяме, че решенията, които днес вземаме или не вземаме, ще очертаят нашето бъдеще. Това, което бих желал да споделя, е, че се чувствам засегнат, когато от други части на света с известно покровителствено отношение ни се казва, на нас европейците, какво трябва да правим. Откровено смятам, че имаме проблеми, и то много сериозни, но мисля, че ние не трябва да се извиняваме за нашите демокрации. Не трябва да се извиняваме за нашата социална пазарна икономика. Затова смятам, че трябва да поискаме от нашите институции, но също така от държавите-членки, от Париж, Берлин, Атина, Лисабон, Дъблин, да изпитат на гордост от това, че сме европейци, и да заявим на нашите партньори: „благодарим за съветите, но ние сме способни заедно да преодолеем тази криза“. Аз се гордея, че съм европеец.

И гордостта ни, че сме европейци, не идва само от нашата богата култура и цивилизация, от всичко, което сме дали на света. Гордеем се не само с нашето минало, гордеем се с нашето бъдеще. Точно тази увереност трябва да събудим в себе си. Аз вярвам, че това е възможно.

Някои казват, че е много трудно, че е невъзможно. Тук бих искал да припомня думите на един велик човек, велик африканец, Нелсън Мандела: „Винаги изглежда невъзможно, докато не го постигнеш. Нека да го постигнем.“ Можем да го постигнем с увереност, можем да обновим Европа.

Благодаря за вашето внимание.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website