Navigation path

Left navigation

Additional tools

ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ

ПРЕДСЕДАТЕЛ

BG

Брюксел, 18 февруари 2013 г.

(OR. en)

EUCO 41/13

PRESSE 60

PR PCE 34

Реч на председателя на Европейския съвет

Херман ван Ромпьой пред Европейския парламент

На заседанието си от 7—8 февруари президентите и министър‑председателите на нашите 27 държави постигнаха на равнище Европейски съвет споразумение по финансовата рамка на Съюза за следващите седем години.

В сравнение с предходната рамка за периода 2007—2013 г. общите тавани на разходите бяха леко занижени, но в рамките на тези тавани се извърши значително разместване на приоритетите, като беше повишен делът на инвестициите за растеж и заетост. Това отразява двете ключови съображения, обосноваващи нашия избор: да се адаптираме към строгите бюджетни ограничения в цяла Европа и същевременно да инвестираме в бъдещето.

Както показват публикациите в печата, всички ръководители се опитаха да получат възможно най-доброто за своите собствени страни и граждани. Това е напълно обосновано, както и фактът, че някои от тях поставиха акцента по-скоро върху безпокойството на данъкоплатците си, а други — върху нуждите на бенефициерите. Важното според мен е, че заедно постигнахме споразумение, което е добро за Европа като цяло.

Трябваше да постигнем съгласие по три елемента: размера, приоритетите за разходите и източниците на приходи, като същевременно се опитаме да договорим модернизиран, реалистичен бюджет, съсредоточен върху най-неотложните потребности.

Първо, по въпроса за размера: единственият вариант в настоящата икономическа обстановка беше умерен бюджет. В цяла Европа коланите се затягат и Съюзът не може да бъде изключение. Някои смятат, че 3-процентното намаляване на общия таван за поети задължения ще се превърне в пречка за Европа. Това няма да стане. Както навсякъде в Европа, голяма част от усилията са насочени към това да се направи повече с по-малко пари и да се гарантира, че всяко евро се изразходва там, където може да окаже най-силно въздействие. „Повече Европа“ не означава непременно повече пари.

Нека посоча също, че намаляването на тавана за поети задължения може дори да не доведе до намаляване на действителните плащания в годишния бюджет, който ще приемете. През изминалите седем години плащанията, гласувани от Парламента, бяха доста под тавана на МФР и достигнаха 875 млрд. евро за целия период, което е много по-малко от предвидените понастоящем 908 млрд. евро за следващите седем години.

Във всеки случай, предвид необходимостта от единодушие, таваните по МФР не биха могли да се променят, независимо дали нагоре или надолу, с повече от няколко процентни пункта, макар че някои от политическите коментари бяха насочени изключително към този аспект. Миналия ноември аз самият представих предложение за общ таван за поети задължения в размер на 970 млрд. евро и постигнатото споразумение за 960 млрд. евро се приближава до тази цифра, въпреки че някои държави членки настояваха предложената от мен сума да бъде намалена с 30 млрд. евро или с повече. Едва когато разгледаме съдържанието на разходите, можем да видим реалните промени и тези промени наистина заслужават да бъдат приветствани. Тяхното значение е далеч по-голямо от незначителното изменение на общия таван и заслужава много по-голямо внимание.

Първо, разходите по функция 1а, която включва научните изследвания и иновациите, трансграничните енергийни, транспортни и цифрови мрежи, „Галилео“ и Еразъм, се повишават с 37,3 % спрямо предишната МФР. Освен това повишението следва устойчива тенденция и към последната година ще надвишава 40 %. Това представлява съществено подобрение в сравнение с настоящото положение. И още веднъж: макар някои да съжаляват, че не всички инвестиционни предложения на Комисията бяха възприети, е подвеждащо корекциите в предложението да се представят като „орязване“, след като всъщност ние договорихме значително повече средства за инвестиции в растеж, отколкото предвидените в настоящата рамка.

Второ, разходите в областта на сближаването ще бъдат по-целенасочени и обвързани с постигането на резултати, като се заделят средства за проектите с най-добри резултати. Ще се прилага обвързаност с макроикономически условия с цел увеличаване на единодействието между финансирането по линия на политиката на сближаване и икономическото управление. Всички програми за финансиране ще бъдат опростени и подложени на по-ефективен контрол. За държавите, участващи в процеса на сближаване, съфинансирането от ЕС ще бъде по-високо, а третирането за целите на ДДС — по-благоприятно, което ще подпомогне националните бюджети в тези държави. При разпределянето на структурните фондове по-бедните страни ще получат по-голям дял от средствата за сближаване. Сближаването не е ориентирана към миналото политика, то е инвестиция в бъдещето. Наред с това подкрепата ни за най-нуждаещите се остава непроменена.

Трето, в отговор на нарастването на безработицата сред младежите, която засяга като цяло един от всеки четирима европейски младежи, а в някои страни един от всеки двама, едно ново начинание на стойност 6 млрд. евро ще допринесе за подпомагането на борбата с това драматично положение. Това е ярък пример за социалното измерение на нашия бюджет.

Четвърто, по отношение на селското стопанство — област на политиката, финансирана изключително на европейско равнище, — акцентът все повече се поставя върху качеството на живота в селските райони, по-екологосъобразни практики и устойчиво производство на храни, което е от първостепенно значение за всички нас. Селското стопанство не е „минало“, но благодарение на реформите на общата селскостопанска политика неговата относителна тежест в бюджета намалява и ще продължи да намалява. Към края на 7-годишния период разходите по първия стълб на ОСП ще съставляват приблизително 27 % от общия бюджет — много по-малко от дяла им през 1970 г., който възлизаше на цели 75 %!

Пето, разходите в областта на сигурността и гражданството ще се повишат с 27 %. Това е област, в която европейското сътрудничество се задълбочава, и повишението отразява този факт.

Шесто, не са пренебрегнати и външните отношения. Увеличението в тази област е 3,3 % в реално изражение. Освен това сме се ангажирали да изпълним задълженията си по отношение на Целите на хилядолетието за развитие. Запазват се средствата, които позволяват на Европа да участва в разрешаването на жизненоважни световни проблеми като помощта за развитие и изменението на климата. Противно на съобщеното средствата по Европейският фонд за развитие не бяха намалени, а увеличени.

Седмо, дори по функция „Администрация“ е предвидено леко увеличение. Това отразява потребностите, произтичащи от разширяването, и новите задачи, възложени на Съюза от държавите членки. Това означава значителни усилия от страна на нашите служители, спрямо които съгласно предложението на Комисията ще бъдат приложени съкращения на персонала, удължено работно време и по-висока пенсионна възраст. Въпреки всичко ЕС ще продължи да разполага с ефективна администрация. Някои от вас изразиха съмнения по този въпрос: цифрите обаче са красноречиви.

Накрая, посветихме известно време и на приходната част или на езика на ЕС — „собствените ресурси“. Взехме решение за по-ниска компенсация за държавите членки във връзка с разходите по събиране на митата и налозите, като по този начин се увеличава делът на традиционните собствени ресурси. Създадохме перспективи за възможни нови собствени ресурси във връзка с новата система за облагане с ДДС и бъдещия данък върху финансовите сделки. Стигнахме до компромис по трудния въпрос за отстъпките.

Нека да кажа няколко думи и по повод на критиката във връзка с това споразумение, главно що се отнася до несъответствието между задължения и плащания. Всъщност положението е доста сходно с предвиденото в последната МФР, но този път работихме по схема за преодоляване на различията. Постигнахме съгласие за по-голяма гъвкавост — дори за възможно най-голямата гъвкавост, — така че ще има адекватни бюджети кредити за плащания, с които да бъдат посрещнати правните задължения. Именно председателят на вашата институция, Мартин Шулц, убедително аргументира тази необходимост в началото на нашата среща.

Всъщност, бих желал да подчертая, че приносът на Парламента в този процес беше изключително важен, вероятно много по-важен, отколкото си мислите. Парламентът със сигурност допринесе за осъзнаването на факта, че разходите на ЕС не са пряко съпоставими с националните разходи, тъй като са насочени към потенциала за растеж. Парламентът продължи да поставя на дневен ред въпроса за собствените ресурси — тема, която малко държави членки бяха склонни да разглеждат. Донякъде успешно Парламентът настоя за нова клауза за гъвкавост и за клауза за преразглеждане — и двете посочени в заключенията на Европейския съвет. Наред с това Парламентът непрекъснато акцентираше върху необходимостта ресурсите да бъдат пренасочени към новите области на политиката, благоприятстващи растежа. Въпреки че степента на пренасочване не беше първоначално предложената от Комисията, всяко сравнение със сходни инструменти, т.е. между сегашната и предишната МФР, показва, че увеличението е съществено. Дори по отношение на общото равнище на разходите следва да припомня, че при договарянето на предишната МФР предложението на Комисията беше намалено с много повече: с цели 13 % спрямо 8 % този път.

Постигането на съгласие показа чувство за колективна отговорност от страна на ръководителите на Европа, макар да сме наясно, че все още предстои да постигнем окончателно споразумение с Парламента. Припомних на колегите си, че всички решения на Европейския съвет представляват възлагане на мандат, макар и доста категоричен, на Съвета и неговото председателство да придвижат съответния въпрос при обсъждане с Парламента. По този начин Европейският съвет изпълнява функциите си, установени в член 15 от Договора, да „определя общите политически насоки и приоритети“ на Съюза. Сега възлагаме на Съвета задачата да работи с Парламента за приемане на необходимите актове.

Нека не забравяме: бенефициерите разчитат на новата МФР от 1 януари 2014 г. Един седемгодишен инвестиционен бюджет е силен фактор, благоприятстващ предвидимостта. Без него ние можем да поемаме парични задължения само за период от една година. За учените, неправителствените организации и университетите, за местните и регионални органи в цяла Европа това би било основна пречка. Мащабните проекти изискват дългосрочна перспектива. В момент, когато доверието в нашите икономики постепенно се завръща, окончателното приемане на тази седемгодишна перспектива за Европа би било положителен сигнал.

За да се избегне каквото и да било забавяне и несигурност, настойчиво приканвам Съвета и Парламента да приключат бързо. Алтернативата да възприемем таваните, установени за последната година на предишната МФР, ще ни ограничи в съществуващия модел на разходи, ще направи невъзможно осъществяването на вече договорените реформи и ще блокира обновяването на необходимите правни основания. Желая на вас и на ирландското председателство на Съвета успех при решаването на този въпрос. Запазвам убеждението си, че можем да постигнем цялостно споразумение по МФР. Едно открито обсъждане, основано на факти и цифри, ще направи това възможно.

Освен МФР дневният ни ред включваше и обсъждане по въпросите на търговията. Търговията може да ни помогне да постигнем растеж и работни места също толкова, колкото всички инвестиции, които станаха възможни благодарение на споразумението ни по МФР. „Зелената светлина“, която дадохме за започването на трансатлантически търговски преговори със САЩ, беше незабавно последвана от съвместното ни изявление с президента Обама и председателя Барозу, че и двете страни ще задвижат необходимите вътрешни процедури за започване на преговорите по трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство.

Приключихме с разглеждане на събитията в арабския свят. Две години след началото на Арабската пролет е подходящият момент да се направи преглед на подкрепата на Европа за демократичния преход в региона. Последните събития подчертават още веднъж факта, че този преход може да крие предизвикателства. Съюзът продължава да бъде ангажиран в това отношение.

И накрая, по отношение на Мали: приветстваме решителните действия на Франция, подкрепена от други европейски и африкански партньори. Съюзът е решен да подкрепя тези усилия, като използва цялата гама от инструменти, за да спомогне за възстановяването на демокрацията и конституционния ред в страната. Предстоящият старт на европейската мисия за обучение е съществена част от тази подкрепа.

С това ще приключа доклада си и очаквам с интерес вашите коментари.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website