Navigation path

Left navigation

Additional tools

15.X.2012

15.X.2012

15.X.2012

15.X.2012

15.X.2012

15.X.2012

15.X.2012

СЪВЕТ НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

BG

14763/1/12 REV 1

(OR. en)

PRESSE 419

PR CO 53

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПЕЧАТА

3191-во заседание на Съвета

Външни работи

Развитие

Люксембург, 15 октомври 2012 г.

Председател Катрин Аштън
Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

Основни резултати от заседанието на Съвета

Съветът, като повтори, че ЕС подкрепя сирийския народ в неговата смела борба за свобода, достойнство и демокрация, изтъкна дълбоката си загриженост във връзка с разпространението на последиците от сирийската криза в съседните страни по отношение на сигурността и стабилността. В отговор на ескалиращото насилие Съветът за пореден път засили санкциите срещу режима в Сирия.

Съветът заяви отново сериозната си и задълбочаваща се загриженост по повод ядрената програма на Иран и изтъква спешната необходимост Иран да изпълни всички свои международни задължения. Едновременно с това Съветът потвърди дългосрочния ангажимент на ЕС за работа в посока постигане на дипломатическо решение на иранския ядрен въпрос в съответствие с двупистовия подход. В отговор на явното нарушаване на международните задължения от страна на Иран, който продължава да отказва пълно сътрудничество на МААЕ за отстраняване на съществуващата загриженост по повод иранската ядрена програма, Съветът прие допълнителни ограничителни мерки.

Съветът заяви, че продължава да изпитва безпокойство във връзка с тежката политическа криза и кризата в областта на сигурността в Мали и изрази решимостта на ЕС да подкрепи Мали за възстановяване на върховенството на закона и за избор на демократично и напълно суверенно правителство на цялата нейна територия. Съветът прикани върховния представител да разработи концепция за управление на кризи във връзка с реорганизацията и обучението на въоръжените сили на Мали, като се вземат предвид условията, необходими за успех.

Съветът отбеляза значението, което придава на Беларус и на нейните граждани, и че остава дълбоко загрижен от липсата на зачитане на човешките права, демокрацията и принципите на правовата държава в тази страна. Тъй като не всички политически затворници са били освободени и нито един освободен затворник не е бил реабилитиран, и на фона на липсата на подобрение във връзка със зачитането на човешките права и принципите на правовата държава и на демокрацията, Съветът удължи срока на действие на съществуващите ограничителни мерки до 31 октомври 2013 г.

Отговарящите за развитието министри проведоха дебат, за да подготвят рамката на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) за периода след 2015 г. и последващите действия във връзка със срещата на високо равнище „Рио+20“. Те също обмениха мнения относно подкрепата на ЕС за устойчивите промени в обществата в преход и след това обсъдиха подхода на ЕС към устойчивостта към кризи.

Съветът прие без дебат заключения относно ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения, в които се определя обновена политика на ЕС в подкрепа на гражданското общество, съсредоточена около дългосрочните партньорства с организации на гражданското общество от държавите партньори. Съветът прие също заключения относно социалната закрила в политиката на Европейския съюз за сътрудничество за развитие и относно финансирането за развитие.

СЪДЪРЖАНИЕ1

УЧАСТНИЦИ

ОБСЪДЕНИ ТОЧКИ ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

Мали

Южно съседство

Близкоизточен мирен процес

Иран

Последващи действия след срещата на високо равнище ЕС—Китай

Източно съседство

Подготвяне на рамката на ЦХР за периода след 2015 г. — последващи действия във връзка с „Рио+20“.

Подкрепа на ЕС за устойчивите промени в обществата в преход

Подходът на ЕС към устойчивостта към кризи

ДРУГИ ОДОБРЕНИ ТОЧКИ

ВЪНШНИ РАБОТИ

  • Споразумение с Косово относно участието му в програми на Съюза

  • Босна и Херцеговина

  • Назначения в органите на ООН

  • Еритрея — ограничителни мерки

  • Сомалия — ограничителни мерки

  • Отношения с Ливан

СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА РАЗВИТИЕ

  • Ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения

  • Социалната закрила в политиката на Европейския съюз за сътрудничество за развитие

  • Финансиране за развитие

  • Годишен доклад за 2012 г. относно политиките на ЕС за развитие и външно подпомагане през 2011 г.

  • Механизъм за подкрепа на мира в Африка: одобряване на исканията на Африканския съюз

ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ

  • Споразумение с Кабо Верде за улесняване на издаването на визи

ПИСМЕНА ПРОЦЕДУРА

  • Публичен достъп до документи на Съвета

УЧАСТНИЦИ

Върховен представител

Г-жа Катрин АШТЪН Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

Белгия:

Г-н Didier REYNDERS Заместник министър-председател и министър на външните работи, външната търговия и европейските въпроси

Г-н Dirk WOUTERS Постоянен представител

България:

Г-н Николай МЛАДЕНОВ Министър на външните работи

Чешка република:

Г-н Karel SCHWARZENBERG Първи заместник министър-председател и министър на външните работи

Дания:

Г-н Villy SØVNDAL Министър на външните работи

Г-н Christian Friis BACH Министър по въпросите на сътрудничеството за развитие

Германия:

Г-н Guido WESTERWELLE Федерален министър на външните работи

Г-н Michael G. LINK Държавен министър, Федерално министерство на външните работи

Г-жа Gudrun KOPP Парламентарен държавен секретар към федералния министър на икономическото сътрудничество и развитието

Естония:

Г-н Urmas PAET Министър на външните работи

Ирландия:

Г-н Eamon GILMORE Заместник министър-председател (Tánaiste) и министър на външните работи и търговията

Г-н Joe COSTELLO Заместник-министър, отговарящ за търговията и развитието

Гърция:

Г-н Dimitrios AVRAMOPOULOS Министър на външните работи

Г-н Antonios ZAIRIS Генерална дирекция „„Международно сътрудничество за развитие — помощ за Гърция“

Испания:

Г-н José Manuel GARCIA-MARGALLO Министър на външните работи и сътрудничеството

Г-н Gonzalo ROBLES OROZCO Генерален секретар на „Международно сътрудничество за развитие“

Франция:

Г-н Laurent FABIUS Министър на външните работи

Г-н Pascal CANFIN Делегиран министър по въпросите на развитието към министъра на външните работи

Италия:

Г-н Giuliomaria TERZI DI SANT'AGATA Министър на външните работи

Г-жа Marta DASSU' Държавен секретар за външните работи

Кипър:

Г-жа Erato KOZAKOU-MARCOULLIS Министър на външните работи

Латвия:

Г-н Edgars RINKĒVIČS Министър на външните работи

Литва:

Г-н Evaldas IGNATAVIČIUS Заместник-министър на външните работи

Люксембург:

Г-н Jean ASSELBORN Заместник министър-председател, министър на външните работи

Г-жа Marie-José JACOBS Министър по въпросите на семейството и интеграцията, министър по въпросите на сътрудничеството и хуманитарната дейност

Унгария:

Г-н János MARTONYI Министър на външните работи

Малта:

Г-н Tonio BORG Заместник министър-председател и министър на външните работи

Г-жа Marlene BONNICI Постоянен представител

Нидерландия:

Г-н Uri ROSENTHAL Министър на външните работи

Г-н Ben KNAPEN Министър, отговарящ за европейските въпроси и международното сътрудничество

Австрия:

Г-н Reinhold LOPATKA Държавен секретар, Федерално министерство на европейските и международните въпроси

Полша:

Г-н Radosław SIKORSKI Министър на външните работи

Г-жа Katarzyna PEŁCZYŃSKA-NAŁĘCZ Заместник държавен секретар за сътрудничеството за развитие, Министерство на външните работи

Португалия:

Г-н Miguel MORAIS LEITĂO Държавен секретар към министъра по европейските въпроси, отговарящ за европейските въпроси

Г-н Luís BRITES PEREIRA Държавен секретар за външните работи и сътрудничеството

Румъния:

Г-н Titus CORLATEAN Министър на външните работи

Г-жа Luminiţa ODOBESCU Държавен секретар, Министерство на външните работи

Словения:

Г-н Karl Viktor ERJAVEC Заместник министър-председател, министър на външните работи

Г-н Božo CERAR Държавен секретар, Министерство на външните работи

Словакия:

Г-н Miroslav LAJČÁK Министър на външните работи

Г-н Peter BURIAN Държавен секретар, Министерство на външните работи

Финландия:

Г-н Erkki TUOMIOJA Министър на външните работи

Г-жа Heidi HAUTALA Министър по въпросите на международното развитие

Швеция:

Г-н Carl BILDT Министър на външните работи

Г-жа Sofia Strand Държавен секретар, Министерство на международното сътрудничество за развитие

Обединено кралство:

Г-н William HAGUE Първи министър, министър на външните работи и по въпросите на Британската общност

Г-жа Justine GREENING Министър по въпросите на международното развитие

Комисия:

Г-н Щефан ФЮЛЕ Член

Г-н Андрис ПИЕБАЛГС Член

Г-жа Кристалина ГЕОРГИЕВА Член

Правителството на присъединяващата се държава беше представено, както следва:

Хърватия:

Г-жа Vesna PUSIĆ Министър на външните работи и европейските въпроси

ОБСЪДЕНИ ТОЧКИ ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

Мали

Съветът обсъди положението в Мали и прие следните заключения:

"1. Европейският съюз (ЕС) продължава да изпитва безпокойство във връзка с тежката политическа криза и кризата в областта на сигурността в Мали, по-специално положението в северната част на страната, което се характеризира с обособяване и укрепване на сигурно убежище на терористичните групи, потисничество на населението, нарушения на човешките права и по-специално правата на жените, както и с разрушаване на културното наследство и развитие на организираната престъпност. Това положение представлява непосредствена заплаха за региона Сахел и населението му, което вече страда от остра продоволствена криза, за Западна и Северна Африка, както и за Европа.

2. ЕС приветства приемането на Резолюция 2071 от Съвета за сигурност на ООН и изразява удовлетворението си от растящото внимание, отделяно на Сахел и Мали в международен план, за което свидетелстват заседанието на високо равнище, проведено успоредно с Общото събрание на ООН на 26 септември 2012 г., и разработването на интегрирана регионална стратегия на ООН за Сахел. Съюзът приветства назначаването на специален пратеник на генералния секретар на ООН и заявява решимостта си да работи в тясно сътрудничество с Романо Проди. ЕС призовава към задълбочаване на механизма за координация с ключовите партньори на Мали с цел увеличаване на ефективността на подкрепата за процеса на преход в политическата и икономическата област, както и в областта на сигурността. Във връзка с това ЕС оценява положително заседанието на Групата за подкрепа и последващи действия във връзка с положението в Мали, което трябва да се проведе в Бамако на 19 октомври 2012 г. по инициатива на Африканския съюз (АС) и в консултации с Организацията на обединените нации (ООН) и Икономическата общност на Западноафриканските държави, и подчертава неговото значение.

3. ЕС изразява решимостта си да подкрепи Мали за възстановяване на върховенството на закона и за избор на демократично и напълно суверенно правителство на цялата нейна територия за благото на цялото население на страната. ЕС приветства назначаването от президента на република Мали на ново правителство на националното единство, както и усилието за мобилизиране на международната общност, по-специално Африканския съюз и Икономическата общност на Западноафриканските държави, което беше положено от тези нови органи по отношение на всички партньори, по-специално на ЕС.

4. В съответствие с принципите, утвърдени от Икономическата общност на Западноафриканските държави и Групата за подкрепа и последващи действия под съвместното председателство на Африканския съюз и ООН, както и от Резолюции 2056 и 2071 на Съвета за сигурност на ООН, ЕС приканва правителството на националното единство да разработи в най-кратки срокове и съвместно с всички политически сили и гражданското общество консенсусна пътна карта за пълно възстановяване на конституционния ред и националното единство. Тази пътна карта следва по-специално да даде възможност за организиране на демократични и надеждни избори, бързо започване на приобщаващи разговори на национално равнище с участието на представители на населението от северната част на страната, за да се подготви връщането на северната част в държавата при възможно най-мирни условия, както и реорганизацията на армията под граждански контрол.

5. ЕС потвърждава отново решимостта си да подпомогне усилията на Мали за излизане от кризата в сътрудничество с регионалните и международните си партньори и изцяло да мобилизира за целта всички свои инструменти в рамките на Стратегията на ЕС за сигурност и развитие в Сахел. За тази цел:

  • след приемането на надеждна пътна карта ЕС постепенно ще възстанови сътрудничеството си за развитие в зависимост от конкретния напредък. Междувременно ЕС продължава действията си в полза на населението и демократичния преход.

  • ЕС е склонен да подкрепи национални разговори с широко участие в рамките на Мали с цел възстановяване на върховенството на закона в северните райони, както и да съдейства за предприемане на мерки за стабилизиране и възстановяване, за чието определяне ще спомогнат тези разговори.

  • ЕС и неговите държави членки се ангажират да продължат да полагат хуманитарни усилия и да следят отблизо развитието на хуманитарната обстановка в Мали, както и в съседните страни. Европейската комисия се готви да увеличи значително размера на помощта си, за да отговори възможно най‑добре на потребностите. ЕС припомня задължението за осигуряване на всички хуманитарни организации на свободен и безпрепятствен достъп до уязвимото население в северните райони на страната.

  • Съветът приканва върховния представител и Комисията да разгледат други мерки или допълнителни действия, които биха допринесли за намаляване на последиците от кризата в Мали и на въздействието ѝ в съседните страни, както и за повишаване на устойчивостта на уязвимите групи от населението.

  • ЕС припомня възможността в тясна връзка с Икономическата общност на Западноафриканските държави, Африканския съюз и ООН да бъдат приети санкции, насочени срещу лицата, участващи във въоръжени групировки на север и лицата, възпрепятстващи възстановяването на конституционния ред.

  • В отговор на искането на Мали и на Икономическата общност на Западноафриканските държави ЕС е убеден в необходимостта да се предостави бърз отговор на предизвикателствата за сигурността и на терористичната заплаха в рамки, които да бъдат определени от Съвета за сигурност на ООН. С оглед на това Съветът приветства подготвителната работа на върховния представител във връзка с условията за евентуална подкрепа за възстановяване на капацитета на армията на Мали в съответствие с политическите цели и плана за действие, определени от международната общност, както и с Резолюция 2071 на Съвета за сигурност на ООН.

  • Съветът приканва върховния представител и Европейската комисия да разгледат подкрепата за участие на регионалните партньори, по-конкретно Африканския съюз и Икономическата общност на Западноафриканските държави, например чрез своевременно предоставяне на подкрепа в областта на планирането. При условие че бъде представена концепция, финализирана от Икономическата общност на Западноафриканските държави, Съветът приканва върховния представител и Европейската комисия да разгледат възможността за допълнителна подкрепа, в т.ч. финансова, например чрез мобилизирането на Механизма за подкрепа на мира в Африка.

  • Също така Съветът призовава към спешното продължаване и задълбочаване на работата по планирането на евентуална военна мисия по линия на ОПСО, по‑конкретно чрез разработването на концепция за управление на кризи във връзка с реорганизацията и обучението на въоръжените сили на Мали, като се вземат предвид условията, необходими за ефикасността на евентуална мисия, включително пълната и цялостна подкрепа на властите в Мали и изготвянето на стратегия за изход. Тази работа следва да бъде извършена в тясно сътрудничество с организациите, по-конкретно ООН, Африканския съюз и Икономическата общност на Западноафриканските държави, както и заинтересованите държави и действащи лица, с цел да се осигури съгласуваност на съответните усилия. Съветът приканва върховния представител да разработи концепция за управление на кризи и да представи препоръките си на заседанието на Съвета на 19 ноември.

  • В рамките на един цялостен подход Съветът призовава към използването на потенциала на взаимодействие с другите дейности на ЕС в региона, по‑специално с мисията EUCAP SAHEL Niger и нейната регионална задача.“

Южно съседство

— Сирия

Съветът обсъди най-новото развитие на обстановката в Сирия и прие следните заключения:

"1. Европейският съюз подкрепя сирийския народ в неговата смела борба за свобода, достойнство и демокрация. Употребата на сила от страна на сирийския режим срещу цивилното население, в т.ч. на тежко въоръжение и на въздушни бомбардировки, достигна безпрецедентни равнища и може само да изостри допълнително насилието и да застраши стабилността на целия регион. ЕС припомня, че приоритетите следва да бъдат да се сложи край на репресиите, да се прекратят всички форми на насилие, да се достави хуманитарна помощ на всички нуждаещи се, да се предотврати по‑нататъшната нестабилност в региона и да се извърши подготовка за периода след конфликта.

ЕС подчертава, че онези, чието присъствие би подкопало политическия преход, следва да бъдат изключени и че в това отношение президентът Асад няма място в бъдещето на Сирия.

ЕС остава ангажиран със суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Сирия.

2. Европейският съюз остава дълбоко загрижен от разпространението на последиците от сирийската криза в съседните държави по отношение на сигурността и стабилността. ЕС остро заклеймява минометния обстрел на турска територия от сирийските въоръжени сили, по-специално на граничния град Акчакале от 3 октомври. ЕС призовава всички към предотвратяване на евентуална ескалация. ЕС призовава отново сирийските власти стриктно да зачитат териториалната цялост и суверенитета на всички съседни държави.

3. Като припомня, че сирийските власти носят главната отговорност за сегашната криза, ЕС предупреждава срещу по-нататъшната милитаризация и радикализация на конфликта и сблъсъците между религиозните общности, което може само да причини допълнителни страдания на Сирия и създава опасност от трагични последици за региона. Във връзка с това ЕС изразява загриженост за закрилата на цивилното население, особено на уязвимите групи и религиозните общности. Нарастващото насилие и неотдавнашната поредица от терористични нападения доказват спешната нужда от политически преход, който да отговори на демократичните стремежи на сирийския народ и да доведе до стабилност в Сирия. Във връзка с това ЕС е дълбоко загрижен за нарастващия приток на оръжия в Сирия и призовава всички държави да се въздържат от доставянето на оръжие в страната.

Продължаването на кризата в Сирия и ескалацията ѝ са заплаха за стабилността в региона като цяло.

4. ЕС заявява отново пълната си подкрепа за мисията на Лахдар Брахими като съвместен специален представител за Сирия на Организацията на обединените нации и на Лигата на арабските държави и е готов да засили сътрудничеството си с него. ЕС изтъква необходимостта да се съсредоточат международните и регионалните усилия за намиране на политическо решение за кризата в Сирия и призовава главните фактори в региона и всички членове на Съвета за сигурност на ООН да поемат своята отговорност и да подкрепят усилията на г-н Брахими.

ЕС очаква следващата среща на групата „Приятели на сирийския народ“, която ще се проведе в Мароко, да продължи международния натиск над сирийския режим.

5. С оглед на влошаването на хуманитарното положение и наближаващата зима ЕС припомня моралното задължение да се ускори подпомагането за всички засегнати групи от населението на цялата територия на Сирия и в съседните държави. Европейският съюз изразява солидарност със засегнатите групи от населението и със съседните държави, които приеха бежанците. ЕС ще продължи да осигурява помощи и призовава всички донори да увеличат своя принос в отговор на последните призиви на ООН за финансиране на хуманитарната помощ и на помощите за бежанци. Европейският съюз приканва донорите да съобщават за помощта, която осигуряват, и да се координират с ООН (Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси) за постигане на максимална ефективност на усилията за предоставяне на помощ. Всички страни по конфликта следва да дадат възможност за безпрепятствен и безопасен достъп за доставка на хуманитарна помощ във всички части на Сирия и да спазват международното хуманитарно право. Европейският съюз приканва всички страни по конфликта да спазват стриктно своите правни и морални задължения за защита на цивилното население.

Особено обезпокоен от драматичния и все по-затруднен достъп до медицински услуги в Сирия, ЕС призовава всички страни по конфликта да се ангажират със строго спазване на неприкосновеността на всички медицински съоръжения, на медицинския персонал и на медицинските превозни средства при съблюдаване на приложимото международно хуманитарно право

6. ЕС е ужасен от влошаването на положението в Сирия и по-специално от широкоразпространените и системни нарушения на правата на човека, на международното хуманитарно право и на основните свободи от страна на сирийските власти. В съответствие с резолюцията на Съвета на ООН за правата на човека относно Сирия, приета на 28 септември, ЕС призовава всички страни по конфликта да прекратят всички форми на насилие и да вземат спешни мерки за защита на уязвимите групи като децата, а също и жените и момичетата, които са подложени на насилие, основано на пола.

ЕС приветства удължаването на мандата на Независимата международна анкетна комисия за Сирия и засилването на нейния състав чрез назначаването на двама нови членове — Карла Делпонте и Витит Мунтарборн. ЕС потвърждава подкрепата си за разследванията на анкетната комисия на твърденията за нарушения на международното право в областта на правата на човека с цел да се потърси отговорност от виновниците за тези нарушения, включително за тези, които могат да бъдат определени като престъпления срещу човечеството и военни престъпления съгласно дефиницията в Римския статут на Международния наказателен съд. ЕС подчертава значението на документирането на широкоразпространените, системни и груби нарушения на правата на човека и припомня, че трябва да се потърси отговорност от всички виновни. ЕС повтаря призива си към сирийските власти да сътрудничат изцяло на анкетната комисия, в т.ч. като и осигурят пълен, непосредствен и безпрепятствен достъп до цялата територия на Сирия.

7. ЕС припомня, че една приобщаваща и координирана опозиция е от определящо значение за началото на политически преход. ЕС продължава да приканва всички опозиционни групи, на територията на Сирия и извън нея, да загърбят своите различия и да постигнат съгласие по набор от споделени принципи и да започнат да работят за приобщаващ, организиран и мирен преход в Сирия, както и да се опрат на съгласието относно Националния пакт и Общата политическа идея за прехода в Сирия. ЕС ще продължи да работи тясно с Лигата на арабските държави и да съдейства за по-нататъшните инициативи за диалог в допълнение към усилията си за насърчаване на опозицията да създаде приобщаваща обща платформа. В обновена Сирия трябва да има място за всички сирийци, които да упражняват еднакви права, независимо от своя произход, принадлежност, религия, убеждения и пол.

8. ЕС се ангажира да засили подкрепата си за изграждане на капацитета на гражданското общество да участва в бъдещето на Сирия в съответствие с легитимните искания на сирийския народ за по-свободна, по-открита и по‑приобщаваща политическа система, която да ангажира всички сирийци. Във връзка с това ЕС отдава съществено значение и на работата на местните организации на цивилното население в цяла Сирия.

9. ЕС одобри днес допълнителни ограничителни мерки срещу Сирия. ЕС е готов да започне диалог с всички, които са сериозно ангажирани с осъществяването на истински демократичен преход. Докато репресиите продължават, ЕС ще продължи политиката си на налагане на допълнителни мерки, насочени срещу режима, а не срещу цивилното население. Освен това ЕС ще продължи да приканва настойчиво международната общност да се присъедини към усилията му за предприемане на стъпки за прилагане и налагане на ограничителни мерки срещу сирийския режим и неговите поддръжници. Във връзка с това ЕС приветства четвъртото заседание на Международната група за санкции, което се проведе в Хага на 20 септември. ЕС призовава всички сирийци да се разграничат от репресивната политика на режима, за да подпомогнат политическия преход.

10. ЕС се ангажира да работи задълбочено и в тясно сътрудничество с международните партньори по въпросите на планирането, за да се гарантира, че международната общност ще има готовност да окаже своевременно подкрепа на Сирия, щом преходът се осъществи. В това отношение ЕС подчертава значението на създаването на преходен орган. ЕС приветства второто заседание на работната група за икономическо възстановяване и развитие към групата „Приятели на сирийския народ“, състояло се в Берлин на 4 септември 2012 г.

ЕС изразява загрижеността си поради разрушаването на сирийското културно наследство.

В момента, в който започне истински демократичен преход, ЕС е готов да развива ново амбициозно партньорство със Сирия във всички области от взаимен интерес, в т.ч. като допринесе за оценка на нуждите в периода след конфликта, за мобилизирането на помощ, за изграждането на институции, за засилването на търговските и икономическите отношения и за оказването на подкрепа за съдебната система в преход, както и за политическия преход.

11. Въпросите, свързани с напрежението по външните граници на ЕС, ще бъдат разгледани на следващото заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи.“

В отговор на ескалиращото насилие в Сирия Съветът засили санкциите на ЕС срещу режима в Сирия. За повече информация вж. съобщение за печата 14793/12.

— Египет

Съветът разгледа състоянието на подготовката за срещата с Египет във формат специална група, насрочена за 13 и 14 ноември в Кайро.

Близкоизточен мирен процес

Като последващо действие от събитията на Общото събрание на ООН през септември Съветът разгледа състоянието на Близкоизточния мирен процес.

Иран

Съветът обсъди положението в Иран и прие следните заключения:

"1. Съветът заявява отново сериозната си и задълбочаваща се загриженост по повод ядрената програма на Иран и изтъква спешната необходимост Иран да изпълни всички свои международни задължения, включително да спази изцяло резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и на Управителния съвет на МААЕ.

2. Съветът осъжда продължаващото производство на обогатен уран и увеличаването на капацитета на Иран за обогатяване на уран, включително в комплекса Фордо, и непрекъснатите дейности за добиване на тежка вода в нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и на Управителния съвет на МААЕ, както е отразено в последния доклад на МААЕ. Съветът отбелязва с особена загриженост пречките, които Иран създава пред работата на МААЕ по изясняване на всички спорни въпроси, включително по отношение на възможното военно измерение на иранската ядрена програма. Ето защо Съветът приветства приемането с огромно мнозинство от страна на Управителния съвет на МААЕ на неговата резолюция от 13 септември 2012 г., в която се посочва, че е от съществено значение и се налага спешно Иран да сътрудничи за възстановяване на международното доверие в изцяло мирния характер на иранската ядрена програма.

3. Действията на Иран представляват явно нарушение на международните задължения на страната — Иран продължава да отказва пълно сътрудничество на МААЕ за отстраняване на съществуващата загриженост по повод иранската ядрена програма. В този контекст и в съответствие с предходни заключения на Европейския съвет и на Съвета, Съветът постигна съгласие за допълнителни ограничителни мерки по отношение на финансовия, търговския, енергийния и транспортния сектор, както и за включването на допълнителни имена в списъка на подлежащите на ограничителни мерки, особено на образувания от петролната и газовата индустрия. По-специално Съветът постигна съгласие да забрани всички трансакции между европейски и ирански банки, освен ако за тях има предварително разрешение при строги условия и при изключения за хуманитарни нужди. Освен това Съветът реши да засили ограничителните мерки срещу Централната банка на Иран. Наложени са допълнителни ограничения върху износа, особено върху графита, металите, софтуера за индустриални процеси, както и мерки, свързани с корабостроителната индустрия.

4. Ограничителните мерки, по които бе постигнато съгласие днес, са насочени към иранската ядрена програма и приходите на иранския режим, използвани за финансиране на програмата, а не към иранския народ. Самият ирански режим би могъл да прояви отговорност в действията си и с това да доведе до прекратяване на тези санкции. До момента, в който Иран не стори това, Съветът остава решен да засили — в тясно сътрудничество с международните партньори — натиска върху Иран в рамките на двупосочния подход.

5. Съветът отново потвърждава дългосрочния ангажимент на Европейския съюз да работи за дипломатическо решение на иранския ядрен въпрос в съответствие с двупосочния подход.

6. Съветът изтъква отново, че целта на ЕС остава постигането на цялостно и дългосрочно уреждане на въпроса по пътя на преговорите, което да изгради доверие от страна на международната общност в изцяло мирния характер на иранската ядрена програма, като същевременно се зачита легитимното право на Иран да използва ядрена енергия за мирни цели в съответствие с ДНЯО, при пълно спазване на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и на Управителния съвет на МААЕ. Съветът приветства решимостта за постигане на дипломатическо решение, заявена на срещата на външните министри от E3+3, състояла се на 27 септември в Ню Йорк, и одобрява напълно усилията в тази посока, които върховният представител полага от името на E3+3. Е3+3 излезе със солидно и съществено предложение за изграждане на доверие за преговори, ръководени от договорените принципи на реципрочност и поетапен подход. Съветът настойчиво призовава Иран да покаже конструктивната си ангажираност, като работи целенасочено за постигане на споразумение по конкретни мерки за изграждане на доверие, участва сериозно в преговорите и полага усилия за отстраняване на загрижеността на международната общност.“

В допълнение Съветът значително разшири ограничителните мерки на ЕС поради сериозната и задълбочаваща се загриженост на ЕС във връзка с ядрената програма на Иран. За повече подробности вж. съобщение за печата 14803/12.

Последващи действия след срещата на високо равнище ЕС—Китай

Съветът обмени мнения относно резултатите от срещата на високо равнище ЕС—Китай от 20 септември, с оглед на Европейския съвет на 18—19 октомври и обсъждането на отношенията със стратегическите партньори от страна на лидерите.

Източно съседство

— Беларус

По време на работен обяд министрите обсъдиха положението в Беларус след приключването на парламентарните избори от 23 септември. Съветът прие следните заключения:

"1. Като припомня заключенията на Съвета от 31 януари 2011 г., 20 юни 2011 г. и 23 март 2012 г., Съветът отбелязва значението, което придава на тази съседна на ЕС държава и на нейните граждани, и остава дълбоко загрижен от липсата на зачитане на човешките права, демокрацията и принципите на правовата държава в Беларус.

2. Като се позовава на изявлението на върховния представител Катрин Аштън и на комисар Щефан Фюле, Съветът изразява съжаление, че парламентарните избори от 23 септември 2012 г., състояли се на фона на повсеместни репресии, се оказаха поредната пропусната възможност Беларус да проведе избори в съответствие със стандартите на ОССЕ и с международните стандарти. Съветът призовава белоруските власти да вземат предвид препоръките, отправени от ОССЕ/БДИПЧ (Бюрото за демократични институции и права на човека), да си сътрудничат пълноценно с ОССЕ/БДИПЧ за тази цел и да разрешат връщането на офиса на ОССЕ в Беларус.

3. Съветът призовава отново за незабавно освобождаване и реабилитация на всички оставащи политически затворници. Той отбелязва освобождаването на Сергей Коваленко като положителен сигнал, но изразява съжаление, че то зависи от молба за помилване от страна на президента. Съветът също така продължава да бъде дълбоко загрижен от решенията относно допълнителни присъди за лишаване от свобода и от продължаващите доклади за малтретиране на политическите затворници.

4. Съветът призовава отново беларуските власти да прекратят упражняването на тормоз над гражданското общество, политическата опозиция и независимите медии. Съветът настойчиво призовава беларуските власти да спазват Резолюция 20/13 на Съвета по правата на човека, в т.ч. да изпълнят всички препоръки, съдържащи се в доклада от април 2012 г. на върховния комисар на ООН по правата на човека, и да сътрудничат пълноценно с новия специален докладчик на ООН за Беларус.

5. Тъй като не всички политически затворници са били освободени и нито един освободен затворник не е бил реабилитиран, и на фона на липсата на подобрение във връзка със зачитането на човешките права и принципите на правовата държава и на демокрацията, Съветът реши да удължи срока на действие на съществуващите ограничителни мерки до 31 октомври 2013 г. В този контекст Съветът припомня заключенията си от 23 март 2012 г. и изтъква отново, че политиката му по отношение на ограничителните мерки продължава да бъде отворена и е обект на постоянен преглед.

6. В духа на солидарност на ЕС Съветът отново призовава Беларус изцяло да зачита международно признатите дипломатически привилегии и имунитети на дипломатическите представителства на държавите — членки на ЕС, и на техния персонал в Беларус, в т.ч. да им позволи да функционират пълноценно.

7. Съветът изтъква отново твърдата си решимост да засили ангажимента на ЕС по отношение на беларуския народ и гражданско общество. Съветът изразява непрекъснатата си и пълна подкрепа за „Европейския диалог по въпросите на модернизирането“ и намерението си той да продължи. Съветът отбелязва, че Европейският диалог е стимулирал задълбочен дебат сред представителите на беларуското общество с цел предлагане на конкретни идеи относно необходимостта от реформи, и насърчава беларуските власти да се включат в обсъжданията.

8. Съветът изтъква отново готовността на ЕС да започне преговори за споразумения за облекчен визов режим и за обратно приемане, които да улеснят междуличностните контакти и да са от полза за беларуското население като цяло, и изразява съжаление по повод на липсата на отговор от беларуските власти на поканата на Комисията от юни 2011 г. за започване на преговори. Междувременно Съветът изразява задоволство от факта, че държавите — членки на ЕС, продължават да използват оптимално съществуващите гъвкави механизми, предлагани от Визовия кодекс, и по‑специално възможностите за премахване и намаляване на таксите за издаване на визи за определени категории беларуски граждани, както и в конкретни случаи, и би приветствал възможностите за проучване на начини за по-нататъшно намаляване на таксите за издаване на визи за беларуските граждани.

9. Съветът изтъква отново привързаността си към политиката на ангажираност, съчетана с критичност, в т.ч. с помощта на диалога и в рамките на Източното партньорство, и припомня, че развитието на двустранните отношения в рамките на Източното партньорство зависи от постигнатия напредък в зачитането от страна на Беларус на принципите на демокрацията, правовата държава и правата на човека. Съветът изтъква отново готовността на ЕС да подпомага Беларус за изпълнение на задълженията на държавата в това отношение.“

В допълнение Съветът удължи срока на ограничителните мерки срещу Беларус с още 12 месеца. За повече информация за отношенията ЕС—Беларус вж. информационния фиш „Европейският съюз и Беларус“.

— Грузия

По време на работен обяд министрите обсъдиха положението в Грузия след приключването на парламентарните избори от 1 октомври. Съветът прие следните заключения:

"1. Съветът приветства парламентарните избори, които се проведоха в Грузия на 1 октомври 2012 г., и поздравява грузинския народ за тази съществена стъпка по пътя към укрепването на демокрацията в страната. Съветът взема под внимание като цяло положителната предварителна оценка на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) относно провеждането на тези избори и се ангажира да подкрепя Грузия при прилагането на препоръките на ОССЕ и БДИПЧ.

2. Съветът призовава всички грузински държавни институции и политически партии да работят заедно по конструктивен начин през настъпващия преходен период, с оглед да се осигурят стабилността, принципите на правовата държава, правата на човека и доброто управление, при пълно зачитане на демократично изразеното желание на народа и съответните отговорности на Парламента и президента по силата на грузинската конституция. Съветът приветства своевременното установяване на контакт между страните, както и ангажиментите, поети от представители както на новата, така и на старата администрация, за осъществяване на ефикасен и прозрачен политически преход.

3. Съветът потвърждава ангажимента на ЕС в рамките на Източното партньорство да работи за политическо асоцииране и икономическо интегриране с Грузия и потвърждава отново ангажимента на ЕС по отношение на общата цел за надлежно въвеждане на безвизово пътуване, при положение че са изпълнени условията за добре управлявана и сигурна мобилност. Съветът отчита европейските стремежи и европейския избор на Грузия и очаква да продължи тясното сътрудничество с Грузия по амбициозната ни съвместна програма. В този контекст Съветът също припомня съвместното изявление на министрите на външните работи от Източното партньорство от 23 юли 2012 г., в което пътната карта се представя като основата за ръководене на наблюдението и по-нататъшното изпълнение на Източното партньорство.

4. ЕС е готов да предоставя подкрепа и консултации на новата администрация и да продължи да води техническия диалог, с оглед да осигури приемственост и да съхрани устрема в преговорите за споразумение за асоцииране, в т.ч. задълбочена и всeобхватна зона за свободна търговия, както и по отношение на мерките, взети в контекста на текущия диалог относно визовия режим. Съветът подчертава ангажимента си за подкрепа на ЕС за нужните вътрешни реформи в Грузия в тези области. Съветът очаква посещение от новия министър-председател при първа възможност.

5. Съветът подчертава основното значение на ефективната парламентарна опозиция и на жизненото гражданско общество за демократичното развитие и отново изтъква своето намерение да продължи да подкрепя изграждането на капацитет в тези области.

6. Съветът изтъква отново твърдата си подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Грузия в рамките на нейните международно признати граници. ЕС очаква Грузия да поеме дълготраен ангажимент по време на Международните преговори в Женева, както и да продължи да води ефективна политика по отношение на отцепническите региони. Съветът потвърждава отново решимостта си да остане ангажиран и да продължи да участва в усилията за стабилизиране и разрешаване на конфликтите в Грузия — в т.ч. като продължи ангажимента си да съпредседателства преговорите в Женева, чрез усилията на специалния представител на ЕС и чрез продължаващото присъствие на мисията за наблюдение на ЕС (EUMM). Съветът призовава Грузия да продължи да подкрепя възобновяването в Грузия на мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).“

Подготвяне на рамката на ЦХР за периода след 2015 г. — последващи действия във връзка с „Рио+20“.

Отговарящите за развитието министри обсъдиха кои принципи да залегнат във всеобхватния подход на ЕС към програмата за развитие за периода след 2015 г. и в последващите действия от „Рио+20“. Те се спряха на няколко въпроса, включително как да участват в бъдещата програма в областта на развитието, като отчитат извлечените поуки от рамката на целите на хилядолетието за развитие (ЦХР). Няколко министри по-специално подчертаха, че е важно премахването на бедността да продължава да бъде централната цел на бъдещата програма в областта на развитието, като същевременно се запълнят евентуалните пропуски в съществуващата рамка на ЦХР, свързани с правата на човека, управлението, отчетността, устойчивия растеж, както и ситуациите на нестабилност, конфликт или след приключил конфликт.

Министрите също обмениха мнения за бъдещите цели за устойчиво развитие в програмата за развитие за периода след 2015 г. Някои министри изразиха и становища за това как ЕС би могъл да насърчава интегриран подход към финансирането и други средства за изпълнение, в т.ч. чрез публично-частни партньорства.

Много министри отбелязаха и колко е важно да се постигне съгласие по обща позиция на ЕС по програмата за развитие за периода след 2015 г. и по последващите действия от „Рио+20“. От съществено значение ще бъде и информирането на държавите стратегически партньори в рамките на съответните международни преговори.

Този дебат ще допринесе за подготовката на съобщението на Комисията относно програмата за развитие след 2015 г. Съобщението се очаква в началото на януари 2013 г. и ще осигури основа за по-нататъшните обсъждания.

Подкрепа на ЕС за устойчивите промени в обществата в преход

Отговарящите за развитието министри обсъдиха по какъв начин е най-добре да бъдат подкрепени устойчивите промени в страните, където протичат важни политически, социални и икономически реформи — т.нар. страни в преход, въз основа на съобщението на Комисията (14662/12).

Министрите обсъдиха как пълноценно да се използват богатият опит и експертни знания в областта на прехода на самите държави членки, включително чрез по-широко използване на базата данни онлайн Европейски сборник за прехода.

Няколко министри наблегнаха, че е важно самата държава да е ангажирана, за да се осигури успех на процеса на преход. Реакцията на ЕС следва да се основава на нуждите на държавата и да е адаптирана според ситуацията. ЕС следва да набележи и стимули за ефективна подкрепа за реформите въз основа на принципа „повече за повече“ (повече подкрепа за по‑значими и по-бързи реформи).

Дебатът ще допринесе за подготовката на заключенията на Съвета, в които на следващо заседание на Съвета ще бъде установен подходът на ЕС към подкрепата за устойчивите промени в страните в преход.

Подходът на ЕС към устойчивостта към кризи

Отговарящите за развитието министри обсъдиха как да се преодолее хроничната уязвимост и да се изгради устойчивост към кризи въз основа на съвместното съобщение „Подходът на ЕС към устойчивостта към кризи: уроците от продоволствените кризи“ (14616/12).

Министрите обмениха мнения как да се подобри ефективността на подкрепата на ЕС за намаляване на уязвимостта на държавите, застрашени от продоволствена несигурност и бедствия. Те подчертаха, че е важно устойчивостта към кризи да бъде включена като централна цел на външната помощ на ЕС, като свързващ елемент между хуманитарната помощ и помощта за развитие.

Дебатът ще допринесе за подготовката на заключенията на Съвета, в които ще бъде определен подходът на ЕС към устойчивостта към кризи.

* * *

Съветът прие декларация относно присъждането на Нобеловата награда за мир на ЕС.

ДРУГИ ОДОБРЕНИ ТОЧКИ

ВЪНШНИ РАБОТИ

Споразумение с Косово относно участието му в програми на Съюза

Съветът упълномощи Комисията да започне преговори за рамково споразумение с Косово* относно участието му в програми на Съюза и прие указания за водене на преговорите.

Босна и Херцеговина

Съветът прие следните заключения:

„Съветът изтъква отново категоричната си подкрепа за свързаната с ЕС перспектива на Босна и Херцеговина като суверенна и обединена държава, ползваща се с пълна териториална цялост. Съветът потвърждава ангажираността си със заключенията от март 2011 г., октомври 2011 г., декември 2011 г. и юни 2012 г. Съветът оценява положително приключилото до 1 септември 2012 г. преструктуриране на операция Althea, характеризиращо се с по-малка численост на разположените в Босна и Херцеговина сили, които успешно съсредоточават усилията си върху изграждането на капацитет и обучението, като същевременно се запазва способността за подпомагане на възпиращия капацитет на властите на Босна и Херцеговина, ако обстоятелствата налагат това. Съветът изразява безпокойство от настоящата политическа ситуация в Босна и Херцеговина, но отчита, че по отношение на сигурността обстановката остава спокойна и стабилна, и отбелязва, че до момента властите в страната са доказали способността си да се справят със заплахи за сигурността. Във връзка с това и като част от цялостната стратегия на ЕС за Босна и Херцеговина Съветът потвърждава готовността на ЕС да продължи на този етап да изпълнява военна роля, в рамките на подновен мандат на ООН, за да подкрепя усилията на Босна и Херцеговина в поддържането на сигурна и безопасна обстановка.“

Назначения в органите на ООН

Съветът прие преработени насоки относно критериите за процедурите на подбор в организациите в системата на ООН, координирането на кандидатури от страна на ЕС и подкрепа за кандидати от трети държави.

Еритрея — ограничителни мерки

Съветът внесе промени в режима на санкции на ООН срещу Еритрея в правото на ЕС. Съответно Съветът освободи защитното облекло, предназначено за употреба от персонала на ООН, и доставките на несмъртоносно военно оборудване, предназначено единствено за хуманитарни цели, от действащото оръжейно ембарго срещу Еритрея.

Сомалия — ограничителни мерки

След като Съветът за сигурност на ООН взе решение за внасяне на промени, Съветът измени ограничителните мерки с оглед на положението в Сомалия. Съветът добави две лица към списъка на лицата, на които е наложена забрана за влизане в ЕС и замразяване на активите и които нямат право да закупуват оръжие и военно оборудване в ЕС. Едновременно с това Съветът освободи оръжията, предназначени за употреба в политическото бюро на ООН за Сомалия, от действащото оръжейно ембарго срещу Сомалия.

Отношения с Ливан

Съветът прие позицията на ЕС за шестото заседание на Съвета за асоцииране с Ливан, което ще се състои в Брюксел на 17 октомври 2012 г.

СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА РАЗВИТИЕ

Ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения

Съветът прие заключения относно „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“ (14451/12), в които се определя обновена политика на ЕС в подкрепа на гражданското общество, съсредоточена около дългосрочните партньорства с организации на гражданското общество от държавите партньори. По-специално Съветът отчита решаващата роля на влиятелното гражданско общество като предимство за всяка демокрация и като ключов елемент, допринасящ за по-ефективни политики, за солидарно развитие и приобщаващ растеж.

Социалната закрила в политиката на Европейския съюз за сътрудничество за развитие

Съветът прие заключения относно социалната закрила в политиката на Европейския съюз за сътрудничество за развитие (14444/12). Съветът по-конкретно отчита, че политиките за социална закрила могат да играят преобразуваща роля, като стимулират равнопоставеността и насърчават социалното приобщаване и диалога със социалните партньори. В заключенията се определят ръководни принципи за бъдещото сътрудничество за развитие на ЕС в областта на социалната закрила въз основа на диференциран подход, като се вземат предвид потребностите, приоритетите и капацитетът на страните партньори, и с цел да се подкрепя разработването на приобщаващи национални политики и програми за социална закрила.

Финансиране за развитие

Съветът прие заключения относно финансирането за развитие (14272/12), в които по‑конкретно се потвърждават ангажиментите на ЕС и неговите държави членки в тази област, както и всеобхватният им подход за подпомагане на развиващите се страни за мобилизирането на финансиране от всички налични източници за постигане до 2015 г. на Целите на хилядолетието за развитие.

Годишен доклад за 2012 г. относно политиките на ЕС за развитие и външно подпомагане през 2011 г.

Съветът прие заключения във връзка с годишния доклад за 2012 г. относно политиките на Европейския съюз за развитие и външно подпомагане и тяхното изпълнение през 2011 г. (13107/12).

Механизъм за подкрепа на мира в Африка: одобряване на исканията на Африканския съюз

Съветът постигна съгласие, че ЕС следва да одобри отправеното от Африканския съюз искане за предоставяне на допълнителни средства на Механизма за подкрепа на мира в Африка чрез преразпределяне на 100 милиона евро от общите резерви на 10-ия Европейски фонд за развитие за пакета от механизма, предназначен за операциите в подкрепа на мира. Това ще бъде позицията на ЕС в рамките на Комитета на посланиците АКТБ—ЕС. За повече информация вж. 13933/1/12.

ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ

Споразумение с Кабо Верде за улесняване на издаването на визи

Съветът прие решение за подписване на Споразумението между Европейския съюз и Република Кабо Верде за улесняване на издаването на визи за краткосрочно пребиваване на граждани на Република Кабо Верде и на Европейския съюз (14202/12), на реципрочна основа и за планиран престой от не повече от 90 дни в рамките на период от 180 дни (14203/12).

Споразуменията за улесняване на издаването на визи обикновено вървят ръка за ръка със споразумения за обратно приемане между ЕС и трети държави. Очаква се споразумението за обратно приемане с Кабо Верде да бъде подписано в началото на 2013 г. и двете споразумения ще влязат в сила на една и съща дата, най-вероятно преди лятото на 2013 г.

Споразумението за улесняване на издаването на визи ще бъде изпратено на Европейския парламент за одобрение преди да може да бъде сключено. Обединеното кралство, Ирландия и Дания не са обвързани от споразумението.

ПИСМЕНА ПРОЦЕДУРА

Публичен достъп до документи на Съвета

На 9 октомври 2012 г. Европейският съвет прие с писмена процедура отговора на потвърдително заявление №°19/c/01/12 (EUCO 181/12).

* :

Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/99 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website