Navigation path

Left navigation

Additional tools

ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ
ПРЕДСЕДАТЕЛ

BG

Ню Йорк, 26 септември 2012 г.

(OR. en,fr)

EUCO 178/12

PRESSE 402

PR PCE 152

Херман ван Ромпьой
Председател на Европейския съвет
Реч пред 67-ата сесия на Общото събрание на
Организацията на обединените нации

Днес в Ню Йорк Херман ван Ромпьой, председател на Европейския съвет, произнесе реч пред 67-ата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации от името на Европейския съюз.

Словото на председателя Ван Ромпьой беше посветено преди всичко на събитията в арабския свят, като той изтъкна отново подкрепата на ЕС за демократичния преход след арабската пролет: „Всяка страна носи отговорността да начертае своя курс и да оправдае надеждите на своя народ. Европейският съюз е твърдо решен да бъде до тях при всяка тяхна стъпка. Нашето присъствие е задълго. Бих искал да потвърдя: ние продължаваме да вярваме в посланието на арабската пролет.“

По въпроса за неотдавнашните протести и насилие, Херман ван Ромпьой заяви пред световните лидери: „Всеки от нас в тази зала носи отговорността да защитава и да насърчава толерантността и уважението.“

По повод на разразилата се в Сирия гражданска война председателят на Европейския съвет призова за ръководен от сирийци политически преход и обяви: „Отговорните за репресиите нямат място в бъдещето на Сирия и трябва да се оттеглят встрани.“

В края на речта си председателят Ван Ромпьой се спря на световната икономика и призова за координиране на усилията с цел икономическо възстановяване в световен план: „Въпреки че все още сме в криза, изглежда че решимостта от периода след фалита на Лиймън брадърс е отслабнала и ние трябва да я съживим отново. Всички страни с големи икономики трябва да извършат своята част от работата за връщане на световната икономика към растеж.“

* * *

На френски език

Г-н председател на Общото събрание, г-н генерален секретар на Организацията на обединените нации, ваши превъзходителства, госпожи и господа,

Напредъкът на демокрацията, който се осъществява на големи последователни вълни от създаването на Организацията на обединените нации, бележи ново ускорение, което може да радва всички нас.

Без да подценявам трудностите и неблагоприятните обстоятелства на други места, си мисля по-конкретно за положителните събития в Мианмар, в Сомалия, за младите демокрации по целия свят, като например Източен Тимор. Но, естествено, днес мисля преди всичко за преобразуванията, които се извършват в арабския свят.

На английски език

Когато тези исторически промени обхванаха през арабския свят, те събудиха смесица от дълбоки чувства у тези, които ги следяха, както в региона, така и извън него. Имаше страх: от кръвопролития и регионална нестабилност, от надигане на екстремизма и от несигурността за това, което предстои. Но в преобладаващата си част светът гледаше със солидарност, разбиране и надежда.

Ние в Европа, толкова близо географски, и с общества, така дълбоко свързани със страните, които преминаваха през тези размествания на пластове, ние също напълно съзнавахме, че промените — и предстоящите рискове и възможности — пряко ще ни засегнат като съседи.

Разбира се очакванията бяха големи. Съществуваше изкушението да се видят в събитията в Тунис или Кайро първите страници на вълшебна приказка... Но тук става дума за книгата на историята. В нея има и мрачни страници — някои от тях се пишат трагично точно в този момент. Не можем да избягаме от една проста истина: за постигане на трайна промяна е необходимо време. Новите демократични институции не действат гладко като по магия. Промяната в курса на икономиката или създаването на работни места за милиони млади мъже и жени не става като с вълшебна пръчица. Дълбоко вкорененото напрежение не се разсейва веднага с края на диктатора.

Предстои дългият път на прехода. Несъмнено по пътя ще има разочарования; ще има погрешни завои, препятствия и неуспехи. Но аз твърдо вярвам, че въпреки трудностите се върви в правилна посока.

И връщане назад няма. Каквото и да донесе бъдещето, арабската пролет си остава преломен момент. Движението е необратимо. Когато гласовете на хората зазвучат свободно — незабравимо преживяване за всички онези, които никога преди това не са били чути — не може тези гласове да бъдат накарани да замлъкнат.

Всяка страна носи отговорността да начертае своя курс и да оправдае надеждите на своя народ. Европейският съюз е твърдо решен да бъде до тях при всяка тяхна стъпка. Нашето присъствие е задълго. Бих искал да потвърдя: ние продължаваме да вярваме в посланието на арабската пролет.

Европейците имат основания да признаят, че политическата промяна не е безболезнена и не става от днес за утре. Ние познаваме дългите преходи. Когато беше положено началото на европейската интеграция, във времето на моето поколение, голяма част от страните, които сега са държави членки, още не бяха демокрации. Според нас за преход от такава величина не следва да се съди по скоростта му, а по неговата посока и по напредъка, постигнат с безброй стъпки напред.

Началната точка са свободните и честни избори и затова приветстваме постиженията на Тунис, Либия, Египет и други страни за успешното организиране на демократични избори, в които много граждани гласуваха свободно за пръв път в живота си — избори, за които ние с удоволствие предоставихме експертен опит на националните и местните власти.

За да може в крайна сметка да доведе до работни места, социална справедливост и свобода на изразяването за всички, този гигантски демократичен процес ще трябва да преодолява, ден след ден, пречките на корупцията, на бюрокрацията, на икономическите привилегии и да поддържа политическата воля за гарантиране на приобщаването. Значителни усилия, към които много хора дават своя принос. Ние от своя страна предлагаме консултации за предприемачи и държавни служители, помагаме при обучението на съдии и полицаи, подкрепяме журналисти и групи на гражданското общество в целия регион.

Нашият опит показва, че обществата са по-силни, когато жените могат да участват пълноценно в политическия и икономическия живот на страните си, когато техните гласове се чуват, техният избор се зачита.

След завземането на властта може да се появят изкушения да се откаже на някои да им бъдат предоставени правата, които доскоро бяха отнети на всички. Но една демократична държава може да процъфтява само когато дава на всичките си хора — независимо от техния пол, религия, език или етническа принадлежност — равен глас и равни права, гарантирани от закона и практиката.

Накрая, съседите могат да постигнат повече, когато работят заедно — и затова споделяме опита от нашия собствен Европейски съюз по въпроси като свързването на енергийните мрежи или премахването на регионалните пречки пред търговията.

Сближаването и помиряването на бивши врагове в общо желание за мир, демокрация и благополучие е едно от най-големите постижения на Европейския съюз.

Уважението, толерантността и отказът от насилие са основните ценности, без които е невъзможно да се живее заедно в хармония.

Това са крехки ценности: запазването им изисква постоянна бдителност, особено в глобалния, цифровизиран свят, в който послания от всякакъв вид могат да се разпространяват по-бързо от всякога и да бъдат лесно експлоатирани.

Толерантността представлява способност да издържиш на критика, да предложиш диалог, да се въздържиш от насилие; в този си вид тя свидетелства за увереност в себе си. И в същото време уважението към вярата и убежденията на другите е основна ценност, даваща възможност да се живее заедно. Толерантността и уважението придобиват пълното си значение в едно отворено общество, което закриля свободата на изразяване. Всеки от нас в тази зала носи отговорността да защитава и да насърчава толерантността и уважението, в своята страна и между страните ни. Насилието, убийствата, като това на посланика на САЩ Кристофър Стивънс, никога не могат да бъдат оправдани, независимо от подбудите за тях.

Г-н председател, днес присъединявам гласа на Европа към гласовете на онези, които взеха думата, за да осъдят гражданската война в Сирия. Пред избиването на десетки хиляди хора светът се обедини, ужасен и осъждащ, но, — нека да сме откровени — досега не сме успели да спрем бруталното насилие.

Разбира се Европа и други предоставят хуманитарна помощ за бежанците, разбира се ние подкрепяме отделните хора, които рискуват живота си, като събират доказателства за кланетата, разбира се нашите дипломати в Дамаск правят всичко по силите си да подпомагат усилията на ООН за мирно решение, но ние ще останем безпомощни, докато международната общност не се обедини в обща решимост да сложи край на това безсмислено насилие, което застрашава да хвърли в хаос целия регион.

Г-н председател, бих искал да поздравя отличната работа и голямата ангажираност на генералния секретар, както и на специалния пратеник г-н Брахими, за намиране на решение за преодоляване на тази трагедия. Приветствам и инициативите, с които се цели да се съберат заедно главните регионални лидери чрез съгласуван международен подход. По-рано тази година европейските лидери призоваха всички членове на Съвета за сигурност да полагат съвместни усилия за спиране на насилието. Днес този призив е още по-наложителен.

В страната трябва бързо да се осъществи ръководен от сирийци политически преход, който да отговори на демократичните аспирации на сирийския народ, като същевременно се зачитат изцяло гражданските и човешките права на малцинствата. Това е единственият изход. А отговорните за репресиите нямат място в бъдещето на Сирия и трябва — трябва — да се оттеглят встрани.

Колкото по-дълго продължава този конфликт, толкова повече ще се радикализират хората, толкова повече кръв ще се пролее излишно и толкова по-дълго време ще отнеме заздравяването на раните.

Обстановката със сигурността остава сложна и крехка в много части на света. Събитията на арабската пролет не трябва да отклоняват вниманието ни от неотложната задача за постигане на мир в Близкия изток — точно обратното.

Има и други спешни проблеми, измежду които: намиране на решение за нестабилността и хуманитарното положение в района на Сахел; постигане на мир и стабилност в региона на Големите африкански езера; убеждаване на КНДР да се откаже от ядрените си оръжия и ракетните си програми; и намиране на решение чрез преговори на иранския ядрен въпрос — проблем, с който Европейският съюз пряко се е ангажирал.

Трябва да се заемем с всички тези проблеми, като съзнаваме, че трайните решения изискват политическа воля от участващите страни. В същия дух е важно напрежението в морските региони на Източна и Югоизточна Азия да спадне и споровете да се уредят по мирен път, в дух на сътрудничество и при зачитане на международното право.

Има много глобални предизвикателства, с които трябва да се справим заедно. Но от борбата с изменението на климата до намаляването на бедността по света — няма да успеем без многостранно сътрудничество. По тази причина Европейският съюз изцяло подкрепя Организацията на обединените нации да стане по-силна, по-ефективна и по-ефикасна.

Г-н председател, госпожи и господа, навсякъде в нашите страни гражданите искат работа. И тук глобалното сътрудничество е наложително и това е най-добрият начин да осигурим възстановяването на световната икономика.

Нашите икономики са станали напълно взаимозависими: никоя страна не може сама да реши собствените си проблеми; никоя страна не може да си позволи да пренебрегне проблемите на другите. Знаем ли това? Да. Предприемаме ли действия на основата на това, че знаем? Не в достатъчна степен.

През 2008 г. в началото на световната финансова криза имаше кратък момент на глобално осъзнаване, на усещане за неотложност, което доведе до нови форуми, съвместни ангажименти и координирани действия. Днес, въпреки че все още сме в криза, изглежда че решимостта от периода след фалита на Лиймън брадърс е отслабнала и ние трябва да я съживим отново.

Всички страни с големи икономики трябва да извършат своята част от работата за връщане на световната икономика към растеж. Растежът в световен план зависи от структурните реформи във всяка от нашите страни и от намаляването на макроикономическите дисбаланси помежду им.

В рамките на Европа ние вършим своята част от работата. Не се пестят усилия за преодоляване на сегашните трудности в еврозоната. Изграждаме по-силни защити, за да гарантиране стабилността на общата ни парична единица; реформираме икономиките си, за да станем по-конкурентоспособни и да създадем работни места за бъдещето. Започнахме да изграждаме банков съюз, за да управляваме по-добре и да ограничим риска във финансовия сектор; а през следващите месеци ще определяме перспективите, към които сме се насочили — къде искаме да бъде нашият икономически и паричен съюз след десет години.

Вече изминахме дълъг път и днес виждаме първите резултати от това колективно начинание. Въпреки че все още остава да се измине известен път, аз съм уверен, че тези усилия ще завършат с успех и че Европа ще излезе от това премеждие по-силна, икономически и политически.

На френски език

Това е, което дойдох да ви кажа, и ще добавя следното: за нас, европейците, управлението на тази финансова криза не засяга само парични операции и балансиране на бюджетите — става дума за бъдещето на нашия европейски проект.

Този проект е създаден с цел да бъдат преодолени войните и диктатурите, които дълго време преследваха нашия континент. От шестдесет години насам нашият Съюз ни даде възможност да сложим край на националистичната омраза между отделните страни и да се изградим като континент, обединен от мира и стремежа към социална справедливост и благополучие. Това изисква всекидневни усилия за запазването и за все по-голямото утвърждаване на тези ценности. Нищо не е постигнато веднъж завинаги.

На световно равнище — именно това Общо събрание, в рамките на Организацията на обединените нации, има за задача да работи без почивка и да преследва същите тези цели, които засягат всички нас, за да отвори пътя към по-голяма хармония и по-голям напредък в света.

Благодаря.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website