Navigation path

Left navigation

Additional tools

Чернобио, 8 септември 2012 г. Реч на Херман ван РОМПЬОЙ, председател на Европейския съвет, пред форума „Амброзети“ ИЗПИТ ПО СОЛИДАРНОСТ

European Council - PRES/12/370   08/09/2012

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO

ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ
ПРЕДСЕДАТЕЛ

BG

Чернобио, 8 септември 2012 г.

(OR. en)

EUCO 162/12

PRESSE 370

PR PCE 137

Реч на
Херман ван РОМПЬОЙ,
председател на Европейския съвет,
пред форума „Амброзети“

ИЗПИТ ПО СОЛИДАРНОСТ

Мъдростта на президента Наполитано ме вдъхновява за един по-широк поглед.

От 1945 г. европейските държави работят заедно и

все по-усилено, като гарантират мир на континента и благоденствие на гражданите.

Добре е да помним защо днес полагаме всички усилия, за да преодолеем заедно икономическата и финансовата криза. Залогът съвсем не се свежда до парични операции: залогът е самият европейски проект.

Съюзът е важен за нас по безброй причини. В крайна сметка обаче Съюзът е важен, защото в миналото европейците са изпитали трагичните последици от търсенето на път поединично. В крайна сметка Съюзът е важен, защото съзнаваме — болезнено, че трябва да обединим сили днес, ако искаме да сме сред големите сили на утрешния ден.

Нашият Съюз е не просто значим, той е жизненоважен.

Държавите членки го знаят, стопанските ръководители го знаят, формиращите общественото мнение го знаят, останалият свят го знае.

Но за много от нашите граждани този факт не е очевиден. И това също е политическа реалност.

В това отношение обаче, под натиска на финансовата криза, настъпват промени. Вече осъзнаваме, че еврото промени напълно естеството на Съюза. То промени правилата на играта.

Дотогава за Европа често се говореше с идеализирани, абстрактни понятия; и дори когато конкретните ѝ постижения повлияваха живота на хората, промените бяха само положителни.

Като оставим настрана оплакванията, свързани с квотите за мляко или краставици, правилото беше само едно — всички да печелят.

Покрай кризата с еврото гражданите за първи път се сблъскват с безспорния факт, че наред с ползите има и минуси. Например цената и усилията за защита на общата парична единица във време на финансова криза.

Пак за първи път гражданите осъзнават, че всички сме в една лодка. Това, което се случва в друга страна — с нейните банки, икономически балони или бюджет — засяга и тях.

Съвместната отговорност за общото европейско благо може да се окаже болезнено откритие за хора, които в собствената си страна се борят да намерят работа или да свържат двата края.

Категорично възразявам на онези, които прибързано заключават, че кризата е унищожила солидарността между европейските страни. Тъкмо обратното! Кризата показа какво означава да бъдеш част от Съюз. Всъщност, това е първият истински изпит по солидарност в историята на Съюза!

Има, разбира се, напрежения и ограничения, има опозиция и критика, карикатури и комикси — много добре знам това! И все пак. И все пак случващото се е гигантско колективно усилие на всички страни от еврозоната, на всички институции на ЕС, на всички граждани за впрягане на политическата воля, парламентарните мнозинства и средствата и парите, за да си помогнем взаимно и да излезем от кризата заедно. Това е реална солидарност в невиждани размери.

Числата говорят сами: насочили сме финансова подкрепа от стотици милиарди евро.

Никой не бива да подценява тази обща политическа решимост.

Разбира се, когато се събираме на масата на Европейски съвет и на срещи на високо равнище на еврозоната и вземаме трудни решения за спасителни планове или бюджетни правила, аз не мога да прочета мислите и мотивите на всеки лидер.

Едно обаче е съвсем ясно.

Ние работим не просто за оцеляването на еврото, не просто за неговата стабилност, не, ние работим за неговия успех, за успеха на Европа. За да опазим завещаното от основоположниците и за да осигурим по-добро бъдеще на следващото поколение.

Тук, на този форум, бих искал да посоча някои конкретни причини за увереността си в крайния успех. Тези причини са три.

Първо: Ръководителите от ЕС постигнаха окончателно споразумение по един важен аспект на кризата — нейния системен характер.

Вече всички признават, че кризата е не само последица от проблемите на отделните страни, но и резултат от недостатъци в устройството на икономическия и паричен съюз като цяло. Ние европейците се сдобихме с обща парична единица, без да имаме средствата да я защитаваме. Разчитахме главно на правила, без да имаме средствата и инструментите да ги прилагаме или да управляваме кризата. Задълбочихме сериозно своята икономическа и финансова взаимозависимост, без обаче да поемем всички политически последици. Видно е, че през последните две години преодоляхме някои от най-очевидните недостатъци. Сега обаче трябва да направим качествен скок.

Това, което се промени през последните няколко месеца, по-конкретно от март до юни, е решимостта да стигнем до същината на проблема. Сега ръководителите от еврозоната слагат всеки въпрос на масата, вече няма неудобни или забранени теми. Необходими са спешни мерки, но същевременно работата трябва да се свърши както трябва. Бързите временни решения няма да помогнат. Освен това всички ръководители признават, че краткосрочните проблеми не могат да се разрешат без преодоляване на дългосрочните предизвикателства. Всъщност, ако искаме инвеститорите да купуват 10-годишни държавни облигации, трябва да им покажем къде искаме да бъде еврозоната след 10 години... И ако искаме нашите граждани да подкрепят решения, които за мнозина означават период на жертви, трудности и разходи, трябва да ги убедим, че тези усилия си заслужават, че положението ще се подобрява. Ще ни съдят по нашите резултати.

Така че имаме възможността да довършим една полуизградена къща. Наше задължение към историята е да използваме тази възможност.

Ето защо лидерите от еврозоната поискаха да направлявам процес на задълбочен анализ. Вече изложих първоначалните си виждания в доклад през юни, в тясно сътрудничество с председателите на Комисията, Еврогрупата и Централната банка, и сега сме на следващия етап от този анализ. Ще се върна по-подробно на въпроса след минута.

Но първо искам да посоча втората причина за увереността си, че ще преодолеем тази криза: държавите членки провеждат амбициозни икономически реформи, които дават резултати. Става въпрос не само за компенсирането на крайностите от миналото, но и за приспособяването към един все по-конкурентен свят. В определен смисъл това е изпит по отговорност. Структурните реформи са определящи за икономическото бъдеще на нашите страни, за осигуряването на растеж и създаването на работни места. И работата трябва да бъде свършена: независимо дали има евро или не, дали има ЕС или не.

Виждаме реален напредък. Подложените на натиск икономики от еврозоната възвръщат своята конкурентоспособност; намаляваме вредните дисбаланси в еврозоната. Да вземем например търговията. Големият дефицит от 10 % по текущата сметка на Испания отпреди кризата е до голяма степен преодолян — сега страната дори е нетен износител за еврозоната! Португалия намали дефицита по текущата си сметка с две трети, а износът на Гърция нараства с по-бързи темпове, отколкото където и да е другаде в Съюза.

Значителен е напредъкът и в структурните реформи. Испания и Португалия повишиха ефективността на своите пазари на труда и това вече намира отражение в по-ниските разходи за труд и с времето ще допринесе за създаването на работни места.

Ирландия бележи такъв напредък по всички показатели, че от юли насам Дъблин отново е сред международните пазари на облигации и привлича значителни инвестиции от САЩ.

Светът следи и Италия, и впечатляващите реформи на правителството на министър-председателя Монти за възвръщането на страната там, където е нейното място: сред най-големите икономики на Европа, и, както подчерта президентът Наполитано, в основата на европейската интеграция — там, където е била винаги още от времето на нашия основополагащ Договор от Рим.

Икономиката на Италия прави завой: премахват се монополът, бюрокрацията, води се борба с икономическите интереси, полагат се сериозни усилия за създаването на работни места. Страната продължава и с предприетата по-рано фискална консолидация.

Това е дългосрочно и колективно усилие, в което участват правителството, стопанските субекти, италианският народ. Затова то се осъществява по справедлив начин.

Като отчитам какво е постигнато досега, като отчитам с каква решителност за действие се посреща всеки проблем, един след друг, като отчитам с каква смелост италианците поемат тези усилия, аз съм убеден, че тези усилия, които трябва да продължават неуморно, giorno dopo giorno, ще се увенчаят с успех.

Реформите си струват труда, има много примери за това.

Но е необходимо време, за да се вземе решение за реформите, и време, за да се появят резултати. Отнема време, докато бъдат отчетени чрез показателите, и още повече, докато се усетят в реалната икономика. Отбелязах първите признаци за резултати, ще се появят и нови.

Което ме довежда до третата точка, третата причина да вярваме, че ще успеем: докато тези реформи са в ход, Европа е готова да помогне, когато има нужда от помощ.

Високорисковите премии за някои държави не винаги са оправдани и могат да не бъдат свързани с основите на икономиката и усилията за реформи — и в случая това е меко казано. Дори традиционно ниските лихвени проценти в някои страни са прекалено ниски...!

Високорисковите премии могат да се отразят неблагоприятно върху стабилността на еврозоната като цяло. За тези случаи ние разполагаме с инструменти и сме поели ясен политически ангажимент да направим повече. През юни ръководителите от еврозоната заявиха, че са готови да използват съществуващите инструменти гъвкаво и ефикасно. На същото заседание осъществихме пробив към банков съюз. А преди два дни Европейската централна банка представи рамка, по която може да се предприемат значителни действия, ако държавите членки осъществят необходимите корекции.

Така че имаме триединство: краткосрочни действия за запазване на финансовата стабилност, дългосрочна концепция за икономически и паричен съюз и задълбочени реформи във всяка една държава, а това триединство прави еврото необратимо. Освен това всички европейски лидери и институции са поели ангажимент за неговия интегритет. Докато Гърция е обвързана с еврото, нейните партньори ще продължават изцяло да подкрепят усилията ѝ.

Вече споменах, че в момента тече процес на системен размисъл за бъдещето на икономическия и паричен съюз. В доклада, който представих през юни, е очертана концепция за истински икономически и паричен съюз, концепция как да го доведем до неговото силно и стабилно крайно състояние.

Въз основа на този доклад ръководителите от еврозоната ми възложиха мандат да работя върху точна пътна карта с конкретни срокове как това да бъде осъществено. Работя върху пътната карта заедно с председателя на Комисията, председателя на Централната банка и председателя на Еврогрупата и ще я представя на Европейския съвет преди края на годината.

Работата се съсредоточава върху четири градивни елемента:

първо: банков съюз — за да се предотврати практиката данъкоплатците системно да плащат сметката за неплатежоспособността на банките;

второ: фискален съюз — за да се избегне неустойчивият дефицит, включително чрез по‑централизирано изпълнение и повече механизми за солидарност;

трето: икономически съюз — за да се подобри със съвместни усилия конкурентоспособността на еврозоната като цяло, във вътрешен и външен план;

и четвърто и последно: по-задълбочен политически съюз — за да се гарантира, че тези мерки се градят върху засилена демократична законност и отчетност.

Тези четири градивни елемента са неразривно свързани. Те се подсилват взаимно; и четирите са необходими, за да стане икономическият и паричен съюз напълно здрав и сигурен. Осъществяването на тази концепция ще отнеме време и трябва да бъде поетапен процес. Но за да сме сигурни, че ще постигнем целта си, трябва да поемем пътя сега.

Някои коментатори твърдят, че сме изправени пред трудния избор да се разпаднем или мигновено да станем федерация. Грешат. Европа не функционира по тази начин. Ще преодолеем кризата не чрез революция, а чрез реформи и еволюция. Не сме държава, ние сме съюз — и трябва да станем по-силен съюз.

Задачата ни е да определим какви стъпки да направим занапред и в какъв порядък. Първо трябва да получим същинското право и едва после можем да говорим за процеса, законовите и институционалните средства.

На този етап искам да наблегна по-специално на един елемент: банковия съюз.

Банките и националните надзорни органи се оказаха неспособни да се справят със системните рискове в един интегриран финансов пазар. Натискът върху публичните финанси, предизвикан от това в някои държави, застраши финансовата стабилност на еврозоната като цяло. За да излезем от порочния кръг между кризата в банковия сектор и кризата, която засяга държавния дълг в еврозоната, се нуждаем от по-добра превенция.

Тук искам да бъда разбран правилно — това, за което призоваваме, в никакъв случай не е съюз за банките, а съюз, който ще ни позволи по-добре да управляваме рисковете, свързани с един уязвим, но могъщ сектор, податлив на недобросъвестно поведение.

Това би означавало с обща подкрепа, но с минимални разходи за гражданите да се създаде система за банков надзор на еврозоната, която да обхваща всички банки, както и да се създаде гаранция за потребителските депозити в цялата еврозона, и наднационална рамка за преструктуриране и оздравяване на проблемни финансови институции.

Тези два елемента — общият надзор и общото оздравяване — не могат да вървят един без друг. Например как рисковете, свързани с неплатежоспособността на банките, могат да останат отговорност на националните органи, когато те са преотстъпили надзорния контрол и вече не носят отговорността за него?

Следователно трябва да действаме бързо за банковия надзор, но трябва да определим и ясен график с подходящи подразделения, за да въведем общото оздравяване и гаранцията за депозитите. Европейската комисия в най-скоро време ще направи предложения за създаване на единен европейски банков надзорен орган и това ще бъде първата, но не и последната важна стъпка в тази посока.

Ето как усилено работим в дългосрочен план, докато същевременно се справяме с непосредствените последици от кризата ден след ден.

Искам да подчертая: въобще не става въпрос за решаване на чисто технически проблем, това е също толкова — и дори повече — въпрос на политическа убеденост. Въпросът е за избора в каква Европа искаме да живеем. Достатъчно е да е вслушаме в множеството гласове в евродебатите в последно време из европейските страни. Отвъд съкращенията и жаргона — EFSF, SMP, OMT и прочие — се говори за това какво е справедливо, за отговорността, за това да бъдем — или да не бъдем — част от по-широка европейска общност отвъд националните си граници.

Лидерите трябва да се изправят и да защитят тази позиция. Например във връзка със заетостта — най-голямата грижа на избирателите: Европа не е заплаха за работните места, а напротив, е източник на работни места!

И това важи за много други области. Съюзът не е проблемът, Съюзът е част от решението.

По-рано говорих за първия изпит по солидарност за нашия съюз. Убеден съм, че ще издържим изпита.

Както ще вземем и изпита по отговорност. Убеден съм, че силите, които държат Европа заедно, са по-мощни от силите, които ни разединяват.

Уникалната тъкан на нашите общества е най-голямата ни сила. Тя е изтъкана от нишки мир, икономически напредък, социална справедливост, човешко достойнство. Горди сме да я носим. Това е нашето послание до гражданите и до целия свят, днес и занапред.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website