Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия - Информационен документ

Въпроси и отговори относно списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели

Брюксел, 12 март 2019 r.

Какво представлява списъкът на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели?

Списъкът на ЕС е общ инструмент на държавите членки за преодоляване на външни рискове от данъчни злоупотреби и нелоялна данъчна конкуренция. За първи път концепцията за него е представена във външната стратегия на Комисията за ефективно данъчно облагане от 2016 г., в която се посочва, че един единен „черен“ списък на ЕС ще има много по-голяма тежест, отколкото множество национални списъци, и би имал възпиращ ефект върху проблемните трети държави. Държавите членки подкрепиха идеята и утвърдиха първия списък на ЕС на неоказващите съдействие юрисдикции през декември 2017 г. Този списък беше изготвен след задълбочен скрининг на 92 юрисдикции съгласно международно признати критерии за добро управление. Държавите, които в крайна сметка попаднаха в черния списък, бяха тези, които не поеха ангажимент на високо равнище да спазват договорените стандарти за добро управление. Много други държави се ангажираха да постигнат спазване на критериите в определен срок (обикновено до края на 2018 г.). Държавите членки постигнаха съгласие, че тези държави следва да се наблюдават от групата „Кодекс за поведение“ и от Комисията, за да се гарантира, че ангажиментите са изпълнени в пълен обем и навреме. От Комисията бе поискано да оцени напредъка на тези държави след изтичането на крайния срок, така че държавите членки да могат да вземат решение относно актуализиран списък на ЕС.

Какви са основните резултати от процеса на изготвяне на списъка?

Преразгледаният списък е кулминацията на дълъг и интензивен процес на внимателен анализ и диалог с трети държави, който се ръководи от Комисията. Този процес потвърждава ролята на ЕС като световен лидер в областта на доброто данъчно управление. Ясният, надежден и прозрачен процес вече даде плодове. От декември 2017 г. насам много от подложените на скрининг държави промениха националните си закони и данъчни системи, за да отговорят на международните стандарти.

Процесът е справедлив и в него бяха внесени явни подобрения в полза на прозрачността. В момента писмата, с които държавите поемат ангажименти, се публикуват онлайн. Процесът по изготвянето на списъка на ЕС създаде и рамка за диалог и сътрудничество с международните партньори на ЕС за решаване на проблеми на техните данъчни системи и обсъждане на данъчни въпроси от взаимен интерес.

По-специално, процесът утвърди стандартите за добро управление в областта на данъчното облагане по цял свят, както чрез положителните промени, въведени от трети държави, така и чрез влиянието си върху международните критерии за държава с нулеви данъци.

През миналата година много юрисдикции приложиха конкретни мерки за разрешаване на проблемите, установени в данъчните им системи. 60 държави предприеха действия по въпросите, посочени от Комисията като предизвикващи загриженост, като бяха премахнати над 100 вредни данъчни режима.

Държавите с нулеви данъци въведоха нови мерки, за да гарантират подходящо равнище на икономическата същност и подходящ обмен на информация.

Над 20 юрисдикции предприеха стъпки за привеждане на своите стандарти за прозрачност в данъчната област в съответствие с международните норми, като броят им следва да се увеличи до края на 2019 г.

Не на последно място, в резултат на процеса, воден от ЕС, десетки страни се присъединиха за първи път към международни форуми като Глобалния форум на ОИСР за прозрачността и приобщаващата рамка за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS).

Кои държави са включени в актуализирания списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, и защо?

Въз основа на скрининга, извършен от Комисията, днес министрите включиха в черния списък 15 държави. Пет от тях още от включването си в първия черен списък, приет през 2017 г., не са поели никакви ангажименти за действия. Това са Американска Самоа, Гуам, Самоа, Тринидад и Тобаго и Американските Вирджински острови. Други три бяха включени в списъка от 2017 г., а по-късно, след като поеха ангажименти за действия, бяха прехвърлени в „сивия“ списък. Тези държави трябваше отново да бъдат върнати в черния списък поради неизпълнението на поетите ангажименти. Това са Барбадос, Обединените арабски емирства и Маршаловите острови. Поради същата причина други седем държави бяха прехвърлени от сивия списък в черния — Аруба, Белиз, Бермудските острови, Фиджи, Оман, Вануату и Доминика.

 

Таблица

 

Други 34 юрисдикции вече предприеха редица положителни стъпки, за да изпълнят изискванията по водения от ЕС процес, и следва да приключат пълния обем от дейности до края на 2019 г., за да не попаднат в черния списък през следващата година. Комисията ще продължи да следи отблизо постигания от тях напредък. Тези държави са: Албания, Ангила, Антигуа и Барбуда, Армения, Австралия, Бахамските острови, Босна и Херцеговина, Ботсуана, Британските Вирджински острови, Кабо Верде, Коста Рика, Кюрасао, Каймановите острови, Острови Кук, Есватини, Йордания, Малдиви, Мавриций, Мароко, Монголия, Черна гора, Намибия, Северна Македония, Науру, Ниуе, Палау, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сърбия, Сейшелските острови, Швейцария, Тайланд, Турция и Виетнам.

Вследствие на поетите през 2017 г. ангажименти много държави вече осъществиха реформите и подобренията, които обещаха, като 25 държави от първоначалния процес на скрининг вече са освободени от него. Това са Андора, Бахрейн, Фарьорските острови, Гренландия, Гренада, Гърнзи, Хонконг, Остров Ман, Ямайка, Джърси, Корея, Лихтенщайн, Специален административен район Макао, Малайзия, Монтсерат, Нова Каледония, Панама, Перу, Катар, Сан Марино, Сейнт Винсънт и Гренадини, Тайван, Тунис, Търкс и Кайкоси Уругвай.

Как се съставя списъкът на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели?

В списъка на ЕС на неоказващите съдействие данъчни юрисдикции попадат държави, които или не са изпълнили своите ангажименти, необходими, за да се съобразят с критериите за добро управление, или не са поели изобщо такива ангажименти.

Много други юрисдикции поеха ангажимент на високо равнище да се съобразят с критериите за прозрачност и справедливо данъчно облагане в рамките на водения от ЕС процес и в резултат на това станаха обект на мониторинг. Повечето от тези държави разполагаха със срок до 31 декември 2018 г., за да изпълнят своите ангажименти, въпреки че на 8 развиващи се държави без финансови центрове беше дадена още една година за някои критерии.

Комисията следеше напредъка на страните през 2018 г. и докладва за настъпилите промени на държавите членки в групата „Кодекс за поведение“. Тя също така си сътрудничеше тясно с ОИСР, като включи нейните оценки на стандартите за прозрачност и на данъчните режими на държавите като част от процеса на мониторинг.

След това Комисията трябваше да оцени дали съответните юрисдикции са изпълнили адекватно своите задължения до края на 2018 г. На тази основа групата „Кодекс за поведение“ препоръча актуализиран списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, който да бъде приет от министрите на финансите на държавите от ЕС. 

Какви са основните критерии при изготвянето на списъка?

Критериите на ЕС съответстват на международните стандарти и отразяват стандартите за добро управление, които спазват държавите членки. Това са:

  • Прозрачност: Държавата следва да спазва международните стандарти относно автоматичния обмен на информация и обмена на информация при поискване. Тя следва също така да е ратифицирала многостранната конвенцията на ОИСР или да е сключила двустранни споразумения с всички държави членки с цел да се улесни този обмен на информация. До юни 2019 г. ЕС изисква изпълнение само на два от трите критерия за прозрачност. След това държавите ще трябва да отговорят и на трите изисквания за прозрачност, за да не бъдат включени в списъка.
  • Лоялна данъчна конкуренция: Страната следва да няма вредни данъчни режими, които са в противоречие с принципите на Кодекса за поведение на ЕС или с Форума на ОИСР относно вредните данъчни практики. Държавите, които решат да нямат корпоративен данък или да имат нулева ставка на корпоративния данък, следва да гарантират, че това не стимулира изкуствените офшорни структури без реална икономическа дейност. Поради това те следва да се въведат специални изисквания за икономическа същност и мерки за прозрачност.
  • Изпълнение на BEPS: Страната трябва да е поела ангажимент за изпълнение на минималните стандарити по BEPS на ОИСР (борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби). От 2019 г. юрисдикциите са обект на мониторинг по отношение на изпълнението на тези минимални стандарти, като се започне с отчитането по държави. 

Кой отговаряше за мониторинга на държавите и за актуализирането на списъка на ЕС?

Процесът по изготвянето на списъка се управлява от групата „Кодекс за поведение“ (Данъчно облагане на предприятия) въз основа на интензивен процес на анализ и диалог, ръководен от Комисията.

През 2018 г. Комисията проследи предприетите от третите държави стъпки за спазване на техните ангажименти в рамките на процеса по изготвяне на списъка на ЕС. Тя анализира мерките, предприети, за да се гарантира пълно съответствие, и редовно докладва за напредъка на групата „Кодекс за поведение“. Комисията също така си сътрудничи тясно с ОИСР, за да се гарантира максималната съгласуваност на международната дейност и тази на ЕС и да получава актуализирана информация за оценките на ОИСР за някои юрисдикции.

Въз основа на оценките, предоставени от Комисията, групата „Кодекс за поведение“ взема решение дали дадена юрисдикция следва да бъде включена в списъка или не, и отправя препоръка до министрите на финансите на ЕС.

Имаха ли възможност третите държави да се защитят?

Да. Комисията е твърдо решена, че изготвянето на списъка на ЕС трябва да бъде максимално справедлив, прозрачен и надежден процес. Тя отдава висок приоритет на това да се гарантира, че съответните страни разбират процеса и могат да поискат разяснения и съвети по технически въпроси, когато това е необходимо.

В течение на 2018 г. Комисията осъществи множество контакти с въпросните юрисдикции на техническо, политическо и дипломатическо равнище. Председателят на групата „Кодекс за поведение“ също си взаимодейства открито и конструктивно с юрисдикциите, от името на държавите членки. Освен това Комисията и ЕСВД посетиха много от съответните юрисдикции и региони, което даде възможност за пряк диалог относно процеса по изготвяне на списъка на ЕС.

На всеки етап юрисдикциите бяха насърчавани да си взаимодействат с ЕС, да предоставят всякаква относима информация и да търсят нужните им пояснения. Всяка държава имаше възможност да изложи своята позиция, да представи проблемите си и да обсъди как да задълбочи сътрудничеството си с ЕС в данъчната сфера. Комисията препредаваше всички коментари и информация от юрисдикциите на групата „Кодекс за поведение“, за да могат да бъдат взети предвид при окончателното решение.

Защо някои държави разполагат с повече време, за да изпълнят ангажиментите си?

В някои специфични случаи държавите членки са се договорили да дават повече време на юрисдикциите, които не могат да спазят срока за приключване на реформите (2018 г.), при условие че спазват строги условия. Такъв е случаят по отношение на:

  • Държави с режими за дейности, които нямат висока степен на мобилност, като например производствени дейности. Условията за удължаване на срока бяха, че юрисдикцията ще предприеме ясни стъпки за започване на реформи и публично ще обяви това и ще посочи ясен краен срок. 
  • Държави с конституционни/институционални ограничения, като например липса на правителство, които не им позволяват да приемат необходимите реформи в рамките на крайния срок. В тези случаи крайният срок беше удължен само когато въпросните юрисдикции представиха надеждни доказателства за наличието на конституционни ограничения, приемливи проектозакони и ясен график за завършване на реформите.

Развиващите се страни, в които няма финансови центрове, вече бяха получили по-дълъг срок (до края на 2019 г.), за да изпълнят своите ангажименти за прозрачност и мерките по BEPS.

Какви санкции ще се прилагат към включените в черния списък държави?

На ниво ЕС Комисията създаде и предложи нови мерки, които ще гарантират, че списъкът на ЕС има реално въздействие.

На първо място, списъкът на ЕС вече е свързан с финансирането от ЕС съгласно новите разпоредби във Финансовия регламент и в Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и Мандата за външно кредитиране (МВК). Средства от тези инструменти не могат да бъдат насочвани към субекти от държави, включени в списъка.

Второ, пряка връзка към списъка на ЕС се прави и в други законодателни предложения. Например, съгласно новите изисквания за прозрачност за посредниците данъчна схема, която преминава през държава, включена в списъка, автоматично ще бъде докладвана на данъчните органи. В предложението за публичното отчитане по държави също са включени по-строги изисквания за отчитане за многонационалните дружества с дейности в юрисдикциите, включени в списъка. Комисията прави преглед на законодателството в други области на политиката, за да се види къде могат да бъдат въведени допълнителни последици за включените в списъка държави.

В допълнение към разпоредбите на ЕС държавите членки постигнаха съгласие относно санкции, които да прилагат на национално равнище към включените в списъка юрисдикции. Тук се включват мерки като засилен мониторинг и ревизии, данъци при източника, специални изисквания към документацията и разпоредби за борба със злоупотребите. Комисията призовава държавите членки да увеличат усилията си, за да постигнат съгласие по решителни, обвързващи и съгласувани мерки за защита в най-кратки срокове, за да има списъкът на ЕС още по-голямо въздействие.

Как може дадена държава да бъде извадена от списъка на ЕС?

След като дадена държава разреши въпросите, които представляват обект на загриженост от страна на ЕС, и приведе данъчната си система в пълно съответствие с изискваните критерии за добро управление, тя се изважда от списъка. Групата „Кодекс за поведение“ отговаря за актуализацията на списъка на ЕС и за препоръката до Съвета дадени страни да бъдат извадени от списъка.

Списъкът на ЕС в съответствие ли е с международния дневен ред за добро управление в областта на данъчното облагане?

Да, списъкът на ЕС твърдо подкрепя международния дневен ред за добро управление в областта на данъчното облагане. Критериите на ЕС за изготвянето на списъка отразяват международно приетите стандарти и държавите се насърчават да постигнат тези стандарти, за да не бъдат включени в списъка. ЕС също така включи оценки на ОИСР на стандартите за прозрачност и данъчните режими на държавите като част от процеса на мониторинг. Комисията и държавите членки поддържаха тесни контакти с ОИСР през целия процес на изготвяне на списъка, за да се гарантира, че ЕС и международните усилия в тази област са взаимно допълващи се.

Програмата на ЕС и международните програми за добро управление се подсилват взаимно. Например, ОИСР наскоро включи критерия за юрисдикции с нулево данъчно облагане, който бе първоначално разработен за процеса по изготвяне на списъка на ЕС, в международните стандарти за добро управление. Това ще гарантира, че страните с много ниско или никакво корпоративното данъчно облагане не улесняват дружествата да прехвърлят печалбата си в офшорни територии, без там да имат икономическа същност.

Ще бъде ли разширен процесът и до други държави в бъдеще?

Да. През 2018 г. държавите членки се споразумяха да разширят обхвата на скрининга и мониторинга с оглед на списъка на ЕС. Те решиха да започнат със страните от Г-20, които все още не са били обхванати, а именно Русия, Мексико и Аржентина. Тези държави ще бъдат подложени на скрининг през 2019 г., за да се види дали има евентуални пропуски в техните данъчни системи, и от тях ще бъде поискано да се ангажират с действия за отстраняване на проблемите, ако такива са налице. Други държави ще бъдат включени в обхвата на процеса след 2020 г.

За повече информация вж. съобщението за медиите.

 

MEMO/19/1629

Лица за контакти с медиите:

Въпроси на граждани: Europe Direct на телефон 00 800 67 89 10 11 или на електронния адрес на информационната служба


Side Bar