Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия - Информационен документ

Въпроси и отговори — ЕС засилва действията си срещу дезинформацията

Брюксел, 5 декември 2018 r.

Въпроси и отговори

Какво е направил до момента ЕС, за да противодейства на дезинформацията?

Дезинформацията т.е. доказуемо невярната или подвеждаща информация, която се създава, представя и разпространява с цел да се извлече икономическа изгода или съзнателно да се въведе в заблуждение обществеността, нарушава обществения дебат, подкопава доверието на гражданите в институциите и медиите и дори дестабилизира демократичните процеси като например изборите. 73 % от потребителите на интернет в ЕС са загрижени за дезинформацията през предизборните периоди. Като се има предвид трансграничното ѝ измерение, неблагоприятните последици от дезинформацията в Европейския съюз изискват координиран и дългосрочен подход, за да се отговори на предизвикателството на равнището на ЕС и на национално равнище.

През 2015 г. след призива на Европейския съвет за предприемане на мерки по отношение на продължаващите кампании за дезинформация от страна на Русия, в рамките на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) беше създадена Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство. Към днешна дата оперативната група е каталогизирала, анализирала и повишила осведомеността относно над 4500 примера за прокремълска дезинформация и значително е подобрила разбирането на инструментите, техниките и намеренията на дезинформацията от руски източници. В тясно сътрудничество със службите на Европейската комисия тя също така значително подобри ефективността на съобщенията на ЕС в държавите от източното съседство.

През 2016 г. беше приета Съвместна рамка за борба с хибридните заплахи, последвана от съвместно съобщение относно повишаване на устойчивостта и укрепване на способностите за борба с хибридните заплахи през 2018 г. Като част от предвидените в този контекст мерки, през 2016 г. в ЕСВД беше създадено Звено за синтез на информацията за хибридните заплахи, което да действа като единна точка за анализа на хибридните заплахи за институциите на ЕС, а през 2017 г. в Хелзинки беше създаден Европейският център за високи постижения в борбата с хибридните заплахи.

В съобщението си от април 2018 г. Комисията предложи европейски подход за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн, с цел насърчаване на по-прозрачна, надеждна и отговорна онлайн среда. В съобщението се предлагат мерки за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн, включително единен за ЕС кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, подписан от големите онлайн платформи и рекламната индустрия, както и подкрепа за независима мрежа от проверители на факти. В съобщението също така се подчертава необходимостта от гарантиране на сигурни и устойчиви изборни процеси, от насърчаване на образованието и медийната грамотност и от подкрепа за качествената журналистика. Комисията също така призова за укрепване на стратегическите комуникации.

На 12 септември 2018 г. Комисията определи мерки за гарантиране на свободни и честни европейски избори, включително по-голяма прозрачност при политическите реклами онлайн и възможността за налагане на санкции за незаконно използване на лични данни с цел умишлено повлияване върху резултата от европейските избори.

Стъпвайки на тези усилия днес ЕС представи план за действие с допълнителни мерки за борба с дезинформацията и докладва за напредъка до този момент в борбата с дезинформацията, разпространявана онлайн.

 

1. План за действие срещу дезинформацията

Какво предлага този план за действие и защо? Как той допълва съществуващите инициативи?

В плана за действие се предлага набор от действия, които следва да дадат възможност за съвместен и координиран подход на ЕС за справяне с дезинформацията.

За да се засили европейският отговор срещу дезинформацията, планът за действие се фокусира върху четири стълба:

  1. Подобряване на капацитета на институциите на Съюза за откриване, анализиране и разкриване на дезинформация;
  2. Укрепване на координираните и съвместните реакции от страна на институциите на ЕС и държавите членки на дезинформация;
  3. Мобилизиране на частния сектор за справяне с дезинформацията; както и
  4. Повишаване на осведомеността относно дезинформацията и подобряване на устойчивостта на обществото.

Европейската комисия и върховният представител ще разработят и изпълнят тези действия в тясно сътрудничество с държавите членки и Европейския парламент.

 

Предвид на това, че до изборите за Европейски парламент остават шест месеца, доколко е навременен планът за действие?

Той идва съвсем навреме. В плана за действие се определят редица конкретни действия и от всички участници се очаква да се координират и да работят заедно като приоритет, за да се увеличи максимално готовността на ЕС преди европейските избори през май 2019 г. В този смисъл той допълва действията, които Комисията обяви през септември 2018 г. със своето Съобщение за гарантиране на свободни и честни европейски избори и Съобщението от април 2018 г. относно борбата с дезинформацията, разпространявана онлайн. Институциите на ЕС вече са изградили вътрешна мрежа срещу дезинформацията и успоредно с това работят за укрепване на своя капацитет за стратегическа комуникация.

 

Какви ресурси планира Комисията да отдели за изпълнението на тези действия?

Бюджетът за стратегическа комуникация на ЕСВД за справяне с дезинформацията и повишаване на осведомеността относно нейното негативно въздействие се очаква да нарасне повече от два пъти — от 1,9 млн. евро през 2018 г. на 5 млн. евро през 2019 г. Това ще бъде придружено и от увеличаване на персонала (планира се да се назначат 50—55 служители през следващите две години).

Това представлява важна стъпка, тъй като Оперативната група за стратегическа комуникация с Източното съседство към ЕСВД, макар и създадена през 2015 г., получи специални ресурси едва през 2018 г., когато беше отпуснат бюджет от 1,1 млн. евро в рамките на подготвителното действие за 2018 г.: „StratCom Plus“, предложено от Европейския парламент. Освен това на ЕСВД бяха предоставени 800 000 EUR за стратегическа комуникация.

Този първи специален бюджет за работата срещу дезинформацията дава възможност за по-професионално и техническо наблюдение на информационното пространство в държавите от източното партньорство и на руските медии (действащи в Русия и извън нея). Като съчетава качествен и количествен подход за откриването на нови тенденции по отношение на ЕС и неговите политики, действието предвижда: по-широко географско и езиково покритие на медийното наблюдение; систематично наблюдение и анализ на данните; и принос от експерти в областта на дезинформацията в региона на източното партньорство.

Освен това в своето предложение за програма „Хоризонт Европа“ (2021 — 2027 г.) Комисията е предвидила финансиране за разработването на нови инструменти за борба с дезинформацията, разпространявана онлайн; по-добро разбиране на ролята на журналистическите стандарти и генерираното от потребителите съдържание; и подкрепа за интернет приложения и услуги от следващо поколение, включително многоизмерни и надеждни медии, социални медии и социални мрежи. Досега са инвестирани около 40 млн. евро в проекти на ЕС в областта.

Комисията предложи и специален бюджет в размер на 61 млн. евро в рамките на следващата програма „Творческа Европа “ в подкрепа на журналистиката, медийната свобода, медийния плурализъм и медийната грамотност.

 

Каква роля отрежда планът за действие на държавите — членки на ЕС?

Планът за действие определя ключови действия за справяне с дезинформацията чрез координиран подход между институциите на ЕС и в сътрудничество с държавите членки. В плана се призовава за укрепване на сътрудничеството за откриване, анализиране и разкриване на кампании за дезинформация и за повишаване на осведомеността относно отрицателното въздействие на дезинформацията. Наред с другото, в него се предлага държавите членки да определят национални точки за контакт, които да участват в системата за ранно предупреждение. Системата за ранно предупреждение ще улесни общата ситуационна осведоменост и координираната реакция. В допълнение към усилията на институциите на ЕС държавите членки следва да повишат осведомеността относно отрицателното въздействие на дезинформацията и да подкрепят работата на независимите медии, проверителите на факти и разследващите журналисти, включително чрез създаването на мултидисциплинарни екипи със специални познания за местната информационна среда.

 

Какво представлява системата за ранно предупреждение и как ще функционира тя?

Когато демокрацията в една държава членка е обект на атака, европейската демокрация като цяло е атакувана. За силен европейски отговор от държавите членки и институциите на ЕС се изисква да си сътрудничат много по-тясно и да си помагат взаимно, за да разберат и да се изправят срещу заплахата. Системата за ранно предупреждение ще се основава на обезопасена цифрова платформа, където държавите членки да могат да споделят информация за текущи чуждестранни кампании за дезинформация една с друга и да координират ответните действия. Системата за ранно предупреждение ще се основава само на данни от открити източници и на некласифицирана информация и ще се съсредоточи единствено върху координирани опити от страна на чуждестранни участници да манипулират свободни и открити разисквания. С оглед на създаването на системата за ранно предупреждение до март 2019 г., всяка държава членка следва да определи контактна точка, в идеалния случай в рамките на отделите за стратегическа комуникация.

 

Планира ли ЕС да координира действията си с международни участници или форуми, например НАТО или Г-7?

Продължава сътрудничеството по отношение на анализа на заплахите и ситуационната осведоменост с НАТО. Партньорите от Г-7 са в процес на създаване на механизъм за бързо реагиране за укрепване на защитните сили на демокрациите. Комисията и върховният представител ще продължат да осъществяват редовен обмен на информация с ключови партньори в рамките на текущото сътрудничество между служителите. Това ще бъде използвано и за насърчаване на обмена на информация и най-добри практики.

 

Какво ще предприеме Комисията, за да подобри медийната грамотност на онлайн потребителите?

Като част от седмицата на медийната грамотност през март 2019 г. в сътрудничество с държавите членки Комисията ще подкрепя трансграничното сътрудничество между специалистите в областта на медийната грамотност, както и създаването на практически инструменти за насърчаване на медийната грамотност на обществеността. Планът за действие също така призовава държавите членки да гарантират бързо и ефективно прилагане на разпоредбите на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги относно медийната грамотност.

 

Как планът за действие и ЕС подкрепят медиите?

Комисията подкрепя качествените новинарски медии и журналистика като съществен елемент на демократичното общество. Както бе потвърдено в доклада за напредъка, Комисията иска да повиши прозрачността и предвидимостта на правилата за държавната помощ за медийния сектор; тя също така отправи покана за около 1,9 милиона евро за производството и разпространението на качествено новинарско съдържание, която все още продължава. За да даде предимство на качествената журналистика, медийната свобода, медийната грамотност и медийния плурализъм, Комисията предложи специален бюджет в програмата „Творческа Европа“ за периода 2021—2027 г., насочен към структурните промени, пред които е изправен медийният сектор. Накрая, Комисията съфинансира заедно с инициативи на Европейския парламент независими проекти в областта на медийната свобода и плурализъм. Чрез тези проекти, наред с други действия, се наблюдават рисковете за медийния плурализъм в Европа, очертават се нарушенията на свободата на медиите, финансира се трансграничната разследваща журналистика и се подкрепят журналистите под заплаха.

 

Каква е ролята на Европейската мрежа на проверителите на факти за справяне с дезинформацията, разпространявана онлайн?

Проверителите на факти са от съществено значение за справяне с дезинформацията. Те проверяват и оценяват истинността на съдържанието въз основа на факти и доказателства, като по този начин помагат на информационната екосистема да бъде по-чиста и по-стабилна. Комисията има за цел да насърчава сътрудничеството между европейските проверители на факти и следователно подкрепя създаването на мрежа от европейски проверители на факти. Общността за проверка на фактите ще определи предварителните условия за членство през следващите месеци. Мрежата ще бъде редакционно независима. По отношение на онлайн платформата за свързване на проверителите на факти и изследователите се предвижда първоначално финансиране в размер на 2,5 милиона евро в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ).

Като първа стъпка Комисията ще предложи онлайн инструменти на проверителите на факти, за да им позволи да си сътрудничат. Като втора стъпка Комисията ще предостави сигурна европейска онлайн платформа относно дезинформацията. Това ще осигури трансгранично събиране на данни, инструменти за анализ и достъп до данни за целия ЕС в подкрепа на сътрудничеството между общността на проверителите на факти и академичните среди, които работят по проблема с дезинформацията, разпространявана онлайн.

 

2. Кодекс за поведение

Каква роля се предвижда за промишлеността, например платформите на социалните медии, рекламодателите или рекламната индустрия?

Промишлеността има много важна роля за ефективното справяне с този проблем, главно поради потенциала на новите технологии и социалните медии да разпространяват, насочват и усилват дезинформацията. През октомври основните онлайн дружества (Google, Facebook, Twitter и Mozilla) подписаха кодекс за поведение и се ангажираха с редица действия преди изборите за Европейски парламент. В плана за действие се подчертава, че те следва незабавно да гарантират прозрачността на политическата реклама, да предприемат решителни действия срещу фалшивите профили и да идентифицират автоматичните ботове и да ги обозначават съответно. Планът за действие също така настоятелно приканва платформите да си сътрудничат с националните точки за контакт по въпросите на дезинформацията и с проверителите на факти, за да помогнат за ефективната борба срещу дезинформацията. Тяхната пълна ангажираност с кодекса за поведение и за бързото и ефективно прилагане на ключовите мерки е важна за предоставяне на безопасни и справедливи избори и за осигуряване на по-прозрачна онлайн среда.

 

По какъв начин Комисията ще наблюдава прилагането на кодекса за поведение, подписан от онлайн платформите и рекламния сектор?

Комисията ще поиска от подписалите страни да предоставят актуална информация относно мерките, предприети за прилагането на кодекса до края на 2018 г., и ще публикува тази информация през януари 2019 г. Освен това, считано от януари, платформите следва да предоставят пълна информация, включително като отговорят на специфичните въпроси на Комисията, за това как се изпълняват ангажиментите на месечна основа. През есента Комисията ще извърши целенасочен мониторинг на прилагането на кодекса на месечна основа. Комисията ще потърси помощта на Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги, независимата мрежа от регулатори на аудиовизуални услуги съгласно Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, при мониторинга на прилагането на Кодекса в различните държави членки.

 

Защо Комисията счита, че саморегулирането на онлайн платформите е правилният подход за справяне с проблема?

Дезинформацията, разпространявана онлайн, е нов, многостранен и бързо развиващ се проблем, който изисква незабавни действия. Поради това саморегулирането, ако се прилага правилно, е най-подходящият начин онлайн платформите да предприемат бързи действия за справяне с този проблем. В сравнение с него един регулаторен подход ще отнеме повече време за подготовка и прилагане. Ако подходът на саморегулиране се провали, Комисията може да предложи по-нататъшни действия, които да бъдат включително регулаторни.

 

Какво правят платформите, за да избегнат дезинформацията в навечерието на изборите за Европейски парламент?

Онлайн платформите, които са подписали кодекса за поведение, предоставиха индивидуални пътни карти, в които подробно се описват ключовите инструменти и политики, които те ще прилагат във всички държави — членки на ЕС, преди изборите. Те включват, например, инструменти за прозрачност за политическа реклама, така че онлайн политическата реклама, разпространявана чрез социалните медии, да бъде ясно обозначена като такава и да се различава от другите видове спонсорирано съдържание.

В пътните карти се описват подробно политиките на всяко дружество във връзка с прилагането на кодекса за поведение, структурирани в пет теми: рекламни политики; политическа реклама; интегритет на услугата; предоставяне на права на потребителите и на научноизследователската общност.

 

Вярва ли Комисията, че платформите ще приложат кодекса?
Спазването на кодекса е доброволно. Налице са обаче нарастващи очаквания, че онлайн платформите следва не само да спазват правните задължения съгласно законодателството на ЕС и националното законодателство, но и да действат с подходяща отговорност, за да защитят потребителите от дезинформация.
Комисията очаква подписалите страни да приложат кодекса изцяло, ефективно и своевременно. За тази цел Комисията ще следи отблизо прилагането и ще оцени ефективността на кодекса. До края на тази година платформите трябва да предоставят на Комисията актуална и пълна информация относно действията, които са предприели, за да изпълнят ангажиментите си. Комисията ще публикува тази информация през януари 2019 г. След това Комисията ще направи първата оценка на прилагането на кодекса в края на годината.

 

За повече информация

MEMO/18/6648


Side Bar