Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия - Информационен документ

Въпроси и отговори: ново партньорство между ЕС и страните от АКТБ след 2020 г.

Брюксел, 3 май 2019 r.

Какво представлява Споразумението за партньорство от Котону между ЕС и държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн?

Споразумението за партньорство от Котону е правната рамка, определяща отношенията между ЕС и 79 държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ). Това е една от най-старите и най-широкообхватни рамки за сътрудничество между ЕС и трети държави. Подписано през 2000 г. за период от 20 години, споразумението обединява повече от сто държави (държавите от ЕС + 79 държави от АКТБ) и представлява над 1,5 милиарда души.

Партньорството между АКТБ и ЕС е насочено към изкореняване на бедността и приобщаващо устойчиво развитие за държавите от АКТБ и ЕС. То е разделено на три основни области на действие: сътрудничество за развитие, политически диалог и търговия.

Споразумение от Котону (достъпно на всички 24 езика на ЕС).

Защо трябва да бъде модернизирано и защо това е важно?

Светът се промени значително след приемането на Споразумението от Котону преди почти две десетилетия. Глобалното и регионалното положение (в Европа, Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн) се промени значително, както и общите глобални предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, и възможностите, които да бъдат използвани. Затова основните цели на партньорството трябва да бъдат преразгледани и приспособени към новата реалност. Поради това ЕС се стреми към всеобхватно политическо споразумение, определящо модерна програма в рамките на международно договорените пътни карти за устойчиво развитие (целите за устойчиво развитие на Програмата на ООН до 2030 г., Програмата за действие от Адис Абеба, Парижкото споразумение относно изменението на климата, новия Консенсус на ЕС за развитие, Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз и др.). Следващите месеци ще бъдат от решаващо значение, тъй като навлизаме в нова ера на нашите отношения с държавите от АКТБ. Преговорите откриват пътя към нова динамика и сътрудничество, надхвърлящи традиционното измерение за развитие.

Какви са потенциалните ползи? Какви промени ще донесе на хората една нова ера в отношенията между ЕС и АКТБ?

Въз основа на извлечените поуки през 44-те години на сътрудничество и максималното използване на възможностите на новия контекст бъдещото споразумение може да допринесе за разкриване на невиждани досега възможности. Чрез създаването на мощен политически съюз ЕС и неговите партньори ще бъдат в състояние да разработят решения за предизвикателствата във всеки отделен регион. Сред тях са растеж и създаване на работни места, мир и човешко развитие, миграция и въпроси, свързани със сигурността. Много от днешните предизвикателства от глобално значение изискват съгласуван, многостранен подход, за да се постигнат осезаеми резултати. През 2015 г. ние създадохме успешна коалиция, което в крайна сметка доведе до сключването на Парижкото споразумение относно изменението на климата. Това показва, че партньорството между АКТБ и ЕС има потенциал да даде полезни отговори на глобалните предизвикателства. Ако обединим силите си, можем да се превърнем в мнозинство в света, тъй като ЕС и държавите от АКТБ представляват повече от половината от членовете на ООН. Заедно можем да постигнем промяна и да определим глобална програма на международните форуми. Както е посочено в указанията за водене на преговори, стратегическите приоритети на ЕС включват:

- ускоряване на напредъка към постигане на целите на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и изкореняване на бедността във всичките ѝ измерения;

- напредък по приобщаващото устойчиво икономическо развитие;

- създаване на по-силни държави и общества (чрез мир, сигурност, правосъдие и борба срещу тероризма);

- подкрепа за развитието на частния сектор и укрепване на регионалната интеграция;

- насърчаване и зачитане на правата на човека, основните свободи, демокрацията, принципите на правовата държава и доброто управление;

- управление на въпросите, свързани с мобилността и миграцията;

- подпомагане на прехода към ниски емисии на парникови газове и изграждане на устойчиви на климатичните изменения икономики;

- осигуряване на устойчива околна среда и устойчиво управление на природните ресурси.

Как ЕС и държавите от АКТБ възнамеряват да постигнат тези цели?

Чрез нова структура, която е по-добре адаптирана към нуждите на всеки регион. Нашето ново партньорство може да бъде мощен инструмент за укрепване на отношенията ни с тези страни като група и с всеки отделен регион (а именно Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн) и да бъде насочено към ключови индивидуални приоритети. Това ще позволи също така по-нататъшното развитие на отношенията ни с Африка на равнище „континент — континент“.

Предложената нова структура съчетава:

- общо основно споразумение (съдържащо принципите и ценностите, които са общи за ЕС и АКТБ, както и основните цели) на равнище ЕС-АКТБ;

- три засилени регионални партньорства (ЕС-Африка, ЕС-Карибите и ЕС-Тихоокеанския басейн) под формата на специални протоколи. Тези три здрави и ориентирани към действие стълба ще позволят на съответните страни да участват в преговорите, управлението и изпълнението на бъдещото партньорство, като се зачита принципът на субсидиарност.

Тези три „региона“ ще управляват сами гъвкавите регионални партньорства, като се предвижда засилване на ролята на съответните регионални организации в установяването и управлението на бъдещите регионални партньорства.

Какви са специфичните приоритети, предложени за Африканския регион?

Предложените от Европейския съюз приоритети за партньорството между ЕС и Африка са съсредоточаване върху постигането на мир и стабилност, управление на миграцията и мобилността, консолидиране на демокрацията и доброто управление, реализиране на икономическите възможности, постигане на стандарти за човешко развитие и резултати в борбата с изменението на климата. Предложението е в пълно съответствие с резултатите от проведената през ноември 2017 г. в Абиджан среща на високо равнище между Африканския съюз и Европейския съюз.

Каква е връзката между бъдещото партньорство между ЕС и АКТБ и новия съюз на Африка и Европа за устойчиви инвестиции и работни места, обявен от председателя Юнкер?

Новият алианс между Африка и Европа за устойчиви инвестиции и работни места има за цел сближаване на нашите континенти чрез насърчаване на значително нарастване на частните инвестиции — както европейски, така и африкански. Това ще допринесе за подобряване на бизнес климата, ще подпомогне търговията и създаването на работни места, като същевременно се подкрепят образованието и уменията — всичко това ще бъде от полза за народите на Европа и Африка.

Затова той ще дава своя принос към икономическата програма на африканския регионален стълб на бъдещото партньорство между АКТБ и ЕС.

Увеличаването на отговорните инвестиции в Африка, особено в сектори, в които участието на Европейския съюз носи добавена стойност, е сред основните приоритети на ЕС. Новият алианс между Африка и Европа за устойчиви инвестиции и работни места не е самостоятелна инициатива. Той е част от по-широк набор от стратегически рамки и основен елемент за изпълнението на декларацията от срещата на високо равнище на Африканския съюз и ЕС в Абиджан.

Какви са специфичните приоритети, предложени за Карибския регион?

Сред основните области на сътрудничество в рамките на регионалното партньорство с държавите от Карибите са справянето с изменението на климата, уязвимостта, сигурността на гражданите, доброто управление, правата на човека, човешкото развитие и социалното сближаване. По същия начин насърчаването на приобщаващ растеж, задълбочаването на регионалната интеграция и управлението на океаните, както и намаляването на последиците от природни бедствия, също са сред водещите приоритети.

Какви са специфичните приоритети, предложени за Тихоокеанския басейн?

Големият брой островни държави и техните огромни морски територии превръщат държавите от Тихоокеанския регион във важен партньор на ЕС при справянето с глобалните предизвикателства, по-специално във връзка с тяхната уязвимост по отношение на природните бедствия и изменението на климата. Сред останалите приоритети следва да бъдат сигурността на мореплаването, устойчивото управление на природните ресурси, доброто управление, правата на човека, и по-специално равенството между половете, както и приобщаващият устойчив растеж.

Регионалните организации ще играят ли роля в партньорството след 2020 г.?

Разрастването на регионалните органи е значителна тенденция от 1990 г. насам. В държавите от АКТБ се появиха многобройни регионални организации. Някои от тях се превърнаха в ключови участници в международните отношения. Африканският съюз, Форумът на тихоокеанските острови и Карибският форум по-специално укрепиха съответните си функции. Същото направиха и подрегионалните организации в Африка, включително Икономическата общност на западноафриканските държави и Южноафриканската общност за развитие. ЕС и държавите от АКТБ ще продължат да разчитат на многостепенна система на управление, която позволява да се предприемат действия на най-подходящото равнище (национално, регионално, континентално или на равнище АКТБ) в съответствие с принципите за субсидиарност и взаимно допълване.

Недържавните участници ще играят ли роля в споразумението?

ЕС цени структурирания диалог и подкрепя многостранен подход, включващ недържавни участници — частния сектор, гражданското общество и местните органи. Тези партньори трябва да могат да работят в благоприятна среда и да имат възможност да дадат своя принос в процесите на вземане на решения на национално, регионално и световно равнище.

Статут на наблюдател

Споразумението следва да съдържа разпоредба, според която трети страни, които споделят ценностите и принципите, залегнали в споразумението, и които допринасят за конкретните цели и приоритети на партньорството, могат да получат статут на наблюдател.

Кой е главен преговарящ от страна на ЕС?

Главният преговарящ е европейския комисар по въпросите на международното сътрудничество и развитие Невен Мимица. Преговорите се провеждат в тясно сътрудничество с върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини.

Кой преговаря от името на групата на държавите от АКТБ?

Централната група преговарящи се състои от представители на трите региона (Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн) и се ръководи от проф. Робер Дюсеи, министър на външните работи, сътрудничеството и африканската интеграция на Того.

Къде се провеждат преговорите?

В държавите от ЕС и АКТБ.

Колко време ще продължат преговорите?

Споразумението от Котону изтича на 29 февруари 2020 г. Поради това новото споразумение трябва да бъде завършено и одобрено до тази дата.

Колко дълго ще бъде в сила новото споразумение?

Ще предложим бъдещото партньорство между ЕС и АКТБ да бъде сключено за начален период от 20 години. Три години преди изтичането на неговия срок на действие трябва да започне процес на преразглеждане на разпоредбите, които следва да регулират бъдещите отношения. Освен в случаите, когато има решение на страните за прекратяване или удължаване на споразумението, споразумението се подновява автоматично за максимален срок от 5 години, докато всички страни постигнат съгласие относно новите разпоредби или изменения. Споразумението следва да включва също и клауза за ново разглеждане с цел цялостно преразглеждане на стратегическите приоритети след изтичане на срока на действие на Програмата на ООН до 2030 г.

Указанията за водене на преговори публични ли са?

Да. Указанията за водене на преговори на ЕС са достъпни тук.

 

За повече информация

Съобщение за медиите — Ново партньорство между страните от АКТБ и ЕС: главните преговарящи завършват поредица от успешни регионални консултации, чиято кулминация е срещата на африканските лидери

Съобщение за медиите — Ново партньорство между страните от АКТБ и ЕС: ЕС обсъжда бъдещите отношения с Карибите

Съобщение за медиите — Ново партньорство между страните от АКТБ и ЕС: лидерите на ЕС и АКТБ активизират регионалните преговори в Самоа

MEMO/18/5903

Лица за контакти с медиите:

Въпроси на граждани: Europe Direct на телефон 00 800 67 89 10 11 или на електронния адрес на информационната служба


Side Bar