Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия - Информационен документ

Въпроси и отговори: Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани

Брюксел, 6 февруари 2018 r.

Защо Европейската комисия приема стратегията?

В своята реч за състоянието за Съюза за 2017 г. председателят Жан-Клод Юнкер потвърди европейското бъдеще на държавите от Западните Балкани: „Ако искаме в съседните региони да има по-голяма стабилност, трябва също така да запазим надеждна перспективата за разширяване за държавите от Западните Балкани.“ Както посочи председателят: „Европейският съюз ще включва повече от 27 държави. За страните кандидатки принципите на правовата държава, правосъдието и основните права трябва да са първостепенен приоритет по време на преговорите.“ Основаната на заслуги перспектива за членство в ЕС за Западните Балкани е изцяло в интерес на ЕС както по отношение на икономиката и на политиката, така и по отношение на сигурността. Тя представлява също така геостратегическа инвестиция в стабилна, силна и обединена Европа, основаваща се на общи ценности. Целта на стратегията е да се възобнови динамиката за реформи в региона с цел преодоляване на конкретните важни предизвикателства, пред които са изправени Западните Балкани. С нея също така се засилва подкрепата на ЕС за усилията на Западните Балкани по пътя им към европейско бъдеще чрез допълнително финансиране и ресурси. На 17 май в София ще се проведе среща на високо равнище за Западните Балкани, на която лидерите на ЕС ще продължат обсъжданията и ангажимента със своите партньори от Западните Балкани.

Политиката за разширяване на ЕС трябва да бъде част от по-широката стратегия за укрепване на Съюза в периода до 2025 г. Стратегията е част от по-широкообхватната Пътна карта за по-обединен, по-силен и по-демократичен съюз, съгласно която Комисията поставя на преден план инициативи, чиято цел е подобряването на демократичната, институционалната и свързаната с политиките рамка за Съюза за 2025 г. Преди да може да се разшири, нашият Съюз трябва да стане по-силен, по-стабилен и по-ефикасен.

Какво е новото в стратегията?

В стратегията е представена същината на предизвикателствата, пред които са изправени Западните Балкани по пътя си към европейско бъдеще. Новите елементи в нея са силното подновено поощряване на партньорите да се справят с необходимите реформи и предоставянето на насоки за нужните стъпки с цел възможно най-бързо напредване по пътя на присъединяване към ЕС. За Сърбия и Черна гора, които вече участват в преговори за присъединяване, са посочени ориентировъчните стъпки, необходими за приключване на присъединяването в рамките на перспективата до 2025 г. Освен това благодарение на водещите инициативи в шест основни области стратегията увеличава в значителна степен ангажимента на ЕС с партньорите ни от Западните Балкани. В нея е очертана визията за нашето общо бъдеще и начините за постигането му.

Променя ли Комисията политиката си за разширяване?

В стратегията се посочва ясно, че вратата на ЕС е отворена за присъединяването на още държави, но само когато всяка от тях изпълни критериите. Комисията не променя своята политика за разширяване: процесът се основава и ще продължи да се основава на заслуги. Всяка държава ще бъде оценена въз основа на собствените си постижения.

Как ще бъде изпълнявана стратегията на практика?

Перспективата за разширяване за Западните Балкани е преди всичко в ръцете на самите държави от региона. Те трябва да действат решително и да удвоят неотложно усилията си, да проведат жизненоважни реформи, най-вече в областта на правовата държава, независимостта на съдебната система и основните права, и да завършат своята политическа, икономическа и социална трансформация. От своя страна ЕС ще усъвършенства политиките си, за да съдейства по-добре за процеса на трансформация в региона. В стратегията е посочен План за действие с шест конкретни водещи инициативи, насочени към конкретни области от взаимен интерес: принципи на правовата държава, сигурност и миграция, социално-икономическо развитие, транспортна и енергийна свързаност, цифрова програма, помирение и добри съседски отношения. За периода между 2018 и 2020 г. са предвидени конкретни действия в тези области.

Кои са шестте водещи инициативи?

С водещите инициативи се подпомага трансформацията на Западните Балкани в няколко конкретни области, където засиленото сътрудничество е от взаимен интерес. За периода между 2018 и 2020 г. са предвидени конкретни действия във всяка една от определените шест области. Ето няколко примера: 

  • Принципи на правовата държава: Разширени подробни планове за действие за привеждане в съответствие със стандартите на ЕС за целия регион на Западните Балкани. Подобряване на оценяването на изпълнението на реформите, включително чрез нови консултативни мисии.
  • Сигурност и миграция: Засилване на сътрудничеството за борба с организираната престъпност, тероризма и насилствения екстремизъм и подобряване на сигурността на границите и управлението на миграцията с помощта на инструментите и опита на ЕС. Подобряване на координирането с агенциите на ЕС по отношение на сигурността на границите и управлението на миграцията.
  • Социално-икономическо развитие: Насърчаване на предоставянето на гаранции за частни инвестиции, подпомагане на стартиращи предприятия и МСП, както и по-голямо улесняване на търговията. По-голяма насоченост върху политиките за заетостта и социалните въпроси с повече финансова помощ за подпомагане на социалния сектор, най-вече образованието и здравеопазването. Средствата по Еразъм+ ще бъдат удвоени.
  • Транспортна и енергийна свързаност: Инициативи в региона и с ЕС, включително подкрепа за нови инвестиции. Разширяване на Енергийния съюз на ЕС в региона.
  • Цифрова програма: Определяне на пътна карта за по-ниски разходи за роуминг, подкрепа за внедряването на широколентови мрежи и електронно правителство, електронни обществени поръчки, електронно здравеопазване и цифрови умения.
  • Помирение и добри съседски отношения: Подкрепа за борбата с безнаказаността и за правосъдието в условията на преход, включително чрез регионална комисия за установяване на фактите за военни престъпления. Подобрено сътрудничество в областта на образованието, културата, младежта и спорта; насърчаване на културното наследство и програмата „Творческа Европа“.

Как ще се изпълняват новите водещи инициативи? Ще бъде ли увеличена финансовата подкрепа за Западните Балкани?

За да се подпомогне изпълнението на новите водещи инициативи съгласно тази стратегия, Комисията предлага до 2020 г. да бъде увеличено настоящото финансиране за Западните Балкани по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ в допълнение към 1,07 милиарда евро, които вече бяха предвидени за региона за 2018 г. Увеличеното финансиране е необходимо за важни инвестиции, по-специално в инфраструктура в областта на транспорта, енергетиката и цифровизацията. През пролетта ще бъде създадена специална координационна група, която ще следи за изпълнението на инициативите.

Кои са приоритетните реформи, които Западните Балкани следва да проведат, за да запазят надеждната перспектива за разширяване?

Най-неотложните въпроси пред Западните Балкани са извършването на реформи в областта на правовата държава, основните права и доброто управление и предприемането на общи усилия във връзка с помирението и добрите съседски отношения. Регионът трябва да се обвърже с тези основни ценности на ЕС по един много по-силен и убедителен начин. Незачитането им пречи също така на инвестициите и търговията. Второ, икономиките в региона трябва да бъдат подсилени. Те продължават да бъдат неконкурентоспособни поради прекалено голямата неправомерна политическа намеса и недостатъчно развития частен сектор, което има неблагоприятно отражение върху растежа и работните места, по-специално за младите хора в региона. Трето, все още са налице двустранни спорове между държави в региона, които е необходимо да бъдат разрешени. ЕС няма да приеме привнасянето на тези спорове и нестабилността, до която водят. Трябва да бъдат намерени окончателни и обвързващи решения на споровете със съседни държави, които да бъдат изпълнени преди присъединяването на дадена държава.

Ангажира ли се ЕС с 2025 г. като дата за присъединяването на нови държави?

2025 година не е нито фиксирана, нито целева дата за присъединяване. Тя е ориентировъчна времева перспектива, отразяваща силната европейска ангажираност за надеждна перспектива за разширяване за Западните Балкани. Към тази дата броят на държавите в ЕС може да бъде повече от 27. По преговорите за присъединяване с Черна гора и Сърбия вече е постигнат добър напредък. Със силна политическа воля, провеждане на реални и трайни реформи и окончателно решаване на спорове със съседите, потенциално двете държави могат да са готови за членство в рамките на перспективата за 2025 г. Тази перспектива е изключително амбициозна. Дали ще бъде постигната, зависи изцяло от обективните заслуги и резултати на всяка държава.

Прилага ли се стратегията само за водещите държави Сърбия и Черна гора, без да включва целия регион?

Стратегията обхваща целия регион на Западните Балкани. Понастоящем Черна гора и Сърбия са единствените кандидати, участващи в преговори за присъединяване, и следователно се определят като водещи държави. В стратегията са посочени ориентировъчните стъпки, които Черна гора и Сърбия трябва да предприемат за приключване на присъединяването в рамките на възможната перспектива за 2025 г. В стратегията обаче е посочено ясно, че други държави могат да ги настигнат или да се изпреварят помежду си в зависимост от обективно постигнатия напредък.

И така, Черна гора и Сърбия ще се присъединят ли към ЕС през 2025 г.?

Моментът на присъединяване е в ръцете на двете държави и зависи от техните обективни заслуги. Възможната перспектива за 2025 г. е амбициозна. Тя изисква силна политическа воля и постигането на съществени и конкретни резултати. Черна гора трябва да постигне конкретни резултати най-вече в областта на правовата държава и борбата с корупцията и организираната престъпност. За Сърбия е необходима силна и трайна политическа воля за постигането на консенсус по необходимите съществени реформи относно правовата държава и икономиката с цел насърчаване на помирението. Това трябва да е подплатено с всеобхватен процес на нормализиране на отношенията с Косово. С цел осъществяване на амбициозната перспектива за 2025 г. ще е необходимо сключването и изпълнението на всеобхватно правнообвързващо споразумение за нормализиране.

Нормализирането на отношенията между Косово и Сърбия условие ли е за напредъка на Сърбия по пътя ѝ към ЕС?

Напредъкът по пътя им към европейско бъдеще както за Сърбия, така и за Косово е тясно свързан с напредъка във връзка с нормализирането на техните отношения. Без ефективно и всеобхватно нормализиране на отношенията между Белград и Прищина посредством диалога с посредничеството на ЕС, не може да има дълготрайна стабилност в региона. Постигането на всеобхватно и правнообвързващо споразумение за нормализиране е неотложно и от жизненоважно значение, за да могат Сърбия и Косово да напредват по пътя си към европейско бъдеще.

Какво предлага стратегията на страните, които не бяха определени като водещи страни в процеса? Какви са техните шансове да се присъединят към ЕС? Ще бъдат ли третирани по различен начин и ще получат ли по-малко внимание от Комисията?

Всички държави от Западните Балкани разполагат с възможност да постигнат напредък по пътя си към европейско бъдеще. Комисията оценява всички държави по справедлив и обективен начин въз основа на собствените им заслуги и в зависимост от темпа на напредване. Тъй като понастоящем Черна гора и Сърбия са единствените държави в региона, които преговарят, те са водещите държави в процеса. В зависимост от постигнатия обективен напредък обаче други държави могат да наваксат закъснението или да ги изпреварят. Албания и бившата югославска република Македония напредват значително по пътя си към европейско бъдеще и Комисията е готова да подготви препоръки за започването на преговори за присъединяване въз основа на изпълнени условия. Комисията ще започне да подготвя становище за кандидатурата за членство на Босна и Херцеговина, след като получи цялостни и пълни отговори на своя въпросник. Продължавайки своите усилия и запазвайки ангажираността си, Босна и Херцеговина вероятно ще може да стане кандидат за присъединяване. Косово има възможност да постигне траен напредък чрез прилагането на Споразумението за стабилизиране и асоцииране и да напредне по пътя към ЕС, веднага щом го позволят обективните обстоятелства.

Какво ще се случи, ако бъдещи държави членки блокират присъединяването на други държави от Западните Балкани?

Водещите държави по пътя към ЕС имат стратегически интерес да се застъпват за стремежите на своите съседи, а не да им пречат. Държавите от региона са взаимозависими и ще напредват по-бързо, ако си помагат взаимно по пътя. Всички държави трябва да се въздържат да злоупотребяват с неразрешените въпроси по време на процеса на присъединяването към ЕС. С новата стратегия Комисията препоръчва прилагането на специални договорености и неотменяеми задължения, за да се гарантира, че новите държави членки не разполагат с възможност да блокират присъединяването на други държави от Западните Балкани.

MEMO/18/562

Лица за контакти с медиите:

Въпроси на граждани: Europe Direct на телефон 00 800 67 89 10 11 или на електронния адрес на информационната служба


Side Bar