Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия - Информационен документ

Въпроси и отговори: влизане в сила на актуализирания Блокиращ регламент

Брюксел, 6 август 2018 r.

Какво представлява Блокиращият регламент?

ЕС въведе Блокиращия регламент през 1996 г. (Регламент № 2271/96) в отговор на законодателството на САЩ, с което се налагат санкции с извънтериториално приложение. С него се цели да се противодейства на последиците от санкциите, наложени от САЩ, за икономическите оператори от ЕС, участващи в законосъобразни дейности с трети държави. Блокиращият регламент представлява важно постижение, изразяващо се в единни действия на ЕС срещу законодателството на трети държави, имащо извънтериториално приложение.

Как работи Блокиращият регламент?

Блокиращият регламент се прилага по отношение на законодателството с извънтериториално приложение, посочено в приложението към него (наричано по-нататък „включеното в списъка законодателство с извънтериториално приложение“).

Той забранява на лицата с местоживеене в ЕС и на дружествата от ЕС (наричани по-нататък „оператори“) да изпълняват включеното в списъка към регламента законодателство с извънтериториално приложение, освен ако по изключение са получили разрешение за това от Комисията; дава възможност на операторите от ЕС да получават обезщетение за вредите, произтичащи от такова законодателство, от лицата или образуванията, които са ги причинили, и обезсилва действието в ЕС на чуждестранните съдебни решения, които почиват на такова законодателство.

Операторите от ЕС следва да информират Европейската комисия — в срок от 30 дни след като самите те получат съответната информация — за събитията, настъпили вследствие на включено в списъка законодателство с извънтериториално приложение, които биха засегнали техните икономически или финансови интереси.

Защо бе актуализиран Блокиращият регламент?

Нуждата от актуализацията беше продиктувана от едностранното решение на САЩ от 8 май 2018 г. да наложи повторно санкции срещу Иран (със срокове за приключване на дейността от 90 и 180 дни, т.е. след 6 август 2018 г. и 4 ноември 2018 г.), като едновременно с това се оттегли от Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД), договорен през 2015 г. между Иран, от една страна, и Китай, Франция, Германия, Европейския съюз, Русия, Обединеното кралство и САЩ, от друга страна. Някои от повторно наложените санкции имат извънтериториално действие и потенциално биха могли да засегнат оператори от ЕС, които осъществяват законна стопанска дейност с Иран.

Какви изменения се внасят в Блокиращия регламент?

ЕС измени приложението към Блокиращия регламент като добави в приложното му поле списъка на повторно налаганите от САЩ санкции срещу Иран, които имат извънтериториално действие.

Изменението е направено чрез делегиран регламент на Комисията, който беше приет от Комисията на 6 юни 2018 г. и срещу който нито Съветът, нито Европейският парламент не възразиха в рамките на 2-месечния срок за контрол, който бе предвиден за тази цел. Делегираният регламент ще бъде публикуван и ще влезе в сила на 7 август.

Какъв вид обезщетение за вреди могат да искат операторите от ЕС?

Съгласно Блокиращия регламент операторите от ЕС могат да получат обезщетение за „вредите, включително съдебните разноски, претърпени от тях вследствие прилагането на законите, посочени в приложението, или вследствие на действия, които са предприети на основание тези закони или произтичат от тях“.

От кого могат операторите от ЕС да претендират обезщетение за тези вреди?

Съгласно Блокиращия регламент операторите от ЕС могат да получат обезщетение „от физическото или юридическото лице, или от друга единица, причинила вредите, или от всяко лице, което действа от името или като посредник на такова лице или единица“.

По какъв начин операторите от ЕС могат да търсят обезщетение?

Искът може да бъде предявен пред съдилищата на държавите членки и обезщетяването може да се извърши под формата на отнемане и продажба на активите на лицето, причинило вредите, неговите представители или посредници. Както при всеки спор за присъждане на обезщетение за вреди, съдът ще разгледа спора по същество и ще прецени наличието на причинно-следствена връзка.

Кой отговаря за прилагането на Блокиращия регламент?

Прилагането на Блокиращия регламент, в това число и вземането на решения относно налагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказания при евентуални нарушения, е от компетентността на държавите членки. Държавите членки отговарят също така за фактическото изпълнение на тези наказания.

Каква е ролята на Европейската комисия?

Европейската комисия изпълнява няколко функции: тя събира информация от операторите от ЕС относно евентуални случаи на прилагане на включеното в списъка законодателство с извънтериториално приложение; свързва се с националните органи на държавите — членки на ЕС, във връзка с такива случаи, попадащи в тяхната юрисдикция; получава уведомления от държавите членки и споделя с тях информация относно мерките, предприети съгласно Блокиращия регламент, и относно други релевантни аспекти.

В изключителни случаи Комисията може също така да разреши на оператор от ЕС да изпълни изцяло или частично включеното в списъка законодателство с извънтериториално приложение, ако неизпълнението му би увредило тежко интересите на оператора или на Европейския съюз. За тази цел Комисията се подпомага от Комитет по законодателството с извънтериториално прилагане, който се състои от представители на държавите членки.

Регламентът за прилагане, съдържащ критериите, въз основа на които Комисията ще преценява тези молби за предоставяне на разрешение, също ще бъде публикуван на 7 август, след като беше подкрепен от Комитета.

За повече информация:

Съобщение за медиите: Влиза в сила актуализираният Блокиращ регламент в подкрепа на ядрената сделка с Иран

MEMO/18/4786

Лица за контакти с медиите:

Въпроси на граждани: Europe Direct на телефон 00 800 67 89 10 11 или на електронния адрес на информационната служба


Side Bar