Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия - Информационен документ

Въпроси и отговори относно новия Социален фонд и Фонда за приспособяване към глобализацията през периода 2021—2027 г.

Брюксел, 30 май 2018 r.

Европейският социален фонд (ЕСФ+)

Съобщение за медиите (IP/18/3923)

Какво е новото с Регламента за ЕСФ+?

През последните 60 години Европейският социален фонд бе основният финансов инструмент на ЕС за инвестиране в хората, като ги подпомага да намерят по-добра работа и като гарантира по-справедливи възможности за работа за всички граждани на ЕС.

В духа на настоящия Европейски социален фонд Европейският социален фонд+ ще бъде основният финансов инструмент на ЕС за инвестиции в хората и ключов фактор за укрепване на социалната справедливост и повишаване на конкурентоспособността в цяла Европа. В бъдеще приоритетите на Европейския социален фонд+ ще бъдат още по-тясно съобразени с препоръките и анализите по държави, изготвени в европейския семестър за координация на политиките, и ще бъдат насочени към превръщането на принципите на европейския стълб на социалните права в реалност на място.

Регламентът за ЕСФ+ е резултат от сливането на съществуващия Европейски социален фонд (ЕСФ), Инициативата за младежка заетост (ИМЗ), Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD), Програмата за заетост и социални иновации (EaSI) и Здравната програмата на ЕС. Това е важна стъпка към рационализирането и опростяването на съществуващите правила в различните фондове и ще спомогне за увеличаването на полезното взаимодействие между различните компоненти на фонда, за да се гарантира по-добро въздействие.

Какъв е бъдещият бюджет на ЕСФ+ в сравнение с настоящия?

Комисията предлага за периода 2021—2027 г. за ЕСФ+ от бюджета на ЕС да бъдат отпуснати 101,2 милиарда евро по текущи цени. Така делът на Европейския социален фонд+ от бюджета на политиката на сближаване ще се увеличи от сегашните 23 % от структурните фондове на 27 %.

Как е разпределено финансирането между компонентите на ЕСФ+?

От общата сума от 101,2 милиарда евро 100 милиарда са предназначени за ЕСФ+ при споделено управление с държавите членки. В стремеж към постигане на приоритетите и дейностите на съществуващия FEAD поне 25 % от тази сума ще бъдат разпределени за насърчаване на социалното приобщаване и не по-малко от 4 % — за борба с материалните лишения. Освен това от държавите членки с дял на младите хора, незаети с работа, учене или обучение, над средния за Съюза през 2019 г. ще се изисква да заделят в подкрепа на младежката заетост най-малко 10 % от средствата си по направлението със споделено управление на ЕСФ+. Останалите 1,2 милиарда евро са под пряко управление: направлението „Заетост и социални иновации“ е със 761 милиона евро, а направлението „Здраве“ с 413 милиона евро. Тези две направления ще осигурят средствата за изпитването на новаторски решения с прилагане на трансграничен подход, например подкрепа на мобилността на работната сила в Европа и подпомагане на държавите членки по отношение на здравните системи на бъдещето.

Какви са целите на ЕСФ+?

Основната цел на ЕСФ+ е да допринесе за една по-социална Европа и за превръщането на Европейския стълб на социалните права в реалност на място, също така и като начин да се допринесе за засиленото икономическо и социално сближаване между държавите — членки на ЕС. Финансирането по линия на ЕСФ+ ще допринесе и за изпълнението на насоките за заетостта, определени в рамките на европейския семестър за координация на политиките, и на общата цел за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж след 2020 г. (целите за устойчиво развитие на ООН), както и за осигуряването на високо равнище на човешкото здраве. Инициативата ще спомогне за подобряването на възможностите за заетост, повишаването на стандарта на живот, улесняването на мобилността на работната сила и увеличаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както е предвидено в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Хартата на основните права на ЕС.

ЕСФ+ ще инвестира в 3 основни области: 1) образование, обучение и учене през целия живот; 2) ефективност на пазарите на труда и равен достъп до качествени работни места; 3) социално приобщаване, здравеопазване и борба с бедността.

Как ЕСФ+ ще подкрепя реализирането на Европейския стълб на социалните права?

В Регламента за ЕСФ+ се прави пряка връзка между целите на ЕСФ+ и трите глави на Стълба: 1) равни възможности и достъп до пазара на труда (включително качествени и приобщаващи образование и системи за обучение), 2) справедливи условия на труд и 3) социална защита и приобщаване. Програмите по линия на ЕСФ+ трябва да отразяват тези приоритети в съответствие с принципите на Стълба. Специфичните за държавите приоритети ще бъдат обсъждани в светлината на препоръките и анализите, предоставени в рамките на европейския семестър за координация на политиките. Определянето на тези приоритети следва да се извършва по приобщаващ начин, тъй като предложението за ЕСФ+ има за цел укрепване на партньорствата. Фондът ще насърчава участието на всички заинтересовани страни по време на различните етапи от неговото изпълнение, включително публичните органи, икономическите и социалните партньори, съответните органи, представляващи гражданското общество, и структурите, отговарящи за насърчаване на социалното приобщаване, основните права, правата на хората с увреждания, равенството между половете и недискриминацията. От държавите членки се очаква да разпределят необходимо количество ресурси от ЕСФ+ във всяка програма за изграждане на капацитет на социалните партньори и организациите на гражданското общество.

Как ще бъде укрепена връзката между ЕСФ+ и процеса на европейския семестър?

Ако се сравни с връзката между семестъра и сегашния Европейски социален фонд, с предложението на Комисията връзката между европейския семестър и инвестициите по линия на ЕСФ+ става още по-пряка. Специфичните за всяка държава препоръки, приети в рамките на европейския семестър, както и други ключови политически предизвикателства, набелязани съвместно от Комисията и държавите членки, ще бъде отправна точка за програмирането на ЕСФ+, като държавите членки ще трябва да заделят достатъчно средства от ЕСФ+, за да спомогнат за намирането на решения по тези предизвикателства и препоръки.

Предвиждат се два основни етапа на определяне на приоритетите, за да се гарантира, че инвестициите са добре съобразени със специфичните за всяка държава предизвикателства пред политиката: държавите членки ще направят това веднъж в началото на програмния период и още веднъж в контекста на междинния преглед на оперативните програми. Ще се осъществява мониторинг като част от годишния цикъл на европейския семестър.

Как ще опрости ЕСФ + управлението и изплащането на средствата?

Една от главните новости ще бъде улесняването на националните органи на ЕСФ и изпълнителите на проекти по отношение на докладването и посочването на разходите. За да се отговори на необходимостта от опростяване и да се постави акцент върху постигането на резултати, Регламентът за ЕСФ+ по-специално ще разшири използването на опростени варианти на разходите за възстановяване на държавите членки въз основа на еднократни суми или стандартни разходи, предварително одобрени с държавите членки. Когато за някои национални органи е трудно да заявят средна цена, например в контекста на нова програма за обучение, самата Комисия ще предложи средна цена за някои стандартни мерки, например обучение, въз основа на данни от всички държави членки, като се вземат предвид националните условия. Комисията ще възстановява на всяка държава членка определена сума при успешното приключване на мярка за обучение.
В допълнение на това Регламентът за ЕСФ+ ще използва новата възможност за възстановяване на средства на държавите членки въз основа на постигането на резултати или изпълнението на условия.

Освен това ще бъдат значително намалени изискванията за мониторинг и за докладване, а изискванията за събиране на данни ще бъдат опростени.

По какъв начин ще се гарантира подкрепа по линия на ЕСФ+ на групите в неравностойно положение и на най-нуждаещите се?

Съгласно предложените правила поне 25 % от ЕСФ+ ще бъдат разпределяни за постигане на напредък в социалното приобщаване. Групите в неравностойно положение, например неактивните и трайно безработни лица, децата, маргинализираните общности, като например ромите, най-нуждаещите се и граждани на трети страни, са конкретно посочени в направлението на политиката за приобщаване на ЕСФ+.

В ЕСФ+ ще се включи подкрепата за най-нуждаещите се лица, която понастоящем се осъществява чрез Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) с хранителни помощи, основно материално подпомагане и съпътстващи мерки. На равнището на Съюза най-малко 4 % от ресурсите на направлението на ЕСФ+ при споделено управление следва да подпомагат най-нуждаещите се.

При действащата нормативна уредба проектите по линия на FEAD и ЕСФ често се управляват отделно, а проектните изисквания се различават. Данните показват обаче, че сливането на двата фонда би дало възможност за по-стратегически подход на политиката, като се засили връзката между материалната помощ (предоставяна от FEAD) и всеобхватната социална подкрепа и професионалното активизиране (осигурявани от ЕСФ). Необходимостта от по-добра координация между проектите по линия на FEAD и ЕСФ беше подчертана от самите заинтересовани страни по FEAD.

При все това сливането няма да засегне правилата, уреждащи достъпа до подкрепа за най-нуждаещите се лица. Направлението FEAD ще продължи да се ползва от опростени правила, за да се гарантира, че фондът остава достъпен за по-широк кръг от бенефициери, по-специално за малките неправителствени организации.

Ще бъде ли запазена целевата подкрепа за младежката заетост в рамките на ЕСФ+?

Предложението на Комисията се основава на изпълнението на инициативата за младежка заетост през програмния период 2014—2020 г. — основния финансов инструмент за реализиране на инициативата „Гаранция за младежта“. От 2013 г. насам в нея са се регистрирали около 18 милиона млади хора, а 11 милиона души са получили предложение за работа, продължаване на образованието, обучение или стаж. Към момента безработицата сред младежите е намаляла с 2,2 милиона души, а броят на младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение, е спаднал с 1,4 милиона.

С цел да се продължи подпомагането на младежите за намиране на първа работа, настоящото предложение има за цел да гарантира, че от държавите членки, в които има много млади хора, незаети с работа, учене или обучение, ще се изисква да отделят поне 10 % от своите ресурси по линия на ЕСФ+ за действия, посветени на младежта. Това могат да бъдат целеви действия в подкрепа на младежката заетост, по-специално в контекста на реализирането на схемите за гаранция за младежта. Така се опростяват някои от програмните изисквания с оглед на улесняване на изпълнението на място както за органите, така и за бенефициерите. Освен това всички държави членки ще могат да планират допълнително финансиране в подкрепа на младежката заетост, когато това се разглежда като предизвикателство в контекста на европейския семестър и съответните специфични за отделните държави препоръки.

Каква ще бъде ролята на ЕСФ + за интеграцията на гражданите на трети държави?

Комисията е решена да подкрепя усилията на държавите членки за постигането на дългосрочна интеграция на законно пребиваващите граждани на трети държави. ЕСФ+ ще подпомага по-дългосрочното социално-икономическото интегриране на тези граждани с мерки за намаляване на бедността, насърчаване на социалното приобщаване и здравето, както и борба с дискриминацията и неравенствата. ЕСФ+ ще се допълва взаимно с дейностите на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), обхващащи по-краткосрочните нужди.

От 2014 г. насам се увеличи броят на гражданите на трети държави, които мигрират в ЕС, по=специално броят на бежанците[1] Данните сочат, че в сравнение с гражданите на ЕС мигрантите са изправени пред значителни трудности, свързани с включването на пазара на труда,. Следователно необходими са повече инвестиции в интеграцията на мигрантите. Като основен инструмент на Съюза за инвестиране в хората, независимо от тяхната националност или статут на граждани, ЕСФ+ е подходящият инструмент, за да се отговори на тази необходимост.

Предложението за регламент включва конкретна цел за интегрирането на граждани на трети държави, както и показател за мониторинг.

По какъв начин ще се отрази на ЕСФ+ наскоро приетият Регламент за общоприложимите разпоредби?

Регламентът за общоприложимите разпоредби (РОР) определя рамката за повечето фондове под споделено управление, включително ЕСФ+.

Промените на правилата в Регламента за общоприложимите разпоредби, които ще се отразят положително на ЕСФ+, са:

  • По-голяма гъвкавост през седемгодишния период ще бъде предвидена до 2025 г. Разпределението на средствата за последните 2 години ще бъде определено въз основа на междинен преглед. Съдържанието на програмите ще бъде по-рационализирано и стратегическо. Това ще бъде постигнато например чрез общ образец за програма за ЕСФ+, за Европейския фонд за регионално развитие и за Кохезионния фонд;
  • Продължаване на електронното предаване на данни, което доказа, че значително намалява административната тежест;
  • Задачите и отговорностите на различните органи в системата за управление и контрол са посочени по-ясно;
  • По-малка административна тежест чрез значително намаляване на броя на проверките и одитите, като същевременно се запазват мерки за предотвратяване на евентуалната злоупотреба със средствата.

Как ще си взаимодейства ЕСФ+ с други инструменти на ЕС, инвестиращи в хората?

За да бъде превърнат Европейският стълб на социалните права в реалност на място, ЕСФ+ ще работи съвместно с други релевантни фондове в рамките на разходната област „Сближаване и ценности“ от многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. Европейският фонд за регионално развитие и Кохезионният фонд ще продължат да подкрепят социалната инфраструктура, а „Еразъм+“ ще оказва подкрепа и за уменията, за повишаването на квалификацията и за цифровите компетентности. Европейският корпус за солидарност ще продължи да инвестира в личното развитие и развитието на уменията на хората чрез предоставяне на възможности в професионален и доброволчески план.

Освен това привеждането в действие на Европейския стълб на социалните права ще бъде подпомогнато от редица инструменти и програми в рамките на други разходни области, като например „Хоризонт Европа“, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и фонд „Убежище и миграция“, което ще допълни усилията по ЕСФ+. ЕСФ+ ще работи също така, като допълва други инструменти на ЕС, осигуряващи подкрепа за провеждането на реформи, и по-специално Програмата за подкрепа на реформите.

Рационализираният инвестиционен фонд InvestEU ще осигури финансиране в размер на 15,2 милиарда евро, 4 милиарда евро от които са предназначени за социални инвестиции и развитие на уменията по линия на специално направление с акцент върху социалните предприятия и микропредприятията на хора в неравностойно положение. Той ще замени сегашната ос „Микрофинансиране и социални предприятия“ в рамките на Програмата за заетост и социални иновации (ЗиСИ).

На последно място, ЕСФ+ и Европейският фонд за приспособяване към глобализацията ще продължат да се допълват взаимно, тъй като ЕСФ+ ще продължи да подпомага превантивните и предварителните мерки, докато ЕФПГ ще остане фонд за реагиране при извънредни ситуации, намиращ се извън МФР, в случай на значително преструктуриране.

Как ще подпомага ЕСФ+ инвестициите в здравеопазването?

Здравната програма на ЕС ще бъде включена в ЕСФ+ и нейните приоритети ще бъдат съобразени с принципа на политиките в областта на общественото здравеопазване в рамките на Европейския стълб на социалните права.

Дори днес Здравната програма на ЕС допринася за ефективността, достъпността и устойчивостта на здравните системи на държавите членки. Тя улеснява достъпа до по-добро и по-безопасно здравеопазване за гражданите на Съюза, подкрепя законодателството на ЕС в областта на здравето и подобрява трансграничното сътрудничество. В рамките на Здравната програма например са създадени 24 Европейски референтни мрежи, които помагат на между 27 и 36 милиона души, страдащи от редки болести.

Здравното направление ще подобри устойчивостта и мобилността на гражданите и ще спомогне за стимулиране на здравословния начин на живот, като намалява неравнопоставеността в здравеопазването в рамките на държавите членки и между тях, като защитава гражданите от сериозни трансгранични заплахи за здравето и като подкрепя насърчаването на здравето и профилактиката, като по този начин допълва действията по линия на ЕСФ+.

Кои са основните цели на здравното направление?

Здравното направление на програмата ЕСФ+ има за цел да подкрепя и допълва усилията на държавите членки за постигане на следните цели:

  • Подобряване на готовността за кризи, управлението на кризи и реакцията при кризи в ЕС с цел защита на гражданите срещу трансгранични заплахи за здравето.
  • Предоставяне на повече възможности на здравните системи чрез инвестиране в насърчаването на здравето и профилактиката и чрез подпомагане на цифровата трансформация в сферата на здравеопазването и грижите; на разработването на устойчива система на ЕС за здравна информация; и на националните процеси на реформи за постигане на по-ефективни, достъпни и устойчиви системи на здравеопазване.
  • Подпомагане на законодателството на ЕС в областта на: лекарствените продукти; медицинските изделия; оценката на здравните технологии; субстанциите от човешки произход; тютюна; трансграничното здравеопазване; и подпомагане на научните комитети на Комисията по безопасността на потребителите и по здравните, екологичните и възникващите рискове;
  • Подкрепа за интегрираната работа в полза на Европейските референтни мрежи (ЕРМ); развитието на сътрудничеството в областта на оценката на здравните технологии (ОЗТ) при подготвянето на нови хармонизирани правила; и прилагането на най-добри практики за подкрепа на структурните иновации, по-специално в областта на общественото здраве.

Какви са целите на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията след 2020 г.?

Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) е конкретен израз на солидарността на ЕС с европейските работници, които са загубили работата си. От създаването си през 2007 г. Фондът е мобилизирал 611 милиона евро, използвани за 147 000 съкратени работници и млади хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение. Финансирането от Фонда за приспособяване към глобализацията има за цел да се подобрят уменията и пригодността за заетост на тези работници и да се улесни общото повишаване на квалификациите на работната сила в Европа, за да се гарантира, че никой няма да бъде забравен, и да се помогне на съкратените работници да си намерят друга работа.

Какво е новото при ЕФПГ в следващия бюджет на ЕС?

Понастоящем подкрепа от ЕФПГ могат да получават само случаите на съкращения, причинени от променящи се модели на световната търговия или от последиците от финансовата и икономическа криза. Според предложението на Комисията за следващия бюджет на ЕС финансиране ще могат да получават повече видове значими събития, свързани с преструктуриране. Това ще гарантира, че Фондът е достатъчно гъвкав, за да реагира на настоящите и бъдещите икономически предизвикателства, като например автоматизацията и цифровизацията, и ще стане по-приобщаващ.

Комисията предлага също прагът на съкратените работници, при който даден случай отговаря на условията за финансиране, да се понижи от 500 на 250 души. В много региони просто не съществуват големи по размер предприятия, но събитията, свързани с преструктуриране, при които се съкращават по-малко на брой работници, имат много голямо отражение в тези региони.

На последно място, процентът на съфинансиране от Фонда, който в момента е 60 %, ще бъде изравнен с най-високите проценти на съфинансиране от ЕСФ+ за дадена държава членка. В няколко случая това означава, че ЕС ще съфинансира по-голям дял от общите разходи.

Каква част от финансирането е заделена за Европейския фонд за приспособяване към глобализацията?

Европейският фонд за приспособяване към глобализацията ще продължи да бъде един от специалните инструменти, които позволяват на Съюза да реагира на непредвидени обстоятелства. Поради това той се поставя извън бюджетните тавани на многогодишната финансова рамка. Максималната сума, която може да се използва от ЕФПГ за периода 2021—2027 г., е около 1,6 милиарда евро (по текущи цени), т.е. средно 225 милиона евро годишно в сравнение със 170 милиона евро годишно днес.

 

[1] По данни на Евростат между 2015 и 2017 г. около 3,1 милиона граждани на трети държави са кандидатствали за убежище (заявления, подадени за първи път) в Европейския съюз. От тях 1,4 милиона (45 %) са получили международна закрила. Този брой не включва непридружените ненавършили пълнолетие лица. Източник: http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Asylum_statistics

 

 

MEMO/18/3922

Лица за контакти с медиите:

Въпроси на граждани: Europe Direct на телефон 00 800 67 89 10 11 или на електронния адрес на информационната служба


Side Bar