Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия - Информационен документ

Регионално развитие и политика на сближаване след 2020 г.: Въпроси и отговори

Страсбург, 29 май 2018 r.

Регионално развитие и политика на сближаване след 2020 г.: Въпроси и отговори

Вж. IP/18/3885

  1. Осъвременяване на политиката на сближаване за всички региони

Комисията предлага осъвременяване на политиката на сближаване. Целта е да се даде тласък на икономическото и социалното сближаване, като едновременно с това да се помогне на регионите да се възползват в пълна степен от глобализацията, както и да им бъдат предоставени подходящи инструменти за стабилен и траен икономически растеж. Всички региони продължават да бъдат допустими за финансиране по линия на политиката на сближаване в Европа на основата на три категории: по-слабо развити региони, региони в преход и по-силно развити региони.

Какви са новите инвестиционни приоритети на политиката на сближаване?

В сравнение с 11-те „тематични цели“ за периода 2014—2020 г. новата политика на сближаване ще съсредоточи своите ресурси върху 5 политически цели, за чието изпълнение позициите на ЕС са най-добри:

1) По-интелигентна Европа посредством иновации, цифровизация, икономическо обновление и подкрепа за малките и средните предприятия;

2) По-екологична Европа без въглеродни емисии, която изпълнява Парижкото споразумение и инвестира в енергийния преход, възобновяемите енергийни източници и борбата срещу изменението на климата;

3) По-свързана Европа със стратегически транспортни и цифрови мрежи;

4) По-социална Европа, която изгражда европейския стълб на социалните права и подпомага качествената заетост, образованието, уменията, социалното приобщаване и равния достъп до здравеопазване;

5) Европа по-близка до гражданите чрез подкрепа за стратегии за развитие на местно равнище и стратегии за устойчиво развитие на градовете в ЕС.

По-голямата част инвестициите по Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд ще бъдат насочени към първите две цели: по-интелигентна Европа и по-екологична Европа. Държавите членки ще инвестират за тези приоритети между 65 % и 85 % от отпуснатите им суми по двата фонда — в зависимост от относителното им благосъстояние.

„Тематичната концентрация“, т.е. преразпределението на ресурсите по целите на политиката няма да става на регионално равнище, а на национално равнище. Това ще даде възможност за повече гъвкавост при разработването на отделните програми и фондове на ЕС, така че да се пригодят към специфичните регионални потребности.

В съответствие с ангажимента на Комисията, представен в нейното предложение за следващия дългосрочен бюджет на ЕС, инвестициите по линия на Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд следва да спомагат за постигането на бюджетната цел 25 % от разходите на ЕС да са в полза на действията в областта на климата. Ще се следи работата по програмите на политиката на сближаване във връзка с изпълнението на тази цел.

Как ще бъдат разпределени средствата?

Новата методика за отпускане на средства се основава на „берлинската формула“, приета от Европейския съвет през 1999 г., която включва различни начини на изчисление за трите категории региони (по-слабо развити региони, региони в преход и по-силно развити региони).

Методиката взема предвид разликата между БВП на глава от населението на даден регион и средното за ЕС, за да бъде отразена степента на развитие на регионите. Тя също така отчита социалните, икономическите и териториалните предизвикателства, като например безработицата, ниската гъстота на населението, а за по-силно развитите региони — и степента на образованост. Методиката вече претърпя промени през различните програмни периоди, за да отрази развитието на социалното и икономическото сближаване в Европа.

Днес Комисията предлага изменение на методиката, за да се отчете как са се променили междурегионалните различия през последните години, да се запази насочването на средства към региони, които трябва да настигнат останалата част от ЕС и за да се гарантира справедливо третиране на всички.

Системата за разпределяне на средства по политиката на сближаване е леко променена, за да се насочат допълнителни ресурси към по-слабо развитите държави членки и да се предостави по-голяма финансова помощ на регионите в индустриален преход. Тя ще продължи да се основава предимно на БВП на глава от населението, но също така ще включи нови критерии за всички категории региони — младежка безработица, ниско равнище на образование, изменение на климата и прием и интеграция на мигрантите — с цел по-добро отчитане на социално-икономическото положение на място. Накрая, Комисията поддържа „защитна мрежа“ за да се избегнат прекалено резки промени в разпределяните средства за държавите членки.

Що се отнася до Кохезионния фонд, методът е непроменен: държавите членки, чийто брутен национален доход на глава от населението е под 90 % от средния за ЕС, ще могат да използват средства от този фонд.

  1. По-опростена и по-гъвкава рамка за политиката на сближаване

Опростяването е водещ принцип на Комисията при подготовката на новите правила на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. Още в началото на мандата си през 2015 г. Комисията „Юнкер“ възложи на група на високо равнище от независими експерти представянето на конкретни предложения за опростяване на достъпа и използването на средства от ЕС, също и в подготовката на рамката за периода след 2020 г.

Необходимостта от по-малко на брой, по-кратки и по-ясни правила бе изтъкната в документа на Комисията от юни 2017 г. за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС и бе потвърдена от участниците в общественото допитване, проведено през януари 2018 г. — 80 % от анкетираните поискаха по-опростени правила и по-малко бюрокрация за бенефициерите на средства от ЕС.

Що се отнася до гъвкавостта, кризата с мигрантите и бежанците през 2015 г., но също така и все по-честите природни бедствия, подчертаха необходимостта политиката на сближаване да позволява по-бърза и по-ефикасна реакция на непредвидени събития.

Защо единен правилник за седем различни фонда?

Разпокъсаността на правилата за различните фондове на ЕС, изпълнявани в сътрудничество с държавите членки (т.нар. „споделено управление“), усложнява работата на управляващите програмите органи и възпира предприятията и предприемачите да кандидатстват за различни източници на финансиране от ЕС.

Сега Комисията предлага една единна нормативна уредба за 7 фонда на ЕС, използвани чрез споделено управление: Европейски фонд за регионално развитие, Кохезионен фонд, Европейски социален фонд +, Европейски фонд за морско дело и рибарство, фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмент за управление на границите и визите.

Със специални регламенти ще бъдат добавени някои разпоредби предвид специфичните особености на отделните фондове, за да се вземе предвид тяхната различна логика, целеви групи и начини на изпълнение.

Този единен правилник ще улесни работата както на ръководителите на програмите, така и на бенефициерите. Той също така ще подобри взаимодействието — например между Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд+ в контекста на интегрираните планове за развитие на градовете, за възраждане на бедните градски райони.

Фонд „Убежище и миграция“, заедно с фондовете на политиката на сближаване, могат да финансират местни стратегии за интеграция на мигрантите и лицата, търсещи убежище; докато фонд „Убежище и миграция“ ще бъде насочен към краткосрочните нужди при пристигането (приемане и здравно обслужване, например), фондовете на политиката на сближаване може да подпомогнат дългосрочната социална и професионална интеграция.

Освен това новите разпоредби също така способстват за по-опростено полезно взаимодействие с други инструменти от бюджета на ЕС, като например общата селскостопанска политика, програмата за иновации Хоризонт „Европа“, инструментът на ЕС за мобилност с учебна цел Еразъм+ и програмата LIFE за околната среда и действията, свързани с климата.

С какво ще се подобрят условията за малките предприятия в резултат на улесненото финансиране от ЕС?

Чрез предоставянето на повече възможности за опростени варианти за разходите. Това означава, че вече няма да е нужно бенефициерите да представят всяка отделна фактура или фиш за заплата, а ще могат да използват оценки, като например фиксирани ставки или фиксирани цени за определени категории разходи или за персонала и други разходи като например застраховки или наеми. Те също могат да бъдат възстановени въз основа на постигнатите резултати.

В какво се изразява опростяването на процедурите за одит и контрол?

1) В началото на програмния период няма да е необходимо да се повтаря отнемащата време процедура за определяне на органите, които отговарят за прилагането на програмите на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г. Държавите членки могат да подновят съществуващата система за изпълнение.

2) За програмите с добре функционираща система за управление и контрол и добри резултати (т.е. малък процент на грешка) Комисията предлага да се разчита повече на националните процедури за контрол.

3) Разширява се действието на принципа за единен одит. Това означава, че бенефициерите на фондовете, като например малки предприятия и предприемачи, следва да бъдат подлагани на една проверка вместо на няколко одита, които може да не са напълно координирани.

Как ще се гарантира редовността на разходите на фона на по-малкото проверки?

Предложението на Комисията за бъдещата политиката на сближаване цели постигането на точния баланс между отчетност, опростяване и ефективност. Дори при облекчените процедури Комисията ще запази много строги правила за добро управление на средствата на ЕС.

Националните органи ще трябва да определят свои собствени стратегии за одит. Освен това ще остане договореността за минимален одит между Комисията и държавите членки за целите на достоверността.

Какво прави новата рамка по-гъвкава?

1) Наличието на междинен преглед

След приемането на програмите за програмния период 2021—2027 г. за приоритетите ще бъдат разпределени средства, съответстващи само на периода 2021—2025 г. Разпределените средства за оставащите две години — 2026 и 2027 г., ще бъдат отпуснати след задълбочен средносрочен преглед през 2024 г., като през 2025 г. ще бъде направено съответното препрограмиране. Държавите членки ще направят преглед на програмите, като вземат под внимание четири елемента:

  • Предизвикателствата, набелязани в съответните специфични за всяка държава препоръки, приети в контекста на европейския семестър през 2023 г. и 2024 г.;
  • Социално-икономическото състояние на съответната държава членка или регион;
  • Напредъка, постигнат по отношение на етапните цели за рамката на изпълнението на програмите;
  • Резултатите от техническата корекция, която ще бъде направена през 2024 г. и ще доведе до преразглеждане на националните финансови пакети за политиката на сближаване въз основа на последните статистически данни.

2) Възможността за прехвърляне на пари от една приоритетна дейност към друга в рамките на програма по фондовете на ЕС без да е необходимо официално одобрение от Комисията. Прагът за такова прехвърляне се определя на 5% от бюджета за приоритета.

3) Специфична разпоредба в случай на природно бедствие, при която ще може да се мобилизира финансиране още от първия ден на събитието.

  1. Задълбочено териториално измерение за по-добро справяне със специфичните регионални потребности

По какъв начин политиката на сближаване ще подпомогне по-добре специфичните регионални потребности?

Решенията за много от големите предизвикателства на следващото десетилетие — борбата с изолацията, изменението на климата или интеграцията на мигрантите — ще бъдат търсени в европейските градове и метрополни области. Ето защо Комисията предлага допълнително укрепване на градското измерение на политиката на сближаване.

6 % от финансовия пакет за Европейския фонд за регионално развитие са заделени за инвестиции в устойчиво градско развитие на национално равнище. С рамката за периода 2021—2027 г. се създава Европейската инициатива за градовете — нов инструмент за сътрудничество между градовете и за иновации и изграждане на капацитет по всички тематични приоритети на Програмата на ЕС за градовете (интеграцията на мигрантите, жилищното настаняване, качеството на въздуха, бедността в градовете или енергийния преход, наред с другото).

Освен това в съответствие с 5-та цел на политиката на сближаване, „Приближаване на Европа до гражданите“, Комисията ще продължи да подпомага управлявани на местно равнище стратегии за развитие, разработени на равнище, което е най-близо до гражданите.

Тези местни стратегии под формата на съществуващите „интегрирани териториални инвестиции“ и инструменти за „водено от общностите местно развитие“ следва да бъдат разработени и одобрени от отговорните местни или териториални власти, които следва да участват по-активно или да отговарят за подбора на проекти, финансирани от ЕС. „Воденото от общностите местно развитие“ следва да подпомогне структурната промяна и капацитета за иновации на местно равнище.

Как политиката на сближаване ще подпомогне по-нататъшното трансгранично сътрудничество?

През периода 2021—2027 г. междурегионалното и трансграничното сътрудничество ще бъдат улеснени преди всичко чрез новата възможност по всичките 5 цели на политиката, а именно даден регион да може да използва част от получените от него средства за финансиране на проекти на друго място в Европа, съвместно с други региони. Това определено въвежда добавената стойност на програмите по Interreg във всички програми на политиката на сближаване.

Междувременно Европейският фонд за регионално развитие ще продължи да финансира конкретни програми по Interreg. Основните новости за периода 2021—2027 г. са следните:

1) По-силен акцент върху институционалното сътрудничество и съвместните обществени услуги

През периода 2021—2027 г. 9,5 млрд. евро от Европейския фонд за регионално развитие ще бъдат разпределени за програмите по Interreg. Средствата ще бъдат насочени в по-голяма степен към сухопътните граници между държавите членки, където се наблюдават по-интензивни трансгранични взаимодействия. Инвестициите по Interreg ще подпомогнат институционалното сътрудничество и ще спомогнат за разработването на съвместни услуги от обществен интерес.

С оглед подобряване на качеството на живота на 150-те милиона граждани, живеещи в граничните региони, Комисията предлага да помогне на държавите членки да преодолеят оставащите трансгранични пречки като даде възможност — по желание и със съгласието на отговорните компетентни органи — правилата на една държава членка да се прилагат в съседна държава членка за конкретен проект или дейност, ограничени във времето. Това би могло да е от полза например за допълнително изграждане на трансгранична транспортна инфраструктура или на здравни заведения.

2) Създаване на нови паневропейски клъстери за иновации

В допълнение към новата възможност регионите да разработват заедно съвместни проекти в рамките на своите програми, с правилата на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. се създават междурегионалните новаторски инвестиции — инструмент, вдъхновен от успеха на инициативата „Авангард за нов растеж“ и пилотните дейности по междурегионалните партньорства за иновации за периода 2014—2020 г.

Региони със съответните активи под формата на „интелигентна специализация“ ще получат по-голяма финансова подкрепа да работят заедно и да привлекат други създатели на политики, изследователи, предприятия и други участници в иновационни дейности. Целта е да се увеличат жизнеспособните междурегионални проекти, които могат да изграждат европейски вериги за създаване на стойност в приоритетни сектори като големите информационни масиви, биоикономиката, ресурсната ефективност, свързаната мобилност или усъвършенстваните технологии за производство.

Ще продължи ли Комисията програмата PEACE?

В продължение на повече от 20 години Европейският фонд за регионално развитие предоставя и специално финансиране за трансграничните програми в подкрепа на мира и помирението в Северна Ирландия и пограничния регион на Ирландия. Комисията възнамерява да предложи продължаването на тези програми въз основа на техните съществуващи структури на управление. Нова програма PEACE+, която да включва програмите по Interreg за Северна Ирландия и граничните региони на Ирландия, ще допринесе за социалната и за икономическата стабилност на тези региони.

Ще продължат ли най-отдалечените региони да получават специално подпомагане?

ЕС ще продължи да предоставя специално подпомагане на своите девет най-отдалечени региони (Азорските острови, Канарските острови, Гваделупа, Френска Гвиана, Мадейра, Мартиника, Майот, Реюнион и Сен Мартен), за да им помогне да се справят със своите специфични териториални, икономически и социални предизвикателства.

В съответствие с новата Стратегия за най-отдалечените региони, представена през октомври 2017 г., на тези региони ще бъдат отпуснати средства да развиват своите преимущества, като например синия растеж, космическите науки и енергията от възобновяеми източници, както и да се възползват от предимствата на глобализацията.

1) Те ще продължат да получават допълнителни средства от ЕС[1]. *

2) На тях ще им бъде предоставена повече гъвкавост при разпределението на ресурси по целите на политиката („тематична концентрация“).

3) Най-отдалечените региони ще получат ново, специално подпомагане в рамките на програмите по Interreg за периода 2021—2027 г. за задълбочаване на тяхната регионална интеграция и засилване на сътрудничеството помежду им или със съседните трети и партньорски държави.

  1. Засилена връзка с Европейския семестър и икономическото управление на Съюза

За да може инвестициите на ЕС да бъдат ефективни и всяко изразходвано евро да носи резултат на място, е необходима стабилна макроикономическа рамка, както и благоприятна за бизнеса среда. През бюджетния период 2014—2020 г. политиката на сближаване вече подпомага структурните реформи и стабилните икономически политики. Първо, чрез условията „ex-ante“ — предварителни изисквания, които държавите членки трябваше да изпълнят, за да могат да получат финансиране, и второ — чрез обвързването с макроикономически условия, свързващи политиката към ключови механизми за икономическо управление на ЕС.

Тази връзка е допълнително засилена в предложението на Комисията за бъдещата политика на сближаване. Това ще допринесе за благоприятстваща растежа среда в Европа, така че инвестициите на ЕС, както и националните, регионалните и местните инвестиции да могат да реализират пълния си потенциал. То също така ще осигури пълно взаимно допълване и координация с новата засилена програма за подпомагане на реформата.

Какво представляват новите благоприятстващи условия?

С „благоприятстващите условия“ продължава подходът за използване на предварителните условия, въведени за периода на финансиране 2014—2020 г. Предложени са около 20 условия, които съответстват на приблизително половината от условията от предходния период. Те обхващат сходни тематични области както през 2014—2020 г., например енергийната ефективност, а включват също и стратегии за интелигентна специализация за насочване на инвестиции в научни изследвания и иновации.

Съществуват четири хоризонтални благоприятстващи условия в областта на обществените поръчки, държавната помощ и във връзка с прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на ООН за хората с увреждания.

Процедурите, свързани с благоприятстващите условия, са сходни, но опростени; например няма задължителен план за действие, който да бъде представен в случай на неизпълнение. Държавите членки обаче няма да могат да изпращат искания за плащане до Комисията за финансираните от ЕС проекти във връзка с неизпълнени предварителни условия. Въпросните условия трябва да се спазват през целия период.

По какъв начин се укрепва връзката с Европейския семестър и икономическото управление на Съюза?

През периода 2021—2027 г. специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър ще бъдат взети предвид два пъти: първоначално като пътна карта за програмирането на финансовите средства и проектирането на програмите по политиката на сближаване в началото на периода 2021—2027 г.

След това най-актуалните специфични за всяка държава препоръки ще залегнат и в средносрочния преглед на програмите през 2024 г. с цел адаптиране към нови или трайни предизвикателства. През целия период държавите членки ще отчитат редовно пред Комисията напредъка си по изпълнението на програмите, подпомагащи специфичните за всяка държава препоръки.

Поддържа се обвързаност с макроикономическите условия, за да се гарантира, че инвестициите на ЕС функционират в стабилна фискална среда. Когато дадена държава членка не предприеме ефективни или коригиращи действия в контекста на ключови механизми на ЕС за икономическо управление (процедура при прекомерен дефицит, процедура при прекомерен дисбаланс) или не успее да изпълни необходимите мерки по програма за подкрепа на стабилността, Комисията представя предложение на Съвета за спиране на част или на всички бюджетни кредити за поети задължения или плащания по една или повече програми на дадена държава членка. Комисията обаче може при наличието на изключителни икономически обстоятелства или въз основа на мотивирано искане от съответната държава членка да препоръча на Съвета да отмени спирането на средствата.

  1. Ефективно финансово управление и по-строги правила за по-ефективни инвестиции на ЕС

Опитът от миналото показа колко е важно да се даде тласък на инвестициите на място и навреме, както и да се поддържа бърз темп на изпълнение. Това е така, за да може проектите, финансирани от ЕС, да доведат до постигане на резултати за гражданите възможно най-скоро.

Освен това стартирането през периода 2014—2020 г. на платформата за свободно достъпни данни във връзка със сближаването доведе до ново равнище на прозрачност и отчетност при управлението на средствата от ЕС. Гражданите са в състояние да следят развитието на подбора на проекти и размера на плащанията, както и напредъка на инвестициите от ЕС по отношение на предварително определени цели. Новите изисквания за докладване от страна на държавите членки ще позволят на гражданите да проследяват напредъка почти в реално време през периода 2021—2027 г.

По какъв начин Комисията ще наблюдава резултатите и напредъка на инвестициите?

Средносрочният преглед, описан по-горе, ще вземе предвид напредъка в постигането на поставените цели за всяка от програмите в началото на периода и може да доведе до известно препрограмиране, ако е необходимо.

Освен това годишните доклади за изпълнението се заменят с годишен преглед, под формата на политически диалог между органите, отговарящи за програмата, и Комисията по ключови въпроси, свързани с изпълнението и резултатите. На всеки два месеца държавите членки ще предоставят на Комисията данни за изпълнението, които ще бъдат качени в платформата за свободно достъпни данни във връзка със сближаването, като по този начин те се предоставят на разположение на гражданите.

Какви са новите правила по отношение на отменените поети задължения?

Отмяната на поети задължения, означава, че ако сумата, определена за дадена програма, не е поискана от държава членка след определен период от време, т.е. Комисията не е получила фактури за покриване на тази сума — тези средства престават да бъдат на разположение за програмата и се връщат в бюджета на ЕС. Този механизъм има за цел да гарантира ефективното и бързо изпълнение на програмите.

Новата рамка включва връщане към правилото „n + 2“ (години) за разлика от правилото „n + 3“, приложимо за периода 2014—2020 г. Това ще стане постепенно, за да се гарантира достатъчна възможност за адаптиране, като в същото време се върви към по-стриктно финансово управление.

Подновяването на договореностите и приемствеността, с възможност за постепенно въвеждане на проекти от периода 2014—2020 г. в новия период, ще даде възможност за бързо стартиране на програмния период, като с правилото за отмяна се улеснява управлението на програмите.

Със същата цел е намален и размерът на предварителното финансиране, което сега ще представлява 0,5 % от средствата по програмата, които се изплащат всяка година, с изключение на 2027 г. — последната година от новия период на финансиране.

За повече информация:

Правни текстове и информационни документи

 

 

[1] Над 1,6 млрд. евро по текущи цени от Европейския фонд за регионално развитие ще бъдат разпределени за най-отдалечените региони и северните региони с много ниска гъстота на населението.

* [актуализирано на 6.6.2018 г. в 11.00]

 

MEMO/18/3866

Лица за контакти с медиите:

Въпроси на граждани: Europe Direct на телефон 00 800 67 89 10 11 или на електронния адрес на информационната служба


Side Bar