Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия - Информационен документ

Модерен бюджет за Съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава: въпроси и отговори

Брюксел, 2 май 2018 r.

.

1. Общи положения

Какво е дългосрочен бюджет на ЕС?

Дългосрочният бюджет на ЕС, наричан още многогодишна финансова рамка (или „МФР“), осигурява стабилна рамка за изпълнението на годишния бюджет на ЕС. Той представлява финансово изражение на политическите приоритети на Съюза за период от няколко години и определя максималните годишни суми („тавани“) за разходите на ЕС като цяло и за основните категории/приоритети на разходите („функции“).

Защо ни е необходим дългосрочен бюджет на ЕС?

Като определя праговете на разходите за всяка категория разходи, дългосрочният бюджет гарантира, че приоритетите на Съюза са адекватно финансирани в средносрочен план.

В същото време той осигурява бюджетна дисциплина, както и систематичност в развитието на разходите на Съюза в съответствие с целите на политиките на Съюза и в рамките на неговите собствени ресурси. Той също така предоставя сигурност на бенефициерите на фондовете на ЕС, като например малки и средни предприятия, региони, студенти, изследователи, селски стопани или организации на гражданското общество, както и на националните, регионалните и местните органи.

Дали ЕС е действал винаги с дългосрочни бюджети?

Дългосрочните бюджети са част от функционирането на Европейския съюз от 1988 г. насам, като са обхващали периоди с различна продължителност — 5 или 7 години:

— Първият дългосрочен бюджет — т.нар. Пакет Делор I, обхващаше периода 1988—1992 г. и бе насочен към създаването на единен пазар и консолидирането на многогодишната рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност,

— Във втория дългосрочен бюджет — Пакет Делор II за периода 1993—1999 г., като приоритет бяха определени социалната политика и политиката на сближаване, както и въвеждането на еврото,

— Дългосрочният бюджет „Програма 2000“ обхващаше периода 2000—2006 г. и бе насочена към разширяването на Съюза,

— В дългосрочния бюджет за периода 2007—2013 г. като приоритет бяха определени устойчивият растеж и конкурентоспособността с цел разкриването на повече работни места,

— Дългосрочният бюджет за периода 2014—2020 г. имаше за цел повишаването на трудовата заетост и растежа на икономиката, като това бе обвързано със стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

— Предложеният днес дългосрочен бюджет за периода 2021—2027 г. е нов, модерен бюджет за Съюза с 27 държави членки. Това е ясен, прост и гъвкав бюджет за реализирането на основните приоритети и политики с цел гарантирането на максимална европейска добавена стойност. С други думи: това е бюджет, който инвестира в Европа, която закриля, предоставя възможности и защитава, съгласно призива на председателя Юнкер в неговото обръщение за състоянието на Съюза за 2016 г. С умерено намаляване на финансирането на общата селскостопанска политика и програмите в областта на политиката на сближаване предложението отразява също така по справедлив и балансиран начин бюджетните последици от оттеглянето на Обединеното кралство, което съществено допринася за бюджета на ЕС.

Кой решава относно дългосрочния бюджет?

Всеки дългосрочен бюджет се състои от всеобхватен набор от законодателни мерки:

— Регламентът за МФР определя основните политически приоритети, области на политиката и тавани на разходите,

— По-подробно, специфично секторно законодателство за различните разходни програми, като например селското стопанство, политиката на сближаване, научните изследвания и др. Комисията ще представи всички специфични секторни предложения до средата на юни.

Регламентът за МФР следва специална законодателна процедура, определена в член 312 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съветът приема регламента за МФР с единодушие след одобрение на Европейския парламент. Съгласно тази процедура за одобрение Парламентът гласува с абсолютно мнозинство, като може да одобри или да отхвърли позицията на Съвета, но не може да прави изменения в нея. Само с няколко изключения специфичното секторно законодателство се приема съгласно обикновената законодателна процедура, при която Съветът и Парламентът решават съвместно и на равни начала.

И накрая, за промени в системата за финансиране на ЕС като цяло (решение за собствените ресурси) са необходими единодушие на държавите членки и ратификация от националните парламенти (вж. по-долу).

Защо дългосрочният бюджет трябва да бъде приет преди изборите за Европейски парламент през 2019 г.?

Наличието на споразумение на ранен етап е от голямо практическо значение, тъй като регламентът за МФР трябва да бъде приет преди специфичното секторно законодателство. Макар че преговорите могат да вървят успоредно, постигането на съгласие по секторното законодателство за всички многогодишни програми отнема между 12 и 18 месеца. За да могат тези програми да стартират навреме през януари 2021 г. споразумение относно секторното законодателство следва да бъде постигнато не по-късно от година и половина преди влизането му в сила.

С оглед на ефективното изразходване на средства от януари 2021 г. трябва да бъдат предприети множество конкретни подготвителни стъпки. Трябва да бъдат изготвени подробни годишни програмни документи и да бъдат публикувани покани за представяне на предложения. Кандидатите трябва да изготвят и представят своите предложения, които след това трябва да бъдат оценени. За програмите със споделено управление управляващите органи на национално или регионално равнище трябва да изготвят и представят стратегически документи за планиране, по които да бъде постигнато съгласие с Комисията. Евентуално споразумение относно следващия дългосрочен бюджет през 2019 г. ще осигури плавен преход между сегашния (2014—2020 г.) и новия дългосрочен бюджет, както и ще гарантира предвидимост и непрекъснатост на финансирането, което е от полза на всички.

Опитът от миналото показва, че забавеното приемане ще доведе до забавяне на инвестициите с отрицателни последици за икономиката на ЕС, по-специално в най-уязвимите региони (вж. приложението „Промени в таваните за поети задължения между 2000 г. и 2020 г. по текущи цени“).

1   

2. Основни характеристики на предложения нов дългосрочен бюджет

Колко голям ще бъде следващият дългосрочен бюджет?

Комисията предлага дългосрочен бюджет от 1,135 милиарда евро в поети задължения (по цени за 2018 г.) за периода 2021—2027 г., което се равнява на 1,11 % от брутния национален доход (БНД) на ЕС—27. (Изразена в текущи цени, като се вземе предвид инфлацията, тази сума ще възлиза на 1,279 милиарда евро под формата на поети задължения.)

Това равнище на поетите задължения съответства на 1,105 милиарда евро (или 1,08 % от БНД) в плащания (отново изразено по цени за 2018 г.). Европейският фонд за развитие, който понастоящем представлява междуправителствено споразумение за финансиране на политиката за развитие в държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн в размер на 30 милиарда евро за периода 2014—2020 г. ще бъде интегриран в бюджета на ЕС.

В реално изражение бъдещият дългосрочен бюджет за 2021—2027 г. е до голяма степен сходен с този за текущия период 2014—2020 г., като се вземе предвид включването на Европейския фонд за развитие.

Комисията предлага увеличение на разходите, предимно чрез допълнителни ресурси, но също и чрез преразпределения (в съотношение около съответно 80 % на 20 %), за финансирането на нови и неотложни приоритети и за укрепването на съществуващите програми с ясна европейска добавена стойност (вж. по-долу). Същевременно предложението на Комисията отчита обективно въздействието на оттеглянето на Обединеното кралство чрез балансирано съчетание от намаления/преразпределения и увеличение на разходите (в съотношение от около по 50 %). За тази цел предложението включва намаления от около 5 % както в общата селскостопанска политика, така и в програмите в областта на политиката на сближаване, тъй като те разполагат с най-големите финансови пакети.

Предложенията на Комисията се основават на щателна оценка както на ресурсите, необходими за ефикасното изпълнение на целите на Съюза, така и на ефективността и „добавената стойност“ (когато бюджетът на ЕС може да има по-силно въздействие, отколкото публичните разходи на национално равнище) на разходите във всяка област.

Вашето предложение се представя по текущи цени (като се взема предвид инфлацията) или по постоянни цени за 2018 г.?

Комисията публикува днес при пълна прозрачност съответните таблици както по постоянни цени за 2018 г., така и по текущи цени, така че да има пълна яснота по отношение на различните пакети, предложени за областите на политиката и програмите.

При все че таблиците по постоянни цени за 2018 г. са релевантните от правна гледна точка и отразяват действителните промени през целия период (без отчитане на инфлацията), Комисията публикува също така данните по текущи цени, така че правителствата и гражданите да имат ясна представа за предложените разходи през целия седемгодишен период. Тъй като това е дългосрочен бюджет за период от седем години, в него се взема предвид прогнозната инфлация (около 2 % годишно или 14 % през този период). Естествено инфлацията оказва въздействие върху общите суми както в бюджета на ЕС, така и в националните бюджети.

Как Комисията определя приоритетните области на новия дългосрочен бюджет?

Приоритетите и принципите, които са в основата на предложението, са резултат от открит и приобщаващ дебат, започнал преди повече от година с Бялата книга за бъдещето на Европа от 1 март 2017 г. Те са част от положителната програма, предложена от председателя Жан-Клод Юнкер в обръщението му за състоянието на Съюза пред Европейския парламент на 14 септември 2016 г., и одобрена от ръководителите на 27-те държави членки в Братислава на 16 септември 2016 г., а също и в Римската декларация от 25 март 2017 г.

След това, през юни 2017 г., основните въпроси бяха изложени в документа на Комисията за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС, а на 14 февруари 2018 г. Комисията представи варианти за бъдещия бюджет на ЕС.

Комисията се вслуша внимателно в Европейския парламент, държавите членки, националните парламенти, получателите на финансиране от ЕС и другите заинтересовани страни. Комисар Йотингер се срещна с ръководителите на ЕС при посещенията си в 27-те държави—членки на ЕС. В откритите обществени консултации, проведени по-рано тази година, бяха получени повече от 11 000 отговора.

Освен това Комисията извърши цялостен преглед на разходите на текущите разходни програми на ЕС (също публикуван като част от днешния набор от предложения). Това спомогна да се конкретизира какво функционира добре и трябва да бъдат запазено или подобрено в бъдещия дългосрочен бюджет. Посочено бе също къде са необходими промени, за да се разгърне пълният потенциал на бюджета на ЕС.

Какво е „добавена стойност от ЕС“? Как се постига тя от новия бюджет на ЕС?

„Добавената стойност от ЕС“ на бюджета се отнася до областите, в които бюджетът на ЕС може да има по-голямо въздействие, отколкото публичните разходи на национално равнище Бюджетът на ЕС е скромен в сравнение с големината на европейската икономика и националните бюджети. В Римската декларация лидерите на ЕС изразиха съгласие, че Европейският съюз трябва да действа „мащабно по важните въпроси и скромно по маловажните“. Същото важи и за бюджета на ЕС: той трябва да инвестира в „големите“ области, в които ЕС може да има по-голямо въздействие, отколкото публичните разходи на национално равнище. Това включва по-специално подкрепа за общи цели като опазването на външните граници на ЕС.

С обединяването на средства държавите членки могат да постигнат резултати, които не могат, ако действат сами. Сред примерите са авангардни изследователски проекти, които обединяват най-добрите учени от цяла Европа, както и предоставянето на повече права на младите хора и малките и средни предприятия, за да се възползват напълно от възможностите, предлагани от единния пазар и цифровата икономика. Други примери включват ключови стратегически инвестиции, като например инвестициите в спътници, скъпи суперкомпютри или свързването на различните части на ЕС помежду им. Тези инвестиции са ключът към бъдещото благоденствие на Европа и нейната ръководна роля за постигане на глобалните цели за устойчиво развитие. Същото важи, когато става въпрос за осигуряване на средства на Съюза да защитава своите граждани в един бързо променящ се свят, в който много от най-неотложните въпроси надхвърлят националните граници.

Същевременно Комисията проучи критично къде могат да се направят икономии, без да се подкопава основната цел на програмите на ЕС. Резултатът от тези промени ще се изразява в ребалансиране на бюджета, както и в наблягане на областите, в които европейската добавена стойност е най-висока.

Какво е вашето предложение за по-голяма яснота и простота на новия дългосрочен бюджет?

Комисията предлага да се създаде по-съгласувана, целенасочена и прозрачна рамка за бюджета на ЕС. Структурата на новия бюджет ще бъде по-ясна и по-тясно съгласувана с политическите приоритети. В този дух броят на програмите ще бъде намален с около една трета (от 58 на 37), включително чрез обединяване на фрагментираните източници на финансиране в нови интегрирани програми и радикално рационализиране на използването на финансови инструменти.

Например новият и напълно интегриран фонд InvestEU ще събере наедно управляваните централно финансови инструменти, подкрепящи стратегическите инвестиции в целия ЕС, в единна програма. От практическа гледна точка това означава да се избегне припокриването, като същевременно се гарантира допълняемостта на инвестициите от други публични и частни източници. Освен това ще бъде намалена административната тежест за бенефициерите и посредниците.

Друг важен елемент е, че правилата ще станат по-последователни въз основа на единна нормативна уредба. Това ще намали допълнително административната тежест за бенефициерите и управляващите органи. Ще насърчи също участието в програми на ЕС и ще ускори изпълнението; ще улесни възможността различните програми и инструменти да работят заедно за увеличаване на въздействието на бюджета на ЕС. По-специално Комисията ще предложи да се опростят и рационализират правилата за държавните помощи, така че да бъде по-лесно да се свързват инструменти от бюджета на ЕС с национално финансиране.

Какво предлагате, за да се направи новият дългосрочен бюджет по-гъвкав и динамичен, така че да реагира по-бързо на непредвидени събития?

Макар че бюджетът на ЕС изигра ключова роля при финансирането на съвместната реакция спрямо различните измерения на миграционната криза, изпъкнаха ограниченията на настоящата рамка. При нестабилна геополитическа обстановка Европа трябва да е в състояние да реагира бързо и ефективно на непредвидени нужди. С оглед на това Комисията предлага бюджетът на ЕС да стане по-динамичен чрез повишаване на гъвкавостта както в рамките на програмите, така и между тях, а също и между бюджетните позиции и години.

Комисията предлага също да се създаде резерв на Съюза. Той ще бъде финансиран от всякакви налични маржове (разликата между тавана и действително поетите задължения или изплатени парични средства през определена година), както и от отпуснатите, но неусвоени средства. Този резерв представлява мощен нов инструмент за справяне с непредвидени събития и за реагиране на извънредни ситуации в области като сигурността и миграцията. Той ще спомогне също за справяне с икономическите и социалните последици от нарушения в търговията, след като вече са използвани другите налични инструменти.

Каква е връзката в новия дългосрочен бюджет между доброто финансово управление и спазването на върховенството на закона?

Комисията въвежда нов механизъм по отношение на върховенството на закона с цел защита на парите на европейските данъкоплатци. Една от предпоставките за добро финансово управление и ефективно финансиране от ЕС е успешното функциониране на правовата държава в области като правилното функциониране на съдебната система и предотвратяването и санкционирането на измами или корупция. Целта на новите правила (регламент), предложени днес, е укрепването на бюджета на ЕС и предпазването му от финансовите рискове, свързани с общи недостатъци по отношение на върховенството на закона.

Съгласно настоящите правила държавите членки вече са длъжни да демонстрират, че техните правила и процедури за финансово управление на средствата на ЕС са стабилни и че финансирането е достатъчно защитено от злоупотреби или измами. Предложените нови правила биха дали възможност на Съюза да спира, намалява или ограничава достъпа до финансиране от ЕС по начин, пропорционален на естеството, тежестта и обхвата на недостатъците по отношение на върховенството на закона.

От значение е, че предложеният механизъм няма да засегне индивидуалните бенефициери на финансиране от ЕС, тъй като те не могат да носят отговорност за цялостното функциониране на върховенството на закона. Държавите членки ще продължат да бъдат задължени да изпълняват засегнатите програми и да извършват плащания на студентите по „Еразъм“, изследователите, гражданското общество или всякакви други крайни получатели или бенефициери.

3. Основни нововъведения на новия дългосрочен бюджет — по отношение на разходите

Кои са областите, в които предлагате да се изразходват повече средства в бъдеще?

Инвестициите сега в области като научните изследвания и иновациите, младите хора и цифровата икономика ще се окажат изключително печеливши за бъдещите поколения. Ето защо Комисията предлага да се увеличи финансирането в редица ключови области, включително:

— почти девет пъти по-високи инвестиции в цифровата трансформация и цифровите мрежи, за да достигнат 12 милиарда евро (допълнени от инвестициите, подкрепени от фонда InvestEU под формата на заеми, гаранции и други финансови инструменти),

— повече от два пъти увеличение в програмите, насочени към младите хора (като например програмата „ЕРАЗЪМ +“ с 30 милиарда евро и Европейския корпус за солидарност с 1,3 милиарда евро), в т.ч. 700 милиона евро в подкрепа на Interrail карти за младите хора;

— почти утрояване на разходите за управлението на външните граници, миграцията и предоставянето на убежище, така че сегашните 13 милиарда евро да достигнат около 33 милиарда евро, което би дало възможност да се финансират 10 000 гранични служители до 2027 г. за Европейската агенция за гранична и брегова охрана;

— повишаване на инвестициите в научни изследвания и иновации с 50 % посредством заделени 100 милиарда евро за водещите програми „Хоризонт „Европа и Евратом;

— увеличаване на инвестициите в областта на сигурността с 40 %, достигайки 4,8 милиарда евро, и създаване на фонд за отбрана от 13 милиарда евро, който да допълва и да действа като катализатор на националните разходи в областта на научните изследвания и развитието на капацитет. Инвестициите, необходими за улесняване на военната мобилност в целия ЕС, ще се финансират с 6,5 милиарда евро чрез Механизма за свързване на Европа,

— увеличаване на финансирането за външни действия с 26 %, достигайки 120 милиарда евро, с конкретен акцент върху съседните на Европа държави, както и поддържане на специфичен (без предварително разпределение) резерв за справяне с възникващите предизвикателства, по-специално в областта на стабилността и миграцията. С цел да се допълват програми, финансирани от бюджета на ЕС в областта на отбраната, върховният представител предлага да бъде създаден извънбюджетен европейски механизъм за подкрепа на мира в размер на 10,5 милиарда евро, предназначен за укрепването на евентуални съвместни ангажименти в трети държави.

 

Каква е ролята на селскостопанската политика и политиката на сближаване в новия дългосрочен бюджет?

И двете политики продължават да бъдат важни както преди и следователно запазват изцяло своята водеща позиция по отношение на финансирането в общия дългосрочен бюджет. Те ще продължат да дават резултати по основните си цели, но ще бъдат модернизирани, за да станат по-ефективни и да насочат подкрепата си там, където е най-необходима.

Същевременно ЕС придоби нови отговорности, откакто тези две политики бяха въведени преди няколко десетилетия. Следователно е логично техният относителен дял да намалява. Освен това оттеглянето на Обединеното кралство налага намаления от около 5 % както в общата селскостопанска политика, така и в програмите в областта на политиката на сближаване, тъй като те разполагат с най-големите дялове от бюджета на ЕС.

Селско стопанство

Европа се нуждае от стабилно, устойчиво и конкурентоспособно селско стопанство, за да гарантира както производството на висококачествени, безопасни и достъпни за европейците храни, така и силна социално-икономическа структура в селските райони. С оглед на това Комисията предлага реформирана и модернизирана обща селскостопанска политика, която ще осигури достъп до храни с високо качество и същевременно ще поддържа напълно интегриран единен пазар за селскостопанските стоки в ЕС. Реформираната политика ще поставя по-силен акцент върху околната среда и климата и ще подкрепя прехода към по-устойчив селскостопански сектор и развитието на жизнеспособни селски райони. Размерите на преките плащания на хектар между държавите членки ще бъдат рационализирани и по-целенасочени. Те ще продължат да се доближават до средното за ЕС равнище.

Ще се наблегне на подпомагането на малките и средните земеделски стопанства.

Съгласно новите правила на държавите членки ще бъде дадена повече отговорност, за да извличат максимална полза от бюджета за селско стопанство. Те ще разполагат с повече гъвкавост, отколкото в момента, да прехвърлят средства между преките плащания и развитието на селските райони в съответствие с националните нужди и цели.

Ще бъде създаден нов резерв за справяне с кризи, предизвикани от непредвидими развития на международните пазари или специфични сътресения в селскостопанския сектор в резултат на действия, предприети от държави извън ЕС.

 

Политика на сближаване

В същия дух Комисията предлага да се модернизира и укрепи политиката на сближаване. Съвместно с другите програми, фондовете ще продължат да осигуряват съществена подкрепа за развитието на държавите членки и регионите в Европа. Целта е да се стимулира сближаването, за да спомогне за намаляването на икономическите, социалните и териториалните различия сред държавите членки и в Европа.

Освен това политиката на сближаване ще играе още по-важна роля в бъдеще, като подкрепя текущия процес на икономически реформи в държавите членки. Комисията предлага да се засили връзката между бюджета на ЕС и европейския семестър за координиране на икономическата политика.

Замисълът на новия бюджет на ЕС отразява призива на председателя Юнкер разединенията да бъдат преодолени и Съюзът да стане по-сплотен. Основната цел на политиката на сближаване е и ще продължи да бъде подпомагането на държавите членки и регионите, изоставащи в икономическо или структурно отношение, да настигнат останалата част на ЕС. По този начин относителният брутен национален продукт на глава от населението ще продължи да бъде решаващ критерий за разпределянето на средствата, като други фактори като безработицата (особено младежката), изменението на климата и приемането и интеграцията на мигрантите също ще бъдат взети под внимание. Подробности ще бъдат представени през идните седмици.

 

Какви инструменти предлагате за стабилен и ефективен Икономически и паричен съюз?

Комисията предлага 2 нови инструмента: Програма за подкрепа на реформи и Европейски механизъм за стабилизиране на инвестициите. Тези нови инструменти ще подпомогнат икономическото и социалното сближаване и поддържането на макроикономическа стабилност в еврозоната, като подкрепят реформите, насърчаващи устойчивостта на национално равнище, и като съдействат за запазване на равнищата на инвестициите в случай на големи асиметрични сътресения.

Те ще допълват други фондове на ЕС, по-специално европейските структурни и инвестиционни фондове и новия фонд „InvestEU“, и ще засилят връзката между бюджета на ЕС и европейския семестър.

С общ бюджет от 25 милиарда евро Програмата за подкрепа на реформи ще предоставя финансова и техническа подкрепа на всички държави членки за осъществяването на приоритетни реформи, особено в контекста на европейския семестър. Освен това Механизъм за сближаване ще предоставя специална подкрепа за държавите членки извън еврозоната през етапите от присъединяването им към общата валута.

Европейски механизъм за стабилизиране на инвестициите ще спомогне за поддържането на равнищата на инвестициите в случай на големи асиметрични сътресения. Той ще започне да функционира под формата на заеми „бек-ту-бек“, гарантирани от бюджета на ЕС до 30 милиарда евро, в съчетание с финансова помощ за държавите членки, която да покрива плащанията за лихви, когато настъпи падежът за погасяването на заема. Заемите ще предоставят допълнителна финансова подкрепа в момент, в който публичните финанси се използвани до краен предел и трябва да бъдат продължени приоритетните инвестиции.

4. Възлови нововъведения в новия дългосрочен бюджет — финансиране и собствени ресурси

Откъде постъпват паричните средства в настоящия дългосрочен бюджет?

През последните десетилетия ЕС запази същите източници на приходи за бюджета си: митата, вноските от държавите членки, основани на данъка върху добавената стойност (ДДС), и тези, основани на брутния национален доход (БНД). След постепенно намаляване на митата, вноските на база БНД се превърнаха в основния източник на финансиране на бюджета на ЕС (около 80 % заедно с вноските на база ДДС).

Митата се начисляват на икономическите оператори, събират се на външните граници на ЕС и отиват направо в бюджета на ЕС. Понастоящем държавите членки задържат 20 % от сумата като разходи по събирането.

—Текущите бази за ДДС на всички държави членки се хармонизират чрез сложна статистическа процедура, преди да се начисли единна ставка от 0,3 % за всяка държава членка с някои изключения.

— Собственият ресурс въз основа на БНД финансира частта от бюджета, която не е покрита от други приходи. Един и същи процент се събира от БНД на всяка държава членка. Ставката се определя като част от годишната бюджетна процедура. Някои държави членки се ползват с намаление.

Какви нови видове източници на финансиране предлагате за новия дългосрочен бюджет и защо?

Комисията предлага да бъде въведена „кошница“ от нови собствени ресурси, състояща се от:

— 20 % от приходите от схемата за търговия с емисии;

— 3%-на изискуема ставка, приложена върху новата обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (въвеждана поетапно след приемането на необходимото законодателство);

— национална вноска, изчислена върху обема на нерециклирани пластмасови отпадъци от опаковки във всяка държава членка (0,80 евро на килограм);

Заделянето за бюджета на ЕС на част от някои хармонизирани данъчни основи (като например общата консолидирана корпоративна данъчна основа) или други източници, предвидени в политиките или законодателството на ЕС, (като европейската схема за търговия с емисии и нерециклираните пластмасови отпадъци от опаковки) е начин за подобряване на полезните взаимодействия между Съюза и националните икономики и за постигането на по-добро съответствие между финансирането от бюджета на ЕС и неговите политически приоритети.

Въз основа на предложенията на Комисията делът на новите собствени ресурси се оценява средно на около 22 милиарда евро годишно през периода 2021—2027 г., което представлява приблизително 12 % от приходите в бюджета на ЕС. Това ще допринесе за финансирането на нови приоритети и съответно да бъдат намалени националните вноски на база БНД.

Успоредно с това Комисията предлага икономии в някои от основните разходни области и реформи в целия бюджет с цел неговото рационализиране и извличането на максимална полза от всяко евро.

Създаването на нови източници на приходи за бюджета на ЕС е важно решение от голямо значения — как и кой го взема?

Решението за собствените ресурси, което определя цялостната система на ЕС за финансиране, може да бъде изменено само с единодушие от държавите членки и ратификация от националните парламенти. Поради това такива промени се случват рядко. Последната съществена, качествена промяна датира от 1980 г., когато бяха приети т.нар. „пакети Делор“ и бе въведен компонентът за брутния национален доход, за да се отговори на увеличението на разходите, свързани с реализирането на единния пазар и разширяването на ЕС с нови държави членки.

Защо Комисията предлага да бъде увеличен таванът на собствените ресурси?

Решението за собствените ресурси включва и таван за годишното събиране на собствени ресурси с цел да се предостави сигурност и предвидимост на държавите членки, необходими за тяхното бюджетно и финансово планиране. Понастоящем този таван е 1,20 % от БНД на ЕС. С оттеглянето на Обединеното кралство този таван автоматично се понижава с около 16 % (т.е. делът на Обединеното кралство в БНД на ЕС).

В същото време включването на Европейския фонд за развитие в бюджета на ЕС ще трябва да бъде придружено от увеличаване на тавана . Необходим е също достатъчен марж между този таван и тавана на плащанията, за да се гарантира, че Съюзът е в състояние да изпълнява финансовите си задължения при всякакви обстоятелства, дори във времена на икономически спад. Това също така е от значение за запазването на рейтинг три пъти А за ЕС.

Ето защо Комисията предлага да бъде увеличен таванът на собствените ресурси до 1,29 % от БНД на ЕС—27.

Сега, когато Обединеното кралство (разполагащо с голяма отстъпка) напуска ЕС, не е ли време бюджетът на ЕС да стане по-справедлив и да бъдат премахнати различните отстъпки?

За да стане бюджетът по-справедлив и по-прост, е необходимо да бъде решен въпросът с отстъпките, някои от които датират от началото на 80-те години на миналия век. Определен брой държави членки се възползват от сложна система от корекции и отстъпки, като най-важната от тях е корекцията за Обединеното кралство — отстъпката за Обединеното кралство.

Освен това все по-голям брой други корекционни механизми бяха разработени с течение на времето. От 2002 г. насам Австрия, Германия, Нидерландия и Швеция се ползват с постоянно намаление на техните вноски с цел финансиране на отстъпката за Обединеното кралство — „отстъпки върху отстъпката“. Допълнителни намаления бяха дадени на някои държави членки, чиято бюджетна тежест беше счетена за прекомерна. Германия, Нидерландия и Швеция получиха временно намаление за изискуемите ставки на ДДС за периода 2014—2020 г. Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания също се възползваха от еднократно намаление на вноските на база БНД.

Също така удържаните понастоящем от държавите членки 20 % от всички митнически приходи не съответстват на действителните разходи. Нито се използват за укрепване на системите за митнически контрол. Те просто се вливат в националните бюджети, без да се вземат предвид нуждите и разходите, необходими за защита на митническия съюз. Поради това могат да се считат за косвена отстъпка в полза на определени държави членки.

В резултат на това брутният размер на корекциите и намаленията (дори без да се вземе предвид отстъпката за Обединеното кралство сама по себе си) надвиши годишна сума от 5 милиарда евро за настоящия дългосрочен бюджет. Така системата за финансиране на бюджета на ЕС стана твърде сложна и непрозрачна , както и не толкова справедлива.

Напускането на Обединеното кралство от ЕС дава възможност да се опрости и реформира действащата сложна система от отстъпки и отстъпки върху отстъпките. Комисията предлага да се премахнат всички корекции по отношение на приходите (отстъпки) и да се намали процентът, който държавите членки удържат при събирането на митнически приходи за бюджета на ЕС от 20 % на 10 %. С тези две мерки бюджетът на ЕС ще стане по-справедлив и по-прозрачен.

Същевременно и за да се избегне значително и внезапно увеличение на вноските от 2021 г. нататък на някои държави членки, Комисията предлага еднократни намаления на техните вноски, основаващи се на БНД, като тези намаления постепенно ще бъдат преустановени в срок от 5 години и ще отпаднат изцяло до 2026 г. В същия дух, при намаляването на разходите по събирането, които се удържат от държавите членки, Комисията предлага да се засили финансовата подкрепа за митническо оборудване и информационни технологии, които да са по-конкретно насочени към действителните нужди.

 

За повече информация:

— Бюджет на ЕС: Комисията предлага модерен бюджет за Съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава (съобщение за медиите от 2 май 2018 г.)

— Информационни документи (2 май 2018 г.)

 

 

MEMO/18/3621

Лица за контакти с медиите:

Въпроси на граждани: Europe Direct на телефон 00 800 67 89 10 11 или на електронния адрес на информационната служба


Side Bar