Chemin de navigation

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия - Информационен документ

Въпроси и отговори: Комисията представя Пътна карта за задълбочаване на европейския икономически и паричен съюз

Брюксел, 6 декември 2017 r.

Комисията представя Пътна карта за задълбочаване на европейския икономически и паричен съюз

Какво включва пакетът?

Защо се представя този пакет днес?

Пакетът е резултат от ангажимента, поет от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в неговата реч за състоянието на Съюза от 2017 г., да се представят конкретни следващи стъпки за по-нататъшно задълбочаване на европейския икономически и паричен съюз (ИПС).

Като се основава на визията, изложена в доклада на петимата председатели от юни 2015 г. и в документите за размисъл относно задълбочаването на икономическия и паричен съюз и относно бъдещето на финансите на ЕС от пролетта на 2017 г., Европейската комисия представя пътна карта за задълбочаване на икономическия и паричен съюз, която съдържа конкретни стъпки за предстоящите 18 месеца. Пакетът включва също набор от инициативи. Общата цел е до 2025 г. да се засилят единството, ефикасността и демократичната отчетност на европейския икономически и паричен съюз.

Стабилното възстановяване, което се наблюдава в икономиките на ЕС и на еврозоната и се характеризира с растеж във всички държави членки, както и отбелязаното най-ниско равнище на безработица и най-голямо доверие в икономиката съответно от 2008 г. и от 2000 г. насам, създават подходяща среда за реформите, необходими за по-единен, по-ефикасен и по-демократичен ИПС: време е да запретнем ръкави, докато обстоятелствата са благоприятни.

Това положително развитие се потвърждава и от публикувано днес ново експресно проучване Евробарометър относно еврозоната, в което 64 % от анкетираните заявяват, че еврото е благоприятно за страната им. Това е най-високият резултат, отчетен от въвеждането на евробанкнотите и евромонетите през 2002 г.

Днешният пакет е част от по-обхватната Пътна карта за по-обединен, по-силен и по-демократичен Съюз на председателя Юнкер, както и произтичащата от нея програма на лидерите, представена от председателя на Съвета Доналд Туск. Програмата включва действия, които трябва да се изпълнят преди срещата в Сибиу, където на 9 май 2019 г. трябва да бъдат взети важни решения за бъдещето на Европа.

Пакетът, който се основава също така на идеите на Европейския парламент и тези на френския президент Еманюел Макрон от неговата реч, произнесена в Сорбоната през септември, се представя преди провеждането на обхватната среща на върха на държавите от еврозоната на 15 декември 2017 г., на която лидерите от ЕС ще се срещнат за първоначална дискусия относно следващите стъпки. На специална среща, предвидена за 28—29 юни 2018 г., те ще обсъдят приемането на конкретни решения.

Защо е важно икономическият и паричен съюз да се задълбочи?

През последните години бяха изразени редица мнения за завършването на икономическия и паричен съюз. Независимо от факта, че те се различават, е налице широк консенсус за необходимостта да се постигне по-нататъшен напредък. Европейският парламент даде много съществен принос, а в Еврогрупата се проведоха важни дискусии.

Задълбочаването на ИПС е средство за постигане на конкретни цели: повече работни места, растеж, инвестиции, социална справедливост и макроикономическа стабилност. Единната валута осигурява защита и възможности за европейците, а силното и стабилно евро е от съществено значение за членовете на еврозоната, както и за ЕС като цяло.

Икономическата и финансова криза, която не започна в еврозоната, разкри някои от институционалните слабости на европейския ИПС. Благодарение на големи институционални реформи ИПС вече е по-стабилен от всякога, но структурата му остава незавършена. Днешната Пътна карта за задълбочаване на европейския ИПС отразява оставащите предизвикателства и очертава пътя напред.

Задълбочаването на ИПС е сред основните приоритети на Комисията под ръководството на председателя Юнкер, както е посочено в неговите политически насоки. Пакетът включва също набор от нови инициативи. Това не са нито първите, нито последните стъпки в процеса на завършване на европейския икономически и паричен съюз, но те бележат важни по-нататъшни етапи в начинанието като цяло.

Пътна карта за задълбочаване на икономическия и паричен съюз

Какви срокове предвижда Комисията?

Според предвиденото в програмата на лидерите се очаква през следващите месеци да бъдат взети конкретни решения. Комисията смята, че трябва да се договори пътна карта, включваща набор от стъпки, които да бъдат предприети през следващите 18 месеца. Те са обобщени в края на Съобщението относно по-нататъшните стъпки към завършването на европейския икономически и паричен съюз.

С напредването във всички тези области ще бъде важно да има яснота за посоката, в която трябва да се поеме в периода 2019—2024 г., с цел до 2025 г. да се задълбочи европейският икономически и паричен съюз. Поради това в представената от Комисията пътна карта се припомнят също основните действия, които ще бъдат необходими и след 2019 г. и които се основават на Документа за размисъл относно задълбочаването на икономическия и паричен съюз. Тези действия трябва да са част от общото разбиране по този въпрос, което трябва да бъде постигнато до средата на 2018 г.

Европейски паричен фонд

Защо Комисията предлага да се учреди Европейски паричен фонд?

От 2012 г. насам Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) играе ключова роля за подпомагането на държавите членки да възстановят или да запазят достъпа до пазарите на държавни облигации. Това помогна да се запази стабилността на еврозоната като цяло.

Натискът по време на кризата доведе до установяването на организация на междуправителствено равнище, но още тогава беше ясно, че същият резултат може да се постигне в рамките на Договорите на ЕС.

По-силното институционализиране ще спомогне за установяването на нови полезни взаимодействия, в частност по отношение на прозрачността, правния преглед и ефикасността на финансовите ресурси на ЕС. То може да допринесе и за допълнително подобряване на сътрудничеството с Европейската комисия и на демократичната отчетност пред Европейския парламент.

Комисията има за цел да се надгради добре установената структура на ЕМС и да се създаде нов Европейски паричен фонд (ЕПФ) като стабилен орган за управление на кризи, който е неотменна част от правната уредба на ЕС. Това вече беше предвидено в доклада на петимата председатели. Европейският парламент също отправи призив в тази връзка.

Какви ще бъдат функциите и характеристиките на ЕПФ?

ЕПФ ще наследи ЕМС, запазвайки като цяло настоящите му финансови и институционални структури, като същевременно ще подобри неговата ефикасност, прозрачност и демократична отчетност при пълно зачитане на ролята на националните парламенти.

ЕПФ ще продължи да предоставя подкрепа за финансова стабилност на нуждаещите се държави членки, да набира средства посредством емитиране на инструменти на капиталовите пазари и да участва в сделки на паричните пазари. Освен това в предложението са добавени нови елементи:

  1. ЕПФ ще бъде в състояние да действа като механизъм за подкрепа по отношение на Единния фонд за преструктуриране (ЕФП), функционирайки като последна инстанция за кредитиране и осигурявайки в крайна сметка закрила на данъкоплатците, ако ЕФП не разполага с ресурсите, необходими за да се подпомогне организираното преструктуриране на банки в затруднение, за което има малка вероятност да се случи. През 2013 г. държавите членки вече одобриха разработването на такъв механизъм за подкрепа, който да бъде фискално неутрален в средносрочен план.
  2. Предложението предвижда в определени спешни ситуации да се прилага ускорен процес на вземане на решение със засилено мнозинство от 85 % от гласовете, а за всички важни решения с финансово отражение да се запази гласуването с единодушие.
  3. В предложението се предвижда по-пряко участие на ЕПФ, заедно с Европейската комисия, в управлението на програмите за финансова помощ.
  4. В предложението е посочена възможността ЕПФ да разработва нови финансови инструменти. Това ще бъде особено полезно за евентуалната бъдеща функция за стабилизация.

ЕПФ ще има ли достъп до същите финансови ресурси, до които има достъп ЕМС?

  1. Като цяло ЕПФ ще се базира на действащите финансови и институционални структури на ЕМС в сегашния им вид. Това означава, че финансовият капацитет на Европейския паричен фонд за реагиране при кризи ще бъде същият като този на Европейския механизъм за стабилност, като общият капацитет за кредитиране ще бъде 500 милиарда евро. Както при ЕМС, съветът на управителите на ЕПС следва да бъде в състояние да увеличи този капацитет за кредитиране
    , ако сметне, че подобно увеличение е целесъобразно за постигането на целите на фонда.

Какво предстои?

Инициативата ще приеме формата на предложение за регламент на Съвета съгласно член 352 от ДФЕС. Европейският парламент, който трябва да даде своето одобрение, и Съветът се приканват да приемат това предложение до средата на 2019 г.

Включване на същността на Договора за стабилност, координация и управление в правната уредба на ЕС, като се вземе предвид гъвкавостта, заложена в Пакта за стабилност и растеж и отчитана от Комисията от януари 2015 г. насам

Защо Комисията прави такова предложение?

Както при ЕМС, решението за установяването на Договора за стабилност, координация и управление (известен също под наименованието „Фискален пакт“) като междуправителствен договор през 2012 г. трябва да се разглежда в контекста на кризата. Още тогава обаче, по настояване на Европейския парламент и на Комисията, 25-те държави членки, подписали Договора[1], поеха правен ангажимент неговата същност да се включи в правото на ЕС пет години след влизането му в сила, т.е. на 1 януари 2018 г. (вж. член 16 от същия договор) Междувременно Европейският парламент отново призова за това.

Логиката на предложението е, че включването на междуправителствени инструменти в правната уредба на ЕС ще подобри тяхната демократична легитимност, ще опрости правната уредба и ще намали риска от дублиране.

Включването на Договора в правото на ЕС ще осигури непрекъснат и подобрен мониторинг като част от цялостната рамка за икономическо управление на ЕС. По отношение на него е взета предвид гъвкавостта, заложена в Пакта за стабилност и растеж, която Комисията отчита от януари 2015 г. насам. Следователно това съответства изцяло на действащите правила, определени в първичното и вторичното законодателство.

На последно място, в предложението се запазва провеждането на междупарламентарни срещи, организирани ежегодно от Европейския парламент.

Какво предстои?

Предложението за включване на Фискалния пакт в правната рамка на ЕС е под формата на директива на Съвета съгласно член 126, параграф 14, втора алинея от ДФЕС. Европейският парламент, който трябва да бъде консултиран, и Съветът се приканват да приемат това предложение до средата на 2019 г.

Нови бюджетни инструменти за стабилна еврозона в правната уредба на ЕС

Комисията представя Съобщение относно нови бюджетни инструменти за стабилна еврозона в правната уредба на Съюза. В съобщението са посочени четири конкретни функции, които са от основно значение за задълбочаването на европейския икономически и паричен съюз, и се предлагат конкретни следващи стъпки във връзка с всяка от тях: Предложените инструменти са тясно свързани помежду си и ще действат едновременно с европейския семестър.

  1. Подкрепа за националните реформи чрез нов инструмент за осъществяване на реформи и техническа помощ по искане на държавите членки;
  2. Специален механизъм за сближаване, съпътстващ държавите членки в процеса на присъединяване към еврото;
  3. Механизъм за подкрепа за банковия съюз посредством ЕМС/ЕПФ, както е обяснено по-горе, както и
  4. Функция за стабилизация, която да се използва, за да се задържи равнището на инвестиции в случай на сериозни асиметрични сътресения.

За да бъдат ефективни и да оказват оптимално въздействие, включително по отношение на данъкоплатците, тези инструменти трябва да бъдат замислени и разработени в пълно взаимодействие със сегашните и бъдещите финанси на ЕС. Предвижда се някои действия да бъдат осъществени в периода 2018—2020 г. Други ще последват през май 2018 г. като част от предложенията на Комисията за следващата многогодишна финансова рамка.

Европейският парламент и Съветът се приканват до средата на 2018 г. да приемат предложението за укрепване на Програмата за подкрепа на структурните реформи и промените в Регламента за общоприложимите разпоредби и да се споразумеят за общ механизъм за подкрепа за Единния фонд за преструктуриране.

Европейският парламент и Съветът се приканват до средата на 2019 г. да приемат, в контекста на предложенията за следващата многогодишна финансова рамка след 2020 г., предложенията за подкрепа на структурните реформи, за специален инструмент за сближаване, предназначен за държавите членки извън еврозоната, и за функция за стабилизация.

Подкрепа за националните реформи

Какво предлага Комисията?

Комисията предвижда два допълващи се елемента: 1) инструмент за осъществяване на реформи в подкрепа на ангажиментите за реформи на държавите членки; 2) техническа помощ за специфични действия по искане на държавите членки.

За периода след 2020 г. Комисията ще представи подробни предложения през май 2018 г., като част от предложенията за следващата многогодишна финансова рамка.

Още в периода 2018—2020 г. Комисията възнамерява да развие някои от тези идеи по два начина.

Първо, за да се изпробва пилотно идеята за инструмент за осъществяване на реформи, тя предлага целенасочени промени в Регламента за общоприложимите разпоредби по отношение на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Те ще осигурят на държавите членки възможността да използват резерва за изпълнение на тези фондове, за да се подпомогне изпълнението на реформите, набелязани в рамките на европейския семестър.

Второ, Комисията предлага да се увеличи техническата помощ за всички държави членки и да се разработи специален работен процес за държавите членки извън еврозоната в процеса на присъединяването им към нея. Поради тези две причини Комисията предлага да се удвои капацитетът на съществуващата, създадена наскоро Програма за подкрепа на структурните реформи (ППСР), като достигне 300 милиона евро до 2020 г.

По какъв начин новият инструмент за осъществяване на реформи ще подкрепя реформите като част от процеса на европейския семестър? Как ще се договарят реформите?

След 2020 г. новият инструмент за осъществяване на реформи би могъл да функционира по следния начин:

  1. Реформите ще се предлагат от самите държави членки в техните национални програми за реформи въз основа на предизвикателствата, набелязани в процеса на европейския семестър.
  2. След това ще се провежда структуриран диалог между Комисията и съответната държава членка, в резултат на който ще се договаря пакет за поемане на ангажимент за реформи, обхващащ набор от реформи, които трябва да бъдат изпълнени в срок от три години.
  3. Държавите членки ще представят подробен набор от мерки, междинни цели за изпълнение и график за приключване и ще докладват за напредъка заедно с техните национални програми за реформи в рамките на европейския семестър.
  4. На по-късен етап може да се договори втори набор от реформи, например по искане на новоизбрано правителство.
  5. Ще бъдат изготвени критерии за оценяване на напредъка на различните ключови етапи. Въз основа на тази оценка ще се прави преценка за финансовата подкрепа.

Какво означава техническа помощ по искане от държавите членки?

В началото на 2017 г., в резултат на направено от Комисията предложение, Европейският парламент и Съветът одобриха Програма за подкрепа на структурните реформи (ППСР).
Тази програма вече е напълно оперативна и се изпълнява от Службата на Комисията за подкрепа на структурните реформи.

Целта на ППСР е да финансира съобразена с конкретните нужди техническа помощ за държавите членки, за да им помогне да изпълнят плановете си за реформи. Подкрепата е на разположение на всички държави — членки на ЕС, тя се основава на търсенето и не изисква съфинансиране.

Първоначалната обратна информация показва, че търсенето надвишава съществено наличните по ППСР суми. Комисията предлага до 2020 г. да се увеличи съществено предоставяната техническа помощ. Тя ще предложи също така тези дейности да продължат след 2020 г.

Подкрепа за държавите членки в процеса на присъединяването им към еврото

Какво предлага Комисията?

За периода 2018—2020 г. Комисията предлага да се създаде специален работен процес в рамките на Програмата за подкрепа на структурните реформи, за да се осигури целева подкрепа за държавите членки в процеса на присъединяването им към еврото.

Тази подкрепа ще се предоставя при поискване и ще обхване всички политики, които могат да помогнат да се постигне висока степен на сближаване, като например управлението на публичните финанси, бизнес средата, финансовия сектор, пазара на труда и продуктовите пазари и публичната администрация.

Заинтересованите държави членки могат също да решат да препрограмират част от своя бюджет за техническа помощ по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове за проекти, които да бъдат подкрепени от ППСР.

За периода след 2020 г. Комисията ще предложи специален механизъм за сближаване като част от последващите действия по Програмата за подкрепа на структурните реформи.

Тази подкрепа не променя официалните критерии за приемането на еврото и не зависи от официалния процес за приемане на еврото, който е предмет на специална система за докладване.

Механизъм за подкрепа за банковия съюз

Какво предлага Комисията?

Механизмът за подкрепа ще се задейства само в краен случай, когато за дадено преструктуриране на банка наличните ресурси по линия на Единния фонд за преструктуриране не са достатъчни. В рамките на днешния пакет Комисията предлага бъдещият Европейски паричен фонд да предоставя кредитна линия или гаранции на Единния фонд за преструктуриране (вж. също по-горе).

Защо Комисията предлага Европейският паричен фонд да служи като механизъм за подкрепа за банковия съюз?

Създаването на механизъм за подкрепа за Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) ще осигури финансиране, за да се подпомогне организираното преструктуриране на банки в затруднение, в случай че ЕФП не разполага с необходимите ресурси. Механизмът за подкрепа беше принципно одобрен още през 2013 г.

Налице е широк консенсус, че Европейският механизъм за стабилност — бъдещият Европейски паричен фонд — е най-подходящ за осигуряването на механизъм за подкрепа под формата на кредитни линии или гаранции за Единния фонд за преструктуриране. Той предлага решение, което ще бъде леснодостъпно и с подходящи мащаби. Разполага също с капацитета за отпускане на заеми, знанията за пазарните операции и кредитоспособността, необходими за да функционира ефективно като общ механизъм за подкрепа.

Предлагат се също специални договорености, обслужващи интересите на държавите членки извън еврозоната, които са се присъединили към банковия съюз. Те ще гарантират, че еднакви ситуации в рамките на банковия съюз се третират по еднакъв начин.

Ще се наложи ли данъкоплатците да плащат отново за преструктурирането на банки в затруднение?

Това няма да се наложи. Напротив, предложението ще защитава данъкоплатците дори повече, отколкото понастоящем.

До функцията на ЕПФ като механизъм за подкрепа за ЕФП ще се прибягва в краен случай. Ако се наложи ЕПФ да играе тази роля, на него ще може да се разчита за осигуряване на допълнителни средства в кратки срокове.

Всички вноски на ЕПФ в ЕФП ще бъдат възстановявани от банковия сектор. Това гарантира, че разходите, свързани с преструктурирането на банки в затруднение, няма да бъдат за сметка на данъкоплатците. В крайна сметка ще плаща банковият сектор, като по този начин механизмът за подкрепа ще остане неутрален по отношение на публичните финанси с течение на времето.

Създаването на механизъм за подкрепа ще засили още повече доверието в европейската банкова система и в действията, които предприема Единният съвет за преструктуриране. Това на свой ред всъщност ще намали вероятността да възникне ситуация, в която се налага да се задейства механизмът за подкрепа.

Функция за стабилизация

Защо е необходимо да съществува функция за стабилизация?

В резултат на обединяването на паричната политика в зона с единна парична единица инструментите на макроикономическата политика, с които разполагат държавите членки, вече не са същите. Въпреки разликите между отделните държави и значението на размера и структурата на икономиката от гледна точка на вероятността тя да бъде изложена на сътресения, кризата разкри ограниченията на средствата за действие, с които разполагат отделните държави членки от еврозоната, за да могат да поемат отражението от големи асиметрични сътресения, като някои от тях губят достъпа до пазарите, за да се самофинансират. В някои случаи това доведе до продължителни периоди на рецесия и до отрицателни странични последици за други държави членки.

Функцията за стабилизация на европейско равнище ще осигури възможност да се задействат бързо средства за държавите членки в случай на големи асиметрични сътресения, с цел да се допълни ролята, изпълнявана от националните бюджети. Това ще помогне да се облекчат последиците от големите асиметрични сътресения, да се защитят инвестициите в случай на икономически спад и да се предотврати рискът от отрицателни странични последици. Тези въпроси вече бяха повдигнати в доклада на петимата председатели.

Може да се предвиди функцията за стабилизация да действа под различни форми. В Документа за размисъл относно задълбочаването на икономическия и паричен съюз бяха представени три варианта: европейска схема за защита на инвестициите в подкрепа на планираните и предварително определените инвестиции, например в областта на инфраструктурата или на уменията, които в противен случай биха могли да бъдат отменени или отложени; европейска презастрахователна схема за обезщетения при безработица, действаща като фонд за презастраховане за националните схеми, и фонд „за черни дни“, който би могъл да събира редовно средства от държавите членки, като плащанията се задействат по предварително зададен начин. Всички посочени варианти имат своите предимства и могат също така да се комбинират с течение на времето.

Какво предлага Комисията?

В доклада на петимата председатели и Документа за размисъл относно задълбочаването на икономическия и паричен съюз са определени важни принципи, които остават в сила: инструментът за стабилизация трябва да сведе до минимум моралния риск и да не води до постоянни трансфери; да е строго обвързан с ясни критерии и да следва неотменно разумни политики, особено тези, които водят до по-голямо сближаване в рамките на еврозоната; да бъде разработен в правната уредба на ЕС; да бъде отворен и прозрачен по отношение на всички държави членки, както и да не дублира ролята на Европейския механизъм за стабилност — бъдещия Европейски паричен фонд — като инструмент за управление на кризи.

Подобна функция ще допълни стабилизиращата роля на националните бюджети. Ето защо държавите членки трябва да продължават да изграждат и поддържат подходящ фискален резерв, особено, когато обстановката е благоприятна, както е предвидено в Пакта за стабилност и растеж. В случай на икономически спад държавите членки ще използват първо националните си автоматични стабилизатори и ще приложат дискреционна фискална политика в съответствие с Пакта.

Това, което Комисията предвижда в днешното си съобщение, е функция за стабилизация, която ще обединява различни източници на финансиране на равнището на ЕС, за да се запазят националните равнища на инвестициите в случай на големи асиметрични сътресения. Това съответства на значението, което Комисията придава на инвестициите като двигател за дългосрочен растеж, и ще осигури възможност за по-бързо разгръщане в сравнение с други варианти, разгледани в Документа за размисъл относно задълбочаването на икономическия и паричен съюз. По принцип на условията за достъп трябва да отговарят само държавите членки, които спазват рамката на ЕС за наблюдение в периода, предшестващ големи асиметрични сътресения.

В случай на големи асиметрични сътресения, както и според ясни критерии за допустимост и предварително определен механизъм за задействане, съответната държава членка ще получи автоматично подкрепа, която може да включва комбинация от кредити и безвъзмездни средства:

  • Бюджетът на ЕС и Европейският паричен фонд могат да предоставят заеми, гарантирани от бюджета на ЕС;
  • Бюджетът на ЕС може да предоставя ограничена подкрепа, вписана в бюджета на годишна основа, под формата на безвъзмездни средства;
  • Тази функция за подкрепа може да бъде допълнена от осигурителен механизъм въз основа на доброволни вноски от държавите членки.

Някои от тези характеристики могат да бъдат разработени с течение на времето.

Тази функция за стабилизация е предназначена за еврозоната и е отворена за всички, които желаят да участват. За периода след 2020 г. Комисията ще представи предложение през май 2018 г., като част от предложенията за следващата многогодишна финансова рамка.

Европейски министър на икономиката и финансите

Защо Комисията подкрепя създаването на пост на европейски министър на икономиката и финансите?

Настоящата институционална структура на ИПС е сложна, тъй като икономическите, фискалните, структурните и финансовите политики се управляват от различни органи, в рамките на различни правни уредби и системи за надзор. Създаването на пост на европейски министър на икономиката и финансите може да помогне за насърчаването на по-голяма последователност, ефикасност, прозрачност и демократична отчетност при създаването на икономическа политика в ЕС.

Министърът може да работи за отстояването на общия интерес на Съюза и на икономиките от еврозоната както на равнището на ЕС, така и на световно равнище, и също така да улеснява координацията и изпълнението на икономическите политики, като обединява съществуващите отговорности и наличните експертни познания. Министърът ще се отчита пред Европейския парламент и ще участва също в редовни диалози с националните парламенти на държавите членки.

Идеята да се създаде пост на европейски министър на икономиката и финансите вече беше застъпена в Документа за размисъл относно задълбочаването на икономическия и паричен съюз. Европейският парламент също призова за това в своя резолюция от 16 февруари 2017 г. От своя страна, идеята да има председател на Еврогрупата на пълно работно време вече беше обсъдена на срещата на върха на държавите от еврозоната през октомври 2011 г. и беше представена в доклада на петимата председатели от 2015 г.

Каква ще бъде ролята на европейския министър на икономиката и финансите?

Европейският министър на икономиката и финансите може да бъде заместник-председател на Комисията и председател на Еврогрупата, да следи работата на новия Европейски паричен фонд и да се отчита пред Европейския парламент. Министърът няма да дублира съществуващи функции и компетенции. Напротив, той ще работи за създаването на полезни взаимодействия между съществуващите служби и ще допринася за по-ефикасното икономическо управление в ЕС и в еврозоната.

Предвиденото в съобщението съвместяване на двете функции, при което европейският министър на икономиката и финансите е едновременно член на Комисията и председател на Еврогрупата, вече е възможно в рамките на съществуващите Договори. В член 2 от Протокол № 14 относно Еврогрупата, който е приложен към Договорите, се посочва, че „министрите на държавите членки, чиято парична единица е еврото, избират председател за срок от две години и половина с мнозинството от гласовете на тези държави членки.“

Какви отговорности и функции ще има европейският министър на икономиката и финансите?

Днес Комисията представя обобщение на евентуалните функции. На министъра могат да бъдат поверени отговорности с цел да се подпомогне укрепването на цялостната съгласуваност и ефикасност при създаването на икономическа политика на ЕС. Това ще допълва и улеснява упражняването на правомощията на национално равнище, както и взаимодействието между тях на равнище ЕС, без да се накърняват национални прерогативи или да се дублират национални функции.

Министърът ще отговаря за отстояването на общия интерес на икономиките на ЕС и икономиките на еврозоната, действайки като ключово лице за контакт по отношение на институциите и органите на ЕС, държавите членки и широката общественост. Тази роля ще включва също и взаимодействие с международни партньори, например чрез възможността министърът да представлява ЕС на заседания на международните финансови институции.

Министърът ще насърчава и подкрепя координирането и изпълнението на реформите в държавите членки. Министърът ще отговаря също така за определянето на подходяща фискална политика за еврозоната като цяло. На последно място, министърът може да координира използването на съответните бюджетни инструменти на ЕС и на еврозоната с цел да се оптимизират тяхната ефективност и ефикасност при изпълнението на приоритетите на политиката на ЕС.

Какво предстои?

Комисията приканва Европейския парламент и Съвета да обмислят идеите, представени в настоящия пакет, за да може до средата на 2019 г. да се стигне до общо разбиране за ролята и функциите на европейския министър на икономиката и финансите.

Постът на европейски министър на икономиката и финансите може да се създаде поетапно, в рамките на действащите разпоредби в Договора:

  • Ролята на министъра в качеството му на заместник-председател на Комисията може да бъде въведена при назначаването на следващата Комисия от ноември 2019 г.
  • Еврогрупата може да се споразумее неформално да избере министъра за свой председател за два последователни мандата. По този начин неговият мандат ще съответства на мандата на Комисията.

[1] Австрия, Белгия, България, Кипър, Германия, Дания, Естония, Испания, Франция, Гърция, Унгария, Италия, Ирландия, Литва, Люксембург, Латвия, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Швеция, Финландия, Словения и Словакия

MEMO/17/5006

Лица за контакти с медиите:

Въпроси на граждани: Europe Direct на телефон 00 800 67 89 10 11 или на електронния адрес на информационната служба


Side Bar