Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия - Информационен документ

rescEU: Европейската комисия предлага да се засили управлението на бедствия от страна на ЕС: въпроси и отговори

Брюксел, 23 ноември 2017 r.

Европейската комисия внесе пакет от предложения за засилване на реакцията на ЕС в областта на гражданската защита и укрепване на способността на Европа да се справя по-добре с природни бедствия.

Предложението допълва системите на държавите членки за реагиране при бедствия посредством създаването на специален резерв от оперативен капацитет на равнището на Съюза — rescEU — и укрепването на мерките за готовност и превенция. По-конкретно то се фокусира върху две основни области: създаването на системата rescEU с цел увеличаване на общия капацитет за реагиране при бедствия, с който разполага ЕС, и увеличаването на инвестициите в превенцията и готовността.

Защо Комисията предлага rescEU като нова инициатива сега?

Бедствията в Европа са все по-чести и по-комплексни. Вследствие на изменението на климата и променящите се рискове много страни бяха сериозно засегнати през последните години. Европейският съюз бе изправен пред голям брой бедствия с човешки жертви, както и с други тежки последици за гражданите, предприятията, общностите и околната среда. Само през 2017 г. природни бедствия в Европа причиниха смъртта на 200 души. Икономическите разходи са огромни: през 2016 г. щетите на нашия континент възлизаха на близо 10 милиарда евро. ЕС трябва да отговори на това предизвикателство и да осигури на европейските граждани по-добра защита срещу тези бедствия.

Настоящите инструменти на ЕС за реагиране при бедствия са ограничени, като при кризи Съюзът често не е в състояние да предостави на държавите членки исканата помощ или не може да го направи достатъчно бързо. Това се дължи на факта, че сегашният Механизъм за гражданска защита на ЕС се основава на доброволна система и на допълнителния капацитет, който държавите членки могат да предложат на друга държава в нужда.

Как ще действа оперативно rescEU?

По същество rescEU е резерв от активи, използвани, когато държавите членки не успяват да се справят сами с дадено бедствие и е необходимо ЕС бързо да предостави допълнителна помощ. Всички разходи и капацитетът на rescEU ще са напълно финансирани от ЕС, като Комисията запазва оперативния контрол върху тези активи и взема решение за тяхното разполагане.

Системата ще функционира по следния начин в кризисна ситуация:

1) Държава членка може да реши да задейства механизма за гражданска защита на ЕС, за да поиска помощ, когато е изключително затруднена от дадена криза (както и други държави и международни организации). Следва да бъде ясно: Европейската комисия не може сама да задейства Механизма за гражданска защита.

2) В рамките на Комисията денонощно функциониращият Координационен център за реагиране при извънредни ситуации, базиран в Брюксел, наблюдава и управлява система за обмен на информация, използвана от всички държави — членки на ЕС, за искания за помощ и описание на подкрепата, от която се нуждаят. При получаване на искане за помощ всички участващи в механизма държави получават незабавно предупреждение за искането.

3) Когато Европейският капацитет за гражданска защита е недостатъчен, за да бъде реагирано на бедствието, Комисията може да реши да разположи свой собствен капацитет rescEU в подкрепа на действията на държавите членки. Този капацитет ще бъде в четирите области на действие; противопожарни самолети, оборудване за изпомпване с голям капацитет при наводнения, капацитет за издирване и спасяване в градски условия и полева болница и спешна медицинска помощ.

4) След като бъде установено каква подкрепа е необходима, тя ще бъде изпратена на засегнатата държава. Комисията си запазва оперативния контрол върху активите на rescEU. По време на операцията засегнатата държава следва да гарантира, че дейностите, включващи капацитет на rescEU, се осъществяват оперативно в съответствие с договореното с Комисията.

Как ЕС ще подкрепи солидарността на държавите членки чрез използването на националния капацитет в Европейския капацитет за гражданска защита ?

Предложението включва редица нови разпоредби, които ще помогнат на държавите членки да увеличат както съществуващия капацитет, така и приноса си към Европейския капацитет за гражданска защита:

  1. Държавите членки ще получат значително съфинансиране от ЕС в размер на 75 %, за да модернизират своя национален капацитет. Впоследствие този национален капацитет ще стане част от Европейския капацитет за гражданска защита и ще бъде предоставян в отговор на бедствия.
  2. Ако е необходимо капацитетът да се използва за реагиране на бедствия в друга държава членка, ЕС ще съфинансира разходите, направени за разполагането на активи, които са част от Европейския капацитет за гражданска защита. Съфинансирането от ЕС за активите, включени от държавите членки в Европейския капацитет за гражданска защита, ще бъде в размер на 75 % от оперативните разходи, когато те се използват в ЕС или в участваща държава. Понастоящем бюджетът на ЕС финансира само част от транспортните разходи, но не и оперативните разходи. При повечето операции обаче придвижването не е скъпата част: оперативните разходи са много по-високи от разходите за транспорт. Например разходите за транспортирането на голяма полева болница са само частица от разходите за нейното функциониране, възлизащи на около 6 милиона евро месечно. Полетът на самолет от Франция до Португалия също е евтин в сравнение с разходите за използването му на място в продължение на няколко дни.
  3. Ще бъде изградена Мрежа на ЕС за знания за гражданска защита с цел да се оказва съдействие на всички участници в гражданската защита в Европа. Чрез нея всички участници в действията в случай на бедствие ще разполагат с най-актуалната информация и ще „говорят на един и същ език“.
  4. Комисията ще работи съвместно с държавите членки, за да се гарантира, че инвестициите, извършени със средства от структурните фондове, са „устойчиви на бедствия“. Това означава, че те ще трябва да бъдат съобразени с оценките на риска, предоставени от държавите членки. Освен това Комисията ще може да изисква национални планове за управление на риска и готовност, да наблюдава изпълнението им и да отправя препоръки по отношение на националните инвестиции за превенция и готовност. В дългосрочен план това ще бъде най-ефективният начин за оказване на съдействие на държавите членки да намалят загубите и да увеличат капацитета си за предотвратяване на бедствията, както и за готовност и за реагиране.

Европейски капацитет за гражданска защита: колко актива и от кои държави?

Европейският капацитет за гражданска защита заменя досегашния Европейски капацитет за реагиране при извънредни ситуации, създаден през октомври 2014 г. и представляващ доброволно обединяване на предварително заделени ресурси . Новият капацитет обединява над 90 ресурса за реагиране, осигурени от 20 различни участващи държави. Преглед на ресурсите можете да намерите тук. Ресурсите включват екипи и въздухоплавателни средства за борба с пожарите, съоръжения за борба с наводненията и за пречистване на водите и апаратура за откриване на опасни материали и вземане на проби с цел химична, биологична, радиационна и ядрена защита. Опитът обаче показва, че тези ресурси са недостатъчни, тъй като бедствията настъпват едновременно, все по-често и имат все по-тежки последици.

Комисията ще засили Европейския капацитет за гражданска защита, като предостави на държавите членки по-голямо финансиране от Съюза, предназначено за разходи за адаптиране, ремонт и използване на оборудването, съставляващо капацитета. Това ще бъде допълнителен стимул за държавите членки, за да допринесат с ресурсите си за Европейския капацитет за гражданска защита.

Предложението ще организира ли също работата за операции за гражданска защита извън ЕС?

Предложението се съсредоточава до голяма степен върху засилването на общата способност на ЕС и на държавите членки да реагират на бедствия, настъпили на тяхната територия.

Когато става въпрос за операции за гражданска защита извън ЕС и участващите в механизма държави, Механизмът за гражданска защита на ЕС ще продължи да координира действията на Съюза в съответствие с действащото законодателство и ще финансира 75 % от транспортните разходи, свързани с Европейския капацитет за гражданска защита.

Държавите, участващи в Механизма за гражданска защита на ЕС (Исландия, Норвегия, Сърбия, бившата югославска република Македония, Черна гора и Турция), също ще могат се възползват от новите възможности, предлагани по rescEU.

По какъв начин предложението ще повиши готовността и ще подобри превенцията?

Превенцията и готовността са основните елементи на всяко ефективно действие в случай на природно бедствие. Ползата от инвестиране в превенцията на природните бедствия е ясна — спасяване на човешки живот и поминък и свеждане до минимум на икономическите и физическите щети. С предложението се цели предотвратяването на бедствията и намаляването на рисковете да заемат централно място в планирането, като оценката и намаляването на рисковете се интегрират в използването на фондовете на ЕС.

ЕС предлага това да стане чрез:

  • насърчаване на държавите членки да извършват по-добра оценка на рисковете и по-добро планиране с цел ефективна превенция и постигане на готовност. Например, ако е известно, че в определена зона има опасност от наводнения, трябва да се осигури подходяща защита на домовете, предприятията и околната среда. Друг пример — когато има информация, че възрастни хора живеят в изолирани селски райони, изложени на риск от горски пожари, трябва да съществуват планове за готовност, с които да се улесни евакуацията им;

  • осигуряване на общи обучения за най-добрите европейски специалисти. Средствата и екипите трябва да могат без затруднения да бъдат използвани съвместно отвъд националните граници и да бъдат разположени в близост до местата, където има опасност от бедствия. Това се отнася и за обмена на знания и опит от предходни бедствия. Всички тези аспекти ще бъдат подобрени чрез Мрежа на ЕС за знания за гражданска защита.

Държавите членки ще трябва да подготвят планове за превенция и готовност, които ще бъдат прегледани от Комисията. В резултат на този преглед Комисията ще окаже съдействие на държавите членки, нуждаещи се от допълнителна помощ.

Колко пъти е задействан Механизмът за гражданска защита на ЕС през последните две години?

През последните две години (2016 г. и 2017 г.) този механизъм е задействан 56 пъти за бедствия както в ЕС, така и извън него.

Ако Парламентът и Съветът одобрят предложението на Комисията, до какви разходи ще доведе то?

Според изчисленията бюджетното отражение на предложението възлиза на допълнителни 280 милиона евро за оставащия период на многогодишната финансова рамка (2018 – 2020 г.).

 

MEMO/17/4732

Лица за контакти с медиите:

Въпроси на граждани: Europe Direct на телефон 00 800 67 89 10 11 или на електронния адрес на информационната служба


Side Bar