Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия - Информационен документ

Преразглеждане на Директивата за командироването на работници — често задавани въпроси*

Страсбург, 8 март 2016 r.

Какво се разбира под „командироване на работници“?

„Командирован“ работник е служител, изпратен от своя работодател временно в друга държава членка, за да предоставя дадена услуга.

Между командировани работници и мобилни работници в ЕС има разлика. Мобилните европейски работници се преместват в друга държава членка с цел да се интегрират в пазара на труда дългосрочно или за постоянно. От своя страна, командироването на работници в друга държава членка е изрично свързано с изпълнението на дадена услуга. Командированите работници запазват своите трудови правоотношения с изпращащото дружество, а техният престой в приемащата държава е временен.

Мобилните работници в ЕС, които се преместват за постоянно в друга държава, се включват към социалноосигурителната система на държавата домакин, за разлика от командированите (за по-малко от две години) работници, които запазват статута си на членове на социалноосигурителната система на държавата, от която са изпратени.

Защо е необходимо да се командироват работници?

Свободата на предоставяне на услуги във всички държави — членки на ЕС, е един от основните принципи на единния пазар. По-конкретно „свободното движение на услуги“ означава, че дружествата могат да предоставят дадена услуга в друга държава членка, без да е необходимо да се установяват в нея. За целта тези дружества трябва да имат възможност да изпращат своите служители в друга държава членка, където те да изпълнят съответните задачи. Съответно, за да може единният пазар да функционира безпроблемно, е необходимо регламентирането на условията на труд за тези работници.

Колко командировани работници има в Европейския съюз и къде работят те?

По данни на ЕС, между 2010 и 2015 г. броят на командированите работници в ЕС се е увеличил с близо 41 %. През 2015 г. в ЕС са организирани 2,05 млн. командировки — за сравнение, през 2010 г. техният брой е бил 1,3 млн., а през 2013 г. — 1,7 млн. Средната продължителност на командировките е 4 месеца.

Като цяло командированите работници представляват едва 0,9 % от общата заетост в ЕС и 0,4 % от еквивалента на пълно работно време на заетите. Техният процент обаче е особено висок в определени сектори и държави членки.

Само в сектора на строителството са извършени 41,5 % от общия брой командировки, въпреки че командироването е широко разпространено и в производствения сектор (24,6 %), услугите в сферата на образованието, здравеопазването и социалната дейност (14,2 %) и бизнес услугите (10,4 %).

Приемайки общо около 50 % от всички командировани работници, Германия, Франция и Белгия са трите най-привлекателни за командированите работници държави членки. Класацията на изпращащите държави се оглавява от Полша, Германия и Франция.

Какво се предвижда в действащата Директива за командироването на работници от 1996 г.?

В момента в европейското законодателство е определен набор от задължителни правила във връзка с условията на работа, които трябва да се прилагат за командированите работници. Тези правила са установени в приетата през 1996 г. Директива 96/71/ЕО.

В нея е предвидено, че макар че работниците, командировани в друга държава членка, запазват трудовите си правоотношения с изпращащото дружество и съответно за тях се прилага законодателството на тяхната държава членка, те имат законно право да упражняват набор от основни права, които са в сила в приемащата държава членка, в която се изпълняват задачите. В строителния сектор, а по преценка на държавите членки, и в други сектори, се прилагат и разпоредбите на общоприложими колективни трудови договори между социалните партньори. Този набор от права се състои от:

  •  минимални ставки на възнаграждение;
  •  максимална продължителност на периодите на труд и минимална продължителност на периодите на почивка;
  •  минимален платен годишен отпуск;
  •  условия на наемане на работници чрез агенции за временна заетост;
  •  здраве, безопасност и хигиена на работното място;
  •  равно третиране на мъжете и жените.

Това са минималните условия, на които имат право командированите работници. Работодателите могат да прилагат и по-благоприятни условия.

Директивата за командироването на работници не засяга аспекти от областта на социалната сигурност. Тези въпроси са уредени в Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.

Каква е ролята на Директивата от 2014 г. за осигуряване на изпълнението на разпоредбите относно командироването на работници?

През 2014 г. беше приета Директива 2014/67/ЕС (т. нар. „Директива за осигуряване на изпълнението“). Целта ѝ е да засили практическото прилагане на правилата за командироване на работници, като разгледа въпроси, свързани с измамите, заобикалянето на правилата и обмена на информация между държавите членки.

По-специално, с Директивата за осигуряване на изпълнението на разпоредбите относно командироването на работници са изпълнени следните цели:

  • повишава се осведомеността на командированите работници и на дружествата за техните права и задължения;
  • подобрява се сътрудничеството между компетентните в тази област национални органи;
  • обръща се внимание на проблема с фиктивните дружества, които използват командироването, за да заобикалят закона;
  • определят се отговорностите на държавите членки по отношение на проверките на спазването на правилата за командироване на работници;
  • определят се изисквания за командироващите дружества, така че да се повиши прозрачността при подаването на информация и извършването на проверки;
  • предоставят се правомощия на синдикалните организация да подават жалби и да предприемат правни и/или административни действия срещу работодателите на командировани работници, в случай че техните права не се зачитат;
  • гарантира се ефективното прилагане на административни санкции и събирането на глоби в държавите членки при неспазване на изискванията на европейското законодателство за командироването.

Чрез Директивата за осигуряване на изпълнението на разпоредбите относно командироването на работници на националните органи се предоставят ефективни инструменти за разграничаване на действителното командироване от злоупотребите и заобикалянето на закона. Така например, компетентните органи на приемащата държава членка могат да изпратят запитване до органите в изпращащата държава членка, за да проверят дали командироващото предприятие действително извършва в тази държава съществени дейности, различни от чисто административните. Дали командированите работници са наети в тази държава е един от относимите критерии, които трябва да се вземат под внимание.

Директивата за осигуряване на изпълнението беше транспонирана от държавите членки в националните им законодателства до 18 юни 2016 г.

Защо Комисията предложи да се преразгледа директивата от 1996 г.?

В своите политически насоки Комисията „Юнкер“ акцентира върху това, че социалният дъмпинг няма място в Европейския съюз, и обяви началото на целенасочено преразглеждане на директивата от 1996 г. След консултация на широка основа и оценка на въздействието Комисията представи през март 2016 г. целенасочено законодателно преразглеждане на Директивата за командироването на работници с цел въвеждане на принципа на равно заплащане за равен труд на едно и също място и справяне с нелоялните практики. При преразглеждането бяха отчетени редица промени, настъпили след приемането на първата директива.

От 1996 г. насам икономическото състояние и пазарът на труда в Европейския съюз се промениха значително. През последните две десетилетия единният пазар се разрасна, а разликите в заплащането се увеличиха, като по този начин се създадоха нежелани стимули за дружествата да използват командироването като начин да се възползват от тези разлики. Правната уредба, въведена с директивата от 1996 г., вече не отговаря изцяло на тази нова действителност.

Освен това, тъй като командироващите дружества трябва да спазват само минималните ставки на възнаграждение на приемащата държава членка, това често води до разлики в заплащането между командированите и местните работници, особено в държави членки със сравнително високи заплати. Има данни, че в някои сектори и някои държави членки командированите работници получават до 50 % по-малко от местните работници.

Значителните разлики в заплащането нарушават равните условия на конкуренция между дружествата и по този начин възпрепятстват безпроблемното функциониране на единния пазар. Следователно актуализирането на правилата за командироването на работници е необходимо както от икономическа, така и от социална гледна точка.

Освен това преразглеждането ще позволи да се постигне по-добра съгласуваност с други европейски актове, приети след директивата от 1996 г. Налице е известна непоследователност между действащата директива и някои други европейски актове, като например Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Директивата за работа чрез агенции за временна заетост. Със съгласуването на съответните разпоредби правилата ще станат по-ясни за дружествата, правоприлагащите органи и работниците.

С тази инициатива Комисията целеше да създаде по-силна рамка за командироването в ЕС, която да допринесе за изграждането на по-справедлив и по-задълбочен единен пазар.

Кои са основните елементи в предложението на Комисията от март 2016 г.?

На 8 март 2016 г. Комисията предложи целенасочено преразглеждане на Директивата за командироването на работници от 1996 г. Основният елемент в предложението се отнасяше до заплащането на командированите работници и потвърждаваше принципа за равно заплащане за равен труд на едно и също място.

По-конкретно, основната промяна е свързана със ставките на възнаграждение, които командированият работник има право да получава. Съгласно действащата Директива за командированите работници изискването е те да не получават по-малко от минималните ставки на възнаграждение. В новото предложение се предвижда да се прилагат същите правила за заплащането като прилаганите в приемащата държава членка, определени в нейното законодателство или в общоприложими колективни трудови договори. По този начин за командированите и местните работници ще се прилагат едни и същи правила при заплащането.

Каква е разликата? Често пъти заплащането включва не само минималните ставки на възнаграждение, но и други елементи, като например премии или надбавки (напр. коледна премия), както и увеличаване на заплащането в зависимост от прослуженото време. Държавите членки също така ще трябва да уточнят по прозрачен начин кои са различните съставни елементи на възнагражденията на тяхна територия. Ако тези елементи са установени в законодателството или в общоприложими колективни трудови договори, те вече ще трябва да бъдат вземани предвид при заплащането на командирования работник.

Предложението по никакъв начин не влиза в разрез с механизмите за определяне на възнагражденията на държавите членки, а гарантира, че по отношение на заплащането командированите работници се третират съгласно същите правила, които се прилагат за местните работници.

Пример: Работник, командирован в строителния сектор в Белгия, трябва да получава, освен минималната работна заплата за своята категория (т.е. между 13,379 и 19,319 евро на час) и елементите на възнаграждението, предвидени в общоприложимия колективен трудов договор за строителния сектор:

- надбавка за лоши атмосферни условия;

- надбавка за мобилност;

- надбавка за специални работи;

- надбавка за амортизацията на инструментите и пр.

Комисията предлага правилата, установени в общоприложими колективни трудови договори, да станат задължителни за командированите работници във всички стопански сектори.

Каква е разликата? Понастоящем това се отнася единствено до строителния сектор и държавите членки могат да решат дали да прилагат общоприложимите колективни трудови договори за командировани работници от други сектори. Те имат свободата да решат дали да направят колективните трудови договори общоприложими, или не. Ако обаче решат да ги направят общоприложими, съответните трудови договори стават приложими и за командированите работници.

Пример: В някои държави членки (Австрия, Белгия, Испания, Франция, Гърция, Финландия, Ирландия, Италия, Нидерландия, Португалия и Словения) общоприложимите колективни трудови договори във всички сектори вече са задължителни за командированите работници. За тях това ново правило няма да доведе до промени. Други държави членки, като например Германия, Ирландия и Люксембург, са използвали тази възможност в своето законодателство само в избрани сектори.

Принципът за равно третиране на местните работници, наети чрез агенции за временна заетост, ще бъде прилаган и за командированите чрез агенции за временна заетост работници, като по този начин ще се осигури последователност с действащото законодателство за работата чрез агенции за временна заетост.

Каква е разликата? В европейското законодателство вече е предвидено, че на национално равнище за работниците, наети чрез агенции за временна заетост, трябва да се прилагат същите условия на наемане на работа и на труд като тези по отношение на техните колеги в дружеството, за което те временно ще работят. До момента този принцип не се е прилагал непременно за работници, командировани чрез агенции за временна заетост в друга държава членка. Съответно с предложението ще се гарантира равно третиране по отношение на заплащането и за работниците, командировани чрез агенции за временна заетост.

Пример: Понастоящем половината от държавите членки са въвели в националното си законодателство варианта, предвиден в настоящата директива. За тях няма да е необходимо да правят изменения.

Австрия, Кипър, Естония, Гърция, Финландия, Хърватия, Унгария, Ирландия, Латвия, Португалия, Словения и Словакия ще трябва да променят националното си законодателство, за да включат този принцип.

Ако даден срочно нает работник е командирован в дружество, обвързано от колективен трудов договор, който не е общоприложим (например дружествен колективен трудов договор), по-благоприятните условия вече ще трябва да се прилагат по отношение на наетите чрез агенции за временна заетост работници, командировани от агенция, установена в друга държава членка.

В първоначалното си предложение Комисията предложи също така за работниците, командировани за определен срок (дългосрочни командировки), да се прилагат най-малко задължителните разпоредби относно закрилата, предвидени в трудовото законодателство на приемащата държава членка. Например в законодателството за координация на системите за социална сигурност има съпоставимо правило за 24-те месеца.

Каква е разликата? В момента за всички командировани работници вече се прилагат редица важни разпоредби от трудовото законодателство на приемащата държава членка, като например по отношение на здравеопазването, безопасността и хигиената, както и равното третиране на мъжете и жените. По други въпроси обаче, например защита от незаконно уволнение, се прилага трудовото законодателство на изпращащата държава членка. С предлаганото изменение по повечето аспекти на трудовото законодателство дългосрочно командированите работници ще бъдат третирани напълно наравно с местните работници в приемащата държава членка. Когато може да се очаква, че работникът ще бъде командирован за повече от определен срок, това ще става от първия ден. Във всички останали случаи трудовото законодателство на приемащата държава членка ще се прилага веднага след като периодът на командироването надхвърли определения срок.

На какъв етап се намира законодателният процес по отношение на това предложение?

На 16 октомври 2017 г. Комисията по заетостта на Европейския парламент прие компромисен текст. По време на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси на 23 октомври 2017 г. министрите на заетостта и социалните въпроси на ЕС се договориха за общ подход. Между Европейския парламент, Съвета и Комисията ще започне обсъждане с оглед приемане на окончателно предложение.

С настоящото предложение прилага ли се принципът на равно заплащане за равен труд в контекста на командироването?

Да, като се вземат предвид разнообразните ситуации в различните държави членки, както и необходимостта условията на конкуренция да останат равни за всички доставчици на услуги.

Във всяка държава членка могат да бъдат въведени различни правила, с които да се осигури справедливо заплащане на работниците. С предложението се гарантира, че местните и командированите работници могат да се възползват от тези права по еднакъв начин. Като цяло всички правила за заплащането ще трябва да се спазват както от националните дружества, така и от дружествата, които командироват работници. При възлагането на подизпълнители това може дори да включва правилата, предвидени във всякакви колективни трудови договори или арбитражни решения, независимо от това дали те са общоприложими и какъв е техният обхват и значение на национално равнище. Що се отнася до командированите чрез агенции за временна заетост работници, предложението гарантира равното им третиране по отношение на всички основни условия на труд и наемане на работа.

Комисията ли ще решава какво възнаграждение да заплащат дружествата на своите командировани работници?

Не, това е въпрос, който е обект на свободно договаряне.

Предложението на Комисията има за цел да се създадат равни условия на конкуренция между командироващите и местните дружества, за да се гарантира, че приложимите за местните дружества правила са приложими и за командироващите дружества. Това ще гарантира защита на работниците и лоялна конкуренция между предприятията.

Различните дружества ще запазят възможността си да предлагат различни условия на труд и възнаграждение, при условие че техните условия са по-благоприятни от изискваните съгласно правилата на приемащата държава членка.

Предложеното преразглеждане ще промени ли положението на държавите членки, които нямат система за обявяване на колективните трудови договори за общоприложими?

Правилата, позволяващи на държавите членки, които нямат система за обявяване на колективните трудови договори за общоприложими, да се позовават на някои други колективни трудови договори или арбитражни решения (член 3, параграф 8), остават непроменени.

Преразглеждането на Директивата за командироването на работници ще окаже ли въздействие върху командироването на работници/предоставянето на услуги от трети държави?

Доставчиците на услуги и работниците от трети държави се ползват с достъп до пазара на ЕС само когато в международно търговско споразумение е предвиден такъв достъп на взаимна основа. Когато доставчици на услуги от трети държави имат достъп до пазара на ЕС, за тях в общия случай се прилагат трудовоправните разпоредби на държавата членка, на чиято територия командироват работници. В преразгледаната Директива за командироването на работници ще се запази разпоредбата за това, че „предприятията, установени в държави, които не са членки, не трябва да бъдат третирани по-благоприятно, отколкото предприятия, установени в държава членка“. Ето защо за дружества, установени в държава извън ЕС и командироващи работници на територията на държава членка, държавите членки трябва да прилагат поне същите изисквания, които се прилагат за дружества, командироващи работници от друга държава членка.

Каква е връзката с предложението за Европейски орган по въпросите на трудовия пазар?

Новите и по-справедливи правила имат смисъл само ако се прилагат правилно. Комисията желае да спомогне за постигането на истинска динамика на сътрудничеството между компетентните органи на държавите членки, което може да бъде подобрено. Поради транснационалния си характер командироването на работници крие специфични предизвикателства за органите, натоварени с надзора на условията на труд. Затова е необходимо по-активно и улеснено сътрудничеството между компетентните органи на приемащата и изпращащата държава. Това е една от задачите, с които може да бъде натоварен един Европейски орган по въпросите на трудовия пазар. Както беше обявено в речта за състоянието на Съюза и в писмото за намеренията от 13 септември, това предложение ще бъде част от работната програма на Комисията за 2018 г.

Прилага ли се директивата за сектора на автомобилния транспорт?

Настоящата Комисия винаги е застъпвала позицията, че съществуващата Директива относно командироването на работници се прилага за автомобилния транспорт.

Въпреки това тя признава спецификата на силно мобилния сектор на международния автомобилен транспорт. Затова, когато Комисията излезе с преразглеждането на общата директива за командироването през март миналата година, беше посочено, че ще последва специално секторно законодателство за транспортния сектор. Предложение за такова специално секторно законодателство беше представено на 31 май 2017 г. Повече информация може да намерите тук.

В общия подход, приет на 23 октомври, Съветът постигна съгласие преразгледаните правила относно командироването да се прилага за водачите в сектора на транспорта едва от датата на влизане в сила на специалното секторно законодателство.

До тогава в автомобилния транспорт в сила ще останат съществуващите правила. Комисията призовава Съвета и Европейския парламент бързо за приемат предложените правила за сектора на транспорта, за да бъдат правилата приспособени към специфичните нужди на командированите работници в сектора и същевременно да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар в сектора на автомобилния транспорт.

 

 

* Оригиналната версия на документа е публикувана на 8 март 2016 г. Актуализация: 24 октомври 2017 г.

 

MEMO/16/467

Лица за контакти с медиите:

Въпроси на граждани: Europe Direct на телефон 00 800 67 89 10 11 или на електронния адрес на информационната служба


Side Bar