Navigation path

Left navigation

Additional tools

Other available languages: EN FR DE RO

Европейска комисия - Информационен документ

Доклади за постигнатия от България и Румъния напредък по механизма за сътрудничество и проверка

Брюксел, 27 януари 2016 r.

При присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. и в двете държави членки все още бяха налице определени слабостибяха налице определени слабости в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията, а в случая на България — и борбата с организираната престъпност.

Тези слабости можеха да попречат на ефективното прилагане на законите, политиките и програмите на ЕС и да попречат на българите и румънците да упражняват в пълна степен правата си като граждани на ЕС. Ето защо Комисията пое ангажимент да помага на България и Румъния за отстраняването на тези недостатъци, както и да проверява редовно постигнатия от страните напредък по индикативните показатели, предвидени за тази цел, чрез механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Тези индикативни показатели са взаимосвързани и трябва да се разглеждат в съвкупността им като стъпки към мащабна реформа на съдебната система и постоянна борба с корупцията, за които е необходим дългосрочен политически ангажимент. Комисията счита, че процесът на мониторинг посредством МСП, възможностите, предоставени от средствата на ЕС, и конструктивният ангажимент на Комисията и редица държави членки продължават да оказват ценна подкрепа за насърчаване, постигане на напредък и консолидиране на реформата в България и Румъния.

Какви са индикативните показатели за Румъния?

  • Индикативен показател 1: Да гарантира по-прозрачен и ефективен съдебен процес, по-конкретно чрез подобряване на капацитета и отчетността на Висшия съдебен съвет. Да наблюдава и да докладва за ефекта от новия граждански процесуален кодекс и новия наказателно-процесуален кодекс.
  • Индикативен показател 2: Да създаде, както е предвидено, агенция по интегритет, която да отговаря за проверка на имуществото и средствата, несъвместимостта и потенциалните конфликти на интереси и да произнася решения със задължителна сила, въз основа на които могат да се налагат възпиращи санкции.
  • Индикативен показател 3: Да надгражда над постигнатия вече напредък, да провежда нови професионални и надпартийни разследвания по обвинения в корупция по високите етажи на властта.
  • Индикативен показател 4: Да предприеме по-нататъшни мерки за предотвратяване на корупцията и за борба с нея, по-специално на равнище на местното управление.

Какви са индикативните показатели за България?

  • Индикативен показател 1: Да направи промени в Конституцията, с които да бъде премахната всякаква двусмисленост по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система.
  • Индикативен показател 2: Да осигури по-прозрачен и ефикасен съдебен процес посредством приемането и прилагането на нов Закон за съдебната власт и нов Граждански процесуален кодекс. Да докладва за ефекта от тези нови закони и от Наказателно-процесуалния кодекс и Административнопроцесуалния кодекс, и по-специално върху досъдебната фаза на наказателното производство.
  • Индикативен показател 3: Да продължи реформата на съдебната власт с цел подобряване на професионализма, отчетността и ефикасността. Да прави оценка на ефекта от тази реформа и да публикува резултатите всяка година.
  • Индикативен показател 4: Да провежда и докладва за професионални, безпристрастни разследвания на твърдения за корупция по високите етажи на властта. Да докладва за вътрешни инспекции на публичните институции и за публикуването на данни за имуществото на високопоставени държавни служители.
  • Индикативен показател 5: Да предприеме по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в местното управление.
  • Индикативен показател 6: Да приложи стратегия за борба с организираната престъпност, като се съсредоточи върху тежките престъпления, изпирането на пари, както и върху систематичното конфискуване на имущество на лица, извършващи престъпления. Да докладва за новите и текущите разследвания, обвинителни актове и осъдителни присъди в тези области.

Как докладва Комисията за напредъка в България и Румъния?

Комисията непрекъснато оценява напредъка в областта на съдебната реформа и на борбата с корупцията в България и Румъния, както и в областта на борбата срещу организираната престъпност в България. Оценките на Комисията и официалните ѝ доклади се основават на внимателен анализ и мониторинг, съпътствани от непрекъснат диалог между българските и румънските власти и службите на Комисията. За изготвянето на докладите допринасят и контактите с държавите членки, гражданското общество, международни организации, независими експерти и различни други източници. Всеки доклад на Комисията, в това число неговата методология и заключения, впоследствие се обсъжда и приема в заключенията на Съвета на министрите. 

Какви са следващите стъпки за Румъния?

2016 година ще бъде година на изпитания в много отношения. Степента, в която съблюдаването на етичните норми е определящ аспект при назначенията на висши длъжности в съдебната система, и проверката на кандидатите за предстоящите избори ще бъдат основните признаци за това, че реформата придобива необратим характер. Продължаването на тази положителна тенденция и резултати във връзка с реформите също ще бъде важен сигнал за устойчивост.

Комисията ще наблюдава постоянно напредъка и последващите действия във връзка с препоръките, включени в публикувания днес доклад, чрез периодични работни посещения, както и чрез редовен диалог с румънските власти. Следващият доклад вероятно ще бъде изготвен след около една година.

Какви са следващите стъпки за България?

Комисията приканва България да ускори напредъка по препоръките ѝ за реформата на съдебната власт, съблюдаването на етичните норми и борбата с корупцията и организираната престъпност. Комисията смята, че понастоящем България трябва да засили реформата и да демонстрира убедителни резултати във всички области.

Следващият официален доклад вероятно ще бъде изготвен след около една година, за да се даде достатъчно време за постигане на убедителни резултати и за оценяването им. Междувременно, както и през предишни години, Комисията ще продължи своя мониторинг на напредъка на България.

Осигурява ли Комисията финансова и техническа подкрепа за подпомагане на реформите?

Комисията подкрепя усилията на България и Румъния в постигането на целите на МСП чрез финансиране по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове.

За периода 2007—2013 г. Румъния изпълни редица проекти в областта на борбата с корупцията и на съдебната реформа. Общият размер на финансирането по Европейския социален фонд (ЕСФ) е в размер на 16 милиона евро. Основните бенефициери бяха министерствата на публичната администрация, правосъдието, образованието и здравеопазването. Средства по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) бяха инвестирани в действия, свързани с проекти за проверка на съблюдаването на етичните норми и за изграждане на капацитет в Агенцията по обществени поръчки, с бюджет в размер от около 15 милиона евро.

В периода 2014—2020 г. програмата за административен капацитет (по ЕСФ) ще осигурява финансиране в размер на 103 милиона евро за проекти за реформи в съдебната система в Румъния, включително 35 милиона евро специално за борба с корупцията, и 35 милиона евро за подобрения в областта на обществените поръчки. Средства по ЕФРР в размер до 15 милиона евро ще бъдат инвестирани в изграждането на капацитет и техническа помощ в областта на обществените поръчки, в предотвратяването на измами за управляващите органи и в Отдела за борба с измамите (ОБИ).

В България през програмния период 2007—2013 г. в рамките на оперативната програма за развитие на административния капацитет в съдебната система бяха отпуснати 51 милиона евро. Най-големият дял от заделените средства бе за мерки за управление на човешките ресурси и подобряване на уменията (около 27 милиона евро), докато останалата част бе разделена между мерки, свързани с прозрачността и ефективността (8 милиона евро) и електронното правосъдие (16 милиона евро). Поради бюджетните ограничения на съдилищата и променящите се приоритети на прокуратурата, досега са били сключени договори на стойност само 25 милиона евро, като вече са били изплатени 18 милиона евро и се изпълняват 50 проекта. В рамките на новия програмен период 2014—2020 г. в оперативната програма за добро управление бе включена приоритетна ос за съдебната система с бюджет в размер на 30,2 милиона евро.

В допълнение към това Комисията приветства факта, че България е изразила интереса си да разчита и занапред на техническа помощ за насърчаване на реформата, както бе посочено от българския министър-председател в рамките на Европейския съвет на 17 декември 2015 г. Бавният напредък по делата за справяне с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност се дължи отчасти на структурните слабости на съдебната система. Направените от Комисията препоръки в последователни доклади по МСП представляват подходяща отправна точка за установяване на проблемните области. В тази насока извършването на външен анализ на начина, по който работят прокуратурата и съдилищата, може да подпомогне усилията на България за реформа. Опитът подсказва, че успехът на външната помощ зависи в голяма степен от сътрудничеството, ангажираността и откритостта на държавите членки, които я получават, както и от желанието на другите държави членки да помогнат — често чрез изпращането на високоспециализирани експерти. От своя страна Комисията ще прецени по какъв начин може да предложи помощ чрез своята Служба за подкрепа на структурните реформи (SRSS), чиято задача е да предоставя техническа помощ в полза на усилията за реформа на държавите — членки на ЕС, в широк набор от области. 

Къде можете да намерите доклада?

Всички доклади по МСП са на разположение на следния интернет адрес:

http://ec.europa.eu/cvm/index_bg.htm

 

 

MEMO/16/154

Лица за контакти с медиите:

Въпроси на граждани: Europe Direct на телефон 00 800 67 89 10 11 или на електронния адрес на информационната служба


Side Bar