Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия - Информационен документ

Планът за инвестиции за Европа — въпроси и отговори

Брюксел, 20 юли 2015 r.

Планът за инвестиции за Европа — въпроси и отговори

1.            Какво представлява Планът за инвестиции за Европа? Защо имаме нужда от него?

От световната икономическа и финансова криза насам ЕС страда от ниски равнища на инвестициите. Необходими са колективни и координирани усилия на европейско равнище, за да се обърне тази тенденция на спад и Европа да поеме категорично по пътя на икономическото възстановяване, което е основен приоритет на Комисията „Юнкер“. В сравнение с върховото си равнище през 2007 г. инвестициите в ЕС са отбелязали спад с около 15 %. В краткосрочен план слабите инвестиции забавят икономическото възстановяване. В дългосрочен план липсата на инвестиции пречи на растежа и конкурентоспособността. Слабите инвестиции в еврозоната оказват значително въздействие върху капитала, което на свой ред задържа потенциала за растеж, производителността, равнищата на заетост и създаването на работни места в Европа.

Планът за инвестиции за Европа има три цели: премахване на пречките пред инвестициите чрез задълбочаване на единния пазар, осигуряване на видимост и техническа помощ за инвестиционни проекти и по-интелигентно използване на новите и съществуващите финансови ресурси. Според оценки на Европейската комисия през следващите години Планът за инвестиции има потенциала да добави между 330 и 410 млрд. евро към БВП на ЕС и да създаде между 1 и 1,3 милиона нови работни места. В ЕС е налице достатъчна ликвидност, но частните инвеститори не инвестират на необходимите равнища поради липсата на доверие и несигурност, наред с други фактори, така че целта на Плана за инвестиции за Европа е да предостави решение на този проблем. За повече информация вж. посочения информационен документ.

2.            Какво представлява Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ)? Как се финансира той? Как фондът ще достигне целевата сума от 315 млрд. евро?

Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) е в основата на Плана за инвестиции. Предизвикателството пред ЕФСИ е да се прекъсне порочният кръг от недостатъчно доверие и недостатъчни инвестиции и да се използва ликвидността, с която разполагат финансовите институции, корпорациите и физическите лица във време, когато публичните ресурси са недостатъчни.

ЕФСИ се създава в рамките на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Той ще мобилизира допълнителни инвестиции в реалната икономика в области като инфраструктура, образование, научни изследвания, иновации, възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност. В неговия фокус ще попаднат също така малките и средни предприятия (МСП) и дружествата със средна пазарна капитализация (в които работят между 250 и 3000 служители). ЕФСИ ще бъде насочен към проекти, които, наред с останалите цели, ще насърчават създаването на работни места, дългосрочния растеж и повишаването на конкурентоспособността.

Във връзка със създаването на ЕФСИ ще бъде учредена гаранция в размер на 16 млрд. евро. Гаранцията на ЕС ще бъде подкрепена с гаранционен фонд от 8 млрд. евро (половината от сумата) от бюджета на ЕС. ЕИБ ще поеме ангажимент за 5 млрд. евро, като с това капацитетът за поемане на риск на ЕФСИ ще стане 21 млрд. евро. Опитът на ЕИБ и на Европейската комисия показва, че всяко едно евро подчинен дълг привлича общо инвестиции в размер на 5 евро: едно евро подчинен дълг и в допълнение към него 4 евро първостепенен дълг. Това означава, че едно евро защита от фонда генерира частни инвестиции в реалната икономика в размер на 15 евро, които в противен случай не биха били направени. Това съотношение 1:15 на мултиплициращия ефект е разумна средна стойност, като се има предвид натрупаният опит с програмите на ЕС и ЕИБ. За повече информация вж. посочения информационен документ.

3.            Какви са следващите стъпки по отношение на Плана за инвестиции? Кога ще започне да функционира ЕФСИ?

На 28 май 2015 г. законодателите на ЕС постигнаха политическо споразумение по регламента относно Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Това е само четири месеца и половина след като на 13 януари Комисията прие законодателното предложениe. На 10 март то бе одобрено с единодушие от държавите членки, а на 20 април Европейският парламент го разгледа в комисия. На 24 юни на пленарно заседание Европейският парламент изрази окончателното си одобрение, което даде възможност ЕФСИ да започне да функционира в началото на есента, както бе планирано.

В заключенията на Европейския съвет от декември 2014 г. ЕИБ бе приканена „да започне дейности, като използва собствените си средства, считано от януари 2015 г.“. ЕИБ вече обяви няколко проекта, които ще бъдат финансирани предварително в контекста на Плана за инвестиции за Европа, в рамките на който тя е стратегически партньор на Комисията.

На 22 юли 2015 г. Комисията реши да удължи срока на гаранцията на ЕС за проектите, финансирани предварително от ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), и заедно с ЕИБ назначи членовете на Управителния съвет. Членовете на Инвестиционния комитет следва да бъдат определени до септември 2015 г. в резултат на открита покана за представяне на кандидатури. Също през септември Европейският парламент ще проведе изслушване за одобряване на кандидатите за постовете изпълнителен директор и заместник изпълнителен директор на ЕФСИ. Комисията възнамерява Европейският консултантски център по инвестиционни въпроси да бъде изграден и да започне да функционира през есента на 2015 г., а Европейският портал за инвестиционни проекти — до края на 2015 г.

4.            Какво представлява Европейският портал за инвестиционни проекти? Кой отговаря за неговата работа?

Европейският портал за инвестиционни проекти ще подобри информираността на инвеститорите относно съществуващите и бъдещи проекти в цяла Европа с цел да се повиши прозрачността и да се увеличи инвеститорското участие във финансирането (без каквато и да е гаранция, че тези проекти ще се финансират от публични органи).Порталът за проекти ще даде възможност на установените в ЕС организатори на проекти, които търсят външно финансиране, да споделят своите проекти и идеи за инвестиции с потенциални инвеститори. Той ще се управлява от Европейската комисия и следва да започне да функционира до края на 2015 г.

5.            Какво представлява Европейският консултантски център по инвестиционни въпроси? Каква помощ ще предлага той?

Европейският консултантски център по инвестиционни въпроси ще предоставя единна точка за достъп до широк набор от консултантски услуги в подкрепа на подбора, разработването и изпълнението на проекти, достъпа до финансиране, използването на финансови инструменти и изграждането на капацитет. Центърът ще подобри капацитета на публичните и частните субекти в Съюза за структуриране на финансово издържани проекти, така че те да могат да бъдат осъществени. Центърът ще започне да функционира през есента на 2015 г.

6.            Каква е структурата на управление на ЕФСИ?

ЕФСИ ще има Управителен съвет, който ще определя общите политически насоки и ще бъде съставен от трима експерти от Комисията и един експерт от ЕИБ, и Инвестиционен комитет, който ще взема индивидуални решения за инвестиции въз основа на общата политика по отношение на това дали да се използва гаранцията на ЕС за операциите на ЕИБ в рамките на ЕФСИ. Инвестиционният комитет ще се състои от осем членове и се председателства от изпълнителния директор на ЕФСИ. Профилите за членовете на Инвестиционния комитет са определени в регламента за ЕФСИ.

Управителният съвет предлага кандидат за изпълнителен директор и заместник изпълнителен директор на ЕФСИ. Европейският парламент дава своето одобрение след провеждане на изслушване. След това председателят на ЕИБ назначава официално изпълнителния директор и заместник изпълнителния директор. Продължителността на мандата им е четири години с възможност за еднократно подновяване.

7.            Как структурата на управление на ЕФСИ ще гарантира неговата независимост от публичните и частните финансиращи субекти? Какви мерки за отчетност ще бъдат взети?

Членове на Инвестиционния комитет ще бъдат независими експерти със значителен пазарен опит. Това ще гарантира, че няма да има никаква политическа намеса при подбора на проектите.

За да се гарантира високо равнище на отчетност, председателят на Управителния съвет и изпълнителният директор ще докладват относно резултатите на ЕФСИ на Европейския парламент или на Съвета по тяхно искане, включително чрез участие в изслушвания.

Председателят на ЕИБ също така ще се отчита пред Европейския парламент по въпроси, свързани с операциите по финансиране и инвестиране на ЕИБ в рамките на ЕФСИ. Той може да бъде поканен да участва в изслушване, ако Европейският парламент изразява загриженост по тези въпроси.

8.            Каква е ролята на ЕИБ в процеса на вземане на решения?

Като участник във финансирането в ЕФСИ ЕИБ ще има свои представители в Управителния съвет. Тъй като ЕФСИ функционира в рамките на ЕИБ, всички проекти, подкрепяни от него, ще е необходимо да бъдат одобрявани и съгласно обичайните процедури на ЕИБ. Финансирането по линия на ЕФСИ на МСП и дружествата със средна пазарна капитализация чрез Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) също ще изисква получаване на одобрение в съответствие с обичайните процедури на ЕИФ.

9.            Каква е ролята на Европейския парламент и на Сметната палата в наблюдението на ЕФСИ?

В регламента за ЕФСИ са предвидени подробни правила за гарантиране на отчетността на ЕФСИ пред Европейския парламент. Наблюдението е организирано съобразно два основни принципа:

а)            докладване: ЕИБ ще докладва i) два пъти годишно пред Комисията и ii) веднъж годишно пред Европейския парламент и пред Съвета относно операциите по финансиране и инвестиране на ЕИБ по силата на регламента. Докладът се оповестява публично. Комисията ще докладва също и на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на регламента.

б)            отчетност: Европейският парламент ще има право по всяко време да организира изслушвания с председателя на Управителния съвет и с изпълнителния директор на ЕФСИ относно резултатите на фонда. Председателят на Управителния съвет и изпълнителният директор ще имат и правното задължение да отговарят своевременно — устно или писмено — на въпроси, отправени от Европейския парламент. Европейският парламент и Съветът може да поискат също така докладване от страна на Комисията. Председателят на ЕИБ може да бъде поканен на изслушване в Европейския парламент и той трябва да отговаря своевременно — устно или писмено — на въпроси, отправени от Европейския парламент.

Сметната палата ще прилага обичайните си правила, когато одитира гаранцията на ЕС и плащанията и събраните вземания по нея, които се отнасят до общия бюджет на Съюза. Изпълняваната от нея роля по отношение на одита на дейността на ЕИБ (подробно описана в тристранното споразумение между ЕИБ, Комисията и Сметната палата) остава непроменена. Всяка година ЕИБ ще предоставя оценка на риска на Комисията и на Сметната палата относно операциите по финансиране на ЕИБ и ЕИФ в рамките на ЕФСИ.

10.          По какъв начин държавите членки могат да правят вноски към Плана за инвестиции?

ЕФСИ е структуриран по най-гъвкавия начин, за да се даде възможност на държавите членки да участват в него. Държавите членки могат да участват пряко или чрез националните си насърчителни банки в изграждането на капацитета за поемане на риск (в допълнение към вноските от бюджета на ЕС и ЕИБ), чрез инвестиционна платформа или пряко чрез съфинансиране на определени проекти и дейности.

11.          Ще бъдат ли националните вноски към Плана за инвестиции разглеждани като държавен дефицит или дълг и ще бъдат ли взети под внимание при прилагането на Пакта за стабилност и растеж?

Регламентът за ЕФСИ включва декларация от страна на Комисията относно третирането на вноските на държавите членки в рамките на Пакта за стабилност и растеж. Третирането на инвестиционните платформи в рамките на Пакта за стабилност и растеж зависи, на първо място, от статистическата класификация на тези платформи от Евростат. Статистическото третиране във или извън сектор „Държавно управление“ се ръководи от същите правила на Евростат, като тези, отнасящи се до самите национални насърчителни банки (ННБ). За тази цел инвестиционните платформи с юридическа правосубектност може да бъдат третирани като предприятия със специално предназначение (ПСП).

По принцип ПСП се класифицират в рамките на сектор „Държавно управление“, ако са създадени от правителството и са предназначени за нуждите на държавно звено. В случай на инвестиционна платформа с няколко акционери или спонсори, статутът на платформата зависи от субекта или субектите, които я контролират, съгласно правилата за националните сметки. Ако ННБ бъде класифицирана в рамките на сектор „Държавно управление“ или нейните операции се пренасочват през правителството, основният въпрос, който възниква, е кой е органът, който създава и контролира ПСП.

Еднократните вноски от държавите членки — от държава членка или от националните насърчителни банки, класифицирани в общия сектор „Държавно управление“ или действащи от името на държава членка — в ЕФСИ или в тематични или многонационални инвестиционни платформи, следва по принцип да се определят като еднократни мерки. Ако случаят е такъв, разходите за тези еднократни мерки не се вземат под внимание при изчисляването на структурния дефицит съгласно Пакта за стабилност и растеж. Те все пак трябва да бъдат регистрирани в публичните сметки.

В декларацията не се предвижда никаква промяна на правилата. В нея просто се припомня прилагането на съществуващите правила. Очевидно е, че Комисията продължава да прави оценка на всеки отделен случай.

12.          Ако дадена държава членка прави вноски към Плана за инвестиции, тези суми ще бъдат ли използвани единствено за проекти в тази държава?

Не, не е задължително вноските на държавите членки да остават в тези държави. Например някои национални насърчителни банки може да финансират инвестиции в други държави членки. Те могат също така да създават платформи за съвместни инвестиции със съседните държави и да инвестират в трансгранични проекти.

13.          Как националните насърчителни банки биха могли да участват с финансови или човешки ресурси?

Що се отнася до финансовото участие, националните насърчителни банки (ННБ) се приканват да се включат в инициативата на равнище фонд, платформа за съвместни инвестиции или проект. По отношение на сътрудничеството с персонала на ННБ вече е налице тясна координация и споделяне на експертен опит между ЕИБ и националните насърчителни банки. Това сътрудничество ще бъде насърчавано в още по-голяма степен, тъй като ННБ може да допринасят за изпълнението на целите на Плана за инвестиции с ценен експертен опит по места.

14.          Какво представляват инвестиционните платформи? Как работят те?

Когато става дума за инвестиции е от значение мащабът, ето защо за публичните или частните организатори на проекти има полза от създаването на тематични инвестиционни платформи (които са подобни на предприятията със специално предназначение), така че проектите може да бъдат групирани, например в области като енергийната ефективност или широколентовия достъп. Това би дало възможност на ЕФСИ и на други страни да финансират съвместно проекти. От техническа гледна точка за ЕФСИ е по-лесно и ефективно да инвестира в предприятие със специално предназначение, което работи с голям мащаб на национално или многонационално равнище, отколкото да сключва по-малки договори с отделни инвеститори.

Инвестиционните платформи може също така да са с географски характер, включително да бъдат регионални, национални или трансгранични. При някои проекти, например в областта на енергийните междусистемни връзки, може да е необходимо сътрудничество и съфинансиране от страна на няколко региона или държави. Правилата относно организацията на тези платформи не са задължителни.

15.          Могат ли държави извън ЕС да участват в Плана за инвестиции? Как могат те да правят вноски към него?

За да се увеличи максимално въздействието на ЕФСИ, от значение е фактът, че той е отворен за участие на трети страни, включително и на субекти извън ЕС. Държавите извън ЕС могат да инвестират съвместно в проекти по линия на ЕФСИ, като това става пряко или чрез платформи за съвместни инвестиции. Със съгласието на Управителния съвет държави извън ЕС също могат да участват с парични средства в ЕФСИ, но това не им дава право да участват във вземането на решения или гласуването в Управителния съвет.

Финансиране по линия на ЕФСИ може да бъде отпуснато на субекти от държави извън ЕС, но само като част от трансгранични проекти, в които участват държави — членки на ЕС. Те трябва да бъдат държави, влизащи в обхвата на европейската политика за съседство, включително на стратегическото партньорство, политиката на разширяване и Европейското икономическо пространство или Европейската асоциация за свободна търговия, или да са отвъдморски страни и територии.

16.          Какъв тип проекти ще бъдат подпомагани от ЕФСИ?               

Обменът на информация с частния сектор показа, че за инвеститорите е от основно значение наличието на солидни критерии за качество и независима процедура за подбор на проектите, които могат да бъдат финансирани от Плана за инвестиции. Проектите следва да са 1) икономически жизнеспособни с подкрепа по инициативата, 2) достатъчно „зрели“, за да бъдат оценявани в глобален или местен мащаб, 3) с европейска добавена стойност и в съответствие с приоритетите на политиката на ЕС и, на последно място, 4) те трябва да увеличават в максимална степен, когато е възможно, финансирането от частния сектор. Не е необходимо проектите да са трансгранични.

Използването на гаранцията на ЕС ще позволи на ЕИБ да излезе извън границите на обичайната си дейност и да прави по-рискови инвестиции. По този начин ЕИБ може да инвестира в по-рискови проекти съвместно с частния сектор, без да подлага на риск своя кредитен рейтинг ААА.

17.          Какви критерии ще бъдат прилагани за подбор на проектите? Кои проекти ще бъдат финансирани? Кой ще бъде отговорен за вземането на решение дали проектите отговарят на критериите?

Проектите няма да бъдат избирани според критерии от политически характер. Установени са строги критерии за допустимост и няма да се прилагат квоти по държави или сектори. Това е от решаващо значение, за да се привлекат частни инвеститори, които да участват в ЕФСИ. Всяко възприемане на участието на публичния сектор като намеса ще има разубеждаващ ефект по отношение на частните субекти. Инвестиционният комитет, съставен от независими експерти (посочени по-горе), ще взема решения дали определени проекти могат да бъдат подкрепени с гаранцията на ЕС, въз основа на инвестиционните насоки и набор от показатели.

Проектите ще се подбират въз основа на тяхната „допълняемост“ (т.е. че не биха могли да се осъществят без подкрепата на гаранцията на ЕС), икономическа жизнеспособност, надеждност и достоверност и техния принос за ключови стимулиращи растежа области в съответствие с политиките на ЕС. Става дума за следните сектори: образование и знания, иновации и цифрова икономика, енергиен съюз, транспортна инфраструктура, социална инфраструктура, както и природни ресурси и околна среда. При тези проекти трябва също така да се мобилизира, когато е възможно, финансиране от частния сектор.

18.          Кой може да кандидатства за финансиране по линия на ЕФСИ и по какъв начин? Съществува ли минимален праг?

За финансиране по линия на ЕФСИ могат да кандидатстват следните структури: образувания с всякакъв размер, включително предприятия за комунални услуги, предприятия със специално предназначение или дружества за проекти; малки и средни предприятия (с до 250 служители) и дружества със средна пазарна капитализация (с до 3000 служители); образувания от публичния сектор (с изключение на самите държави членки); национални насърчителни банки или други банки, отпускащи заеми чрез посредничество; фондове и всякаква друга форма на дружества за колективно инвестиране; специално създадени инвестиционни платформи.

По принцип съществуват два начина за кандидатстване за финансиране по линия на ЕФСИ. На първо място, всеки организатор на проекти може да се свърже пряко с ЕИБ във всеки един момент и да представи предложението си, като използва обичайното заявление на уебсайта на ЕИБ в частта относно стратегическите инвестиции. Правителствата на държавите членки не изпълняват функцията на контролни органи в този процес. Предложения за проекти може да се подават по всяко време, като това е динамичен процес. Когато ЕИБ получи предложение за проект, тя прави анализ на предложението и взема решение дали то е подходящо за финансиране от ЕИБ или по линия на ЕФСИ (с подкрепата на гаранцията на ЕС). На второ място, МСП, които са заинтересувани от операции на ЕФСИ, финансирани чрез Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) — частта за МСП и дружествата със средна пазарна капитализация — може да се запознаят с информацията относно финансовите посредници на ЕИФ на уебсайта на ЕИФ.

19.          Каква конкретно ще бъде ролята на ЕФСИ по отношение на дългосрочните инвестиционни проекти, най-вече на тези, изискващи голям дял на публичните инвестиции (50 % или повече)?

Проекти, чието реализиране е невъзможно без публично участие, се срещат най-често в областта на енергийната ефективност, инфраструктурата и цифровите технологии (например изграждане на широколентова мрежа в отдалечени райони). По правило ЕФСИ ще осигурява по-високорисковия транш от инвестицията, като това ще увеличи максимално финансирането от частни източници чрез намаляване на риска („защита от първа загуба“). Държавите членки и националните насърчителни банки могат да осигуряват съвместно финансиране на равнище отделни проекти. По този начин те могат да гарантират по-високо равнище на публично финансиране за даден проект. В зависимост от съответния сектор и област някои проекти ще бъдат с по-висока възвръщаемост от други. Това не представлява проблем, тъй като ЕФСИ ще финансира широк набор от различни проекти в различни области, вариращи от транспорт до образование, от енергетика до иновации.

Освен това държавите членки могат да използват структурните фондове за финансиране на проекти, по които е необходимо високо равнище на публично участие и където с оглед на по-ниската възвръщаемост може да се окаже по-трудно да се привлекат частни инвеститори.

20.          По какъв начин ЕФСИ ще подпомага малките и средни предприятия?

ЕФСИ ще предоставя финансиране (чрез използването на инструменти като например капиталови, квазикапиталови инвестиции и други) за проекти, считани за високорискови, което често липсва в настоящата икономическа среда. Това би могло да бъде от полза за малките иновативни започващи дейност дружества, по отношение на които инвеститорите са склонни да смятат, че те представляват по-висок риск в сравнение с по-утвърдени или по-големи дружества. Една четвърт от общия размер на инвестициите, привлечени от ЕФСИ, или 75 млрд. евро за три години ще бъдат използвани за МСП и дружествата със средна пазарна капитализация чрез Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), който е част от групата на ЕИБ. МСП обикновено получават финансиране чрез специализирани фондове, като предприятията със специално предназначение, или чрез посредници, като например банките.

ЕИФ вече започна да съфинансира МСП: през май 2015 г. той подписа първото споразумение с френска банка за увеличено кредитиране на иновативни дружества, което бе последвано от сходни споразумения с банки в други държави.

С предназначената за МСП част на ЕФСИ ще се подпомага съществуващото финансиране по линия на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия („COSME“), като ще се засили прилагането на Механизма за гарантиране на заеми по COSME, за които има голямо търсене на пазара, но бюджетните ресурси са ограничени. Благодарение на гаранцията, предоставена по линия на ЕФСИ, Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) ще може да организира своевременно подписването на трансакциите с финансовите посредници в сравнение с това, което използването единствено на бюджета на COSME би позволило. Това ще създаде редица положителни въздействия, водещи до допълнителни инвестиции, растеж и по-бързо икономическо възстановяване.

21.          Каква е разликата между понастоящем финансираните от ЕИБ проекти и проектите, финансирани по линия на ЕФСИ? Какво представлява т.нар. „допълняемост“?

„Допълняемост“ означава, че даден проект не би могъл да се осъществи без подкрепата на гаранцията на ЕС и че за този проект не са налични други форми на финансиране поради рисковия му профил.

Дейностите на ЕФСИ допълват традиционните дейности на ЕИБ, тъй като обикновено са насочени към проекти с различен рисков профил. ЕФСИ може например да участва в сектори, свързани с разработването на авангардни технологии и иновации, както и във финансиране на проекти, които са считани за по-рискови поради съответния държавен риск и нежеланието за поемане на риск от частния сектор.

ЕИФ ще продължи да финансира МСП и дружествата със средна пазарна капитализация както и досега, но ЕФСИ ще позволи това да става в по-голям мащаб, като бъдат обхванати дружества с по-рисков или по-новаторски профил, и финансирането ще се извършва по-бързо, отколкото е предвидено от ЕИФ.

22.          По какъв начин Комисията ще гарантира, че фонд, разчитащ преди всичко на участието на частния сектор, ще инвестира в проекти, които имат за цел насърчаване на устойчив и екологосъобразен икономически растеж?

Фондът ще решава в кои проекти да инвестира в съответствие с инвестиционните насоки. Инвестиционният комитет ще взема решения по конкретните проекти в зависимост от техните характеристики и предимства. Критериите за финансова жизнеспособност се различават в зависимост от сектора: използването на енергия от възобновяеми източници безспорно се различава от транспорта, който пък се различава от образованието. Насърчаването на устойчив и екологосъобразен икономически растеж и създаването на качествени работни места, включително по отношение на конкурентоспособността, са елементи, които вероятно ще бъдат отчитани в този контекст, по-специално чрез изчисляване на набор от показатели, използвани за оценяване на проектите.

23.          Как може Комисията да гарантира, че ЕФСИ се използва за коригиране на макроикономическите дисбаланси между държавите — членки на ЕС, и по-специално, че тези инвестиции ще бъдат полезни за най-уязвимите икономики?

Уязвимите икономики по принцип имат по-високо ниво на риск за инвеститорите. Като се предоставя възможност на ЕИБ да поема повече рискове, ЕФСИ ще улеснява също така инвестициите в регионите, които са най-силно засегнати от кризата.

Държавите членки се насърчават да продължат да използват структурните фондове за регионални и местни проекти, които допринасят за социалното и икономическото сближаване. В ЕФСИ няма да има средства, които да са заделени за конкретни сектори или региони. Както вече беше споменато обаче, критериите за финансова жизнеспособност се различават в зависимост от сектора и ползите за обществото, които ще бъдат взети предвид в този контекст. Във всеки случай ЕФСИ ще финансира проекти в целия ЕС, като предлаганата техническа помощ ще бъде увеличена значително, за да се гарантира, че всички страни ще бъдат в състояние да представят добре структурирани, жизнеспособни проекти, в които може да бъде инвестирано.

24.          Проектите по линия на ЕФСИ попадат ли в обхвата на правилата за държавна помощ?

Финансирането по линия на ЕФСИ не е държавна помощ по смисъла на Договорите за ЕС, така че то не трябва да бъде одобрявано от Европейската комисия съгласно правилата на ЕС за държавната помощ. Операциите на ЕФСИ са насочени към преодоляване на неефективността на пазара или на неоптимални инвестиционни ситуации, като те в противен случай не биха могли да бъдат осъществени или поне не в същата степен, а подкрепяните по линия на ЕФСИ проекти обикновено имат по-висок рисков профил в сравнение с проектите, подкрепяни чрез нормалните операции на ЕИБ.

Подкрепяните по линия на ЕФСИ проекти обаче могат да се ползват също и от финансова подкрепа (съфинансиране) от държавите — членки на ЕС. Такова съфинансиране, освен ако е предоставено при пазарни условия, представлява държавна помощ, която трябва да бъде одобрена от Комисията.

През последните две години Комисията осъвремени изцяло своите правила за държавната помощ. Тя актуализира набора от правила, прилагани по отношение на ключови икономически сектори, като широколентовия достъп, авиацията или енергетиката, за да се гарантира, че парите на данъкоплатците се изразходват целесъобразно за интелигентни мерки за помощ, които допринасят за икономическия растеж и не вредят на лоялната конкуренция. Комисията ще прави оценка на проектите по линия на ЕФСИ, при които има съфинансиране от държавите членки, въз основа на модернизираната рамка за държавната помощ.

За да оказва подкрепа на ЕФСИ, Комисията ще прави оценка на съфинансирането от страна на държавите членки приоритетно и по ускорена процедура. Комисията ще се стреми да приключва своята оценка в рамките на шест седмици след получаване на необходимата информация от съответната държава членка. В подкрепа на прилагането на ускорената процедура Комисията ще създаде вътрешна оперативна група и специална работна група, която да позволи на държавите членки да обменят най-добри практики, и ще предлага консултации в реално време на държавите членки относно това как да се изготвят проекти в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ.

Ускорената процедура отговаря на изключителната необходимост от преодоляване на настоящия недостиг на инвестиции в ЕС и липсата на рисково финансиране на икономически жизнеспособни проекти, които ЕФСИ се стреми да преодолее, като привлича частни инвестиции, и на осигуряваната специфична форма на финансиране.

Правилата на ЕС за държавната помощ са неразривно свързани с целта на Плана за инвестиции за преодоляване на неефективността на пазара и за привличането на частни инвестиции. С тях се гарантира, че инвестиционните проекти отговарят на реалните нужди, разходите биват контролирани, а за стартирането на проектите наистина са необходими публични средства.

25.          Откъде идват 8-те млрд. евро от гаранционния фонд на ЕС? Кой осигурява тези суми?

От 16-те млрд. евро, които ЕС предлага като гаранция, ще бъде създаден гаранционен фонд на ЕС в размер на 8 млрд. евро (50 % от общата сума), за да се смекчи евентуалното влияние върху бюджета на ЕС от възможните искания за активиране на гаранцията на ЕС. Неговият размер е подбран така, че ЕС да разполага с подходящ буфер за посрещане на всякакви потенциални рискове. Гаранционният фонд от 8 млрд. евро е създаден единствено с цел да улесни посрещането на плащанията при евентуално активиране на гаранцията, като по този начин се избягва необходимостта от спешни съкращения на разходите или препрограмиране. Той внася прозрачност и предвидимост в бюджетната рамка, но сам по себе си не е необходим за действието на гаранцията.

Във връзка със създаването на гаранционния фонд на ЕС от бюджета на ЕС ще бъде преразпределена сума в размер на общо 8 млрд. евро. От тази сума 5 млрд. евро ще бъдат преразпределени от съществуващите програми за финансиране на ЕС (2,2 млрд. евро от „Хоризонт 2020“ и 2,8 млрд. евро от Механизма за свързване на Европа) и 3 млрд. евро ще бъдат заделени от маржовете в бюджета на ЕС.

26.          Защо Комисията намалява бюджетите на програмите „Хоризонт 2020“ и Механизма за свързване на Европа? Комисията не счита ли изследователската дейност за приоритет?

Инвестирането в научни изследвания е и ще остане приоритет за ЕС и Планът за инвестиции за Европа ще бъде от решаващо значение за подкрепа на свързаните с изследователската дейност проекти в цяла Европа. С помощта на Плана за инвестиции общият размер на инвестициите в областта на научните изследвания и иновациите, мобилизирани от бюджета на ЕС през идните години, ще бъде по-висок, отколкото само с „Хоризонт 2020“.

Целта на Комисията е да се гарантира, че европейските иновации могат да бъдат въведени на пазара от нови отбелязващи успех предприятия, които използват подходящите финансови инструменти. ЕФСИ ще финансира по-рискови и следователно в по-голяма степен иновативни проекти, които обикновено са първата стъпка към създаването на нови и по-големи предприятия, насочени към научните изследвания.

Преразпределянето на 2,7 млрд. евро от бюджета на „Хоризонт 2020“ представлява едва 2,9 % от финансовия пакет за „Хоризонт 2020“ за периода 2014 — 2020 г. След това преразпределяне финансовият пакет за „Хоризонт 2020“ остава с 39 % по-висок в текущи цени от този за Седмата рамкова програма за периода 2007 — 2013 г. (26 % при съпоставими цени). В рамките на „Хоризонт 2020“ бюджетните редове на ЕС относно Европейския научноизследователски съвет, програмата „Мария Кюри“ и „Разпространяване на високите научни постижения и разширяване на участието“ няма да участват във финансирането на ЕФСИ.

27.          Защо парите се вземат от иновациите, а не от други политики, като например свързаните със селското стопанство?

След трудни преговори през 2013 г. ЕС прие многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 — 2020 г. с общ размер 1 трилион евро. МФР е разделена на функции (например конкурентоспособност, сближаване, селско стопанство, външна дейност). Прехвърлянето на средства между отделните функции изисква промяна на МФР, която може да бъде направена само с единодушно решение на държавите членки. Подобна промяна изисква сложни и дълги преговори с неясен резултат.

Освен това, тъй като инвестирането в по-рискови проекти и предприятия е един от приоритетите на ЕФСИ, с преразпределените средства ще продължат да се подкрепят иновациите, само че чрез различни инструменти.

28.          Как ще бъде разпределена във времето тази сума от 8 млрд. евро?

Първите вноски за ЕФСИ ще бъдат направени през 2015 г. и 2016 г. След това останалите бюджетни средства ще бъдат разпределени през следващите години. Например в проектобюджета за 2016 г. се предвиждат плащания в размер на 500 млн. евро и поети задължения в размер на 2 млрд. евро за ЕФСИ, от които 707 млн. евро от „Хоризонт 2020“, 620 млн. евро от Механизма за свързване на Европа и 703 млн. евро от маржовете в бюджета. Окончателните суми са посочени в специално писмо за внасяне на корекции, изготвено с цел проектобюджетът за 2016 г. да бъде приведен в съответствие с постигнатото на 28 май 2015 г. споразумение.

29.          Необходимо ли е да се измени бюджетът, за да може да се използват маржовете за 2015 г.?

Бюджетът за 2015 г. вече бе изменен, за да се разпределят първоначалните средства, необходими за ЕФСИ, посредствомпроект на коригиращ бюджет № 1(DAB 1).

30.          Чрез предоставянето на гаранция за „първа загуба“ ЕФСИ няма ли да се окаже обременен за десетилетия с проекти, носещи загуби? Чрез ЕФСИ няма ли да се създадат предпоставки за финансиране на проекти, които биха били твърде рисковани за ЕИБ?

ЕИБ е публична банка, чиито дейности не са насочени към реализирането на печалба. Характерът на нейната дейност е ограничен от факта, че тя е банка, която трябва да възстановява средствата, използвани за отпускане на заеми, както и за управлението на риска на своя портфейл. Това означава, че ЕФСИ ще поема част от риска, така че банката да има възможност да кредитира допълнителни проекти с по-висок рисков профил.

Идеята е ЕФСИ да не се оказва единственият източник на финансиране. Целта е ЕФСИ да защитава други инвеститори от първа загуба, като направи тези инвестиции по-привлекателни за тях. Проектите ще бъдат подбирани само ако — с участието на ЕФСИ — може да се постигне подходящ мултиплициращ ефект по отношение на привличането на частни инвеститори, както и ако проектите са осъществими. Очевидно е, че някои проекти ще генерират по-висока възвръщаемост, отколкото други.

Разширяването на гаранцията по отношение на определен проект ще бъде одобрявано от независима комисия от експерти — Инвестиционния комитет — въз основа на неговото качество. Съществува риск от загуби по някои проекти, но цялостната ефективност на фонда предоставя дългосрочна възвръщаемост за публичните и частните инвеститори и по този начин подсигурява положителна възвръщаемост на парите на данъкоплатците.

31.          Защо със заемите, собствения капитал и гаранциите се постига по-добър ефект на ливъридж, отколкото чрез отпускането на безвъзмездни средства?

Допълнителният ливъридж се постига чрез отпускането на заеми от ЕИБ. Тези средства дават повече възможности, отколкото прякото предоставяне на помощи за крайния получател. Сумата от 21 млрд. евро от ЕФСИ дава възможност на ЕИБ да заема около три пъти повече средства, които впоследствие се използват за инвестиции/финансиране от крайния получател, отколкото ако 21 млрд. евро бъдат директно предоставени като безвъзмездни средства.

32.          Има много малко капитал, много малко парични средства, не става ли въпрос само за финансов инженеринг.

Става въпрос за интелигентно използване на публични средства с цел привличане на частен капитал за инвестиции. Във връзка със създаването на ЕФСИ ще бъде учредена гаранция в размер на 16 млрд. евро в рамките на бюджета на ЕС. С тези средства на ЕИБ ще бъде осигурен капацитет за поемане на риск. Гаранцията, в съчетание с ресурсите на ЕИБ в размер на 5 млрд. евро, ще може да поеме по-голям риск при стратегическите инвестиции. По този начин ще бъдат мобилизирани частни ресурси, които понастоящем не се инвестират в реалната икономика. Ще бъде даден силен начален тласък на фонда, който ще може да разшири дейността си с течение на времето. Комисията и ЕИБ определиха като обосновано и изпълнимо съотношение за ливъриджа 1:15. ЕИБ има голям опит в тази област.

Освен това в допълнение към 315-те млрд. евро, мобилизирани от ЕФСИ, европейските структурни и инвестиционни фондове трябва да бъдат използвани по-ефективно, което ще увеличи неколкократно ефекта от дейността на ЕФСИ. И накрая, държавите членки и частните инвеститори могат да вземат участие на ниво платформа или на ниво проект.

33.          Парите ще бъдат използвани за относително безрискови проекти, които така или иначе биха били финансирани. Не се ли получава изтласкване на частните инвеститори вследствие на Плана за инвестиции?

ЕФСИ е насочен към по-рискови проекти от тези, които биха били финансирани от частния сектор без наличието на гаранцията на ЕС. Той допринася за финансирането на проекти, които не могат да се финансират единствено от частния или публичния сектор. ЕФСИ няма за цел да финансира проекти, които биха могли да получат финансиране от частния сектор, на национално равнище или чрез други схеми на ЕС. ЕФСИ ще финансира само средно 20 % от общия размер на инвестициите, а останалите 80 % ще се осигуряват от други източници на финансиране.

34.          Съотношението 1:15 на мултиплициращия ефект се счита от Комисията и от ЕИБ за „разумна средна стойност, като се има предвид натрупаният опит с програмите на ЕС и ЕИБ“. Какъв е конкретният опит, на който се опирате?

Както представителите на ЕИБ са заявявали неколкократно, мултиплициращият ефект се счита за „консервативен“ въз основа на опита на ЕИБ. Отделът в ЕИБ, който се занимава с управлението на риска, е с богат опит в областта на предоставянето на заеми в различни отрасли. Например увеличението на капитала на ЕИБ през периода 2012 — 2013 г. е генерирало мултиплициращ ефект 1:18. Що се отнася до Комисията, опитът от програмата CIP-SMEG (Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и Механизма за гарантиране по отношение на МСП) (финансиране на МСП) показва мултиплициращ ефект от около 1:30.

35.          Какво сочат наличните данни? Този натрупан опит приложим ли е към сегашната ситуация на ограничения в националните бюджети?

Мултиплициращият ефект е приблизителна средна величина и няма пряка връзка със състоянието на националните бюджети. Важен аспект на мултиплициращия ефект е привличането на частни инвеститори. За разлика от преди няколко години, днес е налице висока степен на ликвидност в Европа, което означава, че частните инвеститори разполагат с ликвидни средства, които могат да бъдат мобилизирани за инвестиционни цели.

36.          На какви видове финансови инструменти ще се разчита в дейността на ЕФСИ по привличане на частни/публични инвеститори към финансирането на даден проект?

ЕФСИ ще работи с широк спектър финансови инструменти и ще бъде гъвкав по отношение на избора на инструмент в зависимост от конкретния проект, за да се осигури най-ефективното финансово решение. ЕФСИ може например да използва дългови инструменти, гаранции, капиталови и квазикапиталови инструменти, инструменти за кредитно подобрение или рисков капитал. Той ще може пряко да финансира проекти или да участва във фондове за финансиране на проекти.

37.          За какъв период от време ще функционира ЕФСИ? Какъв е периодът на действие на фонда?

За ЕФСИ е определен първоначален инвестиционен период от четири години. След три години ще му бъде направена независима оценка. Комисията ще публикува доклад, в който ще се направи оценка на неговото въздействие в рамките на ЕС по отношение на инвестициите, създаването на работни места и достъпа до финансиране за МСП и дружествата със средна пазарна капитализация. Въз основа на този доклад Комисията ще предложи на съзаконодателите да се определи нов инвестиционен период с подходящо финансиране, ако:

  • в доклада се стигне до заключение, че ЕФСИ постига своите цели и че е обосновано поддържането в сила на схема за подпомагане на инвестициите; или
  • в доклада се стигне до заключение, че ЕФСИ не постига своите цели, но че въпреки това е обосновано поддържането в сила на схема за подпомагане на инвестициите. В този случай Комисията ще приеме предложение за изменение на ЕФСИ, с цел отстраняване на установените недостатъци.

38.          Много инвестиционни хоризонти са с по-дълъг срок от периода на действие на ЕФСИ. Как ще се вземе предвид този фактор?

Проектите, които се изпълняват с подкрепа по линия на ЕФСИ, са проекти на ЕИБ и ЕИФ, така че те ще им извършват наблюдение независимо от продължителността на инвестиционния период.

39.          Може ли инструментите за дългово и рисково финансиране в рамките на ЕФСИ да се съчетават със структурните фондове?

Структурните фондове могат да бъдат използвани от държавите членки наред с ЕФСИ за инвестиране в допустими проекти. Държавите членки и регионалните органи се приканват също така да използват средствата на ЕС, с които разполагат, колкото е възможно по-ефективно в подкрепа на инвестициите, като те следва да се съсредоточат върху ключови области и максимално да увеличат мултиплициращия ефект на всяко инвестирано евро. Това означава засилено използване на финансовите инструменти под формата на заеми, собствен капитал и гаранции вместо традиционните безвъзмездни средства.

Амбициозната цел, поставена в контекста на Плана за инвестиции, е най-малко удвояване на използването на иновативни финансови инструменти в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода от 2014 г. до 2020 г. Увеличеното използване на иновативни финансови инструменти вместо безвъзмездни средства следва да увеличи въздействието на всяко мобилизирано евро.

Чрез удвояването на количеството на иновативните инструменти и използването на мултиплициращия ефект, в периода между 2015 г. и 2017 г. чрез структурните фондове може да бъдат мобилизирани поне 20 млрд. евро под формата на допълнителни инвестиции в реалната икономика.

Държавите членки се приканват да използват средствата от ЕС, които са останали на разположение за програмния период 2007 — 2013 г., по възможно най-добрия начин, както и да подсигурят тяхното използване изцяло в подкрепа на Плана за инвестиции.

40.          ЕФСИ не се ли препокрива с европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ)?

Не, регламентът за ЕФСИ има за цел пълното взаимно допълване между възможностите за рисково финансиране по линия на ЕФСИ и тези по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове.

Тези два източника имат различни цели и се прилагат посредством различни финансови инструменти. Докато ЕФСИ е насочен към привличане на частни инвеститори към икономически жизнеспособни проекти, по-голямата част от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) се състои от безвъзмездни средства.

Комисията работи по изготвяне на конкретни насоки за управляващите органи за това как по най-добър начин да се комбинират тези възможности. Освен това държавите членки се насърчават да увеличат поне двойно използването на иновативни финансови инструменти, така че в бъдеще въздействието на структурните фондове да се оптимизира.

Да вземем следния хипотетичен пример: строителството на път с плащане на такса за изминато разстояние в промишлен център може да привлече инвеститори и следователно по-лесно може да се финансира от ЕФСИ. Изграждането обаче на път без такса за изминато разстояние в селски район вероятно няма да може да привлече частни инвеститори и следователно е по-добре да се финансира чрез европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ).

MEMO/15/5419


Side Bar