Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейската комисия подкрепя свободното движение на хора

European Commission - MEMO/14/9   15/01/2014

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO HR

Европейска комисия

ИНФОРМАЦИОННА БЕЛЕЖКА

Брюксел, 15 януари 2014 г.

Европейската комисия подкрепя свободното движение на хора

(вж. също IP/13/1151)

Над 14 милиона граждани на ЕС живеят за продължителен период от време в друга държава от Съюза. Именно затова европейците най-много ценят правото на свободно движение — правото да живееш, работиш и учиш навсякъде в ЕС. Гражданите на ЕС се възползват от правото на свободно движение основно по причини, свързани с работата, и по семейни причини. От всички граждани на ЕС, живеещи в друга страна (мобилни граждани на ЕС) през 2012 г., 78 % са били в работоспособна възраст (15—64 години) спрямо 66 % от гражданите на съответната държава. Средното ниво на заетост е по-високо сред мобилните (67,7 %), отколкото сред местните граждани (64,6 %).

Живеещите в друга държава лица, които не работят — студенти, пенсионери, търсещи работа и неактивни членове на семейството, представляват само малка част от общия брой на мобилните граждани на ЕС. Освен това 64 % от тях вече са работили в страната, където пребивават, а 79 % живеят в домакинство, в което поне един от неговите членове работи. От 2005 до 2012 г. общият дял на икономически неактивните лица сред гражданите, които променят местожителството си в рамките на ЕС, е намалял от 34,1 % на 30,7 %.

Заложеното в Договорите на ЕС право на свободно движение е неразделна част от единния пазар и ключов фактор за неговия успех: то стимулира икономическия растеж, като позволява на гражданите да пътуват и пазаруват в други страни от Съюза. Наред с това свободното движение на работници е от полза не само за работниците, но и за икономиките на държавите членки, тъй като позволява уменията на търсещите работа да се съчетаят по-ефикасно със свободните работни места на пазара на труда в ЕС. Въпреки икономическата криза днес около 2 милиона работни места в ЕС са незаети.

В приетото на 25 ноември от Европейската комисия Съобщение относно свободното движение съобщение относно свободното движение се подчертава съвместната отговорност на държавите членки и институциите на ЕС да защитават правото на европейските граждани да живеят и работят в друга страна от Съюза и се посочват конкретни действия, чрез които се подкрепят усилията на държавите членки и им се дава възможност да се възползват от предимствата на това право. Освен това в него се изясняват правата на гражданите на ЕС на свободно движение и достъп до социални обезщетения и се разглеждат опасенията на някои държави във връзка с предизвикателствата, които мобилността може да постави пред местните органи.

1. Правна уредба относно свободното движение

Какво представлява свободното движение на работници?

От 60-те години на ХХ век работниците в ЕС се ползват от свободата да работят в друга страна от Съюза. Това право е заложено в Договорите на ЕС още от началото на европейския проект през 1957 г. Днес това право фигурира в член 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). То включва правото да не бъдат дискриминирани въз основа на националност, що се отнася до достъпа до заетост, заплащането и другите условия на труд.

В Регламент (ЕС) № 492/2011 са описани подробно правата на работниците на свободно движение и са определени конкретни области, в които дискриминацията на основание на националност е забранена, по-специално що се отнася до достъпа до заетост, условията на труд, социалните придобивки и данъчните облекчения, достъпа до обучение, членството в синдикати, жилищното настаняване и достъпа на децата до образование.

Борбата с дискриминацията срещу работници от други държави членки и повишаването на осведомеността за правото на гражданите на ЕС да работят в други страни от Съюза са основните цели на предложението за директива за улесняване на свободното движение на работници, внесено от Комисията в края на април 2013 г. (вж. IP/13/372, MEMO/13/384 и SPEECH/13/373), което се очаква Съветът на Европейския съюз и Европейският парламент да приемат до няколко седмици.

Трудовата мобилност в ЕС е от полза не само за работниците, но и за икономиките на държавите членки. Тя е от полза за приемащите страни, тъй като позволява на предприятията да попълват свободни работни места, които иначе биха останали незаети. Така те могат да произвеждат стоки и предоставят услуги — нещо, което иначе не биха могли да правят. Мобилността е от полза и за държавите на произход на гражданите, тъй като позволява на хора, които иначе биха имали по-малка възможност да работят, да си намерят работа и по този начин да осигурят финансова помощ за своите семейства у дома и да придобият умения и опит. Когато по-късно се завърнат в родината си, те могат да използват този опит.

Какво представлява свободното движение на граждани?

Преди 20 години с Договора от Маастрихт правото на свободно движение бе признато за всички граждани на ЕС, независимо от това дали те са икономически активни или не, като една от основните свободи, предоставени им от правото на ЕС (член 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз). Това право е в сърцевината на гражданството на Съюза.

Специфичните правила и условия, приложими към свободното движение и пребиваване, са изложени в директива, договорена през 2004 г. от държавите членки (Директива 2004/38/ЕО).

Свободното движение е едно от най-ценените права, произтичащи от гражданството на ЕС. За 56 % от гражданите то представлява най-положителното постижение на ЕС. И наистина все повече европейци се възползват от това право и живеят в друга страна от Съюза. В края на 2012 г. 14,1 милиона души са живеели в различна от своята страна за период от една година или повече. Според резултатите от проучванията „Евробарометър“ повече от две трети от европейците смятат, че свободното движение на хора в рамките на ЕС носи икономически ползи за страната им (67 %).

Кой може да се възползва от свободното движение?

Първите три месеца: Всеки гражданин на ЕС има право да пребивава на територията на друга страна от ЕС за период до три месеца без каквито и да било условия или формалности.

След първите три месеца: Правото на гражданите на ЕС на пребиваване в друга страна от Съюза за повече от три месеца е предмет на определени условия в зависимост от техния статут в приемащата страна:

  1. Работниците и самостоятелно заетите лица и техните преки членове на семейството имат право да пребивават без каквито и да било условия.

  2. Търсещите работа имат право да пребивават без никакви условия за период от шест месеца и дори повече, ако продължат да търсят работа в приемащата държава от ЕС и имат действителен шанс да бъдат наети на работа. Ако търсещи работа лица са се регистрирали като безработни в страната си на произход, те могат да получават от нея своите обезщетения в продължение на поне три месеца, през които търсят работа в новата страна.

  3. Учащи и други икономически неактивни лица (напр. безработни, пенсионери и др.) могат да пребивават за период по-дълъг от три месеца, ако имат здравна застраховка и достатъчно финансови средства за себе си и семейството си, така че да не са в тежест на системата за социално подпомагане на приемащата страна от ЕС.

След пет години: След пет години непрекъснат законен престой гражданите на ЕС и членовете на техните семейства получават право да пребивават постоянно в приемащата страна от ЕС. Веднъж придобито, това право вече не е предмет на условията, приложими през предходните пет години.

2. Социално подпомагане и обезщетения

Кой има право на социално подпомагане?

Социалното подпомагане обикновено представлява плащане за покриване на минималните разходи за издръжка или помощ за специални обстоятелства в живота.

Граждани на ЕС, които пребивават законно в друга държава от ЕС, трябва да бъдат третирани по същия начин като гражданите на съответната държава. Благодарение на принципа на равно третиране тези граждани обикновено имат право на обезщетения, както и на социални придобивки и данъчни облекчения, включително социално подпомагане, също както гражданите на приемащата страна.

Въпреки това правото на ЕС предвижда предпазни мерки във връзка с достъпа до социално подпомагане на икономически неактивни мобилни граждани на ЕС, за да се избегне прекомерна финансова тежест за приемащите страни.

  1. Първите три месеца: По закон приемащата страна от ЕС не е длъжна да предоставя социална помощ на икономически неактивни граждани през първите три месеца от пребиваването им.

  2. Между три месеца и пет години: На практика няма вероятност икономически неактивни граждани на ЕС да могат да получават социални помощи, тъй като, за да придобият право да пребивават в съответната страна, те първоначално трябва да покажат на националните органи, че разполагат с достатъчно средства за това (вж. по-горе).

Ако такива лица кандидатстват за социално подпомагане, например защото икономическото им положение се е влошило, тяхното искане трябва да бъде разгледано при зачитане на тяхното право на равно третиране. Но и тук правото на ЕС предвижда предпазни мерки.

Първо, в специфични случаи кандидатстването за социална помощ може да породи основателно съмнение от страна на националните органи, че лицето се е превърнало в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане.

Освен това държавата членка може да обвърже получаването на социална помощ или специални помощи, независещи от вноски (т.е. помощи с елементи на социална сигурност, и социално подпомагане, обхванати от Регламент (ЕО) № 883/2004), с условието съответното лице да отговаря на изискванията за получаване на законно право на пребиваване за период от повече от три месеца. Въпреки това държавата членка не може автоматично да откаже предоставянето на обезщетения на неактивни граждани на ЕС, нито автоматично да реши, че те не притежават достатъчно средства и съответно нямат право да пребивават на нейна територия.

Националните органи следва да оценяват индивидуалното положение, като вземат под внимание редица фактори (размер на сумата, продължителност, временен характер на затрудненията, цялостна тежест за националната система за социално подпомагане).

Ако въз основа на такава индивидуална оценка властите заключат, че съответните лица са станали неприемлива тежест, те могат да прекратят правото им на пребиваване.

След пет години: Граждани на ЕС, които са придобили право на постоянно пребиваване, имат право да получават социални помощи при същите условия както гражданите на приемащата страна от ЕС. Съгласно правото на ЕС не са позволени дерогации.

Кой има право на социалноосигурителни обезщетения?

Сред обичайните социалноосигурителни обезщетения са пенсиите за старост, наследствените пенсии, обезщетенията за инвалидност и обезщетенията за болест, помощите при раждане, обезщетенията за безработица, семейните обезщетения или медицинската помощ.

Държавите членки определят свои собствени правила за социална сигурност, съобразени с положението във всяка от тях. ЕС координира социалноосигурителните правила (Регламент (EО) № 883/2004 и Регламент (EО) № 987/2009) само доколкото е необходимо да се гарантира, че гражданите на ЕС не губят социалноосигурителните си права при преместване в друга страна от Съюза.

Това означава, че законите на приемащата страна определят какви са предвидените обезщетения, при какви условия се предоставят те (отчитайки например периода на заетост), за колко време и какъв е размерът на плащанията. Поради това правото на обезщетения варира в различните страни от ЕС.

Регламент (ЕО) № 883/2004 гарантира единствено това, че гражданите на ЕС, които се преместват в друга страна, продължават да бъдат социално осигурени, главно чрез определяне на държавата членка, която е отговорна за социалното осигуряване на съответния гражданин.

Работниците — наети или самостоятелно заети лица — и лицата на тяхна издръжка са обхванати от социалноосигурителната система на приемащата страна при същите условия, които се прилагат за гражданите на тази страна, тъй като чрез своите вноски и такси те допринасят, подобно на всички други местни работници, за събирането на публичните средства, от които се изплащат обезщетенията.

За гражданите на ЕС, които не работят в приемащата държава членка, правилото за държава на заетост не може да бъде приложено, тъй като по дефиниция няма страна, в която тези граждани работят. Съгласно правото на ЕС относно координацията на схемите за социална сигурност, държавата членка на пребиваване отговаря за социалното осигуряване само след като тези граждани преминат строга проверка за обичайно пребиваване, с която се доказва, че те имат действителна връзка с въпросната държава. Строгите критерии на тази проверка гарантират, че гражданите, които не работят, могат да получат достъп до социално осигуряване в друга държава членка само след като действително са преместили центъра на своя интерес в тази държава (например тяхното семейство живее там).

3. Въздействие на гражданите, преместващи се в рамките на ЕС, върху националните системи за социална сигурност

Според данни, предоставени от държавите членки, и проучване, публикувано през октомври 2013 г. от Европейската комисия, в повечето страни от ЕС гражданите на други държави членки използват социалните обезщетения в не по-голяма степен от гражданите на приемащата страна. В повечето проучени страни е по-вероятно мобилните граждани на ЕС да получават помощи за жилищно настаняване и семейни обезщетения.

Когато става дума за парични обезщетения като социални пенсии, помощи за лица с увреждания и независещи от вноски помощи за търсещи работа лица, които са финансирани от общите данъци, а не от вноски на конкретното засегнато лице (т. нар. специални парични обезщетения, независещи от вноски), проучването показва, че икономически неактивните мобилни граждани на ЕС са много малък процент от получателите на такива помощи и че ефектът от заявленията за подобни обезщетения върху националните бюджети за социално подпомагане е много слаб. Те са по-малко от 1 % от всички получатели (граждани на ЕС) в шест от включените в проучването страни (Австрия, България, Естония, Гърция, Малта и Португалия) и между 1 % и 5 % в пет други държави (Германия, Финландия, Франция, Нидерландия и Швеция).

Други заключения от проучването:

  1. по-голямата част от гражданите на ЕС се преместват в друга страна от Съюза, за да работят,

  2. равнищата на активност сред тези европейски граждани са нараснали през последните седем години,

  3. средностатистически сред мобилните граждани на ЕС вероятността да работят е по-голяма, отколкото сред гражданите на приемащата страна (отчасти защото по-голяма част от тях попадат във възрастовата група 15-64 г. в сравнение с местните граждани),

  4. икономически неактивните мобилни граждани на ЕС са много малка част от общото население във всяка страна от Съюза и са между 0,7 % и 1,0 % от общото население на ЕС,

  5. средностатистически разходите, свързани със здравни услуги, оказани на икономически неактивни мобилни граждани на ЕС, са много ниски, отнесени към размера на общите здравни разходи (средно 0,2 %) или към мащабите на икономиката на приемащата страна (средно 0,01 % от БВП),

  6. делът на мобилните граждани на ЕС, получаващи специални, независещи от вноски обезщетения — обезщетения, комбиниращи елементи на социалната сигурност и социалното подпомагане — е много малък: по-малко от 1 % от всички получатели на такива обезщетения (граждани на ЕС) в шест страни (Австрия, България, Естония, Гърция, Малта и Португалия); между 1 % и 5 % в пет страни (Германия, Финландия, Франция, Нидерландия и Швеция) и над 5 % в Белгия и Ирландия (данните за Ирландия представляват оценка на база на заявленията),

  7. не съществува статистическа връзка между щедростта на системите за социална закрила и притока на мобилни граждани на ЕС,

  8. основни характеристики на мобилните граждани на ЕС, които не работят:

  1. 64 % от тях вече са работили в настоящата страна на пребиваване,

  2. 71 % са пенсионери, студенти и лица, търсещи работа,

  3. 79% живеят в домакинство, в което поне един от неговите членове работи.

Резултатите от последното проучване допълват тези от други проучвания, които неизменно сочат, че работниците от други държави членки са нетни вносители в държавния бюджет на страната домакин. Работниците от други държави членки често внасят повече в бюджета на приемащата страна във вид на данъци и социални осигуровки, отколкото получават във вид на обезщетения, тъй като те обикновено са по-млади и по-често са икономически активни, отколкото работната сила на приемащите държави. Тези проучвания включват прегледа на ОИСР на тенденциите в областта на международната миграция за 2013 г., оценката на Центъра за изследване и анализ на миграцията на фискалните разходи и ползи от миграцията към Обединеното кралство на граждани от страните от Централна и Източна Европа, присъединили се към Съюза през 2004 г., и публикуваното наскоро проучване на Центъра за европейски реформи.

4. Начини за справяне с потенциални злоупотреби

Какви инструменти са налице съгласно правото на ЕС, за да се помогне на държавите членки да избягват злоупотребите?

Законодателството на ЕС включва солидни защитни мерки за предотвратяване на злоупотребите с правото на свободно движение.

Правилата на ЕС за свободно движение на гражданите дават възможност на държавите членки да предприемат ефективни и необходими мерки за борба срещу злоупотребите (напр. фиктивни бракове) и измамите (напр. фалшифициране на документи или друг вид поведение или заблуда, чиято единствена цел е получаване на правото на свободно движение), като отказват или прекратяват правата, предоставени с Директива 2004/38/ЕО (член 35). Мерките трябва да бъдат пропорционални и да подлежат на процесуалните гаранции, предвидени в директивата.

Националните органи могат да разследват индивидуални случаи, когато имат основателно подозрение за злоупотреба и ако се заключи, че има такава, могат да отменят правото на пребиваване на съответното лице и да го накарат да напусне територията на страната.

Освен това, след като оценят всички свързани обстоятелства и в зависимост от сериозността на нарушението (например подправяне на документ, фиктивен брак с участието на организираната престъпност), националните органи могат да стигнат до заключението, че лицето представлява действителна, продължителна и достатъчно сериозна заплаха за обществения ред и на това основание също така да издадат забрана за влизане в допълнение на заповедта за експулсиране, като по този начин забранят повторното влизане на лицето на територията за определен период от време.

Какво предлага Комисията в отговор на изразените от държавите членки опасения?

    На 25 ноември Европейската комисия представи пет конкретни действия, за чийто успех е необходимо сътрудничество между държавите членки. Те са пример за това как ЕС може да помогне на националните и местните органи да се възползват максимално от свободното движение на граждани в ЕС, да се борят със злоупотребите и измамите, да посрещнат предизвикателствата на социалното приобщаване и да използват наличните средства за справяне с проблемите.

  • Борба с фиктивните бракове: Комисията ще помага на националните органи да прилагат правилата на ЕС, които им позволяват да се борят срещу евентуални злоупотреби с правото на свободно движение, като до пролетта на 2014 г. изготви наръчник за борба с фиктивните бракове.

  • Прилагане на правилата на ЕС за координация на социалната сигурност: В тясно сътрудничество с държавите членки Комисията изясни критериите за обичайно пребиваване, използвани в правилата на ЕС за координация на социалната сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004), и подготви практическо ръководство, публикувано на 13 януари 2014 г. (IP/14/13). Строгите критерии на тази проверка гарантират, че гражданите, които не работят, могат да получат достъп до социално осигуряване в друга държава членка само след като действително са преместили центъра на своя интерес в тази държава (например тяхното семейство живее там).

  • Справяне с предизвикателства, свързани със социалното приобщаване: подпомагане на държавите при по-ефективното използване на Европейския социален фонд за целите на социалното приобщаване: през програмния период 2014—2020 г. поне 20 % от средствата, отпускани по линия на ЕСФ във всяка държава членка, следва да бъдат изразходвани за насърчаване на социалното приобщаване и за борба с бедността и всички видове дискриминация. Понастоящем този дял е около 17 %. Освен това от ЕСФ ще се финансира и изграждането на капацитет сред всички заинтересовани страни на национално, регионално или местно равнище. Както държавите членки на произход на мобилните граждани, така и приемащите държави ще получат политически насоки за разработване на програми за социално приобщаване с подкрепата на ЕСФ. Комисията ще продължава да полага усилия за изграждане на капацитета на местните органи, за да могат те да използват европейските структурни и инвестиционни фондове по ефикасен начин.

  • Насърчаване на обмена на добри практики между местните органи: Комисията ще помогне на местните органи да споделят добри практики от цяла Европа за прилагане на правилата за свободно движение и за посрещане на предизвикателствата на социалното приобщаване. Комисията ще изготви проучване за оценка на въздействието от свободното движение в шест големи града, което ще бъде представено на среща с градоначалници от цяла Европа на 11 февруари 2014 г. Целта на форума е кметовете да получат съдействие за справяне с евентуалните предизвикателства в управляваните от тях общини, да обменят добри практики и да получат насоки как да кандидатстват за финансиране от ЕС в областта на социалната интеграция. Домакин на събитието ще бъде Комитетът на регионите.

  • Гарантиране на прилагането на практика правилата на ЕС за свободно движение: Комисията ще подготви до края на 2014 г. онлайн модул за обучение, за да помогне на служителите в местните органи напълно да разбират и прилагат правата за свободно движение на гражданите на ЕС. Комисията предложи във всички страни членки да бъдат учредени органи за правна помощ и информация за мобилни работници от ЕС (вж. IP/13/372). На 17 януари 2014 г. Комисията ще представи предложение за модернизиране на EURES — мрежата на европейските служби по заетостта, с цел да се засили ролята и въздействието на службите по заетост на национално равнище, да се подобри координацията на трудовата мобилност в ЕС, а EURES да се превърне в напълно функциониращ европейски инструмент за намиране на работа и наемане на персонал. Понастоящем 47 % от гражданите на ЕС заявяват, че проблемите, които срещат, когато се местят да живеят в друга страна от ЕС, се дължат на факта, че длъжностните лица в местните администрации не са достатъчно запознати с правата за свободно движение на гражданите на ЕС.

Допълнителна информация

Проучване на Европейската комисия относно въздействието на неактивните мобилни граждани на ЕС върху социалната сигурност:

http://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=en&catId=89&newsId=1980&furtherNews=yes

Европейска комисия — свободно движение в ЕС

http://ec.europa.eu/justice/citizen/move-live/index_en.htm

Информация за координацията на системите за социална сигурност:

http://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=bg&catId=849

Уебсайт на Вивиан Рединг, заместник-председател на Европейската комисия и комисар на ЕС по въпросите на правосъдието:

http://ec.europa.eu/reding

Уебсайт на Ласло Андор, комисар по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване:

http://ec.europa.eu/andor

Следете съобщенията на заместник-председателя Рединг в „Туитър“:

@VivianeRedingEU

Следете съобщенията на комисар Андор в „Туитър“: @LaszloAndorEU

Приложения

Приложение 1: Свободното движение е най-цененото право

Източник: Стандартно проучване „Евробарометър 79, пролет 2013 г.

Приложение 2: Обществено мнение за свободното движение

Източник, Експресно проучване „Евробарометър 365 относно гражданството на Европейския съюз, стр. 44

Приложение 3: Колко граждани на ЕС работят или живеят в друга държава от Съюза?

Годишно ниво на трансграничната мобилност в ЕС в сравнение със САЩ и Австралия

Източник: Икономическо проучване за ЕС на ОИСР — 2012 г.

Приложение 4: Вероятността мобилните граждани на ЕС да са икономически активни е по-голяма, отколкото при местните граждани на дадена държава членка

Графиката е изготвена на база на броя мобилни граждани на ЕС в работоспособна възраст (15—64 години), пребиваващи в съответната страна.

Източник: Евростат, Проучване за работната сила в ЕС (таблица lfsa_argan). Бележка: графиката показва само основните страни, приемащи мобилни граждани. През 2012 г. 99 % от мобилните граждани на ЕС са се намирали в тези 17 страни.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website