Navigation path

Left navigation

Additional tools

Край на ограниченията пред свободното движение на работници от България и Румъния – изявление на Ласло Андор, европейски комисар по заетост, социални въпроси и приобщаването

European Commission - MEMO/14/1   01/01/2014

Other available languages: EN FR DE RO

Европейска комисия

ИНФОРМАЦИОННА БЕЛЕЖКА

Брюксел,01/01/2014

Край на ограниченията пред свободното движение на работници от България и Румъния – изявление на Ласло Андор, европейски комисар по заетост, социални въпроси и приобщаването

Днешният ден отбелязва вдигането на последните ограничения пред свободното движение на работници от България и Румъния. От днес нататък, българските и румънските граждани могат да се възползват напълно от правото да работят във всички европейски държави, без за това да им е нужно разрешително за работа. Всъщност те вече имаха възможността да работят без ограничения в 19 страни, които не прилагаха преходни мерки, както и правото да пътуват и пребивават във всички страни-членки на ЕС още от присъединяването на България и Румъния към Съюза през 2007 г. Като резултат, повече от три милиона българи и румънци вече живеят в други държави-членки и няма причини да се смята, че този брой ще нарасне значително след отпадането на последните ограничения пред работниците от двете страни.

Свободното движение на хора винаги е било един от основополагащите елементи на европейската интеграция и на Единния пазар на ЕС. Това е и едно от най-ценените от европейците права, като повече от 14 милиона от тях учат, работят или са се пенсионирали в друга държава-членка на ЕС. Всъщност, свободното движение е правото, което хората асоциират най-тясно с гражданството на ЕС.

Краят на ограниченията за работниците от България и Румъния идва в период на висока безработица и тежки бюджетни мерки в много европейски страни. Във времена на трудности мобилните граждани на ЕС често са лесна мишена – понякога те са представени като отнемащи работни места от местното население, или напротив – като неработещи и злоупотребяващи със системите за социално подпомагане.

Всъщност изследванията нееднократно са показвали ползите от свободното движение на работници за икономиките на приемащите ги страни. Мобилните работници допълват тези в приемащата ги държава като помагат за преодоляването на дефицити в наличните умения и недостига на работна ръка. С други думи, тенденцията е те да не отнемат работни места от работниците в приемащата ги държава. В допълнение, поради факта, че пропорционално по-голям дял от мобилните работници е в трудоспособна възраст в сравнение с населението на приемащите ги държави, за тях е далеч по-вероятно да работят и по принцип са нетни вносители в социалните системи на приемащите ги държави.

Същевременно, Комисията е наясно, че може да възникнат местни проблеми поради внезапен голям поток хора от други страни на ЕС в определен град или регион. Например, те могат да създадат напрежение в образованието, жилищното настаняване или социалните услуги. Решението е да се отговори на тези специфични проблеми, а не да се поставят бариери пред тези работници. Държавите-членки могат да използват Европейския социален фонд (с годишен бюджет от над 10 милиарда евро), за да се справят с някои от тези местни проблеми. От 1 януари 2014 г., всяка държава-членка следва да използва най-малко 20% от средствата по линия на ЕСФ за насърчаване на социалното включване и борбата с бедността.

ЕС въведе правила, за да се улесни свободното движение на работници, за да се гарантира, че те са защитени от експлоатация и че приемащите страни са защитени от евентуални злоупотреби с техните социални системи. По-късно тази пролет, те ще бъдат подсилени с нови правила, които ще бъдат приети по инициатива на Комисията от Съвета на ЕС и Европейския парламент, които ще изискват от държавите-членки на ЕС да повишат осведомеността относно правото на свободно движение и да въведат коригиращи механизми, когато работници са подложени на дискриминация.

От съществено значение е държавите-членки да подсилят националното си законодателство, и по-специално трудовите си инспекции, за да се предотврати дискриминация и експлоатация на работници от други страни от ЕС. Например, те трябва да гарантират, че техните правила за минималната работна заплата се прилагат и че работниците от други държави от ЕС не работят "на черно".

Началото на новата година е добро време да погледнем напред. Твърдо съм убеден, че ограничаването на свободното движение на европейските работници не е отговор на високата безработица или решение на кризата. Напротив, улесняването на това свободно движение може да играе роля в справянето с безработицата и да спомага за преодоляването на различията между различните държави-членки от ЕС. Според оценките ни в момента има около 2 милиона незаети работни места в ЕС. Ето защо Комисията подобрява функционирането на пан-европейската мрежа за търсене на работа EURES и публикува Европейския наблюдател на свободните работни места - така че всеки, който иска да работи в друга страна от ЕС, може да се запознае с възможностите за работа там. Необходимо е европейските институции и държавите-членки да работят заедно, за да проправят пътя към икономическото възстановяването, придружено със създаването на множество работни места и създаване на условия за приобщаващ растеж.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website