Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия

ИНФОРМАЦИОННА БЕЛЕЖКА

Брюксел, 17 октомври 2013 г.

Нова политика на ЕС в областта на транспортната инфраструктура – основна информация

Какво представлява инфраструктурната политика на ЕС?

Транспортът е от жизнено значение за европейската икономика — без добри транспортни връзки Европа не може да се развива и да просперира. С новата инфраструктурна политика на ЕС ще бъде създадена мощна европейска транспортна мрежа между 28 държави членки с цел насърчаване на растежа и конкурентоспособността. Тя ще свързва Изтока със Запада и ще замени днешните разнородни транспортни мрежи с една наистина европейска мрежа.

С новата политика финансирането от ЕС за транспорт се увеличава три пъти до 26 млрд. евро за периода 2014 – 2020 г. В същото време то се пренасочва към точно определена нова основна мрежа. Тя ще образува транспортния гръбнак на европейския единен пазар. Чрез нея ще се отстранят пречките, ще се усъвършенства инфраструктурата и ще се рационализират трансграничните транспортни операции в интерес на пътниците и предприятията в целия ЕС. Нейното изграждане ще бъде продължено, като се създадат 9 главни транспортни коридора. Така ще се обединят усилията на държавите от ЕС и заинтересованите лица и ще се даде възможност за концентриране на ограничените ресурси и постигане на резултати.

Новата основна мрежа ТЕМ-Т ще бъде подкрепена от широкообхватна мрежа от транспортни артерии, включващи се в основната мрежа на регионално и национално равнище. Целта е да се гарантира, че до 2050 г. времето за пътуване на преобладаващата част от европейските граждани и служителите в предприятия до тази широкообхватна мрежа постепенно ще бъде намалено до не повече от 30 минути.

Като цяло благодарение на новата транспортна мрежа ще се пътува:

по-безопасно при по-малко задръствания,

по-лесно и по-бързо.

Защо се нуждаем от нова инфраструктурна политика за Европа?

Транспортът е от основно значение за ефективността на европейската икономика.

Очаква се товарните превози да нараснат с 80 % до 2050 г., а пътническите — с над 50 %.

За растеж е необходима търговия, а за търговията - транспорт. Районите в Европа, които не разполагат с добри връзки, не могат да процъфтяват.

На практика съществуват пет основни проблемни области, на които трябва да се обърне внимание на равнище ЕС:

Липсващите връзки, особено в трансграничните участъци, са сериозна пречка за свободното движение на стоки и пътници на територията на държавите членки и между тях, както и между тях и съседните държави.

Съществуват значителни различия в качеството и наличието на инфраструктура между държавите от ЕС и в рамките на самите страни. От подобрение чрез изграждането на нова транспортна инфраструктура и/или чрез поддръжка, възстановяване или реконструкция на съществуващата инфраструктура се нуждаят най-вече връзките по направление изток-запад.

Транспортната инфраструктура за свързване на различните видове транспорт е разпокъсана. Що се отнася до изграждането на мултимодални връзки, голяма част от товарните терминали, пътническите гари, вътрешните пристанища, морските пристанища, летищата и градските възли в Европа не изпълняват тази задача. Тъй като тези възли не разполагат с капацитет за мултимодални връзки, потенциалът на мултимодалния транспорт и неговата способност за премахване на затруднения по отношение на инфраструктурата и за осигуряване на липсващи връзки не се използва в достатъчна степен.

Инвестициите в транспортна инфраструктура трябва да допринесат за постигането на целта за намаляване на емисиите на парникови газове от транспорта с 60 % до 2050 г.

Държавите от ЕС все още поддържат различни правила и изисквания за експлоатация, по-специално в областта на оперативната съвместимост, които водят до значително увеличаване на пречките и затрудненията по отношение на транспортната инфраструктура.

Подробна информация за новата инфраструктурна политика на ЕС

Новата основна мрежа в цифри

Основната мрежа ще свърже:

94 главни европейски пристанища с железопътни и шосейни връзки;

38 ключови летища с железопътни връзки към големите градове;

15 000 км железопътни линии, модернизирани за висока скорост;

35 трансгранични проекта, насочени към намаляване на пречките.

Това ще бъде икономическата основа на единния пазар, позволяваща истинско свободно движение на стоки и хора в рамките на ЕС.

Девет нови коридора

Важна новост в последните насоки за TEМ-T е въвеждането на 9 коридора. Те трябва да помогнат за изграждането на основната мрежа. Всеки коридор трябва да обхваща най-малко 3 вида транспорт, 3 държави членки и 2 трансгранични участъка.

Ще бъдат създадени работни групи за коридорите, които ще обединяват всички заинтересовани страни и държави членки. Работните групи за коридорите са управленски структури, които ще изготвят и изпълняват работни планове, за да може дейностите по коридорите, извършвани в различни държави членки и намиращи се в различни фази на изпълнение, да бъдат ефективно обединени. Европейски координатори ще председателстват работните групи за ключовите коридори на основната мрежа.

Коридори на основната мрежа – кратко описание:

Балтийско-адриатическият коридор е една от най-важните трансевропейски шосейни и железопътни оси. Той свързва Балтийско море с Адриатическо море и минава през индустриализирани райони в Южна Полша (Горна Силезия), Виена, Братислава, източния алпийски регион и Северна Италия. Той включва важни железопътни проекти, като например планинския тунел „Земеринг“ и железопътната линия „Коралм“ в Австрия и трансгранични участъци между Полша, Чешката република и Словакия.

Коридорът „Северно море — Балтийско море“ свързва пристанищата на източния бряг на Балтийско море с пристанищата на Северно море. Коридорът ще свързва Финландия и Естония с ферибот и ще осигурява модерни шосейни и железопътни транспортни връзки между трите балтийски държави и Полша, Германия, Нидерландия и Белгия. Той включва и вътрешни водни пътища между река Одер и немски, нидерландски и фламандски пристанища, например Mittelland-Kanal. Най-важният проект е Балтийската железница — европейска железопътна линия със стандартно междурелсие между Талин, Рига, Каунас и Североизточна Полша.

Средиземноморският коридор свързва Иберийския полуостров с унгарско-украинската граница. Той следва средиземноморското крайбрежие на Испания и Франция, пресича Алпите на изток през Северна Италия и минава през адриатическото крайбрежие на Словения и Хърватия в посока Унгария. С изключение на река По и няколко други канала в Северна Италия той се състои от автомобилни пътища и железопътни линии. Основни железопътни проекти по протежение на този коридор са връзките Лион – Торино и участъкът Венеция – Любляна.

Коридорът „Изток/Източно Средиземноморие“ свързва Северно, Балтийско, Черно и Средиземно море, като така се оптимизира използването на съответните пристанища и морски магистрали. Той включва река Елба като вътрешен воден път и ще подобри мултимодалните връзки между Северна Германия, Чешката република, Панонския регион и Югоизточна Европа. Той продължава през морето от Гърция до Кипър.

Скандинавско-средиземноморският коридор е изключително важна за европейската икономика ос между Севера и Юга. Той прекосява Балтийско море от Финландия до Швеция и минава през Германия, Алпите и Италия, като свързва основните градски центрове и пристанища на Скандинавския полуостров и Северна Германия с индустриализираните центрове в Южна Германия, Австрия и Северна Италия и продължава до италианските пристанища и Валета. Най-важните проекти по протежение на този коридор са постоянната връзка при Фемарнбелт и планинският тунел „Бренер“, включително пътищата за достъп до тях. Коридорът продължава през морето от Южна Италия и Сицилия до Малта.

Рейнско-алпийският коридор е един от най-натоварените маршрути за товарни превози в Европа. Той свързва пристанищата Ротердам и Антверпен на Северно море със средиземноморското пристанище Генуа, като преминава през Швейцария и някои от основните икономически центрове в регионите Рейн — Рур, Рейн — Майн — Некар и агломерацията на Милано в Северна Италия. Този мултимодален коридор включва река Рейн като вътрешен воден път. Основни проекти са планинските тунели в Швейцария, част от които вече са завършени, и пътищата за достъп до тях в Германия и Италия.

Атлантическият коридор свързва западната част на Иберийския полуостров и пристанищата Хавър и Руан с Париж и по-нататък с Манхайм и Страсбург чрез високоскоростни железопътни линии и успоредни конвенционални линии. Той включва и река Сена като вътрешен воден път. Морското измерение играе изключително важна роля в този коридор.

Коридорът „Северно море — Средиземно море“ започва от Ирландия и северната част на Обединеното кралство, минава през Нидерландия, Белгия и Люксембург и достига до Средиземно море в южната част на Франция. Този мултимодален коридор, включващ вътрешни водни пътища в Бенелюкс и Франция, има за цел не само предлагането на по-добри мултимодални услуги между пристанищата на Северно море, басейните на реките Маас, Рейн, Шелда, Сена, Сона и Рона и пристанищата Фо-сюр-Мер и Марсилия, но и по-добро свързване на Британските острови с континентална Европа.

Рейнско-дунавският коридор, чийто гръбнак са реките Майн и Дунав, свързва централните региони около Страсбург и Франкфурт с Виена, Братислава, Будапеща и накрая Черно море, като преминава през Южна Германия. Важно негово разклонение започва от Мюнхен, минава през Прага, Жилина и Кошице и достига да украинската граница.

Деветте коридора са важен напредък в планирането на транспортната инфраструктура. Опитът показва, че е много трудно да се реализират по координиран начин трансгранични и други транспортни проекти в различни държави членки. На практика много лесно възникват различия в системите и допълнителни пречки. Също така проектите трябва да се координират между отделните страни, за да се увеличат ползите от всички инвестиции. Новите планове за коридори и управленски структури значително ще улеснят изграждането на новата основна мрежа.

Широкообхватна мрежа

На регионално и национално равнище т. нар. широкообхватна мрежа ще се включва в основната мрежа. Тази широкообхватна мрежа е неразделна част от политиката в областта на ТЕМ-Т. Мрежата ще се управлява до голяма степен от държавите от ЕС, като по-малка част от финансирането ще може да се осигурява в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и, разбира се, на регионалната политика. Тук действа принципът на субсидиарността. Намерението ни е до 2050 г. времето за пътуване на преобладаващата част от европейските граждани и служителите в предприятия до тази мрежа постепенно да бъде намалено до не повече от 30 минути.

При уточняването на изискванията новите насоки за TEМ-T отиват много по-далеч от предишните, като включват и широкообхватната мрежа, така че с течение на времето до 2050 г. голяма част от мрежата ще отговаря напълно на оперативно съвместими и ефикасни стандарти за железопътния транспорт, електрическите автомобили и т.н.

Финансиране от ЕС

В рамките на Механизма за свързване на Европа се предоставят 26 милиарда евро за транспортната инфраструктура през следващия финансов период 2014 – 2020 г., с което наличното в момента финансиране се увеличава три пъти. От 80 до 85 % от тези средства ще бъдат използвани за подпомагане на:

приоритетни проекти по протежение на 9-те коридора за реализиране на основната мрежа. Финансиране ще получат и ограничен брой проекти в други участъци с голяма добавена стойност за Европа по отношение на основната мрежа.

финансирането за хоризонтални проекти, свързани най-вече с информационните технологии, като например финансирането на SESAR (технологичното измерение на системата за управление на въздушното движение в рамките на инициативата „Единно европейско небе“) или ERTMS (Европейската система за управление на железопътното движение), които трябва да се използват в рамките на главните транспортни коридори. Това финансиране е от особено значение, тъй като друга промяна в областта на новата основна мрежа са по-строгите изисквания, с които транспортните системи трябва да са съобразени, т.е. трябва да се инвестира в спазването предимно на настоящите стандарти на ЕС, например относно общата железопътна система за сигнализация ERTMS. Дейностите за морски магистрали – морското измерение на ТЕМ-Т – също ще бъдат обхванати от този приоритет.

Останалата част от финансирането може да бъде предоставена за други проекти, включително за проекти във връзка с широкообхватната мрежа.

Според оценки инвестициите, които са необходими за основната мрежа за периода 2014 – 2020 г., възлизат на 250 млрд. евро. Комисията ще публикува редовни покани за представяне на предложения, за да се гарантира, че единствено най-добрите проекти с най-висока добавена стойност за ЕС получават финансиране от Съюза. С Механизма за свързване на Европа финансирането за транспорт от ЕС се увеличава три пъти до 26 млрд. евро за периода 2014 – 2020 г., като в същото време то се пренасочва към точно определена нова основна мрежа.

Като цяло чрез механизма ще се финансира приоритетната за ЕС инфраструктура в областта на транспорта, енергетиката и широколентовите цифрови мрежи. Ще се подпомага изграждането на ключова инфраструктура с цел укрепване на единния пазар. За периода 2014 — 2020 г. механизмът ще разполага с единен фонд в размер на 33,242 млрд. евро, като от тях 26,250 млрд. евро са предвидени за транспорт. От средствата за транспорт 11,305 млрд. евро ще бъдат отпуснати за свързани инвестиции в транспортна инфраструктура в държавите членки, които отговарят на условията на Кохезионния фонд.

Какво означава това за връзките по направлението изток — запад?

През последните 20 години е постигнат значителен напредък в подобряването на транспортните връзки между Западна и Източна Европа. Връзки, които преди липсваха напълно или отчасти или бяха ограничени само до определени видове транспорт, вече са интегрирани в новата мрежа ТЕМ-Т.

В същото време в ЕС все още съществуват значителни различия в качеството и наличието на инфраструктура между държавите от Съюза и в рамките на самите страни. От подобрение чрез изграждането на нова транспортна инфраструктура и/или чрез поддръжка, възстановяване или реконструкция на съществуващата инфраструктура се нуждаят най-вече връзките по направление изток — запад.

Сега вниманието е пренасочено от индивидуални проекти към създаването на основна мрежа от стратегически коридори, която ще свърже Изтока със Запада и всички точки от обширен географски район – от Португалия до Финландия и от крайбрежието на Шотландия до бреговете на Черно море.

Връзките по направлението изток — запад са централен приоритет в новата инфраструктурна политика на ЕС.

По отношение на финансирането поне 11,3 млрд. евро са заделени за страните, получаващи подкрепа по линия на Кохезионния фонд. Целта е да се предостави допълнителна подкрепа за инвестиране в основните връзки по направлението изток — запад.

За изграждането на основната мрежа ще се използват 9 коридора. Всеки коридор от основната мрежа трябва да обхваща най-малко 3 вида транспорт, 3 държави членки и 2 трансгранични участъка.

7 от 9-те коридора са с реално измерение изток — запад: Балтийско-адриатическият, Северно море — Балтийско море, Средиземноморският, Изток/Източно Средиземноморие, Атлантическият, Северно море — Средиземно море и Рейнско-дунавският. На практика, в бъдеще коридорите с мултимодални връзки ще се простират от изток на запад и от периферните географски райони към центъра на ЕС.

Няколко примера:

Преди липсваше приоритетен проект за свързване на Полша и Германия. Сега има три връзки в основната мрежа (Шчечин — Берлин, Варшава — Берлин и Дрезден — Вроцлав). Варшава — Берлин е част и от коридора „Северно море  – Балтийско море“, който се простира от Ротердам до Талин.

Германските пристанища не бяха свързани чрез приоритетен проект с държавите от Централна и Източна Европа (Унгария, Чешката република, Словакия, България, Румъния). Сега тази връзка е част от коридора „Изток/Източно Средиземноморие“.

Словакия и Чешката република не бяха ефективно свързани с Южна Германия. Сега двете връзки от основната мрежа Прага — Нюрнберг — Франкфурт и Прага — Мюнхен — Щутгарт са част от Рейнско-дунавския коридор.

За река Дунав съществуваше приоритетен проект, но той бе ограничен само до вътрешните водни пътища. Сега Рейнско-дунавският коридор обхваща не само река Дунав, но също така я свързва по-добре с други вътрешни водни пътища (Рейн) и включва железопътни линии и автомобилни пътища, свързващи Централна Европа с Германия и Франция.

Как са избрани проектите за основната мрежа?

Основният принцип е всяка държава да има достъп до основната европейска транспортна мрежа, която позволява свободното движение на хора и стоки. Всички европейски държави ще бъдат свързани с тази мрежа.

Проектите за основната мрежа, набелязани като приоритети за финансиране от ЕС за следващия финансов период (2014 – 2020 г.), са посочени тук (LINK приложение към Регламента за свързване на Европа – вж. приложението към настоящия документ).

Тези проекти отговарят на критериите за финансиране от ЕС в областта на транспорта за периода 2014 – 2020 г., защото:

отговарят на изложените в методологията критерии за участие в основната мрежа (вж. по-долу за повече информация относно методологията и критериите),

имат висока добавена стойност за Европа;

са готови за изпълнение в периода 2014—2020 г.

Държавите членки ще трябва да представят подробни предложения на Комисията, въз основа на които ще бъде разпределено финансирането. Това трябва да стане в началото на 2014 г. Точният размер на предоставеното от ЕС финансиране зависи също от конкретните национални предложения. Като цяло приносът на ЕС за развитието на основната транспортна инфраструктура обикновено е около 20 % от инвестиционните разходи за всеки седемгодишен бюджетен период. Отделни проучвания могат да бъдат подкрепяни в размер до 50 %, а проучвания и строителни работи по трансгранични проекти — до 40 %. Останалата част от инвестициите ще бъде осигурена от държавите членки, регионалните органи или евентуално частни инвеститори. От средствата в размер на поне 11,3 млрд. евро, предвидени за страните от ЕС, които отговарят на критериите на Кохезионния фонд, съфинансирането може да достигне до максимум 85 %.

Какви са по-строгите изисквания за основната мрежа?

Проектите, получаващи финансиране във връзка с основната мрежа, ще трябва да отговарят на строги технически изисквания.

Логично е, особено за основната мрежа, техническите изисквания да бъдат оперативно съвместими в цялата мрежа. Това означава например, че ERTMS (Европейската система за управление на железопътното движение), която е основната интелигентна транспортна система за контрол на влаковете, трябва да се прилага навсякъде. По същия начин стандартите за пътна безопасност по отношение на изискванията за безопасност на тунелите и изискванията за пътна безопасност трябва да се прилагат за цялата мрежа, като технологията ИТС (интелигентни транспортни системи) също трябва да бъде включена. Също така е логично станциите за зареждане на електрически автомобили, които може да бъдат построени в бъдеще, да отговарят на общи стандарти, така че да могат да се използват от автомобилите в цялата мрежа.

Откъде ще дойдат тези 250 милиарда евро, необходими за основната мрежа?

Финансирането от 31,7 милиарда евро в областта на транспорта, предвидено по Механизма за свързване на Европа в рамките на МФР (многогодишната финансова рамка), практически ще действа като „начален капитал“, който трябва да привлече допълнителни инвестиции от държавите членки за завършване на трудните трансгранични връзки, както и на връзките, които иначе вероятно не биха били изградени.

Финансирането по ТЕМ-Т има много силен стимулиращ ефект. Опитът от последните години показва, че всеки милион евро, похарчен на европейско равнище, поражда инвестиции в размер на 5 милиона евро от правителствата на държавите от ЕС и 20 милиона евро от частния сектор.

Към този усилващ ефект сега се прибавя и възможността за нови инвестиции от страна на частния сектор, които ще бъдат получени чрез новаторски инструменти за финансиране, например облигации за проекти.

Как функционира съфинансирането? Какъв е размерът на средствата, които се инвестират от държавите членки, и какъв — от Европа?

Транспортната инфраструктура изисква огромни инвестиции и по-големият дял от тях винаги се осигурява от държавите от ЕС. Ролята на Европа по отношение на инвестициите и координацията е да създава добавена стойност, като премахва пречките и изгражда липсващите връзки, както и да подпомага създаването на функционираща европейска транспортна мрежа.

Обичайните проценти на съфинансиране за проекти по TEМ-T в рамките на основната мрежа са:

до 50 % съфинансиране от ЕС за проучвания;

до 20 % за строителство (например проучвателни работи за основен тунел);

съществуват някои възможности за увеличаване на съфинансирането за трансгранични проекти за железопътни връзки и вътрешни водни пътища (до 40 %);

за някои проекти, като ERTMS, може да бъде предоставено съфинансиране с по-висок дял (до 50 %), за да бъдат подкрепени държавите членки през преходния период.

Доколко новата трансевропейска транспортна мрежа (ТЕМ-Т) отговаря на целите в областта на екологията?

TEМ-T е важен инструмент на транспортната политика за постигане на общата цел за намаляване с 60 % на емисиите от транспорта най-късно до 2050 г. (вж. бялата книга за транспорта през 2050 г., публикувана през 2011 г.). По своята същност мрежата TEМ-T е мултимодална транспортна мрежа, която улеснява значително прехвърлянето на пътници и товари от автомобилен към железопътен и други видове транспорт. Всички проекти по TEМ-T трябва да бъдат подложени на щателна оценка на въздействието им върху околната среда, за да могат да получат финансиране от ЕС. За целта те трябва да отговарят на всички изисквания по отношение на планирането и устойчивостта, определени със законодателството на ЕС за околната среда.

Контекст на политиката за ТЕМ-Т

Политиката за трансевропейската транспортна мрежа има за цел изграждане на транспортната инфраструктура и връзките, необходими за функционирането на единния пазар, за да се гарантира свободното движение на стоки и хора и да се подпомогне икономическия растеж, създаването на работни места и увеличаването на конкурентоспособността на ЕС. В миналото транспортните системи в Европа се развиваха предимно на национално равнище. Това доведе до лоши или липсващи транспортни връзки по границите или по протежение на основни коридори. Лошите транспортни връзки спъват икономическия растеж. От 90-те години на миналия век чрез политиката за ТЕМ-Т средства от ЕС се насочват към осъществяване на ключови европейски инфраструктурни проекти. Това доведе до множество важни успехи. Въпреки това, предвид особено трудния финансов период, е необходимо финансирането от Съюза в областта на транспорта да се пренасочи към дейности, чрез които ще бъде постигната максимална добавена стойност, за да бъде създадена една силна европейска основна мрежа.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website