Navigation path

Left navigation

Additional tools

Действията на ЕС в областта на миграцията и на убежището

European Commission - MEMO/13/862   09/10/2013

Other available languages: EN

Европейска комисия

MEMO

Брюксел, 9 октомври 2013 г.

Действията на ЕС в областта на миграцията и на убежището

Европейският съюз разработва широк спектър от политики и инструменти за справяне с все по-голямото предизвикателство на миграцията, сигурността на външните граници и убежището. Той прави това при пълно зачитане на правата на човека и основните ценности. Действията на ЕС допълват правомощията и действията на държавите членки, които в много случаи (например в областта на разрешенията за пребиваване, решенията за убежище, приемането на бежанци, управлението на външните граници и т.н.) запазват изключителната си компетентност. Настоящата информационна бележка представлява обзор на текущите дейности.

1. Наблюдение и контрол на външните граници

Европейската комисия подпомага държавите членки при управлението на нарастващия приток от мигранти и лица, търсещи убежище, и при закрилата на живота на мигрантите, опитващи се да достигнат европейските брегове.

Европейският съюз се стреми да бъде пространство на закрила на онези граждани на трети държави, които идват в Европа в търсене на закрила от преследване или насилие. Това означава осигуряване на достъп до процедури за убежище, както и на достойни и нормални условия за кандидатите за убежище (лицата, търсещи убежище) и за получилите закрила (бежанците). Търсещите убежище не са незаконни мигранти и имат право да останат на територията на държава — членка на ЕС, за периода на разглеждане на молбата им за убежище. Европа се занимава също така с въпроса за незаконната миграция и има за цел да гарантира, че разполагаме с хуманна политика на връщане с ясни, прозрачни и справедливи общи правила за връщане на пристигащите незаконно в ЕС или просрочващите разрешения до три месеца безвизов престой, които нямат намерение да търсят закрила.

A) Frontex

Frontex беше създадена с цел да координира и улеснява управлението на външните граници на Съюза.

Агенцията е разположена във Варшава (Полша) и започна да функционира пълноценно на 3 октомври 2005 г. Тя отговаря основно за координирането на оперативното сътрудничество между държавите членки при управлението на външните граници на ЕС (съвместни гранични операции и пилотни проекти) и за поддържането на централизиран регистър на техническото оборудване, което държавите членки са готови да предоставят на разположение на други държави членки.

За 2013 г. Frontex разполага с бюджет от приблизително 85 милиона евро (вж. уeбсайта на Frontex).

Агенцията постоянно следи и прави оценка на развитието на движението по протежение на главните миграционни пътища в Средиземноморието, като адаптира съответно съвместните операции. Ако ситуацията го налага, срокът за изпълнение на текущите съвместни операции може да бъде удължен или биха могли да бъдат започнати други операции. Понастоящем Frontex координира следните съвместни операции в Средиземноморието:

  1. Aeneas, в Йонийско море между Италия и Гърция, за прехващане на пристигащите от Турция и Египет (започнала на 3 юни 2013 г., планирана до 30 септември 2013 г., но удължена до 30 ноември 2013 г.);

  2. Hermes, в морето край Сицилия между Италия, Малта, Тунис и Либия (започнала на 6 май 2013 г., първоначално планирана до 7 октомври 2013 г., но удължена до 30 ноември 2013 г.);

  3. Indalo, във водите на Средиземно море между Испания, от една страна, и Мароко и Алжир, от друга страна, (започнала на 16 май, ще продължи до 31 октомври 2013 г.);

  4. Poseidon Sea, във водите на Егейско море покрай гръцкия бряг (започнала на 1 април 2013 г., планирана до 31 октомври 2013 г. — евентуалното удължаване на срока е все още в процес на разглеждане).

Б) EUROSUR

Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR), която скоро ще заработи, цели увеличаването на координацията в рамките на държавите членки и между тях, така че да се засили наблюдението на границите, да се предотвратяват тежките престъпления, като например трафика на наркотици и на хора, и да се води борба с тях. EUROSUR има за цел също така да допринесе значително за закрилата и спасяването на живота на мигрантите, опитващи се да достигнат европейските брегове по море, като улеснява откриването и проследяването на малки плавателни съдове и като подпомага борбата с престъпните мрежи, които организират много от тези прекосявания.

EUROSUR ще осигури на държавите членки по-добра представа за това какво се случва в морето. Тя също ще гарантира по-добра координация както между държавите членки, така и с Frontex. За осъществяването на тези цели EUROSUR предоставя обща рамка за обмен на информация и междуведомствено сътрудничество между граничната охрана, полицията, митниците, бреговата охрана и военноморските сили. Тези органи са длъжни да си сътрудничат чрез т.нар. национални координационни центрове за наблюдение на границите, които са в процес на създаване във всяка държава членка и които работят в тясно сътрудничество с Frontex и други агенции на ЕС.

След етапите на постепенно изграждане, изпитване и въвеждане в действие EUROSUR ще започне да функционира преди края на 2013 г.

Според оценките разходите за EUROSUR за периода 2014—2020 г. ще бъдат в размер на 244 милиона евро, включително разходите за създаване, поддръжка и персонал. Тези разходи ще бъдат почти изцяло покрити от съществуващите програми на ЕС по настоящата и следващата многогодишна финансова рамка на Съюза.

За по-подробна информация относно EUROSUR: http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-13-578_bg.htm

2. Сътрудничество на ЕС с държавите на произход и на транзит на мигранти — глобален подход към миграцията

ЕС продължава да действа по отношение на явлението на миграционните потоци посредством диалог и сътрудничество с държавите на произход и на транзит на мигранти и чрез отварянето на нови канали за законна миграция. Европейската комисия работи в тази връзка с няколко държави от Северна Африка с оглед договарянето на съгласуван подход за по-добро управление на миграционните потоци и насърчаване на мобилността в обстановка на сигурност.

Събитията в арабския свят и размириците, революцията и войната, които последваха в хода на 2011 г., накараха ЕС да осъзнае необходимостта от преосмисляне на политическия си подход към Южното Средиземноморие, включително в областта на миграцията. Миграцията и мобилността сега фигурират като ключови елементи в новото партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие, чието начало бе поставено през март 2011 г. от Европейската комисия и върховния представител.

Впоследствие Европейската комисия призова ЕС да укрепи външната си политика за миграцията посредством създаване на партньорства с държави извън ЕС, които правят сътрудничеството в областта на миграцията „взаимноизгодно“ — т.нар. „диалози относно миграцията, мобилността и сигурността“.

Този подход беше утвърден чрез приемането през ноември 2011 г. на обновения глобален подход на ЕС към миграцията и мобилността (ГПММ), който предоставя всеобхватна рамка за обновената външна политика на ЕС за миграцията, като поставя по-настойчиво ударението върху поощряването на добре управляваната мобилност, увеличаването на ползите от миграцията за развитието, засилването на международната закрила и насърчаването на човешките права на мигрантите. ГПММ се прилага чрез регионални и двустранни диалози, при които за основни инструменти за двустранно сътрудничество са предвидени инструменти на политиката, известни като партньорства за мобилност.

Европейската комисия подчертава необходимостта ГПММ да допълва „други, по-общи цели на външната политика на ЕС и сътрудничеството за развитие“ и да разглежда „миграцията и мобилността, целите на външната политика и развитието по съгласуван и интегриран начин“.

Вследствие на това през есента на 2011 г. започнаха диалози с Тунис и Мароко по въпросите на миграцията, мобилността и сигурността. През 2013 г. започна подобен диалог с Йордания. Други държави в региона може да последват примера, щом необходимите обстоятелства бъдат налице. Тези диалози обхващат целия спектър на потенциално сътрудничество, включително начините за справяне с незаконната миграция, контрабандата и трафика на хора, за развитие на законни алтернативи за желаещите да пътуват или мигрират в ЕС, за подобряване на системите за убежище и капацитета за международна закрила в държавите партньори и за постигане на максимален резултат от миграцията в сферата на развитието.

В хода на тези диалози партньорите могат да решат да сключат партньорство за мобилност. Такова партньорство вече бе подписано с Мароко (юли 2013 г.). Дискусиите с Тунис по същия въпрос са в напреднал стадий. Партньорствата за мобилност включват ангажимент за водене на преговори по споразумение за визови облекчения успоредно със споразумение за обратно приемане. Те могат да включват схеми за трудова и циркулярна миграция, придружени от пакет мерки за изграждане на капацитет в областта на убежището (напр. създаване на законодателство в областта на убежището), миграцията и развитието (напр. улесняване на евтините парични преводи и мерки за противодействие на „изтичането на мозъци“), както и мерки в подкрепа на спазването на основните права на гражданите на трети държави в страната партньор. Те обхващат също работни договорености с Frontex, сътрудничество в областта на съвместните операции по наблюдение в Средиземно море и изграждане на капацитет по отношение на други аспекти на интегрираното управление на границите.

ЕС наскоро одобри партньорството за мобилност с Мароко (IP/13/513), в което се отчитат интересите и целите на всички участници — ЕС, неговите държави членки, страните партньори и самите мигранти. С него се определя набор от политически цели и се предвиждат поредица от инициативи, чието предназначение е да гарантират, че движението на лица се управлява по възможно най-ефективен начин.

Освен това ЕС стартира проекта „EUROMED Migration III“ (за период от 3 години (2012—2014 г.) и с бюджет от 5 милиона евро), който има за цел да насърчава сътрудничеството по въпросите на миграцията между южните държави партньори по Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) и държавите от ЕС, както и между самите партньори по ЕИСП. В съответствие с целта на рамката и като се опира на резултатите от предишните фази, проектът „EUROMED Migration III“ е насочен към подпомагане на държавите партньори в собствените им усилия за подобряване на управлението на миграцията.

Това може да бъде обобщено като:

  • насърчаване на каналите за законна миграция и на мобилността на работниците и служителите;

  • насърчаване на полезното взаимодействие между миграцията и развитието в южните държави партньори по ЕИСП; и

  • подкрепа за предотвратяването на незаконната миграция.

3. Убежище — ЕС като пространство на закрила

А) Обща европейска система за убежище

Убежище се предоставя на хора, които бягат от преследване или тежки посегателства в собствената си страна и поради това се нуждаят от международна закрила. Убежището е основно право. Предоставянето на убежище е международно задължение, признато за пръв път в Женевската конвенция за закрила на бежанците от 1951 г. В ЕС като пространство с отворени граници и свобода на движение държавите членки споделят еднакви основни ценности и трябва да имат съвместен подход, за да гарантират високи стандарти на закрилата на бежанците. Същевременно процедурите трябва да бъдат справедливи и ефективни в целия ЕС и да не допускат злоупотреба. Предвид на тези съображения държавите от ЕС поеха ангажимент за създаване на обща европейска система за убежище (ОЕСУ). От 1999 г. насам ЕС работи за създаване на ОЕСУ и за усъвършенстване на текущата законодателна уредба.

Понастоящем вече са одобрени нови разпоредби на ЕС, в които са заложени общи високи стандарти и по-тясно сътрудничество, за да се гарантира, че търсещите убежище са третирани еднакво в рамките на отворена и справедлива система, без значение къде са подали молба. Накратко:

• изменената Директива за процедурите за убежище е насочена към по-справедливи, бързи и качествени решения за убежище. Търсещите убежище със специални потребности ще получават необходимата помощ, за да изложат своето искане, като по-специално се предвижда по-висока степен на закрила на непридружените ненавършили пълнолетие лица и жертвите на изтезания;

• изменената Директива относно условията на приемане гарантира, че в целия ЕС са налице хуманни материални условия на приемане (например жилищно настаняване) на търсещите убежище и че напълно се зачитат основните права на засегнатите лица. Тя също така гарантира, че задържането се прилага само като последна мярка;

• изменената Директива за признаването изяснява основанията за предоставяне на международна закрила и следователно ще направи по-солидни решенията за убежище. Тя ще подобри също достъпа на лицата, ползващи се с международна закрила, до права и мерки за интеграция;

• измененият Дъблински регламент засилва закрилата за търсещите убежище в процеса на определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за убежище, и уточнява правилата, уреждащи отношенията между държавите. Този регламент позволява също така своевременното откриване на проблеми в националните системи за убежище или за приемане, заедно с отстраняването на техните първопричини, преди те да прераснат в същински кризи;

• измененият Регламент за „ЕВРОДАК“ ще даде на правоприлагащите органи достъп до базата данни на ЕС за дактилоскопични отпечатъци на търсещите убежище при строго ограничени обстоятелства с цел предотвратяване, разкриване или разследване на най-тежките престъпления, като например убийства и терористични актове.

Статистически данни и цифри относно предоставянето на убежище:

http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/e-library/docs/infographics/asylum/infographic_asylum_print_a4_en.pdf

Б) Европейска служба за подкрепа в областта на убежището

Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) е регулаторна агенция — независим европейски орган, който ще работи в тясно сътрудничество с националните компетентни за убежището органи, Европейската комисия и Върховния комисар на ООН за бежанците.

Основните ѝ задачи са:

  1. да насърчава практическото сътрудничество между държавите членки относно убежището, като улеснява обмена на информация за държавите на произход, оказва подкрепа на държавите членки за писмен и устен превод и за обучението на служители по убежището и предоставя помощ при преместването на лица със статут на бежанци;

  2. да подпомага държавите членки, подложени на „особен натиск“, а именно като създаде система за ранно предупреждение и координира експертните екипи, които оказват помощ на държавите от ЕС в управлението на молбите за убежище и в създаването на подходящи структури за приемане;

  3. да допринася за установяването на общата европейска система за убежище, като събира и обменя информация за най-добри практики, изработва годишен доклад относно предоставянето на убежище в ЕС и приема технически документи (например насоки и ръководства за работа) относно прилагането на инструментите на Съюза за убежището.

В) Общи принципи за интеграция на имигрантите

Успешната интеграция на имигрантите в обществото на приемащата държава е от ключово значение за максималното оползотворяване на възможностите, предлагани от законната миграция, и за постигането на пълноценен принос на имигрантите по отношение на икономическото, социалното и културното развитие на европейските общества. Въпреки че ЕС няма компетентност в областта на интеграцията на имигрантите, Съюзът подпомага националните и местните политики с координиране на политиката, обмен на знания и финансова подкрепа за интеграцията.

През юли 2011 г. Комисията предложи Европейска програма за интеграция на мигранти от трети държави, насочена към действия за увеличаване на икономическото, социалното, културното и политическото участие на мигрантите, с акцент върху действията на местно равнище. Тази нова програма поставя на преден план предизвикателства, които трябва да бъдат решени, ако ЕС иска да се възползва в пълна степен от възможностите, предлагани от миграцията, и ползата на многообразието. С нея се изследва също така ролята на държавите на произход в процеса на интеграция.

Г) Общи правила за управление на връщането на незаконни мигранти

За да се характеризира политиката за миграцията като всеобхватна и устойчива, от съществено значение е хуманната и ефективна политика на връщане, в съответствие с Хартата на основните права и основана на принципа за отдаване на предпочитание на доброволното връщане. В края на 2010 г. влязоха в сила общите стандарти за връщане (т.нар. „Директива относно връщането“), приети от държавите — членки на ЕС, през 2008 г. Те предвиждат ясни, прозрачни и справедливи общи правила за връщането и извеждането и за използването на принудителни мерки, задържане и повторно влизане при пълно зачитане на правата на човека и основните свободи на засегнатите лица.

Основните характеристики на директивата включват:

  1. изискване за справедлива и прозрачна процедура за решения за връщане на незаконните мигранти;

  2. задължение за държавите от ЕС да връщат незаконните мигранти или да им предоставят правен статут, като по този начин се избягват ситуации на „правен вакуум“;

  3. насърчаване на принципа на доброволното напускане, като се създава обща разпоредба, съгласно която би трябвало като правило да се предоставя „срок за доброволно напускане“;

  4. предоставяне на лицата, които пребивават незаконно, на минимален набор от основни права в очакване на тяхното извеждане, включително достъп до основни здравни грижи и образование за децата;

  5. ограничения за използването на принудителни мерки във връзка с извеждането и гаранции, че тези мерки не са прекалени или непропорционални;

  6. ограничаване на използването на задържане, като го обвързва с принципа за пропорционалност, и установяване на минимални гаранции за задържаните.

4. Солидарност и разпределяне на тежестта между държавите — членки на ЕС, и с трети държави

A) Финансиране в сферата на миграцията, убежището и границите

С цел да се гарантира справедливото разпределение на отговорностите между държавите от ЕС по отношение на финансовите разходи, които възникват вследствие на интегрираното управление на външните граници на Съюза и на осъществяването на общи политики за убежището и миграцията, на разположение на държавите членки е финансиране от четирите фонда на Комисията, свързани с миграцията (Фонда за външните граници, Европейския фонд за връщане, Европейския бежански фонд и Европейския фонд за интеграция). За периода 2007—2013 г. са предвидени близо 4 милиарда евро.

Чрез тези фондове ЕС се стреми не само да усъвършенства своите общи политики за миграцията, убежището и границите, но също и да съхрани европейската солидарност, така че държавите от ЕС, които трябва да понесат най-голямата финансова тежест, да получат адекватна подкрепа.

Тези структурни мерки са допълнени от спешна помощ за държавите членки, които се оказват под натиск. Спешното финансиране може да помогне на държавите членки да се справят с внезапен приток на мигранти на техните граници или ситуации, при които възможностите за приемане са подложени на особен натиск.

В рамките на многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2014—2020 г. ще бъдат създадени нови инструменти, а именно фонд „Убежище и миграция“ (ФУМ), който ще подпомага държавите членки в областта на убежището и миграцията, включително интеграцията и връщането. Понастоящем изпълнението се обсъжда от Съвета и Европейския парламент. Най-голям получател на средства за седемгодишния период ще бъде Обединеното кралство с 370 милиона евро, следвано от Италия с 310 милиона евро.

Разбивка на средствата по държави/по години може да се намери на интернет адрес (вж. също таблицата в приложението): http://ec.europa.eu/dgs/home-affairs/financing/fundings/mapping-funds/index_en.htm

Б) Преместване и презаселване

Държавите членки следва да покажат солидарност помежду си и да подпомогнат третите държави, върху които пада най-голямата тежест, чрез преместването на лица, които се ползват с международна закрила, и презаселването в Европа на бежанци, които са блокирани в съседни трети държави.

Комисията продължава да поддържа изцяло политиката на преместване. Тя вече подкрепя проект, предприет в Малта, за преместването на лица, ползващи се с международна закрила (EUREMA I и II). Комисията енергично насърчава участието на държави членки в мерки за преместване, което за тях остава обаче доброволна дейност. Ето защо Комисията организира на 25 септември 2013 г. първия годишен форум по въпросите на преместването, за да помогне на държавите членки да определят своите ангажименти по отношение на преместването. Като стимул за правителствата, съгласни с преместването на лица, ползващи се с международна закрила, Комисията възнамерява да им предоставя еднократна сума по линия на новия фонд „Убежище и миграция“ (ФУМ).

Презаселването на бежанци е не само животоспасяваща мярка, но и важен жест на солидарност от страна на приемащите държави от ЕС спрямо трети държави, даващи подслон на голям брой бежанци. С цел привличане на по-голям брой държави от ЕС в дейностите по презаселване, осигуряване на регламентиран и сигурен достъп до закрила на презаселените лица и демонстриране на по-голяма солидарност с трети държави при приемането на бежанци през март 2012 г. ЕС прие съвместна Програма за презаселване. Тази обхващаща целия ЕС схема за презаселване, предложена от Комисията през 2009 г., ще помага на държавите от ЕС на доброволни начала за намирането на устойчиви решения за бежанците.

В настоящия контекст презаселването като проява на солидарност с подложените на натиск съседни на Сирия държави може да спомогне за запазването на „пространство за закрила“, както и да допринесе за диалог и сътрудничество по други въпроси на миграцията и управлението на границите.

Европейският бежански фонд предлага финансова подкрепа с оглед на улесняване на презаселването на лица, нуждаещи се от международна закрила, под формата на еднократна сума за всяко презаселено лице, като тази сума вероятно ще се увеличи по линия на бъдещия ФУМ.

През 2013 г. Върховният комисар на ООН за бежанците вече отправи призив към международната общност за целево приемане по хуманитарни причини на 10 000 сирийци и за презаселване на още 2 000 от най-уязвимите лица. Няколко държави членки откликнаха на призива, като и други трябва да бъдат насърчени да последват примера. Ако ситуацията с бежанците в съседните на Сирия държави придобие дългосрочен характер, вероятно ще има призиви за полагане на усилия за по-широкомащабно презаселване.

В) Временна закрила

Временната закрила е изключителна мярка за предоставяне на незабавна временна закрила на разселени лица от трети държави, които не са в състояние да се завърнат в своята държава на произход. Тя се прилага в случай на масов приток на разселени лица, пристигащи в ЕС от определена държава/географска област (по собствена инициатива или по линия на програма за евакуация), и когато съществува риск, че не е/няма да бъде „по силите“ на системата за убежище на една или повече държави членки да се справи със ситуацията.

Комисията е готова да разгледа предложение за използване на механизма, предвиден съгласно Директивата за временна закрила от 2001 г. (Директива 2001/55/ЕО), ако са налице посочените в нея условия.

Предприемането на тази стъпка може да бъде обмислено само ако е ясно, че засегнатите лица вероятно ще се нуждаят от международна закрила, ако не могат да бъдат безопасно върнати в своята страна на произход и ако броят на пристигащите, които се нуждаят от закрила, е достатъчно голям.

Прибягването до този механизъм би позволило незабавната закрила и приемане на засегнати лица на територията на държави — членки на ЕС, както и би дало възможност на националните системи за убежище на непосредствено най-засегнатите държави членки „да си поемат дъх“.

Временната закрила се задейства с решение на Съвета (прието с квалифицирано мнозинство) въз основа на предложение на Комисията.

Г) Инструменти и проекти на ЕС в подкрепа на трети държави

Програмата SEAHORSE, която стартира през септември миналата година и се изпълнява от испанската гранична охрана, ще повиши капацитета на органите на Алжир, Тунис, Либия и Египет за справяне с незаконната миграция и нелегалния трафик чрез укрепване на техните системи за наблюдение на границите, включително на способността им да реагират при извънредни ситуации, налагащи издирване и спасяване на претърпели корабокрушение мигранти или търсещи убежище лица.

Чрез Тематичната програма за миграцията и убежището се осъществяват няколко инициативи с бюджет от общо 20,6 милиона евро, насочени към предотвратяването и управлението на незаконната миграция, подобряването на управлението на границите, подпомагането на доброволното връщане и реинтеграция на блокираните мигранти, както и увеличаването на капацитета за ефективно и съобразено със закрилата управление на смесените миграционни движения в Либия. По-конкретно това са:

  1. две програми с Международната организация по миграция (МОМ) за доброволно връщане (общо в размер на 3,6 милиона евро);

  2. проект Sahara-Med (в размер на 10 милиона евро) относно управлението на незаконните миграционни потоци от Сахара към Средиземноморието (управляван от италианското министерство на вътрешните работи);

  3. програма на Върховния комисар на ООН за бежанците в подкрепа на изграждането на капацитет на системите за убежище в Северна Африка в контекста на регионална програма за закрила (в размер на 3,6 милиона евро);

  4. програма на Върховния комисар на ООН за бежанците (в размер на 2 милиона евро) за увеличаването на капацитета за ефективно и съобразено със закрилата управление на смесените миграционни движения в Либия (убежище и миграция);

  5. програма „Убежище и миграция“ в Либия (в размер на 1,44 милиона евро), осъществявана от Датския съвет за бежанците.

Съществуват допълнителни инструменти за подпомагане на различни дейности в областта на миграцията:

  1. програмата MIEUX има за цел да осигури експертни познания и опит в областта на трафика на хора и политиката за убежището;

  2. понастоящем ЕС разглежда възможността за използване на инструмента SPRING за финансиране на програма, насочена към различни аспекти на политиката за миграцията. Текат дискусии с мароканските органи относно естеството и обхвата на проектите, които нашите фондове SPRING биха могли да финансират в областта на миграцията;

  3. в Либия мисията на ЕС за интегрирано съдействие в областта на граничния контрол (EUBAM), която започна да разполага на място своите експерти през юни 2013 г. в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), пристъпи с пълната подкрепа на правителството на Либия към обучение на граничната охрана, граничната полиция, митническите служители и бреговата охрана (вж. информационна листовка). В Либия EUBAM подкрепя в краткосрочен план националните органи в изграждането на капацитет за подобрено управление на техните сухопътни, морски и въздушни граници, а в дългосрочен план — за разработването на по-широка стратегия за интегрирано управление на границите. Мисията също така насърчава и консултира либийците по отношение на международните ангажименти и сътрудничество, особено със съседните държави;

  4. в процес на приемане е нова програма за миграцията с бюджет от 10 милиона евро, която се гради на извлечените поуки, за да подпомогне либийското правителство в разработването на зачитаща правата на човека система за управление на миграцията в съответствие с международните стандарти. Либийското гражданското общество разви интерес към въпросите на миграцията и ние ще подкрепяме и техните дейности;

  5. в Алжир проектът Renforcer la Protection des Migrants et les Capacités de Gestion des Flux Migratoires Mixtes („Подобряване на закрилата на мигрантите и на капацитета за управление на смесените мигрантски потоци“) се финансира от Комисията и италианското министерство на вътрешните работи с общо 2,3 милиона евро;

  6. подкрепата на ЕС за Тунис в областта на миграцията обхваща стратегически въпроси и изграждането на капацитета на съответните органи с цел намиране на ефективно, целенасочено и цялостно решение за различните форми на миграцията, по-специално чрез обмен на експертни познания и ноу-хау. През 2013 г. в рамките на партньорска проверка беше изготвено проучване относно управлението на границите, което понастоящем се разглежда от тунизийските органи.

5. Хуманитарната помощ на ЕС за бежанци

По време на хуманитарни кризи бежанците са сред най-уязвимите, особено поради факта, че те често се намират в държави, където самите приемащи общности са бедни и се затрудняват при справянето с притока на новопристигнали мигранти. Европейската комисия подкрепя бежанците в трети държави чрез бюджета си за хуманитарна дейност. През 2012 г. над 10 милиона бежанци получиха подкрепа посредством хуманитарната помощ на Комисията.

Чрез своето финансиране Комисията подпомага бежанците като:

  1. предоставя подслон и храна, здравни услуги, чиста вода и хигиенни условия както по време на разселването на бежанците, така и при завръщането им по домовете;

  2. предоставя образование и психо-социална помощ в бежанските лагери;

  3. осигурява закрила на бежанците (особено на жените и момичетата) срещу насилие, малтретиране и експлоатация;

  4. оказва подкрепа на жертвите на продължителни кризи (които са над 75 % от бежанците по света), при които действащите лица в областта на хуманитарната помощ и развитието обединяват усилията си в подпомагане на бежанците да станат по-самостоятелни;

  5. действа по отношение на конкретните нужди на бежанците, независимо дали живеят в лагери или са разселени в градски райони.

Комисията помага на бежанците в трети държави посредством организации, които се занимават с мигранти, бежанци и вътрешно разселени лица (ВРЛ), включително Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), Международната организация по миграция, движението на Червения кръст и Червения полумесец и неправителствени организации. Чрез тази подкрепа действията на Комисията проправят пътя за трайни решения по отношение на бежанците и ВРЛ. Тя координира своята помощ с организациите, отговарящи за ранното възстановяване и развитие.

Наред с подкрепата си за жертвите на разселване Европейската комисия работи и за намаляване на броя и мащаба на бежанските кризи: например чрез своята работа по отношение на готовността при бедствия и предотвратяването им, насочена към намаляване на уязвимостта на общностите в неравностойно положение и предотвратяване на разселването им.

Кризата в Сирия — ЕС като най-голям донор с водеща роля в международната хуманитарна реакция

Сирийската гражданска война доведе до хуманитарна катастрофа: над 2 милиона сирийски бежанци са избягали от страната си и са регистрирани или очакват регистрация в Йордания, Либия, Турция, Ирак, Египет и Северна Африка. С продължаването на военните действия този брой се увеличава ежедневно. Според службата на Върховния комисар за бежанците до края на 2013 г. броят на бежанците от Сирия ще достигне общо 3,45 милиона. Непрекъснатият приток на сирийци увеличава натиска върху приемащите общности и подхранва напрежение в някои области. Съседните на Сирия държави скоро ще достигнат критична точка на насищане и спешно се нуждаят от подкрепа, за да продължат да държат границите си отворени и да оказват помощ на бежанците. Необходима е оценка на условията за бежанците, живеещи извън лагерите, както и хуманитарна помощ (особено подслон и вода, хигиенни и санитарни съоръжения). По оценка на ООН над 4,25 милиона души са разселени и във вътрешността на Сирия. С всеки изминал ден на насилие техният брой нараства.

До момента ЕС мобилизира близо 1,8 милиарда евро от Комисията и държавите членки за подпомагане и възстановяване, което представлява най-големият международен принос и съставлява значителна част от общото финансиране в световен мащаб.

Европейската помощ достига до 80 % от населението, засегнато от кризата, води до конкретни и осезаеми резултати, които са от значение за засегнатите от кризата в Сирия лица, и има незабавно въздействие:

  1. над 7 милиона души, засегнати от кризата, са подслонени във временни жилища или са настанени адекватно и получават домакински артикули, готварски принадлежности, одеяла, печки, гориво и т.н., по-конкретно за предстоящия студен зимен период в Сирия, Йордания, Ливан, Ирак и Турция;

  2. най-малко 4,6 милиона души, засегнати от кризата, в Сирия, Йордания, Ливан и Ирак получават спешна продоволствена помощ по различен начин, например чрез продоволствени дажби, ваучери за храна или парична помощ;

  3. най-малко 780 000 деца в Сирия, Турция, Йордания и Ливан, много от тях в бежански лагери или вътрешно разселени, получават училищно образование, съобразено със сирийските учебни програми, така че да могат да продължат учебните си занимания. През 2014 г. още 1,8 милиона деца, засегнати от кризата, ще могат да не прекъсват образованието си;

  4. над 10 000 учители се обучават в методи на преподаване или психо-социална помощ в Сирия, Йордания, Ливан и Турция, което да им помогне да учат и подкрепят засегнатите деца по-ефективно. През 2014 г. ще бъдат обучени още близо 4 000 учители;

  5. специално внимание се обръща на някои категории особено уязвими лица при конфликти и насилие, като жените, децата, възрастните хора, мигрантите или лицата с увреждания. Така на 300 000 деца и жени се предоставя помощ под формата на закрила, специализирана психо-социална подкрепа и подкрепа срещу насилието, основано на пола;

  6. подсилени са 85 местни организации на гражданското общество, които предоставят услуги на разселеното население, както в Сирия, така и в съседните държави, за да се подобри устойчивостта на местните общности; предоставя се подкрепа на 400 активисти, автори на интернет блогове и журналисти с цел да се насърчи социалното сближаване и да се гарантира, че сирийците имат достъп до свободна и независима информация относно кризата. Още 700 ще бъдат подкрепени и обучени през следващата година.

6. Миграцията и политиките на ЕС за развитие

Общият брой на международните мигранти е нараснал от 150 милиона души през 2000 г. на 214 милиона души през 2010 г. Над половината от тези мигранти пребивават в държави с ниски и средни доходи и много развиващи се страни са едновременно страни на произход и крайна цел на мигрантите. Тази нараснала регионална и глобална мобилност създава възможности, като допринася например за намаляване на бедността и за иновации. Миграцията може действително да бъде движеща сила на напредъка към постигане на целите на развитието, особено в секторите, които в най-голяма степен се влияят от демографията и въпросите, засягащи труда. Тя допринася за развитието не само в икономически аспект, но също и в социалната област и в сферата на околната среда.

Миграцията обаче изисква също така ефективно управление, за да се намери решение на предизвикателства като „изтичането на мозъци“ (емигрирането на образовани хора), експлоатацията на мигрантите и последиците от миграцията за урбанизацията.

А) Какво прави ЕС по този въпрос?

Европейския съюз може с право да заяви, че е водещ донор, когато става въпрос за миграцията и развитието, като ще продължи да предоставя съществена подкрепа през идните години. Между 2004 г. и 2012 г. ЕС задели близо 1 милиард евро за над 400 проекта във връзка с миграцията (общо). Повечето от тези проекти бяха насочени към подобряване на управлението на миграцията в държавите партньори, което ще продължи да бъде приоритет и в бъдеще.

Ключова цел на помощта на ЕС за развитие е подкрепата за развиващите се страни при изпълнение на задълженията им за спазване на човешките права на мигрантите и управление на миграцията в съответствие с целите им за развитие.

В политически аспект миграцията е специфичен приоритет и в Програмата на ЕС за промяна — плана на Комисията за пренасочване на работата в областта на развитието към онези държави и сектори, които имат най-голяма нужда от подкрепа.

Европейската комисия представи по-рано тази година своето виждане за това как миграцията и мобилността могат да допринесат за приобщаващо икономическо и социално развитие. Целта на това съобщение беше да се засили сътрудничеството в световен мащаб с цел превръщане на миграцията в движеща сила за развитие.

Комисията продължава също така да играе активна роля в различните политически диалози и процеси във връзка с миграцията и убежището между ЕС и държавите партньори в съответния регион, като например процеса от Рабат относно миграцията и развитието, партньорството между ЕС и Африка по въпросите на миграцията, мобилността и трудовата заетост, и диалога за миграцията между ЕС и АКТБ. Тези диалози се оказват ефективно средство за насърчаване на сътрудничеството и обмена на най-добри практики между държавите на произход, транзит и местоназначение във всички области на управление на миграцията.

Във финансов аспект Тематичната програма за миграцията и убежището е основният инструмент по въпросите на миграцията от гледна точка на развитието в държавите, които са наши партньори. Тя разполага с бюджет от 384 милиона евро за периода 2007—2013 г. В нея са включени шест основни сфери на дейност, а именно:

  1. стимулиране на връзките между миграцията и развитието;

  2. насърчаване на добре управляваната трудова миграция;

  3. борба с незаконната имиграция,

  4. контрабандата и трафика на хора;

  5. закрила на мигрантите срещу експлоатация и изключване;

  6. насърчаване на убежището и международната закрила.

Освен от Тематичната програма действия, свързани с миграцията, се подпомагат също в рамките на географски инструменти.

От 2001 г. насам ЕС осъществи над 250 дейности, свързани с миграцията и убежището, в държавите партньори от Близкия изток и Африка, като бяха изразходвани над 500 милиона евро.

Б) Примери за проекти

Африканския рог

През 2010 г. Комисията финансира в размер на 5 милиона евро двугодишна регионална програма за закрила в региона на Африканския рог, по-специално в Кения, Джибути и Йемен, с цел подобряване на закрилата и предоставянето на помощ на бежанците и търсещите убежище в региона. Освен това, вследствие на големия приток на сомалийски бежанци в бежанските лагери Дадааб в Кения, през 2011 г. беше одобрен втори етап от програмата. Нейните основни цели са не само подобряването на достъпа на бежанците, предимно сомалийци, до правна помощ, територия и образование както в градските райони, така и в лагерите, но и прилагането на стратегия на самостоятелност, целяща повишаване на уменията и пригодността за заетост на бежанците в лагерите и приемните общности.

Европейската комисия ще финансира проект с Международната организация по миграция (в размер на 1,2 милиона евро), насочен към засилване на регионалната координация за по-добра закрила на уязвими деца мигранти и такива, които са жертва на трафик. Този проект с продължителност 24 месеца ще бъде в подкрепа на усилията на правителствата на Йемен, Етиопия и Джибути да защитават и насърчават правата на човека на непридружените ненавършили пълнолетие лица, както и на отделените от семействата си деца по протежение на миграционния маршрут в Аденския залив.

Друг проект (финансово участие на ЕС: 2,5 милиона евро) беше насочен към подобряване на закрилата на бежанците, търсещите убежище и мигрантите, които са били разселени в региона на Африканския рог и в много случаи са се преместили през Аденския залив или Червено море в Йемен. Осъществяван от Датския съвет за бежанците в периода 2010—2012 г., проектът допринесе за по-добрата информираност и разбиране на правата на търсещите убежище, бежанците и другите мигранти от страна на бенефициерите, общностите и правителствата в Сомалия и Йемен. Той допринесе също така за подобряване на институционалния и правен капацитет и практики на правителствените органи, занимаващи се миграционните потоци, в съответствие с правата на човека. Освен това проектът подкрепи създаването на регионален смесен секретариат за миграцията (РССМ) в Найроби, който подкрепя агенциите, институциите и форумите в региона на Африканския рог и Йемен.

Сътрудничество на ЕС с Мавритания в областта на миграцията

Мавритания винаги е била държава на транзит, през която преминава поток от мигранти от съседните страни, които бягат от конфликти, но и я използват като транзитен пункт към Европа. Смята се, че приблизително 84 000 мигранти пребивават в Мавритания, а около 65 000 мавританци живеят в чужбина.

ЕС подкрепя правителствената стратегия за миграцията с цел разработването на по-комплексна и структурирана политика. Понастоящем той финансира проект с бюджет от 8 милиона евро, който ще продължи до 2017 г. и ще има за цел: да подпомага създаването на национален орган, който да осъществява политики за миграцията; да защитава правата на мигрантите и бежанците чрез осигуряване на достъп до образование, здравеопазване и работа; да подобри контрол на границите в съответствие с двустранните и международните договори, подписани от Мавритания. Проектът ще бъде от пряка полза за всички мигранти, но също и за населението като цяло, чрез по-доброто управление на трудовата миграция.

Сътрудничество на ЕС със Сомалия

В рамките на Инструмента за стабилност (ИС) текущ проект допринася за повишаване на сигурността на кенийския лагер Дадааб за сомалийски бежанци чрез подкрепа за по-добри условия на живот на полицейските служители, тяхното обучение и насърчаване на участие на общността в изпълнението на полицейските функции (бюджет: 2 100 000 евро).

По време на конференцията за нов договор за Сомалия в Брюксел на 16 септември 2013 г., на която бе прието Споразумение за Сомалия, ЕС обеща помощ за неговото прилагане в размер на 650 милиона евро и пое ангажимент към новия политически процес в Сомалия.

Сътрудничество на ЕС с Мали

За периода 2008—2013 г. финансирането от ЕС за Мали възлиза общо на 727,8 милиона евро. Целевите сектори включват управлението (децентрализация, подкрепа за Мали в определянето на политика за миграцията), икономическото развитие на Севера и региона на делтата на Нигер (инфраструктура) и общата бюджетна подкрепа.

Сътрудничество на ЕС с Еритрея

Подкрепата за Еритрея понастоящем се ограничава до секторите на селското стопанство и продоволствената сигурност (в размер на 41,5 милиона евро) и до управлението (подкрепа за съдилищата на различните общности в Еритрея (5 милиона евро); изграждането на капацитет на публичната администрация в Еритрея (3,4 милиона евро) и механизъм за техническо сътрудничество на ЕФР (2 милиона евро).

Приложение 1 — Обща програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“

Figures and graphics available in PDF and WORD PROCESSED

Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website