Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия

ИНФОРМАЦИОННА БЕЛЕЖКА

Брюксел, 17 юли 2013 г.

Всяко евро е от значение — често задавани въпроси за Европейската прокуратура

Какво представлява Европейската прокуратура?

Европейската прокуратура ще бъде децентрализирана прокурорска служба на Европейския съюз с изключителна компетентност да разследва и преследва по наказателен ред престъпленията против бюджета на ЕС и да предава на съд извършителите. Тя ще разполага с еднообразни правомощия за разследване на цялата територия на Съюза въз основа на националните правни системи на държавите членки, в които ще бъде интегрирана.

Европейската прокуратура ще се опре на капацитета и експертния опит на държавите членки. В Европейската прокуратура ще бъдат назначени опитни прокурори от националните системи. По принцип европейските делегирани прокурори ще действат от името на Европейската прокуратура от мястото на назначението си в държавите членки и в съответствие със законодателството на съответната държава членка. Интегрирането на Европейската прокуратура в националните правосъдни системи има редица предимства. Делегираните прокурори говорят местния език, познават задълбочено националните правосъдни системи, интегрирани са в местните структури за наказателно преследване и познават практиката на местните съдилища при разглеждане на делата. Освен това обединяването на ресурсите на държавите членки за разследване и преследване по наказателен ред ще осигури бързото вземане на решения.

Кое е правното основание за създаване на Европейската прокуратура?

В Договора от Лисабон се поставя особен акцент върху борбата с тежките финансови и икономически престъпления с трансгранично измерение. Правното основание и правилата за създаването на Европейската прокуратура са предвидени в член 86 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който гласи:

„В борбата с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, Съветът, чрез регламенти, в съответствие със специална законодателна процедура, може да учреди Европейска прокуратура на основата на Евроюст.“

В Речта си за състоянието на Съюза за 2012 г. (SPEECH/12/596) председателят Барозу обяви, че Комисията възнамерява да представи предложения за създаване на Европейска прокуратура, както е предвидено в Договорите и като част от ангажимента на Комисията да защитава бюджета на ЕС.

Европейската комисия иска да гарантира, че бюджетът на Европейския съюз е защитен също толкова ефективно срещу престъпниците, както са защитени националните финанси. През юли 2012 г. Комисията предложи всички държави членки да въведат в наказателните си кодекси еднообразни определения за „измама, нанасяща вреда на финансовите интереси на ЕС“, както и да предвидят наказания със сравнимо възпиращо действие (IP/12/767, MEMO/12/544). Европейската прокуратура ще спомогне наказателното преследване в държавите членки да стане по-последователно, ефективно и ефикасно.

Всички държави членки ли ще бъдат част от Европейската прокуратура?

Не. По силата на Договорите на Европейския съюз Обединеното кралство и Ирландия разполагат с т.нар. „опция за неучастие“ в политиките в областта на правосъдието и вътрешните работи, което означава, че те няма да участват, освен ако доброволно и изрично решат да го направят (опция за участие). Дания също не участва в Европейската прокуратура, нито разполага с опция за участие.

Защо ни е нужна Европейска прокуратура?

Понастоящем финансовите интереси на Съюза не са достатъчно добре защитени поради няколко причини:

На първо място, съществуващите органи на ЕС — Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Европейската агенция за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) и Европейската полицейска служба (Европол) — не са компетентни да извършват наказателни разследвания или да преследват по наказателен ред случаите на измама. OLAF може само да предава резултатите от административните си разследвания на компетентните национални органи, които след това решават самостоятелно дали да образуват наказателно производство въз основа на констатациите на OLAF.

На второ място, има големи различия в националните усилия в областта на правоприлагането от страна на отделните държави членки, като последните не винаги предприемат необходимите действия за справяне с престъпленията против бюджета на ЕС. Понастоящем едва в 1 от 5 случая, предадени от OLAF на националните прокурорски органи, се стига до осъдителна присъда. Освен това, процентът постановени присъди варира значително между отделните държави членки.

На трето място, поради ниския процент на успеваемост при наказателното преследване само много малка част от общата сума на извършените измами в държавите членки в крайна сметка се събира обратно от престъпниците. Извършителите на измами, насочени против бюджета на ЕС, знаят, че има голяма вероятност да запазят облагите от престъпленията си, като залагат на липсата на съгласувани усилия в областта на правоприлагането в ЕС.

В какъв размер се ощетява бюджетът на ЕС?

Средствата, за които има съмнения за измама, извършена в държавите членки, възлизат на приблизително 500 милиона евро за всяка от последните три години, но се счита, че действителният им размер е значително по-висок. Данните за случаи на измама не могат да включват нередности, които не са били установени, затова действителната сума вероятно е много по-голяма.

Защо държавите членки не могат да се борят ефективно с измамите?

Понастоящем само националните органи могат да разследват и преследват по наказателен ред измамите против финансовите интереси на Съюза. Техните правомощия обаче не надхвърлят националните граници. Престъпленията против финансовите интереси на ЕС често са сложни. Те включват няколко извършители, сложни и детайлно разработени схеми за измама, няколко държави и няколко национални юрисдикции. Освен това за успешното разследване на измамите е необходимо задълбочено разбиране на съответната правна и административна уредба.

Ефективното сътрудничество между държавите членки е затруднено поради различните наказателноправни системи, неяснотите около компетентността, тромавите и времеемки процедури за предоставяне на правна помощ, езиковите проблеми, липсата на ресурси и различаващите се приоритети.

В резултат на посоченото на национално равнище може да се счете, че измамите против бюджета на ЕС отнемат твърде много време и ресурси, вследствие на което случаите на такива измами въобще да не се разглеждат или да се изоставят щом възникнат затруднения. В някои случаи националните органи може да решат да разследват само „собствената си“ национална част от престъплението, без да вземат предвид потенциално много по-широкомащабните последствия от една международна схема за измама.

Съществуват ли примери за това как Европейската прокуратура може да подобри настоящото положение?

По един случай OLAF предаде информация на германските и българските власти за граждани на тези държави, (за) които (се твърдеше, че) са работили съвместно за извършване на измама във връзка със земеделски фонд на ЕС за развитие на селските райони. Докато производството пред германските власти доведе до осъждане, производството в България завърши с оправдаване на заподозрените лица. При сегашната система следователно се стига до различни резултати по едно и също трансгранично дело. Изходът от делото щеше да е различен, ако действаща Европейска прокуратура следеше за съгласуваността на разследването и наказателното производство в България и Германия.

Друг пример е свързан с контрабандата на цигари между Чешката република и Германия. За осъждането на заподозряното лице германският наказателен съд използва като доказателство предоставени от чешката полиция записи от подслушването на телефонни разговори. Въпреки че съгласно чешкото право това доказателство е било законосъобразно получено, адвокатът на защитата е заявил, че без съдебно постановление за разрешаване на телефонното подслушване, доказателството следва да се счита за недопустимо пред германския съд.

При действаща Европейска прокуратура ще има много по-слаба вероятност да се получат такива спънки, дължащи се на различията между националните процесуални законодателства. Съгласно новите разпоредби подслушването на телефонни разговори без предварително съдебно разрешение няма да е възможно. Освен това в регламента се предвижда, че законосъобразно получените доказателства в една държава членка са допустими при разглеждане на делата по същество пред съдилищата на всички държави членки, при условие че доказателствата са събрани при спазване на процесуалните права, залегнали в член 47 (правото на ефективни правни средства за защита) и член 48 (презумпцията за невиновност и правото на защита) от Хартата на основните права на ЕС.

Какво ще се промени със създаването на Европейската прокуратура?

Европейската прокуратура ще има изключителна компетентност да разследва и преследва по наказателен ред престъпленията, засягащи бюджета на ЕС, и да предава на съд извършителите. Следователно сложните дела с трансгранично измерение ще бъдат координирани и разглеждани от Европейската прокуратура. Това ще доведе до преодоляване на трудностите, произтичащи от ограничените правомощия на националните органи, които не надхвърлят собствените им национални териториални граници.

Европейската прокуратура ще осигури безпрепятствено протичане на целия цикъл на правоприлагане, обхващащ разследването и преследването по наказателен ред и съдебното производство. Посредством европейските делегирани прокурори тя ще разполага с трансгранични правомощия за разследване във всички държави членки. На Европейската прокуратура няма да се налага да разчита на често тромави и времеемки междуправителствени инструменти за правна помощ между държавите членки (като споразуменията за правна взаимопомощ и взаимно признаване). Европейската прокуратура ще може да се опре на ясни правила, уреждащи нейните разследвания и допустимостта на доказателствата, събрани и представени при разглеждане на делата по същество пред съдилищата, независимо от това в коя държава членка на ЕС се намират.

По какъв начин ще работят заедно Европейската прокуратура и европейските делегирани прокурори?

Европейските делегирани прокурори ще бъдат част от Европейската прокуратура. По принцип европейските делегирани прокурори ще провеждат разследванията и преследването по наказателен ред в своята държава членка, като използват местен персонал и прилагат националното законодателство. Действията им ще се координират от централно бюро, ръководено от европейския прокурор, който ще осигурява съгласуваност и ефикасност във всички държави членки (вж. схемата в ПРИЛОЖЕНИЕТО).

Благодарение на тази децентрализирана структура Европейската прокуратура ще може да използва директно познанията на национално равнище, като задълбоченото познаване на националните съдебни системи и на местния език, интеграцията в местните структури за наказателно преследване и практиката на местните съдилища при разглеждане на делата и т.н.

Европейските делегирани прокурори могат да продължат да изпълняват функциите си на национални прокурори (т.е. ще имат двойна функция). Когато обаче действат в рамките на мандата на Европейската прокуратура, делегираните прокурори ще бъдат напълно независими от своите национални прокурорски органи.

Десетчленен „колегиум“, в който ще участват европейският прокурор, заместниците му и национални прокурори, ще осигурява безпрепятствената интеграция между ЕС и националното равнище, по-специално посредством одобряване на вътрешния процедурен правилник, включително на общите правила за разпределяне на делата. Това решение, възприето вследствие на коментарите, отправени в хода на консултациите с държавите членки, включително неотдавнашната френско-германска инициатива, в която се призовава за създаването на Европейска прокуратура, също ще предостави гаранции за необходимата координация в хода на наказателното преследване, за да се избегне рискът от повторно наказателно преследване за същото деяние (принципът ne bis in idem), който може да възникне, ако свързани престъпления бъдат пренебрегнати или не се разглеждат заедно.

Националните съдилища ще могат ли да упражняват контрол над действията на Европейската прокуратура?

Да, ще могат. Действията на Европейската прокуратура ще могат да се обжалват пред компетентния национален съд.

Освен това, компетентните национални съдебни органи ще отговарят за предварителното разрешаване на мерките по разследване на Европейската прокуратура, ако това е необходимо съгласно националното право и законодателството на ЕС.

Националните съдилища са също така компетентните по съществото на делото съдилища. Европейската прокуратура ще изпълнява функциите на прокурор пред компетентните съдилища на държавите членки.

Както и досега, Съдът на Европейския съюз може да участва чрез производството по преюдициално запитване.

С какви правомощия ще разполага Европейската прокуратура съгласно регламента?

Европейската прокуратура ще разполага с правомощието да поиска или да разпореди извършването на мерки по разследване. Инструментите, с които разполага, са ясно определени в регламента и включват мерки по разследване с по-голяма и с по-умерена степен на принуда.

Примери за мерки с по-голяма степен на принуда, които Европейската прокуратура може да прилага, са претърсването на помещения, вещи и компютърни системи, изземването на предмети, подслушването на телефонни разговори и замразяването на финансови операции.

Мерките с по-умерена степен на принуда може да се състоят в разпит на заподозряното лице и свидетели, назначаване на вещи лица, когато са нужни специализирани познания, или мерки за проследяване и контрол на лице с цел установяване на местонахождението му.

Изпълнението на мерките по разследване се урежда от националното право. По-специално, индивидуалната мярка трябва да бъде разрешена от компетентния национален съд или друг орган, ако националното право или регламентът го налага.

С цел да се гарантира ефикасността на разследванията на Европейската прокуратура, законосъобразно събраните доказателства в една държава членка са допустими при разглеждане на делата по същество пред съдилищата на всички държави членки.

Как ще се гарантира независимостта на Европейската прокуратура?

На първо място, регламентът постановява, че Европейската прокуратура не търси и не получава указания от никого извън нея. Тази разпоредба означава, че институциите, органите, службите или агенциите на Съюза и държавите членки зачитат независимостта на Европейската прокуратура и не се стремят да ѝ оказват влияние при изпълнение на нейните функции. На второ място, Европейската прокуратура ще бъде структурно независима, защото няма да бъде интегрирана в друга институция или служба на ЕС. На трето място, в назначаването на европейския прокурор участват институциите на Съюза (назначаване от Съвета след одобрение от Европейския парламент), както и бивши членове на Съда на ЕС, членове на националните върховни съдилища, националните прокуратури и/или юристи с призната компетентност, които ще спомогнат за изготвянето на списък с подбрани кандидати. Мандатът на европейския прокурор е ограничен до осем години и не може да бъде подновяван, което гарантира, че европейският прокурор няма да се ръководи от съображения за преназначаване. Европейският прокурор може да бъде освободен от длъжност от Съда на ЕС по искане на Европейския парламент, Съвета или Комисията.

По отношение на националните европейски делегирани прокурори регламентът постановява, че работата им по дела за Европейската прокуратура винаги ще се ползва с предимство пред националните дела. В регламента също така се споменава изрично, че делегираните прокурорите са напълно независими от националните прокурорски органи. Конфликтът на интереси ще се урежда от европейския прокурор. Европейските делегирани прокурори не може да се освобождават от длъжност в качеството си на национални прокурори от компетентните национални органи без съгласието на Европейската прокуратура, когато действат от нейно име.

С какви процесуални права разполагат заподозрените лица?

Важно е да се засилят правните гаранции, които защитават физическите лица и предприятията, засегнати от разследвания или преследване по наказателен ред в Европейския съюз. Предложението включва стабилен и цялостен набор от процесуални гаранции, които ще гарантират, че правата на заподозрените и другите лица, участващи в разследвания на Европейската прокуратура, ще бъдат защитени както от съществуващото законодателство на ЕС, така и от правата на защитата в национален план.

В предложението се пояснява, че заподозряното лице разполага с всички права, предоставени от законодателството на ЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз. Тези права са изброени изрично и включват правото:

  1. на устен и писмен превод,

  2. на информация и достъп до материалите по делото,

  3. на достъп до адвокат и на комуникация с трети лица и те да бъдат информирани в случай на задържане,

  4. да се запази мълчание и да се прилага презумпцията за невиновност,

  5. на правна помощ,

  6. да се представят доказателства, да се назначат вещи лица и да се изслушат свидетели.

Освен това, заподозряното лице разполага с правата на защитата, предоставени от националното право, от което зависи производството.

Защо предложението за Европейската прокуратура се представя паралелно с реформа на Евроюст?

Съгласно член 86, параграф 1 от ДФЕС Европейската прокуратура се учредява на основата на Евроюст. Настоящият пакет от законодателни предложения има за цел да създаде силни връзки и синергии между двете организации чрез ефективно сътрудничество и обмен на информация, познания и ресурси.

По-специално, както Европейската прокуратура, така и Евроюст следва да участват по дела, в които заподозрените са замесени в престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, и други форми на престъпност. Това предполага, че ще е необходимо непрекъснато тясно сътрудничество. Разпоредби в този смисъл са включени както в регламента за Европейската прокуратура, така и в този за Евроюст. Освен това, при припокриване на компетентност в смесени случаи Евроюст може да окаже помощ за уреждане на спора за компетентност.

Евроюст ще предоставя услуги по административна подкрепа на Европейската прокуратура, например в областта на човешките ресурси, финансите и информационните технологии. Така например, Европейската прокуратура ще може да използва за собствените си дела информационната инфраструктура на Евроюст, включително нейната Система за управление на случаите, временни работни досиета и индекс. Това сътрудничество ще бъде подробно уредено в споразумение между Европейската прокуратура и Евроюст.

Каква ще бъде ролята на Евроюст след създаването на Европейската прокуратура?

Евроюст помага на националните органи за разследване и преследване по наказателен ред да си сътрудничат и да се координират в около 1 500 трансгранични случая годишно. Тя спомогна за изграждането на взаимно доверие и за преодоляването на трудностите, свързани с изключително разнообразните правни системи и традиции в ЕС. Евроюст обаче не е компетентна да извършва наказателни разследвания или да преследва по наказателен ред случаите на измама.

Европейската прокуратура ще има изключителна компетентност да разследва и преследва по наказателен ред престъпленията, засягащи бюджета на ЕС, и да предава на съд извършителите. Със създаването на Европейската прокуратура се увеличава и демократичната легитимност на Евроюст, тъй като в бъдеще Европейският парламент и националните парламенти ще имат по-съществена роля в оценяването на дейността на Евроюст.

Реформираната Евроюст ще оказва подкрепа на Европейската прокуратура в борбата с измамите против бюджета на ЕС. Евроюст ще предоставя услуги по административна подкрепа на Европейската прокуратура, например в областта на човешките ресурси, финансите и информационните технологии. Така например, Европейската прокуратура ще може да използва за собствените си дела информационната инфраструктура на Евроюст, включително нейната Система за управление на случаите, временни работни досиета и индекс. Това сътрудничество ще бъде подробно уредено в споразумение между Европейската прокуратура и Евроюст.

Какво друго ще се промени с предложението за реформа на Евроюст?

Настоящото предложение има за цел допълнително подобряване на цялостното функциониране на Евроюст. За тази цел реформата е насочена към вътрешното управление на Евроюст. С нея се прави ясно разграничение между оперативните задачи на колегиума на Евроюст (който се състои от национални членове — по един от всяка държава — членка на Европейския съюз) и административните задачи. Така реформата ще позволи на колегиума и на националните членове да се съсредоточат върху оперативните си задачи, т.е. да координират и насърчават сътрудничеството между националните съдебни органи в борбата с тежките престъпления, като трафика на наркотици, изпирането на пари, измамите, корупцията, киберпрестъпността, тероризма и организираната престъпност. За изпълнението на административните си задачи колегиумът ще бъде подпомаган от нов изпълнителен съвет, който ще включва Комисията.

С предложението ще се даде единна и модернизирана правна уредба на новата Агенция за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), която е правоприемник на Евроюст, създадена с Решение 2002/187/ПВР на Съвета. Като запазва елементите, които доказаха своята ефикасност за управлението и действието на Евроюст, този нов регламент оптимизира функционирането и структурата на Евроюст в съответствие с Договора от Лисабон, като:

  1. повишава ефикасността на Евроюст, създавайки нова структура на управление;

  2. подобрява оперативната ефективност на Евроюст, определяйки последователно статута и правомощията на националните членове;

  3. определя ролята на Европейския парламент и на националните парламенти в оценяването на дейността на Евроюст в съответствие с Договора от Лисабон, запазвайки същевременно оперативната независимост на Евроюст;

  4. привежда правната уредба на Евроюст в съответствие с общия подход за агенциите на ЕС, като същевременно се зачита в пълна степен нейната специална роля по отношение на координацията на текущите наказателни разследвания;

  5. гарантира, че Евроюст може да си сътрудничи тясно с Европейската прокуратура след учредяването ѝ.

Каква ще бъде ролята на OLAF след създаването на Европейската прокуратура?

Както се посочва в приетото днес Съобщение относно управлението на OLAF, със създаването на Европейската прокуратура ролята на тази служба ще се промени.

Тя ще запази компетентността си за провеждане на административни разследвания в областите, които не попадат в сферата на компетентност на европейския прокурор. Сред тях са неправомерното поведение, засягащо финансовите интереси на ЕС, както и тежките нарушения или престъпления, извършени от служители на ЕС, които нямат финансово отражение.

OLAF вече няма да провежда административни разследвания на измами, свързани с ЕС, или други престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС. Това се дължи на обстоятелството, че след създаването на Европейската прокуратура тези престъпления ще бъдат от нейна изключителна компетентност. Ако OLAF има подозрения за такива престъпления, тя ще бъде длъжна да докладва за тях на Европейската прокуратура на възможно най-ранен етап. Въпреки че вече няма да извършва разследвания в тази област, OLAF ще продължи да оказва съдействие на Европейската прокуратура при поискване от нейна страна (каквато е понастоящем и практиката с националните прокуратури). Тази промяна ще улесни ускоряването на процеса на разследване и ще спомогне за избягване на дублирането на административни и наказателни разследвания на едни и същи обстоятелства. По този начин ще се увеличат шансовете за успешно преследване по наказателноправен ред.

Комисията ще изготви предложения за изменение на регламента за OLAF, за да се отразят промените в ролята на службата и допълнително да се засили управлението на OLAF при провеждането на разследвания от него, с оглед на предвиденото за Европейската прокуратура. В това отношение се предвиждат две ключови инициативи. На първо място, ще бъде създаден независим контрольор на процесуалните гаранции, с цел да се засили контролът върху мерките по разследване, предприемани от OLAF. Второ, може да има завишени процесуални изисквания за използването на мерки по разследване с по-голяма степен на принуда (претърсване на служебни помещения, изземване на документи и др.), които може да се наложи да бъдат предприети от OLAF в институциите на ЕС.

Какъв е броят на делата, по които ще трябва да работи Европейската прокуратура?

Според оценките, общият брой на делата ще бъде 2 500 на година. Тази цифра се базира на сбора от средно 1 500 случая годишно на измами, разследвани и докладвани на ЕС от органите за административно разследване на държавите членки, средно 300 случая на подозрения за измама, установени от OLAF, предвиждане за 500 случая годишно на измами с данък върху добавената стойност (ДДС), които понастоящем се обработват от държавите членки, и предвиждане за 200 дела, водени от националните следствени органи. Очаква се Европейската прокуратура да привлича повече информация за евентуални измами от държавите членки или OLAF. По тази причина е възможно натовареността да се окаже по-висока от очакваното.

Европейската прокуратура ще извършва ли задържания на европейска територия?

Не. Само националните органи ще могат да задържат хора за извършени от тях престъпления, които са от компетентност на Европейската прокуратура. Тя самата ще може единствено да отправя искане към органите на съдебната власт за задържане на заподозряно лице, ако смята, че това е абсолютно наложително за провежданото от нея разследване и ако същата цел не може да бъде постигната с мерки, които не са с толкова голяма степен на принуда. Такива искания ще се разглеждат и одобряват съгласно националното законодателство от компетентните национални съдебни органи.

Какви са следващите стъпки?

За да се превърне в закон, предложението на Комисията трябва да бъде прието от държавите членки в рамките на Съвета (като решението се взема с единодушие), след получаване на одобрение от Европейския парламент.

Ако в Съвета не може да се стигне до единодушно решение, Договорите предвиждат възможност група от най-малко девет държави членки да установи засилено сътрудничество (член 86 от ДФЕС).

Основните етапи на процедурата по установяване на засилено сътрудничество съгласно член 86 са:

  • Представяне на законодателното предложение от Комисията пред Съвета на министрите. Съгласие от страна на държавите членки в рамките на Съвета (в заключенията на председателството), че по предложението не може да бъде постигнато единодушие.

  • В този случай въпросът се отнася до Европейския съвет по искане на най-малко 9 държави членки, желаещи да установят засилено сътрудничество.

  • Европейският съвет обсъжда искането в рамките на срок, който не надвишава четири месеца.

  • Ако бъде постигнат консенсус, Европейският съвет връща предложението за акт на Съвета за приемане. При липса на консенсус, група държави членки могат да решат да пристъпят към засилено сътрудничество, като те трябва да са най-малко девет на брой. С отправянето от тези държави членки на уведомление за намерението им, разрешението на Европейския парламент и на Съвета за пристъпване към засилено сътрудничество се смята за предоставено.

  • Преговорите по предложението, въз основа на което се установява засиленото сътрудничество, се провеждат в Съвета. В обсъжданията могат да участват всички държави членки, но могат да гласуват само онези от тях, които участват в засиленото сътрудничество. Държавите членки могат да поискат да се присъединят към засиленото сътрудничество по всяко време.

За повече информация

Съобщение за медиите: IP/13/709

Пакет за медиите:

http://ec.europa.eu/justice/newsroom/criminal/news/130717_en.htm

Европейска комисия — Политика в областта на наказателното право:

http://ec.europa.eu/justice/criminal/criminal-law-policy

Уебстраница на заместник-председателя на Комисията Вивиан Рединг, комисар на ЕС по въпросите на правосъдието, основните права и гражданството:

http://ec.europa.eu/reding

Следете дейността на заместник-председателя в Twitter: @VivianeRedingEU

ПРИЛОЖЕНИЕ: Как ще работи Европейската прокуратура

Figures and graphics available in PDF and WORD PROCESSED

Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website