Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия

ИНФОРМАЦИОННА БЕЛЕЖКА

Брюксел, 11 юни 2013 г.

Често задавани въпроси: Единно небе: Комисията предприема действия за справяне с претоварването на европейското въздушно пространство

Какво е „Единно европейско небе“?

„Единно европейско небе“ (ЕЕН) е водеща европейска инициатива за извършване на реформи в структурата на контрола на въздушното движение в Европа с цел да се отговори на бъдещите потребности по отношение на капацитета и безопасността. Въз основа на инициативи от края на 90-те години на миналия век през 2004 г. бе приет пакетът от мерки „Единно небе I“ (ЕЕН I), а през 2009 г. бе приет пакетът „Единно небе II“ (ЕЕН II).

Цялостното изпълнение на проекта за ЕЕН ще доведе до:

  • десетократно повишаване на степента на безопасност;

  • утрояване на капацитета на въздушното пространство;

  • намаляване на разходите за управление на въздушното движение с 50 %;

  • въздействието върху околната среда на всеки полет ще бъде намалено с 10 %.

Как ще се постигне това?

Главната идея на ЕЕН е пренасочване на структурата на управление на въздушното движение от национално към европейско равнище, което ще доведе до повишена ефективност и преодоляване на административните и техническите пречки, създадени при прилагането на националните подходи. Това изисква намеса на ниво ЕС.

Как функционира?

1. Функционални блокове въздушно пространство: Съгласно различните предложения за ЕЕН националните организации за контрол на въздушното двиежение ще работят заедно в регионални блокове въздушно пространство (функционални блокове въздушно пространство) за постигане на повече ефективност, намаляване на разходите и съкращаване на емисиите. Виж картата по-долу.

2. Цели: Налице са обвързващи основни цели за ефективност, които трябва да бъдат постигнати на национално равнище или на равнище функционални блокове въздушно пространство — за безопасност, капацитет, ефективност на разходите и по отношение на екологичните показатели. Тези цели задвижват целия процес на реформи, докато други части от инициативата позволяват тяхното постигане. Организациите за контрол на въздушното движение трябва да си сътрудничат и да се адаптират, за да постигнат целите и да предоставят по-добри услуги на по-ниски цени. Местните цели се определят от държавите членки въз основа на целите на равнище ЕС, съгласувани с Европейската комисия.

3. Управителен орган на мрежата: Управлението на мрежата (Евроконтрол) подкрепя процеса, извършвайки определени действия, които най-ефективно се извършват на централно равнище, като например проектиране на трасета или координация на радиочестотите. То отговаря също така за координиране на потоците въздушно движение между националните доставчици на услуги.

4. Нови технологии: Всичко това зависи от успешното изпълнение на програмата SESAR, която представлява технологичната част на инициативата „Единно европейско небе“. Проектът SESAR има за цел да модернизира настоящото оборудване и процедури, които — поради трудностите, свързани с промяна на технологиите с цел поддържане на глобална оперативна съвместимост — в много случаи датират от десетилетия.

В какво се състои проблемът?

Въпреки че всички държави членки са поели ангажимент за ЕЕН, прилагането все още е далеч по-ниско от първоначалните очаквания.

Това означава, че Европа е изправена пред следните проблеми:

Пренатовареност: Европа е изправена пред недостиг на капацитет, тъй като броят на полетите се очаква да нарасне с 50 % през следващите 10-20 години. Понастоящем около 9 милиона полета преминават през европейското въздушно пространство.

Разходи: Липсата на ефективност във фрагментираното въздушно пространство на Европа носи допълнителни разходи от близо 5 милиарда евро годишно за авиокомпаниите и техните клиенти.

Замърсяване: Въздействието върху околната среда от неоптималните профили на полети остава значително. От 1990 г. до 2010 г. делът на замърсителите на въздуха (азотни оксиди) в общите емисии на ЕС-27 се е увеличил от 1,8 % на 5,8 %.

Закъснения и по-дълги трасета: Средната дължина на полетите се увеличава с 42 километра, поради което самолетите изразходват повече гориво, произвеждат повече вредни емисии, плащат повече под формата на скъпи разходи за обслужване и понасят последиците от по-големи закъснения.

Изоставане от други държави: Съединените щати контролират същото по мащаби въздушно пространство с повече трафик, като разходите им са почти наполовина по-малки.

В момент, когато европейските авиокомпании са изправени пред силна конкуренция в световен мащаб, е трудно да се пренебрегне неизползвания потенциал (за печалби) на ЕЕН, възлизащ на 5 милиарда евро годишно1. Колкото по-бързо „Единно европейско небе“ се приложи на практика, толкова по-бързо ще се постигне очакваната възвръщаемост. Необходимо е да се ускори растежа на първоначалните инициативи и да се насърчат нови такива, когато е целесъобразно.

Защо Единното небе не функционира според очакванията?

След стартирането на процеса на реформи за „Единно небе“ бе поставено началото и на много подобрения. Постоянният ръст на разходите за управление на въздушното движение (УВД) беше спрян, но очакваните намаления на разходите все още не са постигнати. Налице са първите данни: допълнителните разстояния, които въздухоплавателните средства са принудени да изминават поради ограничения на УВД („удължаване на трасето“) — като по този начин се увеличават емисиите и разходите за гориво, — започват бавно да намаляват. Освен това бе създаден управителен орган на мрежата, който в много кратки срокове успя да събере всички заинтересовани страни за планиране и подготовка на това, което в крайна сметка ще представлява европейската трасова мрежа. В регулаторната рамка бяха въведени първите подобрения с прилагането на първите правила за ЕЕН и ЕААБ, въпреки че това се извършва много по-късно и не толкова пълно, колкото се очакваше.

Но опитът показва, че държавите членки, които са единствен или мажоритарен собственик на доставчиците на услуги, предпочитат да се съсредоточават върху стабилните приходи от системата за контрол на въздушното движение, финансирана от нейните потребители, и следователно могат да не са склонни да приемат основни промени, водещи към по-интегрирано оперативно въздушно пространство.

Понастоящем съществуващите процеси на вземане на решения относно ЕЕН позволяват твърде лесно напредъкът да бъде блокиран от специфичните интереси на отделни държави.

По тази причина чрез инициативата за „Единно небе 2+“ се предлага пакет от мерки за затягане на „гайките и болтовете“ — структурите и процесите на вземане на решения — в рамките на реформата на „Единно небе“, за да се позволи поставяне на по-амбициозни цели, съчетано с повече гъвкавост, когато наистина е необходимо, както и по-строго прилагане.

Какво предлагаме?

Комисията предлага актуализиране на четирите регламента, за създаване на „Единното европейско небе“ (ЕЕН) и промяна на правилата, ръководещи Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ). Основните елементи на предложенията, известни като „ЕЕН2+“, включват:

Повече безопасност и надзор

Безопасността остава приоритет от първостепенно значение за въздухоплаването. Националните надзорни органи (ННО) бяха създадени през 2004 г. за надзор на безопасността и ефективността на организацията за контрол на въздушното движение, както и за да се гарантира, че прилагат общоприетите правила. Въпреки значителния първоначален напредък неотдавнашните одити на държавите членки показват, че все още са налице сериозни недостатъци по отношение на независимостта на тези органи. В много случаи организациите за контрол на въздушното движение упражняват пряк контрол върху органа, който е предназначен да ги наблюдава. „Единно небе 2+“ има за цел да реши въпроса по различни начини.

На първо място се изисква пълно институционално разделение на органите от структурите, върху които те упражняват надзор, за да се гарантира действителна независимост на управлението. На второ място се осигурява стабилен начин на финансиране, за да се гарантира финансова независимост. Накрая се предвижда и сътрудничество, обучение и изграждане на връзки между органите, както и обмен на експерти на равнище ЕС, за да се гарантират необходимите умения и средства за ефикасно извършване на работата. Това ще има положителен ефект както върху надзора, така и върху безопасността.

Относно целите за ефективност

Реформата на Европейската система за управление на въздушното движение се задвижва от четири основни цели за ефективност: безопасност, ефективност на разходите, капацитет и опазване на околната среда. Тези цели са в основата на процеса на реформи, тъй като изискват организациите за контрол на въздушното движение да извършат промени и да предоставят по-добри услуги на по-ниски цени.

През последните години постигането на целите за ефективност не отговаря на общите амбиции. Това е така, защото при сегашната система, държавите членки имат последната дума по отношение на целите и приемането на коригиращи мерки, в случай че целите не бъдат постигнати.

С предложението на Комисията ще се укрепи схемата за ефективност като определянето на цели стане по-независимо, по-прозрачно и по-приложимо. Чрез него ще се повиши ролята на Комисията при определянето на амбициозни цели. Процесът на определяне на цели ще бъде по-кратък и в по-голяма степен ще се основава на факти, така че да има по-голяма полза от по-актуални данни и точни прогнози за трафика. В същото време ще се повиши независимостта на органа за преглед на ефективността — като основен технически съветник — и ще могат да се прилагат санкции, когато целите не бъдат постигнати.

Освен това националните цели ще се изготвят по по-индивидуален начин, така че да могат — според необходимостта — да бъдат насочени към функционални блокове въздушно пространство, национално равнище, отделен доставчик на услуги или дори отделни летища. При действащата система се определят еднакви цели за всички доставчици, а при индивидуалния подход ще може да се взема предвид фактът, че някои доставчици на услуги вече са извършили подобрения, докато други може да изостават.

Относно спомагателните услуги

Помощните услуги в момента пораждат най-големи разходи при управлението на въздушното движение.

Понастоящем услугите по контрол на въздушното движение почти винаги се предоставят от големи монополни доставчици на услуги. Това е естествено за доставчици на основни услуги (контрол на въздушното движение и информационно обслужване на полетите), тъй като е практически невъзможно, например, да има две конкуриращи се кули на едно и също летище, поради което те представляват естествени монополи, чиято ефективност трябва да се основава на внимателно икономическо регулиране — т.е. на схемата за ефективност.

От друга страна други помощни услуги (метеорологични, комуникационни, навигационни, надзор и аеронавигационно информационно обслужване) са различни и могат да бъде предоставяни и при условия на конкуренция на пазара. Освен това изследванията показват, че най-големият потенциал за подобрение — при сравнение с резултатите в други части на света — е при помощните услуги.

Комисията предлага отделяне на помощните услуги, които биха могли впоследствие да бъдат предмет на конкурентна тръжна процедура при нормални правила за възлагане на обществени поръчки, за да се гарантира прозрачност на процеса на подбор и съсредоточаване върху качеството и цената, а не върху това от коя държава са доставчиците. Собствеността и структурата на доставчиците на помощни услуги ще бъдат свободни за избор. Консервативните оценки показват, че може да се очакват икономиии в размер на 20 %, ако се въведат обикновени правила за възлагане на обществени поръчки. Освен подобряване на ефективността това ще открие възможности за навлизане на нови участници на пазара и ще насърчи инвестициите и новаторството в нови продукти.

По-голямо внимание към клиента

Много организации за контрол на въздушното движение се консултират със своите клиенти — ползвателите на въздушното пространство — само формално или се съсредоточават само върху собствената си национална авиокомпания. „Единно небе 2+“ има за цел да се обърне по-голямо внимание на клиентите чрез въвеждане в законодателството на някои от най-добрите практики по отношение на консултациите в сектора, както и възможност за различните групи ползватели на въздушното пространство да одобряват инвестиционните планове на доставчиците на услуги.

Това ще гарантира, че мнението на потребителите — за които съществува системата — се взема предвид и че те на свой ред могат синхронизирано да въвеждат ново оборудване или други значителни инвестиции както на земята, така и в самолетите.

Повече гъвкавост, позволяваща индустриални партньорства в рамките на функционалните блокове въздушно пространство

Функционалните блокове въздушно пространство (ФБВП) са предназначени да заменят сегашната мозайка от 27 национални блокове за въздушно движение с мрежа от по-големи регионални блокове с цел постигане на по-голяма ефективност, намаляване на разходите и съкращаване на емисиите.

Традиционно функционалните блокове въздушно пространство (ФБВП) са прескриптивна форма на сътрудничество между държавите и доставчиците на услуги, целяща постигането на по-големи структури за предоставяне на услуги. Въпреки това един и същ модел не е подходящ за всички и често ФБВП представляват по-скоро административни упражнения, отколкото постигане на синергии.

Чрез „Единно небе 2+“ ФБВП ще се превърнат в по-гъвкави индустриални партньорства, които дават и възможност за участие в повече от един функционален блок въздушно пространство, при условие че се осигуряват необходимите подобрения на ефективността. Това ще гарантира, че истинската насоченост на функционалните блокове въздушно пространство е ефективността и че те се използват като бизнес инструменти, работещи „отдолу нагоре“, вместо просто да бъдат политически конструкции.

Укрепване на управителния орган на мрежата

Управлението на мрежата (изпълнявано от Евроконтрол) вече показва потенциал, но би могло да бъде допълнително подсилено въз основа на придобития опит.

То следва да бъде по-скоро „доставчик на услуги за доставчиците на услуги“, като се съсредоточава върху полезните взаимодействия на равнище мрежа и индустриално/то сътрудничество. В настоящия момент обхватът на дейностите на управлението на мрежата остава доста ограничен, но предложенията откриват възможност за въвеждането на по-широк обхват — до 10 нови услуги като информационни мрежи, мониторинг на техническите системи и планиране и разпределение на въздушното пространство. Те могат да бъдат предоставяни от управлението на мрежата на местната или регионалната организация за контрол на въздушното движение, което би донесло икономии от мащаба. Това ще гарантира, че новите технологии и услугите се въвеждат или предоставят по оптимален начин и разнообразното множество от национални системи за управление на въздушното движение може да се интегрира в съгласувана мрежа. Услугите могат да се предоставят централно или да се възлагат на външни изпълнители от управлението на мрежата.

ЕААБ, Евроконтрол и другите институции

Накрая, трябва да се гарантира, че различните организации на равнище ЕС не се припокриват, а допълват взаимно своите дейности по оптимален начин, и че чрез регулаторните механизми ще могат да се осигурят висококачествени правила през следващите етапи на разработване на програмите „Единно европейско небе“ и SESAR.

Това се гарантира от трите организации на европейско равнище, чиято дейност е съсредоточена върху техните силни страни. Някои от тези промени не са включени в пакета „ЕЕН 2+“, но влизат например в текущите дискусии относно реформата на конвенцията за Евроконтрол, и са от значение. Евроконтрол следва да се съсредоточи все повече върху оперативните дейности, описани по-горе, във връзка с управлението на мрежата, като използва своя богат опит и експертни познания. Европейската агенция за авиационна безопасност, от друга страна, следва да се съсредоточи върху координиране на изготвянето на технически правила с високо и последователно качество и провеждането на подходящи консултации в тази връзка. Тя също така следва да продължи да извършва задълженията си по надзор, а с влизането в сила на „Единно небе 2+“ ще увеличи своята подкрепа за органите на държавите членки. Накрая Комисията следва да се съсредоточи върху икономическото регулиране (схема за ефективност, такси, ФБВП и т.н.) и върху политическата стратегия.

Това ще гарантира, че не се похабяват ресурси и че трудностите при изпълнението, които сме срещали в миналото, могат да бъдат избегнати.

Какво предстои?

Предложението на Комисията ще бъде обсъдено от Европейския парламент и от Съвета от месец юли 2013 г. нататък.

За повече информация:

MEMO/12/774

1 :

Въз основа на оценки от докладите на органа за преглед на ефективността на „Единно европейско небе“ и на Комисията за преглед на ефективността.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website