Navigation path

Left navigation

Additional tools

„Пакетът от два законодателни акта“ влиза в сила, като завършва цикъла на бюджетно наблюдение и допълнително подобрява икономическото управление за еврозоната

European Commission - MEMO/13/457   27/05/2013

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO

Европейска комисия

ИНФОРМАЦИОННА БЕЛЕЖКА

Брюксел, 27 май 2013 г.

„Пакетът от два законодателни акта“ влиза в сила, като завършва цикъла на бюджетно наблюдение и допълнително подобрява икономическото управление за еврозоната

От въвеждането на еврото има ясни правила за осигуряването на стабилни публични финанси под формата на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), който определя добре познатите ограничения за бюджетния дефицит и публичния дълг на 3 % и съответно 60 % от БВП. Въпреки това глобалната икономическа и финансова криза разкри недостатъци в икономическото управление и бюджетното наблюдение на равнище ЕС. На тези недостатъци беше отговорено ефективно чрез създаването през 2010—2011 г. на Европейския семестър за координация на икономическата политика и шестте законодателни предложения, известни като „пакета от шест законодателни акта“, който укрепва ПСР от няколко страни.

Въпреки това, предвид по-високия потенциал за разпростиране в дадена област с обща валута на въздействието на бюджетните политики, е налице ясна необходимост от още по-здрави механизми, и по-специално за еврозоната. В отговор на тази необходимост, през ноември 2011 г. Комисията предложи два допълнителни регламента за укрепване на бюджетното наблюдение на еврозоната.

Този пакет за реформи, т. нар. „пакета от два законодателни акта“, влиза в сила на 30 май 2013 г. във всички държави членки от еврозоната. Новите мерки означават повече прозрачност бюджетни решения на тези държави членки, по-добра координация в еврозоната, с начало бюджетния цикъл за 2014 г. , както и признаване на специалните нужди на държавите членки от еврозоната, които са под тежък финансов натиск. Влизането в сила на пакета от два законодателни акта също така проправя пътя за по-нататъшни стъпки за заздравяване на икономическия и паричен съюз, както е определено от Комисията в „Подробния план за задълбочен и истински икономически и паричен съюз“, публикуван през ноември миналата година (вж. IP/12/1272; MEMO/12/909).

Защо са необходими тези два нови регламента?

С цел укрепване на икономическия стълб на икономическия и паричен съюз, необходимо е държавите членки от еврозоната да надхвърлят законодателството от „пакета от шест законодателни акта“, договорено през 2011 г. Въздействието на икономическите и бюджетните политики, следвани в държавите членки от еврозоната, очевидно се разпростира навсякъде в нея. При добри времена, тази взаимозависимост носи по-голям просперитет. При по-тежки времена, това означава, че рисковете са споделени в по-голяма степен. Това споделяне на рисковете следва да бъде придружено от споделена отговорност, което предполага по-голяма степен на обмен на информация и по-добра координация, както и безпроблемна процедура, която да обхваща всички възможни развития, включително използването на финансови предпазни механизми.

Какво е правното основание за новото законодателство?

Новите процедури се основават на член 136 от Договора за ЕС. Този член позволява на държавите членки от еврозоната да засилят координацията и наблюдението на бюджетните политики с цел да се осигури необходимата бюджетна дисциплина в икономическия и паричен съюз. Поради това новото законодателство се прилага само за еврозоната.

Какви са основните елементи на пакета от два законодателни акта?

Пакетът от два законодателни акта се състои от два регламента, разработени с цел допълнително да се подобрят икономическата интеграция и сближаване между държавите членки от еврозоната. Регламентите надграждат и допълват реформите от пакета от шест законодателни акта към ПСР, Европейската рамка за фискално наблюдение, и Европейския семестър за координация на икономическите политики.

Първият регламент се прилага за всички държави членки от еврозоната, като за тези, които попадат в корективния дял на ПСР, се прилагат специални правила, а именно процедурата при прекомерен дефицит (ППД).

Вторият регламент определя ясни и опростени правила за засилено наблюдение на държавите членки, изправени пред сериозни затруднения по отношение на финансовата стабилност, тези, които получават финансова помощ, и тези, които излизат от програма за финансово подпомагане.

Пакетът от два законодателни акта създава обща рамка в еврозоната въз основа на степенуван подход. Той въвежда подходящи изисквания за наблюдение за широк кръг бюджетни ситуации, за осигуряването на гладко протичане на мониторинга на политиките.

Фискалната рамка на ЕС вече беше изменена с пакета от шест законодателни акта. Защо са тези допълнителни промени?

Кризата ни показа нуждата от по-голяма предпазливост при изготвянето на фискалните политики през целия икономически цикъл. Пакетът от шест законодателни акта за реформи в ПСР добави нови изисквания за държавите членки по отношение на бюджетната политика, по-специално нови фискални правила. Това не е така за пакета от два законодателни акта, който се фокусира върху координацията.

Кризата също така показа и нуждата от по-нататъшно подобряване на бюджетната координация и наблюдение на държавите членки от еврозоната, като се има предвид тяхната по-голяма взаимозависимост и податливост на разпростиране на въздействието от една на друга на фискалните решения. Това доведе до по-голяма воля за засилване на взаимното наблюдение и за считане на бюджетните решения за въпрос от общ интерес. Посредством засилено сътрудничество и интеграция в еврозоната и със степенуван и по-строг мониторинг, пакетът от два законодателни акта ще помогне да се засили икономическата част на икономическия и паричен съюз.

Как пакетът от два законодателни акта ще подобри бюджетната координация в еврозоната?

Пакетът от два законодателни акта въвежда общ график за бюджета и общи бюджетни правила за държавите членки от еврозоната. Конкретно, и като се започне с предстоящия бюджетен цикъл:

  • До 30 април, държавите членки от еврозоната трябва да публикуват своите средносрочни фискални планове (програми за стабилност), заедно с техните приоритети в политиките за растеж и заетост за следващите 12 месеца (национални програми за реформи) в контекста на Европейския семестър за координация на икономическите политики.

  • До 15 октомври, държавите членки от еврозоната трябва да публикуват своите проектобюджети за следващата година.

  • До 31 декември, държавите членки от еврозоната трябва да приемат бюджета си за следващата година.

Важна новост в пакета от два законодателни акта е това, че Комисията ще проучва и ще представя становище по всеки един от проектобюджетите най-късно до 30 ноември. Ако Комисията открие сериозно неспазване на задълженията, произтичащи от Пакта за стабилност и растеж, тя ще поиска от съответната държава членка да представи преработен план. За еврозоната като цяло, Комисията ще публикува изчерпателна оценка на бюджетните перспективи за следващата година. Становищата на Комисията за националните бюджети и за еврозоната ще улесняват обсъжданията в рамките на Еврогрупата.

Тъй като това упражнение на координирано наблюдение се извършва през есента, т.е. между два европейски семестъра, то допълва по полезен начин съществуващата рамка за управление, като подготвя ситуацията за следващата пролет, а също и като проследява изпълнението на препоръките, отправени през предходната година. Също така, в духа на интегрираното наблюдение, който доведе до създаването на Европейския семестър, пакетът от два законодателни акта осигурява съгласуваност между процесите и решенията по бюджетната и по другите икономически политики.

Важно е да се отбележи, че пакетът от два законодателни акта ще подобри също така сигурността на националните бюджетни процеси, като се задължат държавите членки да изготвят своите проектобюджети въз основа на независими макроикономически прогнози и да осигурят наличието на независими органи, които да извършват мониторинг на спазването на националните фискални правила.

Как пакетът от два законодателни акта ще подобри икономическото и финансовото наблюдение в еврозоната?

За държавите членки, намиращи се в процедура при прекомерен дефицит, пакетът от два законодателни акта въвежда система за мониторинг, която ще се прилага успоредно и ще допълва изискванията, определени в ПСР. Съобразено с етапа от ППД, на който се намира, засегнатата държава членка трябва редовно да предоставя на Комисията по-нататъшна информация за мерките, които е предприела за коригиране на прекомерния си дефицит. Така Комисията ще може по-добре да открива евентуални рискове, които застрашават коригирането. Когато бъдат открити такива рискове, Комисията може да отправи препоръка направо до съответната държава членка, така че да се осигури, че тя прави всичко необходимо, за да избегне определянето ѝ като несъответстваща, и по този начин да избегне налагането на финансови санкции.

Пакетът от два законодателни акта също така укрепва мониторинга и наблюдението за държавите членки, заплашени или изпитващи сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност. Степента на мониторинг и наблюдение ще зависи от тежестта на финансовото положение на дадена държава членка.

Това включва, но не се ограничава до тези държави членки, които получават финансова помощ или са в процес на постепенно спиране на такава помощ. Тези, които изпитват голяма финансова нестабилност или получават финансова помощ на превантивна основа, също ще бъдат обект на много строго засилено наблюдение от Комисията и от Европейската централна банка. Това засилено наблюдение ще се гради и ще надхвърля изискванията към държавите членки по ППД.

Въз основа на това наблюдение, Комисията може да заключи, че държавата членка трябва да предприеме допълнителни мерки, тъй като финансовото ѝ състояние може да има голямо неблагоприятно въздействие върху финансовата стабилност на еврозоната. В такива случаи, Комисията може да предложи на Съвета на министрите да препоръча на засегнатата държава членка да приеме коригиращи мерки или да изготви проект за програма за макроикономически корекции.

Как пакетът от два законодателни акта е свързан с фискалния пакт?

Междуправителственият договор за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз, обикновено наричан Фискалния пакт, е споразумение между държавите членки от еврозоната и осем други държави членки на ЕС. Въпреки че не е включен в правото на ЕС той включва ангажимент за прехвърляне на съдържанието си по същество в правната рамка на ЕС в срок от пет години.

Пакетът от два законодателни акта интегрира в правото на ЕС някои от елементите на фискалния пакт, които включват изискванията за държавите членки в ППД да изготвят програми за икономическо партньорство и изискването за предварително координиране на плановете на държавите членки за емитиране на дългови инструменти.

По какъв начин това ново законодателство е свързано с Пакта за стабилност и растеж и Европейския семестър?

Пакетът от два законодателни акта е предназначен за безпроблемно включване в ПСР и за неговото допълване. Като част от Европейския семестър, през пролетта на всяка година държавите членки представят своите средносрочни фискални планове (за държавите членки от еврозоната, наречени програми за стабилност, а за другите, програми за сближаване). За държавите членки от еврозоната, пакетът от два законодателни акта добавя есенно упражнение към пролетното, но се фокусира само върху бюджетните планове за следващата година.

Комисията ще издаде становище, преди приемането на бюджета за това дали проектобюджетът е, или не е в съответствие с изискванията на ПСР и със специфичните за държавата препоръки, като част от Европейския семестър в областта на бюджетната политика. Важно е да се подчертае обаче, че пакетът от два законодателни акта не дава на Комисията правото да променя националните проектобюджети, нито създава задължение за държавите членки стриктно да спазват становището на Комисията. Добавената стойност от това упражнение са преките насоки, които то въвежда в бюджетната процедура, като по този начин предоставя на всички заинтересовани страни по националните бюджетни процедури информацията, от която те се нуждаят, преди да вземат решението си относно бюджета.

Държавите членки в ППД имат изискване за докладване по предприетите мерки, което е в допълнение на съществуващите изисквания по правилата на ПСР, без да ги припокрива или заменя. При все това, тази допълнителна информация повишава отговорността на Комисията при предоставянето на навременни насоки относно нарушаването на препоръки по ППД. Тя подобрява превантивната роля на ЕС в това отношение и допълва укрепването на прилагащите механизми в еврозоната (под формата на постепенно нарастващи финансови санкции), въведени с пакета от шест законодателни акта.

Благодарение на тези нови процедури за докладване, пакетът от два законодателни акта укрепва ПСР, като разширява набора от инструменти на Комисията за даване на препоръки. Например, ако Комисията сигнализира в своето становище, че проектобюджетът не е в съответствие със задълженията по ПСР и че въпросната държава членка не предприема мерки, за да го коригира, това ранно сигнализиране от страна на Комисията може да се използва на по-късен етап като част от доказателствата при вземането на решение, например дали да бъде поставена държавата членка в ППД, ако дефицитът или дългът ѝ не са в съответствие с правилата на ПСР.

Какво става, когато една държава членка излиза от програма за корекции или превантивна помощ?

Пакетът от два законодателни акта въвежда нова система за наблюдение след края на програмата за държавите членки, излизащи от програма за корекции или превантивна помощ. Докато не изплатят най-малко 75 % от получената помощ, те остават обект на ново засилено наблюдение. Целта е да се осигури успешното и трайно завръщане на пазарите, както и фискална устойчивост по отношение на отделната засегната държава членка, както и по отношение на еврозоната като цяло.

Защо да се създава процес на засилено наблюдение в допълнение към процеса на нормално наблюдение? Това означава ли, че на практика последният няма да работи?

С пакета от шест законодателни акта процесът на контрол значително е подобрен . При все това опитът показва, че трябва да се очакват изненади. Следователно процедурите на засилено наблюдение, въведени с пакета от два законодателни акта ще позволи по-строг мониторинг на държавите, които са застрашени или които изпитват финансови затруднения. Те ще предоставят на Комисията необходимите правомощия за осигуряване или възстановяване на устойчивия път на развитие.

Защо да се адаптират изпълнението на Пакта за стабилност и растеж, процедурата при макроикономически дисбаланс и Европейският семестър за държавите от програмата? Това не отслабва ли наблюдението?

Програмите за макроикономически корекции са много широки по обхват и далеч надхвърлят стриктно фискалните въпроси и многостранното наблюдение. На практика от засегнатата държава членка се изисква да направи всичко, което е определено като необходимо за подобряването на нейното кратко-, средно- и дългосрочно икономическо и финансово състояние. Суспендирането на изпълнението на процедурата при макроикономически дисбаланс/процедурата при прекомерен дисбаланс, мониторинга и докладването в рамките на ПСР и на Европейския семестър ще помогне за избягването на ненужно дублиране на задълженията за мониторинг и докладване.

Засиленото наблюдение в пакета от два законодателни акта съвместимо ли е с предвиденото в насоките за ЕМС/ЕИФС за държави, които получават превантивна финансова помощ?

Отговорът е „да“. Комисията подготви съответните насоки за ЕМС/ЕИФС и ги обсъди с държавите членки от гледна точка на пакета от два законодателни акта, като по този начин осигури естествена съгласуваност между текстовете. Задачата на пакета от два законодателни акта е да включи в правната рамка на ЕС работните практики, установени с тези междуправителствени инструменти.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website