Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия

Информационна бележка

Брюксел, 27 март 2013 г.

Въпроси и отговори: Зелена книга за рамката за 2030 г. за политиките в областта на климата и енергетиката

Какви са главните цели на тази рамка?

Главните цели са намаляване на емисиите на парников газ, осигуряване на енергийните доставки и подпомагане на растежа, конкурентоспособността и заетостта посредством високотехнологичен и ефективен спрямо разходите подход.

Какви са промените, откакто бяха определени целите за 2020 г.?

Сред най-важните промени са промени в икономиката, нови развития в технологиите, водещи до производството на нови видове енергия, развития по отношение на цените и развития в областта на изследователската дейност.

Защо е важно ранното споразумение за рамка за 2030 г. за политиките в областта на климата и енергетиката?

  1. Първо, дългите инвестиционни цикли означават, че инфраструктурата, финансирана в краткосрочен план, все още ще се използва през 2030 г. и след това. Поради това инвеститорите се нуждаят от сигурност по отношение на целите и на това какви политики ще са в сила.

  2. Второ, изясняването на целите за 2030 г. ще подкрепи напредъка към конкурентоспособна икономика и сигурна енергийна система чрез създаването на по-голямо търсене на ефикасни и нисковъглеродни технологии и стимулиране на изследванията, развойната дейност и иновациите, което може да създаде нови възможности за работни места и растеж.

  3. Трето, международно споразумение по изменението на климата се очаква преди края на 2015 г. Преди тази дата ЕС ще трябва да постигне съгласие по редица въпроси, включително за собственото си ниво на амбиция за 2030 г., за да се ангажира активно с други държави.

Какви са целите на ЕС в областта на климата и енергетиката за 2020 г.?

Сегашната рамка на политиката се основава на три водещи цели, които трябва да бъдат постигнати в ЕС до 2020 г.:

  1. намаление с 20 % на емисиите на парников газ (ПГ) в сравнение с нивото от 1990 г;

  2. дял от 20 % на възобновяемите енергийни източници в използваната енергия;

  3. икономии от 20 % на потреблението на първична енергия (в сравнение с предвижданията преди споразумението за целите в областта на климата и енергетиката за 2020 г.).

Какво вече е постигнато по отношение на тези цели?

  1. През 2011 г. емисиите на ЕС на ПГ се оценяват на 16 % под нивата от 1990 г., като в същото време БВП е нараснал с 48 % от 1990 г.

  2. През 2010 г. делът на възобновяемите енергии в потреблението на енергия е 12,7 % в сравнение с 8,5 % през 2005 г.

  3. Потреблението на първична енергия достигна най-високите си стойности през 2005/2006 г. с около 1 825 милиона тона нефтен еквивалент (Mtoe). Оттогава леко намаля, за да стигне 1 730 Mtoe през 2011 г.

Кои са най-важните въпроси за тази консултация?

Зелената книга открива консултации със заинтересованите страни по редица въпроси, важни за рамката за 2030 г., които включват:

  1. Какви поуки могат да се извлекат от опита, натрупан със съществуващата рамка?

  2. Какви цели по отношение на климата и енергетиката могат да бъдат определени за 2030 г.?

  3. Как може да се осигури съгласуваност между различните инструменти на политиката?

  4. Как най-добре могат да бъдат определени политиките, за да допринесат за конкурентоспособността на ЕС и сигурността на енергийните доставки?

  5. Как може да се вземе предвид различният капацитет за действие на държавите членки?

Какви са ключовите констатации за 2030 г. в пътната карта за енергетиката до 2050 г. и в пътната карта за ниска въглеродна интензивност до 2050 г.?

Сценариите, представени в пътната карта за енергетиката до 2050 г. и пътната карта за ниска въглеродна интензивност до 2050 г., предвиждат, че:

  1. Емисиите на ЕС на ПГ трябва да намалеят с 40 % под нивата от 1990 г., за да се постигне намаляване на ПГ с 80—95 % до 2050 г., съответстващо на необходимото намаление на емисиите от индустриализираните държави като група, така че да се постигне договорената на международно равнище цел за ограничаване на глобалното затопляне до 2°C.

  2. По-голям дял на възобновяемата енергия, подобряване на енергийната ефективност и по-добра и по-интелигентна енергийна инфраструктура са вариантите „без съжаления“ за трансформирането на енергийната система на ЕС.

  3. Цените на енергията се предвижда да растат в периода до 2030 г., със или без значителна декарбонизация на енергийната система. Това в голяма степен се дължи на инвестиции в енергийната система, които така или иначе са необходими.

За допълнителна информация: IP/13/272


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website