Navigation path

Left navigation

Additional tools

Реформата на общата политика в областта на рибарството — въпроси и отговори

European Commission - MEMO/13/1125   10/12/2013

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO HR

Европейска комисия

Информационна бележка

Брюксел, 10 декември 2013 г.

Реформата на общата политика в областта на рибарството — въпроси и отговори

Основната цел на реформираната обща политика в областта на рибарството (ОПОР) е постигането на екологична, икономическа и социална устойчивост на сектора. Новата политика ще възстанови устойчивите равнища на рибните запаси и ще сложи край на разхищаващите риболовни практики. В дългосрочен план тя ще предостави на европейските граждани стабилно и сигурно снабдяване със здравословна храна. Тази политика се стреми да подобри благосъстоянието на риболовния сектор, да създаде нови работни места и предпоставки за растеж в крайбрежните райони и да прекрати зависимостта от субсидии. За подпомагане на целите за устойчивост, заложени в новата политика, ще бъде предоставена финансова помощ от ЕС в рамките на предложения Европейски фонд за морско дело и рибарство.

Защо е необходима нова политика?

Европейската политика в областта на рибарството се нуждае от спешна реформа. Улавяните в момента количества риба не позволяват безопасното възпроизводство на запасите и бъдещето на риболовния отрасъл остава неясно.

В този контекст Европейската комисия предложи през 2011 г. амбициозна реформа на политиката, предвиждаща мерки за подобряване на бъдещото състояние както на рибните запаси и риболовните дейности, така и на морската среда, от която зависят. Реформираната ОПОР ще подпомогне стратегията „Европа 2020“, като в рамките на политиката ще се предприемат мерки за постигане на стабилни икономически резултати в отрасъла, приобщаващо развитие и сближаване на крайбрежните райони.

Кои са основните елементи на новата политика?

Устойчивостта — основен принцип на реформата

При практикуването на устойчив риболов равнището на улова не застрашава възпроизводството на рибните запаси, като същевременно се гарантира максимален улов за рибарите. Посоченото равнище е известно като „максимален устойчив улов“ (МУУ) и съгласно новата ОПОР уловът на рибните запаси трябва да е съобразен с него. Постигането на МУУ е заложено в Конвенцията на ООН по морско право и бе потвърдено през 2002 г. на Световната среща на върха за устойчиво развитие като цел, която до 2015 г. следва да бъде постигната в световен мащаб (където това е възможно). Съгласно новата ОПОР до 2015 г. равнищата на улова трябва да бъдат изравнени с тези на МУУ за възможните запаси, като до 2020 г. това задължение трябва да обхване всички запаси.

Приблизителните оценки сочат, че този подход ще доведе до значително увеличаване на размера на запасите, по-адекватни равнища на улова и приходи от рибарство.

Наред с това устойчивият риболов ще спомогне за стабилизирането на цените при прозрачни условия и ще донесе ясни ползи за потребителите.

Многогодишно управление, съобразено с екосистемите

Многогодишните планове продължават да бъдат основен елемент от управлението на европейското рибарство. Предвижда се преход от сегашните планове за отделни запаси към планове, основани на риболовни дейности, и включването на по-голям брой рибни запаси в по-малко на брой планове с оглед на устойчивостта. Съгласно тези планове годишните възможности за риболов ще бъдат определяни от Съвета, като в предложения инструментариум са предвидени също други технически мерки и мерки за опазване.

За да се възстанови жизнеспособността на риболовния сектор в Европа е необходима по-ефективна защита на морската среда. Риболовните дейности на ЕС ще бъдат управлявани съгласно екосистемния подход и подхода на предпазливост, което ще ограничи въздействието на риболовните дейности върху морската екосистема и ще помогне за съхраняването на морските ресурси.

Забрана за изхвърлянията на улов

Количеството нежелана риба, която се изхвърля през борда, се оценява на 23 % от общия улов (като за някои риболовни дейности процентът е значително по-висок). Ще бъде определен конкретен график за постепенното прекратяване на тази неприемлива практика (между 2015 и 2019 г.) и прилагането на съответните съпътстващи мерки. Рибарите ще бъдат задължени да разтоварват на сушата всички уловени от тях търговски видове, а продажбата на остатъчните количества маломерна риба с цел консумация от човека ще бъде принципно забранена.

Забраната ще подпомогне събирането на по-надеждни данни за рибните запаси, ще подкрепи по-доброто управление и ще повиши ефективността на ресурсите. Също така тя ще осигури на рибарите технически решения за избягване на нежелания улов, като например по-селективно риболовно оборудване.

Държавите членки трябва да се погрижат техните риболовни кораби да разполагат с необходимото оборудване, позволяващо им подробно документиране на всички дейности по улова и преработката на риба, с което ще се контролира спазването на задължението за разтоварване на целия улов.

Управление на капацитета на риболовния флот

Държавите членки трябва да гарантират, че капацитетът на риболовния флот (брой и размер на корабите) съответства на възможностите за риболов. Когато дадена държава членка установи свръхкапацитет на даден сегмент от риболовния флот, тя разработва план за действие, за да го намали. Ако капацитетът не бъде намален до необходимото равнище, подпомагането по линия на Европейския финансов инструмент може да бъде временно прекратено.

Децентрализирано управление

Благодарение на новата ОПОР вземането на решения ще бъде по-добре съобразено с потребностите на риболовния сектор, като същевременно ще се изяснят функциите и задълженията на всички заинтересовани страни. По този начин ще бъде прекратено управлението на микроравнище, извършвано от Брюксел, и европейските законодатели ще задават единствено рамката, принципите, стандартите, общите цели, показателите за изпълнение и сроковете. Държавите членки ще си сътрудничат на регионално равнище и ще разработват конкретните мерки за изпълнение. След съгласието на съответните държави тези препоръки могат да се превърнат в правила, приложими за всички рибари.

Подкрепа за дребномащабния риболов

Макар европейските кораби за дребномащабен риболов да представляват 77 % от общия флот на ЕС, те оказват по-слабо въздействие върху ресурсите — по отношение на тонажа (размер на съдовете) тези кораби заемат едва 8 %, а на общата мощност на двигателите — 32 % от европейския флот. Тъй като дребномащабният крайбрежен риболов обуславя социалната структура и културната идентичност на много крайбрежни райони в Европа, за него е необходима специфична подкрепа. Съгласно реформираната ОПОР държавите членки ще запазят до 2022 г. правото си да ограничават риболова в зони, намиращи се в рамките на 12 морски мили от бреговата линия.

Развитие на устойчив сектор на аквакултурата

По-добрата рамка за сектора на аквакултурата ще повиши производството и снабдяването с морска храна в ЕС, ще понижи зависимостта от внос на риба и ще подпомогне развитието на крайбрежните и селските райони. До 2014 г. държавите членки ще подготвят национални стратегически планове за подобряване на условията за развитие на аквакултурата, отстраняване на административните бариери и поддържане на екологичните, социалните и икономическите стандарти в сектора на рибните стопанства. Ще бъде учреден нов консултативен съвет по аквакултурите, който ще изготвя препоръки по секторни въпроси. Развитието на аквакултурата е от значение за целия ЕС, тъй като стратегическите решения, вземани в дадена държава, могат да засегнат сектора в съседните държави членки.

Подобряване на научната база

Надеждната информация и знания за състоянието на рибарството и морските ресурси е първостепенен фактор при вземането на ефективни управленски решения и пълноценното прилагане на реформираната ОПОР. На държавите членки ще бъдат поверени събирането, поддържането и обменът на данни относно рибните запаси, флотовете и въздействието на риболова върху отделните водни басейни. Изработването на политиките ще бъде съобразено с най-добрите налични научни становища, като за координирането на тази дейност ще бъдат създадени национални научноизследователски програми.

Нова пазарна политика — по-широки права за сектора и повече информация за потребителите

Целта на новата пазарна политика е да се засили конкурентоспособността на европейския отрасъл, да се подобри прозрачността на пазарите и да се предоставят равни условия за всички продукти, предлагани в ЕС.

Съществуващият интервенционен режим ще бъде модернизиран и опростен: на организациите на производителите ще бъде позволено да изкупуват продукти от риболов, когато цените паднат под определено ниво, и да ги съхраняват с оглед предлагане на пазара на по-късен етап. Основната цел на тази система е постигането на пазарна стабилност.

Организациите на производителите ще изпълняват по-важна роля и в колективното управление, наблюдение и контрол. Новите стандарти за етикетиране, качество и проследяемост ще осигурят по-ясна информация на потребителите и ще поощрят тяхната подкрепа за устойчивото рибарство. Някои обозначения върху етикетите ще станат задължителни, докато други данни ще се посочват на доброволен принцип.

Поемане на международна отговорност

Според данни на ФАО много от световните рибни запаси са обект на максимална експлоатация или свръхексплоатация. Тъй като ЕС е най-големият световен вносител на продукти от риболов по отношение на стойността, е необходимо той да предприеме действия не само в своите граници, но и извън тях. Международната политика в областта на рибарството трябва да представлява неделима част от ОПОР. Ето защо в отношенията си с международни и регионални организации Съюзът ще защитава принципите на устойчивостта и опазването на рибните запаси и биологичното разнообразие в моретата. ЕС ще установи договорености с ключови партньори и ще предприеме действия, насочени към борбата с незаконния риболов и намаляването на свръхкапацитета.

В своите двустранни споразумения в областта на рибарството с трети държави ЕС ще защитава устойчивостта, доброто управление и принципите на демокрацията, човешките права и върховенството на закона. Съществуващите договорености ще бъдат заменени със споразумения за партньорство за устойчиво рибарство, които ще гарантират, че експлоатацията на риболовните ресурси се основава на надеждни научни становища и е насочена единствено към излишните ресурси, за които държавата партньор не може или не желае да предприема риболовни действия. По силата на новите споразумения държавите партньори ще получават компенсации за предоставения достъп до риболовни ресурси и финансова помощ за прилагане на политиката на устойчиво рибарство.

Ще има ли нови правила за контрол и правоприлагане?

Предложението е съобразено с новия режим за контрол на ЕС от 2010 г. и включва основните елементи на режима за контрол и правоприлагане на правилата на ОПОР. В законодателството обаче ще бъдат въведени необходимите изменения във връзка с техническите мерки и мерките за контрол, за да може задължението за разтоварване на сушата да влезе в сила. Във връзка с това Комисията предлага задължения за наблюдение и контрол върху пълното документиране на риболовните дейности. Предлагат се още пилотни проекти за нови технологии за контрол на риболова, насочени към подобряване на неговата устойчивост.

Кога влиза в сила реформата?

След като Съветът и Парламентът обявиха официално одобрението си за реформираната ОПОР, тя ще се прилага от 1 януари 2014 г. Въвеждането на новите правила — например по отношение на задължението за разтоварване на сушата — ще се извършва постепенно, тъй като е необходимо секторът да се приспособи към новите условия и да бъде готов да постигне заложените резултати. В реформата обаче са зададени конкретни срокове.

За повече информация:

Подробности за реформата на ОПОР са публикувани в интернет (http://ec.europa.eu/fisheries/reform/proposals/index_bg.htm).


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website