Navigation path

Left navigation

Additional tools

Многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. — често задавани въпроси

European Commission - MEMO/13/1004   19/11/2013

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO HR

Европейска комисия

ИНФОРМАЦИОННА БЕЛЕЖКА

Брюксел, 19 ноември 2013 г.

Многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. — често задавани въпроси

В тази информационна бележка се обяснява новата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014—2020 г. В нея се отговаря на въпроси относно гласуваните днес в Европейския парламент компоненти, относно цялостната структура на рамката, наличните суми, финансирането на бъдещия бюджет и корекционните механизми. В нея са посочени и полезни таблици и графики.

Тя допълва съобщението за медиите с важните особености на бъдещия бюджет.

Какво представлява многогодишната финансова рамка?

Многогодишната финансова рамка (МФР) определя максималните годишни суми, („тавани“), които може да изразходва ЕС в различни области на политиката („функции“) за период, не по-кратък от 5 години. Предстоящата многогодишна финансова рамка обхваща седем години: от 2014 г. до 2020 г.

МФР сама по себе си не е бюджетът на ЕС за седем години. Тя предоставя рамка за финансово планиране и бюджетна дисциплина, за да се гарантира, че разходите на ЕС са предвидими. Тя също така позволява на ЕС да изпълнява общи политики за период, който е достатъчно дълъг, за да позволи постигането на резултати. Като определя размера на средствата и областите, в които ЕС следва да инвестира в продължение на седем години, МФР е израз на политическите приоритети и е инструмент за планиране на бюджета. Годишният бюджет се приема в тази рамка и обикновено остава под тавана на разходите по МФР, за да се запази известен марж за справяне с непредвидени нужди.

За какво точно гласува днес ЕП?

Днес Европейският парламент даде съгласието си за регламент за определяне на многогодишната финансова рамка (МФР) и гласува редица свързани с това въпроси. Както се изисква от Договора, многогодишната финансова рамка трябва да бъде приета от Съвета с единодушие след одобрение от Европейския парламент (изискващо абсолютно мнозинство от всичките му членове).

Гласуваният днес пакет за МФР включва следните документи:

  1. Регламент за МФР (РМФР): Набор от правила и разпоредби за определяне на структурата и функционирането на цялостния механизъм на многогодишната финансова рамка.

Вж.: http://www.consilium.europa.eu/media/2060418/st11655.en13.pdf

  1. Междуинституционално споразумение (МИС): Целта на споразумението, прието в съответствие с член 295 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), е да се осигури бюджетна дисциплина и да се подобри функционирането на годишната бюджетна процедура и сътрудничеството между институциите по бюджетните въпроси, както и да се гарантира добро финансово управление. В споразумението допълнително се уточняват някои разпоредби в регламента за МФР, като например условията за мобилизиране на специални инструменти за гъвкавост.

http://register.consilium.europa.eu/pdf/en/13/st11/st11298.en13.pdf

  1. Декларации относно

а. Собствените ресурси

б. Подобряването на ефективността на публичните разходи по въпроси, попадащи в обхвата на действията на ЕС

в. Интегриране на въпросите на равенството между половете

г. Младежка безработица и засилване на научноизследователската дейност

д. Национални декларации за управлението

е. Преглед/преразглеждане на МФР

Освен тези елементи, гласувани днес, МФР включва и решението относно собствените ресурси на ЕС (приходите в бюджета на ЕС) и правните основания за отделните програми за финансиране, определящи условията за допустимост и критериите за отпускане на средствата.

Били ли са вече приети всички нови програми за финансиране?

Не, без окончателното приемане на регламента за МФР все още не беше възможно да се приемат законно отделните разходни програми, тъй като включването на финансовата референтна сума зависи от окончателното споразумение за МФР.

За редица програми обаче вече бе постигнато политическо споразумение в паралелни преговори от 2011 г. насам.

Затова в много случаи за новите програми само се изчакват окончателните числа. По някои други програми все още текат преговори.

За преглед на последното състояние на секторните преговори можете да посетите следната уеб страница: http://ec.europa.eu/budget/mff/programmes/index_en.cfm

Било ли е вече прието решението за собствените ресурси?

За решението за собствените ресурси (РСР) и свързаните с него мерки за изпълнение все още се водят преговори. То ще бъде прието от Съвета, след като ЕП представи становище вероятно през 2014 г. Решението ще влезе в сила само след ратифицирането му от всички държави членки в съответствие с техните конституционни изисквания. Опитът показва, че това може да отнеме между една и две години, но официалното участие на националните парламенти в съответствие с член 311 от Договора е задължително изискване, тъй като с РСР се въвеждат правно обвързващи права за бюджета на ЕС за период от седем години. След като влезе в сила, решението ще се прилага със задна дата, считано от 1 януари 2014 г. Въпреки че обхваща същия период, решението за собствените ресурси не е законно обвързано с регламента за МФР.

Текущата МФР ще остане ли непроменена до 2020 г.?

Функционирането на МФР за периода 2014—2020 г. ще се преразгледа от Комисията през 2016 г., като се отчете изцяло икономическата ситуация към онзи момент, както и последните макроикономически прогнози.

Ще могат ли бенефициерите да получат финансиране по новите програми от януари 2014 г.?

Политическо намерение е новите програми да започнат да функционират възможно най-скоро в началото на 2014 г. Това до голяма степен ще зависи от състоянието на преговорите и особеностите на режимите на управление на всяка програма за финансиране.

Каква е структурата на МФР и нейното съдържание?

МФР е разделена на шест категории разходи („функции“), съответстващи на различни области на дейности на ЕС:

1. Интелигентен и приобщаващ растеж

1а. Конкурентоспособност за растеж и заетост: включва научните изследвания и иновациите; образованието и обучението; трансевропейските мрежи в областта на енергетиката, транспорта и телекомуникациите; социалната политика; развитието на предприятията и др.

1б. Икономическо, социално и териториално сближаване: обхваща регионалната политика, която има за цел да подпомогне най-слабо развитите европейски страни и региони да наваксат закъснението си, укрепване на конкурентоспособността на всички региони и развитие на междурегионалното сътрудничество.

2. Устойчив растеж: природни ресурси: включва общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството, развитието на селските райони и мерките за околната среда.

3. Сигурност и гражданство: включва правосъдието и вътрешните работи, защитата на границите, политиката за имиграцията и убежището, общественото здраве, защитата на потребителите, културата, младежта, информацията и диалога с гражданите.

4. Глобална Европа: обхваща всички външни действия („външна политика“) на ЕС, като помощ за развитие и хуманитарна помощ. Европейският фонд за развитие също предоставя финансови ресурси за функцията „ЕС — фактор от световно значение“. Този фонд обаче не е част от бюджета на ЕС и следователно не попада в обхвата на МФР.

5. Администрация: обхваща административните разходи на всички европейски институции, пенсиите и европейските училища.

6. Компенсации: временен механизъм за парични потоци, който да гарантира, че Хърватия, която се присъедини към ЕС през юли 2013 г., не допринася в по-голяма степен за бюджета на ЕС, отколкото се възползва от него през първата година след присъединяването си.

Каква е целта на така наречените „тавани“?

„Таваните“ са максималните годишни суми, които се определят по МФР. Те ограничават паричните суми, които могат да бъдат изразходвани от бюджета на ЕС, в тези шест области на политиката и като цяло през целия период 2014—2020 г. Има два вида тавани на разходите:

1. Годишен таван за всяка функция, изразен в бюджетни кредити за поети задължения (правно обвързващи обещания за изразходване на средства, които не е задължително да бъдат изплатени през същата година, но могат да бъдат изплащани през няколко финансови години);

2. Общ годишен таван:

  1. за бюджетните кредити за поети задължения: отговаря на сумата от всички тавани за функциите;

  2. за бюджетните кредити за плащания: действителните суми, разрешени за изплащане през дадена година. (По правило предвидените в бюджета суми съответстват на сумата на плащанията, планирани за всяка категория.) Годишните бюджетни кредити за плащания трябва да бъдат покрити напълно от общите годишни приходи.

Общият таван също се изразява като процент от прогнозния БНД на ЕС. Този процент се актуализира всяка година въз основа на последните налични прогнозни данни за БНД, за да се осигури, че общият прогнозен размер на плащанията на ЕС не надвишава максималния размер на собствените ресурси, който ЕС може да получи през годината (1,23 % от БНД на ЕС).

Как ще се гарантира качеството на разходите?

Качеството на разходите ще бъде осигурено например чрез следните мерки:

  • Ясната насоченост към постигане на резултати във всички области на политиката ще бъде от основно значение за постигане на целите на стратегията за растеж „Европа 2020“;

  • Опростяването на политиките и програмите ще ги направи по-лесно достъпни за потребителите и по-малко податливи на грешки;

  • Ще продължи да се прилага строг контрол на финансирането от ЕС чрез Европейския съюз и държавите членки и допълнително ще бъде укрепена защитата на финансовите интереси на ЕС, включително чрез службата на ЕС за борба с измамите (OLAF) и бъдещата Европейска прокуратура;

  • Ефективността на фондовете по политиката на сближаване, развитието на селските райони и рибарството ще бъде обвързана и с икономическото управление, за да се насърчи спазването от страна на държавите членки на препоръките на ЕС в рамките на европейския семестър;

  • Новите финансови инструменти могат да увеличат въздействието на финансирането от ЕС чрез привличане на частен капитал чрез ефектa на лоста;

  • Нов резерв за изпълнение ще стимулира изключителните постижения на проектите, като ги награждава в рамките на политиката на сближаване, развитието на селските райони и фонда за рибарство.

Какво става при неочаквани ситуации?

Новата МФР ще даде възможност за по-голяма гъвкавост, за да може да се реагира на неочаквани ситуации:

Гъвкавост за плащанията: при определени условия и в рамките на таваните, определени в МФР, неусвоените бюджетни кредити за плащания и маржовете могат да бъдат пренасяни от една финансова година към следващата. Тези корекции трябва да бъдат компенсирани със съответното намаление на тавана за плащанията за година n- 1.

Гъвкавост за поетите задължения, свързани с растежа и заетостта: останалите неизползвани през 2014—2017 г. бюджетни кредити за поети задължения ще образуват резерв за допълнителни разходи през периода 2016—2020 г. в областта на растежа и заетостта (по-специално за младежка заетост).

Специална гъвкавост за младежката заетост и научноизследователската дейност: за да се концентрират най-много средства там, където са най-необходими и възможно най-бързо, до 2,1 милиарда евро могат да бъдат предоставени още през 2014—2015 г. за инициативата за младежка заетост и до 400 милиона евро за научни изследвания, програмата „Еразъм“ и МСП.

Гъвкавост за помощта за най-нуждаещите се хора: на доброволна основа държавите членки могат да увеличават средствата, които предоставят по схемата за помощ за най-нуждаещите се хора, с 1 милиард евро.

Марж за непредвидени обстоятелства: това е последно средство за реагиране на непредвидени обстоятелства и възлиза на 0,03 % от брутния национален доход на ЕС (БНД).

Както и в миналото, маржът между предвидените в бюджета бюджетни кредити за плащания и годишния таван за плащанията, както и маржът между предвидените в бюджета бюджетни кредити за поети задължения и тавана на разходите за всяка функция, предоставят известно поле за действие в случай на непредвидени нужди и извънредни ситуации в рамките на съответните тавани на МФР.

Предвид на натрупания опит бе разширен обхватът за интервенция за някои специални инструменти, като резерва за спешна помощ, а максималните заделени средства бяха увеличени и бе позволено пренасянето на неизползваните суми към следващата(ите) година(и). Следните механизми за гъвкавост се оставят извън МФР и финансирането може да бъде мобилизирано над таваните на разходите:

  1. Резервът за спешна помощ (максимум 280 милиона евро годишно) е предназначен да се използва за финансиране на хуманитарни операции, операции за гражданско управление на кризи и операции за защита в държави извън ЕС за бърз отговор на непредвидени обстоятелства. Например резервът за спешна помощ беше мобилизиран през 2012 г. след събития, като избухването на конфликта в Сирия, конфликтите в Мали и сушата в Сахел.

  1. Фонд „Солидарност“ (максимум 500 милиона евро годишно) има за цел да предоставя спешна финансова помощ след големи бедствия на територията на държава членка или страна кандидатка, като например земетресението в италианската област Абруцо през 2009 г. или наводненията в Германия през 2012 г. Помощта се управлява от страната бенефициер и следва да се използва за възстановяване на основната инфраструктура, за финансиране на спешни услуги, за временно настаняване, за дейности по почистване или за отстраняване на непосредствени рискове за здравето.

  2. Инструментът за гъвкавост (максимум 471 милиона евро годишно) предоставя финансиране за ясно определени разходи, които не могат да бъдат покрити от бюджета на ЕС без да се надвиши определената в МФР максимална годишна сума за разходи. Инструментът за гъвкавост бе използван например през 2009 г., за да се допринесе за финансирането на проекти в областта на енергетиката в контекста на Европейския план за икономическо възстановяване и за извеждането от експлоатация на атомната електроцентрала в България.

  3. Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (максимум 150 милиона евро годишно) има за цел да помогне на работниците да се завърнат на пазара на труда, след като са били съкратени в резултат на значими структурни промени в моделите на световната търговия (т.е.: преместване на дейността, финансовата и икономическата криза). Например фондът подкрепи белгийските работници, след като предприятието General Motors затвори врати в Антверпен.

Собствени ресурси

Как ще бъде финансирана бъдещата МФР?

През февруари 2013 г. Европейският съвет постигна съгласие за някои промени в системата на собствените ресурси за периода 2014—2020 г. Сегашната система обаче остава в сила, докато не бъде официално прието и ратифицирано ново решение на Съвета за собствените ресурси. Като цяло и без да се засягат резултатите от текущата законодателна процедура, съгласно следващото решение за собствените ресурси ще се прилагат следните принципи:

  1. Сегашната система за финансиране ще бъде до голяма степен „продължена“

  2. разходите по събирането (които държавите членки задържат) за традиционните собствени ресурси (митата), ще бъдат намалени на 20 % от 25 %, което означава, че 80 % от събраната сума ще съставляват приходи към бюджета на ЕС;

  3. засилено — макар и много ограничено — рационализиране на системата за финансови корекции

Освен това се създава група на високо равнище, за да прегледа системата на собствените ресурси. Въз основа на резултатите от работата на групата Комисията ще направи оценка на това дали е нужна нова реформа на системата на собствените ресурси.

Собствени ресурси на ЕС са приходите на ЕС. Годишните разходи трябва да бъдат напълно покрити от годишните приходи. Бюджетът на ЕС не може да отчита дефицит. Различните видове собствени ресурси и методът за изчисляването им са посочени в решение на Съвета за собствените ресурси. С него се ограничават и максималните годишни суми на собствените ресурси, които ЕС може да събере през дадена година, до 1,23 % от брутния национален доход на ЕС (БНД). Съществуват три вида собствени ресурси:

  1. Традиционни собствени ресурси: състоят се главно от мита върху вноса от страни извън ЕС и от налози върху захарта. Държавите членки задържат 25 % от сумите като разходи по събирането.

  2. Собствени ресурси на база данък върху добавената стойност (ДДС): налага се унифицирана ставка от 0,3 % на хармонизираната база на ДДС на всяка държава членка.

  3. Собствени ресурси на база БНД: всяка държава членка прехвърля стандартен процент от БНД към ЕС. Въпреки че бе замислена само за покриване на остатъка от общите разходи, непокрити от останалите собствени ресурси, тази система се превърна в най-големият източник на приходи за бюджета на ЕС.

Другите източници на приходи (около 1 %) включват данъците и другите удръжки от възнагражденията на персонала на ЕС, банкови лихви, вноски от страни извън ЕС по някои програми, лихви за закъснели плащания и глоби.

Механизми за финансови корекции

Механизмите за финансови корекции са предназначени да коригират вноските на някои държави членки, които, съотнесени към националното богатство, се считат за прекомерни. Новите разпоредби ще осигурят известно рационализиране на сегашната система за финансови корекции. До окончателното приемане и ратифициране на решението за собствените ресурси (РСР) ще продължи да се прилага сегашната система. След като то бъде прието, на съответните държави членки, имащи право на корекции, ще бъдат възстановени разходите със задна дата, считано от 1 януари 2014 г.

Текущи корекционни механизми (РСР 2007—2013 г.):

  1. отстъпката за Обединеното кралство: на Обединеното кралство се възстановяват 66 % от разликата между вноската му и това, което получава обратно от бюджета. Разходите за отстъпката за Обединеното кралство се разделят между държавите — членки на ЕС — пропорционално на дела, с който те допринасят за БНД на ЕС. Германия, Нидерландия, Австрия и Швеция обаче, които смятат относителните си вноски в бюджета за твърде големи, плащат само 25 % от нормалния си дял от финансирането на корекцията за Обединеното кралство;

  2. еднократни плащания: Нидерландия и Швеция се ползват от брутно намаление на годишната си вноска от БНД съответно от 605 милиона евро и 150 милиона евро;

  3. намалени изискуеми ставки на ДДС за Австрия (0,225 %), Германия (0,15 %), Нидерландия и Швеция (0,1 %).

Бъдещи корекционни механизми (РСР 2014—2020 г.), ако бъдат одобрени:

  1. отстъпката за Обединеното кралство ще продължи да се прилага;

  2. Дания, Нидерландия и Швеция ще се ползват от брутно намаление на годишната си вноска от БНД съответно от 130 милиона евро, 695 милиона евро и 185 милиона евро. Австрия ще се ползва от брутно намаление на годишната си вноска от БНД от 30 милиона евро през 2014 г., 20 милиона евро през 2015 г. и 10 милиона евро през 2016 г.;

  3. намалените изискуеми ставки на ДДС за Германия, Нидерландия и Швеция ще бъдат фиксирани на 0,15 %.

За повече информация:

Прочетете днешното съобщение за медиите: http://europa.eu/rapid/press-release_IP-13-1096_bg.htm

Посетете уебсайта за многогодишната финансова рамка 2014—2020 г. и за отделните програми за финансиране на ЕС

Научете повече за данните за всяка програма по текущи цени и по цени от 2011 г.

Научете повече за националните средства, отпуснати в рамките на общата селскостопанска политика и политиката на сближаване.

Прочетете MEMO/13/1006 с пълния текст на видео съобщението на председателя Барозу.

Прочетете MEMO/13/79 относно МФР.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website