Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия

ИНФОРМАЦИОННА БЕЛЕЖКА

Брюксел, 24 октомври 2012 г.

Борба с бедността: Комисията предлага нов Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (Въпроси и отговори)

(вж. също IP/12/1141)

Как ще работи фондът?

Предвижда се значителна гъвкавост. Държавите членки ще изготвят програмите си за 2014—2020 г., изхождайки от положението, в което се намират те и техните региони, и в зависимост от своите предпочитания (например дали предпочитат да разпределят само храни или само стоки или да съчетават двата вида подпомагане). След това Комисията ще одобри националните програми, а националните органи ще вземат отделните решения, които ще доведат до предоставянето на подпомагането чрез партньорски организации (често пъти неправителствени). Подобен подход вече се използва при фондовете на политиката на сближаване.

Националните органи могат сами да закупуват храните и стоките и след това да ги предоставят на партньорските организации или да им отпускат финансиране за целта. Ако закупуването на храни и стоки се осъществява от партньорска организация, тя може да разпределя материалното подпомагане сама или да повери задачата на други партньорски организации.

Защо предлаганият фонд е насочен към предоставянето на храни и подпомагането на бездомни хора и на деца, живеещи в материални лишения?

Предлаганият фонд има за цел да подпомогне най-нуждаещите се, бездомните и децата, живеещи в материални лишения, да излязат от порочния кръг на бедността и лишенията и така да даде конкретен принос към заложената в стратегията „Европа 2020“ цел за намаляване с поне 20 милиона на броя на хората, които живеят в бедност или са изправени пред риск от бедност.

Една от основните черти на материалното лишение е невъзможността за осигуряване на храна в достатъчно количество и с необходимото качество — потребност, която се признава за основна от Световната здравна организация. Друга особено тежка форма на крайната бедност и изключването е бездомността. Според оценките днес в Европа живеят 4,1 милиона бездомни хора.

Новият инструмент ще бъде специално насочен и към децата, защото те са по-силно засегнати от бедността в сравнение с останалата част от населението, а материалните лишения, които търпят, са причина шансът им да имат добър успех в училище, да бъдат здрави и да реализират пълния си потенциал като възрастни да бъде по-малък в сравнение с този на по-заможните им връстници.

Предлаганият нов фонд ще се насочи към тези форми на крайни материални лишения, не само защото те са потенциална заплаха за живота, а защото недостатъчната храна и липсата на предмети от първа необходимост, като дрехи, прави за най-тежко засегнатите хора невъзможен изходът от бедността и изолацията и е пречка те да се възползват от предлагани обучения или консултации.

Как ще се избират партньорските организации?

Партньорски организации ще бъдат публични органи или неправителствени организации, избрани от държавите членки въз основа на обективни и прозрачни критерии.

По какъв начин пасивното подпомагане ще помогне на хората да се измъкнат от бедността?

Осигуряването на достатъчно храна и на вещи от първа необходимост, като дрехи, е на първо място предпоставка хората да искат да си намерят работа и чрез нея да се избавят от бедността и изолацията. Подпомагането, което получават, им дава възможност да участват например в обучения. Освен това предлаганият фонд далеч не се изчерпва с пасивното подпомагане. Националните програми, чрез които ще работи той, ще трябва да включват активни мерки за социално приобщаване, а предлаганият фонд може да се използва като източник за част от финансирането им.

Достатъчен ли е предвиденият бюджет, като се има предвид, че в ЕС изпитващите недоимък на храна наброяват 40 милиона?

Фондът не си поставя за цел да подпомогне всички 40 милиона души в Европа, които изпитват хранителен недоимък, а да достигне до най-тежко засегнатите сред тях. Държавите членки сами решават как да насочат програмите си към най-нуждаещите се. Освен това следва да се посочи, че 2-та милиона се отнасят до броя на хората, които могат да бъдат допълнително подпомогнати благодарение на финансирането от ЕС. Общият брой на хората, подпомогнати пряко от фонда, от съфинансирането от държавите членки и от приноса в натура на партньорските организации, следва да бъде около 4 милиона.

Откъде идват парите? От средствата, заделени за всяка държава в рамките на структурните фондове, ли се вземат те?

В съответствие с направеното през юни 2011 г. предложение за многогодишна финансова рамка (вж. IP/11/799) необходимите 2,5 млрд. евро ще се набавят от бюджетното перо „Политика на сближаване“. Иначе казано, общият размер на финансовите средства, предложен в рамките на МГФР, се отнася не само до Европейския социален фонд и до Европейския фонд за регионално развитие, но и до предлагания нов фонд в полза на най-нуждаещите се.

По какъв начин фондът допълва Европейския социален фонд (ЕСФ)?

Предлаганият фонд ще помага на хората да излязат от порочния кръг на бедността и лишенията, като им предлага временни заместващи решения, т.е. като удовлетворява основните им потребности, за да могат да започнат работа, да изкарат курс на обучение или да участват в консултации, като подкрепяните от Европейския социален фонд. Когато храната не достига или липсват дрехи или други вещи от първа необходимост, включването в курс на обучение или консултирането със специалисти не е реалистичен вариант.

Защо ще бъде прекратена успешната Програма за разпределяне на храна на най-нуждаещите се лица в Общността?

Програмата за подпомагане на най-нуждаещите се лица (ННЛ) е създадена през 1987 г. с цел разумно да се оползотворява съществуващата тогава селскостопанска свръх продукция — тя се предоставя на държавите членки, които желаят да я използват под формата на хранителни помощи за най-нуждаещите се хора в Общността. Поредицата от реформи в общата селскостопанска политика и настъпилото по същото време увеличение на цените на храните на международните пазари са причина обаче да се очаква, че пазарите за селскостопански суровини в ЕС ще останат балансирани — като цяло — през периода 2011—2020 г., без да са необходими пазарни интервенции.

Освен това на 13 април 2011 г. Общият съд постанови решение по делото срещу паричните средства, предоставяни на държавите членки за закупуване на храни на пазара в рамките на програмата за ННЛ от 2009 г., което беше заведено от Германия и подкрепено от Швеция.

Поради очакваната липса на интервенционни запаси съображенията, мотивирали първоначално създаването на програмата, престанаха да стоят на дневен ред и тя ще бъде прекратена след 2013 г.

Защо новият фонд допуска използването на интервенционни запаси, при положение че сегашната програма, разчитаща на тях, трябва да бъде прекратена?

Въпреки че се очаква, че равнището на интервенционните запаси в ЕС ще остане много ниско, пазарите на храни са много динамични. Възможно е след няколко години, ако на пазара цените на определени продукти паднат, обемът на хранителните продукти в интервенционните запаси отново да се увеличи. В такъв случай би било икономически изгодно новият фонд да използва интервенционните запаси след възстановяването на цените. Затова в предложението се допуска и такава възможност.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website