Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия

ИНФОРМАЦИОННА БЕЛЕЖКА

Брюксел, 27 септември 2012 г.

Пакет за външна политика на ЕС в областта на въздухоплаването

Европейската авиация

  • Въздухоплаването създава 5,1 млн. работни места и 365 млрд. евро (или 2,4 %) от европейския БВП1. То има изключително важен принос за икономическия растеж, заетостта, туризма, контактите между хората, както и за регионалното и социално сближаване на Съюза. Свързаността е от решаващо значение за конкурентоспособността.

  • Секторът на европейското въздухоплаване като цяло все още е световен лидер в самолетостроенето, авиокомпаниите, международните летища, както и в областта на изследванията и технологиите за управлението на въздушното движение и технологии (включително програмата SESAR). Тези позиции обаче са застрашени от редица нови предизвикателства.

  • Европейските превозвачи бяха особено силно засегнати от рецесията. Международна асоциация за въздушен транспорт (ИАТА) прогнозира, че нетната печалба на европейските търговски авиокомпании ще спадне от 0,5 млрд. щатски долара през 2011 г. до нетна загуба от 1,1 млрд. щатски долара през 2012 г.

  • Въпреки настоящата икономическа криза световният въздушен транспорт се очаква да нарасне с около 5 % годишно до 2030 г.2 ― съвкупно увеличение от над 150 %.

Трите основни предизвикателства пред европейския авиационен сектор

1. Изместване на растежа към други региони на света

  • Икономическият растеж и благосъстоянието са основните двигатели на търсенето на услугите в този сектор. Според прогнозите в периода между 2011 г. и 2030 г. средният годишен ръст на БВП в Европа ще бъде 1,9 %3 спрямо съответно 7,5 % и 7,2 % за Индия и Китай например. В резултат на това въздухоплаването ще се развива по-бързо в региони извън ЕС, като се очаква Азия и Близкият изток да станат основни дестинации на международното въздушно движение.

  • През следващите 20 години половината от новия световен трафик ще бъде от, до или в рамките на азиатско-тихоокеанския регион, вследствие на което до 2030 г. той ще измести САЩ като лидер в превозите в световен мащаб и ще достигне пазарен дял от 38 %.

  • Поради по-ниски от средните темпове на растеж превозвачите от ЕС ще загубят пазарни дялове в повечето региони от авиокомпании извън ЕС. През 2003 г. превозвачите от ЕС са имали 29 % от световния пазарен дял при междуконтиненталните превози. До 2025 г. се очаква този дял да спадне до 20 %. Това означава, че ако не се предприеме нещо, европейските авиокомпании ще имат по-малко възможности да допринасят за растежа на европейската икономика.

2. Силна международна конкуренция

Превозвачите извън ЕС засилват позицията си в световен мащаб. Например очаква се въздушният трафик в Близкия изток да отбележи най-големия регионален ръст, като през 2030 г. местните авиокомпании ще извършват 11 % от световния трафик, спрямо 7 % през 2010 г.

Не винаги лоялна конкуренция…

ЕС подкрепя конкуренцията, защото смята, че отворените пазари са най-добрата основа за развитие на международните отношения в областта на въздухоплаването. Важно е обаче конкуренцията да е лоялна и открита. Когато например на някои пазари компаниите се възползват от субсидии, нелоялни практики, непоследователно или несправедливо прилагане на нормативната уредба и липсата на прозрачност във финансовата отчетност, това изкривява пазара и е законно да се търси защита на сектора от нелоялната конкуренция.

3. Инфраструктура и инвестиции

  • Европа страда от недостатъчни инвестиции в летищната инфраструктура, поради което най-големите летища на ЕС са все по-натоварени. Това затруднява конкуренцията на европейските летища с изгражданите в други части на света нови големи летища. Затова запазването на европейската конкурентоспособност е обвързано с разрешаване на проблема с ограничения капацитет на важни европейски летища. За да могат те да се конкурират успешно с летищата в други части на света, е важно да се инвестира в летищната инфраструктура и изграждането на летищни центрове, когато това е оправдано от голямо и устойчиво търсене. Ето защо е важно на ранен етап да бъдат установени и премахнати пречките пред растежа или поне да бъде ограничено отрицателното им въздействие чрез използването на всички налични средства за по-ефективно използване на ограничения капацитет на летищата.

  • Инвестициите в авиокомпании са изкуствено ограничени. Повечето държави все още поддържат разпоредби, съгласно които авиокомпаниите трябва да бъдат мажоритарно притежавани и контролирани от национални субекти, като по този начин въздушните превозвачи нямат достъп до по-широк кръг от инвеститори и капиталови пазари. Това създава изкуствени икономически структури в сектора на въздухоплаването, които не съществуват в други отрасли. Трансграничната консолидация, която мнозина считат за предпоставка за икономически по-устойчив въздухоплавателен сектор, е силно ограничена. Следователно съществува остра нужда от реформиране на остарелите правила относно собствеността и контрола на авиокомпаниите.

Предложенията на Европейската комисия

В условията на тези предизвикателства и с цел да създаде нови бизнес възможности на бързо развиващите се пазари, Европейската комисия предлага по-амбициозна външна политика в областта на въздухоплаването, изискваща прилагането на по-координиран и категоричен подход при защитата на европейските интереси.

По-специално Комисията предлага действия в три основни направления:

1. Нови споразумения за въздушен транспорт със съседните държави и международни партньори

За да се подобри достъпът на въздухоплаването на ЕС до бизнес възможности на нови пазари, Комисията предлага да:

  • сключи споразумения за въздушен транспорт на равнище ЕС с основни и важни партньори в областта на въздухоплаването, като например Китай, Русия, държавите от Персийския залив, Япония, Индия и държави от АСЕАН4* в Югоизточна Азия.

  • договори до 2015 г. споразумения за въздухоплаване на равнище ЕС със съседни страни като Украйна, Азербайджан, Тунис, Турция и Египет. В интерес на по-бързото приключване на този процес държавите членки следва да предоставят на Комисията общ мандат за преговори с другите съседни страни.

Очаква се всички тези споразумения да създадат икономически ползи в размер на 12 млрд. евро годишно. Според прогнозите над 70% от тези ползи ще дойдат в резултат от по-ниските цени вследствие на по-голямата конкуренция, след като отпаднат ограниченията върху достъпа до пазари между ЕС и страните партньори, който достъп днес е ограничен съгласно двустранни споразумения между отделните държави ― членки на ЕС, и страните партньори.

Комисията възнамерява в началото на 2013 г. да представи на държавите членки списък с приоритетни за ЕС въпроси, които да бъдат включени в мандата за преговори по тези споразумения.

Споразумения в областта на промишлеността и технологиите. Освен това с важни партньори и други страни трябва да бъдат подписани споразумения в областта на промишлеността и технологиите в сфери като управлението на въздушното движение (УВД), включително сътрудничество с програма SESAR на ЕС, и безопасността, част от която е сертифицирането на въздухоплавателните продукти.

2. Мерки за засилване на лоялната конкуренция

ЕС подкрепя конкуренцията, защото смята, че отворените пазари са най-добрата основа за развитие на международните отношения в областта на въздухоплаването. Това е основен урок от успехите на вътрешния авиационен пазар на ЕС, но конкуренцията трябва да бъде открита и справедлива.

За да се гарантира лоялна конкуренция, Комисията предлага да разработи, след консултация със заинтересованите страни, нов по-ефективен инструмент за защита на европейските интереси срещу нелоялните практики. Съществуващото в тази област законодателство на ЕС (Регламент № 868/2004) се оказа неприложимо, поради което е необходим нов инструмент, който да е по-добре адаптиран към реалностите на съвременния сектор на световното въздухоплаване.

Действащият регламент беше разработен след 9 септември, когато имаше опасения, че превозвачите от ЕС биха могли да бъдат подложени на ценови дъмпинг на трансатлантическия пазар. Инструментът следваше антидъмпинговите процедури, прилагани за търговията със стоки. На практика обаче се оказа невъзможно да се докажат практики на нелоялно ценообразуване в международното въздухоплаване, наред с друго поради трудностите при сравняване на сложни системи за определяне на тарифите, използвани от авиокомпаниите за „подобни въздухоплавателни услуги”.

В днешния все по-отворен и конкурентен международен авиационен пазар основна цел на външната политика на ЕС в областта на въздухоплаването е да се осигури лоялна конкуренция. В тази връзка е необходим по-ефективен и възпиращ инструмент, който да се използва само като крайна мярка, за да се осигурят равнопоставени условия, гарантиращи лоялна конкуренция. Този нов инструмент следва по-добре да отразява особеностите на международния въздушен транспорт и да осигурява ефективна процедура за използване на нелоялна конкуренция в добре обосновани случаи.

Като допълнителна предпазна мярка ― която е най-добре да бъде разработена на равнище ЕС — следва да се постигне съгласие за стандартни „клаузи за лоялна конкуренция”, които да бъдат договорени и включени в съществуващите двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите ― членки на ЕС, и страни извън ЕС. Практическият ефект от това е, че в двустранните споразумения между държавите ― членки на ЕС, и страните партньори ще се предвидят съвместни процедури за гарантиране на лоялна конкуренция при предлагането на съответните услуги на въздушния транспорт.

3. Премахване на ограниченията върху собствеността и контрола

Премахване на остарелите ограничения по отношение на собствеността и контрола

Действащите по отношение на собствеността и контрола ограничения, прилагани от повечето страни, затрудняват превозвачите да набират свеж капитал. Сега е време за окончателно разрешаване на този проблем и за изпълнение на допълнителните мерки, предвидени в Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и САЩ, за либерализиране на собствеността и контрола върху превозвачите, което ще позволи на авиокомпаниите да се консолидират и да привличат нужните им инвестиции. Това трябва да бъде уредено на равнището на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), включително по време на конференцията за въздушното движение през март 2013 г. Трансграничната консолидация, която мнозина считат за предпоставка за икономически по-устойчив въздухоплавателен сектор, е силно ограничена. В САЩ например чуждестранни лица могат да притежават само 25 % от дяловете с право на глас в авиокомпаниите. В ЕС ограничението за чуждестранната собственост е по принцип 49%. Изключения от това правило обаче могат да бъдат предвидени в споразумения между ЕС и трета държава, което ЕС иска да направи с важните партньори.

Какви са основните постижения досега на външната политика в областта на въздухоплаването?

1. Привеждане на двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги между държавите ― членки на ЕС, и държави извън ЕС в съответствие с правото на ЕС с цел възстановяване на правната сигурност:

  • Почти 1000 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги, които покриват 75 % от общия превоз на пътници извън ЕС, са приведени в съответствие с правото на ЕС. Правната сигурност е важна както за превозвачите на ЕС, така и за тези извън ЕС.

  • Общо 117 държави извън ЕС са признали принципа за обозначаване като превозвач от ЕС. От тях 55 държави са се съгласили да променят всичките си двустранни споразумения с държави — членки от ЕС, чрез хоризонтални споразумения с ЕС, докато останалите са направили това на двустранна основа с отделни държави — членки на ЕС.

  • В световен мащаб е призната необходимостта от възстановяване на стабилна правна основа за отношенията с ЕС в областта на въздухоплаването; С малки изключения, това вече не представлява действителен проблем.

  • Но за да се завърши въвеждането на обозначаването като превозвач от ЕС предстои още работа с няколко важни за въздухоплаването държави, в т.ч. Индия, Китай, Южна Корея, Южна Африка, Кения, Нигерия и Казахстан. От тях единствено Южна Африка, Кения, Нигерия и Казахстан все още отказват да признаят принципа на обозначаване като превозвач от ЕС.

  • С промените се отчита изискваното съгласно правото на ЕС премахване на ограниченията по отношение на националната собственост и контрола върху въздушните превозвачи от ЕС. В резултат на това превозвачите от ЕС може да предлагат полети от всички държави ― членки на ЕС, за държави извън ЕС, при условие че съответните двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги предвиждат права за обозначаване като превозвач от ЕС и права за трафик. Освен това се разрешават сливания между превозвачите от ЕС. Най-важното за всички оператори обаче е възстановяването на правната сигурност по отношение на двустранните споразумения.

2. Изграждане на по-широко общо авиационно пространство със съседните на ЕС държави:

  • Значителен напредък беше постигнат при изграждането на по-широко общо авиационно пространство със съседните страни чрез подписването на споразумения със страните от Западните Балкани5, Мароко, Йордания, Грузия и Молдова и парафирането на споразумение с Израел. В ход са преговори с Украйна и Ливан, предстоят такива с Тунис и Азербайджан, а по-късно — и с Армения. Икономическите ползи за потребителите от споразумението между ЕС и Мароко се оценяват на над 3,5 млрд. евро за периода 2006―2011 г. в следствие на рязко увеличаване на въздушния трафик в двете посоки, много нови маршрути и превозвачи, което доведе до по-голяма конкуренция, по-добър избор и по-ниски цени. От 2005 г. насам е налице реален спад в цените за превоз на пътници с около 40 %. По същия начин споразумението между ЕС и държавите от Западните Балкани (споразумението за Общоевропейско авиационно пространство — ECAA) доведе до общи икономически ползи в размер на над 2,4 млрд. евро между 2006 и 2011 г.

3. Сключване на всеобхватни споразумения за въздушен транспорт с ключови партньори:

Европейският съюз е договорил всеобхватни споразумения за въздушен транспорт с редица важни партньори (САЩ, Канада и Бразилия). Тези всеобхватни споразумения имат за цел да съчетаят отварянето на пазара, създаването на условия за лоялна и свободна конкуренция чрез регулаторно сближаване, либерализацията на собствеността и контрола върху авиокомпаниите и решаването на въпроси, свързани с упражняването на стопанската дейност.

През април 2007 г със Съединените щати беше подписано споразумение за първи етап, а през юни 2010 г. — за втори етап. През декември 2009 г. беше подписано споразумение с Канада. Всеобхватно споразумение за въздушен транспорт с Бразилия бе парафирано през март 2011 г. (предстои подписване).

В резултат на споразумението между ЕС и САЩ акцентът на международните споразумения в областта на въздухоплаването вече не е само обикновеният пазарен достъп. За първи път в значимо международно споразумение се потвърждава, че за да се гарантира лоялна конкуренция, трябва да се разгледат и хармонизират и условията на конкуренция. ЕС и САЩ разработиха ново примерно споразумение, което улеснява ролята на въздухоплаването.

Контекст: Какво представлява всеобхватното споразумение в областта на въздухоплаването?

Обикновено споразуменията в областта на въздухоплаването се договарят само на двустранна основа между две държави и по-принцип са силно рестриктивни, като регулират и ограничават броя на авиокомпаниите, които могат да работят между две страни, определят градовете, до които се извършват полети, и честотата им.

Споразуменията на ЕС в областта на въздухоплаването със съседни страни, както и с други ключови партньори имат за цел пълно отваряне на пазара (или веднага, или постепенно) между страните партньори и целия ЕС.

Споразуменията със съседни страни се основават на паралелен подход за: а) постепенно отваряне на пазара въз основа на пълна либерализация на целия директен трафик между съседна държава и ЕС (а по-късно и трафик през междинни точки или до точки извън Съюза); и б) постепенен процес на регулаторна хармонизация, при която съседни страни се ангажират да прилагат постепенно в тяхното национално законодателство нормите и разпоредбите на ЕС в областта на въздухоплаването.

Споразуменията с други основни партньори са насочени към комбинация от отваряне на пазара, създаване на условия за лоялна и свободна конкуренция чрез регулаторно сближаване, (но не пълна хармонизация с нормите на ЕС), либерализиране на собствеността и контрола върху авиокомпаниите и решаване на въпроси, свързани с упражняването на стопанската дейност.

Какво е общо авиационно пространство?

През последните две десетилетия ЕС трансформира и обедини разпокъсаните национални авиационни пазари, като създаде най-големия единен и най-отворения регионален авиационен пазар в света. Постигането на единен европейски авиационен пазар, основаващ се на общи за ЕС норми във всички аспекти на въздухоплаването, е огромен успех.

Затова ЕС се стреми да разшири географския обхват и ползите от единния авиационен пазар на ЕС, като включи съседни страни в този пазар.

ЕС договори множество важни споразумения за въздухоплавателни услуги със съседни държави, които с течение на времето ще доведат до общо авиационно пространство, основано на паралелен процес на постепенно отваряне на пазара и регулаторно сближаване със законодателството и нормите на ЕС относно въздухоплаването. Това пространство ще обхваща 55 държави с 1 милиард жители, т.е. двойно повече от населението на Европейския съюз.

IP/12/1027

ТАБЛИЦИ

Най-големите международен пазари за ЕС:

Пътникопоток между 27-те държави―членки на ЕС, и страни извън ЕС през 2010 г.

(в млн.)

Държава

2010 г.

1. САЩ

47,2

2. Турция

30,1

3. Швейцария

26,6

4. Норвегия

15,0

5. Египет

14,0

6. Русия

13,1

7. Обединени арабски емирства

11,0

8. Мароко

10,9

9. Канада

9,1

10. Тунис

8,3

11. Израел

6,7

12. Индия

5,3

13. Китай

5,2

14. Бразилия

4,9

15. Япония

4,6

16. Тайланд

4,3

17. Алжир

3,5

18. Хонконг

3,5

19. Хърватия

3,4

20. Сингапур

3,1

Източник: Евростат (въз основа на действително превозените пътници)

20-те пазари извън ЕС с най-голяма промяна (в %)

в наличните за продажба места

(в млн.)

Държава

2010 г.

2000 г.

Промяна в %

1

САЩ

70,1

67,2

4,4 %

2

Турция

43,5

13,7

217,3%

3

Швейцария

42,1

35,8

17,7 %

4

Русия

26,9

8,8

204,9%

5

Норвегия

23,9

10,4

129,0%

6

Обединени арабски емирства

18,0

4,1

336,4%

7

Канада

15,7

9,8

59,5 %

8

Мароко

14,4

4,4

224,8%

9

Китай

10,0

2,6

285,6%

10

Израел

8,2

6,1

34,8 %

11

Хърватия

8,0

1,9

324,3%

12

Тунис

7,2

4,6

58,4 %

13

Алжир

7,2

3,6

101,6 %

14

Египет

7,1

3,6

94,9 %

15

Бразилия

6,8

3,9

77,3 %

16

Япония

6,6

6,6

0,4 %

17

Индия

6,5

3,3

96,5 %

18

Украйна

5,8

1,7

243,7%

19

Сингапур

5,5

4,4

26,3 %

20

Катар

5,0

0,3

1560,3%

Източник: разписания на OAG (въз основа на предлаганите за продажба места )

25-те най-големи световни авиокомпании по пътникокилометри * (в млрд.)

Авиокомпания

2011 г.

2000 г.

Промяна в%

1

Delta Air Lines

310

180

72,2 %

2

United Airlines

292

203

44,1 %

3

Air France/KLM

217

153

41,7 %

4

American Airlines

203

187

9,0 %

5

IAG Group

169

161

4,5 %

6

Southwest Airlines

167

68

145,4 %

7

Emirates Airline

153

20

676,3 %

8

Lufthansa

141

89

59,3 %

9

China Southern

122

21

479,1%

10

Qantas Group

107

64

68,1 %

11

Cathay Pacific:

102

47

115,9 %

12

US Airways

98

76

29,1 %

13

Ryanair

94

4

2268,8%

14

Air China

93

18

414,4 %

15

Singapore Airlines

86

71

21,5 %

16

Air Canada

84

72

17,0 %

17

China Eastern

79

14

483,6 %

18

Japan Airlines

65

89

-27,1 %

19

Korean Air

65

40

60,1 %

20

EasyJet

63

4

1307,9%

21

Qatar Airways

62

3

2147,1%

22

ANA

60

58

3,1 %

23

Turkish Airlines

59

17

242,1 %

24

TAM

57

7

683,4 %

25

Thai Airways INT “ l.

55

41

34,8 %

Източник: Air Transport World, Flightglobal

*) Пътникокилометри е броят на закупилите билети пътници по редовни полети, умножен по броя на пропътуваните от тях километри

Големи европейски авиокомпании (местни + международни)

Последни тенденции в растежа

(в млрд. пътникокилометри *)

Авиокомпания

2000 г.

2010 г.

Промяна в % 2000/2010

1. Lufthansa

94

130

37,5

2. Air France

92

125

36,1

3. British Airways

119

106

-11,6

4. KLM

60

76

26,1

5. Ryanair

3

72

2031,4

6. easyJet

5

56

1086,6

7. Iberia

40

51

28,0

8. Turkish Airlines

17

47

167,5

9. Air Berlin

8

45

479,1

10. Virgin Atlantic

29

38

29,5

11. Alitalia

41

33

-19,4

12. SWISS

3

30

748,1

13. TAP

10

24

127,1

14. SAS

23

23

2,5

15. Austrian Airlines

9

16

81,0

16. Finnair

7

16

112,7

17. Aer Lingus

9

14

56,1

18. Spanair

10

9

-3,9

19. Brussels Airlines

2

7

211,6

20. LOT

6

7

14,6

Източник: Различни източници на сектора на въздушния транспорт

*) Пътникокилометри е броят на закупилите билети пътници по редовни полети, умножен по броя на пропътуваните от тях километри

20-те най-големи европейски летища

(в млн. пътници)

Позиция

Летище

2000 г.

2009 г.

2010 г.

Промяна 2009/2010 г.

1

Лондон HEATHROW

64,3

65,9

65,7

-0,2 %

2

Париж/CHARLES-DE-GAULLE

49,7

57,7

58,0

0,5 %

3

Франкфурт на Майн

48,9

50,6

52,6

4,1 %

4

Мадрид/BARAJAS

32,7

48,0

49,8

3,8 %

5

Амстердам/SCHIPHOL

39,3

43,5

45,1

3,7 %

6

Рим/FIUMICINO

25,9

33,4

36,0

7,6 %

7

Мюнхен

22,9

32,6

34,5

6,0 %

8

Лондон/GATWICK

32,0

32,4

31,3

-3,1 %

9

Барселона

19,4

27,3

29,2

6,9 %

10

Париж/ORLY

23,8

25,1

25,2

0,3 %

11

Копенхаген/KASTRUP

18,1

19,6

21,4

9,1 %

12

Палма де Майорка

19,3

21,2

21,1

-0,4 %

13

Виена/SCHWECHAT

5,9

18,0

19,6

8,7 %

14

Дюселдорф

15,9

17,7

18,9

6,7 %

15

Милано/MALPENSA

20,6

17,3

18,7

7,9 %

16

Лондон/STANSTED

11,9

19,9

18,6

-7,0 %

17

Дъблин

13,7

20,5

18,4

-10,1 %

18

Манчестър/Intl

18,3

18,6

17,7

-5,2 %

19

Брюксел/НАЦИОНАЛНО ЛЕТИЩЕ

21,6

16,8

17,0

1,2 %

20

Стокхолм/ARLANDA

18,6

16,1

17,0

5,6 %

Източник: Евростат

20-те най-големи летища в света по брой пътници през 2011 г.

(в млн. пътници)

Летище

2011 г.

Позиция през 2000 г.

1. Атланта

92,4

1

2. Пекин

77,4

Извън 20-те

3. Лондон/ Heathrow

69,4

4

4. Чикаго

66,6

2

5. Токио/ Haneda

62,3

6

6. Лос Анджелис

61,8

3

7. Париж/ Charles de Gaulle

61,0

8

8. Далас

57,8

5

9. Франкфурт (Майн)

56,4

7

10. Хонконг

53,3

Извън 20-те

11. Денвър

52,7

11

12. Джакарта

52,4

Извън 20-те

13. Дубай

51,0

Извън 20-те

14. Амстердам/ Schiphol

49,8

10

15. Мадрид/ Barajas

49,6

20

16. Банкок

47,9

Извън 20-те

17 Ню Йорк/ JFK

47,9

Извън 20-те

18. Сингапур/ Changi

46,5

Извън 20-те

19. Гуанджоу

45,0

Извън 20-те

20. Лас Вегас

41,5

12

Източник: Международен съвет на летищата

25-те летища с най-голям растеж през 2010 г.

(с над 5 млн. пътници)

Източник: Международен съвет на летищата

1 :

„Въздухоплаване: ползи отвъд границите”, доклад, изготвен от Oxford Economics за Групата за действия в областта на въздухоплаването (ATAG), март 2012 г.

2 :

Airbus: „Представяне на бъдещето: прогноза за световния пазар за периода 2011―2030 г.

3 :

Bombardier/Global Insight

4 :

5 :

Многостранно споразумение, подписано със следните партньори: Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Бившата югославска република Македония, Черна гора, Сърбия и Мисията на временната администрация на ООН в Косово (UNMIK)


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website