Navigation path

Left navigation

Additional tools

ЧЗВ за многоезичието и изучаването на езици

European Commission - MEMO/12/703   25/09/2012

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO

Европейска комисия

ИНФОРМАЦИОННА БЕЛЕЖКА

Брюксел, 25 септември 2012 г.

ЧЗВ за многоезичието и изучаването на езици

IP/12/1005

Какво означава „многоезичие“?

  • Говорене и владеене на няколко езика;

  • Политика, която изисква в дадена организация, дружество или институция да се използва повече от един език за вътрешна и/или външна комуникация.

Кои са официалните езици на ЕС?

Официалните 23 езика на Европейския съюз са следните: английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки и шведски.

Кой решава кои да са официалните езици на ЕС?

Съветът на Европейския съюз, в който са представени всички държави — членки на ЕС, решава единодушно по този въпрос. Преди присъединяването си към ЕС всяка бъдеща държава членка определя кой език иска да използва като официален(ни) език(ци) за целите на ЕС. Всички промени впоследствие — добавяне на нов официален език или премахване на съществуващ език — трябва да бъдат единодушно одобрени от всички държави членки.

Колко регионални езици се говорят в държавите членки?

В Европейския съюз се говорят около 60 малцинствени и регионални езика, както и повече от 175 езика на мигранти.

Какъв е статутът на регионалните езици в институциите на ЕС?

Съветът на ЕС постигна съгласие, че някои езици, които са признати в Конституцията на дадена държава членка, дори ако не са официалният(те) език(ци) на страната в ЕС, могат да се ползват на официални срещи и в официални документи на ЕС. Между институциите на ЕС и испанското правителство беше сключено споразумение за ползването на баски, каталонски и галисийски в документи. Правителството на Обединеното кралство сключи подобно споразумение за ползването на уелски и шотландски келтски. В тези случаи правителството на съответната държава членка, както и когато има нужда, осигурява превод на свои разноски. Устен превод от (но не и към) баски, каталонски/валенсиански/балеарски и галисийски език се осигурява при поискване за определени състави на Съвета с регионални представители, както и в пленарните заседания на Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет. Разноските за устния превод се поемат от въпросната държава членка. Уелските и шотландските власти също са сключили подобно споразумение.

Законодателството на ЕС защитава ли използването на езиците?

Правата и задълженията на ЕС по отношение на езиците са гарантирани от европейското право. Така например в Договора за ЕС (член 3) и Хартата на основните права на Европейския съюз (членове 21 и 22) се забранява дискриминацията въз основа на езика и се посочва, че Съюзът трябва да зачита езиковото многообразие.

С първия регламент на Общността, приет през 1958 г., институциите на Общността се задължават да превеждат законодателните актове на всички официални езици на ЕС, както и да отговарят на поставените от страна на гражданите запитвания на същия език, на който е отправено запитването (член 2, както и членове 20 и 24 от Договора за функционирането на Европейския съюз).

Възнамерява ли ЕС да намали броя на официалните езици?

Не. Текущата система е въведена в интерес на демокрацията, прозрачността и отговорността. Нито една държава членка не желае да се откаже от езика си, а страните кандидатки искат езикът им да бъде добавен към списъка с официални езици. Понякога се предлага да се възприеме единен език за ЕС. Това обаче би било недемократично, тъй като ще попречи на повечето хора в ЕС да разбират какво се върши в тяхно име и ще намали отговорността.

Защо Европейската комисия насърчава многоезичието?

Защото иска 1) да насърчи междукултурния диалог и приобщаващото общество; 2) да помогне на гражданите на 27-те държави членки да развият у себе си усещане за гражданство на ЕС; 3) да отвори възможности за хората да учат и работят в чужбина и 4) да открие нови пазари за предприятията от ЕС, които се конкурират на глобално ниво.

Каква е накратко е целта на езиковите политики на ЕС?

Езиковата политика на ЕС има за цел да опазва езиковото многообразие и да насърчава изучаването на чужди езици от съображения за културна принадлежност и социална интеграция, както и защото владеещите няколко езика имат повече шансове да се възползват от възможностите за образование и за работа в единния пазар.

Целта е една Европа, където всички още от най-ранна възраст изучават поне два допълнителни езика освен родния си. Целта „роден език + два езика“ бе поставена от държавните и правителствените ръководители на ЕС на срещата на високо равнище в Барселона през март 2002 г.

Каква е ролята на писмения и устния превод?

Ролята на службите за писмен и устен превод на Европейския съюз е да подпомагат и укрепват многоезичието в Европейския съюз и да спомагат за доближаването на политиките на Съюза до гражданите му. Информирането на гражданите, особено относно техните права и задължения по законите на ЕС, както и общуването с тях на всички официални езици, е от съществено значение за законността, прозрачността, отговорността и ефективността на ЕС.

Превежда ли се всеки документ на ЕС на всички официални езици?

Не. Документите се превеждат съобразно приоритетите: те зависят от целевата аудитория и предназначението им. Законодателните текстове и документите от голямо обществено значение или интерес се превеждат на всички 23 официални езика. Други документи (например кореспонденция с националните органи и решения, адресирани към конкретни лица или организации) се превеждат само на необходимите езици.

Европейската комисия извършва вътрешната си дейност на три „процедурни“ езика – английски, немски и френски. Членовете на Европейския парламент получават работни документи на родния си език.

А каква е ситуацията с уебсайтовете?

Използването на интернет за информиране на обществеността за дейностите на ЕС и ползите от него става все по важно. По отношение на уебсайтовете на Комисията не съществува правно задължение всяка страница да се превежда на всички официални езици. Въпреки това обаче Комисията публикува на своите уебсайтове възможно най-пълна информация на възможно най-много езици.

Какви са разходите за писмен и устен превод в институциите на ЕС?

Общият размер на разходите за писмени и устни преводи във всички институции на ЕС (Европейската комисия, Европейският парламент, Съветът, Съдът на Европейския съюз, Европейската сметна палата, Европейският икономически и социален комитет, Комитетът на регионите) възлиза на около 1 милиард EUR годишно. Това се равнява на по-малко от 1 % от бюджета на ЕС или на малко повече от 2 евро на човек. В Европейската комисия работят близо 3000 писмени и устни преводачи.

Кой език е най-важен?

Всички езици се считат за еднакво важни. Сред езиците на ЕС немският е роден език на най-голям брой хора. Той обаче не се използва широко извън Германия и Австрия. Най-използваните в света езици от ЕС са английският и испанският, но повечето им носители не са в Европа. Английският е най-широко използваният втори език в ЕС. Но последните изследвания сочат, че дори сега по-малко от половината жители на ЕС го владеят достатъчно добре, за да общуват на него. Френският е официален език или един от официалните езици на три държави членки (Белгия, Люксембург и Франция). Той се говори в много части на света и се преподава в много училища в ЕС — но е по-разпространен в южна и западна Европа, отколкото в северната и източната част на континента.

Един език за всички ще бъде ли решение?

Идеята един език да бъде решение на всички лингвистични потребности е прекалено елементарна. Латински или есперанто понякога биват предлагани за единен паневропейски език, който да се възприеме от ЕС. Тъй като обаче почти всички ще трябва да научат тези два езика от нулата, това решение ще бъде еднакво трудно и не особено полезно за отношенията с останалата част от света Обучението на преподаватели и преподаването на нов език на 500 милиона европейци ще отнеме много време и ресурси. Ето защо ангажиментът на Европейската комисия по отношение на многоезичието насърчава многообразието, а не еднообразието.

Каква е ползата за мен от изучаването на езици?

Във време на нарастваща безработица и трудни икономически перспективи, владеенето на чужди езици е добавена стойност и ключова компетентност в полза на пригодността за заетост, растежа и работните места. Ето защо държавните и правителствените ръководители на ЕС призоваха през 2002 г. за преподаване на поне два чужди езика от най-ранна възраст.

Каква подкрепа оказва ЕС за изучаване на езици в чужбина?

Изучаването на езици в чужбина може да изпълнява важна роля за възстановяването на икономиката и развитието на по-сплотено общество в континентален мащаб. Всички граждани на ЕС могат да усвоят по-добри езикови умения, да се отворят към различните култури и да открият възможностите, които им предлагат Съюзът и глобалният пазар. Програмата за учене през целия живот на ЕС отпуска около 50 милиона евро годишно за повишаване на осведомеността относно значението на езиковите умения, за увеличаване на достъпа до ресурси за езиково обучение и за разработване на материали за учене и преподаване на езици. Изучаването на езици и езиковото многообразие са сред приоритетите на програма „Еразъм за всички” за периода 2014—2020 г. Очаква се новата програма, която в момента се обсъжда в Съвета и Европейския парламент, значително да повиши финансирането за усвояване и развитие на езикови умения.

Важни ли са езиците за бизнеса?

Да, защото е полезно да знаеш езика на клиента си. През 2006 г. се проведе проучване за Европейската комисия, което изчислява разходите за европейските предприятия от липсата на владеене на чужди езици. Проучването посочи, че МСП, които инвестират в езиковите умения на служителите си или следват езикова стратегия, постигат с 44,5 % по-високи експортни продажби от тези, които не правят такива инвестиции.

Какво е мнението на европейците за езиците?

Според Изследване на „Евробарометър” за отношението на гражданите на ЕС към многоезичието и чуждоезиковото обучение, публикувано през юни 2012 г., 90 % от гражданите на ЕС смятат, че владеенето на чужди езици е много полезно, а 98 % твърдят, че усвояването на езици е добро за бъдещето на децата им. Европейците осъзнават напълно ползите от многоезичието: 72 % са съгласни с тази цел, а 77 % смятат, че тя трябва да е приоритетна; 53 % използват чужди езици на работа, а 45 % смятат, че са намерили по-добра работа в собствената си страна благодарение на чуждоезиковите си умения.

Колко добре владеят езици европейците?

Според проучването на Евробарометър от 2012 г. процентът на европейците, които твърдят, че могат да общуват на чужд език, е спаднал леко от 56 % на 54 % от последното проучване за многоезичието през 2005 г. насам. При друго проучване на Европейската комисия — първото европейско проучване на езиковите компетентности — бяха проведени езикови тестове сред гимназисти в 14 европейски страни; в него се установи, че само 42 % са компетентни на първия си чужд език, а само 25 % на втория. Значителен дял— 14 % при първия чужд език и 20 % при втория — не достигат дори „елементарно“ ниво на езика. Делът на учениците, които са компетентни на своя първи чужд език, варира от 82 % в Малта и Швеция (където английският език е първи чужд език) до едва 14 % във Франция (за изучаването на английски език) и 9 % в Обединеното кралство (за изучаване на френски език). Интернет насърчава хората да разширят „пасивните“ си умения за четене и слушане на чужди езици. Делът на европейците, които редовно използват чужди езици в интернет, например чрез социалните медии, се е увеличил с 10 процентни пункта от 26 % на 36 %. Най-многоезичната държава в ЕС е Люксембург, където 99 % от жителите владеят поне един чужд език.

Коя е най-многоезичната личност в Европейската комисия?

Йоанис Иконому, преводач в Европейската комисия, говори 32 езика. Той е роден в Ираклион, Крит. Учи лингвистика в Солунския университет, а след това завършва магистърска степен по близкоизточни езици в Университета „Колумбия“ в САЩ. Йоанис работи за Комисията от 2002 г. Той ще бъде един от лекторите на конференцията „Многоезичието в Европа“ тази седмица в Кипър.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website