Navigation path

Left navigation

Additional tools

Изявление на европейския комисар Кристалина Георгиева във връзка с Международния ден на хуманитарните дейности през 2012 г.

European Commission - MEMO/12/623   19/08/2012

Other available languages: EN FR DE ES

Европейска комисия

ИНФОРМАЦИОННА БЕЛЕЖКА

Брюксел, 19 август 2012 г.

Изявление на европейския комисар Кристалина Георгиева във връзка с Международния ден на хуманитарните дейности през 2012 г.

Европейският комисар по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева направи следното изявление:

„Днес е Международният ден на хуманитарните дейности. Преди девет години на тази дата специалният представител на генералния секретар на ООН за Ирак, Сержиу Виейра ди Мелу, и 21 негови колеги бяха убити при бомбения атентат срещу централата на ООН в Багдад. Това е ден, на който тържествено се отдава почит на всички хуманитарни работници, които са работили за популяризиране на хуманитарната кауза и са загубили живота си, служейки на тази цел.

Бомбеният атентат срещу хотел „Канал“ промени необратимо условията на сигурност, в които действат хуманитарните работници. Хуманитарната дейност е една от най-опасните професии в света. Отвличанията, престрелките и смъртните заплахи твърде често са част от характеристиките на работата в места, засегнати от конфликти, като Судан, Сирия и Сомалия. Хуманитарните работници все по-често са изложени на риск, докато оказват животоспасяваща помощ на жертвите на конфликти и бедствия по целия свят. Неприемливо е, че те са подложени на тормоз и отвличания и дори биват убивани, докато служат в полза на човечеството.

Нападенията над хуманитарни постове са се увеличили тройно през последното десетилетие. Според Организацията на обединените нации от 2011 г. насам са убити 109 хуманитарни работници, други 143 са ранени, а 132 са отвлечени. Преобладаващата част от тези жертви не са международни хуманитарни работници от западните държави, а хора, които служат в собствените си страни, работейки непосредствено с местното население. Престъпленията срещу невъоръжени цивилни граждани никога не са оправдани. А когато тези престъпления са извършени срещу хора, които са посветили живота си на спасяването на други хора, несправедливостта е още по-явна.

Безопасността и сигурността на хуманитарните работници са пряко свързани с безопасния достъп до уязвимите групи от населението и непрекъснатото предоставяне на помощ. Хиляди хора в уязвимо положение могат да останат без жизненоважна подкрепа, ако програмите бъдат спрени временно или окончателно поради липса на сигурност.

Хуманитарните работници допринасят и за сближаването на хората по света, като ни напомнят, че сме едно семейство, споделящо едни и същи мечти за мирна планета, на която всички хора могат да живеят в безопасност и с достойнство.

Ето защо този ден е и повод да се вгледаме в собствения си живот и да помислим какво още можем да направим, за да помогнем — да протегнем ръка на хората, които преживяват конфликти, бедствия и несгоди. Нека тези, които почитаме днес, ни вдъхновяват да поемем по собствен път за превръщане на света в по-добро място за живеене и за сплотяване на човечеството“.

Контекст

На 11 декември 2008 г. Общото събрание на ООН прие внесената от Швеция Резолюция A/63/L.49 относно укрепването на координацията на спешната хуманитарна помощ на ООН, с която 19 август бе определен за Международен ден на хуманитарните дейности.

С резолюцията за първи път беше отдадено специално признание на всички хуманитарни работници на ООН и асоциирани хуманитарни служители, които са работили за утвърждаването на хуманитарната кауза и са загубили живота си при изпълнение на служебните си задължения. В нея всички държави членки и структури на ООН в рамките на съществуващите ресурси, както и другите международни и неправителствени организации се призовават да отбелязват Международния ден на хуманитарните дейности ежегодно по подобаващ начин.

Днес по света има над половин милион хуманитарни работници, действащи в областта на помощта и в тази на развитието. При последната обстойна оценка на сектора, извършена през 2008 г., броят на хуманитарните работници беше определен на 595 000 (в това число международните и националните служители в хуманитарните агенции на ООН, международните неправителствени организации и Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец).

Нападенията над хуманитарни работници се увеличиха значително през последните години, като все по-голям брой от тези инциденти са политически мотивирани и насочени пряко към хуманитарните работници. През последното десетилетие над 800 души са убити, докато се опитват да окажат помощ на нуждаещите се, а още 1 300 души са отвлечени или ранени. През същия период нараснаха тройно инцидентите, свързани със сигурността и насочени срещу хуманитарни работници.

За да са в състояние да окажат помощ, хуманитарните работници трябва да имат достъп до нуждаещите се. Този достъп може да е труден в условията след природно бедствие или в разгара на въоръжен конфликт. Сигурността е един от най-големите проблеми пред хуманитарната общност, която се сблъсква с нови и все по-сложни ограничения в областта на хуманитарната дейност.

Хуманитарните принципи и международните правни рамки имат за цел да осигурят известна степен на официална защита, но те често се пренебрегват. Условията, в които действат хуманитарните работници, стават все по-опасни с всяка изминала година. Флаговете и емблемите на хуманитарните организации, които обикновено осигуряваха защита за хуманитарните работници, сега ги превръщат в мишени.

Примери за неотдавнашни нападения над хуманитарни работници

Афганистан продължава да бъде най-опасната държава за хуманитарните работници. От 2011 г. насам е имало 51 инцидента, при които са убити 36 души, а над 50 са отвлечени, като по-голямата част от тях са афганистански граждани. Неотдавна четирима служители на организация — партньор на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“, бяха отвлечени, докато пътуваха през планините на Бадахшан.

Сомалия и Кения също са сред държавите с най-висок брой инциденти. През юни 2012 г. генералният секретар на Норвежкия съвет за бежанците Елизабет Расмусен имаше щастието да се спаси невредима, след като конвоят, с който пътуваше, попадна под обстрел, при който беше убит един от шофьорите, а четирима други хуманитарни работници бяха отвлечени.

Сирия стана опасна за хуманитарните работници през последната година; въпреки крайно ограничения достъп, поради който на място има много малко хуманитарни работници, от началото на годината там бяха убити най-малко шест души при опити за доставяне на помощ. За два от тези смъртни случая се твърди, че хуманитарните работници, и двамата от Сирийския Червен полумесец, са нападнати преднамерено. Тези инциденти, както и всички други целенасочени нападения над хуманитарни работници, представляват пряко нарушение на международното хуманитарно право.

Дарфур е едно от най-опасните места за хуманитарните работници. През юни Патрик Нунан, британски хуманитарен работник по Световната продоволствена програма (WFP), беше освободен след 86 дни в плен, последвал неговото отвличане от въоръжени лица в Западен Дарфур в Судан. Нунан работеше в Судан като служител по логистичната дейност от около две години. От 2009 г. насам в Дарфур са отвлечени 40 хуманитарни работници, включително Нунан и шестима членове на екипаж, работещ за управляваната от WFP хуманитарна въздухоплавателна служба на ООН.

Проучванията на ООН показват, че над 50 % от нападенията през последната година са извършени, докато хуманитарните работници се придвижват с автомобил. Въпреки по-голямата им уязвимост при придвижването по пътищата или през труднопроходими терени в несигурни области хуманитарните работници често отказват да бъдат придружавани от въоръжен конвой поради риска местното население да възприеме, че са подпомагани или закриляни от някоя от страните в конфликта. Така въоръжените конвои могат да увеличат сигурността в краткосрочен план, но в дългосрочен да намалят достъпа на хуманитарната помощ до нуждаещите се хора. Тази прозорливост от страна на хуманитарните работници е важна, тъй като много конфликти могат да траят години или дори десетилетия, дълго след като интересът на медиите намалее.

ЕС е най-големият донор на хуманитарна помощ в света. За Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO) на Комисията работят над 300 души в седалището й в Брюксел и над 400 души в 44 местни служби, базирани в 38 страни навсякъде по света, където има нужда от хуманитарна помощ.

Комисията си сътрудничи с над 200 организации за предоставяне на помощ. Сред нейните хуманитарни партньори са 14 агенции на Организацията на обединените нации, 191 неправителствени организации и 3 международни организации (Международният комитет на Червения кръст и Червения полумесец, Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец и Международната организация по миграция).

За повече информация

Уебсайт на Европейската комисия, посветен на хуманитарната помощ:

http://ec.europa.eu/echo/index_en.htm

Уебсайт на члена на Европейската комисия, отговарящ за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи, Кристалина Георгиева:

http://ec.europa.eu/commission_2010-2014/georgieva/index_bg.htm

Уебсайтове, свързани с Международния ден на хуманитарните дейности:

http://ec.europa.eu/echo/news/2012/whd2012_en.htm 

http://www.unocha.org/about-us/publications/world-humanitarian-day

http://www.sergiovdmfoundation.org/wcms/index.php?lang=en

http://www.unocha.org/top-stories/all-stories/world-humanitarian-day-2012


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website