Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия

ИНФОРМАЦИОННА БЕЛЕЖКА

Брюксел, 27 юни 2012 г.

Финансовият регламент и новостите за бенефициерите на фондове на ЕС

Защо беше необходимо да се променят бюджетните и разходните правила във Финансовия регламент?

Комисията оценява постоянно начина, по който управлява фондовете на ЕС, като взема предвид поуките от миналото, обратната информация от крайните потребители и заинтересованите страни, както и необходимостта да се осъвременяват финансовите правила. Съществува също и формално изискване Финансовият регламент и правилата за неговото прилагане да се преразглеждат поне веднъж на всеки три години.

Освен това преодоляването на икономическата криза е предизвикателство, което налага да се проучи как фондовете на ЕС могат да бъдат използвани по по-лесен, ефективен и ефикасен начин и при по-голяма отчетност.

Накрая, промените бяха направени в подходящия момент както за бенефициерите, така и за финансиращите органи, а именно преди стартирането на разходните програми съгласно следващата многогодишна финансова рамка за периода 2014—2020 г., която е в процес на обсъждане.

Какви са целите на настоящото преразглеждане?

ЕС осъвременява своите финансови процедури, така че да са от още по-голяма полза за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. Най-общо казано промените са съсредоточени върху три области:

1. Опростяване: намаляване на бюрокрацията, ускоряване на процедурите и пренасочване на вниманието от документните проверки към резултатите;

2. Отчетност: осигуряване на засилено добро финансово управление и защита на финансовите интереси на ЕС;

3. Иновации: въвеждане на финансови механизми, които ще дадат възможност да се мобилизират средства от трети страни в допълнение към фондовете на ЕС.

Някои нововъведения…

Акцентът в системата за безвъзмездни средства се пренасочва от възстановяването на разходи към плащания за постигането на резултати: еднократни суми, финансиране с единна ставка, единични разходи.

В повечето случаи с безвъзмездните средства от ЕС се възстановява дял от действително направените от бенефициера разходи, което предполага времеемки проверки на документи както за бенефициера, който трябва да опише всички разходи, така и за Комисията, която впоследствие трябва да провери проекта не само за постигането на резултатите, но и за допустимостта на всички заявени разходи.

Опростяването е свързано основно с алтернативите на действителните разходи, т.е. еднократни суми (плащания при постигане на резултати), единни ставки (в проценти, за да се покрият определени категории разходи) и единични разходи (ставки за единица, като човек/ден):

  • максималният праг за изплащането на еднократни суми (понастоящем 25 000 EUR) ще бъде премахнат, като вместо това Комисията ще определя сумите в зависимост от естеството на програмата;

  • ще бъде възможно да се съгласува с бенефициерите еднократните суми, единните ставки и единичните разходи да се изчисляват въз основа на собствените им данни за предходни периоди или съгласно обичайните им счетоводни практики. Това е по-специално подходът към т.нар. „средни разходи за персонал“ при финансирането за научни изследвания;

  • за лица като собствениците на малки и средни предприятия (МСП) или самостоятелно заетите лица, които не получават редовна заплата, като основа за плащанията могат да бъдат взети единичните разходи (напр. ставка на ден).

С нарастването на употребата на тези по-прости форми на финансиране акцентът ще се измести от удостоверяването на разходите към доказването на договорените резултати от дейността, за която се използват средствата от бюджета на ЕС.

По-кратки срокове за плащанията

Бенефициерите ще имат право да получават дължимите суми в срок от 30, 60 или 90 дни в зависимост от това колко е трудоемка работата по сверяване на постигнатите резултати с договорните задължения. Макар и понастоящем Комисията да спазва доброволно подобни срокове, в новите разпоредби се предвижда, че при просрочване от нейна страна бенефициерът ще има право на лихва за забава.

Целеви срок за отпускане на безвъзмездни средства и ориентировъчен срок

В поканите за представяне на предложения ще се посочва планираната дата, на която резултатите от оценката ще бъдат съобщени на кандидатите. Обикновено тази дата трябва да е в рамките на шест месеца от датата на приключване на поканата за представяне на предложения. В поканата ще се посочва също планираната дата за сключване на споразуменията за безвъзмездни средства (или за съобщаване на решенията за предоставяне на безвъзмездни средства) с избраните кандидати. Обикновено тази дата трябва да е в рамките на три месеца след съобщаването на резултатите от оценката.

Отговорното длъжностно лице в Комисията (наричано „оправомощен разпоредител с бюджетни кредити“ във Финансовия регламент, обикновено генералният директор) трябва да обоснове защо максималните ориентировъчни срокове не са спазени и ако е необходимо, да предложи мерки за справяне с проблема в своя годишен доклад за дейността. Тази разпоредба следва да ускори фазите на оценка и сключване на договори за проектите.

Премахване на задължението за генериране на лихви върху предварителното финансиране и за връщане на лихвите

За бенефициерите на фондове на ЕС ще отпадне задължението да откриват отделни лихвоносни банкови сметки. Освен това дори ако се генерира лихва, тя няма да се връща на Европейската комисия, нито ще се отчита като приход по проекта.

С това се премахва административна тежест, която бенефициерите на безвъзмездни средства и заинтересованите страни, по-специално научноизследователската общност (напр. EARTO, FFG) и неправителствените организации (напр. Euclid Network, TSEN, VOICE), многократно критикуваха по време на обществената консултация, проведена през 2009 г., преди Комисията да представи предложението си през 2010 г.

По-малки административни изисквания за по-голяма група от безвъзмездни средства с ниска стойност

Бенефициерите, кандидатстващи за отпускането на безвъзмездни средства в размер до 25 000 EUR, вече са освободени от задължението да представят определени документи. Този праг ще бъде увеличен на 60 000 EUR.

За такива безвъзмездни средства няма да се изискват гаранции за предварително финансиране, а правният статут на бенефициера, както и неговият финансов и оперативен капацитет ще се доказват чрез клетвена декларация, без да е необходимо да се представят подкрепящи документи, като няма да се изисква удостоверение за това, че бенефициерът не е в положение, налагащо отстраняване. Освен това за този вид безвъзмездни средства не се прилага принципът за недопускане на печалба.

Тези суми важат за всеки бенефициер, което може да бъде от значение при дейности с няколко бенефициери, работещи като консорциум.

По-нататъшно опростяване и гъвкавост на правилата за безвъзмездните средства

В момента т.нар. предоставяне на безвъзмездни средства на каскаден принцип (вторично отпускане на безвъзмездни средства), т.е. когато даден бенефициер на безвъзмездни средства избере на по-късен етап допълнителни бенефициери по своята покана за представяне на предложения, е ограничено до максимален праг от общата сума на безвъзмездните средства, които могат да бъдат вторично отпуснати, като по този начин се ограничава възможността за привличане на партньори със специфичен експертен опит, които не са били посочени в началото на процеса. Този праг ще бъде премахнат.

ДДС и фондове на ЕС

Като цяло се запазва съществуващото правило, че ДДС може да бъде допустим разход, ако не е възстановим съгласно законодателството за ДДС. Освен това на публичните органи ще бъде разрешено да включват ДДС като допустим разход в дейности, в които те не участват като публични органи.

Определението за печалба от ползването на безвъзмездни средства е по-добре обяснено, като са взети предвид разискванията, проведени със заинтересованите страни. Печалбата е излишъкът на постъпления при дадена дейност, който надхвърля допустимите разходи за нея. Комисията ще събира само този дял от печалбата, който съответства на дела на ЕС във финансирането на дейността.

Правилата за вноските в натура, които могат да се използват за доказване на съфинансиране, са направени по-лесни за прилагане, по-специално за безвъзмездните средства на стойност под 60 000 EUR.

Що се отнася до безвъзмездните средства за оперативни разходи, те вече няма да бъдат постепенно намалявани. Също така натрупването на резерв от бенефициера на безвъзмездни средства за оперативни разходи няма да се отчита при изчисляването на печалбата.

Обществени поръчки

По принцип правилата за възлагане на обществени поръчки се основават на директивите на ЕС относно обществените поръчки. Поради това обхватът на промените е по-скоро ограничен:

  • представянето на гаранции няма да е задължително за всички, а ще се обуславя от оценка на риска;

  • процедурите под праговите стойности, посочени в директивите на ЕС относно обществените поръчки, са опростени;

  • съвместните обществени поръчки ще бъдат възможни не само с държавите членки, но също така и с държавите от ЕАСТ и страните кандидатки, когато това е предвидено в международно споразумение.

Информационни технологии

Общуването с бенефициерите и другите органи следва да се извършва във все по-голяма степен чрез електронни средства. За да се насърчи по-бързото общуване без използване на хартия, бяха добавени определен брой конкретни разпоредби, например в контекста на безвъзмездните средства и обществените поръчки.

Добра администрация и средства за правна защита

В бъдеще предложенията или офертите, в които липсват документи или има неясноти, няма да се отхвърлят веднага. Кандидатите ще имат възможност да попълнят липсващата информация или да предоставят разяснения, при условие че това не променя предложението или офертата. Освен това, когато финансиращ орган издава акт, който засяга неблагоприятно даден гражданин, в него трябва да се дава информация за възможностите за правна защита с цел оспорване на този акт.

Как системата за контрол на средствата от ЕС да стане по-ефективна и по-ефикасна?

Държавите членки трябва да поемат повече отговорност за управлението на средствата от ЕС

Член 317 от Договора за функционирането на ЕС задължава държавите членки да си сътрудничат с Комисията при изпълнението на бюджета на ЕС. До 80 % от разходите в бюджета на ЕС се управляват от държавите членки съгласно т.нар. споделено управление в области като селското стопанство, растежа и помощите за заетост в регионите на ЕС (структурни фондове). В областта на селското стопанство националните разплащателни агенции дават официални гаранции за парите от ЕС, които изразходват. Това спомага да се намалят възможностите за допускане на грешки.

Съгласно новите правила националните управители на средствата от структурните и другите фондове на ЕС със споделено управление също ще изготвят годишни декларации за управление, които ще бъдат подлагани на независим одит.

По-нататъшни мерки за засилване на отчетността, доброто финансово управление и защитата на финансовите интереси на ЕС

Разпоредбите относно непрякото управление, когато национални агенции на държавите членки, трети държави, международни организации или други оправомощени органи усвояват средства от ЕС, ще бъдат хармонизирани и рационализирани.

Когато се очаква, че грешки, открити при проверката на някои дейности, извършвани от даден бенефициер, могат да бъдат открити в други подобни дейности, изпълнявани от същия бенефициер, констатациите за такива грешки могат да се прилагат и за тези подобни дейности. Това може да доведе до допълнителни възстановявания на средства и е по-силен стимул за спазване на правилата за финансиране от ЕС.

В производствата по несъстоятелност вземанията на ЕС ще получат същото третиране като еквивалентните вземания на държавите членки.

За да се възпре в още по-голяма степен злоупотребяването с фондове на ЕС, отсега нататък ще могат да се публикуват решенията за налагане на санкции за такива злоупотреби.

Иновационни финансови механизми, способстващи за мултипликационния ефект на средствата на ЕС

Мултипликационен ефект на средствата на ЕС чрез финансови инструменти

Съществуват финансови инструменти, т.е. мерки за помощ под формата на заеми, капиталови участия, включително рисков капитал, или гаранции, които допринасят значително за целите на политиката на ЕС.

Новият Финансов регламент предоставя солидна хармонизирана рамка за тях. По-голямото им използване ще даде също възможност за това фондовете на ЕС да имат мултипликационен ефект, с което да станат по-ефективни. Новите правила ще улеснят също така партньорствата с групата на Европейската инвестиционна банка.

Награди

На наградите, които досега бяха третирани като безвъзмездни средства sui generis, ще бъде отделено по-голямо внимание. Те ще бъдат присъждани от Комисията след оценяване на участващите в конкурс проекти. Наградите могат да се присъждат за вече направен принос към политиките на ЕС. Поощрителните награди могат в действителност да стимулират, след обявяването си, творчески и новаторски решения на съществуващи проблеми, произлизащи от голяма група претенденти за наградата.

Публично-частни партньорства (ПЧП)

Две са новостите при ПЧП: могат да се учредяват специални органи за ПЧП, регулирани от финансови правила на основата на примерен финансов регламент, и ПЧП ще могат да се изпълняват от частноправни организации в условията на непряко управление.

Доверителни фондове на ЕС

Доверителните фондове за външни дейности са средства, събрани от редица донори, по-специално ЕС, държавите членки, трети държави, международни организации или частни донори като гражданите, чрез които средства се предоставя подкрепа за съгласувани цели. Те могат да се използват в борбата с определена болест например или да се насочват към оказването на помощ в ситуации като природни бедствия.

Новият Финансов регламент ще позволи на ЕС да създава такива доверителни фондове. Те ще се управляват от Комисията и ще се усвояват съгласно високи стандарти за отчетност като тези, които се прилагат за бюджета на ЕС. Те ще са уредени с учредителен акт, в който е отразено споразумението между донорите относно целите и управлението на доверителния фонд на ЕС. С новата възможност за създаване на доверителни фондове на ЕС ще се увеличи координацията на европейско равнище на финансовата подкрепа в областта на външната дейност и ще се подобри видимостта на външната помощ, предоставяна от ЕС и държавите членки.

Какви са следващите стъпки?

С Финансовия регламент се определят принципите на бюджета на ЕС и се урежда начинът, по който се изразходват средствата от него. След постигането на политическо споразумение Финансовият регламент ще бъде официално приет след лятната ваканция. Успоредно с това Комисията ще приеме правила за прилагане — делегиран акт по член 290 от Договора за функционирането на ЕС, — с които ще се предоставят подробности и ще се допринесе допълнително за целите на преразглеждането. По-голямата част от правилата в този пакет от мерки ще се прилагат от 1 януари 2013 г. Законодателната процедура беше започната с предложение на Комисията COM (2010) 815 окончателен от 22 декември 2010 г.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website