Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейска комисия

ИНФОРМАЦИОННА БЕЛЕЖКА

Брюксел, 27 юни 2012 г.

Европейската комисия: да поставим основите за икономически растеж

На 28 и 29 юни ръководителите на ЕС ще се срещнат в рамките на Европейския съвет, за да се договорят за всеобхватен пакет от мерки, наречен „Пакт за растеж и работни места“, за стимулиране на растежа и заетостта в Европейския съюз.

Този пакет се основава на съществените мерки, предприети от Европейската комисия през последните години. След като бе дадено начало на стратегията „Европа 2020“ преди две години, Комисията въведе редица инициативи за преодоляване на кризата, силно стимулиране на растежа и създаване на повече и по-добри работни места в ЕС. В този решаващ за европейската интеграция момент е време за по-амбициозни мерки за изграждане на интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика на ЕС.

Настоящата бележка прави преглед на инициативите, които Комисията е предложила и които се очаква да получат пълната подкрепа на Европейския съвет чрез приемането на Пакта за растеж и работни места.

Някои от тези инициативи са очертани по-долу:

Стратегията „Европа 2020“

„Европа 2020“ е стратегията на ЕС за дългосрочен растеж, която бе предложена от Комисията и подкрепена от Европейския съвет преди две години. По същество тази стратегия определя двигателите за растеж на ЕС за десетилетието, като се съсредоточава върху нови решения и структурни реформи. Основана на принципа на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, „Европа 2020“ набелязва пет ключови цели в областта на трудовата заетост, научните изследвания и иновациите, образованието, намаляването на бедността и климата и енергетиката. Тази стратегия остава меродавна и следва да помогне на държавите членки да вървят в една и съща посока, за да извлекат полза всички. Нейното изпълнение е от решаващо значение за повишаване на потенциала ни за растеж. Напредъкът по изпълнението на целите на „Европа 2020“ се осъществява с помощта на механизма за координиране на политиките, а именно европейския семестър.

Препоръки за отделните държави

Всяка държава членка следва да изпълнява стратегията „Европа 2020“ на национално равнище чрез годишна програма за реформа, отразяваща предизвикателствата, пред които е изправена. Въз основа на своя анализ на националните програми за реформа на държавите членки (във връзка с икономическата политика и политиката за заетостта) и техните програми за стабилност и сближаване (във връзка с бюджетните стратегии) Комисията всяка година публикува 28 набора от препоръки за отделните държави — за 27-те държави членки и за еврозоната като цяло. Тези препоръки очертават мерките, които вярваме, че трябва да бъдат предприети за постигане на посочените цели на политиката в области като продуктовите и трудовите пазари, пенсиите, образованието и данъчните системи, както и бюджетните политики. Препоръките за отделните държави бяха публикувани на 30 май 2012 г. и следва да бъдат одобрени от Европейския съвет на 28 и 29 юни. След това те ще бъдат официално приети от Съвета по икономически и финансови въпроси през месец юли.

Пакет от два законодателни акта („2-pack“) [ECFIN]

Тези два проекта на регламент укрепват допълнително координирането на бюджетната политика в еврозоната. Те бяха предложени от Комисията на 23 ноември 2011 г. (вж. MEMO/11/822). Основават се на разпоредбите в пакета от шест законодателни акта („six-pack“), които разпоредби влязоха в сила на 13 декември 2011 г. (вж. MEMO/11/898).

Целта на първия проект на регламент е да се подобри допълнително фискалният надзор чрез създаване на общ график и общи правила, които позволяват по-активен предварителен контрол и оценка на бюджетите на държавите членки от еврозоната. Тази ранна оценка ще позволи по-успешно предотвратяване на фискалните отклонения в една държава членка и евентуалните последици от тях за икономическите ѝ партньори. Целта на втория проект на регламент е да се подобри надзорът на финансово най-уязвимите държави членки от еврозоната.

Пакетът от два законодателни акта понастоящем се разглежда от Европейския парламент и от Съвета на министрите. Комисията полага усилия за бързо одобряване на амбициозен вариант на своите проекти на законодателни актове.

Задълбочаване на единния пазар [MARKT]

След приемането на 13 април 2011 г. на Акта за единния пазар Комисията представи обещаните 12 ключови законодателни предложения (вж. IP/11/469 и MEMO/11/239, както и IP/12/187) и още 30 допълнителни действия за стимулиране на растежа, работните места и доверието в единния пазар. От решаващо значение е преговорите по тези 12 ключови „лоста“ да приключат до края на тази година.

В резултат на това над 21 млн. предприятия и 500 млн. потребители в Европа ще се възползват например от единен пазар за рисков капитал, от опростени счетоводни изисквания и от по-евтин достъп до патентна закрила в цяла Европа. Квалификациите на гражданите ще бъдат признавани по-лесно и гражданите ще могат по-лесно да търсят работа в друга държава членка. Освен това стоките ще могат по-лесно да се движат, а доставчиците на услуги — по-лесно да развиват дейност през граница, благодарение на допълнително хармонизиране на правилата, стандартите и действията, насочени към премахване на трайните и необосновани ограничения пред предоставянето на услуги. Нови подходи за уреждането на спорове ще помогнат на потребителите да се възползват в по-голяма степен от възможностите, които предлага цифровият единен пазар, и ще стимулират електронната търговия, която би могла да бъде на стойност до 2,5 млрд. EUR.

Пълното реализиране на единния пазар зависи не само от наличието на солидно регулиране, но и от промяна на подхода при неговото управление. За тази цел през годините бяха създадени различни практически средства и мрежи. В неотдавнашното си съобщение „По-добро управление за единния пазар“ Комисията предлага усилията да се съсредоточат върху секторите с най-голям потенциал за растеж (вж. IP/12/587 и MEMO/12/427). През периода 2012—2013 г. избраните сектори са услугите и мрежовите индустрии, за които Комисията призовава държавите членки да се ангажират да не толерират късното и неправилното транспониране на директиви. От своя страна Комисията ще осигури по-голяма помощ за транспонирането с цел преодоляване на евентуалните проблеми.

Комисията предлага също мерки за подобряване на начина, по който функционира секторът на услугите. Този сектор е от първостепенно значение, тъй като услугите, които попадат в обхвата на Директивата за услугите, генерират над 45 % от БВП на ЕС, и трябва да играе стратегическа роля в насърчаването на икономическия растеж (вж. IP/12/587 и MEMO/12/429), по-специално в бизнес услугите, строителството и туризма. Въз основа на оценката на напредъка, постигнат от държавите членки в прилагането на Директивата за услугите, икономически анализ показа, че прилагането ѝ ще доведе до нарастване на БВП на ЕС с 0,8 % през следващите 5―10 години. Тази стойност се очаква да достигне 2,6 %, ако държавите членки проявят повече амбиция при отварянето на своите услуги, обхванати от директивата.

Тази година бележи 20-ата годишнина на единния пазар. Във връзка с Акта за единния пазар до края на 2012 г. Комисията ще предложи втори набор от дейности за допълнително намаляване на разпокъсаността на пазара и за премахване на оставащите препятствия пред движението на услуги, иновациите и творчеството. Актът за единния пазар — 2, чието приемане е предвидено за есента на 2012 г., ще съдържа нови двигатели за растежа, конкурентоспособността и социалния напредък. Освен това през октомври 2012 г. Комисията ще организира седмица под надслов „Нов растеж“, включително втория годишен форум по въпросите на единния пазар, с цел задълбочен обмен на възгледи относно бъдещето на единния пазар.

За повече информация:

Акт за единния пазар: http://ec.europa.eu/internal_market/smact/

Брошура „Акт за единния пазар — Заедно за нов растеж“

Цифров единен пазар [CNECT]

Няколко важни мерки, някои от които с непосредствени последици, бяха предприети през изминалата година, включително нов регламент за мобилния роуминг (вж. MEMO/12/316), регламент за хармонизиране на електронните подписи и за осигуряване на оперативната съвместимост на системите за електронна идентификация (вж. IP/12/558) и планове за увеличаване на електронната търговия (вж. IP/12/10). Тези действия подпомагат цифровата икономика, която нараства с 12 % всяка година.

За създаването на истински цифров единен пазар са необходими допълнителни регулаторни мерки. Високоскоростните широколентови мрежи, като мрежата, предложена по Механизма за свързване на Европа (вж. IP/12/583), са основите на тази промяна, а „изчислителните облаци“ (cloud computing) — нейната структура.

През идните седмици ще започне осъществяването на стратегия на ЕС за „изчислителни облаци“, основана на предложени нови правила за защита на данните, за да могат до 2015 г. да бъдат създадени 2 милиона нови работни места в Европа.

Ще бъдат предприети допълнителни действия с цел създаване на хармонизирани правила за авторските права, електронните плащания, електронните обществени поръчки, електронните фактури и сигурността на Интернет.

Целта на изграждането на цифров единен пазар е да се обезпечи дългосрочната конкурентоспособност на Европа. Общата тежест на настоящите и бъдещите предложения е от основно значение за запазване на производството в Европа, осигуряване на устойчивостта на здравеопазването, намаляване на държавните дефицити и т.н. Тези хармонизирани правила правят възможни стандартите, оперативната съвместимост и общите правни практики, които водят до повишаване на производителността, също както благодарение на мобилния стандарт 3G Европа застана начело на глобалната мобилна индустрия на стойност 250 млрд. EUR годишно от 90-те години на миналия век до днес.

Регулаторна тежест

Стратегията на ЕС за растеж „Европа 2020“ изтъква значението на подобряването на бизнес средата, включително чрез интелигентно регулиране и намаляване на регулаторните тежести, за да се постигне по-голяма конкурентоспособност на европейските предприятия в световен мащаб. Миналия ноември Комисията стартира инициатива за свеждане на регулаторната тежест до минимум, по-специално за малките и средните предприятия (МСП), и за адаптиране на разпоредбите на ЕС към нуждите на микропредприятията (вж. IP/11/1386). МСП играят важна роля за икономическия растеж, като представляват 99 % от всички предприятия и осигуряват над две трети от работните места в частния сектор. Разгръщането на техния потенциал за растеж може само да бъде от полза за икономиката на ЕС.

Следва да се отбележи, че Комисията полага усилия за намаляване на регулаторната тежест от миналото десетилетие. През януари 2007 г. Комисията предложи програма за действие за намаляване на административната тежест за предприятията, като поставената цел бе до 2012 г. административната тежест вследствие на законодателството на ЕС да се намали с 25 %. Тази програма бе одобрена от Европейския съвет през март 2007 г. Подобряването на бизнес средата чрез намаляване на бюрократичните формалности е обща цел, която може да бъде постигната единствено чрез споделена отговорност на институциите на ЕС и държавите членки.

Европейската комисия вече предложи мерки, които намаляват бюрократичните формалности с до една трета, или с над 40 млрд. EUR. Например предложение на Комисията за въвеждане на електронно фактуриране на ДДС може да доведе до икономии на стойност 18,4 млрд. EUR за 22-та милиона данъчнозадължени предприятия в ЕС (вж. IP/10/1645), а предложение на Комисията от месец февруари 2009 г. въвежда освобождаване на микропредприятията от счетоводните правила, с което допринася за постигане на потенциални икономии от около 6,3 млрд. EUR (вж. IP/09/328).

Енергиен пазар [ENER]

Държавите членки са се ангажирали да доизградят единния енергиен пазар до 2014 г. За да функционира, вътрешният пазар се нуждае от правната сигурност, която ще благоприятства инвестициите в производството, инфраструктурата, възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност.

Законодателството на ЕС за енергийния вътрешен пазар е в основата на тази законодателна рамка. То съдържа ключови разпоредби за обезпечаване на правилното функциониране на енергийните пазари, за определяне на нови правила за разделянето на дейностите и за улесняване на трансграничните инвестиции.

Директивата за възобновяемите енергийни източници набеляза задължителни цели за всяка държава членка, които ще намерят израз в нарастване на общото потребление на енергия от възобновяеми източници с 20 % до 2020 г. Още в неотдавнашното съобщение на Комисията относно стратегията за енергия от възобновяеми източници се разглеждат вариантите на политиката за интегриране на възобновяемите източници на енергия в европейската система след 2020 г. (вж. IP/12/571).

Директивата за енергийната ефективност, одобрена съвсем наскоро от Европейския парламент и Съвета, цели засилване на усилията на държавите членки за по-ефективно използване на енергията на всички етапи от енергийната верига — от преобразуването на енергията и нейното разпределяне до крайното ѝ потребление (вж. MEMO/12/433).

В допълнение към правните гаранции, и особено във време на икономическа несигурност, развитието на трансграничния пазар се нуждае и от финансови стимули. Свързаната с енергията част на Механизма за свързване на Европа ще финансира проекти, които попълват липсващите звена в енергийните мрежи на Европа. Този механизъм предложи 9,1 млрд. EUR да бъдат инвестирани в трансевропейската инфраструктура (вж. IP/11/1200 и MEMO/11/710).

Иновациите — инвестиция в растежа и работните места [RTD]

Стратегията на Европейската комисия „Съюз за иновации“ засилва конкурентоспособността и създаването на работни места чрез по-добро финансиране и по-добри рамкови условия за иновации. Настоящата рамкова програма на ЕС за научни изследвания (7РП) ще инвестира 55 млрд. EUR в научните изследвания и иновациите за седем години, в които средства е включена пряка помощ за около 17 000 МСП. Механизмът за финансиране с поделяне на риска по 7РП ще привлече над 10 млрд. EUR частни инвестиции за иновациите съвместно с Европейската инвестиционна банка, включително поне 1 млрд. EUR за МСП. Също по 7РП публично-частните партньорства извеждат Европа на преден план по отношение на ключовите технологии като иновационните лекарства, екологичните въздухоплавателни средства, наноелектрониката и вградените компютърни системи.

През месец юли Комисията ще представи препоръки за завършването на европейското научноизследователско пространство с цел оптимизиране на общоевропейските научни изследвания и иновации, премахване на препятствията пред движението на изследователите и идеите на територията на Европа и укрепване на връзките между университетите и предприятията. Понастоящем държавите — членки на ЕС, работят по 10 съвместни научноизследователски програми, за да се справят с големи предизвикателства като лечението на Алцхаймер и инвестират в 48 приоритетни научноизследователски инфраструктури, като клиничните изследвания, биоразнообразието и слънчевата енергия. 10 от тези инфраструктури са в процес на реализиране, като работата по други 16 трябва да започне през тази година.

Комисията предложи средствата за иновациите на равнище ЕС да се увеличат на 80 млрд. EUR в следващия бюджет по „Хоризонт 2020“ (вж. MEMO/11/848). Тази нова, опростена програма ще обедини цялата подкрепа на равнище ЕС — от научните изследвания до пазара, и ще създаде нови възможности за бързоразвиващите се, иновационни фирми.

За повече информация за Съюза за иновации вж.: http://ec.europa.eu/research/innovation-union/index_en.cfm

За повече информация относно „Хоризонт 2020“ вж.: http://ec.europa.eu/research/horizon2020/index_en.cfm?pg=home

Реформа на европейския патент [MARKT]

На заседанието си на 28 и 29 юни Европейският съвет следва да постигне окончателно споразумение по едно от най-важните и дългоочаквани досиета за насърчаване на иновациите: въвеждането на истинска европейска патентна система, с единен патент за Европа и общ патентен съд. Това предложение се основава на засилено сътрудничество (вж. IP/11/470). Съветът постигна споразумение за всичко, освен за местонахождението на седалището на съда.

След като патентът на Общността бъде одобрен, получаването на патент за иновациите в Европа ще стане по-просто и по-евтино, особено за малките и средните предприятия. Той ще въведе единен патент за 25 държави членки въз основа на едно заявление и без допълнителни административни пречки. Съгласно предвиденото в Договора Испания и Италия, които не участват в това засилено сътрудничество, могат да решат да се присъединят към новия режим на който и да е етап след въвеждането на новата система.

Патентът ще бъде важна стъпка в преодоляването на различията, които съществуват между ЕС и САЩ или Китай: получаването на патентна закрила във всички страни от ЕС струва до 36 000 EUR в сравнение с 2 000 EUR в САЩ и само 600 EUR в Китай.

Опростената патентна система в Европа е от съществено значение за стимулиране на иновациите и инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в Европа. Например опростените договорености за превод за единния патент ще позволят на кандидатите за патент да спестят до 80 % от настоящите разходи и да използват повече ресурси за научноизследователски дейности.

За повече информация:

http://ec.europa.eu/internal_market/indprop/patent/index_en.htm

Капиталът на ЕИБ [ECFIN]

С Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ЕС разполага с мощна собствена институция за подпомагане на растежа и заетостта. ЕИБ, чийто капацитет за отпускане на заеми е неколкократно по-голям от този на Световната банка, изигра важна роля за справяне с кризата от 2008 г. насам. При все това обаче тя наближава границите на това, което може да прави с настоящия си капитал. За да може ЕИБ да подпомага повече растежа и работните места, капиталът ѝ трябва да бъде подсилен, т.е. внесеният ѝ капитал трябва да бъде увеличен от акционерите на банката, а именно държавите членки. Председателят Барозу призовава за такова увеличение от своята реч от 2011 г. за състоянието на Съюза до днес (вж. SPEECH/11/607).

Увеличаване на внесения капитал на банката с 10 млрд. EUR ще позволи на ЕИБ да увеличи заемите си с 60 млрд. EUR през следващите три до четири години, което на свой ред ще привлече финансиране от други източници, и общата стойност на инвестициите за нови проекти ще достигне 180 млрд. EUR. Освен това Комисията и ЕИБ предлагат бюджетът на ЕС да се използва за укрепване на капацитета за финансиране на групата на ЕИБ чрез инструменти за поделяне на риска. Възможно е за база да се използват вече разработени схеми за научните изследвания и иновациите, за инфраструктурата с проектните облигации, както и за малките и средните предприятия с помощта на структурните фондове.

Председателят на Комисията Барозу и г-н Hoyer, председател на ЕИБ, изпратиха на 21 юни писмо до членовете на Европейския съвет, в което предлагат такова увеличение на капитала на ЕИБ (вж. MEMO/12/470).

Инициатива за проектни облигации [ECFIN]

На 19 октомври 2011 г. Комисията внесе законодателно предложение за инициатива за проектни облигации с двойната цел да бъдат съживени пазарите на проектни облигации и да се помогне на организаторите на индивидуални инфраструктурни проекти да привлекат дългосрочно дългово финансиране от частния сектор (вж. IP/11/236 и MEMO/11/707).

Комисията ще стартира пилотна фаза през периода 2012—2013 г. в рамките на настоящата многогодишна финансова рамка. Тази фаза се основава на изменение на Регламента за трансевропейските мрежи и на Решението за Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, като средствата за нея ще се отпускат по бюджетните редове за тези програми и максималният им размер ще бъде общо 230 млн. EUR. Предложението предстои да бъде гласувано от Европейския парламент и от Съвета на министрите през месец юли. Общият бюджет от 230 млн. EUR ще бъде комбиниран с финансиране от ЕИБ. Като бъдат взети предвид мултиплициращият ефект и подобряването на кредитите, Комисията смята, че в пилотната фаза проектните облигации могат да мобилизират до 4,6 млрд. EUR инвестиции. Инструментът, който представляват проектните облигации, ще бъде неразделна част от Механизма за свързване на Европа за периода 2014—2020 г.

Използване на структурните фондове [REGIO/EMPL]

В областта на политиката на сближаване, която е основната инвестиционна политика на ЕС за растеж, от месец април 2009 г. до момента Европейската комисия е отпуснала общо 11,25 млрд. EUR предварително финансиране за изпитващите финансови затруднения държави членки, за да могат бързо да инвестират в проекти, подпомагащи растежа.

Освен това от 2011 г. насам на т.нар. програмни държави, които получават специална макроикономическа помощ (понастоящем това са Португалия, Румъния, Латвия, Ирландия и Гърция), бе предоставена възможност за намаляване на националния процент на съфинансиране с 10 процентни пункта, за да могат по-лесно да платят съответното финансиране, за да реализират проекти (вж. IP/11/942). С цел ускоряване на решенията относно реализирането на проекти Комисията трябва предварително да одобрява само проектите, чиято обща стойност надвишава 50 млн. EUR (този праг беше 25 млн. EUR до юни 2010 г.).

Процедурите са опростени по няколко начина с цел улесняване на реализирането на проекти, а на новите държави членки бе предоставена специална административна помощ, за да им се помогне да приспособят административните си системи към правилата на ЕС. Екипи за действие на Комисията, изпратени в осемте държави членки с най-голяма младежка безработица (Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Португалия, Словакия и Испания) от февруари до май 2012 г., помогнаха на държавите членки да преразпределят средства по структурните фондове на ЕС на стойност около 7,3 млрд. EUR, които могат да помогнат на над 460 000 млади хора в тези осем държави (вж. MEMO/12/100, резултати на екипите за действие).

В Гърция беше съставен публичен списък със 181 големи приоритетни проекта, равняващи се на инвестиции на обща стойност от 115 млрд. EUR, които ще създадат до 110 000 нови работни места (вж. IP/12/549).

Бюджетът на ЕС в подкрепа на растежа и работните места [BUDG]

Предложението на Комисията за финансовия период 2014—2020 г. има за цел да съсредоточи в още по-голяма степен бъдещите бюджети на ЕС върху благоприятстващия създаването на работни места икономически растеж. Въпреки че общите тавани са замразени на нивото на договорените тавани за 2013 г., предложението за следващата многогодишна финансова рамка призовава за увеличаване на средствата за областите, които могат да дадат тласък на европейската икономика (вж. IP/11/799).

Началото на устойчивия икономически растеж се поставя в нашите градове и региони. Значителните суми за икономическо, социално и териториално сближаване (376 млрд. EUR за целия период) ще бъдат по-тясно обвързани с целите на стратегията „Европа 2020“. С нови разпоредби за обвързаност с условия ще се гарантира, че финансирането от ЕС е насочено към резултатите и създава силни стимули за държавите членки да направят необходимото целите на стратегията „Европа 2020“ да бъдат действително постигнати. С всяка държава членка ще бъдат сключени договори за партньорство, за да се осигури взаимното подсилване на националното и европейското финансиране.

Нов фонд — Механизмът за свързване на Европа, има за цел повишаване на общоевропейската стойност на инфраструктурните проекти (вж. IP/11/1200). Той разполага с бюджет от 50 млрд. EUR и съдържа предварителен списък с проекти в областта на транспорта, енергетиката и ИКТ, които ще осигурят по-голяма свързаност на територията на Европа. Тези стимулиращи растежа връзки ще осигурят по-добър достъп до вътрешния пазар и ще сложат край на изолацията на някои икономически „острови“. Механизмът за свързване на Европа предлага възможности за използване на иновационни инструменти за финансиране за ускоряване и осигуряване на по-големи инвестиции в сравнение с тези, които могат да бъдат постигнати само чрез публично финансиране. Комисията ще насърчава използването на европейски проектни облигации като средство за подпомагане на осъществяването тези важни проекти.

През следващите седем години инвестициите в научноизследователската дейност и иновациите ще бъдат значително увеличени. Обща стратегия на ЕС, наречена „Хоризонт 2020“, на стойност 80 млрд. EUR ще повиши конкурентоспособността на Европа на световно равнище и ще подпомогне създаването на работни места и идеите на бъдещето. В нея ще бъдат обединени всички проекти в тази област, за да се премахне разпокъсаността и да се гарантира, че финансираните от ЕС проекти допълват по-добре националните усилия и спомагат за координирането им (вж. MEMO/11/848).

Комисията предлага също да бъдат подсилени програмите за образование и професионално обучение. С цел преодоляване на разпокъсаността на съществуващите инструменти тя предлага да се създаде интегрирана програма за образованието, обучението и младежта на стойност 15,2 млрд. EUR, която ясно да акцентира върху развиването на умения и върху мобилността.

Подобряване на заетостта [EMPL]

Пакетът от мерки в областта на заетостта (вж. IP/12/380 и MEMO/12/252), представен от Комисията на 18 април, осигурява средносрочна програма за действие на ЕС и държавите членки за подкрепа на възстановяването, съпроводено със създаването на много работни места. По-специално пакетът призовава държавите членки да се съсредоточат върху създаването на работни места в сектори като здравеопазването, информационните и комуникационните технологии и дейностите, свързани с намаляването на замърсяването и на въглеродните емисии. Той призовава също държавите членки да преминат от данъчно облагане на труда към данъчно облагане на продуктите, които вредят на околната среда. В рамките на пакета Комисията ще продължи да призовава държавите членки и да им помага да използват по-добре средствата на ЕС, особено Европейския социален фонд, който инвестира в уменията на хората, образованието, помощта при търсене на работа и приобщаването. Европейският социален фонд създава пряко средно около 2 милиона работни места годишно и допринася непряко за създаването на допълнителни работни места чрез обучение.

Трудова мобилност [EMPL]

Комисията се стреми да насърчи мобилността в рамките на един истински пазар на труда в ЕС.

За да се подобри трудовата мобилност, е нужен напредък по премахването на правните и практическите препятствия пред свободното движение на работници и Комисията направи предложения за подобряване, например, на прехвърлимостта на пенсиите (вж. MEMO/05/384) и данъчното третиране на трансграничните работници, както и за по-добро информиране на работниците за техните права и задължения.

За да се подобри съответствието между предлагането и търсенето на работа, така че безработните от една страна да имат достъп до свободните работни места в други страни въз основа на своите умения и опит, Комисията възнамерява да преобразува портала за търсене на работа EURES в истински европейски инструмент за намиране на работа и предвижда (от 2013 г. нататък) иновационни онлайн приложения за самостоятелно ползване, които незабавно ще дадат на потребителите ясна представа за предложенията за работа в ЕС. От 21 май благодарение на пилотния проект „Твоята първа работа с EURES“ младежи на възраст между 18 и 30 години от която и да е държава членка, които търсят работа в друга държава членка, могат да получат информация и помощ за своето назначаване, както и да поискат финансова помощ за своето кандидатстване или обучение. В началната си фаза „Твоята първа работа с EURES“ има за цел подобряване на трансграничната мобилност на 5 000 души.

Данъчна политика [TAXUD]

По традиция данъчното облагане се разглежда предимно като средство за събиране на приходи. При все това отражението му върху икономическата конкурентоспособност, работните места и растежа е не по-малко важно.

В европейския семестър от 2012 г. Комисията се съсредоточава върху начина, по който държавите членки могат да направят данъчните си системи по-благоприятстващи растежа, например чрез премахване на данъчното облагане на труда и съсредоточаване в по-голяма степен върху данъците, насочени към опазване на околната среда (вж. препоръките за отделните държави).

На равнище ЕС Комисията предложи Директивата за данъчно облагане на енергията, която ще подпомогне тази промяна, ще стимулира „зелената“ икономика и ще способства за постигане на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката (вж. IP/11/468). Ако бъде приложена, тази директива може да спомогне за създаването на 1 милион нови работни места до 2030 г.

За да се създаде по-добра среда за предприятията, през месец март 2011 г. Комисията предложи общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (вж. MEMO/11/171). Това ще направи трансграничните търговски дейности много по-евтини и по-лесни, тъй като ще има единен набор от правила за изчисляване на данъците и система за „обслужване на едно гише“. Други скорошни инициативи на ЕС за създаване на по-конкурентоспособна бизнес среда са инициативата относно двойното данъчно облагане (вж. IP/11/1337) и новата стратегия за ДДС (вж. IP/11/1508).

Данък върху финансовите сделки на ЕС, който вероятно ще се прилага в рамките на засилено сътрудничество, може да бъде важен инструмент за събиране на нови приходи, което ще допринесе за увеличаване на финансовата стабилност и ще спомогне за възвръщане на доверието в банките (вж. IP/11/1085).

За да бъдат събрани милиардите евро, изгубени поради укриване на данъци и данъчни измами в ЕС, Комисията предложи редица конкретни мерки, които трябва да бъдат предприети на национално равнище, на равнище ЕС и на международно равнище (вж. IP/12/697 и MEMO/12/492) и до края на 2012 г. ще осигурят общ подход към борбата с данъчния рай и с агресивното данъчно планиране.

Предложението за подобряване на Директивата за данъчното облагане на спестяванията в ЕС и мандатите за по-солидни споразумения относно данъчното облагане на спестяванията с 5 държави, които не са членки на ЕС (вж. MEMO/12/353), понастоящем се разглеждат от Съвета, като Комисията настоява за бързото им приемане като ключови инструменти за подобряване на позицията на ЕС срещу укриването на данъци.

Търговия [TRADE]

Външната търговия е основен двигател за Европейския план за икономическо възстановяване. Отварянето на пазарите чрез ускоряване на споразуменията за свободна търговия следователно е от основно значение за постигане на икономически растеж и създаване на работни места. Въпреки усилията на Европа за приключване на кръга от преговори в Доха, напредъкът на многостранно равнище е много бавен. Поради това ЕС повиши усилията си за започване на нови преговори за споразумения за свободна търговия и за приключване на преговорите, които понастоящем са в ход: споразумението за свободна търговия между ЕС и Южна Корея, което навършва една година на 1 юли 2012 г., допринесе за нарастването на износа от ЕС за Корея с 16 % през 2011 г. Комисар Де Гухт определи като приоритет приключването на преговорите с Канада и Сингапур — входът към Югоизточна Азия. В този регион ЕС води преговори и с Индия и Малайзия и наскоро започна търговски преговори с Виетнам (вж. IP/12/689). С Китай ЕС се надява да започне преговори по споразумение за инвестиции, а Комисията скоро ще поиска мандат от държавите — членки на ЕС, за започване на преговори с Япония. С цел създаване на трансатлантическо търговско пространство президентът на САЩ г-н Обама, председателят на Комисията г-н Барозу и председателят на Европейския съвет г-н Ван Ромпьой наскоро приветстваха напредъка на междинния доклад на работната група на високо равнище между ЕС и САЩ относно работните места и растежа (вж. MEMO/12/462). Тази година бяха сключени търговски споразумения с Перу и Колумбия (вж. IP/12/690) и с Централна Америка. Понастоящем се водят преговори с нашите партньори от Латинска Америка в рамките на Меркосур. Освен това задълбочаваме своята ангажираност в съседните на ЕС държави, както на юг, така и на изток, където наскоро сключихме амбициозно споразумение с Украйна.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website