Navigation path

Left navigation

Additional tools

Европейската гражданска инициатива (ЕГИ)

European Commission - MEMO/12/235   30/03/2012

Other available languages: EN FR DE DA ES NL IT SV PT FI EL CS ET HU LT LV MT PL SK SL RO

MEMO/12/235

Брюксел, 30 март 2012 г.

Европейската гражданска инициатива (ЕГИ)

I. Общи въпроси и отговори относно европейската гражданска инициатива

  • Какво предвижда Договорът от Лисабон относно европейската гражданска инициатива?

  • Кога ще могат да бъдат предложени първите граждански инициативи?

  • Как се третират случаи като този с неотдавнашната петиция на Greenpeace? Може ли тя да бъде представена отново сега, когато започна да се прилага регламентът относно гражданската инициатива?

  • В какво се изразява добавената стойност на ЕГИ?

  • Каква е разликата между европейска гражданска инициатива и петиция?

  • Съществуват ли граждански инициативи в държавите членки?

  • Може ли ЕГИ да бъде посветена на „X“? Тя би ли преминала успешно проверката за допустимост?

  • Могат ли гражданите да инициират преразглеждане на договорите с ЕГИ?

  • Могат ли граждани на трети държави, които пребивават в ЕС, да подкрепят европейска гражданска инициатива?

II. Въпроси и отговори относно регламента: как функционира ЕГИ?

  • Кой може да бъде организатор на инициатива?

  • Могат ли организации да организират гражданска инициатива?

  • Предвидени ли са разпоредби относно прозрачността на финансирането?

  • Предвижда ли се някаква форма на финансиране от ЕС за организаторите на европейска гражданска инициатива?

  • Как гражданите могат да научат за инициативите, които вече са в ход?

  • Как Комисията ще проверява дали групите, предложили инициативи, имат сериозни намерения?

  • Как Комисията ще предотврати използването на този инструмент от екстремисти като платформа за техните възгледи?

  • Критериите за отхвърляне на обидни или несериозни инициативи не представляват ли възможност за цензура от страна на Комисията?

  • Какви са изискванията за регистриране на предложение за инициатива?

  • На какъв език организаторите трябва да поискат да бъде регистрирано предложението за инициатива?

  • Комисията ще преведе ли предложенията за инициативи?

  • Как потенциалните организатори могат да бъдат сигурни, че тяхната идея попада в правомощията на Комисията?

  • Защо поддръжниците на дадена инициатива трябва да произхождат от една четвърт от държавите членки? Защо една държава членка не е достатъчна?

  • Защо да бъде използвано кратно на броя на депутатите в Европейския парламент като праг за минималния брой на изявленията за подкрепа във всяка държава членка?

  • Как ще се третират изявленията за подкрепа, събрани в държавите членки, в които не е достигнат минималният праг?

  • Каква възраст трябва да са навършили гражданите, за да подкрепят гражданска инициатива?

  • Трябва ли гражданите да са регистрирани като избиратели, за да имат правото да подкрепят дадена инициатива?

  • Ако гражданин на една държава членка живее в друга държава членка, в коя държава членка ще бъде отчетено неговото изявление за подкрепа?

  • Могат ли граждани на Съюза, пребиваващи извън ЕС, да подкрепят дадена инициатива? В коя държава членка ще бъдат отчетени техните изявления за подкрепа?

  • Възможно ли е ЕГИ да бъде подкрепена онлайн?

  • Как гражданите могат да са сигурни, че онлайн подкрепата за дадена инициатива е безопасна?

  • Как могат гражданите, които подкрепят дадена инициатива, да са сигурни, че личните им данни няма да бъдат използвани за други цели?

  • Как ще бъдат проверявани изявленията за подкрепа?

  • Как Комисията ще отговори на одобрените инициативи?

  • Какво следва в случаите, когато Комисията реши да не предприеме действия по отношение на дадена инициатива? С какви права за обжалване разполагат гражданите?

  • Възможно е да се представи инициатива, който противоречи на друга инициатива, която вече е в ход? Възможно ли е да се представи една и съща инициатива няколко пъти?

  • Защо на държавите членки е била необходима една година за въвеждането на европейската гражданска инициатива?

  • Регламентът не прави ли европейската гражданска инициатива прекалено бюрократична?

  • Многобройни предложения за ЕГИ могат да бъдат отхвърлени, поради липса на правно основание или разминаване с „ценностите на ЕС “. Може ли един процент на отхвърляне на ЕГИ да навреди на репутацията на ЕГИ или дори на Комисията?

  • Не е ли всичко това само козметично действие? Тя няма нищо да промени!

I. Общи въпроси и отговори относно европейската гражданска инициатива

1. Какво предвижда Договорът от Лисабон относно европейската гражданска инициатива?

С Договора от Лисабон бе въведена европейската гражданска инициатива. В него се предвижда, че „най-малко един милион граждани на Съюза, граждани на значителен брой държави членки, могат да поемат инициативата да приканят Европейската комисия да представи подходящо предложение, в рамките на предоставените ѝ правомощия, по въпроси, за които тези граждани считат, че за целите на прилагането на Договорите е необходим юридически акт на Съюза“ (Член 11, параграф 4 от ДЕС)

Освен това в Договора се предвижда, че процедурите и условията, необходими за такава инициатива, в това число минималният брой държави членки, от които трябва да произхождат гражданите, следва да бъдат определени с регламент на Европейския парламент и на Съвета, приет въз основа на предложение на Европейската комисия. Комисията прие своето предложение на 31 март 2010 г. Европейският парламент и Съветът приеха регламента на 16 февруари 2011 г. По искане на държавите членки той не се прилага до 1 април 2012 г. (вж. въпрос 27).

2. Кога ще могат да бъдат предложени първите граждански инициативи?

От неделя, 1 април. Комисията може да приеме молби за регистрация на предложените инициативи. Това е съществена първа стъпка преди гражданите да започнат да събират изявления за подкрепа.

3. Как се третират случаи като този с неотдавнашната петиция на Greenpeace? Може ли тя да бъде представена отново сега, когато започна да се прилага регламентът относно гражданската инициатива?

Петиции като наскоро представената от Greenpeace не могат да се считат за гражданска инициатива. Като е посочено в Договора, процедурите и условията, необходими за гражданската инициатива, се определят чрез регламент, приет от Европейския парламент и Съвета, инициативите, започнати преди да бъде прилаган регламентът, не могат да бъдат считани за „граждански инициативи“, тъй като правилата и процедурите не бяха в сила. Подписите, събрани преди датата на прилагането на регламента, не могат да бъдат използвани на по-късен етап. Регламентът предвижда, че изявления за подкрепа могат да бъдат събирани само след като предложението за инициатива бъде регистрирано в Комисията.

4. В какво се изразява добавената стойност на ЕГИ?

В Договора от Лисабон е ясно написано: функционирането на Европейския съюз продължава да се основава на „представителната демокрация“, и европейските граждани продължават да се представляват пряко в рамките на Съюза в Европейския парламент.

Въпреки това ЕГИ ще разшири сферата на обществения дебат, като позволи на гражданите да участват по-активно в демократичния живот на Съюза чрез този нов инструмент на „демокрация с гражданско участие“.

Въпреки че Комисията запазва своето право на инициатива и следователно не е задължена да направи предложение вследствие на инициатива на гражданите, тя поема ангажимента внимателно да разгледа всички инициативи, които попадат в рамките на нейните правомощия, с цел да прецени дали дадено ново политическо предложение е уместно.

Комисията следователно вярва, че този нов инструмент ще даде много положителен принос не само за европейската демокрация, но също така за изготвянето на политиките на ЕС.

5. Каква е разликата между европейска гражданска инициатива и петиция?

Правото за подаване на петиция в Европейския парламент, което вече съществуваше съгласно предишните договори, се различава значително от новата гражданска инициатива, въведена с Договора от Лисабон. Петициите могат да бъдат подавани от граждани на Съюза, както от физически, така и от юридически лица, пребиваващи или чиито седалище е в държава членка, или индивидуално, или в съдружие с други граждани или лица и трябва да се отнася до въпроси, които попадат в полето на дейност на Съюза, и които го/я или ги засягат пряко (напр. оплакване). Следователно не е необходимо те да се отнасят до нови политически предложения. Петициите се изпращат до Европейския парламент в качеството му на пряк представител на гражданите на европейско равнище.

Гражданската инициатива, от друга страна, дава възможност на поне един милион граждани да призоват пряко Комисията да представи нови политически инициативи.

6. Съществуват ли граждански инициативи в държавите членки?

Гражданските инициативи вече съществуват в повечето държавите членки както на национално, така и на регионално и местно равнище. Граждански инициативи на национално равнище вече съществуват например в Австрия, Италия, Испания, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, и Нидерландия, Унгария. Регионални граждански инициативи съществуват в Австрия, Германия, Испания, Швеция и Нидерландия и т.н. Местни граждански инициативи се срещат в Белгия, Германия, Италия, Испания, Люксембург, Словения, Швеция, Унгария и др. Граждански инициативи съществуват и извън ЕС (Швейцария и САЩ например). Тези инициативи се различават значително по своя обхват и обикновено се провеждат по различни процедури.

7. Може ли ЕГИ да бъде посветена на „X“? Тя би ли преминала успешно проверката за допустимост?

Тук не е мястото да се прави юридически анализ на всички възможни предложения, за които можем да помислим още отсега. Критериите са достатъчно ясно определени: инициатива се регистрира, освен ако тя очевидно не попада в компетентността на Комисията, защото е явно обидна или несериозна или явно противоречи на ценностите на ЕС.

8. Могат ли гражданите да инициират преразглеждане на договорите с ЕГИ?

В съответствие с договора, и както също е посочено в регламента, гражданските инициативи могат да се отнасят само до предложения по въпроси, за които гражданите считат, че е необходим юридически акт на Съюза за целите на прилагането на договорите.

9. Могат ли граждани на трети държави, които пребивават в ЕС, да подкрепят дадена европейска гражданска инициатива?

Не. В съответствие с договора, гражданите на трета държава не могат да подкрепят ЕГИ. Всъщност в Договора ясно се посочва, че само граждани, които са граждани на държавите членки, могат да подкрепят дадена инициатива.

II. Въпроси и отговори относно регламента: Как функционира ЕГИ?

1. Кой може да бъде организатор на инициатива?

Гражданските инициативи могат да бъдат организирани от граждански комитети, съставени от поне 7 граждани, пребиваващи в поне 7 различни държави членки. Членовете на гражданския комитет трябва да са граждани на Съюза и да са достигнали възрастта за гласуване в изборите за Европейски парламент (18 във всички държави членки, с изключение на Австрия, където тя е 16). Те трябва да определят един представител и един заместник, които имат право да говорят или действат от името на гражданския комитет по време на процедурата. Членовете на Европейския парламент не могат да се вземат предвид за достигането на минималния брой, необходим за образуване на граждански комитет.

2. Могат ли организации да организират гражданска инициатива?

Организациите не могат да организират граждански инициативи. При все това, всяко образувание може да насърчава предложените инициативи, при условие, че прави това в условията на пълна прозрачност.

3. Съществуват ли разпоредби относно прозрачността на финансирането?

В интерес на прозрачността и демократичната отчетност, от организаторите на инициативи се изисква да представят, в хода на процедурата, редовна актуализирана информация за организациите, които подкрепят дадена инициатива и за това как инициативите са финансирани. Това е в интерес на гражданите, които възнамеряват да подкрепят дадена инициатива; а също и в съответствие с Европейската инициатива за прозрачност на Комисията.

4. Предвижда ли се някаква форма на финансиране от ЕС за организаторите на европейска гражданска инициатива?

Не се предвижда финансиране от ЕС за тази цел.

5. Как могат гражданите да научат за инициативите, които вече са в ход?

Всички инициативи, които вече са в ход, са регистрирани и направени обществено достояние на уебсайта на Комисията. Това позволява те да бъдат проследени и предоставя възможност за комуникация и прозрачност.

6. Как Комисията ще проверява дали групите, предложили инициативи, имат сериозни намерения?

В регламента се предвижда предложените инициативи, които очевидно нямат сериозен характер (напр. са лекомислени, оскърбителни или обезпокоителни), да не бъдат регистрирани. При все това, тъй като организаторът на гражданската инициатива трябва да бъде граждански комитет, броят на предложените инициативи, които нямат сериозен характер, би трябвало да бъде ограничен.

7. Как Комисията ще предотврати използването на този инструмент от екстремисти като платформа за техните възгледи?

В регламента се предвижда Комисията да отказва регистрацията на предложените граждански инициативи, които очевидно са срещу ценностната система на Съюза, както и да избягва предоставянето на публичност на екстремистки възгледи на уебсайта на Комисията.

8. Критериите за отхвърляне на обидни или несериозни инициативи не представляват ли възможност за цензура от страна на Комисията?

Не. Инициативите ще трябва да бъдат очевидно обидни или несериозни: това означава, че не трябва да има никакво съмнение за техния обиден или несериозни характер. При всички случаи инициаторите ще имат възможност да се обърнат към Съда на ЕС или да подадат жалба до Европейския омбудсман, ако не са съгласни с решението (вж. въпрос 25).

9. Какви са изискванията за регистриране на предложение за инициатива?

Организаторите на дадена инициатива трябва да поискат регистрацията на своето предложение от Комисията. Те трябва да осигурят следната информация на един от официалните езици на Съюза в онлайн регистър, предоставен от Комисията:

  • заглавието на предложената гражданска инициатива;

  • нейния предмет;

  • описание на целите на предложението, по което Комисията се приканва да предприеме действия;

  • разпоредбите на договора, на които се позовават организаторите, във връзка с предложеното действие;

  • пълното име, пощенския адрес, националността и датата на раждане на седемте члена на гражданския комитет, като се посочи конкретно техният представител и техният заместник, както и техните електронни адреси;

  • всички източници на финансиране и подкрепа.

Организаторите също имат възможност да представят по-подробна информация в приложение, включващо проект на законодателен текст.

Въз основа на тази информация Комисията ще регистрира предложената инициатива, при условие, че предвидените в регламента условия са изпълнени, по-специално факта, че предложената инициатива очевидно да не попада извън рамките на правомощията, предоставени на Комисията, да представи предложение за юридически акт на Съюза с цел прилагане на договорите.

10. На какъв език трябва да бъде внесено от организаторите искането за регистрация на предложението за инициатива?

Организаторите могат да поискат регистрацията на инициативата на всеки един от официалните езици на Съюза.

11. Комисията ще преведе ли предложенията за инициативи?

Не. Организаторите ще отговарят за превода на предложената от тях инициатива на предпочитаните от тях езиците,. След потвърждаване на регистрацията на един от официалните езици, организаторите ще имат възможност да поискат прибавянето на друг официален език към регистъра. Преди информацията да бъде качена в регистъра, Комисията ще провери, за да се увери дали няма очевидни значителни несъответствия с оригиналната версия на заглавието, с предмета и с целите.

12. Как потенциалните организатори могат да са сигурни, че тяхната идея попада в правомощията на Комисията?

Комисията предостави информация относно своите правомощия на уебсайта на гражданската инициатива. Тази информация ще позволи на потенциалните организатори да открият дали има разпоредба на договора, която позволява на Комисията да извършва действия във въпросната област.

13. Защо поддръжниците на дадена инициатива трябва да произхождат от една четвърт от държавите членки? Защо една държава членка не е достатъчна?

Беше необходимо да се установи минималният брой държави членки, от които трябва да произхождат гражданите, с цел да се гарантира, че дадена гражданска инициатива представлява действителен европейски интерес, и да се отрази фактът, че според Договора гражданите трябва да произхождат от „значителен брой държави членки“.

Броят, съгласуван от Парламента и Съвета, е една четвърт от държавите членки, а понастоящем това е седем, дори след присъединяването на Хърватия.

14. Защо да бъде използвано кратно на броя на депутатите в Европейския парламент като праг за минималния брой на изявленията за подкрепа във всяка държава членка?

В своята зелена книга Комисията предложи прага да бъде определен на 0,2 % от населението на всяка държава членка. Въпреки това много от отговорилите са на мнение, че 0,2 % от населението е прекалено висок праг за постигане на целта за гарантиране на представителността на европейски интерес. Други считат, че такъв процент не би бил справедлив. Много по-лесно е например, да се съберат изявления за подкрепа от 1000 граждани (което представлява 0,2 % от населението) в Люксембург, отколкото от 160 000 в Германия, като по този начин би било по-лесно под внимание да се вземат малките, отколкото големите държави членки .

Избраният подход отразява следователно и двете опасения. В регламента се предвижда строго определен праг за всяка държава членка, който да е дегресивно пропорционален на населението на всяка държава, с минимален праг и таван.

С цел да се гарантира, че тези прагове се основават на обективни критерии, те са изчислени въз основа на кратно на броя на депутатите в Европейския парламент, избирани във всяка държава членка. Избраното кратно е 750, за да може, от една страна, да се отговори на искането на много от заинтересованите страни за установяване на праг под 0,2 % от населението, а от друга страна, да се вземе предвид загрижеността прагът в малките държави членки да не бъде прекалено нисък.

По този начин системата позволява пропорционално по-нисък брой поддръжници от големите държави и пропорционално по-висок брой от малките държави.

Минималният брой поддръжници от държава членка е даден в приложение I към регламента.

15. Какви ще се третират изявленията за подкрепа, събрани в държавите членки, в които не бъде достигнат минималният праг?

Тези изявления за подкрепа естествено ще бъдат добавени към общия брой на поддръжниците, но въпросните държави членки няма да бъдат включвани в изискваната една четвърт от държавите членки.

16. Каква възраст трябва да са навършили гражданите, за да подкрепят гражданска инициатива?

Всички граждани на Съюза, които са на възраст, позволяваща им да гласуват на изборите за Европейски парламент, могат да подкрепят дадена инициатива. Тази възраст е 18 години във всички държави членки освен Австрия, където тя е 16 години.

17. Трябва ли гражданите да са регистрирани като избиратели, за да имат правото да подкрепят дадена инициатива?

Не. Гражданите на Съюза трябва да са навършили възрастта за гласуване на европейските избори.

18. Ако гражданин на една държава членка живее в друга държава членка, в коя държава членка ще бъде преброено неговото изявление на подкрепа?

Това зависи от данните, които предоставя поддръжникът, и следователно от държавата членка, която проверява неговото изявление за подкрепа. Ако поддръжникът предоставя изискваните данни, съответстващи на държавата членка на пребиваване, той ще бъде отчетен в държавата членка на пребиваване. Ако поддръжникът предоставя изискванията за данните, съответстващи на държавата членка по гражданството, той ще бъде отчетен в държавата членка по гражданството. Например гражданин на Австрия, който пребивава в Естония, може или да попълни формуляра, който ще бъде проверен и следователно отчетен в Естония, като предостави своето име и фамилия, адрес, дата и място на раждане, националност, ИЛИ да попълни формуляра, който ще бъде проверен и отчетен в Австрия, като предостави освен горепосочената информация личния си идентификационен номер от списъка, приет от Австрия и наличен в приложение III към регламента (номер на паспорта или на личната карта).

Във всеки случай гражданите ще могат да подкрепят дадена инициатива само веднъж.

19. Могат ли граждани на Съюза, пребиваващи извън ЕС, да подкрепят дадена инициатива? В коя държава членка ще бъдат отчетени техните изявления за подкрепа?

За гражданите на Съюза, пребиваващи извън ЕС, възможността да подкрепят дадена инициатива ще зависи от тяхната държава членка по гражданство. Някои държави членки не са в състояние да проверят изявленията за подкрепа на своите граждани, пребиваващи извън ЕС. Първоначалното предложение на Комисията дава възможност всички граждани на Съюза, пребиваващи извън ЕС, да подкрепят дадена инициатива. Но с оглед на новите изисквания, поставени от държавите членки, възможно е някои граждани да не могат да направят това. За тези, които имат тази възможност, те ще бъдат отчетени в държавата членка по гражданство.

20. Възможно ли е ЕГИ да бъде подкрепена онлайн??

Гражданите имат възможност да дадат своят подкрепа онлайн. За да тази цел организаторите следва да създадат система за онлайн събиране на изявления за подкрепа, която отговаря на техническите изисквания и изискванията за сигурност, определени в регламента. Комисията разработи технически стандарти и предостави безплатен софтуер с отворен код, които са на разположение на организаторите за изграждане на тяхната система.

21. Как гражданите могат да са сигурни, че онлайн подкрепата за дадена инициатива е безопасна?

Преди да започне онлайн събирането на изявленията за подкрепа, организаторите ще трябва да поискат от компетентния национален орган, който ще съхранява данните, да сертифицира тяхната система за онлайн събиране на изявленията за подкрепа (включително когато организаторите използват софтуера с отворен код, предоставен от Комисията). Националните органи ще проверят дали техническите параметри и параметрите за сигурност на системата им за събиране онлайн отговарят на минималните изисквания, определени от регламента. Това ще гарантира сигурността на подкрепата.

22. Как могат гражданите, които подкрепят дадена инициатива, да са сигурни, че личните им данни няма да бъдат използвани за други цели?

Регламентът гарантира, че защита на данните е напълно гарантирана от всички действащи страни — организаторите, държавите членки и Комисията. Тази защита важи както за организирането, така и за проследяването на дадена гражданска инициатива. Действащото законодателство за защита на личните данни ще се прилага за обработката на личните данни, провеждана за целите на гражданската инициатива. Организаторите на гражданската инициатива, както и контрольорите на данните, ще отговарят за всяка вреда, която причинят, в съответствие с приложимото национално законодателство, и подлежат на съответните санкции за нарушения на регламента.

23. Как ще бъдат проверявани изявленията за подкрепа?

В техните изявления за подкрепа, гражданите ще трябва да попълнят информацията, която се изисква от държавата членка, от която те идват (или тяхната държава членка на пребиваване, или тяхната държава членка по гражданство). Това може да включва техните първи имена, фамилни имена, адреси, датата и мястото на раждане, гражданството, както и, за редица държави членки, личния идентификационен номер. Част от тази информация (като например пълния адрес, място или дата на раждане) не се изисква от някои държави членки. Детайлите относно изискваните данни се намират в двата модела на формуляра за изявленията за подкрепа, който се съдържа в приложение III (части A и Б) към регламента. Що се отнася до държавите членки, изискващи личен идентификационен номер, списъкът с документи/номера, приети от всяка една от тях, е налице в част В от приложение III.

Организаторите трябва да използват отделни формуляри в зависимост от държавата членка, от която произхождат поддръжниците на дадена инициативата. Това означава, че подписалите един и същ формуляр трябва да произхождат от една и съща държава членка. След това организаторите ще трябва да изпратят тези изявления до националния орган на тази държава членка. От своя страна националните органи ще извършат съответните проверки с цел да удостоверят броя на действителните събрани изявления за подкрепа. За тази цел може да се използва случайна извадка.

24. Как Комисията ще отговори на одобрените инициативи?

Правилата дават на Комисията срок от три месеца за разглеждането на дадена гражданска инициатива, за която са събрани необходимите изявления за подкрепа. Преди да изложи своите заключения в съобщение Комисията ще организира среща на подходящо равнище с организаторите, на която те ще могат подробно да изложат проблемите, повдигнати от тях в инициативата. Организаторите също ще имат възможност да представят инициативата по време на публичното изслушване, организирано в Европейския парламент.

25. Какво следва в случаите, когато Комисията реши да не предприеме действия по отношение на дадена инициатива? С какви права за обжалване ще разполагат гражданите?

Гражданската инициатива е инструмент за поставяне на определен въпрос на дневен ред и следователно тя не засяга правото на Комисията на законодателна инициатива. Въпреки това гражданската инициатива задължава цялата Комисия като колегия да обърне сериозно внимание на исканията в нея. Ако Комисията реши да не предприема действия по отношение на дадена гражданска инициатива, тя трябва да ясно да обясни причините за това. Политическият анализ от Комисията по същността на инициативата не може да бъде предмет на процедура по обжалване.

От друга страна решението за регистрация на предложените инициативи, което се извършва на правна основа, може да бъде оспорено. Когато е отказана регистрация, Комисията ще информира организаторите за причините и ще предостави информация относно всички възможни съдебни и извънсъдебни средства за защита, с които те разполагат.

26. Възможно ли е да представи инициатива, която се противопоставя на друга инициатива, която вече е в ход? Възможно ли е да се представи една и съща инициатива няколко пъти?

В регламента не се съдържат разпоредби относно последователното представяне на същите или на подобни граждански инициативи. По подобен начин, с него не се предотвратява предприемането на инициативи с противоположен характер.

27. Защо на държавите членки е била необходима една година за въвеждането на европейската гражданска инициатива?

Голяма част от държавите членки трябваше да адаптират своето национално законодателство, за да могат да извършват проверка на изявленията за подкрепа и/или да осигурят подходящи санкции за организаторите, които нарушат регламента.

28. Регламентът не прави ли европейската гражданска инициатива прекалено бюрократична?

Гражданската инициатива не е предмет на ненужни бюрократични правила. Одобрените правила осигуряват правилния баланс между необходимостта да се осигури надеждността на този инструмент и това той да бъде лесен за използване от гражданите.

Освен това, Комисията изготви изчерпателен и лесен за ползване справочник който улеснява разбирането на различните етапи на процедурата. Той може да бъде изтеглен от уебсайта. Звеното за контакт, Europe Direct, подкрепено от службите на Комисията, също ще отговоря на въпроси на гражданите.

29. Многобройни предложения за ЕГИ могат да бъдат отхвърлени, поради липса на правно основание или разминаване с „ценностите на ЕС “. Може ли един висок процент на отхвърляне на ЕГИ да навреди на репутацията на ЕГИ или дори на Комисията?

Комисията счита, че повечето от предложените инициативи няма да бъдат отхвърлени. Критериите за отхвърляне на ЕГИ са значително ограничени и ясни, т.е., ако тя е очевидно извън компетентността на Комисията, очевидно е обидна или несериозна или явно противоречи на ценностите на ЕС. ЕГИ е иновативен инструмент на демокрацията с гражданско участие и както всяка нова система в началото може да има премине през период на „проба — грешка“, но това не означава непременно висок процент на отхвърлени заявления. Напротив, Комисията е убедена, че организаторите на ЕГИ ще приемат инициативата много сериозно и ще помолят за регистрация при пълно познаване на горепосочените критерии. Следователно е малко вероятно репутацията на ЕКИ или на Комисията да пострада.

30. Не е всичко това само козметично действие? Тя няма нищо да промени!

Един милион подписа от най-малко седем държави членки със сигурност ще окаже въздействие. След като дадена инициатива отговаря на ограничените критерии и е събирала необходимите подписи, тя без съмнение ще бъде поставена на дневен ред. Комисията ще приеме организаторите на подходящо равнище, така че те да могат да обяснят подробно въпросите, повдигнати от тяхната инициативата. Организаторите ще имат също възможността да представят инициативата на публично изслушване, организирано в Европейския парламент. Целият инструментариум за вземане на решение от Комисията ще бъде мобилизиран, за да се изготви съобщение, прието от цялата колегия, в което ще бъде представен начинът, по който Комисията възнамерява да процедира с инициативата. Дори ако в крайна сметка не се предприемат законодателни действия, въпросът ще бъде разгледан задълбочено в цяла Европа, в Европейската комисия и в Европейския парламент.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website