Navigation path

Left navigation

Additional tools

MEMO/12/12

Страсбург, 17 януари 2012 г.

Често задавани въпроси относно нарушенията

Кои са отделните стъпки при процедурата за нарушения?

Съгласно член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Комисията, в качеството си на пазител на договорите, може да предприеме правни действия срещу държава-членка, която не е изпълнила задълженията си, произтичащи от законодателството на ЕС.

Процедурата за нарушение започва с искане за информация („официално уведомително писмо“) до съответната държава-членка, на което трябва да се отговори в определен срок, който обикновено е два месеца.

Ако Комисията не е удовлетворена от информацията и заключи, че въпросната държава-членка не е изпълнила задълженията си съгласно законодателството на ЕС, тя може да изпрати официално искане за спазване на законодателството на ЕС („мотивирано становище“), приканвайки държавата-членка да информира Комисията за предприетите мерки за изпълнение на задълженията в определен срок, който обикновено е два месеца.

Ако държава-членка продължава да не спазва законодателството на ЕС, тогава Комисията може да реши да призове държавата-членка пред Съда на ЕС. В около 95 % от случаите на нарушения обаче държавите-членки спазват своите задължения съгласно законодателството на ЕС, преди да бъдат призовани пред Съда. Ако Съдът осъди държава-членка, държавата-членка трябва да вземе необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение.

В особения случай, когато държава-членка не е транспонирала директива в срока, предвиден от Съвета на ЕС и Европейския парламент, Комисията може да поиска от Съда да наложи финансова санкция на тази държава-членка, още когато Съдът се произнася по случая за първи път. Тази възможност, въведена с Договора от Лисабон, е предвидена в член 260, параграф 3 от ДФЕС.

Какво става, ако държава-членка не изпълни решението на Съда?

Ако въпреки първото съдебно решение държавата-членка не предприеме съответните действия, Комисията може да започне друго дело за нарушение съгласно член 260 от ДФЕС, като изпрати само едно писмено предупреждение, преди да заведе дело срещу държавата-членка в Съда.

Ако Комисията отново заведе пред Съда дело срещу държава-членка, тя може да предложи на Съда да наложи финансови санкции на съответната държава-членка в зависимост от времетраенето и тежестта на нарушението и мащаба на държавата-членка. Съществуват два елемента:

  • еднократно платима сума, чийто размер зависи от времето, което е изминало от първоначалното решение на Съда,

  • и периодична сума за всеки ден от второто решение на Съда до прекратяване на нарушението.

Кой взема окончателното решение относно санкциите?

Финансовите санкции се предлагат от Комисията, а Съдът може в своето решение да промени размера им.

Каква е ролята на Комисията?

Комисията е пазител на договорите — нейна роля и задължение е да защитава обществения интерес. Процедурата се урежда от Договора (етапи, срокове) и съгласно нея Комисията може да заведе дело срещу държавите-членка пред Съда на Европейския съюз.

Решението за започване на производство за нарушение срещу определена държава се взема от колегиума на членовете на Комисията на базата на точен и непредубеден правен анализ, който се прави от службите на Комисията въз основа на предоставените от страните документи и информация и на подадените жалби.

Решенията на Комисията по случаи на нарушения се събират веднъж месечно в общ процес, обхващащ различни политики. Тези решения се оповестяват.

Актуални статистически данни за нарушенията като цяло можете да намерите на:

http://ec.europa.eu/eu_law/infringements/infringements_bg.htm


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website