Navigation path

Left navigation

Additional tools

MEMO/11/819

Брюксел, 23 ноември 2011 г.

„Творческа Европа“: често задавани въпроси

(вж. също IP/11/1399)

Какво представлява програмата „Творческа Европа“?

„Творческа Европа“ е програма в подкрепа на европейското кино и секторите на културата и творчеството, която да им позволи да допринесат в още по-голяма степен за създаването на работни места и растеж. Със своя проектобюджет в размер на 1,8 млрд. евро за периода 2014—2020 г. програмата би осигурила подкрепа за десетки хиляди творци, културни дейци и организации в области като сценичното и изобразителното изкуство, издателската дейност, филмовото изкуство, телевизията, музиката, интердисциплинарните изкуства, културното наследство и индустрията, свързана с видеоигрите, като им даде възможност да работят на територията на цяла Европа, да достигнат до нова публика и да развият необходимите в епохата на цифровизация умения. Допринасяйки за достигането на европейските творби в областта на културата до нова публика в други държави, новата програма ще допринесе и за опазване и насърчаване на европейското културно и езиково разнообразие.

Защо Европа се нуждае от програма „Творческа Европа“?

Културата заема особено важно място в икономиката на ЕС-27. Направените в ЕС проучвания сочат, че секторите на културата и творчеството осигуряват около 4,5 % от БВП в ЕС и 3,8 % от заетостта (8,5 милиона работни места в самите сектори, но много повече, ако се вземе пред вид оказваното извън тях влияние). Редица разработки свидетелстват за съществуващия в тези сектори впечатляващ потенциал за растеж: в периода 2000—2007 г. нивото на заетост в тях се е повишавало средно с 3,5 % годишно, спрямо 1 % в икономиката на ЕС-27 като цяло. Темповете на растеж на заетостта в тази сфера в САЩ и Китай също са били високи: средно близо 2 % годишно. Европа е категоричен световен лидер в износа на продукти на творческите отрасли. За да съумеем да запазим своите позиции, е необходимо да инвестираме в секторния капацитет за трансгранична дейност.

Програмата „Творческа Европа“ откликва на тази необходимост, предоставяйки по-стратегически подход и планове за целево насочване на инвестициите там, където тяхното въздействие ще бъде най-голямо.

Програмата отчита породените от глобализацията предизвикателства, по-специално влиянието на цифровите технологии, които променят начините на създаване, разпространение и достъп до културните произведения, като същевременно коренно променят източниците на приходи и бизнес моделите. Тези нови тенденции обаче създават и нови възможности за европейските сектори на културата и творчеството и програмата се стреми да им помогне да ги оползотворят, така че да се възползват от преминаването към цифрови технологии и да създават повече възможности за заетост и за професионално развитие в международен мащаб.

Защо Комисията предлага сливане на съществуващите програми „Култура“, „МЕДИА“ и „МЕДИА Мундус“ в една-единствена програма?

Тези сектори са изправени пред сходни предизвикателства, в това число произтичащата от културното и езиковото разнообразие разпокъсаност на пазара, глобализацията и преминаването към цифрови технологии, както и сериозните трудности по отношение на достъпа до заеми от търговските банки.

Секторите имат и сходни потребности що се отнася до опазване и насърчаване на културното и езиковото разнообразие и до повишаването на секторната конкурентоспособност с оглед приноса към създаването на работни места и растеж.

При все това Комисията си дава сметка и за съществуващите между секторите структурни различия. Ето защо се предлага единна рамкова програма, но с вътрешно обособени три направления, чрез които да бъде предоставяна съобразена със спецификите подкрепа.

По какво ще се отличава програмата „Творческа Европа“ от действащите понастоящем програми „МЕДИА“ и „Култура“ и ще изчезнат ли техните наименования?

Програмата „Творческа Европа“ ще съчетае съществуващите отделни механизми в подкрепа на секторите на културата и аудиовизията в Европа, за да осигури „обслужване на едно гише“ на всички действащи лица в областта на културата и творчеството.

Чрез специфичните направления „Култура“ и „МЕДИА“ обаче тя ще продължи да откликва на конкретните потребности на аудио-визуалния сектор и на другите сектори на културата и творчеството. В основата на тези направления ще залегнат именно опитът и успехът на програмите „Култура“ и „МЕДИА“.

Освен това в рамките на новата програма ще се създаде нов финансов гаранционен механизъм, чрез който малките оператори в тези сектори ще могат да получат достъп до банкови заеми в размер на до 1 млрд. евро.

Какви цели си поставя програмата?

Комисията смята, че в периода 2014—2020 г. най-малко 8000 културни организации и 300 000 творци и културни дейци, както и техните творби биха могли да получат подкрепа, чрез която да излязат извън границите на родните си страни и да придобият опита, който им е необходим за професионално развитие в международен мащаб. Също така по програмата ще бъде предоставена подкрепа за превода на над 5500 книги и други литературни творби.

По направление „МЕДИА“ ще бъде оказана подкрепа за разпространението по света на над 1000 европейски филма както чрез традиционните, така и чрез цифровите платформи; ще се предоставя и финансиране на специалисти в областта на аудиовизията, за да могат те да излязат и да развият успешна дейност на международните пазари; също така ще се насърчава създаването на филми и други аудио-визуални произведения с потенциал за трансгранично разпространение.

Стабилната основа е вече положена: отчасти благодарение на подкрепата по програма „МЕДИА“ делът на европейските филми спрямо всички новоизлезли филми на екраните на европейските киносалони е нараснал от 36 % през 1989 г. на 54 % през 2009 г. С помощта на мрежата „Europa cinemas“, в която участват предимно независими киносалони, публиката в 475 града се радва на по-широкообхватна и разнообразна филмова програма, привлякла 59 млн. зрители през 2009 г. спрямо 30 милиона през 2000 г.

Към какви предизвикателства е насочена програмата?

Понастоящем секторите на културата и творчеството не съумяват да се възползват в максимална степен от единния пазар. Сред трудностите, пред които се изправят, е и езикът: в Европейския съюз се използват 23 официални езика, 3 азбуки и близо 60 официално признати езика на определени региони и малцинства. Разнообразието е част от богатия облик на Европа, но същевременно е и пречка, която възпрепятства авторите в усилията им да достигнат до читатели в други страни, не позволява на любителите на киното и театъра да се наслаждават на чуждестранни творби, а на музикантите — да достигнат до нови слушатели. Проучване „Евробарометър“ от 2007 г. показа, че едва малка част от европейците гледат телевизионни програми или филми на чужд език, а четящите книги на чужд език са едва 7 %.

Фокусирането на вниманието към подкрепа за трайно привличане на публика и за повишаване на секторния капацитет за по-директно взаимодействие с аудиторията, например чрез инициативи за медийна осведоменост или нови интерактивни онлайн средства, има потенциала да проправи път на много повече чуждестранни произведения до публиката. Очакванията на Комисията са, че подкрепяните в рамките на програмата „Творческа Европа“ проекти ще достигнат пряко или косвено до много над 100 млн. души.

Как ще се управлява програмата „Творческа Европа“?

Програмата „Творческа Европа“ ще осигури опростена, лесна за разпознаване и достъпна рамка за европейските специалисти в областта на културата и творчеството, независимо от сферата, в която творят, и ще предложи подкрепа за осъществяване на дейност както в ЕС, така и извън него. Съществуващата система на управление чрез Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура ще се запази.

Могат ли физически лица да кандидатстват за финансиране?

По програмата „Творческа Европа“ няма да се допуска участие от страна на физически лица. При все това около 300 000 отделни творци и специалисти в областта на културата, както и организации, предлагащи обучение, ще могат да се възползват от програмата посредством предложените от културни организации проекти. Това е много по-ефективен начин за постигане на поставените цели и на дълготрайно въздействие.

Кои държави могат да кандидатстват за финансиране?

В програмата „Творческа Европа“ могат да участват държавите-членки на ЕС, както и държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) — Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, държавите в процес на присъединяване към ЕС и държавите кандидатки за членство в Съюза, потенциалните държави кандидатки и съседните на ЕС държави. Други държави могат да участват в специфични действия.

Понастоящем в програма „Култура“ участват държавите-членки на ЕС, държавите от ЕАСТ, бившата югославска република Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия, Турция, Хърватия и Черна гора.

Участници в програма „МЕДИА“ са държавите-членки на ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Хърватия и Швейцария.

Какво е бъдещето на програма „МЕДИА Мундус“?

„МЕДИА Мундус“ — действащата понастоящем програма в подкрепа на сътрудничеството между европейските и международните специалисти и на международното разпространение на европейски филми, ще бъде интегрирана в направление „МЕДИА“ на програмата „Творческа Европа“.

В програмата „Творческа Европа“ ще има хоризонтално направление. Какво точно включва то?

Това направление ще се състои от две части: управляван от Европейския инвестиционен фонд финансов гаранционен механизъм, чрез който да се улесни достъпът на малките оператори до банкови заеми, и финансиране в подкрепа на изследвания, анализи и подобряване събирането на данни, с цел създаване на по-стабилна фактологическа основа за разработване на политики.

Предоставянето на директни безвъзмездни средства на бенефициерите не е ли по-ефикасно от предложеното частично гарантиране на банковите им заеми?

Един гаранционен механизъм действа като мощен умножаващ въздействието фактор и привлича допълнително финансиране от страна на инвеститорите поради факта, че рискът е поделен с ЕС. Това вече може да бъде констатирано във връзка с гаранционния фонд за филмови продукции към програмата „МЕДИА“: благодарение на предоставеното от ЕС участие в размер на 2 млн. евро филмови режисьори можаха да получат достъп до заеми, възлизащи на 18 млн. евро.

Защо е необходимо да се създава специален гаранционен фонд за секторите на културата и творчеството? Не може ли тези сектори да се включат в обхвата на Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и на използвания в сферата на изследователската дейност Инструмент за финансиране с поделяне на риска?

При съществуващите инициативи не се вземат предвид допълнителните пречки, с които се сблъскват МСП в областта на културата и творчеството по отношение на достъпа до финансиране:

  • по-голямата част от техните активи — като правата върху интелектуалната собственост — са нематериални,

  • продуктите от творческа дейност по принцип не са предмет на масово производство; всеки филм, всяка книга, опера и видеоигра може да се разглежда като уникален прототип,

  • търсенето на финансови услуги от страна на МСП в областта на културата и творчеството често е недостатъчно, за да бъде счетено от банките за привлекателно от търговска гледна точка и те да насочат усилията си към натрупване на експертния опит, необходим за правилното разбиране на съответния рисков профил.

Поради така посочените обстоятелства другите европейски финансови инструменти не могат да окажат подкрепа за тези сектори и това налага създаването на специфичен финансов инструмент.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website