Navigation path

Left navigation

Additional tools

MEMO/11/706

Брюксел, 19 октомври 2011 г.

Свързване на Европа: новата основна транспортна мрежа на ЕС

Днес Комисията прие предложение да бъдат преобразувани съществуващите понастоящем разнородни европейски автомобилни и железни пътища, летища и канали в единна транспортна мрежа (TEМ-T). Новата основна мрежа ще отстрани пречките, ще усъвършенства инфраструктурата и ще рационализира трансграничните транспортни операции в интерес на пътниците и предприятията в целия ЕС. Тя ще подобри връзките между различните видове транспорт и ще допринесе за постигането на целите на ЕС в областта на изменението на климата чрез намаляване на емисиите на CO2 от транспорта.

Заместник-председателят на Европейската комисия Сийм Калас, отговарящ за транспорта, заяви: „Транспортът има основно значение за ефикасността на икономиката на ЕС, но понастоящем липсват някои връзки от жизненоважно значение. Железопътният транспорт в Европа е принуден да се съобразява със 7 различни ширини на коловозите и само 20 от нашите основни летища и 35 от основните ни пристанища са пряко свързани с железопътната мрежа. Без добри транспортни връзки Европа не може да се развива и да постигне благоденствие.“

С новата политика, която е резултат от двегодишен процес на консултации, се създава основна транспортна мрежа, която трябва да бъде изградена до 2030 г. и да образува транспортния гръбнак на единния пазар. Предложенията за финансиране на ЕС в областта на транспорта, които бяха публикувани днес (за периода 2014—2020 г.), също са тясно фокусирани върху финансирането на тази основна транспортна мрежа, попълването на липсващите трансгранични връзки, премахването на пречките и повишаването на „интелигентността“ на мрежата.

Новата основна мрежа ТЕМ-Т ще бъде подкрепена от широкообхватна мрежа от линии, захранваща основната мрежа, на регионално и национално равнище. До голяма степен тя ще се финансира от държавите-членки, като съществуват някои възможности за ползване на финансиране на ЕС в областта на транспорта и на регионално финансиране, включително посредством нови инструменти за финансиране. Целта е да се гарантира, че до 2050 г. времето за пътуване на голямото мнозинство от европейските граждани и предприятия от захранващата мрежа ще бъде намалено постепенно на 30 минути.

Като цяло новата транспортна мрежа ще предоставя:

  • по-безопасно пътуване при по-малко задръствания,

  • по-лесни и по-бързи пътувания,

Финансирането от 31,7 милиарда EUR в областта на транспорта, предвидено по Механизма за свързване на Европа в рамките на МФР (многогодишната финансова рамка), практически ще действа като „начален капитал“, който трябва да привлече допълнителни инвестиции от държавите-членки за завършване на трудните трансгранични връзки, както и на връзките, които не биха могли да бъдат изградени по друг начин. Всеки милион евро, похарчен на европейско равнище, ще породи инвестиции в размер на 5 милиона EUR от правителствата на държавите-членки и 20 милиона EUR от частния сектор.

Приложени са карти, изобразяващи основната трансевропейската транспортна мрежа (TEМ-T) през 2030 г., както и основните транспортни коридори за нейното осъществяване за финансовия период 2014—2020 г.

Контекст:

Новата политика определя една много по-малка и по-компактно очертана транспортна мрежа за Европа. Целта е да се насочат средствата към по-малко на брой проекти, чрез които може да се реализира действителна добавена стойност за ЕС. Пред държавите-членки ще бъдат поставени по-строги изисквания за общи спецификации с трансгранично действие и правни задължения за действително завършване на проектите.

Мрежата TEМ-T е изградена на две нива: основна мрежа, която ще бъде завършена до 2030 г., и захранващата я широкообхватна мрежа, която да бъде завършена до 2050 г. Широкообхватната мрежа ще осигури пълно покритие на ЕС и достъп до всички райони. Чрез основната мрежа ще бъде даден приоритет на най-важните връзки и възли от TEМ-T и тя ще започне да функционира напълно най-късно до 2030 г. Двете нива на мрежата включват всички видове транспорт: автомобилен, железопътен, въздушен, вътрешен воден и морски транспорт, както и интермодалните платформи.

В насоките се определят общи изисквания за инфраструктурата на TEМ-T, като изискванията към основната мрежа са по-строги. Това ще осигури безпрепятствени транспортни операции в цялата мрежа. Политиката също така насърчава прилагането на системи за управление на движението, което ще позволи оптимизиране на използването на инфраструктурата, както и намаляване на емисиите на CO2 в следствие на повишената ефективност.

Изпълнението на основната мрежа ще бъде улеснено чрез използване на „коридорен подход“. 10 коридора ще предоставят базата за съгласувано развитие на инфраструктурата в рамките на основната мрежа. Тези коридори, които включват най-малко 3 вида транспорт, 3 държави-членки и 2 трансгранични участъка, ще обединят съответните държави-членки, както и съответните заинтересовани страни, например управителите на инфраструктурата и потребителите. Европейски координатори ще председателстват работни групи за коридорите (наричани още „коридорни платформи“), които ще обединят всички заинтересовани страни. Те ще бъдат основен инструмент за осигуряване на координация, сътрудничество и прозрачност.

See http://ec.europa.eu/transport/index_en.htm for core network maps, national maps, projects lists.

Основни факти и цифри / често задавани въпроси

  • Транспортът е от фундаментално значение за една ефикасна европейска икономика.

  • Очаква се товарният транспорт да нарасне с 80 % до 2050 г., а пътническият — с над 50 %.

  • Предпоставка за растежа е търговията, а предпоставка за търговията — транспортът. Районите на Европа, които не разполагат с добри връзки, няма да се процъфтяват.

Новата основна мрежа в цифри

Основната мрежа ще свърже:

  • 83 основни европейски пристанища с железопътни и шосейни връзки

  • 37 ключови летища с железопътни връзки до големите градове

  • 15 000 км от железопътните линии, оборудвани за висока скорост

  • 35 големи трансгранични проекта, насочени към намаляване на пречките

Това ще бъде икономическата кръвоносна система на единния пазар, позволяваща свободното движение на стоки и хора в рамките на Съюза.

Финансиране на новата основна мрежа

Изчислено е, че разходите по изпълнението на първата фаза на финансиране на основната мрежа за 2014—2020 г. (виж приложения списък на проектите) ще бъдат на стойност 250 милиарда EUR. Основната мрежа следва да бъде завършена до 2030 г.

Механизмът за свързване на Европа предоставя 31,7 милиарда EUR за транспортната инфраструктура през следващия финансов период 2012—2020 г. 80 % от тези средства ще бъде използвани в подкрепа на:

  • Проекти в областта на основната мрежа — приоритетни проекти по протежение на 10-те коридора за изпълнение на основната мрежа. Финансиране ще получат и ограничен брой проекти в други участъци с голяма добавена стойност за Европа по отношение на основната мрежа.

  • Финансиране за хоризонтални проекти – тези проекти са свързани с информационните технологии като например финансиране на SESAR (технологичното измерение на системата за управление на въздушното движение в рамките на Единното европейско небе), или ERTMS (Европейската система за управление на железопътното движение), които трябва да се използват в рамките на главните транспортни коридори. Това финансиране е от особено значение, тъй като друга новост в областта на новата основна мрежа са по-строгите изисквания, които транспортните системи трябва да „наваксат“, т.е. да инвестират в спазването на настоящите стандарти на ЕС, например относно общите железопътни системи за сигнализация.

Останалата част от финансирането може да бъде предоставена на ad-hoc проекти, включително на проекти в областта на широкообхватната мрежа.

Как мога да разбера кои транспортни проекти ще бъдат финансирани в моята страна?

Основният принцип е всяка държава да има достъп до една силна основна европейска транспортна мрежа, която позволява свободното движение на хора и стоки. Всички европейски държави ще бъдат свързани с тази мрежа.

Списък на проектите, набелязани като приоритети за финансиране от ЕС за следващия финансов период (2014—2020 г.), е поместен в приложението към Регламента за свързване на Европа (вж. приложението към настоящия документ.. (link).

Тези проекти могат да кандидатстват за финансиране от ЕС в областта на транспорта за периода 2014—2020 г., защото:

  • отговарят на изложените в методологията критерии за участие в основната мрежа (вж. по-долу за повече информация относно методологията и критериите),

  • имат висока добавена стойност за Европа

  • и са готови за изпълнение в периода 2014—2020 г.

Държавите-членки ще трябва да представят подробни предложения на Комисията, въз основа на които ще бъде разпределено финансирането. Това трябва да стане в началото на 2014 г. Конкретният размер на предоставеното от ЕС финансиране зависи също от подробностите на националните предложения. Като цяло приносът на ЕС за развитието на основната транспортна инфраструктура обикновено ще бъде около 20 % от инвестиционните разходи за всеки седемгодишен бюджетен период. Отделни проучвания могат да бъдат подкрепяни в размер до 50 %, а проучвания и строителни работи по трансгранични проекти — до 40 %. Останалата част от инвестициите ще дойде от държавите-членки, регионалните органи или евентуално от частни инвеститори.

Как са свързани населените места извън основната мрежа? Какво представлява широкообхватната мрежа? Кой я финансира и как функционира тя?

На регионално и национално равнище т. нар. широкообхватна мрежа ще захранва основната транспортна мрежа. Настоящата широкообхватна мрежа е неразделна част от политиката в областта на ТЕМ-Т. Тази мрежа се управлява до голяма степен от държавите-членки с известно финансиране, предоставяно в рамките на транспортната и, разбира се, на регионалната политика.

Тук действа принципът на субсидиарността. Нашата идея е до 2050 г. времето за пътуване на голямото мнозинство от европейските граждани и предприятия от захранващата мрежа да бъде намалено постепенно на 30 минути.

При уточняването на изискванията новите насоки за TEМ-T отиват много по-далеч от предишните, като включват и широкообхватната мрежа, така че с течение на времето до 2050 г., голяма част от широкообхватната мрежа ще отговаря напълно на оперативно съвместими и ефикасни стандарти за железопътния транспорт, електрическите автомобили и т.н.

Какви са по-строгите изисквания за основната мрежа?

Налице са два важни набора от изисквания за проектите, получаващи финансиране в рамките на основната мрежа: а) технически изисквания, които трябва да бъдат приложени; и б) нови правни изисквания относно завършването на проектите.

Технически изисквания:

Има смисъл, особено за основната мрежа, техническите изисквания да бъдат оперативно съвместими в цялата мрежа. Това означава например, че ERTMS (Европейската система за управление на железопътното движение), която е основната интелигентна транспортна система за контрол на влаковете, трябва да се прилага навсякъде. По същия начин стандартите за безопасност по пътищата, по-конкретно изискванията относно безопасността в тунелите и безопасността по пътищата, трябва да се прилагат в цялата мрежа, а технологията на ИТС (интелигентни транспортни системи) трябва да навакса изоставането. Също така станциите за зареждане на електрически автомобили, които може да бъдат построени в бъдеще, трябва да отговарят на общи стандарти, така че да могат да се използват от всички автомобили в цялата мрежа.

Правни изисквания:

С насоките за ТЕМ-Т се въвежда ново по-строго правно изискване, според което държавите-членки, имащи проекти, получаващи финансиране в рамките на основната мрежа, имат законово задължение да завършат тези проекти. Крайният срок за завършването на тези проекти е 2030 г. — датата на приключване на основната мрежа. Това правно изискване следва да осигури ясен стимул за държавите-членки да продължават да работят по транспортните проекти.

От къде ще дойдат тези 250 милиарда EUR, необходими за основната мрежа?

Финансирането от 31,7 милиарда EUR в областта на транспорта, предвидено по Механизма за свързване на Европа в рамките на МФР (многогодишната финансова рамка), практически ще действа като „начален капитал“, които трябва да привлече допълнителни инвестиции от държавите-членки за завършване на трудните трансгранични връзки, както и на връзките, които не биха могли да бъдат изградени по друг начин.

Финансирането по ТЕМ-Т има много силен стимулиращ ефект. Опитът от последните години показва, че всеки милион евро, похарчен на европейско равнище, поражда инвестиции в размер на 5 милиона EUR от правителствата на държавите-членки и 20 милиона EUR от частния сектор.

Към този усилващ ефект сега се прибавя и възможността за нови инвестиции от страна на частния сектор, които ще бъдат получени чрез иновативни инструменти за финансиране, като проектните облигации например.

Как функционира съфинансирането? Какви суми се инвестират от държавите-членки и какви — от Европа?

Транспортната инфраструктура изисква огромни инвестиции и големият дял от тях ще идва винаги от държавите-членки. Ролята на Европа по отношение на инвестициите и координацията е да създава добавена стойност, като премахва пречките и попълва липсващите връзки, както и да подпомага създаването на функционираща европейска транспортна мрежа.

Нормалните ставки на съфинансиране за проекти по TEМ-T в рамките на основната мрежа са:

  • До 50 % съфинансиране от ЕС за проучвания.

  • До 20 % за строителство (например проучвателни работи за основен тунел).

  • Съществуват някои възможности за увеличаване на съфинансирането за трансгранични проекти, засягащи железопътни връзки и вътрешни водни пътища (до 40 %).

  • За някои проекти, като ERTMS, може да бъде предоставено съфинансиране с по-висок дял (до 50 %) с оглед да бъдат подкрепени държавите-членки в преходния период.

Как са избрани проектите, включени в основната мрежа?

Приоритетната цел бе пренасочването на финансирането на ЕС в областта на транспорта, така че не само да се отстраняват пречки по по-структуриран начин, а да се създаде една действителна европейска мрежа.

За тази цел бе изготвена нова методология въз основа на обширни консултации с държавите-членки и заинтересованите страни. Нейната цел е създаването на европейска мрежа, свързваща големите социални и икономически центрове и порталите към трети държави (пристанищата, летищата и сухопътните връзки), както и към въвеждането и поддръжката на инфраструктурата, необходима за функционирането на единния пазар, подпомагането на конкурентоспособността и икономическото развитие.

Методологията се основава на няколко стъпки. Първо, избор на основните възли, които трябва да отговарят на някои статистически критерии — например столици и други важни социално-икономически центрове, големи пристанища (товарооборот и териториални критерии), големи летища (товарооборот и териториални критерии), както и портали към трети държави. Второ, свързване на тези възли с различните видове вътрешен транспорт — железопътен, по вътрешните водни пътища и автомобилен (някои от тези проекти вече съществуват — едни в областта на съществуващите пречки, а други в областта на липсващите връзки). Трето, изготвяне на подробен анализ на основните транспортни потоци — както пътнически, така и товарни. Това е от съществено значение, за да бъдат набелязани приоритетните участъци на основната мрежа и да бъде ясно установено къде инфраструктурата се нуждае от обновяване или изграждане и къде — от отстраняване на пречки.

На тази основа беше определена стратегическа основна мрежа, която свързва стратегически важни възли, разполага с мултимодални маршрути и е съобразена с основните транспортни потоци.

Всички проекти в рамките на основната мрежа се разглеждат като приоритет при съфинансирането от ЕС. Въпреки това за финансовия период 2014—2020 г. с най–висок приоритет се финансират трансгранични проекти, които носят най-високата добавена стойност за ЕС.

Какво точно представляват коридорите и защо се нуждаем от тях?

Опитът показва, че е много трудно да се реализират по координиран начин трансгранични и други транспортни проекти в различни държави-членки. На практика много лесно възникват различия в системите и допълнителни пречки.

Важна новост са въведените в новите насоки за TEМ-T 10 коридора за изпълнение на основната мрежа. Те трябва да помогнат за осъществяването на основната мрежа. Всеки коридор трябва да обхваща най-малко 3 вида транспорт, 3 държави-членки и 2 трансгранични участъка.

Ще бъдат създадени работни групи за коридорите, които ще обединят всички заинтересовани страни и държави-членки. Работната група за коридора е управленска структура, която ще изработи и внедри „планове за развитие на коридора“, за да могат работите по коридора, провеждани в различни държави-членки и намиращи се в различни фази на изпълнение, да бъдат ефективно обединени. Европейски координатори ще председателстват работните групи за 10-те основни коридора на основната мрежа.

Доколко новата трансевропейска транспортна мрежа (ТЕМ-Т) отговаря на целите в областта на екологията?

TEМ-T е важен инструмент на транспортната политика за постигане на общата цел за намаляване с 60 % на емисиите от транспорта най-късно до 2050 г. (виж Бялата книга за транспорта през 2050 г., публикувана по-рано тази година). По своята същност мрежата TEМ-T е мултимодална транспортна мрежа, която улеснява значително прехвърлянето на пътници и товари от автомобилен към железопътен и други видове транспорт. Всички проекти по TEМ-T трябва да бъдат подложени на щателна оценка относно въздействието им върху околната среда, преди да се квалифицират за финансиране от ЕС. За целта те трябва да изпълнят всички изисквания по отношение на планирането и устойчивостта, определени в рамките на законодателството на ЕС за околната среда.

Контекст на политиката за ТЕМ-Т: Политиката на ЕС за ТЕМ-Т (политиката в областта на трансевропейска транспортна мрежа) има за цел създаването на транспортната инфраструктура и връзките, необходими за функционирането на единния пазар, чрез които се гарантира свободното движение на стоки и хора и се способства за икономически растеж, увеличаване на работните места и нарастване на конкурентоспособността на ЕС. В миналото транспортните системи в Европа се развиваха предимно на национално равнище. Това доведе до лоши или липсващи транспортни връзки по границите или по протежение на основни коридори. Лошите транспортни връзки спъват икономическия растеж. От 80-те години на миналия век политиката за ТЕМ-Т концентрираше средствата на ЕС в развитието на ключови европейски инфраструктурни проекти. Това доведе до много важни успехи (виж link ). Въпреки това предвид особено трудния финансов период, е необходимо да се пренасочи финансирането на ЕС в областта на транспорта към елементите, чрез които ще бъде постигната максимална добавена стойност — създаването на силна европейска основна мрежа.


Side Bar

My account

Manage your searches and email notifications


Help us improve our website